After The Sunset (2004) Свали субтитрите

After The Sunset (2004)
Намерихме го. Целта е вътре.
Не се отделяйте от него.
- Не може да мръдне никъде.
Ще занеса това веднага в музея.
- Стан, имаш повече охрана и от президента.
Диамантът е в безопасност. Това е брониран кола, непроницаема за куршуми с магнитни ключалки.
Този трансфер е под пълен контрол.
- Топло ми е.
ФБР Травъллинк, контрол на климатика. Не разбирам командата ви.
Не разбирам командата ви. Не разбирам.
Прекалено е усложнено!
Какво правиш?
- На зелено се минава, а на червено спираш.
Не! Не сър, благодаря. Чудесно, страхотна работа!
Довиждане! Тим, оттърви се от него.
Не! Стига, достатъчно! Добре! Благодаря ти.
Отиди и си вземи душ. Точно така.
Да тръгваме.
Това е лудост.
Ще ви покажа какво трябва да се направи.
Това е най-скапаното решение което съм виждал. Какво е това? Родео ли?
Тогава аз ще съм клоунът.
Махнете се от пътя ми. Ще им покажа.
Играйте като хората. Не можете ли да играете превилно мамка му!
Вкарайте Шак в играта. Не искате ли да спечелите мача?
Оставете ме. Аз съм гражданин на Америка..
Кучи синове такива. Аз съм палячо. Разбрахте ли?
Мамка му! Няма го.
Загубихме го! - Какво?
- Бърдет е изчезал!
Намерете го.
Тръгнал е след него.
- Няма проблем! Успокой се.
Не ми казвай да се успокоя.
И преди съм се занимавал с този тип.
Намерихте ли го?
Търсим, търсим.
Отпуснете предпазните колани, докато открием Бърдет.
Стан, намерихме го. Още е тук. На големият екран!
Просто си е сменил мястото.
Искам да осъществите визуален контакт.
- Разбрано!
Видя ли Стан? Пристигнахме. Нямаше нужда от паника.
Осъществихте ли визуален контакт?
- Не! Все още го търсим.
Всичко е наред. Излез от колата.
Какво?
Боже!
- Диамантът е в опасност.
Какво става?
Благодаря ви момчета.
- Късмет.
Чакай, чакай. Брадата ти ме гъделичка.
Получи ли бакшиш?
- Само един умрял долар.
Стиснато копеле.
Умирам си като те гледам да се събличаш.
- Хайде да я свършим тая работа.
Какво ще кажеш за Мексико?
Не ми понася водата им.
А за Париж?
- Не понасям френският.
Обеща ми да е райско. -Не може ли да го обсъдим след като приспим агент Лойд?
Разбира се скъпи.
Мисля че...
- Макс!
Макс! Макс!
Погледни ме. Погледни ме.
- Не се притеснявай!
Вземи диамантът.
Стан!
Добре ли си?
Написах си обещанията. - Какво? Написах си обещанията. А ти?
Работя по въпросът.
Макс, това са Рон и...
- Гейл. - Гейл.
Страхотно е че се запознахме.
- Срещнах ги в тенис клубът.
С какво се занимаваш Максвел?
- Контрол на домашни животни.
Това са Шийла и Ед.
- Здравейте. - Здравейте.
Те са от Орландо. Срещнах ги на параплаването.
С какъв бизнес се занимаваш Макс?
- Имам няколко магазина на Филипините.
Трябва само да видите онези хлапета какви ги вършат.
Страхотно а?
Макс, това са Уендъл и Джун. Запознахме се на гмуркането.
Макс, нали?
- Да, Уендъл.
Обичам омарите.
- Вкусничко.
Вижте това само!
Акциите по борсата ту се изкачват, ту падат. Икономиката може да е в пълен колапс.
Но американският фермер винаги ще има нужда от тор.
Семейството ми е в бизнеса с торове от три поколения. - А стига бе!
О Боже.
Шийла и аз обичаме да се перчим.
Да се перчите?
- Обичаме и секса с други двойки.
Сметката!
Скъпи, виж това!
- Нещо не е наред ли?
Минаха шест месеца. Не мога да понасям вече омари.
Има само едно нещо, което обичам да ям повече от омари...
Лелеее как обичам омарите.
Приготвям един огромен капан. Надявам се поне един орел да хвана.
Защо не откраднеш тази гривна.
Забелязах как я гледаш. Открадни я!
Знам че го искаш.
Вече се пенсионирахме бебчо. Единственото, което искам си ти.
Хайде, поотпусни се малко. Забавлявай се.
Басирам се че не можеш да я вземеш.
- Разбира се че мога, но няма.
На бас че не можеш.
- Макс.
Не се ли забавляваш?
Отново заповядайте.
- Максвел, почерпката е от мен.
Много ви благодарим.
Къде ми е портфейлът? На теб ли ти го дадох?
- Не, не си ми го давал.
Странно! Мога да се закълна, че си го сложих в джоба преди да тръгнем.
Няма проблем големи приятелю. Аз ще платя.
Благодаря Максвел.
- Много мило.
Но къде ми е портфейлът?
Какво викаше че има в Карибският романс?
Ром, амарето, портокалов сок, ананасов сок и малко гренадин.
А в Розовият рай?
Кокосов ром, амарето, сок от боровинки, портокал и ананас.
Хората пият ли ги наистина тези работи?
- Обожават ги, намират ги за екзотични.
Дай ми Джак с лед.
Няма си шикозно име, но щом става за Франк, значи ще е перфектно и за мен.
