Cruel Intentions (1999) Свали субтитрите
РИЙЗ УИДЪРСПУУН
Ж Е С Т О К И Н А М Е Р Е Н И Я
СЕЛМА БЛЕЪР
ЛУИЗ ФЛЕТЧЪР
ДЖОШУА ДЖЕКСЪН
ЕРИК МАБАЙЪС
ШОН ПАТРИК ТОМАС
по новелата на Кодерло Дьо Лакло ОПАСНИ ВРЪЗКИ
филмова адаптация и режисьор РОДЖЪР КАМБЪЛ
Себасчън...
опитайте се да се концентрирате.
Какво да кажа?
-Аз съм глупак.
-Не сте.
И как още.
Не мога да се съжалявам, само защото съм богато момче.
Вината не е Ваша.
Пубертетът е тежък период.
А без добри родители доста неща могат да се объркат.
Но Вие трябва да преодолеете техните грешки.
Даже с автограф! Мога ли да я задържа?
Ваша е.
Не забравяйте да я сложите в сметката.
Не бъдете така твърд към себе си. Каквото било, било!
Права сте.
Не е за вярване, че едно време имаше една фаза в живота ми,
в която мислех само за секс.
-Животът не се изчерпва с това.
-Знам.
Самата Вие, например...
Вие сте страшно атрактивна жена... Имате убийствени крака.
Бих искал да ги снимам.
Това беше старото ми "аз".
-Излекуван съм вече.
-Гордея се с Вас.
-Ще се видим следващата седмица, нали?
-Ама не Ви ли казах?
На обиколка по представянето на книгата съм. За един месец.
Защо?
Защото и други хора се нуждаят от помощта ми.
Няма страшно, ще се оправите.
Дано.
Ако имате нужда от нещо, просто се обадете на секретарката ми.
Имам нужда от прегръдка.
Добре, достатъчно...
Добре...
-Дъщеря Ви е на първа линия.
-Да почака.
-Това ли е тя?
-Това е моята Марси.
-Изглежда мило.
-Тя е страхотна.
Отличничка, а и извънредно уравновесена.
Есента отива в Принстън.
Точно с такова момиче би трябвало да се събера.
Не се засягайте, но тя не е във Вашата лига.
Внимавайте за себе си, Себасчън.
Благодаря... за всичко.
Задник.
Дъщеря Ви е все още на първа линия.
Здравей, скъпа...
,Остави ме да чакам!
-Съжалявам. Добре ли си?
Той каза, че ме обича!
И аз му повярвах.
Толкова съм тъпа!
Съкровище, успокой се, всичко ще се оправи...
Поеми дълбоко въздух, излез от кръга...
Престани с тея психо-брътвежи, майко!
В интернет има мои снимки!
Какви снимки?
Голи!
Ти какви мислиш?
Курва, курва....
Как може да си толкова тъпа бе?!
Той бе така чаровен...
Каза, че краката ми са убийствени...
и че би искал да ги снима.
А после някак си изгубих контрол.
Ти си курва...
Мамо? Чуваш ли ме?
Мамо!
Себасчън!
Ще ми платиш за това, лайняр такъв! Чуваш ли?!
Перверзен малоумник такъв!
Тази пък какъв проблем има?
Бих казал, че спешно се нуждае от терапия...
Няма да се измъкнеш така лесно!
Как се казвате?
Клориса.
Колко сте красива само.
-Благодаря.
-Каня Ви на обяд.
Стойте надалеч от него, чувате ли!
Сър, тук паркирането е забранено... Не можете да спрете тук.
Не можете...
Толкова се радваме,
че Сесил ще учи заедно с Вас в Манчестър.
Вие винаги сте била пример за нас.
Да се надяваме, че тя ще достигне поставените от вас високи стандарти.
Ще направя всичко възможно.
-Какво беше това?
-Благодарих и.
Виетнамският е хубав език, не мислите ли?
Кетрин е една от най-обичаните студентки.
Слушай я и ще стигнеш далеч.
Как успявате? Откъде взимате силата?
Може да Ви прозвучи сърцераздирателно, но...
когато почувствам напрежението от отправените към мен очаквания...
се обръщам към Бог, и Той ми помага да се справя.
Това е толкова хубаво!
А как са момчетата там?
Сесил, това ли е всичко, за което се сещаш?
Трябва да и простите, Кетрин.
Досега никога не е била в смесено училище.
Разбираемо е.
Повечето момчета в Манчестър се държат като джентълмени.
Но разбира се има и някоя и друга черна овца.
Като например доведения ви брат, Себасчън.
Имаше късмет, че не го изключиха след това, което причини на медицинската сестра...
Чувам, че вече е по-добре.
Радвам се да Ви видя пак, г-жо Колдуел.
Помните ли дъщеря ми Сесил?
Не е за вярване. Сладка блузка...
Мерси. Баща ми ме взе със себе си в Австралия.
Та как е "там долу"? Напъпваме ли?
-Толкова съжалявам.
-Мисля, че тръгваме.
Много благодаря за помощта Ви.
Сесил, обади ми се и ще те запозная с учебния план.
Добре.
Радвам се,че се видяхме.
Чао!
Хайде тръгвай.
Дръж си краката събрани. Тук не сме в Ямайка.
Не знаех, че днес е ден на задниците в дома Валмонт?
Просто приютих бедното момиче под крилото си.
-Родителското тяло се обади.
-Мило.
Как и харесва на майка ти, курветината, на Бали?
