Cube (1997) Свали субтитрите

Cube (1997)
{c:$FFFF99}
КУБЪТ НА СТРАХА
Съжалявам! Съжалявам!
Няма нищо. Не се бой!
Какво искаш??
Какво?
Не знам.
Помощ!
Помощ!
Спри!
Какво? Какво?
- Няма нищо, Ела.
Всичко е наред. Успокой се.
Какво имаше там?
- Почакай.
Защо се боеше от онази стая?
-Казах да почакаш.
Колко хора има в това нещо?
Не можем да се лутаме така до безкрайност.
И защо?
Има капани.
- Какви капани?
Скрити. Погледнах в една стая и нещо едва не ми отряза главата
Божичко! Мили Боже!
Добре ли сте? Господине?
Уърт!
Спокойно.
Ударих си главата.
Дай да погледна. Не се бой! Лекарка съм. Не изглежда зле.
Какво правиш, по дяволите?
Хей, старче, чуваш ли какво те питам?
Сензори за движение в стените. Трудни за откриване.
Божичко, о Боже, о Боже!
Чакайте малко. Нека да отдъхнем.
Някой спомня ли си как е попаднал тук?
Пирожки...
Вечерях...
Пирожки, сирене и картофи.
Отидох до хладилника за сметана и после..не помня...
Ти? Левин?
Аз просто си легнах и...
Ами ти?
Аз се събудих тук.
Посред нощ. Все едно сме в Чили. Там винаги идват през нощта.
Кой?
Само правителството строи така грозно.
Не е правителството.
А кой?
- Не знам.
Извънземни. Половението е много неясно.
Да изключим извънземните засега и да видим какво знаем.
Майка ми ще се побърка.
Като видят, че ме няма, ще откачат.
- Ти какво мислиш, Рене?
Със стоене нищо няма да направим. Ще се движа напред, докато стигна да края.
Добре. Съгласен съм.
Защо не чакаме тук?
- Какво?
Някой може да дойде.
Никой няма да дойде.
Щом има път навътре, има път и навън.
Ще избегнем капаните с обувката.
Как мислиш? Да потърсим ли изхода?
Добре. А ти?
Не е толкова просто.
Не е толкова просто. Огледай се!
Хубавичко се огледай!
Защото имам чувството, че то ни наблюдава.
Просто искам да се събудя.
Левин. Можем да се справим. Трябва да се успокоим и да работим като екип..
Много хора ще ни търсят. Аз съм полицай.
Полицай ли?
Обещавам да те измъкна. Но трябва да ни помогнеш.
Хвърляй!
Чисто е.
Това сякаш идва отблизо.
Механичен шум. Чува се на интервали.
Може би са вентилаторите.
Няма такива. Така е, направо завирам.
Какво е това?
Серийни номера?
Номера на стаите. Навсякъде са различни.
Значи има едва 566 400 стаи.
Надявам се, че не. Без храна и вода след три дни няма да можем да вървим.
Не би ли трябвало да ни хранят?
Холоуей!
Стресът и горешината предизвикват дехидрация,
главоболие, дезориентация и нарушение на умствените процеси.
Накрая тялото разрушава собствените си тъкани. Смучи това. Така се отделя слюнка.
Какво има?
-Въздухът е много сух
Молекулярен химически сензор.
Защо ботушът не го задейства?
Липсва сероводородът, който се отделя от кожата ти.
Откъде знаеш толкова много за сензорите, Ренс?
Рен. Не Ренс. На френски е.
Добре. Значи си франзузин. Какво си...
Рен! Експерт по сензорите. Не мога да повярвам!
Това е Мушитрънчето.
Кой? Мушитрънчето. Измъквал се е от 6 големи затвора.
От седем.
Шегуваш ли се?
Можеш ли да ни измъкне? Може би.
-Като илюзионист. Да, като Хари Худини.
Влачих ви дотук, защото ми трябват обувките ви.
Ако не ви дойде умът, продължавам сам.
Стига приказки и догадки. Просто гледайте пред себе си.
Това е номерът. Трябва да се спасите от самите себе си.