Франк? Кой е Франк?
Синатра!
- А дали Франк ще иска чадърче?
Нямаше да иска даже и да валеше.
Как беше?
- Удивително! Щеше да ти хареса.
Усещаш само как дишаш и ударите на сърцето ти.
Рифът е сякаш хиляди диаманти, които блестят пред очите ти.
Следващият път трябва и ти да опиташ.
- Бих предпочел да дишам без чужда помощ.
Наистина ли?
Аз пък си мисля че ще ти хареса да потренираме малко.
Какво търсиш тук?
- Ще стрелаш по агент от ФБР ли Бърдет?
Това, което виждам е неканен гост.
Който си отпи 80 доларова глътка от уискито ми.
Остави оръжието. Не ме карай да стрелам по теб отново.
Отново ли?
- Така ли ще играем?
Какво правиш в къщото ми, агент Лойд?
Седя си, пия и ям шоколад.
- Имаш ли заповед за обиск?
Това място не е под юрисдикцията на ФБР.
- Знам, за това дойдох тука.
Не мисля така. Корабът "Севън Сийс" ще остане тук за една седмица.
Намерили са хубаво име за първото му пътуване - Диамантено пътешествие.
Това ще е една изложба на скъпоценности, като главната атракция ще е...
...третият Наполеонов диамант. Спри ме като стигна до частта, която не знаеш.
Той е единственият, който не сте откраднали.
- Това е ваше предположение.
Ще е тук цяла седмица. Последният от трите и аз...
...подозирам, че ще опитате да го откраднете.
Е да ама не. Така че изпий си питието и изчезвай.
Няма проблем да се зарадваш, че ме виждаш. Това че си англичанин не пречи да си емоционален.
Ирландец съм, и на нас не ни пречи да изказваме чувствата си, така че омитай се!
Може да си прибереш и устройствата за подслушване, пенсионирах се вече.
Пенсионирал се човек не би трябвало да си мисли за разни неща. Но знае ли човек?
Мога ли да взема това на заем?
- Вземи го, току виж си научил нещо.
Но искам да ми го върнеш.
- Поздрави Лола от мен.
Как беше урокът по тенис? -Чудесно! Учителят каза че съм имала природна дарба.
Каза че съм имала най-добрият обратен удар.
- Казва се бекхенд.
Не влизай там. - Защо?
- Трябва да поговорим.
Добре, караш ме да се изнервям. А аз не съм нервна.
Агент Лойд току що си замина.
Какво е правил тука?
- Дошъл е да ми покаже това.
По дяволите Макс. Заради това ли дойдохме тук?
Не! Не е заради това.
Това въобще не е пенсиониране. А просто подготовка за слудващия удар, нали?
Бебчо, ти избра този остров, помниш ли?
Надявам се, че няма да си помислиш, че това е подарък от Господ.
Защото това е негова подигравка с нас.
О не, Макс.
Стан ли е направил това?
Нещо такова.
Помислих, че е монтирал устройства за подслушване и трябваше да проверя..
Намери ли някое?
- Само това, което е искал да намеря.
Тука някъде трябва да има още някое.
Не се притеснявай, там проверих. Няма нищо.
Това е проблемът. Няма нищо тук.
Какво има? Какъв е проблемът?
- Бях скрила куршума в апарата.
Какъв куршум?
Този с който те застреля.
- О не!
Скрих го, за да ми напомня колко близо бях да те загубя.
Лола, знаеш че този куршум е доказателството за участието ми в случая..
Знам, знам и съжалявам. Ще го взема обратно.
Добро утро г-н Лойд. Млякото ви е готово.
Млякото ми?
- Млякото сър.
Това е по-голяма стая.
Атлантис пази тази стая специално за почетни гости.
Закуската ви е от нас. Това са ви безплатни тенис уроци...
...безплатно почистване на кожата и баня с морски водорасли...
...също така грижи за лицето, на територията на комплекса.
И помнете че се изискват обувки и облекло на всички открити места на комплекса.
Давай по същество! - Не можеш да ме подкупиш с баня от морски водорасли Макс..
Това не ти помогна ни най-малко. Ще те следя където и да идеш.
Това не беше подкуп Станли. Просто исках да видиш, че при такъв живот...
...краденето е последното нещо, което ти минава през акъла.
Г-н Лойд. Готов ли сте за масаж?
Аз поемам гърба.
- Аз ще съм отпред.
Кучи син.
Лола.
- Да?
Скрил го е в една черна кутия за бижута.
Добра работа. Благодаря.
Талантлива масажистка.
Този път ти се отърви от него.
- Така и ще направя.
Добър вечер, мога ли да взема поръчката ви?
Не, благодаря ви. Току що ми се отяде.
Само че аз не приемам поръчки от престъпници, аз ги арестувам.
Или просто заспивате, докато се опитвате.
Значи признаваш, че си била там.
- Не, прочетох го във вестника както всички.
Ти си известен.
И в крайна сметка, както казваше баба ми, който се смее последен, го прави най-силно.
Между другото можеш ли да ми върнеш онази книжка?
Все още не съм приключил с нея.
- Опитват се да хванат крадеца.
Но не е този, който си мислиш.
Просто не обичам заплетени завършеци.
- Ами и ние не те харесваме много.
Лола.
Пуснаха твоята песен. Защо не поканиш Станли на танц.
Той се чувства самотен.
- А аз пък се чувствам добронамерена..
Хайде Стан.
- Наистина ли?
Ще се опитам да я върна преди зазоряване.