Подозира, че баща ти, алкохоликът, чука слугинята.
Какво ти е бе? Терапията ли не мина добре?
Добре беше.
Клориса... "обади ми се!".
Втръсна ми да спя с безлични манхатънски дебютантки.
Нищо не е в състояние да ги шокира вече.
Успокой се.
-Имам задача за теб.
-Каква?
Помниш ли Кърт Рейнолдс, синът на Гарет Рейнолдс?
Оня нацист, дето ти би теслата на 4-ти юли?
Направих всичко да му доставя удоволствие.
Направих всичко, за да е щастлив.
Съжалявам.
Бях доста наранена, когато разбрах, че Кърт си пада по друга.
Да не би по...
Сесил Колдуел, никоя друга.
Това била работата значи.
Дръж приятелите си близо, а враговете си още по-близо.
Когато свърша с нея, тя ще е курва номер едно на Ню Йорк.
Малката принцеса на Кърт ще се превърне в развалена стока.
Защо да минаваш през Сесил? Защо не нападнеш направо Кърт?
Защото следата би могла да доведе до мен.
А това не мога да го допусна.
Всички ме обичат. И аз искам да си остане така.
Ясно.
Аз какво общо имам с това?
Трябваш ми эа да съблазниш Сесил.
Доста сладка е...
Млади, гладки гърди.
Стегнат...
малък...
задник.
Непокътната путка.
Бъди нейния Капитан Пикар, Валмонт.
Навлез хладнокръвно...
там, където друг мъж досега не е влизал.
Не мога.
Защо не?
Престани, Кетрин.
Прекалено просто е. Ползвай някой от задръстените си приятели.
Трябва да си пазя репутацията.
Ама да чукаш щерката на терапистката беше предизвикателство, а?
Сметките бяха прекалено високи.
Ето това...
е предизвикателство.
Знам как да се справям с менструационни болки, мерси.
Млъкни и отвори на 64-та страница.
"Защо възнамерявам да чакам" от Анет Харгроув, Канзас Сити.
Мили боже, тази в ред ли е?
Малкото ангелче на тате.
Самото олицетворение на добродетелта и целомъдрието.
Дай за малко...
Тъпо, тъпо, тъпо...
"Обичам родителите си"...
Тъпо, тъпо, тъпо...
"Да взема зряло решение"...
Ето тук!
Има приятел на име Тревър.
"Излизаме вече от година насам"...
-"Тревър проявява разбиране."
-Тревър е педал!
Жалко за теб, че живее в Канзас.
Напротив...
Бащата на девицата става директор на нашето училище.
Тя ще пребивава при леля ми, докато родителите и продадат къщата си.
Можеш ли да си представиш, какво ще означава това за моята репутация.
Да изчукам щерката на директора, още преди да е почнала учебната година.
Това би било най-великата ми победа.
Нямаш шанс.
Тя не е в твоята лига.
Искаш ли да се хванем на бас?
Ще си помисля.
Дългът ме зове.
Психоаналитичката и дъщеря и си заслужават да бъдат споменати.
Да де, в дневника ти... По-лигав дали можеш да станеш?
По-любопитна да го четеш дали можеш да станеш?
Я ела за малко?
Относно тоя бас...
навита съм.
А условията?
Ако аз спечеля...
готината ти малка кола...
е моя.
А ако аз спечеля?
В такъв случай ще ти дам нещо, по което ламтиш,
откакто родителите ни се ожениха.
Изразявай се... малко... по-ясно.
В прав текст бих казала:
Ще ти изкарам мозъка от шибане.
Защо си мислиш, че ще се навия? Та това е Ягуар 1956 Роудстър.
Защото съм единствената, която не можеш да имаш, и това те сбърква.
Ами, глупости.
Ще ти дам да го вкараш, където поискаш.
Басът е в сила.
Добър лов, Себасчън.
Домът Ви е толкова хубав, г-жо Роузмънд.
Благодаря, Анет. От повече от 1000 години принадлежи на нашия род.
-Във Вашето семейство много ли се язди?
-Дядо ми отглеждаше коне във фермата.
Така ли?
-Какво беше това?
-Себасчън трябва да е пристигнал.
Пускай!
Мамка му...
-Лельо Хелън!
-Сладък мой!
Господи, колко ми липсваше.
Търсих те навсякъде.
Ти на мен също ми липсваше.
Това е Анет. Анет, това е Себасчън.
Тя ще живее при мен за няколко седмици.
Аз също.
Добре дошла.
Лельо Хелън?
Защо не идеш да ни направиш малко студен чай?
Аз ще се погрижа за Анет.
-Добре, и без глупости.
-Няма, няма.
Да тръгваме...
бързо... тук има много неща за гледане.
-Прочетох манифеста ти.
-Така значи?
Трябва да ти призная, че го намирам за... ужасяващ.
Странно. Повечето хора ме хвалят за него.
Повечето хора са овце.
Как можеш да критикуваш нещо, което не познаваш?
Не критикувам нищо.
Просто не мисля, че хората би трябвало да правят секс преди да са влюбени.
А хората на наша възраст не са достатъчно зрели за подобни чувства.
Лесбийка ли си?
Не.
Не исках да те обидя, просто изпитах някакво шесто чувство.
И без това не мисля, че мъж като теб би могъл да ме разбере.
С това пък какво искаш да кажеш?
Знам всичко относно твоята слава.
Какво знаеш?
Че сваляш на момичетата звезди от небето, само и само да спиш с тях.
Кой го твърди това?
