Alexander (2004) (Alexander.2004.TC.DVDRip.DivX.AC3.6.1CH.CD3-MiNY.srt) Свали субтитрите
Не! Ти ми отне всичко!
Поквари душата ми с магиите си!
- Престани!
Престани да се държиш като хлапак! Ти си цар!
Дръж се като такъв! За сега, Променион е с нас.
Екзекутирай Антипий. Конфискувай земите на семейството му завинаги!
Никога няма да се промениш.
Не.
- Ти си истинско чудовище. Нямаш сърце.
Нима не научи нищо през всички тези години?
Нищо ли не научи от Филип?
- Не. Говоря за теб, майко.
Ти си чудовище.
Какво сторих, че ме мразиш толкова много?
Един ден ще ме разбереш.
Сърцето ми е изпълнено единствено с твоя образ.
Зная от какво имаш нужда.
Настъпи моментът.
Боговете са благосклонни към теб.
Ще имаш богатство, власт, победи...
Ще имаш всичко, което пожелаеш! Светът е твой!
Вземи го!
Вземи го.
Той никога повече не видя майка си отново.
Докато той воюваше със северните племена,
Олимпия уби втората жена на Филип заедно със сина й.
Чичото на Александър Атлий беше екзекутиран по необходимост.
Индия.
Разбира се, че се боите! Всички се боим,
защото досега никой не е стигал толкова далеч.
Океанът се намира на няколко седмици път от тук.
Ще построим кораби, ще преплаваме океана и по Нил ще се върнем в Египет!
От Александрия лесно ще се приберем вкъщи.
Ще се върнем обратно при любимите си хора!
Ще споделим с тях огромното богатство на Азия!
Имената ни ще останат в историята
за вечни векове!
Ще те последваме, Александър!
- До кога ще се скитаме из тези гори?!
Какво? Мълчите?
С теб сме, Александър!
Пинторий, ти си герой!
Къде са онези митични амазонки, които избивали мъже?
Къде са се скрили?!
Никога няма да те изоставим, Александър!
- С теб сме, Александър!
Омелий, кое племе би могло да ни победи?!
Симикий?
Антигоне...
Мъже, разбирате сърцето ми!
Страх ви е!
Падрий?
Падрий!
- Ето ме.
Той е велик войн.
- Да те чуем, Падрий.
Царю мой,
искам да се прибера, но ще оставя войните ми сами да решат за себе си.
Загубих много мъже.
Умряха млади момчета, който никога не са били с жена.
Някои умряха от инфекции,
някои от тукашната треска, някои умряха от шарка.
Някои умряха поради слабостта си, други...
...просто нямаха късмет.
Всички тези мъже умряха.
Преди 8 години ти навлезе в Азия с 40 хилядна армия.
Извървяхме заедно с теб повече от 10 хиляди мили.
Под дъжд и под слънце,
ние се бихме за теб. Някои от нас са се сражавали в повече от 50 битки.
Избихме много варвари.
Сега, когато се огледаш царю, колко от тези мъже виждаш пред себе си?
Искаш да продължим да се бием с тези племена още по на изток!
Видяхме онези чудовища слоновете.
Те са много по-многобройни от нас.
- Така е!
Падрий!
- Тишина!
Храбри Падрий, имаш правото да говориш.
Ти си един от най-благородните ми войни.
Всички знаете, че нито една част от тялото ми не остана здрава.
Бях раняван от меч, от камък, от копие от какво ли не!
Споделих всички страдания заедно с вас!
- Така е, царю мой!
Обичаме те задето го направи!
...Но все пак, твърде много мъже умряха!
Все още нямаш деца, Александър.
Всички сме смирени мъже, не смеем да се мешаме в работата на боговете.
Това, което най-много искаме е да видим децата ти.
Искаме да видим жените и внуците си за последен път
преди да се присъединим към умрелите ни бойни другари!
Да! Прав си, Падрий.
Не постъпих правилно.
Трябваше отдавна да ви изпратя обратно вкъщи и ще го направя!
