Alexander (2004) (Alexander.2004.TC.DVDRip.DivX.AC3.6.1CH.CD1-MiNY.srt) Свали субтитрите
Персия.
"Съдбата обича смелите", Вергилий.
Вавилон, Персия-юни, 323 П. Х.
Александрия, Египет- 40 години по късно.
- Него вече го няма.
Загина край стените.
Аз съм пазителят на тялото му.
Според египетските обичаи, ролята ми е много важна.
Следвах го във всичките му битки.
Пазя тялото му вече 40 години.
- Татко, искам да сляза.
Аз съм един от тези, които завладяха света... Идвам с теб.
...но какво значение има това?! Вече никой, който да си спомня победите ни.
...Великата битка при Гуамахала,
завладяването на Хундунските планини...
В подножието на планината пометохме 100 хилядна армия...
...и навлязохме в Индия.
Той беше бог, Камус.
Той беше най-божественото същество, което някога съм виждал.
Тези преди него не бяха родени за водачи.
Те му се изсмяха. Не го посрещнаха с отворени обятия.
Какво знаеха за света тези малки момчета като него?!
Водачът трябва да е силен мъж.
Александър беше нещо повече. Той беше роден да бъде водач.
Той беше приятел с народа, той промени света!
Преди той да се появи, светът беше населен с разпокъсани племена...
След него...
...вече всичко беше възможно. Появи се идеята светът да бъде управляван
от един владетел. Така щеше да бъде по-добре за всички ни.
Империята, която Александър Велики създаде,
не беше империя от земи и злато, а империя, изградена от силата на мисълта.
Това беше същността на елинската цивилизация.
...Тя беше отворена за всички.
Как да го опиша? Как да ти обясня какво е
да бъдеш млад, да мечтаеш...
...дори и в мечтите си, да вярваш, че...
Щом Александър ни погледнеше, чувствахме, че можем да направим всичко.
...Всичко!
В неговото присъствие, вдъхновено от силата на Аполон,
самите ние ставахме по-добри.
Наистина, през живота си съм познавал много велики мъже
но само един, Камус...
Сега, когато съм стар и изнемощял,
успях да разбера каква беше тази природна сила, която беше в този човек.
Всъщност, дали я разбрах?
Дали наистина Александър беше такъв?
Разбира се, че не. Идеализирам го.
Правя го по-добър от колкото беше.
Хората...
...всички хора са едновременно добри и лоши.
...Добри и лоши.
На изток,
огромната Персийска империя завладя почти целия познат свят.
На запад, някогашните велики гръцки градове,
Тит, Матан и Спарта,
не бяха така силни както някога.
За около 100 години персите подкупваха гръцките царе със златото си.
и наемаха армиите им.
Филип, едноокият,
спря да приема персийското злато. Той успя да
установи властта си над неукото население, те го приеха за свой водач.
С цената на много кръв и упоритост, той успя да създаде обучена армия.
В последствие, постави подлите гърци на колене.
След това обърна погледа си към Персия,
където на трона се беше възкачил великият цар Дарий.
Столицата на Персия бе Вавилон. Филип си мечтаеше за него.
В тази сложна политическа обстановка
се роди Александър. ... В Пела.
Пела, Македония
Според някои, майка му царица Олимпия, е била магьосница
а баща му всъщност, е бил богът Дионисий.
Според други, той е бил син на Зевс.
Нямало човек в Македония
който да подценявал в божественото му потекло
или пък да го пренебрегвал.
Кожата й е вода.
Езикът й е огън.
Тя е твой приятел.
Вземи я.
Тя хапе само страхливите.
Страхливите умират, запомни го.
Никога не се колебай.
Змиите са като хората.
Можеш да ги обичаш с години...
...да ги храниш, да се грижиш за тях.
...Но въпреки това,
те винаги могат да се обърнат против теб.
Писна ми от тези варварщини. Филип не може да падне по-ниско.
Вените и змиите много си приличат.
Нали така, Дионисий?
Лека нощ, мой малки Ахиле!
Не ставай от леглото.
Какво...
Тази вечер ще си моя!
- Пусни ме!
Харесвам ти, нали?
- Не!
Ти ми жена!
- Каква жена съм ти аз?!
Видях те с любовницата ти!