Получих едно писъмце.
Що за простащина.
Изненадан ли си? Нима не е истина?
Щом казваш...
Така е добре...
А сега опитай гамата от сол диез.
Не забравяй да наблегнеш на третата нота.
Много съм зле бе! Много зле!
Спокойно...
поеми си дълбоко дъх.
Не се концентрирай толкова върху лъка. Дай на звуците да потекат.
Ще ти помогна...
Затвори очи.
Меи-ли, внимавай!
Казах ти вече.
Извинете, не исках да ви прекъсвам. Свирите много добре.
Това е Роналд Клифърд. Дава ми уроци това лято.
Радвам се да се запознаем.
Аз също.
Роналд следва в Джулиард.
Тъкмо компонира първата си опера.
По живота на Д-р Лутър Кинг.
Д-р Кинг е идолът ми.
Часът мина.
Утре по същото време?
Невероятно!
-Що за педал... извинявай...
-Няма нищо.
...да седне да пише писмо на момичето относно моите тактики.
Да имаш представа, кой може да е бил?
Ако знаех кой е, свят щеше да му се завие.
-Откъде идва момичето?
-Канзас.
Кого пък познавам в Канзас!
-Грег Маконъл.
-Футболният жребец?
Той е от Канзас Сити. Обзалагам се, че е бил той.
Звучи смислено. Маконъл ме мрази.
Завирах си пръстите в гаджето му едно време.
Не ми се вярва това да го е притеснило особено.
Защо не?
Ами Грег обича да спортува с мъже на… и извън терена.
Стига бе, не ме ебавай!
Не те ебавам.
Всеки месец се промъкваше пиян в стаята ми.
Налягаме се малко, той се изпразни и изкрейзи:
"Какви ги вършиш бе? Аз да не съм педал!"
"Само да си казал някому, ще те пребия!"
Удържах си обещанието, само щото духа като за световно.
Кофти само, че е в Канзас.
Вече не е.
Миналата седмица футболистите почнаха с тренировките. Той е тук.
Вече ми се обади.
Ами радвай се.
Би ли ми направил една услуга? Можеш ли да си уредиш среща с него днес вечерта?
Днес вечерта май ще дават "Спартак" по телевизията.
-Супер.
-Само не си мисли, че ще е безплатно.
Само се погрижи, вратата да не е заключена.
Да кажем, като чукне полунощ. Без игра на думи.
Добре, като чукне полунощ.
Та значи вадя си аз кура и и го тикам във физиономията.
Стоя си там... Какво по дяволите е това? Подарък за рождения ден?
Лапай го ма, тъпа курво!
-Майстор.
-Точно така, майстор!
Грегъри?
Здрасти, Блейн...
Чувам, че си излизал с Кърт Рейнолдс.
-Уж бил много мил.
-Свестен е.
Ама през цялото време говореше за откачената булимична мацка, дето и бил теслата на 4-ти юли.
Така значи?
Откачена и булимична?
Явно била голяма издънка...
Извинявай.
Кърт ме покани в Хемптънс за дългия уикенд.
Супер.
-Мислиш ли?
-Абе не знам... Май съм поуплашена.
От какво?
От момчетата! Дори не съм и целувала досега момче.
Не си ли се упражнявала с някоя приятелка?
Не... противно е.
А как си мислиш, че се учат другите момичета?
Погледни ме.
Затвори си очите и си навлажни устните.
Ти луда ли си?
Искаш ли да се научиш или не?
Мисля, че искам.
-Видя ли? Не беше толкова страшно.
-Нищо не беше.
А сега още веднъж.
Но тоя път ще си пъхна езика в устата ти.
И искам да го масажираш с твоя.
Това се казва френска целувка.
Дръж очите затворени.
Не е лошо.
Страхотно беше.
Би трябвало отвреме-навреме да го упражняваш с Роналд.
Какво?
Сесил, та то е очевидно. Той е луд по теб.
Праща ми любовни писма.
Колко романтично. Отговори ли му?
-Не.
-Не го ли харесваш?
Напротив. През цялото време мисля за него.
Майка ми ако разбере, ще ме убие.
Скрила ли си писмата?
Да, в една кукленска къщичка в стаята ми.
Искам да им изкараш копия и да ми ги донесеш.
Защо?
Ако от нещо разбирам, то това са любовните писма.
С моя помощ Роналд на пръста си ще го въртиш.
Бихте могли да се срещнете при мен вкъщи.
-Би направила това за мен?
-Разбира се, нали сме приятелки.
Най-добрите.
Искаш ли да преспиш у нас?
Извинявай...
Каква хубава изненада.
Тази музика кънти из цялата къща?
Не, само в твоята стая.
Мислех, че ти харесва.
Какво правеше в стаята си?
Четях.
Нещо интересно?
Да, доста завладяващо.
За теб.
За новата учебна година.
-Не е имало нужда.
-Не ти харесва.
Не, страхотно е!
Просто не е имало нужда.
Би ли оставила книгата за малко и да поплуваме?
Знам, че е 10 часа, но нали сме млади.
Предложението ти е само леко нахално...
Може и да се съглася.
Почакай минутка.
-Еба ли я?
-Работя по въпроса.
-Нещастник.
-Духай!
-Ще ми се обадиш ли после?
-Да.
Себасчън?
Би ли се обърнала, за да мога да си облека банския?
Извинявай. Извинявай.
Колко неприятно...
Наслаждавам се на това, как един така чаровен човек може да е така манипулативен.