Всички ще бъдете третирани като герои.
Ще наградя всеки мъж, който се е бил за мен най-малко седем години,
със доживотна пенсия от хазната ми!
Ще бъдете уважавани, богати, обичани!
Жените и децата ви ще се отнасят към вас като към герои
през остатъка от живота ви.
Ще живеете в мир и спокойствие!
Въпреки това, в момента ти се посрамваш, Падрий!
Дребнавостта ти е започнала да надвива героизмът ти!
Копнееш, обсебен си от персийското злато и бижута!
Влюбил си се в нещата от този живот, които унищожават война в един мъж!
Нима не виждате?!
Вие и аз добре знаем,
че ако сега се върнете назад, славата ви
и всичките ви велики победи ще избледнеят!
Постъпката ви ще се помни завинаги!
Всички ще помнят как сте предали царя си насред Азия!
Ще продължа похода си със азиатците ми!
Не можеш да постъпиш така с нас, Александър!
- Ние ти служихме вярно,
а сега ти ни предаваш!
- Не си прав, Александър!
Пренебрегваш героизма ни!
- Какво ще си помислят семействата ни за теб?
Да!
Без нас, армията ти няма да е същата!
- Осъзнай се, Александър!
Децата ви ще се наслаждават на богатствата на тази земя!
Нищо не взех за себе си! Моля ви само за още един месец!
Позор!
- Ще се подчинявате на царя си!
Какво би казал баща ти за всичко това?
- Стигнах по-далеч от него!
Посрами родината ни!
- Така наречените варвари не се страхуват!
Ще продължа на изток!
- Без нас ти си едно нищо!
Кой каза това?
- Никога няма да се върнеш в Македония!
Излез отпред! Обвини ме публично!
- Защо? За да избиеш всички ни ли?
Ти не си син за Зевс!
- Ти опозори паметта на баща си!
Исках да ни избиеш както уби Клавдий!
Горко ви! Думите ви ще бъдат наказани!
Обидихте паметта на баща ми!
Хамесий! Аерний!
Малки мой Ферниций, ти се изправи срещу своя цар!
Нито един от вас няма да остане ненаказан!
Херционий, ти не би предал царя си!
Ти ме обвини в несправедливост и жестокост! Арестувайте го!
Потушаването на бунта и екзекутирането на водачите му
беше характерно за всеки генерал който е бил на такъв дълъг поход.
Беше очевидно, че армията му беше разделена.
Александър вече не беше обичан от всички.
Останете спокойни. Заедно сме силни като боговете!
Светкавицата е във дясната ви ръка. Бурята е в лявата ви.
Стига сме си губили времето!
Строй се!
Готови за бой! Копия!
Приберете мечовете!
След мен!
Готови за бой!
Хайде, македонци! Защо изоставате?
По-бързо!
Бъдете смели!
Отзад!
Прегрупирайте се!
Войни! След мен! Напред!
Напред!
Трябва да се прегрупираме!
- Пренасочи стрелците в центъра!
Да, царю! Руфий, Хефестиян е при реката! Да доведе кавалерията!
Да, царю! Трябва да побързаш преди да е станало късно!
Към центъра!
Хайде, македонци! Напред!
Неарций, внимавай!
Не!
Слоновете ни премазват!
Назад! Отстъпвай!
Хайде, Севелус!
Това е сянката ти.
Ти и аз заедно... ... за последен път, Севелус!
Не е голяма част да се биеш срещу тези зверове
и да умреш в тази велика джунгла?!
Хайде, македонци! Защо отстъпвате?!
Вие сте по-силни от тези варвари!
В името на Зевс, напред!
Напред!
Александър!
Напред!
Повалиха царя!
- Напред!
Това беше най-кървавата му битка.
Беше истинска касапница! Тук настъпи краят на всичко.
Никога повече нямаше да бъдем войни.
Той е жив! Александър!
Македонци,
прибираме се вкъщи!
Прибираме се вкъщи.
Животът му трябваше да свърши в Индия,
но това е митологичен мотив.
