The Terminal (2004) (The Terminal CD2.sub) Свали субтитрите
Ето, ето.
- Как си?
- Добре.
Съжалявам за предния път. Дето те поканих и така нататък.
Свикнала съм на мъже, които искат да ми стиснат задника на 10,000м височина...
и не знам как да се държа, като срещна някой, дето се държи прилично.
- Нека да започнем отначало.
- Да добре.
- Идваш или заминаваш?
- Не знам. И двете.
Сериозно?
Наполеон?
Да. Чета много исторически книги. Дълги са и са евтини. И има убийства.
Тази е 1200 страници и струва само $9.99.
- Защо точно Наполеон? Той ми е любим.
- Знаеш ли, какво е спасило живота му?
- Не.
- Собственото му его.
- Егото му?
Да.
След загубата при Ватерло...
е бил заточен на остров Света Елена.
Не се знае със сигурност какво се е случило,
но версията, която на мен ми харесва е следната:
Бил е много депресиран и решил да сложи край на живота си.
Тъй като се е смятал за велика личност,
изпил 6 пъти повече отрова от нужното.
Стомахът му бил препълнен и Наполеон повърнал отровата.
Затова не умрял.
Ето как егото му му спасило живота.
Сигурно е нямал очила.
- Очила?
- Да. За да прочете етикета.
На шишето с отровата.
Интересно е, че го казваш.
Смята се, че Наполеон е бил далекоглед.
- Ето ти на.
- Ето ти на.
- Ето ти на.
- Ето ти на, я.
Според мен в момента пренаписваме историята.
Защо не продължим разговора на един обяд?
О, Господи, не мога да повярвам. Пак те поканих на среща.
Пак го направих.
Толкова съм... Стой далеч от мен, Виктор.
Аз съм болна. Не съм в състояние да остана и 5 минути сама.
Добре.
- Какво "добре"?
- Добре.
Обяд... с теб.
- Ще обядваш с мен?
- Да.
Не бързаш за полет...?
Аз чакам.
- Моят е. Да, твоят е.
Извинявай. Имам съобщение.
Трябва да работиш?
Не.
Тримата. Дето сте пренаселени.
Стой настрана от мен, Виктор.
Имам сериозен проблем. Нещо като Наполеон.
Продължавам да се тъпча с отровни мъже, докато не се разболея накрая.
- Не си болна, Амелия. Не си.
- Не съм ли?
Не. Просто малко си... далекогледа.
- Трябва да тръгвам.
- Трябва да остана.
- Това е животът ми с 3 думи.
- Моят също.
Комисията идва след три дни.
Ще има хора от ФБР и Имиграционните сужби,
които ще наблюдават работата на нас служителите. След това ще говорят с теб.
Колко изкарва Наворски?
Колко изкарва? Колко му плащат?
Плащат му в брой на черно.
Това ми е ясно. Колко?
19 долара на час.
Не мога да повярвам. Известно ли ти е, че това е повече отколкото изкарвам аз?
Толкова плащат в строителната сфера.
Един от собствените ми служители дойде да ме пита вчера,
дали искам да участвам в залагането.
Виж го само, виж го.
Да съм заложел, кога Наворски ще напусне летището.
Знаеше ли за това?
Аз съм заложил за 3 януари.
Вкарай го в залата за нередовни.
Джейк, той няма националност. Разбираш ли? Няма държава.
Риск е за националната сигурност, поне според моето тълкуване на Параграф 2.12.
Искам да го сложиш в център за бежанци и да му осигуриш документи.
Нищо друго не искам от теб.
Ами във федерален затвор?
Ами на друго летище?
Ало. Ало?
Задържаме толкова много хора, че вече няма къде да ги слагаме.
- Опитахте ли с ФБР?
- Опитах с всички. Никой не го иска.
Да го върна ли обратно в терминала?
Не. Отсега нататък Наворски ще си седи в залата.
Хората, които идват днес, ще ме наблюдават, инспектират.