Пак ли ще ми излезеш с писмото?
Любимият ми откъс беше:
"Повече коварен, отколкото атрактивен...
той не може една дума да каже без нечестиви задни помисли.
Всяка жена, която е успял да свали, е съжалявала за това.
Избягвай го!"
Бъди достатъчно доблестна,
да ми кажеш, кой ме е оплюл, та да се изправя лице в лице с него.
Забрави!
Права си.
-За кое?
-Това, което каза днес.
Че съм правил някои непочтени неща, си е вярно.
Не исках да ти го натяквам.
Няма нищо. Гледам ти целия морал и...
стойностите ти...
И явно си щастлива.
Завиждам ти.
Без майтап.
Наистина ли?
Съвсем сериозно.
Пък и всичко си имаш.
Умна си... красива... решителна.
Все неща, които бих искал да притежава приятелката ми.
Знаеш, че имам приятел.
Да... прословутият Тревър.
Смешното е, че досега не го спомена ни един път.
Той е на екскурзия в Европа.
Той е страшен.
Много ми липсва.
Жалко.
Извинявай, ама не си моя тип.
Вярно?
"Умна си... красива...
решителна..."
Да ми изброяваш качествата доникъде няма да те доведе.
В най-добрия случай бихме могли да сме приятели...
но и това е малко вероятно.
Лека нощ, сладурче!
О, сладък...
Сладък?
Точно навреме.
-Дай ми бельото!
-Добре бе, не се нервирай.
Та какво виждаме значи тук?
Валмонт...
за пръв път правя подобно нещо.
-Бях...
-Да бе, пиян...и така нататък и така нататък...
Моля те, не казвай никому.
Това ще ми съсипе кариерата.
Кариерата ти?
Грег, а семейството ти?
Само си представи унижението на баща ти
като разбере, че синът му си пада по обратните пасове.
Ще направя, каквото поискаш...
Само дай да забравим това тук, а?
Не. Тук ме няма.
Оплюл си ме пред Анет Харгроув.
Анет Харгроув? За какво говориш?
Ти си единственият, който я познава. Истината ще те спаси.
Никога не съм и казвал и дума за теб. Кълна се!
Абе ти знаеш ли, че може и да казва истината.
Та той една бележка за пазар не може да скалъпи...
камо ли писмо.
Добре...
Вярвам ти.
Ще запазя това в тайна.
Но всъщност...
ти можеш да ми направиш една услуга.
Какво друго знаеш за Себасчън?
Страшно умен е.
Труди се сериозно за постигане на целите си.
Винаги дава 110 процента.
Винаги ми е помагал.
Има лоша слава, но повечето от това са глупости.
Абе не знам, чух ужасни неща за него.
От кого?
Не мога да ти кажа, обещах да не казвам.
Анет, от колко време вече сме приятели?
-Цяла вечност.
-Точно така.
Работата ми е да внимавам за теб, нали така?
Ти си ми като сестра.
Освен това, да ти приличам на клюкарка?
Та това съм аз, Грег!
Майсторът!
Сериозно ти говоря.
Обещаваш ли да не казваш на никого?
Кълна се в живота на майка си.
Тая любопитна кучка! Сигурен ли си?
Напълно. Г-жа Колдуел е била.
Срещнали са се по време на подготвителния курс.
Направи ли всичко, което ти казах?
-Да.
-Мислиш ли,че се е вързала?
Почти сигурно.
Почти сигурно или сигурно сигурно?
Върза се.
Като и казах, че бих могла да свърша това...
и че мога да го върша...
дълго време...,
като приятелките ми Су, Кели и Френсис.
Всичко наред ли е?
-Да!
-Да знаеш само какво открих...
-По дяволите! Майка ми. трябва да тръгвам.
-И аз.
-До утре?
-На всяка цена.
Мир.
Мир?
Идиотка.
-Какво става?
-Готова ли си?
Нашата добра приятелка, г-жа Колдуел...
е написала писмото до Анет.
Интересно.
Доста, да.
Е сега вече смятам да направя всичко, за да унищожа тая кранта.
Работата става дебела...
Сесил явно е хлътнала по учителя си по музика.
На г-жа Колдуел това със сигурност ще и хареса.
За зла беда нашият Дон Хуан действа със скоростта на охлюв.
Какъв ти е бойният план?
Ще изпортя Сесил пред мамчето,
което пощръклява и слага край на романа.
И кого мислиш ще помолят те за помощ?
Сесил смята да прекара…
уикенда с Кърт.
Трябва да се погрижиш, сексуалното и пробуждане да се поускори малко.
На Ваше разположение съм.
Хубаво е.
Сестро, яко си се схванала.
Знам.
Не мога да понасям, когато нещата не вървят така, както искам.
Това ме кара... да се възбуждам.
И аз го мразя.
Като че ли...
нещо при теб се изправя…
Така изглежда.
Някакъв успех с приятелката?
И това ще стане.
Изпълни ли си задачата?
Тези дни.
Е...
кажи ми, кога.
До скоро...
Долу главата, приятел!
О, що за ебавка…
Себасчън се обажда...
-Да не те събудих?
-Не, не.
Да съм си забравил очилата при теб?
-Не мисля, не.
-Добре...
Ще се видим.
За това ли се обади?
Не.
Обадих се, защото разговорите с теб ми липсват.
Пристъп на честност.
Недей да свикваш с това. Не ми харесва особено.
Какво ще правиш утре?
Ще излезна с теб.
Дойдох веднага, след като получих известието Ви.
