La Pianiste (2001) Свали субтитрите
- Добър вечер, мамо.
- Вече си в къщи?[br]Връщаш ми живота.
- Мамо...
- Няма да ти се размине току така.
- Мамо, моля те остави ме на мира.[br]Уморена съм.
- Не се и съмнявам.
Последния ти ученик е [br]тръгнал преди 3 часа.
Бих ли могла да знам къде се скита[br]през цялото това време?
- Мамо, моля те.
- Не, не можеш да си идеш в стаята[br]преди да си ми отговорила!
- Не.
- Ходих на разходка, [br]ако нямаш нищо против.
Прекарах 8 часа в клетката си.[br]Бях уморена и исках да се разведря.
- В продължение на 3 часа?[br]- Точно така!
- А, чудесно!
Точно както си мислех.
Къде е спестовната книжка?
10 000 шилинга!
Кажи, ти напълно ли си се побъркала?
- Къде е тъмносивия ми есенен костюм?
- Нямам представа.
- Дай ми това.[br]- Не.
Уличница!
- Спомням си добре това ток-шоу.
Този господин препоръчваше да[br]се глобяват собствениците на кучета,
когато животните[br]си вършат нуждите на улицата.
- Какви ги говориш.
Този опасен индивид защитаваше идеята,[br]че жените заслужават да бъдат [br]третирани като по-низши същества.
- Безсмислици.
- Ако ми позволите да кажа две думи...
- Затваряйте си устата! [br]Никой не говори на вас.
- Би трябвало да ти отрежат ръцете.
Да удариш собствената си майка!
И без това тази рокля [br]беше много крещяща.
На твойта възраст би трябвало [br]да знаеш какво ти отива.
- Продължаваш ли, мръсница такава?
Не ти ли стига, че разкъса това.
- Бих искала...[br]- Какво?
Не смееш да ко кажеш?
Не си прави труда. Много[br]добре знам какво би искала.
Можех да получа сърдечна атака[br]от това вълнение.
Ако това е което искаш,[br]продължавай в същия дух.
- Престани, мамо.[br]Не знаеш какво говориш.
- Имам дупка тук.
И тук също.
- Прости ми, мамо!
Но защо се държиш така?
- Защо ти се държиш така?
- Много съжалявам мамо.[br]Искрено съжалявам.
Нека погледна.
Няма нищо, няма нищо.
- Ами какво да се прави.[br]В семейството има и трудни моменти.
Недей да плачеш повече.
Ще направя кафе.
Ще пийнем заедно. Нали?
- Нищо не е безплатно.
Ако продължаваш така ще [br]трябва да даваш частни уроци.
И дума да не става, твойта суетност[br]да ни попречи да си купим апартамента.
- Не би могла да твърдиш [br]обратното, нали?
- Отдавна съм направила вноската[br]за този месец, не се тревожи.
И без това роклята [br]струва само 6 500.
Утре ще внеса остатъка в банката.
- Не разбирам защо...
човек с твоите качества смята [br]за нужно да се боядисва като клоун
и да си харчи парите
за дрехи, които ще излязат [br]от мода след 6 месеца.
- Можех да нося с години тази рокля.[br]Кройката беше класическа.
Не излиза от мода.
Ако си спомням добре,
като млада ти имаше такава рокля.[br]Спомняш ли си?
- Сигурно си сънувала.
- Освен това беше от луксозен бутик[br]и изработката беше забележителна.
Щеше да трае цяла вечност.
Ще четеш ли или ще гасиш лампата?
- Много ли те нервираха днес?
- Не повече от обичайното.
- Трябва да си видяла малката Шобер.[br]Тя идва в петък, нали?
- И?
- Не е лишена от талант.
Има изненадващо добър[br]подход към Шуберт.
- Шуберт е твоя територия. [br]Не го забравяй.
- Моля те, не си ти, [br]която ще ми казва.
Не мога да си представя, че би могла[br]да съдиш кое е моя територия в музиката.
- Щом искаш учениците ти да[br]правят кариера на твое място...
- Ох, мамо...
- Никой не трябва да [br]те надмине, момичето ми.
- Да, мамо.
- Не бъди несръчна...
- Не се безпокой, мамо.
ПИАНИСТКАТА
- По-малко педал[br]няма да се отрази зле.
Естествено, не е достатъчно [br]само да вдигнеш крака.
Една нота не трае непременно[br]толкова, колкото е написана
и не е написана непременно[br]толкова, колкото трябва да трае.
по романа на Елфриде Йелинек
И две, и три...[br]и четири.
"Кучета лаят,
и дрънкат с вериги.
Хората спят
във леглата си."
Кажете, сдържаност[br] говори ли ви нещо?
Или просто не ви пука.
И отпускаме.
И отпускаме.
Музиката не е чисто дескриптивна.
И преди всичко не трябва да затъваме[br]в непукизъм и безчувственост.
И отпускаме.
Разбра ли.
"Кучета лаят,
и дрънкат с вериги.
Хората спят
във леглата си."
Погрешна нота при Бетховен [br]е за предпочитане пред [br]интерпретация без дух.
Вие свирите само фрази, малки фрази.
Ако продължавате да пренебрегвате[br]структурата, ще съсипете тази соната.
Започнете от началото на страницата.
- Добър ден. Веднага си помислих, [br]че отивате на рецитала.
Нека ви се представя...