Синът ми ще бъде като Ахил! Той произлиза от богоизбран род!
Във вените ми тече кръв на велик войн!
Ти си само един пияница!
Няма да търпя обидите ти! Сега ще ти покажа чия кръв е по-силната!
Пусни ме! Мислиш ли, че хората ме уважават?
Мислиш ли, че не знаят за копелетата, които правиш?
Не!
Какво?
Момчето е и мое! Леглото му е пълно със змий!
Казах ти, че не обичам змии! Казах ти!
Някоя ще ме ухапе. Искаш някоя да ме ухапе... Не...
Ще те убия!
Мамо! Не!
Остави я!
Тя ще умре!
- Ваше величество, не!
Ела тук, момче!
- Той никога няма да бъде твой!
Никога!
От утробата ми излезе дете,
само с моята кръв!
8 години по-късно
В светът, в който той израсна,
определено не беше приятелството,
в което Александър намираше удовлетворение.
Не се колебайте! Като атакувате, атакувайте!
Използвайте силните си страни за да надвиете противника си!
Дайте водя на вродената си ярост!
Най-много от всичко, пазете стомаха си!
Силата на един мъж се крие в сърцето му!
Силната храна не развива само тялото ви,
но и душата ви.
Всяка сутрин, когато се събудите,
искам първата ви мисъл да бъде насочена към тренировъчната зала!
Хайде, Александър!
Хайде! Мислиш ли, че заслужаваш да станеш цар
само защото си наследник на баща си?!
Един владетел трябва да спечели властта си чрез бързина и сила!
Трябва просто да победиш! Нито повече нито по-малко!
Достатъчно! Добър захват, момче. Добра борба!
Точно за това става въпрос!
Ела тук! Бори се добре, но загуби.
Поздравете се един друг.
Хайде!
- Бори се много смело, Александър.
Нашите покровители и владетели персийците
контролират поне 4/5-ти от познатия ни свят.
Възможно ли е
източникът на египтяните,
реката Нил, да отива в тези земи, които все още са ни непознати?
Ако е така,
един опитен навигатор би могъл да тръгне
от тук, по реката, чак на изток до земите на Индия,
след това по Източния океан,
отправяйки се към края на света, после по този приток
отново ще тръгне по Нил ще стигне отново в Египет,
ще прекоси Средиземно море и ще се прибере у дома,
в Гърция!
Всички тези географски обекти са обединени в един център.
Гърция може да владее света!
Учителю, защо, ако всички тези земи наистина съществуват...
Индия! Знаем, че Дионицион е пътувал до там.
Всички, които са пътували на изток... ... Луций, Доан,
Ахил! Всички са се прославили!
От поколение през поколение се разказват истории за падението им.
Защо се говори за това? ... Освен ако няма нещо истинско?
Истории от рода на страшните амазонки?
Не, Александър. Само простоватите хора вярват в тези истории.
Тя вярват почти във всичко. Идвате тук за да ви образовам
и да ви предпазя от такива глупави истории.
Щом сме по-висши от персите, както казвате,
защо не властваме над тях? Винаги...
Ние, гърците, винаги сме мечтали да отидем на изток.
Изтокът е обсебващ. Много мъже са посветили мечтите си на него.
Учителю!
- Да.
Учителю!
- Чухте и първия път!
Защо персите са толкова жестоки?
- Като че ли не знаеш!
Неарций, това не е тема на днешния ни урок, но
е истина, че ориенталските народи са известни
с варварското си отношение и си робското си подчиненост към чувствата си.
Прогресът на този свят може да бъде спрян единствено от човека!
Поради това, гърците сме по-висши от другите. Учим се да се контролираме.
Моделираме се. Ставаме богове!
Тогава защо Ахил е загинал, учителю? Той не е ли бил уравновесен?
На Ахил му е липсвала всякаква въздържаност.
Той напълно доминирал над другите мъже. Повел армията си в битка,
обзет от мъка по убития си любовник Патрокъл
и по този начин изложил собствената си армия на опасност.
Той е бил голям егоист!
Значи любовта между Ахил и Патрокъл в крайна сметка е навредила на всички?
Били са заедно поради страстта си, връзката им е била плод на чувствата им
и не е допринесла за моралното им усъвършенстване.