Надявам се, че не Ви задържам.
Ни най-малко. Какъв е проблемът?
-Сесил.
-Какво за нея?
Обещайте ми, нищо да не казвате!
Обещавам. Да не би да са наркотици, или?
По-лошо.
Мисля, че Сесил има връзка с...
учителя си по музика.
Роналд? Та това е лудост!
Знам, тя е толкова млада, а той е толкова...
Черен!
Кафява захар... без захар.
Тя крие писмата му в кукленската къщичка.
Колебаех се, дали да Ви кажа, но...
това би могло да навреди на репутацията и в Манчестър.
Надявам се, че постъпих правилно.
Би ми било неприятно да видя, че Сесил си разваля връзката с Кърт.
Не, толкова съм Ви благодарна.
Моля Ви за дискретност.
На всяка цена.
За кого по дяволите се мислите?!
Моля?
Плащам Ви да преподавате чело, а не да съблазнявате детето ми.
Г-жо Колдуел, разбрали сте нещо погрешно.
А какво обяснение имате за това?
Къде ги намери?
Маргарита ги е намерила по време на чистенето.
Отивай си в стаята, веднага!
Мамо?
Веднага!
Как смеете да постъпвате така с мен?!
Аз Ви взех от улицата, а Вие ми се отблагодарявате с това?
Взела сте ме улицата? Та аз живея на ъгъла на 59-та и Парк Авеню.
Както и да е!
Не желая да стъпвате повече в този дом.
И никога повече, никога, няма да видите дъщеря ми.
Ясно ли е?
Първо:
Не съм докосвал дъщеря Ви.
Второ:
Мислех, че сте човек, който стои над расовите разграничения.
Стига с тези глупости за расизма!
Мъжът ми и аз подпомогнахме Колин Пауъл!
Е, това разбира се ме кара да замълча засрамено.
Благодаря за гостоприемството Ви, г-жо Колдуел.
Беше си истинско пробуждане.
Черният си отиде!
Не знаех, че има такива чувства.
Щастливец сте.
Какво да правя сега?
Кажете и, че я обичате.
Майка и ще ме застреля, ако припаря до нея.
Дори не знам адреса на електронната и поща.
Електронните пощи са за загубеняци и педофили.
Бъдете романтичен, напишете и още едно писмо.
-Но как да и го пратя?
-Ние ще се погрижим за това.
Защо правите това?
Защото...
искаме Сесил да е щастлива.
Ние знаем, че Вие ще я направите щастлива.
Вие бихте могли да направите всяко момиче щастливо.
Къде бих могъл да се уединя?
В моята стая. На другия край на коридора.
Чувствайте се като у дома си.
-На кого се обаждаш?
-На Сесил.
Какво правиш бе?
Преди да продължим, искам да си наясно с щетите,които ще нанесем.
Наясно съм.
Вярно?
Досега сме правили бая лоши неща, но това сега значи...
да унищожим едно невинно момиче.
Кърт Рейнолдс ще клекне.Ако ти не желаеш да ми помогнеш, ще се намерят други.
Забавляваш ме.
Гръмни се, Себасчън.
Нормално е Кърт и ти да се ебавате с хората...
обаче ако аз го правя, ме зарязват заради нещастници като Сесил.
Господ да ме накаже, че будя доверие и харесвам секса.
Ти да не си мислиш, че ми харесва да грея като слънчице по цял ден,
само за да ме имат за дама.
Аз съм шибаното доведено дете на Ийст Сайд...
и понякога искам да умра.
Ето ти психоанализа, Д-р Фройд.
Кажи ми сега...
Ще участваш ли или не?
Обади и се.
Сесил, Кетрин се обажда.
Недей да плачеш. Недей да плачеш.
Чакай, ще ти дам Себасчън.
Сесил? Спри да плачеш.
Слушай ме внимателно.
Имам писмо от Роналд. Помоли ме, да ти го дам.
Майка ти ме мрази, така че не мога да дойда при теб вкъщи.
Значи ще действаме по следния план...
Готово.
-Това наистина ли е студен чай?
-От Лонг Айлънд е...
-Как е писмото?
-Отлично.
-Мислиш ли, че ще му хареса?
-И как още!
Какво правиш?
Снимам те.
Би могла...
да станеш фотомодел.
Вярно?
Жалко само, че не си секси.
Аз мога да бъда секси!
Добре, покажи ми, че можеш.
Това е много секси.
Що не се разположиш по-удобно.
Не, не. Ела тук.
Ето това е секси.
-Сесил.
-Какво?
Знаеш ли, какво би било супер супер секси?
Ако съблечеш всички дрехи.
Не мисля така.
-Извинявай, това беше тъпо.
-Трябва да се прибирам вече.
Ще се обадя на майка ти да дойде да те вземе.
На майка ми?!
Не може да и се обаждаш!
Тя не знае, че си тук.
А и на бас се ловя, че ти е забранила да излизаш.
Въпреки това би трябвало да и се обадя.
Не! Моля те! Ще направя всичко, само не и се обаждай...
Сесил, всичко, което искам е да те целуна.
Само една целувка?
Кълна се.
Какво правиш?
Каза,че може да те целуна.
Така че защо...
Не искам да те целуна тук.
Искам тук да те целуна.
Обеща ми.
Гъдел ме е.
Сесил, стана ли вече?
Ще закъснееш за...
Прегърни ме...
Къде беше?
По магазините.
Побързай!
Г-жа Роузмънд те очаква.