- Г-жо Професор, влезте, моля.
- Здравей, лелче.
- И г-жа майка ви. Добър вечер.
Познавате ли племенника ми?[br]- Не.
- Тъкмо щах да се представя сам.[br]Уолтър Клемер.
- Знам, че звучи тривиално и прозаично[br]да се обърнем към физическите удоволствия
след като сме имали щастието да получим[br]духовна храна с такова качество,
но за паузата съм приготвила[br]лек бюфет
за подкрепа на артистите
и надявам се, за удоволствие [br]на всички ни.
От тук, моля.
Познавате съпруга ми, [br]много е взискателен...
- Извинявай че те прекъсвам, скъпа лельо,
но не мога да чакам повече.
Надявам се да не е много нахално,[br]ако си позволя да целуна ръката,
която свири Бах по такъв начин.
- Не е нужно да добавяте[br] нищо повече.
Откъде този демодиран ентусиазъм?
- Чудесно е, че традицията на частните[br]рецитали се поддържа.
Бяха почти изчезнали.
След смъртта на големите майстори[br]идва тази на тяхната музика.
Хората днес слушат само[br]естрада, поп и рок.
- Прав сте. Семейства като това[br]не същевствуват вече.
Преди време цели [br]поколения ларинголози
се потяха над последните[br]квартети на Бетховен.
- Да. А днес в най-добрия случай[br]академиците потропват в такт
с тръбенето на слоновете[br] на Брукнер.
- Презрението към Брукнер е [br]разпространена младежка грешка,
г-н... Клемер?
Кажете, какво ви свързва с музиката,[br]че си позволявате да говорите за нея с [br]необичайна за възрастта ви осведоменост?
Леля ви не каза ли, че учите...
- Слаботокова техника, професоре.[br]Слаботокова техника.
- Била е изработена между 1620 и[br]1630 от Марсел Пишлер.
От Халайн. Рядък предмет.
Свири се
като на виолончело.
Нарича се виола да гамба.
Наскоро попаднах на една картина, [br]която е точна репродукция [br]на този инструмент.
Не на този тип инструмент, [br]а точно на този екземпляр.
Картината представлява концерт[br]на виола да гамба
в двора на дук Август фон [br]Брауншвайг-Волфенбютел.
Желаете ли да ви донеса нещо?[br]- Не.
Това е крайно увлекателно.
- Погледнете ги.
Смятате ли, че биха искали да знаят[br]повече за ползата от болестта?
- Чел ли сте какво казва Адорно
за Фантазия в до-минор на Шуман?[br]- Не.
- Той говори за неговия здрач.
Не за Шуман лишен от всякакъв разум,[br]а за Шуман точно преди това.
На косъм по-рано.
Той знае, че губи разсъдъка си.
И цялото му същество страда от това,[br]но се хваща здраво за последен път.
Това е моментът, в който ти е ясно[br]какво значи да загубиш себе си.
преди да бъдеш напълно изоставен.
- Смятам, че сте добър учител.
- Благодаря.
- Говорите за нещата като [br]че ви принадлежат. Това е рядкост.
И смятам, че вие го знаете.
- Шуберт и Шуман са ми любими,[br]това е всичко.
Откакто баща ми умря напълно[br]побъркан в приюта Стайнхоф,
мога лесно да говоря за здрача[br]на човешкия разум, нали така?
- Ако наистина не [br]искате нищо за ядене,
може би ще приемете[br] нещо за пиене.
- Вървете.
- Тук трябва да си заслужиш,[br]това което ядеш.
Др. Блонски с манията му за [br]инструменти е голяма досада.
Кажи,
този Клемер или както там беше,[br]изглежда доста отегчителен, нали?
- Уолтър учи в технически университет,
но неговата музикалност не е по-малка[br]от техническите му умения
както ще се убедите[br]докато го слушате.
Твой ред е Уолтър.
- Чичо ми безсрамно преувеличава.
След изпълнението на проф. Кохут,[br]се чувствам двоен дилетант.
Смяатах да свиря Опус 33б на Шьонберг,
та фалшивите ноти [br] да минат незабелязани.
Не съм много забавен, знам.
Но през паузата обсъждах[br]лудостта на Шуберт и Шуман
и този разговор много ме впечатли.
Реших да изоставя Шьонберг
в полза на любимата ми пиеса от Шуберт,
скерцо от Соната в ла-мажор.
" Сънуват това, което им липсва,[br]изпълнени с добро и зло
а на сутринта всичко [br]ще се е разпръснало."
И тук настроението[br] преминава в ирония.
Ре, ре, ре...
"И какво? И какво?"
"Те получих своето удоволствие."
Това е ритъма на дребния [br]твърдоглав буржоа.
"И се надяват,[br]че това което са оставили назад
ще ги очаква на възглавницата."
- Извинете, професоре.
Може ли да поговорим?
- Слушам ви.
Ана казва, че не сте сигурна дали ще бъде[br]способна да свири на юбилейния концерт.
- Казах, че за да бъде солистка[br]е необходимо и друго освен талант.
- Не се упражнява достатъчно ли?
- Тя си знае.
- Тя работи по 8 часа на ден.
- Резултата е важен г-жо Шобер, [br]не часовете.
- За нея само музиката има значение.[br]Погледнете я.
- Шуберт не е разходка в парка.
Ана, не съм казала, че няма [br]да свириш на концерта.