Полицай!
Мога ли да ви помогна?
- Искам да говоря с Мории.
Махай се от пътя ми!
- В момента Мории се забавлява.
Прекъсването на това, се брои за безпокойство.
Това не е безпокойство.
Усети ли това? Ето това е безпокойство.
Кажи на шефа си, че това е само началото.
Имам две ръце и не мога да бъда купена.
Извинете полицай. Мога ли да поговоря с вас?
Слушай Стан, знам какво правиш. Опитваш се да завлечеш Макс в игричките ти.
Но той няма да загуби.
В крайна сметка всички губят.
- Не и моят Макс!
Направи си услуга, остави ни намира.
Ние сме просто пенсионери, опитващи се да се насладят на островния живот.
Въпреки това, аз пак ще се мотая наоколо, за да наглеждам какво става.
Извинете!
- Почакай малко скъпа, и твоят ред ще дойде.
Мамка му тази вечер добре се харча.
- Махнете се от дансинга господине.
Забавлявай се Стан! - Лола.
- Полиция. Вдигнете си ръцете.
Аз съм човек на закона. Федералното Бюро.
На този остров е незаконно да се носи оръжие без разрешително.
Работя по един заподозрян.
Това значи ли, че не трябва да предупредите местните власти агент Станли П. Лойд?
Познавате ли го?
- Той е заподозряният.
Въпреки всичко трябва да закараме това в участъка и да го регистрираме.
Позволихте на престъпника да си замине. Това е лудост!
Мислите че това е лудост? Лудост е това, че танцувахте.
Слушайте агент Лойд, добре дошъл в рая.
Добре, водният знак и холограмите съвпадат. Но все пак трябва да регистрирам пистолета.
Имаш хубава усмивка.
- Не съм ти се усмихвала.
Ще се усмихнеш.
Така ги виждам нещата по въпроса и трябва да се оправя с това.
А Софи.
Трябва да говоря с теб. Имам оплаквания, че си притеснявала Анри Море.
Просто си върша работата Закарайъс.
Човекът е на практита неофициалният кмет на острова.
За една година успя да се хареса на всички, само ти няма да успееш и за цял живот.
Предполагам не всички можем да бъдем гъзолизци на политиците като теб.
Искам да останеш след работа, за да обсъдим поведението ти.
Знаеше за поведението ми в деня на сватбата ни, знаеше го и в денят на развода.
Няма да научиш нищо повече за него довечера.
Освен това имаме планове за довечера със специален агент Лойд от ФБР.
Току що пристигна на острова.
Така ли е?
Ще тръгваме ли?
- Тръгваме.
Много е строга.
Не е ли красиво?
Да.
Не е ли достатъчно?
- Разбира се че е.
Някой казват, че единственият начин да се отървеш от изкушението е...
...да се поддадеш на него.
Не съм сигурна в това.
Според мен...
...обърни гръб на изкушението...
...или...
...го замени с нещо още по изкушаващо.
Видя ли колко лесно беше това?
Колко е най-късото време през което си познавала един мъж преди да го целунеш?
Разбирам за какво си мислиш и може да го забравиш.
Мъжете обикновенно идват на острова, за да се почувстват като в рая с някоя местна мацка.
И казват абсолютно всичко, за да го получат.
Не ми хареса частта със сравнението с всички, но наистина мога да кажа всичко в момента.
От колко време преследваш Макс?
Седем години. Откакто изчезна първият Наполеонов диамант.
Отидох на мястото, и успях да произведа няколко изстрела към колата им.
На следващият ден пристига бутилка с шампанско в щаба на ФБР, за мен.
На нея имаше бележка...
...на която пишеше: следващият път се цели в гумите.
Подигравал се е с теб!
Проследихте ли парите?
Всичко е чисто. Данъци, банкови сметки...
Не е купувал скъпи картини или яхти, нищо...
За него това е предизвикателство. И алибито, това при него е нещо като изкуство...
Звучиш така, сякша му се възхищаваш.
Дали някой ден бих искал аз да нося неговите кадифени пантофки?
Може би. Но не му се възхищавам.
Точно заради това ме бие постоянно.
Може би имаш нужда от женска подкрепа.
Точно от това имам нужда.
- Слушай!
Искам да направя един голям арест и ти имаш нужда от местна подкрепа за това.
Този път наистина ще помогна на ФБР. Разбира се само ако съм изцяло в нещата.
Какво става?
- Разширявам верандата.
Опитваш се да си намериш занимавка?
- Виж! На тази веранда...
...ще си седим и ще наблюдаваме залезите, докато не остареем.
Нямам търпение.
- Къде отиваш?
Ти каза, че имам нужда от хоби, ще отида да си намеря накое.
Наистина ли?
- Ще ти се обадя по-късно.
Той е тук.
Това е най-ценното в изложбата ни. Наполеон е имал три безценни диаманта в меча си.
След падението му тези диаманти са били пръснати по различни краища на света.
Това е един от редките случаи, в който последният диамант се показва пред публика.
По натам имаме редки Египетски бижута.
Сладко малко камъче.
- Тук съм само за да погледам.
И по-добре. Шест камери, четири стационарни и две подвижни, дузина сензори за движение...
Шестнадесет са, изпуснал си онези при гривните.
Плюс 24 часа патрулиращата охрана.
Неразрушаем поликарбонов дисплей, контролиран от некопируема магнитна карта.
Току що осъзнах...
...че няма начин да вземеш това.
Прав си. Когато си прав, наистина си прав.
Това е невъзможно.