Но това, което ги интересува най-много е как се ръководи летището.
Нека да им покажем, защо това летище е номер едно в Америка.
На ден обработваме по около 600 самолета,
като на всеки самолет се отделят средно по 37 минути...
това прави по 60 секунди на пътник,
за да мине границата.
Опитваме се да ги пресяваме старателно.
- Какво носите?
- Компютърни части.
Цяла торба орехи?
За тъщата са. Тя ги обожава.
Всеки път, като ходя до Бразилия и нося по една торба.
- Тъща Ви?
- Да.
Може ли да опитам един?
Как разбрахте, че не ги носи на тъща си?
Ако е женен, къде му е брачната халка?
Ако пък е разведен... кой развел се говори изобщо с тъща си?
Не че имам нещо против тъщите, ама все пак...
- Сър.
- Да?
Имаме проблем горе.
- Ще трябва да изчака.
- Това не може да чака.
Намериха лекарства предписвани с рецепта в един с полета от Торонто.
Нямал документи за тях, опитали се да му ги вземат и той се разбуйства.
Ето го. Според нас са за баща му.
Господине, успокойте се. Махнете оръжията.
Приберете оръжията. Господине, тук сме, за да ви помогнем.
Дайте ми ножа.
- Откъде е?
- Русия.
Преводачът ни е в Нюарк. Ще дойде след час.
- Трябва да намерим някой да говори с него.
- Имам идея, сър.
Трябва ми помощта ти.
Казва се Милодрагович. Живее в съседна на твоята държава.
Сигурно не говори твоето наречие или каквото говорите там,
но трябва да ми помогнеш като превеждаш.
- Защо да помагам?
- Не искам някой да пострада.
Човекът е много разстроен.
Искам просто да го успокоиш и ще те пусна обратно в терминала.
Не, в Ню Йорк. Без червен печат. Искам зелен.
- Ню Йорк.
- Добре.
Доведохме един човек да говори с Вас. Хайде.
Не се приближавай.
И сега?
Кажи му, че за да изнася лекарства от тази страна...
...му е необходим специален документ, разрешително за покупка на медикаменти.
Разбираш ли ме, Виктор?
Казва, че лекарството е за баща му.
Затова е отишъл до Канада. Лекарство за бащата.
Това няма значение.
Самолетът му е кацнал в САЩ. Трябва да има необходимите документи.
Не е знаел, че му трябва такъв документ.
Никой не му е казал за това.
Сега му казвам.
Трябва му документ, подписан от лекуващия лекар и от лекаря в Канада.
Тези лекарства ще останат в САЩ.
Трябва да бъдат оставени тук.
Моли Ви се.
Знам, че ми се моли. Нали го виждам.
Съжалявам, господине.
Ще се наложи да летите утре. Лекарството остава тук.
Съжалявам.
Благодаря, Виктор. Справи се добре.
Коза.
- Какво?
- Коза. Лекарството е за коза.
- Коза ли?
- Да. Козе лекарство. Коза.
- Той ли го каза?
- Да.
Той го каза...
Не сме го разбрали. Аз не го разбрах.
Искаш да кажеш, че не си го разбрал правилно?
- Лекарството не е за умиращия му баща?
- Не, не е.
В Кракозия... думата за "баща"...
звучи като "коза".
Объркал съм се.
Защо го правиш, Виктор?
Лекарството е за... коза.
- Не, не е.
- Е.
- Не е.
- Е.
Чел си синия формуляр.
- Синия?
- Да, синия.
- Син?
- Синия. Синия формуляр.
В който пише, че ако лекарство е предназначено за животни, няма нужда от документ.
Тогава може да бъде внесено. Много добре, Виктор. Браво.
Защо го правиш?
Не го познаваш, нито познаваш законите.
Погледни ме.
Щях да ти помогна.
Искам сега да го питам... Не, не теб!
Искам да го питаш. Искам да го чуя от него.
Искам да чуя от него, за кого е лекарството.
За кого е лекарството?