Ще видим как се [br]съгласуваш с певеца.
Извинете ме имам среща. Довиждане.[br]- Довиждане.
- Учителката ти има право.
Без пълно ангажиране няма успех.[br]Достатъчно ти го повтарям.
Избърши си носа.[br]На какво приличаш.
- Добър ден, Ерика. Майка ви се обади,[br]иска да й позвъните.
- Току що пристигнах.
Откъде да знам.[br]Три часа.
Но... моля те, мамо...
Еми, ще взема такси.
Да.
Не съм бебе.
Трябва да прекъсвам.
- Може ли да изсвирим [br]трила по същия начин. [br]Ще започна от по-горната нота.
"Лайте ме, кучета събуждащи,"
"Не ме оставяйте да спя!"
"Достигнах края на съня."
"Какво ще правя между спящите?"
"Достигнах края на съня."
"Какво ще правя между спящите?"
- Да.
- Съжалявам, че ви обезпокоих...
- Какво обичате?
- Професор Кохут?
- Да. Какво искате?
Не знаете ли, че в консерватория[br]не се нахлува по време на час?
- Моля да ме извините.[br]Наистина се извинявам.
Но исках непременно да говоря с вас,[br]а не с когото и да е.
- За какво?
- За приемния изпит. Бих искал да се запиша[br]във вашия майсторски клас.
- Много любезно от ваша страна,[br]млади човече.
Надявам се, не смятате сериозно, [br]че с номера от този род ще [br]предизвикате интерес,
който не сте способен [br]да предизвикате [br]с музикални средства.
Можете да получите условията [br]и формулярите в секретариата[br] като всички.
Първи етаж, стая 11.
Сега ни извинете, имаме работа.[br]Довиждане.
Продължавайте.
Давай.
"Как бурята разкъса"
"Сивия плащ на небето."
"Облаци назъбени летят"
"В диво безредие носени."
- Г-н Клемер!
- Добър ден.
- Г-н Уолтър Клемер?[br]- Точно така.
- Заповядайте...
- Приготвили сте изключително [br]трудна програма.
С кое произведение[br] искате да започнете?
- Както предпочитате.
- Скъпа колежке, в края на краищата[br]г-н Клемер кандидатства за вашия клас.
Кой откъс искате [br]да чуете най-напред?
- Безразлично ми е.[br]Първото в списъка.
- Започвайте, г-не.
- Е?
- Великолепно.
Не, сериозно, мисля [br]че не беше зле.
- Отбелязал е само "частни уроци".
- Това е още по-забележително.
Не знам колко серозно [br]се отнася към следването си,
но за някой, който не се е посветил[br] на пианото - свалям му шапка.
- Изумително.
- Напълно съм съгласен.[br]Много е талантлив.
- Дами? Господа?
- Аз съм за.[br]- Да, аз също.
- Без колебание.
- Ерика, не казвате нищо?
Вашият глас е най-важен.[br]Той кандидатства за вашия клас.
- След тази обща еуфория е трудно[br]да се изразяват резерви.
Трябва да кажа, че [br]не споделям ентусиазма ви.
Очевидно е, че не му липсва талант,[br]но се питам,
и вас ви питам,[br]какво очаква той от нас?
За професионална кариера[br]е твърде стар.
Приемайки го в моя клас, ще откажем [br]място на по-серозно мотивирани хора.
И склонността му към преиграване [br]е съмнителна, да не кажа антипатична.
- Не разбирам какво [br]искате да кажете, Ерика.
В андантиното нямаше никаква склонност[br] към преиграване, както я наричате.
- Скъпи колега, всички знаят, че [br]възгледите ни за Шуберт се различават.
Моля ви да не губим излишно време,[br]20 човека чакат отвън.
Във всеки случай не смятам, [br]че съм подходящия човек,
който да подхранва [br]артистичния темперамент или [br]виртуозност на г-н Клемер
- Ерика, вечерята е готова.
- Идвам, мамо.
- Сядай, само соса [br]трябва да донеса.
- Мога ли да загася телевизора?
- Ако ти пречи.
- Не ти ли харесва?
- Уморена съм.
- Личи ти.
- Толкова ли са изтощителни [br]прослушванията?
- По-скоро отегчителни.
Това също е изморително.
- Какво става с теб?
- Какво имаш пред вид?[br]- Погледни.
Затова ли си в лошо настроение?
Внимавай!
Това не е стимулира апетита.
"Разгорещена кобилка[br]търси успял жребец
за всички позволени игри.
Минимална дължина 20 см."
- Добър ден, г-н Направник.
- Добър ден, професоре.
- Коя е тая?
- Учителката ми по пиано.
- Не изкарвайте второстепенните [br]гласове на първи план.
Знаете ли къде е основният глас?
Звучи като ясно[br]като мътно стъкло.
Това може би е от картинките,[br] които имате в главата си.
Подхождате към Бах по същия начин[br]както към Бетовен, а към Бетовен[br]както към всичко останало.
Какво ви подтикна да учите музика?
Малкото ви талантче?[br]Уверявам ви, че не си заслужава.
Ако нямате друга мотивация, освен [br]да станете пианист в стрийптиз бар,
престанете да ми губите времето.
- Професоре...
- Какво?
- Съжалявам.[br]- За какво.
- За преди малко...[br]При вестникаря.
- Защо?