Същото се отнася и за връзките на Касансиус,
Досиус и така нататък. Но когато двама мъже са заедно
и обединяващото между тях е знанието и добродетелта...
...то тази връзка е чиста и съвършена.
Когато се състезават с целта да изкарат доброто, най-доброто от себе си,
то тази любов между двама мъже може да съгради велики градове,
да привдигне народа ни.
Филип накара Аристотел да преподава на децата на благородниците.
Той ставаше все по-амбициозен и вече гледаше към Персия.
Само това ли можеш? До сега вече да го бях обяздил!
Явно само вие сте достоен за този кон, господарю! Див е като жена!
Този кон ми харесва!
Благородни царю, конят има много буен нрав!
Много буен нрав! И как може да е иначе?!
За 4 салема... ... за 3 салема и половина
бих го продал на пазара.
За вас обаче...
- Няма да ти платя повече от 2 салема!
Вся пак трябва да гледам старата си жена!
Толкова ли става изглеждам?
Дръжте го здраво!
- Спокойно!
Спокойно!
Няма да ме излъжеш, старче! Пробутай го на някой друг!
Купи го за мен, татко! Аз ще го яздя.
А ако не успееш?
- Тогава ще ти го платя.
С какво? Ще ми изпееш песен ли?
Ще ти платя!
- Този кон не може да бъде обязден.
Умопобъркан е.
Може да се обязди.
...От мен.
- Ако обяздиш този кон ще ти го купя!
...Цената обаче остава същата.
- Конят ще го убие.
Няма да оцелее.
- Мислиш ли?
По мое мнение, момчето става само за музикант.
Момчето няма да се справи, Филип. Конят може да го нарани.
Явно е преценил силите си.
Глупак.
Не харесваш сянката си, нали?
Прилича на тъмна сила, която носи разрушение.
Виждаш ли? Това сме ние.
Тя е просто номер на Аполон.
Той е богът на слънцето.
Ще ти покажа как да избягаш от сянката си.
Ще избягаме заедно.
Ще се казваш Севелус. Така ще те нарека.
Ти ще си най-могъщият сред конете.
Севелус и Александър!
Хайде! Да се понесем като вятъра!
Явно момчето има характер! Арлий, Фитий,
трябва да призная, че момчето ви направи за смях!
Хайде, Севелус. Да им покажем!
Момчето ми... Синът ми!
Помниш ли Ахил?
Той е любимият ми герой.
- Защо?
Защото е обичал Патрокъл и е отмъстил за смъртта му.
И още защо? Защото не е избрал да остане завинаги млад,
а и избрал да стане велик войн.
- Имал ли е избор?
Да. Щял е да живее много дълго,
но е щял да живее без слава.
- Мечтаеш за слава, нали Александър?
Майка ти те насърчава.
Няма слава без страдание! Разбираш ли?
Какво представя тази рисунка?
Това е Прометей. Той открил тайната на огъня
и я предал на хората. Това много ядосало Зевс.
Той оковал Прометей и го сложил на върха на една планина.
Всеки ден един орел изяждал дроба на Прометей.
Всяка вечер дробът на Прометей отново пораствал
само за да бъде изяден на следващия ден.
Това била съдбата на Прометей.
Защо?
Кой би могъл да каже?!
Както и да е.
Хидий си извадил очите
когато разбрал, че бащата на Мерила
се е оженил за майка му. Той обаче...
...разбрал прекалено късно.
Медея убила двете си деца,
защото съпругът й я напуснал заради по-млада жена.
Майка ми никога не би ме наранила.
Не е лесно да избягаме от майките си, Александър.
През целия си живот, внимавай с жените.
Те са много по-опасни от мъжете.
Това е Херкулес. Въпреки, че изпълнил 12-те си подвига,
бил наказан с лудост. Убил 3 деца.
Добрите също имат лошо в себе си. ... Дори и най-великите!
Всички велики мъже са станали жертва на слабостта си.
Ти едва ли ще си изключение. И твоят ден ще дойде.
Не забравяй това.
Един ден ще стана велик цар като теб, татко. Не бързай, момче!
Така рискуваш всичко.
Моят баща ме хвърли в битката преди да знам как да се бия.
Когато за първи път убих човек, той ми каза, "Сега вече знаеш. "
В онзи момент го намразих, но чак сега разбрах защо.