Нека да ви закарам.
- Не благодаря.
Може би трябва да си помислиш пак.
Представям ви г-н Анри Морей.
Г-н Бърдет, удоволствие е за мен да се запознаем, сър.
Вие сте Американец.
Анри Морей? - Името ми е Хенри Мор, аз си добавих онези работи върху е-то.
Мислех че ще е по-подходящо за обкръжението ми.
Моля!
Мисля че се чудите защо сте тук.
Простете нетактичността на Жан Пол г-н Бърдет, но....
...честно казано, бедните хора на този остров се нуждаят от вашата помощ.
Преди пет години аз бях преуспяващ бизнесмен в Детройт.
Бях на почивка на този остров, седях си на плажа и пиех...
...не помня какво пиех, не че има и значение, но в един момент получих откровение.
Причината да съм на този остров, е че трябваше да осигуря социални услуги на нуждаещите се..
...които за жалост липсваха на бедните хора от обществото тука.
И искате от мен да запазя маса на следващият ви благотворителен прием.
Не г-н Бърдет. Но ви предлагам възможността да участвате в моите инфраструктури .
И как ще стане това?
- Искам да ми откраднете онзи диамант.
Аз не съм престъпник.
- Разбира се! Нито пък аз.
Чудесно. Добре е че се разбираме по между си.
- Да.
Нека ви разведа наоколо г-н Бърдет.
Смятате ли че е честна забраната на местните да не влизат в казината, освен ако на работят там?
И защо само богатите трябва да се наслаждават на тези моменти?
Или пък сигурността само те да притежават собствената си картечница...
Удоволствията докарвани от финансово зависими жени компаньонки...
...всички тези удоволствия не трябва да се недостъпни за всички тях.
Само се огледайте г-н Бърдет.
Никой не е върнат обратно.
Всичко което правя, го правя за хората.
- И какво общо има с това диамантът?
Имам спешна нужда да развия моята хуманитарна програма.
Една финансова инжекция с десетки милиони долари ще удовлетвори целите Кариби.
Това което ви предлагам е сътрудничество г-н Бърдет.
Вие сте просто един непознат на острова. Мога да ви осигуря това, което нямате.
Достъп до яхт-клуба, пътешествия, всякакви графици.
Всичко от което се нуждаеш...
Не можаш да заспя. Не исках да те събудя.
Видях те на кораба вчера.
Имах предчувствието, че и ти може да си там.
И ти ли имаш чувството, че сякаш не сме си свършили работата?
Виж Макс! И на мен ми е кофти. Ние бяхме страхотни.
И се махнахме от играта точно когато бяхме на върха, непобедени.
Най-добрият момент да се откажеш.
Може би.
Макс, премислих го. Това не е работа за един човек и няма шанс да ме въвлечеш в това.
Ние се оттеглихме. Сега предизвикателството е да се наслаждаваме на прости неща.
И на мене ми херсва това предизвикателство.
Да.
- Излъгах те на кораба. Мога да го взема.
Ето как: бих прекъснал връзката на камерите и бих влезнал от задната страна на изложбата.
Може да се взриви страната от към депото и бих го направил след 22:00.
Защо?
- Пенсионирани стари полицаи поемат смяната.
Значи така щеше да направиш.
- Казах ти, така че вече не мога.
О Боже мой! Какво правиш?
- Готвя.
От кога започна?
- Тази сутрин.
Ние сме честни и подчиняващи се на закона хора. А този тип хора приготвят закуска.
Давай по същество?
Снощи за малко да успееш да ме заблудиш с този Дейвид Копърфийлдски номер.
Ти ще гледаш моята едрогърда асистентка, докато отмъквам ролекса от ръката ти!
Какво искаш? - Искам да знам как точно смяташ да го направиш.
И ти ще ми кажеш докато сме на риболов.
- Риболов ли?
Аз не ловя риба.
- Имам лодка натъпкана с бира.
Пий си я сам! - Няма да е зле да дойдеш. Ти ще плащаш, писах я на сметката на стаята.
Няма значение Станли! Аз ще пропусна.
Има и друг вариант. Викам местната полиция да те закара до участъка и там да се потиш.
Говоря за сериозно потене. Там нямат климатик, така че се облечи подходящо.
Яйцата на този остров имат различен вкус. Сигурно имат странни кокошки.
Какво ще кажеш Макс?
- Ще се видим след малко.
Кажи ми че това не е по-добре от редене и блъскане по разни опашки.
Не съм се редил на опашки.
Страшен часовник. Колко ли струва такова нещо?
Няколко хилядарки.
Защо не си вземеш един на сметката на бюрото?
Ами държат ме прекалено строго.
Благодарение на теб.
Доста е жешко тук!
Ако не съм стрелал аз по теб, то откъде е този готин белег?
Шивашка злополука.
Ще ми намажеш ли малко гърба?
- Ма ти сериозно ли?
Да. Имам чувствителна кожа. Не искам да изгоря.
Обзалагам се чи си бил най-доброто дете в квартала по криеница.
И за това си в бюрото.
- Да, намирах ги всичките.
Мене никой не можеше да ме намери, защото намерех ли добро място, оставах там с дни.
Обърни се да те намажа.
- Аз ще се оправя.
Стига, ще изгориш.
Добре! Достатъчно е.
- Чакай. Не искаш ли да те намажа навсякъде?
Гъдел ме е! - Стига бе човек. Само ти мажа гърба.
Гъдел ме е! Май хванахме нещо.
Виж това. Хванахме нещо Станли.