Тя е важна за училището. Трябва да направиш добро впечатление.
Добър Ви ден, госпожи.
Не очаквах да дойдеш.
Не бих пропилял такъв хубав ден в града?
Добре гледна точка.
На някой да му се играе тенис?
Извинете.
Това беше грубо.
Много е странна.
Какво да правя сега?
Какво има?
Това беше г-жа Колинс. Трябват и доброволци в старческия дом.
-Но аз имам билети за театър.
-Това е лошо.
Но защо всъщност Вие двамата не ме заместите?
С удоволствие.
Страхотни сте!
Благодаря.
Колко мило от твоя страна.
Такъв съм си.
Не е ли прекрасен?
Чудесно е, когато млади хора идват да помагат.
Повечето пациенти нямат роднини в околността.
Ето ни... г-н Готлийб!
Имате гост!
Не... за теб имам нещо специално. Хайде.
Разказах ли Ви вече, когато починалият ми мъж ми прати...
Да, разказахте ми вече, г-жо Шугърмен.
Така ли?
Точно след като играхме табла.
Играли сме табла?
-Бихте ме три пъти.
-Така ли?
-После гледах щерка Ви да наеба.
-Моля?
Казвам, искате ли още глътчица вода?
Не, благодаря.
Влез.
Как е положението тук?
Играхме табла и аз спечелих три пъти!
-Спечелих! Спечелих!
-Продължавай така.
Не е ли чудесно?
Казах ти, че тя е нещо специално.
Беше забавно.
Сбъркана работа. Чувствам се добре.
Г-жа Шугърмен е страхотна.
-Хайде стига де...
-Какво?
-Г-жа Шугърмен е страхотна?
-Да!
-За идиотка ли ме мислиш?
-Не.
Искаш да ми кажеш, че ти е харесало със старата дама?
Да. Направихме три игри табла.
Е добре де, беше ми скучно. Мразя благотворителността.
Това все още не значи, че си лош човек.
-Напротив.
-Не, не значи.
-Не мога да се съревновавам с теб.
-Не става въпрос за съревнование.
Проблемът ти е, че...
вземаш сам себе си прекалено насериозно.
-Не е вярно.
-Напротив.
-Опитай да грейнеш.
-Грейнал съм! Стига сме се занимавали с това.
Добре.
Какво правиш?
Престани, разсейваш ме.
Престани!
Усмихваш ли се?
Ти ще престанеш ли?!
Усмихни се, обещавам да не казвам никому.
Кой е?
Кетрин.
-Всичко наред ли е?
-Не!
Успокой се. Какво има?
Снощи се случи нещо ужасно.
Какво?
Няма да ти хареса.
Трябва да ми кажеш.
Става дума за брат ти.
Насили ме.
Защо не го спря?
Не знам.
Чакай сега, значи ти дойде снощи у нас...
и той те изнасили.
Не точно.
-Накара те да му духаш?
-Не.
Добре де, какво тогава?
Смъкна ми гащичките и написа азбуката...
с езика си.
Лизал те е?
Ами ако така му се вика...
-Хареса ли ти?
-Не!
Не?...
Абе не знам...
В началото беше сбъркано, после... беше добре...
После...
После аз... се възбудих яко и после... почнах...
да треперя...и после...
Не знам... беше странно... Като експлозия беше!
Ама хубава.
Сесил, та ти си имала оргазъм.
Вярно?
Ставаш жена. Гордея се с теб.
Вярно?
Сега щом вече си почнала, би било глупаво да спреш.
Гледай на Себасчън като на учител.
-Остави го да те научи.
-Ама аз не го обичам.
Аз обичам Роналд.
Така ли? А не искаш ли да направиш Роналд щастлив?
С постоянство всичко се постига.
Най-добре да преспиш с колкото се може повече хора.
Но това няма ли да ме превърне в курва?
Всеки го прави.
Само че никой не говори за това.
Нещо като тайно общество?
Може и така да се каже.
Шибана идиотка.
Супер.
Тайно общество...
Нормално ли е да боли така?
При първия път, да.
Ще ти мине.
На мен по ми харесва да съм отгоре.
Сесил...
Това е почивка.
Време, в което да обмислим току-що направеното.
Извинявам се.
Нещо не е наред?
Мислиш ли?
С мен ли нещо не е наред?
Не. Беше добра.
Заради Анет е.
Ти я обичаш, нали?
Спокойно де, и аз не те обичам.
-Аз обичам Роналд!
-Ставам.
-Къде отиваш?
-Да взема душ.
-Искаш ли да ти правя компания?
-Не.
-Да ти духам ли?
-Лека нощ, Сесил.
Простак!
Кого шпионираш?
-Това ли е тя?
-Да.
Плаче!
Бебчето е възмутено от голямата лоша книга.
Затваряй си устата!
-Какво ти е бе?!
-Нищо.
Хванала те е на въдичката, а?
Щом толкова искаш да знаеш: Да.
Не знам какво да правя. Не мога да понасям моралистичните и щуротии,
но съм луд по нея.
Кара ме да се смея.
И това си струва да загубиш баса?
Няма да го загубя.Просто ще ми трябва повече време отколкото си мислех.
Имаш ли нещо против да направя едно кръгче с новата си кола?
Кетрин...
Единствените кръгчета, които ще въртиш, са върху мен.
А сега ме извини, имам работа.
Бонжур, госпожице.
Бонжур, Мосьо Валмонт.
Съжалявам за това.
Аз също.
Не, не съжалявам. И няма да го взема обратно.