За какво съжаляваш?
За какво?
Така не става.
Да кажеш, че съжаляваш [br]не е достатъчно, ако не знам за какво.
Съжаляваш, защото си мръсник?
Или защото приятелите[br] ти са мръсници?
Или защото всички жени са мръсници,[br]понеже правят от теб мръсник?
Или просто защото те хванаха?
Урокът приключи.
Предлагам да кажеш [br]на майка си да дойде.
Тя може би ще внесе [br]яснота по въпроса.
Е?
За какво съжалявате?
Слушам.
Пълна тишина.
Добре, следващия урок [br]- с г-жа майка ви.
А сега напуснете стаята ми.
Имам нужда да се възстановя.
- Довиждане.
- Този път имам час.
- Паузата не е свършила.
- И урокът не е започнал.
Мога ли да извадя партитурите си?[br]Докато чакам.
- Нали знаете, че гласувах против вас?[br]- Не.
- Не вярвам, че сериозно [br]се интересувате от музика.
Единственото, което ви интересува е[br]успеха, който тя ви носи.
- Знаете, че не е вярно.
И дори да беше вярно,
това срамен мотив ли е?
- Да.
Какво сте донесъл?
Трябва да се откажете от Шуберт.
Засега Шьонберг е...[br]- Борих се за вниманието ви, Ерика.
Дайте ми шанс.
Знам, че не съм ви толкова [br]безразличен, колкото се правите.
Занемарих следването си заради вас.
Наистина.
Дори да ви изглежда смехотворно,
от рецитала при Блонски,
се забихте в главата ми[br]като пирон в греда.
Извинете ме за [br]техническото сравнение.
Нямах никакво намерение [br]да се влизам в Консерваторията.
- Престанете да лъжете,[br]не се връзвам.
- Не лъжа.
- За следващия път си намерете [br]копие на Опус 19.
- Нека поговорим първо.[br]Моля ви.
- Не виждам полза.
- Не стойте като закован.[br]Седнете и започвайте.
- Колко урока имате след този?
- Моля ви се.
- Можете да кажете, че сте болна,[br]че имате мигрена.
Толкова е хубаво навън.
- Започнете да свирите или мигрената ми[br]ще сложи точка на този урок.
- Сигурно ще свърши късно.
Защото днес е първата[br] репетиция на Менделсон.
- Затова, моляте не звъни всеки [br]5 минути като последния път.[br]Притеснително е.
Освен това Виора от филхармонията[br]ще свири с нас и не искам да ме[br]взема за малко момиченце.
Ясно ли е?
- Ако се прибираш късно,[br]вземи такси.
- Разбира се, мамо.
Довиждане, мамо.
- Обожавам да лъжа в името [br]на любовта. Радвам се за вас.
- Ако се обади след 10, не отговаряйте.[br]Възможно ли е?
- Щом искате, с удоволствие.
- Добър вечер, тук е г-жа Кохут.
Мога ли да говоря с дъщеря си?
- Какво има?
- Какво по...?
Мамка ти!
- Стой тук!
Стой тук, тъпанарка такава.
- Полудяла ли си или какво?
- Баща ти умря този следобед.
- Най-важното е [br]да запазиш спокойствие.
- Това е направо безотговорно [br]от твоя страна.
Даваш ли си сметка [br]за последствията?
- Любезно е, че все пак ни удостоихте [br]с присъствието си, г-це Шобер.
Можем ли да узнаем, [br]какво ви задържа?
Престани с този цирк, [br]какво е станало?
- Имам диария.
- Страх ли те е или какво?
Така не се става пианист.
- Не знам как ще пея след това вълнение.[br]- Не прекалявай.
- Мисля, че трябва да се качваме горе.
- Хайде, не ставайте глупава.
Няма да ви изядат. [br]Това е репетиция.
Нали не съм ви надценила?
"Кучета лаят
И дрънкат с вериги.
Хората спят
във леглата си.
Сънуват това, което им липсва,
изпълнени с добро и зло."
"Защо избягвам пътищата
по които други пътници вървят,
и търся скритите пътеки
В снега скала ли се показва?
И търся скритите пътеки
В снега скала ли се показва?
А нищо аз не съм направил,
за да бягам от приятелите.
Какъв е този луд копнеж
Подтикващ ме към пустошта."
- Знам, че ме смятате лишен от [br]чувствителност и за жалост [br]понякога наистина съм повърхностен.
Да, Ерика, признавам си.
Но да ми забраните да свиря Шуберт[br]е несправедливо от ваша страна.
В действителност е точно обратното.
Има дни като след първия ни урок,[br]когато имах чувството...
- От гледката на кръв ми прилошава.[br]Погрижете се за нея.
Играйте ролята на покровител.
- Какво стана?[br]- Оставете на мен.
- Трябва да се извика доктор.
- Не стойте тук, няма нищо за гледане.[br]Върнете се в залата.
- Хайде.
- Чакай... чакай...
- Защо?
- Спрете!
- Казах да престанете.[br]Ако не престанете веднага, си отивам.
- Мен гледайте, не пениса си.
- Занеш ли...[br]- Мълчете.
- Не мърдайте, иначе си отивам.
- Ерика, аз те обичам.
- Никой не ...
- Казвам го за последно, [br]ако не млъкнете ще останете сам.
- Защо ме нараняваш?
- Не мога да задържам повече.