Какво да направим?
- Много е голямо. Дърпай де.
Дърпай! - А ти дърпаш ли?
- Дърпам човече!
О Боже.
- Това е акула!
Но защо не се движи?
- Може да е в шок.
Какво трябва да направим? Може да е мъртва. Изглежда мъртва.
Отиди и я поразклати.
- А защо аз?
Ти си от ФБР.
- Това пък какво общо има?
Ако ти отхапе ръката, ще получаваш доживотна пенсия.
Ти я хвана, ти ще видиш дали е жива.
- Аз я хванах, за това ти ще видиш дали е жива.
Добре! Ще го направя.
Трябва да се промъкна лекичко.
- А защо шепнеш?
За да не ни разбере плана.
Внимавай! Внимавай!
- Жива е!
Имаш правото да не говориш.
Да! Умряла е.
Виж ги само! Човек ако не знае ще си помисли че са приятели.
Ти трябва да си Лола.
- А ти Софи.
Готин пистолет. Шест куршумова, 28-ица.
Със специален мерников механизъм според клиента.
Готини Обувки. - Благодаря ти.
- Шанел?
Специална колекция.
Колко лошо беше?
- Не чак толкова.
Софи изглежда готина.
- Да, като за полицай.
Лола изглежда готина.
- Да, като за крадец.
Да.
Предавам се, ти спечели. Пожелай си нещо.
Добре.
Пожелавам си да напишеш обещанията си.
Толкова съм напрегнат.
- Ела тука, позволи ми да те отпусна.
Какво правиш? Защо си сваляш дрехите?
Точно за това говорех.
- Правиш се на палава.
Достатъчно палава за един шамар.
Да.
Звъни се на вратата. Очакваме ли някой?
Да, един приятел.
Приятел ли? - Приятел ли?!
- Една приятелка.
Стига бе! - Обичам те бебчо, за теб бих направила всичко.
Чакай тук.
- Какво ще направи?
Кажи му! Кажи му!
Ще ми помогне да те отпуснем.
Не се шегувай.
Чудесно!
- Ще ти хареса.
Щастливо копеле.
- Коя е тя?
Ще видиш! Макс.
Бих искал да се запознаеш с... майката на Стан.
Лека нощ Стан.
Ще сте тука само още 48 часа. Бъдете много внимателни.
Агент Лойд, имаме най-развитата система за сигурност правена някога за плаветелен съд.
И ще ви е нужна.
Извинете сър.
Имаме проблем със сигурността.
Не мърдай!
Обърни се!
Обърни се!
Не! Стан!
По дяволите.
Стой! Или ще стрелям.
Без да е докоснат Наполеоновият диамант, непознат нарушител...
...е влязъл в Севън Сийс, приспивайки един от охранителите...
...крадейки униформата му, и така се е промъкнал в кораба.
Изневеряваш ми, нали?
За какво говориш?
- Може да не е с жена, но с диамант.
Искаш го, и аз ревнувам.
Няма нищо за което да се притесняваш.
- Къде беше тази нощ Макс?
Бях си вкъщи.
И пишех обещанията си.
Дай да ги видя!
- Съжалявам, но ще трабва да почакаш.
Няма да позволя на тази малка кучка да отнеме мъжът ми.
Ще се боря за това, което е мое.
- Наистина ли?
И как точно ще направиш това?
- Аз съм крадец.
Знам няколко номера за разсейване.
Това е страхотно бижу Макс.
Но ти гарантирам...
...че с него няма да ти е весело във ваната.
Бях го хванала. Не трябваше да ми се пречкаш.
Не исках да пострадаш. Съжалявам.
Май само ти беше раненият. Помисли върху това.
Защо мъжете винаги се стремят да защитават жените?
Защото миришете хубаво.
- Всичко е заради секса, нали?
Защо просто не се държим като две ченгета, работещи заедно?
Съгласен съм с теб. От тук нататък ще сме само партньори.
Чудесно.
- Да го обсъдим на вечеря.
Не благодаря.
- А какво ще кажеш за сауна?
Но аз винаги ходя на сауна с партньорите си.
Добре! Искаш ли на джакузи партньоре? Имам огромна вана в стаята.
Трябва да поговорим.
- Макс! Точно навреме. Присъедини се към нас.
Не може ли да сме насаме?
- Разбира се.
Запознат ли си с удоволствието на анонимната любов?
Не.
Напоследък се виждам експериментирайки с различни начини на живот, основани на...
...философията за свободната любов във всички произведения на Мамас и Папас.
Не съм си и помислял за тази връзка.
- Има я.
Като Мишел Филип например.
Ърл копирай някой от моите дискове за Макс.
Да сър.
Ето това е Макс! Моята мечта.
Моята инфраструктура изграждаща се пред очите ми.
Това беше детска болница, но аз я превръщам в полувоенно съоръжение за обучение.
По важното е, че корабът си заминава след два дни.
Какво е това?
- Всичко от което се нуждаеш.
Схеми, детайлни планове. Можеш и сам да го направиш.
Ще влезете през отдела за климатизация. Изложбата е достъпна от депото зад нея.
Но камерите там, ще трябва да изключите като отрежете централното захранвене.
Червената жица е тук в контролния панел. Ако не отрежете червената жица...
...ще видят всичко
- И след това какво?
Ще взривите стената.
- Със C4 ли?
Аз бих исползвал нещо по-малко с кабел за детонация.
Малко и ефективно.
И...
...трябва да го взрвите след 22:00
- Това пък защо?