Отговорете му, г-н Милодрагович. За кого са хапчетата?
Ясно. Лекарствата остават тук. Той си заминава. Толкова.
Коза.
Моля ви. За коза.
Лекарство за коза.
Лекарство за коза.
Лекарство за коза.
Дайте му хапчетата.
Лекарство за коза.
Лекарство...
Много си обича козичката.
Мислиш ли, че не мога да те пъхна пак в килията ей така?
Да те държа там пет години?
Ако смяташ да ми обявиш война, обявяваш война на Америка.
Тогава ще ти стане ясно, защо кракозианците се редят на опашка за тоалетна хартия от картон,
а американците си бършат задника с мека двуслойна.
Имаше 20 души.
Имигрантската машина беше на ход.
Диксън беше готов да действие.
Готов да смачка малкия човек с хапчетата.
Тогава някой дойде. Дойде и се изправи до малкия човек.
"Спрете машината" каза той.
"Днес никой няма да бъде смачкан."
Кой?
- Кой беше това? Да, кажи ни, кой беше?
Кой е бил този човек?
Наворски. Виктор "Козата" Наворски.
- Не се получи добре, Франк.
- Следвах правилата.
Понякога трябва да пренебрегваш правилата за сметка на хората.
Да бе, хората.
Съчувствие към хората, нашата страна се гради на това.
Можеш да научиш някои неща от Наворски.
Не унивай. Още нищо не е загубено.
- За мен ли?
- Да. Да.
Това е риба меч от Вирджинските острови.
За вас.
За вас.
За стената.
Риба за стена.
Защо искаш да отидеш в Ню Йорк?
И какво има в кутията от фъстъци?
Обещание.
- Обещание в консерва?
- Да. Обещание.
Нека и аз ти обещая нещо, Виктор.
Обещание от човек, който се е окопал тук.
Човек, който ще остане тук вероятно още 10 години.
От сега нататък, ти и аз сме партньори.
Докато аз съм тук и ти оставаш.
Няма да стъпиш в Ню Йорк.
Даже и палеца на крака ти няма да докосне американска земя.
Разбираш ли какво ти казвам?
Да.
Не ти харесва рибата.
Понякога ми се струва, че живея на летището. А на теб?
Няма нужда да правим това, Виктор. Мога да те сложа в сандък...
и да те пратя, където кажеш в САЩ.
Може да се скрие и в количката с храната.
- Не. Не мога да го направя.
- Нали каза, че искаш да ти помогнем?
- Искам.
- Как се казва?
Амелия Уорън.
Мислех, че искаш да се измъкнеш, не да се вмъкваш.
Трябва да внимаваш. Стюардесите не са обикновени жени.
Всички тези смени на часови зони им разстройва биологичния часовник.
- Винаги им се прави секс. Иначе щяха ли да се усмихват постоянно?
- Ей, намерих нещо.
Аз си тръгвам. Ще ни хванат.
Гупта, успокой се. Иди да пазиш на вратата.
Отивайте в затвора. Аз не ща.
"Уорън" ли каза?
Да, да.
Амелия Джейн Уорън?
- Джейн ли?
- Да.
Браво на теб Виктор. Първа класа.
- Кога се връща?
- След 3 седмици.
Амелия, да отидем нещо да хапнем?
Да хапнем нещо? Канталони?
Да хапнем нещо?
Да хапнем нещо?
Да хапнем нещо?
Нещо да хапнем? "Нещо да хапнем"...
Да хапнем нещо?
Да хапнем нещо?
Да хапнем нещо?
Да хапнем нещо? Да хапнем нещо?
Да хапнем нещо? Да хапнем нещо? Да хапнем нещо?
Да хапнем нещо? Да хапнем нещо? Да хапнем нещо? Да хапнем нещо?
Да хапнем нещо? Да хапнем нещо? Да хапнем нещо?
Гупта, някога бил ли си женен?
- Какво?
- Дали си бил женен.
Имах жена и две деца в Индия. Оставих ги преди 23 години.