- Тишина, казах!
- Продължавай. Ела тук.
- Ето. Започва.
- Продължавай. Не спирай!
- По-късно ще ви напиша[br]какво можете да ми правите.
Ще изложа желанията си писмено[br]а вие можете да се вдъхновявате[br]от тях както пожелаете.
Това изглежда не ви радва.
- Ерика, не можеш да ме оставиш така
Хайде, ела.
Не. Точно сега нямам желание [br]да докосвам повече това.
- Продължавай. Моля те ела.
- И дума да не става.
- Долу ръцете.
Г-н Клемер! Иначе това е [br]последната ни среща.
- Това, което правиш е[br]пълна перверзия.
И боли.
- Съчувствам ви.
- Престанете.
- Уолтър, вие сте глупак.[br]Всичко разваляте.
- Няма да ви докосна повече.
Просто искам да останете така.[br]Това е всичко.
С лице към мен.
Не се закопчавайте.
- Не съм аз глупакът.
Ти си.
Би трябвало да знаеш [br]какво може и какво не може [br]да се прави на един мъж.
- Мръсница такава![br]- Млъквай.
- Приемам да играя играта, но правилата[br] трябва да са равни за всички.
Ако си мислиш...
Чакай. Чакай, Ерика.
Няма да мърдам. Обещавам.
Няма да кажа дума.
- Ще получите инструкциите ми.
Писмено.
Или лице в лице.[br]Или може би по телефона.
Сега можете да го приберете.
С лице към мен.
- Нямате ли желание за усмивка, Ерика?
Хайде...
Не бъдете толкова сериозна, красавице.
Следващия път ще бъде [br]много по-добре. Обещавам.
Съвършенството се постига с практика..
- Поне 2 месеца. И няма гаранция [br]за пълно възстановяване.
- Ужасно е.
Още повече тя притежава техниката, [br]липсваше й силата на характера, [br]но показа, че има това.
Вчера свири изненадващо добре,[br]въпреки че замалко не избяга[br]от страх.
Вземете се в ръце.[br]Не сте никаква подкрепа за Ана,
ако се отпускате така.
Засега трябва да чакаме.
В никакъв случай не трябва [br]да пренебрегва лявата си ръка.
Винаги е имала проблем с тази ръка.
Освен това ще й останат белези.
Представяте ли си.[br]Пианистка с осакатена ръка.
И без това не е привлекателна.
Единственото предимство [br]беше таланта й.
Затова пожертвахме всичко.
- Искате да кажете, [br]че тя пожертва всичко.
- Моля?
- Вие казахте "Ние пожертвахме..."[br]Ана е тази, която пожертва всичко.
- Да, разбира се.
Кой би могъл да направи това?
Полицията казва, че е друг студент,[br]който го е направил
от чиста ревност.
Можете ли да си представите[br]такова нещо?
Някой да бъде толкова злобен.
Тя винаги е била много затворена.[br]Няма почти никакви приятели.
- Сигурно ще го хванат този тип.
- Този мръсник заслужава [br]да му отрежат ръката.
- Г-жа Шобер, време е за [br]следващия ми урок. За жалост трябва [br]да ви помоля да си тръгвате.
Кажете на Ана, че ще се радвам [br]да ни посети, когато се почувства [br]по-добре.
И да не забравя да [br]упражнява лявата си ръка.
- Ще й кажа. Благодаря[br]ви много, професоре.
Тя сигурно ще мине да ви види.[br]Толкова ви се възхищава.
- Кураж, г-жо Шобер.
- Кой ще замести Ана на концерта?
- Никой.
Никой студент не може да[br]успее в такъв кратък срок.
Директорът помоли мен,[br]за да може певеца да участва.
- Това е добре. Ана ще бъде доволна.[br]Довиждане, професоре.
- Спрете.
Започнете отначало.
Изглежда означенията не ви [br]интересуват много. Какво пише тук?
- Пиано.[br]- Точно така. И после?
- Форте-пиано.
- После?
- Пианисимо.
- И диминуендо
и медзо-форте, форте,
фортисимо, сфорцатисимо.
Силата при Шуберт варира от крясък [br]до шепот, а не от силно до слабо.
Анархията не е силното ви място, Клемер.[br]Защо не се придържате към Клементи?
Шуберт е бил грозен.[br]Знаете, нали?
Вас, с вашата физика, нищо[br]не може да ви засегне.
- Защо се опитвате да разрушите това, [br]което може да ни сближи.
- Маниеризмът не е...[br]- Не виждате ли, че не [br]мога да ви погледна?
Защото, ако го направя няма да устоя [br]на изкушението да ви целуна по шията.
Мога ли да ви целуна по шията, Ерика?
Да ви донеса ли вода?
Благодаря.
Кога мога да те видя?
- Ще се чуем по телефона.
- Да заминем някъде този уикенд,[br]само двамата.
- Този уикенд не мога,[br]ще бъда с майка ми.
- Отмени го.
Не мисли за майка си.[br] Мисли за нас.
Толкова неща трябва да наваксаме.
- Искаш да кажеш аз. Аз имам [br]да наваксам толкова неща, така ли?
- Ерика, скъпа. Престани да мислиш [br]непрекъснато за другите.
За майка ти , за скрупулите ти...
Говориш ми за нархия и искаш [br]да пожертваш любовта [br]за един уикенд с майка ти.