Смяна на гробищната охрана.
Остават само пенсионирани полицаи с артрит.
Така бих го направил аз.
И аз така ще го направя.
Вече не сме партньори Макс.
Даже и ако ме видиш на улицата, премини от другата страна.
Добър ден, това е Атлантис. С какво мога да ви помогна?
Г-н Лойд, от мостовата стая моля.
Ало. - Станли?
- Да.
Аз съм Макс, само те проверявам.
- Спри с глупостите Макс.
Искаше да се увериш дали съм в стаята си или те преследвам.
Как може да ме преследваш след като си в стаята си?
Ще се видим скоро Станли. Добре.
Какво? Какво?
Ако ще си пренасочваш разговорите, поне недей да ме следиш от толкова близо.
Ей! Чух разговора по радиото.
Всяка година има по един бял, който се пребива на Джънкануу.
Виж какво открих. Един месец след като Макс да дойде тук, корабът е наел диаманта.
Може наистина да се е пенсионирал.
- Съмнявам се в това.
Днес се е срещнал с Анри Мории. Ной-големият гангстер на острова.
Мерси че дойде.
- Мисля че това тук ще ти помогне.
Съжалявам.
По-добре ли е така?
- Ето тука май има още нещо.
Сега?
- Тука също много боли.
Тука някъде също има нещо странно.
Трябва по-често да се наранявам.
- И после ще има още интересни целувки.
Май вибрирам. - Аз също.
- Не, не.
Имам обаждане.
- Какво?
А стига бе!
- Мамка му, трябва да вървя.
Да си вървиш ли? Не може. Точно...
- Съжалявам.
Трябва да направя контрол на валежите.
- Ти луда ли си, тука никога не вали.
Дай ми само пет минути?
Пет минути ли? Засрами се!
Добре тогава три.
- Стига Стан.
Добре нека са две! Моля те не ме карай да се моля. Моля те.
Добре ама много бързо.
- О не се притеснявай, много съм бърз.
Ало? - Г-н Бърдет, аз съм Люк от бара. Тука има един гост който само повтаря името ви.
Добре дошли в рая.
Да, но тука е рай само за крадци.
Като Макс Бърдет.
Да, чух го. Веднага идвам.
Къде отиде? - Е то там е.
- Благодаря Люк.
Какво правиш със себе си? Какъв е проблемът?
- Нищо. - Нищо ли?
Ние със Софи спахме заедно. И беше невероятно.
Но всичко това ще продължи само още един ден. - Защо така?
Защото корабът ще е тук само още 24 часа.
И ти ще откраднеш Наполеон 3 и ще ме накараш да изглеждам отново като идиот.
Искам още един.
- Пил си достатъчно.
Не си ми баща. - Не бях си и помислял, че си от типовете с чадърчетата.
Това амарето наистина е страхотно.
Стига Стан, погледни ме. Ти си добър агент.
- Не не съм.
Знаеш ли преди все тебе те обвинявах, но сега всичко ми се изясни. Не си ти, а съм аз.
Ти си един гений човече. Ако имах само малко от твоето...
...никога нямаше да спра. Ти имаш дарба човече, това е вдъхновяващо.
Искам още от тези. Барман, дай ми още едно.
Всичко е наред Стан, всичко е наред.
Люк, тази вечер не работиш нали? Помогни ни малко!
Хайде Станли! Отиваме си.
А какво ще стане с мен?
Ако кажеш на някой че съм го завил, ще те убия.
Не се притеснявайте г-н Бърдет.
- Наричай ме Макс.
Макс! Добре.
Лола.
- Заключено е.
И не се опитвай да влезеш. Не си добре дошъл.
Завърших верандата. Ти обеща, че ще прекараме първият залез на нея заедно.
Лола.
- Това не е всичко.
Намерих ти тефтерчето.
- Лола!
Ей сега ще седна и ще си напиша обещанията, става ли?
Обещанията не са за мен, а за теб.
Ти трябва да решиш, дали всичко това между нас означава нещо за теб.
Хайде Макс! Наистина ли мислиш че третият ще те накара да се почувстваш по-добре?
Не знам.
- Тогава не се връщай докато не разбереш.
И къде ще отида сега?
Изхвърли ме от вкъщи.
И защо това трябва да е мой проблем?
Защото всички хотели на острова са заети.
Може ли да преместя тези устройства?
- Не ги докосвай, много са скъпи.
Слушай, няма да спя на пода.
Май нямаш голям избор!
И двамата нямаме. Мръдни натам.
Мамка му!
И какво направи?
Пропуснах първият залез на новата ни веранда.
Това ли било?
Не ме бива много по тия залези.
Разбира се че не си.
Светът е разделен на хора които обичат залеза, и натакива които не го обичат.
Хората като теб никога не са щастливи.
Ти си егоцентрик тип А, перфекционист, който трудно си седи на мястото.
Който ще си умре сам с милиони долари и хиляди съжаления.
За разлика от хората които обичат да се наслаждават на залеза, държат се за ръце...
...те са щастливите.
Тогава защо ти не го правиш?
Заради теб.
Не дърпай одеалото!
Лека нощ Макс.
- Лека нощ.
Бюрото има политика да премълчава нещата, но тове вече е прекалено Стан.
Ковалски, Стафърн!
Софи! - Централата в Ел Ей получи обаждане от инспектор Бетхел.
Искаше да научи повечко за операцията на ФБР на острова.
И тъй като нямаме операция на този остров, дойдохме да проверим.
За какво говори той Стан?
- Мога да обясня.