Защо?
Държах малък магазин за тютюн в Мадрас.
Изкарвах колкото да преживеем.
Един ден в магазина дойде един полицай и каза, че съм дължал такса.
Съгласих се и му платих. Случват се такива работи.
На другия ден обаче, същият полицай пак дойде и после пак и пак.
И аз му плащах и му плащах, и му плащах, и му плащах...
Накрая, на петия ден грабнах ножа и го намушках в гърдите.
- Убил си полицай?
- Не, не го улучих в сърцето.
Когато опитаха да ме арестуват, избягах.
И оттогава не си се прибирал у дома?
Ако се върна, ще ме затворят за седем години.
Ами ако властите тук разберат? Ще те депортират.
Докато подът е чист и си държа главата наведена...
няма да ме депортират.
Просто няма да ме забелязват.
- Почакай.
- Извинете, извинете.
Не, не, не. Мокро е.
Гледайте къде вървите.
Ти внимавай!
Извини ме. Извинявай.
Този за малко да ме сгази.
- Добре ли си?
- Да.
Харесва ми костюма ти.
Хуго Бос.
Разпродажба, взех го за $149.99.
Добра цена.
Наполеон?
Да, и Жозефина.
Знаеш ли какво Наполеон е подарил на Жозефина на сватбата?
Искаш ли да имаме нещо да хапнем?
Храна. Тази вечер?
- Каниш ме на вечеря?
- Да.
Да. Добре.
- В колко часа?
- В колкото се вечеря.
- Къде ще отидем?
- Знам едно място.
- Имате ли резервация?
- Наворски.
Оттук, моля.
Не знаех, че имат маса на терасата.
Много е приятно.
Добър вечер.
Стига, стига, стига, стига.
Тази вечер имаме канелони и пилешко.
- За мен канелони, моля.
- Канелони.
За Вас, господине?
- Същото.
- Това е прекрасен избор.
Така. Заповядайте.
Знаеш ли, че кроасаните са измислени от румънците.
- Разкажи ми.
- Добре.
През 1742 турците нападат Букурещ...
атакуват изненадващо през нощта.
Обаче градските хлебари...
Момент.
Та какво за хлебарите?
- Не, няма значение. Глупава история.
- Напротив.
Съжалявам, Виктор.
На никой не му пука, как са били измислени кроасаните.
Обзалагам се, че на и самите румънци не им дреме.
Мен обаче ме интересува.
Историята не лъже. Винаги истината.
- Аз съм на 39.
- Не може да бъде.
- Вярно е.
- Не е.
- Казвам ти истината.
- Не.
Казвам, че съм на 33, повечето от мъжете, с които съм се срещала мислят, че съм на 27.
На 39 съм.
Какво пък толкова? И аз съм бил на 39.
Бях на 18, когато започнах да работя като стюардеса.
Правя го вече над 20 години.
Сега край на преструвките.
Това е.
Затова и тефтерът ми с адреси е подреден по градове, не по имена.
Може да си изключваш пейджъра.
Иска ми се да можех.
Очаквам позвънявания от седем години.
Знам, че ще се случи, затова и не мога да спра.
Затова и живея по хотели и куфарът ми винаги е приготвен за пътуване...
в случай, че някой иска да прекара уикенда с мен.
Цял живот все чакам.
Само не знам какво.
Много съжалявам.
Аз живея тук.
- Какво?
- Тук живея.
На изход 67.
- Живееш на летището?
- Да, ден и нощ.
Като теб. Казаха ми да чакам.
И аз чакам.
Всички, които пътуват често се чувстват като теб.
Всеки чака нещо.
- Полет, среща...
- Аз не чакам за полет или среща.
Тогава какво чакаш?
Не се притеснявай. Разбирам те.
Имам идея.
- Ела.
- Какво ти става?
Сигурна ли си?
Никога не съм била по-сигурна.
Готов ли си?
Кога се връщаш?
Кога се връщаш?
След 13 дни. А ти?