По дяволите.
Да го измъкнем!
Господи!
Електрохимически сензор и той го пропусна. Мушитрънчето. Супер!
Време е да се измъкнем оттук.
Мисля си защо ще хвърлят невинни хора тук?
Наказват ли ни за нещо?
-Нищо не съм направила.
Стига!
Колкото и да се мъчим, няма да разберем какво става. Гледайте пред себе си.
И той казваше така.
Имаме майстор на измъкванията и полицай. Сигурно има причини.
Ти си лекар и това също не е случайно, нали?
Чудя се защо не са избрали някой от другите десет милиона.
Левин, ти защо си тук?
Незнам. Аз ходя на училище. Излизам с приятели.
Нещо друго?
- Нищо.
Родителите ми са обикновени хора. Скучна съм.
Мисля, че трябва да се запитаме какво иска то? Какво мисли?
Един мъртъв, остават четирима.
Защо не ни кажеш ти защо си тук, Уърт?
И аз се чудя.
Не съм нищо особено. Върша канцеларска работа.
Преди да попадна тук, не харесвах живота си.
Такова отношрние ме вбесява!
- Защото е прав.
Ти защо живееш, Куентин?
Имам три деца.
Не мога да ги оставя.
Намерете и вие свой източник.
Нямаш ли за какво да живееш? Съпруга, приятелка?
Не, имам хубава колекция от порнография.
Прекрасно, прекрасно.
Аз също си нямам никого, но не се предавам.
Влезли са в къщите ни, съблекли са ни.
Всели са ми пръстените, взели са ми...
... o, аметиста ми.
Искам да зная кой е виновен.
Очилата ти. Не ти ли трябват?
Те са за четене.
На нея са и взели бизутата, а на теб са ти оставили очилата.
Това не е случайно.
Математика ли учиш в училище?
Какво ли значат те?
149.
Прости числа. Как не се сетих по-рано!
Ако някои от тези числа са прости в стаята има капан.
645, 645...не е просто.
372...също.
649...
649 е 59 по 11, и то не е.
Значи там е безопасно.
Как правиш заключения само от един капан?
Кремацията беше на 83...
Химическият сензор - на 137, а стаята с киселината - на 149.
Как ги помниш?
Имам дарба.
Левин, прексрасна памет!
Хвърляй!
Добре, дръпни се!
Умът преди красотата.
Безупасно е, безупасно!
Прости числа!
От кога сме тук?
Девет - десет часа.
Откъде знаеш?
Брадата ми е набола. Последното, което си спомням,е,как се бръсна.
Липсва ми закуската, обядът или каквото и да е.
Не се притеснявай, ще се приберем за вечеря.
Ако се измъкнем, аз ще ти я сготвя.
Дадено.
Добре се справяш.
Пуши ми се. Бих пушила фас от тротоара.
Просто се отпусни.Движим се. Нещата вървят добре.
Прав си. От години не пуша. Просто трябва да правя нещо.
Хайде да поговорим. Каква специалност имаш?
Практикуващ лекар съм. .Дрън-дрън, ярина.
Помогни ми. Разкажи ми за твоето домочадие.
Добре, имаме три момчета. На девет, на седем и на пет.
Божичко! Как ли го е преживяла горката жена?
Не го преживя.
Не, не е мъртва. Разделихме се.
Съжалявам, просто си чешех езика.
Тези числа не са прости.
Добре, давай.
Извинявай!
И ти можеш да помогнеш!
Не, не мога.
И тук има капан.
Обратно ли ще се върнем?
Не още. О, не!
Прочети ми ги.
Да не си му закачалка?
Заяла е.
Внимавай!
Тази стая е зелена.
Холоуей?
Здравей.
Тази стая е зелена.
Така е.
Искам да се върна в синята стая.
Какво има? В шок ли е?
Мисля че е умствено изостанал.
Хареса ми синята стая.
Исусе Христе.
- За малко не ми счупи врата.
Искаш ли да ми подържиш ръката?
Първо масло, после мед, Казан.
Как е оцелял?
- Искам да се върна в синята стая.