Бил е отстранен. Отстранен за три месеца.
Отстранен ли?
Беше решено че е неуравновесен след загубата на Наполеон 2.
Каза ми че си тука по случая.
- Аз съм тука по случая.
И след като хванех този тип щях да се върна...
...и тези тъпаци щяха да ме поздравяват.
- Абе пичове вие да не излизате заедно?
Той не е нищо по-вече от заподозрян за мен.
- Наистина ли?
Не и според тези неща.
Заподозряният ти плаща стаята.
- Също и баните с морски водорасли.
Вие двамата изглеждате доста близки.
Значи си ме лъгал Стан.
И си имаш своето парче от рая?
Надявам се всичко да е било както си го искал.
- Софи!
Надявам се следващият път да правиш повечко проверки като си взимаш партньор.
Не трябваше да се държи толкова зле с теб. И да си излезе така от стаята...
Тя беше права за някои неща.
Нещото което трябва да знаеш за нас, хората на закона...
...е това че не оценяваме лъженето.
- Стига Стан! Просто малко си изменил истината.
Може да си спестил някои истини. Но не и да лъжеш.
Ти си агент на ФБР работещ по случай.
Знаеш ли, така казано не звучи толкова зле.
- Мога да й го обасня.
А ти? И ти си голям балък!
Виждал съм ви двамата с Лола. Ти го обичаш това момиче.
Опитваш се да направиш разни персонални избори и имаш нужда само от малко подкрепа.
Именно!
- Мога да я накарам да разбере това.
Макс не може нито да яде, нито да пие. Той е като една ранена птичка.
Стан е в много лошо състояние, чувства болка. Той е като ранено кученце.
Той има нужда от теб Лола, действаш му добре, дай му още един щанс.
Той е готин тип Софи. Може и да послъгва, но това е част от работата му.
Не знам, всичко това е много странно.
Какво ще кажеш Лола?
- Не се вързах на нито една от думите му.
Аз също!
- Ей! Ей! - Слушайте!
Само за секунда!
- Вижте.
Аз... вече се отказах.
Това беше сериозно. Всичко свърши. Той вече не гони диамантът, а аз него.
Съжалявам, но не мога да ви повярвам докато този кораб не си замине.
И има още няколко часа, докато отплава.
Виж! Не мога да накрам корабът да изчезне тази вечер, но ние можем.
За какво говориш?
- Намерих си хоби.
Чакай малко! Не си ми казвал за това.
- Когато ни свърши въздухът...
...този кораб ще е на път за Париж, а диамантът ще изчезне завинаги.
На къде ни водиш?
Към един таен риф, за който се смята че в него е скрито злато за 100 милиона.
Шегуваш се.
Уоу! Вижте това!
Тези кораби са тук от 40те.
Но никой не е откривал никакво злато.
Може би с помоща на ФБР ще ни излезе късметът.
Аз давам моите на Макс. 100 милиона на четири, това прави по 25 милиона на всеки.
Имащ ли представа от къде да започнем?
- Може да е навсякъде.
Да се разделим и да прегледаме наоколо.
Сигурен ли си че това е безопасно? Алергичен съм към черупчести.
Няма за какво да се притесняваш. Виждал съм те как се справяш с акули.
Като се върнем всички имате от мен от онези питиета с чадърчетата.
Ей малчо! Да си виждал някакво злато тук долу?
Ей Макс, на теб се надявам да ме направиш богаташ.
Лола, хипотетично казано, как е да държиш 25 милиона долара в ръцете си?
Нямам си и представа за какво говориш.
- Да бе!
Лека нощ старче.
- Яж лайна.
Това пък какво е по-дяволите?
Има натрапник в депо Б.
Имаме опит за кражба. Всички охранители към депо Б!
Ей Макс!
Какво има?
Къде си?
- Ами някъде из кораба.
Аз също! Мерси, това много ще ми помогне.
Макс, току що каза че си вътре в кораба?
Да, удивително е!
Наистина ли? И какво виждаш?
Доста е тъмно. Мисля че съм в стаята на капитаните.
Това е интересно.
Макс, случайно ми се отщя да пиеме питие с чадърче.
Струва ми се че ще се приберем вкъщи с празни ръце. Къде си Макс?
Искам да дойда при теб.
Идвам към теб.
Как успяхте да ме видите? Отрязах червената жица.
Чудесна работа гений такъв! Прерязал си отоплението на джакузито.
Макс, там ли си.
Макс.
Стан Лойд до Макс Бърдет. Обади се.
Какво си помисли? Че си невидим ли?
Мамка му!
Това е било объркване. Всички при диамантът.
Макс! Къде си?
Ще ми отговориш ли?
Ехоо?
- Там е!
Във вентилационните тръби е. Взе диаманта.
Макс, какво беше това?
Макс!
- Мисля че е загубил предавателя си.
Стори ми се че чух нещо друго.
Къде си? Нещо не е наред ли?
Готин костюм!
- Благодаря.
Няма защо.
Всички да се приберат по местата си моля.
Аха ето къде си бил! Ей Макс, стига.
Снощи се прегръщахме, а сега бягаш от мен?
Макс.
Разбрах. Ще си играем на криеница.
Както ти бах казал на лодката, аз винаги откривам всички.
Добър си, но не чак толкова.
Знаеш какво се говори. ФБР винаги хваща.
Имам някакъв проблем с въздуха.
- Стан добре ли си?
Не мога да дишам.
Къде си Стан?
Идвам Стан.
- Всичко е наред Стан, тук съм.