Царят не се ражда, Александър.
За да стане цар, човек трябва да мине през страдание и кръв.
Един цар трябва да се научи как да наранява тези, които обича.
Ако не ми вярваш, попитай Херакъл.
Попитай ги всичките. Съдбата е жестока.
Никой мъж не е бил толкова силен, никоя жена не е била толкова красива,
че да избегне тежката си участ.
Всички тези ти се смеят. Вървят против теб...
...съсипват всичко, което си постигнал.
Боговете първо са с теб а после...
ти отнемат всичко.
За тях... ... ние сме роби...
8 години по-късно.
Вече е бременна. Нещата се развиват бързо.
Тази малка уличница!
Ще се женят довечера, а тя вече е бременна.
Когато се роди първият й син,
скъпият й чичо Атлий
ще убеди Филип да определи момчето за свой наследник,
а той самият ще му стане настойник.
А ти... Ти ще бъдеш изпратен
на някоя кървав поход срещу някое варварско северно племе.
Така те ще се отърват от теб. Първородният син ще е загинал.
Аз повече няма да съм кралица
и ще бъда осъдена на смърт. Сестра ти
ще е единствената оцеляла от семейството ни.
Иска ми се да не беше толкова черногледа, майко.
Истината е, че той не ти е отнел нищо ценно.
Единственият начин да оцелеем е да нападнем.
Възможно най-скоро се ожени за македонка от благородно потекло.
Във вените на децата ви ще тече чиста кръв.
Кръв като тази на местните благородници, а не като моята.
Тогава баща ти няма да има избор и ще трябва да те провъзгласи за цар.
Така няма да може да ни навреди, разбираш ли?
Всичко щеше да е чудесно, ако баща ти, тази свиня,
не беше...
- Престани да говориш за баща ми!
Чу ли ме? Не казвай нищо повече.
Прав си.
Прости ми. Майката обича твърде много.
Вече не мога да спя нощем.
Иска ми се... иска ми се да прекарвахме повече време заедно.
...Също както едно време, когато ти беше малко момче.
Вече нищо не е както преди, майко.
Още от дете бях възпитан да се стремя
винаги да бъда най-добрия.
Синко мой!
Ти си като Ахил.
Величието ти е твоето проклятие.
Вземи цялата ми сила!
Никога не трябва да даваш предимство на чувствата
пред задълженията си, Александър.
Един цар трябва да прави публични жестове към обикновените хора.
...Знам, знам, но през лятото ще навършиш 19
има много момичета за женене и освен това ти е време да си вземеш жена.
Разбирам влечението ти към приключения. Ти си млад човек, това е нормално.
Но ако заминеш за Азия без да си си подсигурил трона рискуваш всичко!
Годеницата ми ме обича...
...заради това, което съм...
...а не заради потеклото ми.
Обича?!
Не бъди толкова наивен.
Искам да разбереш, че положението е много сериозно.
Погрижи се за себе си. Животът ти е заложен на карта.
Не се води по чувствата си. Трябва да...
Престани!
Аз съм единственият му достоен за трона син.
Ти си една побъркана жена.
Той никога не ме е наранявал.
Дори и тя да му роди момче,
той ще е поне на 20 преди баща ми да му повери трона. Да.
...Ти ще си на 40. Ще си стар...
...и мъдър. Ще си вече възрастен за войн.
Хайде, Александър. Удави мъката с вино!
Жаждата ме поддържа жив, Пинторий.
Има само едно нещо, което е по-хубаво от победа в битка, синко!
Това е вкусът на нова жена!
Жените са всичко на този свят!
Колко си кльощав само! Кога ще пораснеш, момче?
Александър! Александър, намерих най-доброто момиче за теб!
Как си, мила моя?
- Пусни ме!
Какво си?
- Пусни ме!
Обичам те, момчето ми!
И аз те обичам, Клейтий.
Търсиш ли си компания, Клейтий?
- Търся компания за леглото си!
Нима би ме приел?
- Не бих намерил по-добър от теб!
Да пием!
Кой е този? Отведете го!
- Не! Моля ви!
Махнете го!
Тост!
Пия за великите ни приятели
и за новия ни съюз!
Македония и Гърция! Нека живеем в слава и богатство!