Има много сини стаи. Скоро ще намерим друга.
Това звучи налудничаво.
Просто си гледай числата.
Хайде аз ще се оправя.
Явно е чиста, щом той почти не падна на главата.
- Ще отидем ли на разходка?
Искаш ли на разходка?
Да не го караме веднага да се катери.
Дали не са ни закарали в Ню Мексико?
За какво говориш?
- Чудя се къде може да скрият нещо толкова голямо.
Изобщо,не знаеш къде отиват парите,
от данъците ти.
В частните клиники ли?
Само военно-промишленият комплекс
може да построи нещо такова.
Какво знаеш ти за воеено-промишления комплекс? Била ли си някога там?
Казвам ти, че не са те.
- Ти откъде знаеш това?
Кой работи там според теб? Мъже като мене.
Бюрата им са по-големи... но работата им е същата. Те не правят конспирации,те си купуват яхти
Не помниш ли Скараманга?
"Мъжът с златния пистолет".
Това е забавление на някой луд богаташ.
Така ли мислиш?
Чисто е.
Добре.Ти си полицаят.
Теорията за единствения куршум.
Газ!
- Върни се тука!
Няма нищо. Просто си глътнах копчето.
Мразя това. Писна ми.
Момичето ти има пристъп на истерия.
Това е като да зубриш без кафе.
Тя трябва да си почине. Ще се справи.
Тези не ми се виждат прости.
Това ли е твоят принос, Уорт?
Кой знае.
Е?
- Прав е. Не са прости.
Стой! Пред тебе!
Какво става?
Млъкни!
Не зная какво става. Не бяха прости числа.
Куентин, стой мирно!
- Накрай го да млъкне.
- Уорт!
Остави обувките.
Затвори вратата!
Този тип ме съмнява.
Той знаеше, че има капан.
- Но числата не са прости.
Системата не работи, и той знаеше..
- Откъде ще знае?
- Ти си параноичка, помисли.
Досега той само ни пречи.
Просто се държи лошо. Това прави ли го шпионин?
Повярвай ми. Работата ми е да познавам хората.
Не обича червени стаи.
Какво стана?
Видя какво стана.
- Числата са по-сложни, отколкото си мислех.
Може би нищо не означават.
-Просто са по-сложни.
Трябва ми повече време.
И без това трябва да си починем.
Да спим тогава.Щом не можем да правим нищо друго.
Казват ли ти нещо?
Това не са карти таро.
Знаеш ли колко варианти трябва да прехвърля,
за да преценя толкова големи числа.
Те не се предават лесно.
И те са като хората.
Ама че гадост.
Не тук, миличък Иди в ъгъла.
Той просто пишка.
Сега тук вече наистина смърди!
Смешно ли ти е?
Какъв ти е проблемът, Уорт?
Дори Холоуей се държи по-добре.
Иди там й помогни. За това ставаш. За бавачка.
Явол, комендант.
Все някой трябва да ръководи нещата.
И този някой трябва да си ти.
Не всички можем да си играем на нихилисти.
Не всички сме скроени да бъдем герои.
Зависи от желанието да живееш.
Всеки го има дори и ти.
Особено ти, скрит зад цинизма си.
Желанието да живееш.
Прекрасно чувство, скрито дълбоко в тебе.
Благодаря, вече съм нов човек.
Горкият Уорт. Никой не ме обича.
Тогава защо измина,
целия този път.
Защо просто не легнеш и не умреш.
Хайде.
Покажи ни, че имаш кураж и скочи в машината за суши.
Бъди мъж.
Така си и мислех.
- Майната ти Куентин!
Не искам да умирам.
Просто съм реалист.
Да не мислиш, че ще ни оставят
да излезем оттука.
Защо ни оставиха да стигнем дотука.
Не мисли че ние сме от значение.
Отърви ни от себе си, за да се измъкнем
Няма да се измъкнете оттук!
О, да!
- Не , няма!
Ще се измъкнем!
- Оттук няма изход!
Пипнах те.
Откъде знаеш?
Отговори на въпроса, Уорт.
О, боже.