Скъпа учителко, отпуснете се малко.[br]Оставете се на чувствата поне веднъж.
- Не бъди толкова леплив.
- Кашляш само защото си притеснена.
- Нямам чувства, Уолтър. Ще направите [br]добре да си го набиете в главата.
И дори да изпитам такива някой ден, [br]няма никога да доминират интелекта ми.
- Обичам те. [br]Не бъди толкова страхлива.
Това, което си ми написала и[br]то ли е толкова страхливо?
- Не го докосвайте!
Не сега.
Искам да го прочете абсолютно сам.
А сега се върнете на Шуберт, г-н Клемер.
Това е единственото, което ви е [br]позволено да правите в тази стая.
Пиано, нали.
Брамс би написал [br]"Con intimissimo sentimento."
- Ерика!
- Луд ли сте? [br]Какво правите тук?
- Проследих те.
- Струва ми се казах, [br]че ще се чуем по телефона.
- Не можеш да продължаваш да ме[br] подлудяваш така и после да ми бягаш.
- Как така да те подлудявам?
- Да отидем някъде където можем [br]да поговорим насаме.
- Прочетохте ли писмото?
- Не искам писма.[br]Искам да говорим.
- Препоръчвам ви да си [br]тръгнете незабавно, Уолтър.
Един мъж не дебне посреднощ по [br]стълбите жената, която твърди че обича.
Би трябвало да го знаете, [br]въпреки младостта си.
Ако държите на [br]чувствата ми, изчезвайте.
Обадете ми се утре да си [br]уговорим среща. Съгласен?
- Свали си шапката.[br]- Какво?
- Добър вечер, скъпа госпожо.
- Трябва да обсъдя някои [br]неща с г-н Клемер.
- Какво трябва да значи това?
- Няма да те притесняваме.[br]Ще отидем в стаята ми.
Елате.
- Извинете ме.
- И не опитвай да влизаш в стаята ми.[br]Иначе ще съжаляваш.
- Няма нищо за ядене. [br]Не очаквах гости.
- Не се безпокойте, госпожо.[br]Вечерял съм, благодаря.
- Първо прочети писмото.
Още е у теб нали?[br]- Да.
- Тогава прочети го сега, моля те.
- Искаш да ме умориш или какво?
Казах ти вече, [br]не искам да чета писма.
Аз съм тук, ти си тук.
Ние сме от плът и кръв.
Престани да се страхуваш.
- Не се страхувам. [br]Искам същото, което и ти.[br]Но първо искам да прочетеш писмото.
- Затова ли барикадирахме вратата?
- Може би.
Моля те.
- Добре. Не съм сигурен, че това [br]ще ме забавлява дълго време.
Тежко е.
- Седни там, ако обичаш.
- "Напротив, ако те умолявам [br]стегни въжетата, ако обичаш.
Нагласи колана с 2-3 дупки.
Колкото по-стегнато, [br]толкова по-добре.
И напъхай в устата ми старите чорапи, [br]които ще съм приготвила.
Набутай ги силно, [br]така че да не мога
да издам и най-малкия звук.
След това, махни превръзката, [br]ако обичаш,
и седни върху лицето ми
и ме удряй в стомаха
за да ме накараш да напъхам [br]езика си в задника ти."
Това сериозно ли [br]трябва да го приемам?
Подиграваш ми се, така ли е?
Искаш ли да те шамаросам?
"Защото това е [br]най-съкровеното ми желание.
Крака и ръце завързани на гърба
и затворена под ключ в [br]съседната стая до майка ми,
но недостижима за нея [br]зад вратата на стаята ми
и това чак до сутринта.
Не се притеснявай за майка ми, [br]това е мой проблем.
Вземи със себе си всички ключове [br]от стаите и апартамента.
Не оставяй нито един."
Какво има за мен във всичко това?
Може би ще отвориш култивираната си [br]уста и ще кажеш нещо за тези свинщини.
"Ако ме уловиш, [br]че не ти се подчинявам,
Моля те, удари ме,
дори с опакото на ръката по лицето.
Попитай ме защо [br]не се оплача на майка си
или защо не отвръщам[br] на ударите ти.
Непременно ми кажи тези неща,
за да почувствам [br]колко съм безсилна."
- Какво става там вътре?
Отворете! Веднага [br]дръпнете този шкаф.
- Не искаш ли да я пуснеш?
Искаш да те ударя [br]пред нея, така ли?
- Успокой се, мамо![br]Млъкни и си гледай телевизията!
- Отвори веднага или [br]ще съжаляваш!
- Престани с този цирк!
- Това е невероятно!
Никакво чувство за [br]приличие ли нямате?
Да нахлувате при [br]непознати посред нощ.
Това е нечувано нахалство!
- Ядосан ли си ми?
Надявам се, че не.
Писмото не е много [br]добре написано, знам.
Аз съм пианистка не поет.
Освен това, любовта се ражда[br]от банални неща.
Може да помислиш върху това.[br]Имаш телефона ми.
Както ти казах, искам[br]всичко, което и ти искаш.
Имам всичко, което трябва.
Но това може да [br]почака до утре, нали?
Вече не ми говориш.
Отвращавам те, а?
Не е нужно.
Желанието да бъда [br]бита го изпитвам от години.
Знаеш ли, чаках те.
Това което съм написала не е шега.[br]Знаеш това.