Да пием за Филип, нашият цар!
Без него този съюз нямаше да бъде възможен!
Стига, приятелю! Стига си отегчавал гостите!
И на края пия за сватбата на царя и племенницата ми!
Хередекия е новата македонска кралица, с която можем да се гордеем!
За Филип, за Харедекия...
...и за законния им син!
За Филип...
Как смееш?! Замлъкни!
Тишина! Млъкнете всички!
Никой няма да има полза от проливането на кръв!
Той си позволи твърде много!
- Назад!
Извини се преди да съм се ядосал!
Защитаваш човекът, който нарече майка ми уличница а мен копеле!
Би трябвало да ме защитиш!
- Все едно слушам майка ти!
Той и родът му са част от семейството ми също като теб!
Избирай роднините си по-внимателно!
Очакваш да седя тук и да гледам как се излагаш!
Излагам ли се?
- Обиждаш ме!
Обиждам те!
Няма да позволя да обиждаш майка ми!
- Излагам ли се...
Замисли се за морала на племенницата си!
- Излагам ли се?!
Няма от какво да се срамувам, освен от арогантността ти!
Ожених се за момичето, което пожелах!
Ще имам колкото синове си искам и ти и майка ти не можете да ме спрете!
Защо говориш така? Пиян си и не мислиш.
Защо за всичко обвиняваш майка ми?
Защото знам какво е сърцето й!
Виждам нейната коварност в очите ти!
Твърде много си позволяваш!
Всички знаем, че любимата ти майка иска да ме види мъртъв!
Само можете да се надявате, момче!
- Стига Филип! Виното говори вместо теб.
Ще се разправяш с момчето на сутринта.
- Не!
Заповядвам ти!
Извини се на роднините си.
Извини се!
- Те не са ми роднини.
Лека нощ, стари човече.
Когато майка ми се омъжи отново
ще те поканя на сватбата й.
Копеле!
Ще ми се подчиняваш! Ела тук!
В тази нощ ще извървиш пътя от Олимп до вечните пламъци!
Великият цар не може да се изправи на краката си!
Не искам да те слушам! Ти си срам за рода ми! Копеле!
Махай се! Не си добре дошъл тук!
Ти не си мой син!
Изведнъж всичко за него се промени.
Александрия.
- Баща му, цар Филип,
беше убит.
Александър беше на 20...
...когато се възкачи на трона на Македония.
Гърците развалиха съюза с нас.
За тях Александър беше незаконен син на Филип.
Всички гръцки градове се обединиха,
обединиха армиите си и тръгнаха срещу него.
Персите бяха доволни от този конфликт.
Тя подпомогнаха гърците със златото си.
Александър можеше да обича като никой друг,
но тези, които го предаваха ставаха жертва на
унищожителната гняв. Македонците нападнаха няколко гръцки градове.
...Оцелелите от тях отведоха в робство.
Гърците се опитаха да отвърнат на удара, но бяха победени.
Победителите показах милост към една част от гръцкото население.
Македонци показаха милост и при други битки. При тази край Тива...
...при Гази при няколко сирийски града и на територията на Палестина.
Жестокостите му непрекъснато бяха напомняни от противниците на Александър,
тези които го мразеха.
На 21 години Александър навлезе в Азия
с армия от 40 хиляди обучени мъже.
Един след друг освободи няколко града.
Завладя всички големи градове от Източна Азия.
Навлезе и в Египет където беше коронясан
за владетел на Египет. Почитаха го като бог.
В Египет, в град Сива уважаваният местен оракул...
...му повери...
...символите на Египет.
Най-накрая успя да предизвика персийския владетел.
Битката бе в сърцето на персийската империя...
...близо до Вавилон.
Гаугемала, Персия. Това беше истинска лудост. Ние бяхме само 40 хиляди,
а те 25 хиляди.
Това беше денят, който Александър беше чакал цял живот.
Александър, синът на небесния бог.
Това беше мит, разбира се. ... Поне започна като мит.
Знам.
Бях там. Видях очите му.
Ето тук. В центъра на персийската бойна линия...
Ще минем от там.
Искаш да убиеш Дарий?
- Най-накрая боговете ни го предадоха!
Ако аз умра, един македонец по-малко, но персите не могат да направят нищо
без да командира си.