Кой си ти?
Аз съм виновният.
Аз проектирах обвивката.
- Какво?
Черупката. Саркофага.
Ти ли построи това?
Само обвивката.
Не зная нищо за числата или каквото и да е.
Наеха ме да проектирам празна обвивка.
Един Куб.
Куб ли? Защо не ни каза?
За бога. Значи си знаел какво е. Не.
Лъжеш Уорт.
Тогава не знаех.
Кой стои зад това?
Не знам.
Кой те нае?
Не попитах.
Не съм излизал от офиса си.
Говорих по телефона. С други специалисти като мене.
Никой не знаеше какво правим.
На никой не му пукаше.
Глупости. Всичко си знаел.
До гуша си затънал в това.
Не, така го правят.
Лявата ръка не знае какво прави дясната.
И мозъкът никога не се показва.
Чий мозък?
Всички тези машини!
Пентагонът, мултинационалните компании, полицията.
Правиш някаква джаджа и по късно разбираш
че тя е основен елемент
на някое смъртоносно оръжие.
Винаги съм го знаела.
Казах ти Куентин.
Никой няма повече да ме нарича параноичка.
Щом излезем оттук ще разровим тази история!
Холоуей, не разбираш.
Обясни ми, трябва да знам.
Може би е трудно да го разбереш
Няма никаква конспирация.
Никой не е отговорен.
Това е гаф на системата който не се контролира.
Разбираш ли?
Никой не те наблюдава.
- Що за шибано обяснение?
Това е най-доброто обяснение.
Зная, че там горе няма никой.
Но някой е направил това нещо
Какво нещо? Само ние знаем какво е.
Ние нямаме представа какво е.
- Ние знаем повече от всички.
Отговорните са уволнени или повишени,
Във всеки случай това място е извън контрол
или са забравили за него.
Никой не задава въпроси.
Интересуват ги само парите
и чистата съвест. Това е просто един инцидент
Защо слагат хора вътре?
Защото го има. Ако не го използваш признаваш, че е безполезно.
Но това е безсмислено.
Точно това казвам и аз.
Много по-зле е, отколкото мислех.
Всъщност не. Само по-тъжно.
Гади ми се от тебе, Уърт.
И на мен също.
И двамата сме част от системата.
Както каза ти - навеждаш глава, мислиш простичко и гледаш само пред тебе си.
Никой не иска да знае истината. Животът е твърде сложен.
Причината да сме тука е, че това нещо е извън контрол.
Така ли унищожаваме света?
- Спали сте цял живот? От малка чувствам вина?
за унищожението на света.
И нека, който не е грешил, пръв да хвърли камък.
- Чувствам се по-добре.
- Затова остана с нас.
За да си признаеш.
Още ли търсиш на кого да си го изкараш.
- Куентин! Престани!
- Имаме нужда от него.
- За какво?
Да не си полудял.
Само той знае нещо за това място.
- Уърт.
- Здрасти.
Значи има обвивка.
- Да.
- И тя ли е куб? Като този.
- Предполагам.
Има ли врати?
- Само една.
Къде?
-Където я е сложил конструкторът.
Запечатана е отвън.
Какви са размерите на обвивката?
434 квадратни стъпки.
Може ли?
Дръпни се, миличък.
14 на 14 на 14.
Вътрешният куб е по-малък от обвивката. Между тях има разстояние.
Един ли е кубът?
Не зная, би трябвало.
Може да бъде най-много
26 стаи на височина и 26 на ширина
общо 17 576 стаи.
17 576 стаи?
Ще повърна.
Декарт!
Левин, ти си гений.
Какво? Какво?
Декартова координатна система.
Използва се в геометрията за построяване на точки от триизмерна графика.
На английски и по-бавно.
Тези числа образуват координатна мрежа,
Като географската дължина и ширина.
По тях разбираме къде се намираме в куба.
И къде се намираме?
Действа.
Трябва да събера числата.
Хикс = 19...
игрек = 26...
7 стаи от ръба на куба...
Да тръгваме тогава.
Отговори ми, без да ме удряш...