Отсега нататък ти нареждаш.
Отсега нататък ти ще [br]избираш какво да облека.
Кой е любимият ти цвят?[br]Не си ми казал още.
Не ми говориш?[br]Сърдиш ли се?
Кажи нещо.
- Ерика, ти си болна.
Имаш нужда от лечение.
Ако искаш да ме удариш, удари ме.
- Не искам да си цапам ръцете.
Хора като теб не бива [br]да се пипат даже с ръкавици.
Кълна се, че те обичах.
А ти дори не знаеш какво е това.
Сега ме отвращаваш.
Мамка му.
... са пристигнали в Северна [br]Америка с испанците.
Оставени на свобода са [br]се превърнали в известните мустанги.
Днес най-верният другар [br]на каубоя е американският Quarter Horse.
Изключително бърз на къси разстояния, [br]той е и много издръжлив.
- Наистина ли не те е срам?
Какво прави с този тип?
Още ли е в стаята ти?
Няма да се изненадам.
И без това вече нищо не ме изненадва.
Ти можеш да правиш каквото [br]си искаш, разбира се.
На твойта възраст.
Да.
За това се жертвахме.
Ето я наградата.
Ами продължавай така.
Можеш да отвориш бордей.
Какво си мислят [br]съседите ти е все едно.
Винаги е едно и също, [br]правиш каквото си искаш.
- Обичам те.
- Престани! Полудяла си напълно![br]Какво пра..
Престани с тия срамотии,[br]ума ли си загуби?
- Затваряй си устата. [br]Обичам те, обичам те.
- Аз също те обичам.
Престани, стига вече.
Ти си луда!
Ти си луда.
Напълно луда.
Хайде сега да заспиваме.
Ще имаш нужда от цялата си енергия.
Дори само да заместваш някой,[br]трябва да си добре подготвена.
Никога не знаеш кой [br]може да бъде в залата.
- Видях космите на [br]интимните ти части.
- Уолтър, мога ли да говоря с теб?
- Уолтър, търсят те.
- Това малката ти сетра ли е?
- Не си отивайте, той идва.
- Какво искаш?[br]- Да говоря с теб.
- Слушам те.
- Не тук, не мога.
- Да отидем там.
- Как ме намери?
Ето тук.
Влез.
- Прости ми за писмото.
Беше глупаво от моя страна. [br]Не трябваше така изневиделица.
Трябваше да направим както [br]ти предложи, да поговорим.
Прости ми.
- Какво правиш?
Спри. Стани веднага.
- Ела.
Ела върху мен.
Желаеш ме нали?[br]- Ти си напълно луда.
- Ела. Обичам те.
- Повече няма да ти пиша неща, [br]които не искаш.
Ти ще ми казваш какво [br]искаш, съгласен?
Ела.
- Успокой се. Някой може [br]да влезе. Ставаш смешна.
Стани. Хайде стани.
Чакай малко, остави на мен.
Остави на мен, казах.
Чакай, чакай.
Не, не мога тук.
Спри. Не мога.
- Няма нищо.[br]- Не мога тук ти казах.
Разбирам, че не [br]искаш да ни излагаш,
но на мен не ми пука, [br]че някой може да влезе.[br]Няма значение.
Обичам те.
- Аз също те обичам.
Ела.
Трябва да ми помогнеш.
- Не може да бъде.[br]- Съжалявам.
Не гледай.
Не гледай.
- Трябва наистина да [br]те отвращавам, а?
- Никоя жена не повръщала...[br]- съжалявам.[br]-...след като гое поела в устата си.
Не знам какво ми стана.
Ето, чиста съм.
Съвсем чиста съм.
Като бебе.
И отвътре, и отвън.
Всичко е за теб и благодарение [br]на теб, скъпи мой.
Харесва ли ти да те [br]наричам скъпи мой.
- Абсолютно възхитително е.
- Трябва да бъдеш търпелив.
Ще те наричам с всички имена и[br]ще играем всички игри, които искаш.
- Знаеш ли, че смърдиш ужасно.
Съжалявам, но така смърдиш, [br]че никой не може да те доближи.
По-добре е да напуснеш града,[br]докато престанеш да смърдиш.
Трябва да си миеш устата по-често,
не само когато пенисът ми [br]те кара да повръщаш.
- Кой е?
- Отвори.
- Отвори веднага![br]- Какво правиш тук?
- Казах да отвориш вратата!
- Тихо! Ще събудиш целия блок.
Ще отворя.
- Повече да не си ми [br]направила това, ясно ли е?
- Полудял ли си, какво значи това?[br]- Затваряй си устата, тъпа крава!
Преди малко,
бях под прозореца ти
и си правех чекия.[br]Това ли искаш, а?
Другите, искаш да ги...[br]Така ли е?
Ти си мръсница, [br]ти си перверзна!
Искаш да предадеш на всички[br]гадната си душевна болест, а?
Но не на мен.[br]- Вече се извиних.
- Престани с твойте [br]тъпи извинения!
- Цирка от миналата [br]вечер не ви ли стига?
Това навик ли ще ви става?[br]Да ходите при хората и да крещите.
- Идете да си легнете, по дяволите!
- Уолтър, моля те!
- Измитай се![br]- Изчезвайте! И бързо!
- Не така си представяше [br]нещата, а?
- Сега ще видим тая работа.