Свали си маската.
- Хванах го скъпа.
Тук съм. Добре ли си Стан?
Няма за какво да се притесняваме партньоре.
Бих искал да вдигнем тост.
- И какво ще празнуваме?
Пенсионирането.
- Виж за това мога да пия.
Ало.
Какво? Как?
Какво става?
- Диамантът е бил откраднат.
Какво?
- Преди половин час.
Ти ни изигра.
- Стига де!
Всичко това. Осигури си перфектното алиби.
Мен.
- Ей!
Вдигни си ръцете.
- Ма вие сериозно ли?
Не се учудвам че се пенсионираш. Не остана нищо, което да откраднеш.
Трябва да отида на кораба.
Не можа да устоиш, нали? Трябваше да ме прецакаш за последно.
Трябваше да направиш, така че да изглеждам като пълен идиот.
Лола. Лола почакай!
Ей!
Ти наистина ме спаси там долу.
Съжалявам че не ти го казах, просто се опитвах да те предпазя.
Колко щедро от твоя страна.
-Ти беше права, не можех да го направя без теб.
Но трябва да признаеш, че физиономията на Стан на кораба беше направо поезия.
Млъквай Макс.
Лола, моля те.
Макс, помогнах ти защото те обичам.
Но сега те зарязвам.
Лола, мислих че от всички ти най-много ще оцениш това, което направих.
Ей! Ей!
Оценявам го. Беше умен план Макс.
Ти си страхотен крадец.
Но не и страхотен мъж.
Лола.
Влизай вътре.
Мислеше си че приключихме ли? Обърни се!
Опитах се да общувам с теб на по-високо ниво човече, на интелектуално, чрез поезия и...
...но ти трябваше да ме завлечеш до тук.
Къде е диамантът?
- Тя няма нищо общо с това.
Вече има. - Ти уби кучето ми, сега аз ще погубя котката ти.
Не се опитвай да станеш...
Добро хвърляне кучко.
Това пък от къде дойде?
Преди седмица искаше от мен да му помогна да открадне диаманта..
Отказах му и сигурно го е откраднал сам.
И сигурно е дошъл, за да се погрижи никой да не проговори за това.
Защо не дойде при мен? Да ми кажеш какви планове е имал?
Каза, че ще ни убие.
И без това нямаше да му повярваш. Нали си мислиш, че Мории е като втори месия на острова.
Не ми казвай какво бих си помислил, жено.
Къде е диамантът?
- Нямам представа.
Да не би да ни обвинявате?
- Свършихме ли си работата тук?
Знаеш ли, не вярвам на нито една дума, от това което каза.
Знам.
Не си отивай.
Успех Макс.
Лола почакай. Изслушай ме.
Няма да стане Макс, не и този път.
- Знам че е късно, но накрая ги написах.
Виждаш ли? Един куп думички.
Но не е нужно да ги чета, защото ги знам на изуст.
Прекарах целия си живот гонейки неща, които си мислех че са ценни.
Но единственото нещо, което истински ценя седи пред мен само.
Ти си моето сърце Лола.
От този момент на там ти си ми единственото бижу.
Искам живот пълен със залези.
И не искам да изгледам нито един от тях без теб, никога.
За пръв път да купя нещо в живота си.
Обичам те Лола Сирило.
Омъжи се за мен.
Само при едно условие
- Каквото и да е.
Искам да видя касовата бележка.
Заповядай Люк. Благодаря ти. - Благодаря ти.
Един Джак с лед, нека да е с чадърче. Какво пък нали празнувам.
Мани го тоя Джак. Дай на всички Раморес!
Раморес за всички!
- Станли какво по-дяволите правиш тука?
Мислех си че мога да се помотая наоколо.
Изглежда познато. Достигнах лимита на кредитната си карта, но ми отива нали?
Сигурно ти е отнело доста от държавната заплатка.
Мога да си го позволя.
Хайде да си изпием Рамореса и да си поговорим, става ли?
Беше казал, че тези неща доста омотават човек, нали?
Люк какво има в това?
Портокалов сок, сок от манго, гренадин и кокосово мляко.
И няма алкохол?
Без.
Умирам си за тези Раморес.
Барман, дай още едно.
Ако кажеш на някой че съм го завил ще те убия.
Не се притеснявайте г-н Бърдет.
- Викай ми Макс.
Знаеш ли наистина обичам този бряг.
Добре ли си? Защото не изглеждаш много добре.
Като любител на гмуркането, трябва да знаеш какво е наистина Рамора Макс.
Рамора е един вид използвач.
Забива се към тялото на акулите и от тях се храни смучейки.
Акулите вършат цялата работа, а Рамора обира всичко.
Ти успя Стан.
Още от самото начало.
Това е единственият, който вие двамата не сте откраднали.
Ти ме изигра.
- Прецаках те. Прецаках те.
Възможно ли е великият Макс Бърдет най накрая да загуби?
Не, не е възможно.
Имам си Лола.
Поздравления Стан.
Гледам го в момента. Самолетът ми излита след 10 минути. Утре сутрин залагането ще почне от...
...30 милиона долара. И ако бях на твое място, щях да нося кеш.
Понякога печелиш, понякога губиш.
Все още си имаме залезите.
Да.
- Не се тревожи, някой ден ще си намериш хоби.
Знаеш ли? Май вече си имам такова.
Довиждане рай.
Макс, не. Ти кучи син.
За последен път, нали Макс?
- Да, за последен.
Превод: Д О К Т О Р А /elishafan/