Какво ще правим там?
Може би ще успеем да отворим вратата.
Не позна Трябва да се научим да избягваме капаните.
Мисля за това. Търся някакво практическо решение.
Но още не си го намерил.
Ще използваме и числата, и обувките. Уърт ще води.
Не става! Ще се редуваме!
Спокойно.
Има ли място за двама?
Какво става?
Тези координати. 14, 27, 14.
Какво за тях?
- Нямат смисъл.
Ако кубът има ръб 26 стаи, координатите не могат да бъдат по-големи от 26.
Значи трябва да сме вън от куба. А ние не сме.
Значи няма да се приберем за вечеря.
Капан. Капан. Капан.
Капан!
Капан!
- Звуково активиране.
Страхотно.
Защо шумът от вратата не го задейства?
Може така да е програмиран.
Значи Ръбът е ограден от капани.
Трябва да се върнем и да опитаме друг път.
Знаеш ли колко ще обикаляме? Предлагам да минем оттук.
- Да, бе!
Колко обувки имаме?
Събуй и него.
Знаем как се задейства. Трябва да бъдем тихи.
Страхотно, да бъдем тихи.
Радвам се, че го разбираш, защото ти си пръв.
А този няма да дойде
- Ще дойде.
- Няма начин.
- Няма да го оставим тук.
Той е неуправляем. Ще убие някого.
Като стигнем до ръба, ще се върнем за него.
Прав ли съм?
- Засрамете се.
Вижте се само?
В какво се превърнахте?
Те може да са ни взели живота, но ние сме човешки същества.
Само това ни е останало.
Ще се върнем за него.
Това е лъжа и ти го знаеш.
Той ще мълчи.
- Какво правиш. Ще го почакам. Не.
- Излез, аз съм тука
Оттук.
Шибано копеле!
Стига.
Той е опасен.
Остави го!
Законът на джунглата. Той застрашава глутницата
Пусни го, нацист такъв!
- Как ме нарече?
Куентин, пусни това нещастно момче.
Слушай ме, жено.
Всеки ден се занимавам с такива като тебе.
Вие съществувате, само защото аз се грижа за вас
Добре познавам твоя тип.
Нямаш деца, нито мъж, който да те чука.
затова си пъхаш носа,
в чуждите работи.
Изпуснала си влака.
Пресъхнала си отвътре?
Това е твоят проблем.
Как смееш да и говориш така?
Ти изобщо не я познаваш! Никой тук не познава другите.
Познавам я.
- Не е вярно.
Нищо чудно, че жена ти си е отишла.
С целия този сподавен гняв.
И слабостта ти към момиченцата.
Бог да ти е на помощ.
И децата ли си биеш?
Някой освен мене интересува ли се какво има зад тази врата?
Отвори я.
Врата номер 6? Не номер едно или номер две?
Хайде, отваряй.
Покажи се, слънчице.
Тъмно е.
Старата ми дружка, обвивката.
Ето я! Здрасти!
Дръжте ме.
Нищо не виждам.
Няма за какво да се хвана.
Трябва да опитаме нещо.
Да видим дали вратата е там.
Някой ще се спусне да провери.
Но как?
Ще направим въже. Събличайте се.
Ще се вържа през кръста.
Не можеш да отидеш. Сигурно тежиш 100 килограма.
Ще се скъса веднага. Аз съм най-лека.
- Не става.
- Аз ще отида.
Аз ще отида, Холоуей.
Тя е права - много си тежък.
Аз съм най - леката след Левин.
Пък и аз съм на ред.
- Откога знаеш, че пускат хора тука?
- От няколко месеца.
- Не е много в сравнение с целия ти живот.
- Зная.
Ти ми отвори очите и това и нещо.
Дейвид.
Хелън.
Страхотна си, Хелън.
Въжето свърши.
Тук няма нищо.
Дръжте здраво.
Ще се разлюлея.
Ще опитам отново.
Последно.
Побързай! Тежиш ни.
Какво става, по дяволите?
Качвай се нагоре!
- Куентин!
- Хвана ли я?
Какво става? Куентин, добре ли е тя
Изпусна се.