Аз ще съм си тук.
Ами ако ти променят графика?
Може би трябва да си разменим телефонните номера.
Не е нужно, аз ще съм тук.
Знаеш ли какво е подарил Наполеон на Жозефина, когато е завзел Бавария?
Кажи ми.
Хайде, де, разкажи ми.
Ще ти покажа. След 13 дни.
Какво прави?
Не мога да го питам. Нали съм му шеф. Би трябвало да мога да позная какво строи.
Ако го питам, ще приличам на профан.
Извинявай, извинявай. Трябва да ми свършиш една услуга.
Ще те затрупам с храна.
Моля те, направи го за мен. Повече няма да те моля за каквото и да е.
Очаква отговорът ти в закусвалнята.
- На работа съм.
- Ще те изчака.
- Как мина полета?
- Добре.
Благодаря.
- Нещо не е наред ли?
- Трябва да дойдете с нас.
Шегувате ли се? Минавам оттук всеки две седмици.
Моля, последвайте ме.
Имам среща.
Три неща са важни в моята работа.
Човекът, документът и житейската история.
Разбери истината за едно от трите и знаеш всичко за останалите две неща.
Имам нужда от теб, за да открия истината.
Познаваш ли човек на име Виктор Наворски?
Да.
Знаеш ли защо е тук и откъде е?
Не знам. Ние сме просто приятели.
Забелязала ли си, че пази кутия от фъстъци?
И какво от това?
Какво може да се направи с такава кутия?
Предполагам, че може да се направи фъстъчено масло.
Известно ни е, че иска да отиде до "Рамада Ин" на Лексингтън булевард.
Каза ли ти защо е в Ню Йорк?
Не.
- Разказвал ли ти е, къде живее?
- Не, запознахме се на летището.
Всичко, което знам е, че е строителен предприемач и постоянно пътува.
Това е всичко.
- Предприемач?
- Да.
Така ли ти каза?
Амелия, любопитно ми е.
Ти си жена, която може да има всеки мъж, който пожелае.
Защо Виктор Наворски?
Човек като Вас никога няма да разбере причината.
Предполагам, отново си си изпуснал полета. Или пък имаш некадърен транспортен агент.
Моля те, седни.
Всичко е наред, Виктор. Всички мъже са лъжци.
- Ти поне не си много добър в това.
- Не съм те лъгал.
Каза ми, че са ти отложили полета. Но не и че от 9 месеца!
Може би виждаш в мен само това, което ти се иска да видиш?
И какво виждам? Кой си ти?
- Аз...
- Недопускаем?
Да. Да.
Знаеш ли кое е най-странното?
Скъсах с него.
Идвах при теб, за да ти кажа, че вече е вън от живота ми.
Вече съм свободна. Омръзна ми да чакам.
Приличаме си поне по това.
Амелия, знаеш ли какво е подарил Наполеон на Жозефина, когато е завзел Бавария?
Не знам.
Ще ти покажа.
Седни. Моля те.
Това е подарил. Наполеон на Жозефина.
Хиляда фонтана.
Направил си го за мен?
Ела. Седни. Да не се намокриш.
Не ще да работи.
Трябва да пръска. Чак до тавана.
Кажи ми истината. Наистина ли си избягал от затвора?
Престъпник ли си?
Живееш тук, Виктор.
Живееш на изход 67. Искам да знам защо.
Ела, ще ти покажа.
Баща ми.
Господи, Виктор, само не ми казвай, че баща ти е в кутия от фъстъци.
Това е джаз.
Баща ми, Димитър Асенов Наворски...
...е видял тази снимка в унгарски вестник през 1958 г.
Гледал я е 7 дни.
Понеделник, вторник, сряда...
Кои са?
Известни джаз музиканти.
57 на една снимка.
След като гледал снимката в продължение на 7 дни, на баща ми му хрумнала една идея.
Започнал да пише писма на клубове.
Карал монахини да пишат на английски. Стотици писма.
И чакал.