В реалния живот, Херакъл умрял от една отровена риза,
която му била дадена от ревнивата му жена.
Посвещавайки на боговете всичките си победи в този велик поход,
Александър се сбогува с далечни Изток.
Той поведе армията си на запад
и се наложи да премине през изпепеляващата пустиня.
Това беше най-краткият път до Вавилон.
Никой не помни колко хора умряха в онази пустиня.
Това беше най-тежкото завръщане в живота му.
Когато се завърна във Вавилон след 6 години в далечния Изток
Александър реши да промени живота си
вземайки си още две жени.
Вчера вечерта му нямаше нищо...
- От водата е, Ваше величество.
Смесил я е с вино.
Как е възможно?! Заразил се тиф е още в Индия?!
Не змея да докосна водата, Ваше величество!
Утре сутринта вярвам да е по-добре. Трябва му почивка за да...
Вън!
- Хайде, докторе.
Вече се чувствам по-добре.
Скоро треската ще премине.
На пролет заминаваме за Арабия. Не мога да тръгна без теб.
Арабия...
Да.
- Казват, че тамошните жени...
...са много красиви.
Помниш ли как се борихме като деца?
- Ти винаги ме побеждаваше.
Ти си единственият, който винаги беше честен с мен.
Те ме спаси от мен, самият.
Моля те, не ме напускай, Хефестиян.
Моят Александър...
Помня онова момче, което искаше да бъде като Ахил
а аз...
- Ти си Патрокъл.
Какво се случи после?!
Бяхме млади и вярвахме във всички глупави митове!
...Този беше много красив мит!
Стигнахме края на света, но после паднахме от него!
Хефестиян...
Не плачи...
Искам да продължиш да живееш след като умра.
Без теб съм едно нищо!
Хайде! Бори се, Хефестиян!
Ще умрем заедно.
Хефестиян...
- Мили мой...
Ще се оженим още няколко пъти. Синовете ни ще продължат делото ни.
Ще потеглим от тук с хиляда кораба, Хефестиян.
Ще заобиколим Арабия
и след това ще се отправим към Египет.
От там ще построим канал през пустинята,
ще достигнем Средиземно море
и след това ще слезнем на сушата. Сицилианците ще ни плащат данък!
След това,
най-вероятно римляните ще ни нападнат. Ще ги победим!
Ще изследвам Северните гори,
а после ще постъпя като Херкулес, ще се отправя към Западния океан!
И след това, един ден...
...след около 10 години,
Вавилон, благодарение на огромния си воден резервоар,
ще се превърне в център на света. Александрия ще бъде под наше владение.
Хората ще могат да пътуват свободно.
Азия и Европа ще се свържат.
Заедно ще остареем, Хефестиян.
Ще гледаме света от терасата на двореца.
...Ще съзерцаваме този нов свят.
Къде е онзи лекар?!
Не можах да го излекувам, Ваше величество!
Няма лек за тази болест! Опитах се да...
Ти го уби!
Отведете го!
Ела насам...
- Не ме докосвай!
Не искам да ви виждам! Вън.
Излезте веднага!
Махайте се всички! Вън!
Отново ли си пиян? Излез от тук.
Той е мъртъв.
- Кой?
Много хора го мразеха,
но не мисля, че някой друг освен теб, би посмял да...
Хефестиян е мъртъв?
Мислиш, че...
Ти си чудовище.
- Полудя ли?
Отне ми единствения човек, когото някога съм обичал!
Винаги си изпитвала неприязън към него!
Ти си го убила! Убила Хефестиян!
- Александър...
Чакам дете! Александър...
Александър! Моля те!
- Не!
Престанете! Ваше величество, успокойте се!
Александър, нося детето ти.
Не!
- Александър, бъди милостив!
Царю мой... ... нося детето ти!
Защо ми е то? Заченато е в нечистата ти душа!
Никога повече не ме докосвай!
Не!
Най-накрая имам дете!
Слава на боговете!
Стари мои приятели...