Холоуей. Шшшт. Тихо. Казан
- Ще престанеш ли най-после?
Успокой се, миличка.
Не искам да говоря с тебе.
Трябва да слезем до дъното.
Оттам ще стигнем обвивката.
Ще бъде много трудно само с една обувка.
Но трябва да го направим, докато имаме сили.
Трябва да продължиш с числата.
- Не мога да мисля.
- Можеш. Ти имаш дарба.
- Не е дарба. Просто мозък.
Остави я да поспи. Отдавна не сме спали
- Добре.
Един час.
- И как ще определиш кога е минал един час?
- Един час е колкото кажа аз.
- Какво правиш?
Трябва да слезем долу. Там е тихо, ще се съсредоточиш.
Искаш просто да ги оставим?
- Те ни пречат.
Ние сме ключът. Аз ще водя. Ти ще мислиш.
Опитай се да разбереш как работи умът ми.
Как прониквам в главите на хората като рентген.
Видях го да седи на бюрото си. и да планира всичко
Той няма да те остави да решиш загадката
защото това е целта. Ние сме целта.
Кубът...сме ние...
- Ние се пасваме. Като числа.
като мъж и жена. Двете половини на едно цяло.
Ще те заведа долу, прекрасен ключ.
Ще те пъхна в ключалката.
Време е да слизаме.
Дръпни се от нея.
Левин, всички те са шпиони.
И той, и лудият. Холоуей имаше вътрешна информация за семейството ми...
но тя падна, нали? Тя премина границата.
- Ти я хвърли долу.
Махай се, Куентин.
Остави ни обувката, свиня!
Тя няма да ти трябва.
Ще дойдеш ли с нас, Уърт? Надолу през люка.
Какво му става?
Но как...
Това е Мушитрънчето. Старият ни приятел.
Как може...
Вървяли сме в кръг.
Невъзможно.
- Къде сме?
- Не зная!
Къде се намираме?
Разбери сам!
И без това нищо не правиш.
Само командваш, убиецо!
- Май беше прав, Уърт.
Няма изход.
- Дръпни се от мене.
- Не убиха ли Рен в онази стая?
Защо сега там няма нищо?
- Това е ръбът.
Но преди не бяхме на ръба. Къде е стаята, в която умря Рен.
- Майната ти!
Гениално.
Какво значение има? Всички ще умрем.
Чувате ли какво ви казвам? Тук по-рано имаше стая.
Не сме се движили в кръг, стаите се въртят.
- Разбира се.
- Стаите?
Това обяснява шума и разтърсването.
През цялото време сме се въртяли.
Единственото логично обяснение.
Каква съм идиотка!
- Какво измисли, Левин?
Числата са координати на точката, нали?
- Така е.
- Как се изчислява движението на точка.
- С пермутации.
- Перму...какво?
Пермутации. Всички координати, през които минава стаята.
Карта, която показва откъде тръгва, колко пъти се пести и къде отива,
- Числата казват всичко това?
- Не зная,
Досега виждах само изходното положение,
Виждах куба преди да започне да се движи,
- Добре, но той се движи.
Как ще се измъкнем?
- 27.
Зная къде е изходът.
- Къде?
- Не се доближавай.
- Дръпни се, Куентин
Просто искам да зная. Ти не искаш ли?
Помните ли стаята която имаше координата по-голяма от 26.
- И какво?
- Тази координата я поставя извън куба.
- Връзката.
Точно така. Но само в изходно положение.
- За какво говорите?
Отначало стаята е извън куба, после се движи из него,
Но по някое време ще се върне на мястото си.
- Така че имаме връзка. Само за кратко време
Когато стаите са в изходно положение.
вратата е отключена.
Но когато се разместят, вратата се заключва.
В такава огромна структура пълният цикъл сигурно трае няколко дни.
- И кога се отключва?
- Недей.
За изходните координати, събираме числата. За да намерим пермутациите, ги изваждаме
Това е!
Тази стая минава през 0, 1 и -1 по оста хикс.
2, 5 и -7 по игрек.