Чакал месец, седмица, година.
Баща ми чака 40 години.
И всички му изпратили автографи.
Един след друг.
Всички изпратили автографи на татко.
Всички, с изключение на един.
Бени Голсън.
Саксофонист.
Татко почина преди Бени Голсън да му е изпратил автограф.
Аз му обещах. Държа на обещанията си.
Обещах да отида до Ню Йорк, да намеря Бени Голсън...
да го помоля за автограф и да го сложа в кутията.
И живееш тук от толкова време, за да го направиш за баща ти?
Защото мисля, че и той би го направил за мен.
Казваш, че чакаш нещо.
А аз ти казвам: "Да, да, всички чакаме."
Ти какво чакаш?
Теб. Чакам теб.
Какво?
Войната е свършила.
...военният преврат, организиран от десницата в Кракозия...
Нека всички вдигнем чаши.
Тост за моя приятел Виктор "Козата"!
Дано никога не загуби страната си отново.
Амелия! Дошла си по-рано!
Мир. Мир във войната. Войната, мир. Ела!
Виж, войната, войната в Кракозия е свършила.
Мир. Няма повече война.
- Имам един познат във Вашингтон.
- Да, да.
Има много връзки. Ето.
Това е пропуск, Виктор.
Виза за един ден на твое име.
- Как... Виза?
- Да.
- От твоя приятел?
- Да.
Отиди в Ню Йорк, вземи последния автограф и го сложи в кутията.
- Отивам в Ню Йорк?
- Да.
Отивам в Ню Йорк!
Амелия, ела с мен. Ела с мен в Ню Йорк.
Твоят приятел е направил това за мен? Защо ще го прави?
Направи го за мен.
Казах ти да стоиш далеч от мен, Виктор. Но ти не ме послуша.
- Мисля, че не си ме разбрал.
- Нищо не разбирах.
Не съм объркан... не и за това. За това не.
Закъснявам.
Амелия, защо си тръгваш? Защо тръгваш?
Знаеш ли какво е подарил Наполеон на Жозефина, когато са се оженили?
Златен медальон.
От вътрешната страна на капака било гравирано:
"Съдба"
Съдба.
- Здравей, скъпа.
- Здравей.
Липсваше ми.
Хайде.
Следващият.
Здравей, Долорес. Какво ще кажеш сега?
Какво е това?
Какво е това.
О, не. Не е подписано.
Какво?
Това е еднодневна виза.
Трябва да бъде подписана от главния офицер, за да бъде удостоверена автентичността й.
Диксън ли?
Да.
Диксън.
Войната в моята държава е свършила.
Да, знам. Поздравления.
Не мислиш ли, че е странно, Виктор?
Как дълго чакаме определен момент?
Един кратък миг.
И аз имах своя миг днес.
Виждаш ли тази значка?
Означава, че съм шеф на Граничните и митническите власти.
Означава, че имам абсолютна власт върху сигурността на това летище.
Билета и паспорта ти.
Време е да се прибереш вкъщи.
Полицай, моля отведете г-н Наворски до терминала...
и се уверете, че се качва на самолета.
Довиждане, Виктор и късмет.
Смятам да отида до Ню Йорк.
Не усложнявай нещата, Виктор.
Вече не съм "недопускаем".
- Казах ти, това няма да стане.
- Отивам в Ню Йорк.
Сигурен ли си?
Отивам в Ню Йорк.
В задълженията ми влиза да уволнявам недобросъвестни служители и вече открих няколко.
Като този тук, Джо Мълрой. Мисля, че го познаваш.
Работи тук от 20 години, но открих, че организира покер игри в извънработно време.
Внася алкохол, марихуана.
Горкият човечец ще загуби пенсията си. Доколкото си спомням, има и деца.
Този пък, Енрике Круз, мисля, че и него го познаваш...
Установих, че вкарва външни лица в кухнята.
Това е изключително нарушение на сигурността.
Горкият, тъкмо се е оженил.
Ще се наложи да го освободя.