-Мислех, че ще сме само приятели.
-Не мога.
Не мога да прикривам чувствата си като теб.
Наистина ли нищо не изпитваш към мен?
Не е така... имам чувства към теб.
Какво лошо в това?
Не е като да си омъжена. Освен ако не си омъжена за Исус.
Не е честно!
Защо не можем да сме заедно?
-Наистина ли искаш да знаеш защо?
-Да!
Нямам доверие в себе си!
Влез.
Дойдох да се сбогувам.
Къде отиваш?
Връщам се в града, или пък ще замина за Франция.
Не мога да търпя повече игричките ти.
Какви игрички?
Не се прави на ударена,в един момент огън гориш, в следващия си пак ледена.
Това ме кара да се чувствам неадекватен.
Щом така те карам да се чувстваш, наистина е по-добре да си тръгнеш.
Ами хубаво.
Не искам да се разделим с лошо.
Опасявам се, че нямаш друг избор.
Ти си лицемерна. А това не го понасям.
Аз, лицемерна?
Всичките ти проповеди относно да се чака любовта.
А когато любовта ти се явява, ти и обръщаш гръб.
Така че сме преебани.
Аз все ще го преживея, но ти...
ще трябва да живееш със съзнанието,
че си обърнала гръб на любовта.
А това те прави лицемерна.
Желая ти приятен живот.
Чакай...
Съжалявам, не мога.
Хайде бе, нещастник.
Добро утро.
Как беше снощи?
С кого?
За Сесил знам. Само за това говори.
Ако искаш да знаеш, дали съм я чукал, отговорът е "не".
Тя ти би теслата?
Точно обратното.
Какво е станало?
Не знам.
Тя...
ме чакаше легнала на леглото... но...
Аз...
Не се чувствах добре.
Имал си възможност да я чукаш и не си го направил?!
Егати глупака.
Няма да я намериш в стаята и.
Къде е?
Не знаеш ли?
Тя тръгна преди 30 минути.
Къде отиде?
Тя се извини на леля ти и каза...
че отива да живее при някакви приятели.
Ти се осра, Себасчън.
Помъдряло е момичето. Никога вече няма да припари до теб.
Джуди... ще я запазя.
-Грег, Валмонт се обажда.
-Здрасти, приятел.
-Тя при теб ли е?
-Не.
-Къде е?
-Нямам представа.
Остави я просто на мира.
Къде е?!
Добре де...
При родителите на приятеля си е.
Преди 20 минути взе влак в посока Пен Стейшън.
Благодаря.
Няма за какво.
Впечатлена съм.
А аз съм влюбен.
Добре ли си?
Почакайте за минута!
Влез!
Удобно ли е в момента?
Не особено.
Очевидно си искала да стана свидетел на авантюрата ти...
И кой е тоя, който ти доставя такова удоволствие?
Къде ли може да се е скрил?
Не сте в ред в главата...
Обади ми се!
И други искат да се позабавляват.
Предполагам, си дошъл по някаква определена причина.
Друг път.
Моля?!
Не съм в настроение за това.
Искам да се чукам!
Аз не.
Приятен следобед, Кетрин.
Страхотно.
И аз те обичам.
"И аз те обичам"?
Леле, ти си станал напълно зависим от нея.
Престани!
Какво се случи с нас?
Нищо не се е променило.
Напротив.
Ти обичаш нея. Мен не ме обичаш вече.
Стига бе, Кетрин, това е само един бас.
Смешно е.
Смешното, скъпи братко, си ти.
Погледни се само...
как се унижаваш.
Да си се замисляла,какво ще стане като почне учебната година?
Не се срещаш само с Мис Тинейджър...
а и с щерката на новия директор.
Скоро и обиколки на студентското градче ще почнете да правите.
Ще видим.
Баща и не знае за твоето минало, нали?
Съмнявам се, че би искал, принцеската му да движи с теб.
Колко жалко, че манифестът е бил една велика измама.
В качеството си на председател на ученическия комитет се чувствам длъжна да му кажа.
-Затвори!
-Само секунда...
В голяма каша си се забъркал...
Не ме интересува, какво говориш.
И без това днес следобяд смятах да и разкажа всичко.
О, забравих. Нали си много влюбен...
Прекара с нея няколко дена и реши, че си се променил тотално?
Знаеш ли какво ще ти кажа...
хората не се променят за една нощ.
Ти и аз сме един дол дренки. Аз поне не се правя на нещо, което не съм.
И вместо да свършиш училище като легенда,
ти ще си тръгнеш като смешник.
Ще рискувам.
Не прави това, Себасчън.
Ще развалиш не само собствената си репутация,
а и нейната.
Това е моята стая.
Мислиш ли, че бихме могли да сме тихи?
Трябва да ти кажа нещо.
Кажи.
Не може да продължава така.
И аз така мисля.
Какво има?
Не си ти причината, а аз.
Аз съм покварен.
Какви ги говориш?
Мислех, че те обичам, но съм се лъгал.
Исках да се получи нещо, но не чувствам нищо към теб.
Защо правиш това?
Исках да разбера само, как си в леглото.
Знам, че това не е истина.
Нищо не знаеш!
Дори не ме познаваш!
Факт е, че има друга, която обичам.
И ти на малкия и пръст не можеш да стъпиш.
Не ти вярвам.
Е, по-ясно не мога да ти го кажа.
Ти не означаваш нищо за мен!
Ти беше само...
едно завоевание!
Страхливец! Погледни се, трепериш.