Полицията бързо [br]ще оправи нещата.
- Не се бъркайте. [br]Това не ви засяга.
Забрави за майка ти.
Имаме време. [br]Имаме цялата нощ.
Да продължим откъдето спряхме.
Наистина ли това си представяше?[br]- Не.
- Какво тогава?
- Ще съжалявате!
Няма да ви се размине току така, [br]само защото си имате работа [br]с две самотни жени.
- Оставете ме![br]Оставете ме!
Не мога да повярвам!
- Ето! Тук поне има ключ.
- Отворете ми!
- Би било добре и дъщеря ви да има[br] един за стаята си, не мислите ли?
С това се оправихме.
"Що се отнася до майка ми, [br]не й обръщай внимание." Нали?
Точно ли те цитирам?
"Удряй ми много шамари, скъпи мой.
Удряй ме силно..." Не.
"Удряй ме по лицето и то силно."
На вашите услуги, скъпа госпожо.
Това ли искаш?
- Моля те спри.
- Какво тогава?
- Съвсем друго нещо. [br]Спри, умолявам те.
- Какво правите?
- Млъквай или ще я убия![br]- Убиец!
- Престани.
- Къде има вода?[br]- В кухнята.
- Не си въобразявай, [br]че ще ме възбудиш
показвайки мизерното си тяло.
Знаеш ли, Ерика?
Давам си сметка, че това [br]не е много любезно от моя страна.
Но ако си честна пред себе си, [br]ще признаеш че носиш [br]известна отговорност.
Вярно е...
Да или не?
- Да.
- Прав ли съм?
- Да, Уолтър.
- Ерика?[br]- Да.
- Как си?[br]- Добре съм, благодаря.
- Не можеш да възбуждаш [br]някого толкова и после ледено [br]да се отдръпваш.
- Не лицето и ръцете!
- Убиец!
Не ви ли е срам!
Стига вече, спрете.
Не докосвайте дъщеря ми.
Оставете дъщеря ми на мира.
Умолявам ви.
- Защо правиш това?
Едва се успокоих, [br]а ти пак ме дразниш.
Бъди по-кооперативна, мамка му.
Много бих искал да се науча [br]да играя, професоре.
Но не винаги и [br]само по твоите правила.
Не можеш да разровиш на-съкровеното [br]у хората и после да ги отблъснеш.
Бъди по-мила с мен, моля те.
Не можеш да ме [br]оставиш да си ида така.
Моля те спри.
Трябва да ми дадеш малко все пак.
Не можеш да ме оставиш сам сега.
Обичай ме, моля те.
Това значи, че трябва да си [br]тръгвам сега, така ли?
Ще те помоля да не [br]разказваш това на никой.
В същност това е [br]и в твой интерес.
Не можеш да унижаваш [br]мъжете за тези неща и ...
Невъзможно е.
Ще се оправиш ли?
Имаш ли нужда от нещо?
Добре ли си?
Знаеш ли, любовната [br]болка не е смъртоносна.
Хайде, до скоро.
- Тръгна ли си той, Ерика?
Кажи нещо. Тръгна ли си?
Ерика, отвори ми.
Не си ли добре?
Кажи нещо, за бога.
О, господи, дъще!
В какво състояние си!
Какво ти направи този мръсник?
Побързай, ще изпуснем трамвая.
- Идвам, само да изпия чаша вода.
- Не бъди толкова нервна.
Ти само заместваш.
- Добър вечер, професоре.[br]- Добър вечер, Фриц.
- С нетърпение чакам да [br]ви чуя да свирите Шуберт.[br]Тъкмо казвах на майка ви.
- Мисля да заема мястото си, става късно.[br] Започва след 8 минути.
- И аз идвам с теб.
- Добър вечер, професоре. [br]Радвам се, че се срещаме тук.
Погледнете малката пострадала.[br]Не й липсва кураж, нали?
Недопустимо беше да не дойде [br]тази вечер. Да ви чуе да свирите.
- Добър вечер, госпожо.
- Добър вечер, Ана. Как си?
- Извинете, не се представих.
Аз съм г-жа Шобер.[br]Дъщеря ми Ана.
- О, извинете. [br]Да ви представя майка ми.
- Драго ми е да се запознаем, г-жо.[br]Сигурно сте горда с дъщеря си.
- Защо горда? [br]Това е училищен концерт.
Дъщеря ми замества [br]една от ученичките си.
- Въпросната ученичка е дъщеря ми.
Къде са местата ви?
А съсвсем близо до нас.
Късное. Трябва да вървим.[br]Мога ли да ви придружа?
Идваш ли, Ана?
- Ще се видим по-късно. [br]Качвам се с г-жа Шобер.[br]Пожелавам ти успех.
- До скоро, мамо.[br]Приятен концерт.
- Довиждане, професоре.[br]Радвам се, че ви видях.
- Виж ти...
Каква приятна изненада!
Джордж, виж кой е тук.
- Професор Кохут.[br]- Моите почитания, професоре.
Побързай, Герда. Не бива да ни чакат.[br]Дай ми палтото си.
Ще го задържа с мен в залата.
Мъже! Винаги трябва [br]да тичаш. Знаете ги.
Приятна вечер. До скоро.
Идваш ли?
- Ще се видим по-късно, надявам се.
- Моите почитания, професоре.[br]С нетърпение чакам да ви чуя.
Превод: vasmak