А ето и Гупта Рахан. Той е чистач.
Издирван е за нападение на полицай в Индия през 1979.
Ще се наложи да го депортирам.
Прибирам се вкъщи.
- Би ли повторил? Какво каза?
- Прибирам се вкъщи.
Остави ги на мира. Ще си тръгна.
- Днес.
- Да.
Ако не се качиш на самолета, те са уволнени.
- Разбираш ли?
- Да.
Добре.
- Виктор, не го прави.
- Можеш да се пребориш с тях.
- Ние ще ти помогнем.
- Виктор, толкова съм задължен, нека ти помогна.
Ние сме ти приятели. Ти си част от семейството.
Сбогом.
Искаше да ни направиш на глупаци.
Накара ни да мислим, че ще се опиташ да излезеш, да им се опълчиш.
Защо не се бориш?
- Войната свърши.
- Тогава заминавай. Махай се.
Махай се. Прибери се вкъщи и разкажи как не си успял.
Америка беше толкова близко,
но ти никога не събра кураж да изминеш това малко разстояние.
Ти си един страхливец.
Време е за самолета.
Ти си един страхливец.
Ти си един страхливец!
Повдига ми се от теб!
Какво ти става, бе? Успокой се.
Всички нас гледат. Все едно съм...
Погледни ме.
Хайде, вдигни поглед.
Трябва да ти кажа нещо.
"Дами и господа, полет 865 на Юнайтед Еърлайнс...
...от Кракозия току-що се приземи.
Полет 866 за Кракозия...
...се очаква да излети по разписание."
Дръпнете се, моля.
Отивам си вкъщи.
Разкарай се.
"Полет 866 за Кракозия се отлага за неопределено време."
Имате ли запазен час?
Някой да ми каже какво става там долу!
Зад теб сме.
Виктор тръгва.
- Моника, Виктор тръгва.
- Знам. Отива си вкъщи.
Отива към вратата, в града.
Какво?
Виктор, не ни забравяй.
Това е подарък от магазина на Дискавъри.
За на добър час.
Цифрова камера за братовчедка ти Катя.
Не знам за къде си се запътил, но с тези поне няма да ти е студено на краката.
- Всички заеха ли позиция?
- На позиция сме.
Пазете вратата.
Извинявай, Виктор.
Арестувай го.
Спокойно, Виктор.
Виждаш ли тази врата?
Води до Ню Йорк.
От тук започва Америка. Обърни се.
Навън вали сняг. Това ще ти свърши работа.
Успех.
Ще ми липсваш.
Гледай да не се заклещиш пак някъде.
Арестувайте го! Арестувайте го!
Мамка му!
За къде пътувате?
Лексингтън 161. Моля минете през Куинсбъро Бридж.
Така е най-бързо.
- Откъде си?
- Кракозия. Виктор Наворски.
Аз съм Горан. От Албания.
- Откога си в Ню Йорк?
- От четвъртък.
Желаете ли да блокираме изхода и да претърсим всички коли?
Току-що се приземи полет 530 от Токио.
Два самолета трябва да излетят. Полет от Барселона каца след малко.
Едва надвечер е, а 1500 души са се запътили насам.
Всички вътре.
Хайде.
- Настанявате ли се, господине?
- Не.
Как да стигна до там, моля?
Салонът в предверието е ей там зад ъгъла.
Предлагат се специалитети в определени часове и музика на живо. Обичате ли джаз?
Да изкараме Килър Джо. Снощи се получи добре.
- Кажете?
- Вие ли сте Бени Голсън?
Да, аз съм.
Бени Голсън, аз съм Виктор Наворски. От Кракозия съм.
Баща ми, Димитър Асенов Наворски, беше голям Ваш фен.
Фен на джаза? Това е чудесно.
Ще ми дадете ли автограф, моля?
Може ли малко по-късно. Тъкмо започваме.
- След минутка.
- Ще изчакам.
Добре.
Къде отивате?
Отивам си вкъщи.