Дойде да ми кажеш това?
Съжалявам...
-Аз съм просто...
-Ти си просто покварен!
Махай се...
Изчезвай!
Не ме докосвай...
Не ме докосвай, мамка му!
Махай се.
Малко нещо мелодраматично, не мислиш ли?
Мислех,че искаш да разбереш относно Анет и мен.
Свърши се.
Така ли?
Права беше.
Не мога да се променя. Ти и аз сме един дол дренки.
-Що не вземем да го отпразнуваме.
-С удоволствие...
но очаквам гости.
Кого, Роналд?
Не, че е твоя работа, но... да.
От Роналд.
Не съм го чела още,но...
положително вътре пише нещо от рода на:
дрън, дрън... означаваш много за мен...
Надявам се да останем приятели... и така нататък и така нататък.
Очаквах тоя твой сорт глупости, така че...
уредих среща между Роналд и Сесил.
Права беше...
Зарязват те заради задръстени нещастнички.
Страхотно.
Мерси.
Така че...
Докъде бяхме стигнали?
А, да, празненството...
Какъв тост да вдигнем?
За триумфа ми.
Нямаше да избера точно тоя тост, но твоя работа...
За триумфа ти над Анет.
Какво ти се вижда толкова смешно?
Тъп заек.
Триумфът ми не е над нея...
а над теб.
Я кажи пак.
Обичаше я толкова много...
и още я обичаш.
Но аз те накарах да се срамуваш заради това.
Ти заряза първия човек, когото някога си обичал,
в момента, в който заплаших репутацията ти.
Не схващаш ли?
Ти си само една играчка, Себасчън.
Една малка играчка, с която обичам да си играя.
Сега ти я загуби завинаги.
Това е най-тъжното нещо, което някога съм чувала.
Наздраве.
Вкусно е.
Предполагам си тук по една определена причина.
Но за зла беда... аз не се чукам със загубеняци.
Довиждане, Себасчън.
Трябва непременно да говоря с нея.
Не знам какво да кажа. Тя не е тук.
Бихте ли и предали, че съм се обаждал?
Разбира се.
-Мога ли да Ви помогна?
-Трябва да говоря с Анет.
Тя не е тук.
Казах вече, че не е тук.
-Бихте ли и дали това, моля Ви?
-Добре.
-Много е важно.
-Разбирам. Лека нощ.
Много съжалявам. Човек никога не знае, кой е на вратата...
Скъпа Анет,
какво ли бих могъл да ти кажа...
за да залича мъката, която ти причиних.
Истината е, че единствено във времето, прекарано с теб, бях щастлив.
Целият ми живот беше една шега.
Наслаждавах се да гледам, как други страдат.
Е... в крайна сметка сега ми се връща тъпкано.
Успях да нараня първия човек, когото някога съм обичал.
Прилагам най-скъпото ми нещо...
Моя дневник.
Дълго време той беше моя трофей.
Един вид колекция на моите завоевания.
Ако искаш истината, моля те, прочети го. Без лъжи повече.
Моля те, дай ми още една възможност.
Без теб съм свършен.
Роналд?
Кетрин е.
Какво има?
Всичко наред ли е?
Не...
Себасчън... Полудял е.
Какво?
Удари ме, а после се пръждоса.
Страх ме е сама тук... Роналд, имам нужда от теб.
Добре, успокой се...
Това не беше всичко. Става дума за Сесил.
Стой там. Идвам веднага.
Кучият му син...
-Валмонт!
-Здрасти, Роналд!
Ние с тебе трябва да си поговорим.
Не може ли по-късно? Не спах добре през нощта.
-Какво ти става?
-Защо удряш Кетрин?
-Значи и тебе е оплела!
-Тя ми разказа всичко.
Нищо не знаеш.
Тя каза, че си чукал Сесил.
Вярно е, нали?
Роналд, съжалявам.
Стига!
Обичам те, Анет!
И аз теб.
Само се дръж.
В качеството си на новия директор на Манчестърското подготвително училище,
съм покрусен да започна учебната година с траурен тон.
Не знаех, че има някой тук.
Извинявай.
-Анет Харгроув.
-Кетрин Мертьо.
Познаваме ли се?
Не мисля.
-Баща ти е новият директор, нали?
-Да.
Съжалявам за брат ти. Добре ли си?
Ще се оправя.
Познаваше ли Себасчън?
Нещо такова, да.
Каква трагедия, нали?
Да.
Сега трябва да тръгвам.
Сигурна ли си,че си добре? Ако имаш нужда от приятелка...
Мило.
Знам, че звучи банално,
но когато не знам как да продължа, се обръщам към Исус и Той ми помага.
Благодаря.
Ще се видим из студентското градче.
Да се надяваме.
Откачалка.
Хайде.
Колкото и тъмен да е облакът, винаги има една сребърна ивица.
Може да е трудно, да я видим, но...
този опит трябва да ни научи да бъдем честни към себе си...
и да устоим на напрежението.
В качеството си на председател на ученическия съвет винаги исках да съм за пример.
За съжаление единственият човек, комуто не можах да помогна навреме,
беше доведеният ми брат, Себасчън.
Знам, че той ни гледа...
Знам, че ни гледа и иска да кажe…
И чрез мен иска да каже...
Кетрин, съжалявам...
Какво става тук?
Никакво уважение ли нямате?
ЖЕСТОКИ НАМЕРЕНИЯ
АЗ СЪМ КУЧКА!
превод и субтитри LISA & MAX