Тук! Ето тук. Ще разкъсаме огневата линия на персийската армия.
Това е пълна лудост. Няма да успееш да минеш през тях.
Не видя ли колко са много, Александър?!
Ще успея ако ги задържиш от ляво.
Ще ги задържиш, смели Променион! Синът ти Фелотий ще бъде с теб.
Искам да ги задържите само 2 часа!
А ти, непобедими Антигоне,
ще нападнеш в централната част. Пинторий..
Леоний...
Неарций! Силни мъже,
ако яростно ги нападнете тук,
в центъра, те ще прехвърлят подкрепления от десния фланг.
Точно в този момент Касандер ще нападне в дясно,
тя ще трябва да разширят левия си фланг и така ще се отвори дупка.
След това ще нападна аз. Ще взема със себе си Клавдий,
Птолеми, и Хефестиян!
Ще ги нападнем през тази пролука.
След това ще убием Дарий. Ще отсечем главата му.
Александър, дори и да успееш утре трябва да ги довършим!
Трябва напълно да унищожим армията им! Нима ще рискуваме да загубим
и да се приберем у дома с наведени глави?!
- Прав е.
Говорите за връщане у дома...
...и за отстъпление!
Нима не разбираш, Променион?
Вавилон е новият ми дом.
Александър, ако ще трябва да се бием,
да го направим веднага. Използвай преимущество си. Да нападнем тази вечер
когато те най-малко очакват.
- Какво?
Не прекосих цяла Азия за да открадна тази победа, приятелю.
Не. Ти си твърде благороден за да го направиш.
Мисълта за превзетата с хитрост Троя не ти е давала да спиш нощем.
Баща ти също беше привърженик на откритата борба.
Владетелят на Персия засвидетелства уважението си към теб, Александър.
Предложи ти ръката на дъщеря си. На кой грък е била оказвана такава чест?!
Това не е чест! Той се опитва да ме подкупи! Така е.
Гърците са приемали подкупите на персите прекалено дълго!
Нима забравяш, че човекът, който уби баща ми се намира в долината отсреща?!
Александър, не сме сигурни, че персийското злато е станало причина за...
Стига!
- Не ни трябват доказателства!
Знаеш, че персите убиха царя ни!
Баща ти те учеше никога да не подчиняваш разума на емоциите си!
Умолявам те! Нека се прегрупираме!
Да се изтеглим към крайбрежието! Да съберем по-голяма армия!
Щях да го направя, ако бях Променион.
...Но аз съм Александър.
Земята няма двама велики сина! Азия не може да има двама царе!
Това са доводите ми. Ако Дарий
не е страхливец, който се крие зад войните си...
...то, утре сам ще дойде да се бие с мен.
И когато той се преклони пред Гърция...
...Александър ще бъде милостив.
Трябва да признаеш, че момчето има кураж.
Ти би ли приел дъщерята на Дарий, Променион?
Нека тези вечер си починем добре...
...защото утре ще умрем под жаркото слънце.
На кого се молиш?
На Бенифос.
Богът на страха?
И мен ме е страх.
Дарий се страхува повече.
Започвам да си мисля, че страхът от смъртта е по-страшен...
...от самата смърт. Това не се учи в училище.
Този урок може да се научи само на бойното поле.
Силни Критос...
- Ваше величество.
Готов ли си за славната битка?
- Честно да ви кажа, малко съм притеснен.
Ами войните?
- Никой не може да заспи.
Това е добре. Напрежението прави войникът да се би е по-добре.
Не бягай от напрежението, но все пак си почини. Не се тревожете, генерале.
Ще спя с отворени очи като на девственица.
Да не се каже само, че ти си девственицата?
Утре всеки един от вас ще стане цар.
С вас сме, Ваше величество. Само не ни оставяйте.
Утре ще се лее персийска кръв.
Винаги съм вярвал в едно нещо, Александър.
В какво? Целият този поход е по-благороден от самите нас.
Ако Патрокъл беше се изправил заедно с Ахил рамо до рано
пред стените на Троя...
- Патрокъл умира първи.
Ако ти умреш, когато се върнем в Македония ще бъдеш погребан като цар.
Ще отмъстя за теб.
След това ще те последвам в Домът на смъртта.