И 1 , -1 и нула по зет.
- И какво значи това?
Шибана математика?
Трябват ми номерата на стаите около нас за отправни точки.
666, 897, 466.
567, 898.
И 545. Записа ли?
656, 778, 462.
Достатъчно.
Х = 17, у = 25, z = 14.
Тази стая ще се премести два пъти, преди да се върне в изходно положение.
Ще успеем ли?
- Може би.
Да тръгваме!
Ами капаните?
- Майната им, да вървим.
- Ти изхвърли последната ни обувка.
- Технически мога да откривам капаните?
- Мислех, че при тях има прости числа
Но това са произведения.
- Можеш ли да ги пресмяташ?
Числата са огромни.
- Но ти можеш.
Трябва да изчисля броя на множителите.
Ако имах компютър.
- Не ти трябва компютър. Трябва ми.
Няма да умра като плъх в лабиринт!
Никой не може да го сметне наум.
Виж какви са числата! Няма начин да изчисля простите множители!
Не мога даже да започна. Това е астрономическо!
- 2.
Астрономическо.
- Какво каза?
- Астрономическо.
- Преди това.
- Множители.
Колко множители, Казан? 567.
- 2..
- Шегувате ли се?
- Казан, простите множители на 30?
- 3.
Ами на 7?
- 1. Бонбонче.
- Нямам бонбони.
- Искам бонбонче.
Ще ти дам кутия бонбони за всеки отговор.
Бонбоните да сa в пликчета.
Щом ги искаш в пликчета, ще бъдат в пликчета.
Не обичам червените.
- 898.
- 2.
- 545.
- 2.
- Той изчислява множителите.
- Астрономическо.
- Значи откачалката е гений?
- При тези числа, стаята е чиста.
Има само един начин да разберем
Недей!
Чисто е.
Казан, приятелю.
Какво е числото?
Гледай тука!
Накарай го да смята!
Сега ще посмятаме. Ти обичаш да смяташ, нали?
- Прости числа?
Колко са множителите на 656?
- 2
779?
- 2.
462?
- 3.
Чисто е.
Хайде, тръгвайте! Ти също, Уърт!
Размърдай си дръгливия задник.
Още не съм свършил с тебе! Левин, отвори вратата.
Накарай Айнщайн да смята.
- Давай!
- Уърт!
563!
Моля те, Казан, 563?
- Копелета, ще ви избия!
2.
- Чисто!
1.
- Не става!
Опитай надолу.
- Мъртъв ли е??
- Не съвсем.
Даже никак, Уърт.
Ще се измъкна оттук и ще те хвърля в първия капан.
- Къде е той?
- Ела тука! Казах да дойдеш тука!!
Пипнах те. Оттука.
2.
- Чисто!
4.
- Чисто!
Това доказва нашата теория. Числата.
4, 2, 3.
- Чисто.
Казан!
- Слушай.
- Не се е отдалечил много.
- Ще го доведа.
- Какво мислиш?
- Не ни остава много живот.
- Казан!
- Не съм мръднал.
- Трябва да се качиш тука?
- Не искам.
14, 26, 14.
Уърт, идвай веднага!
- Пет пликчета бонбони.
- Общо 27 пликчета.
- Имаш ги.
При следващото движение тази стая прави връзка!
Идваме!
Оттука! Бързо!
Нямаме време.
- Уорт? Уорт?
- По-добре съм.
- Ще се справиш.
- Накъде?
- О, не!
- Още малко. Имай търпение.
- Знаеш ли какво?
- Не.
Това е стаята от която тръгнахме. Бях права.
Изобщо не трябваше да излизаме оттам.
Връзката.
Червено.
4, 2, 4.
- Чисто!
- Тръгвай.
- Какво ти става? Не можеш да се откажеш сега?
Ти нямаш вина!
- Няма какво да правя навън.
- Какво ли има там?
- Безгранична човешка глупост.
- Аз мога да се справя.
Казан, излизай през вратата!
Червено, Казан!
Превод и субтитри aCiD Media за контакти e-mail: acid@mail.bg or acid@digicom.bg