Пия за митовете!
- За митовете!
Слава на боговете!
...Ела във Вавилон.
Искам да дойдеш. Ти си единственият...
...законен владетел.
Чакайте!
Моля ви, недейте!
...Милост заради сина ти, Александър!
Пощади ме!
Пуснете ме!
Александър, умоляваме те,
кажи ни кой...
Кой ще управлява тази велика империя ако ти си отидеш от нас?
Не си чак толкова велик...
...Зевс е твоят баща!
Александър, армията ще се разцепи. Враговете ти ще се вдигнат на бунт.
Кажи ни последната си воля! Кой ще те наследи?
Кажи ни. Кой?
Какво каза?
- Най-добрият...
Каза, ""Най-добрият"".
- Но кой?
Ами короната?
- Да, короната.
Кой ще носи короната?
Боговете...
Вавилон, Персия-юни 323 година П. Х.
На 10 юни, 323 година,
великото сърце на Александър спря да бие.
Той отиде при Хефестиян, както и искаше.
Въпреки краткия си живот, без съмнение, той успя да придобие
митичната слава на далечния си пра-отец Ахил
и дори я надмина.
Ранната му смърт представляваше неговата саможертва,
но ако трябва за момент да погледна нещата от неговата гледна точка,
то, имам усещането, че той завладя и смъртта.
Намесата на Олимпия при убийството на баща му
е, по мое мнение, доста вероятна.
За него, това подозрение беше тежко бреме.
Александър беше обичан заради славата, която сам си извоюва.
Но за пролятата от армията му кръв...
...той беше виновен.
Не!
Два часа след смъртта му
вече се биехме като лешояди за трупа му.
Войната за разпределението на света започна.
Тази война продължи в продължение на почти 40 години.
Касандер взе Гърция, Кротий и Антигон взеха Западна Азия,
Сликас и Кинторий взеха Източна Азия,
аз взех Египет.
Така разделихме империята му на 4 части.
Трябва да останем заедно!
- Касандер доказа, че може да управлява.
Седем години след като пое властта в Гърция екзекутира Олимпия.
След 12 години той успя
напълно да унищожим мечтата на Александър.
Александрия.
- Касандер отрови Макшала...
...и 13 годишния син на Александър,
законния наследник на империята.
Истината никога не е проста.
Ето я и нея.
Истината е, че ние го убихме.
Нямахме друг избор,
...защото, защото не можехме да продължим.
Опитвахме се да гледаме напред, но в крайна сметка,
точно като Клавдий, не можехме да предадем света си
на азиатците, които презирахме.
Смесването на расите, хармонията...
Глупости! Той много говореше за тези неща.
Наистина ли искаше Александър
да създаде нов народ, който да му се подчинява?
Никога не съм вярвал в тази мечта.
Никой от нас не вярваше.
Това е истината за неговия живот.
Мечтата му ни изтощи.
Той трябваше да умре преди да беше погубил всички ни!
Унищожи последното писмо, Кледий.
Няма смисъл от него!
Напиши, че е умрял от треска...
.. и от преумора.
- Добре, господарю.
Можеше да си остане в Македони, да създаде дом и семейство.
Накрая щеше да бъде погребан като уважаван човек.
Това обаче не би могъл да бъде Александър.
През целия си живот той се стремеше да освободи самия себе си
от страха. Заради стремежа си...
...само заради него, той беше свободен...
...той беше най-свободният човек, когото съм познавал някога.
Трагедията му се изразяваше в това, че беше много самотен
и нетърпелив към онези, които не можеха да го разберат.
Желанието му
да обедини гърците и варварите завърши с провал, но...
Какъв провал само!
Неговият провал се извиси високо...
...над успехите на много други.
Живях дълъг живот, Кледий,
но славата и спомена за някого
ще живеят вечно
само ако той е преследвал мечтите си до край.
Най-великият от тези мъже е, човекът,
когото аз нарекох...
Мигес Александриус.
Александър Велики, най-великият от всички.
Нагласени от WABBIT