Аз ще направя същото за теб.
Предстои ни велика битка.
...Не мога да се бия сам.
Може би...
Може би в момента се сбогуваме за винаги...
...скъпи мой Александър.
Не, Хефестиян.
В момента сме едва в началото на всичко.
Кръвта надига света!
Кръвта кара дъжда да вали.
Кръвта разклаща земята.
Нека пролеем кръвта на противниците си!
Нека загинат!
Кръвта е храната на Долната земя!
Хайде, Севелус. Време е да поемем към съдбата си!
Стой!
Войни!
Мирно!
Племий.
Помня денят в който промуши двама мъже с копието си. Ти си велик войн.
Как ще се биеш днес?
- Смело!
Дексепий, на колко метра изхвърли противника си,
когато се бори за последен път?
Ще прободеш ли врага ни?
- Да!
Корендер, сине на Менандер,
който беше верен войн на баща ми.
Все още скърбя за брат ти Адий,
който загина като смел войн край Ханакарнан.
Имаш честта да отмъстиш тях.
Бий се за честта им.
Смели мъже, бийте се за честта на страната си!
И за честта на дедите си!
Стигнахме до това толкова отдалечено
място в Азия. Срещу нас,
персийският цар Дарий
е събрал огромна армия!
Кой е този велик цар, който наема убийци със златните си монети
за да убият баща ми?! Той уби нашия цар
по най-подлия и страхлив начин!
Този велик цар Дарий,
кара собствените си роби да се бият за него!
Какъв е този цар
ако не страхливец?! Войните му не се бият заради домовете си!
Те се бият защото този цар има казва, че трябва!
Те не се бият за себе си. Никога няма да полетят с вятъра!
Не се изправяме срещу тях като роби!
Изправяме се срещу тях като македонски
свободни мъже!
Някои от вас...
може би и самият аз,
няма да доживеят да видят залеза на слънцето в края на деня.
Заявявам пред вас,
че нито един смел войн няма да бъде забравен от времето!
Овладейте страха си и ви обещавам, ще завладеете смъртта!
Когато внуците ви ви попитат защо страната ни е толкова велика
вие ще им кажете, че сте се били при Гаугемала...
...за свободата...
...И за славата!
...На Гърция!
Богове, бъдете с нас!
Боговете са с нас!
Къде отива?
- Не знам.
Сигурно ще мине зад армията си.
- Доведи ми го жив.
Хефестиян! Тръгвай!
Напред!
Ядрото на македонците.
- Копия!
Царят им допусна грешка.
Да, царю мой.
Не се страхувайте, мъже!
Не отстъпвайте от позициите си!
Левият фланг на македонците. Бийте се до последен дъх! Удържете персите!
По-бързо!
Обратно към лагера!
- Напред!
Колесниците им имат шипове!
Ксандер! Тръгвай!
На ляво по моя команда!
Сега!
Влез в строя! Обратно в строя!
Строй се!
- Клавдий, трябват ни подкрепления!
Не! Верлий, те се прегрупирват!
Предупреди Александър! Тръгвай!
- Слушам!
Не гледайте назад, македонци! Напред!
Прегрупирват се!
Бързо!
Напред, мъже!
Хайде! Още малко!
Напред!
Строй се! Обратно в строя!
Синко! Ела, синко!
Тук съм, татко! Лично предай на Александър, да те чуе ясно!
Няма да издържи още дълго! Войните изнемогват!
Тръгвай!
Внимавай, царю! Трябваш ни жив!
Умри!
Дарий!
По конете!
По конете!
Напред!
Напред, мъже!
Тръгвай!
Напред!
Няма да е трудно да го стигнем!
До вечерта ще сме го хванали!
Конете ни са изтощени!
Александър! Александър, баща ми изнемогва!
Персите ни пометоха с колесниците си!
Колко са останали?
- Не!
Александър, ако тръгнеш след него рискуваш да загубиш армията си!
Ако го заловим ще покорим цяла империя!
Този път ми се измъкна, страхливецо!
...Но не можеш вечно да се криеш!
Ще се върна за теб! Напред!
Ваше величество...
- Ти се би смело.
Как ти е името?
- Глаукос, царю мой.
Къде е домът ти?
- В Берила...
Не падай духом.