Conan The Barbarian (1982) (Conan The Barbarian.sub) Свали субтитрите
"Онова, което не ни убива, ни прави по-силни." Фридрих Ницше
АРНОЛД ШВАРЦЕНЕГЕР
ДЖЕЙМС ЪРЛ ДЖОУНС
Между времето, когато океанът погълна Атлантида и възхода на арийските племена
цареше невиждана дотогава епоха.
Тогава се появи Конан,
предопределен да носи перлената корона на Аквилония
над загриженото си чело.
Само аз, неговият хроникьор,
единствен мога да опиша неговата история.
Нека ви разкажа за онези дни на велики приключения.
К О Н А Н В А Р В А Р И Н А
Музика БАЗИЛ ПОЛЕДУРИС
Оператор ДЮК КАЛАХАН
По героите, създадени от РОБЪРТ ХАУЪРД
Сценарий: ДЖОН МИЛИЪС и ОЛИВЪР СТОУН
Режисьор ДЖОН МИЛИЪС
Огънят и вятърът са небесни чеда,
изпратени от небесните богове.
Но твоят бог е Кром.
Кром, който живее в земята.
Едно време и великаните живееха в земята, Конан.
И в мрака и хаоса,
те измамиха Кром,
и откраднаха от него тайната на стоманата.
Кром се разлюти
и Земята се разтресе.
Огън и вятър пометоха великаните
и захвърлиха телата им във водите.
Но в своята ярост
боговете забравиха на бойното поле тайната на стоманата.
И тези, които я намерихме,
бяхме обикновени хора.
Не богове. Не великани.
Просто хора.
А тайната на стоманата винаги носи със себе си мистерия.
Ти трябва да намериш отговор на загадката, Конан.
Ти трябва да изучиш изкуството.
На никого,
никого на този свят не можеш да вярваш.
На мъже, жени или на зверове.
Но на това можеш да вярваш.
Конан!
Убийте първо този.
Ей там!
Ти! Хванете го!
Пепелта беше утъпкана
и кръвта се сля със снега.
Кой знае за какво бяха дошли?
За да плячкосват оръжия, или да убиват?
Остана загадка, защото водачът пое на юг
а децата тръгнаха на север с ванира.
Никой нямаше да запомни,
че народът на моя господар изобщо е живял.
Такава е неговата скръбна история.
Седни тук.
Седни тук!
Вече не го беше грижа:
живот или смърт - все едно.
Стигаше му само озверялата тълпа
да го приветства с възгласи на страст и ярост.
Той започна да осъзнава цената си.
Стана важен.
След време
неговите победи трудно можеха да се преброят.
За награда го взеха на изток,
където щяха да го обучават в най-строго пазените тайни на боя.
Научи се да чете и пише.
Поезия от Китай, философията на Сунг.
И той позна удоволствията с жени...
Доставяха му от най-расовите кобилки.
Но най-важно за него си остана
изкуството на стоманата.
Опасявам се, че синовете ми никога не ще ме разберат.
Ние отново победихме.
Това е добре, но кое е най-доброто в живота?
Откритата степ, бърз кон,
сокол на ръката..
и вятър в косата.
Грешиш!
Конан, какво е най-доброто в живота?
Да разбиеш враговете си, да ги видиш да бягат пред теб
и да чуваш воплите на жените им.
Правилно!
Върви! Върви! Свободен си!
Давай!
Смяташе се,
че моят господар бил като диво животно,
държано твърде дълго на въже.
Възможно е. Но както и да е, свободата,
досега само незапомнен сън, вече беше негова.
Кром.
Имам топлина и огън.
Не искаш ли да се постоплиш на моя огън?
Казаха, че може да дойдеш.
Че от север ще дойде мъж с огромна сила.
Завоевател.
Мъж, който един ден ще стане крал чрез мощта на десницата си.
Той ще унищожи змиите по Земята.
- Змии? Змии ли каза?
Какво търсиш?
Знак.
Символ, вероятно върху щит.
Две змии заедно.
Една срещу друга.
Но всъщност е само една.
Със слънце...
и луна отдолу.
Черно слънце, черна луна.
Да.
Има си цена, варварино.
Замора.
Кръстопътя...
на света.
Ти ще...
откриеш... каквото... искаш...
в Замора.
Кром.
Храна.
Храна!
Не съм ял от дни.
И кой казва, че ще ядеш?
Дай ми храна, за да имам сили, когато вълците дойдат.
Нека умра в бой,
а не от глад.
Кой си ти?
Аз съм Суботай,
крадец и стрелец.
Аз съм харкиниец, от великия орден на Керлайт.
А какво правиш тук?
Вечеря за вълците.
На кои богове се молиш?
Моля се на Четирите Вятъра.
А ти?
На Кром.
Но рядко му се моля.
Той не се вслушва в молитвите ми..
Тогава каква полза от него?
Както винаги съм казвал...
Той е силен.
Ако умра, трябва да се явя пред него
и той ще ме попита: "Каква е тайната на стоманата?"
Ако не я знам, ще ме прокуди от Валхала и ще ми се присмее.
Такъв е Кром. Силен на своята планина.
Моят бог е по-велик.
Кром се присмива на твоите Четири Вятъра.
Смее се от планината си.
Моят бог е по-силен.
Той е вечното небе.
Твоят бог живее под него.
Цивилизация,
древна и порочна.
Виждал ли си такова нещо?
Не. Да не губим време!
Вкусно е.
- Кой знае от колко време виси на шиша.
Каква воня!
Винаги ли смърди така?
Как успява вятърът да влезе тук?
Да сте чували за две змии върху черно слънце?
Великолепен символ.
Знам само за змиите на Сет в неговите прокълнати кули.
Плъзнали са из всеки град.
Преди 2-3 години беше поредният змийски култ. Сега са навсякъде.
Те са измамници.
Убиват хора през нощта. Аз не знам нищо.
Хей...
Черен лотус. От Стикс, най-добрият.
Дано не е Хага.
Щях ли да продавам Хага на убиец като теб?
Нещо дребно, да те пази от злото.
Аз съм злото.
Те всички са курви.
Той е вече мъртъв.
Гледай само какви животни!
Що за...
Ела. Да се махнем от тук.
Ако търсиш змии,
те живеят в Кулата на Змията.
Говори се, че имат несметни богатства и най-големия скъпоценен камък:
Окото на Змията.
Дъвчи го бавно. Много е добро.
Ти не си пазач.
Нито пък вие.
Ние сме крадци... като теб.
Дошли сме да се качим на кулата.
Дори нямате въже.
Двама глупаци, които си играят със смъртта.
Знаете ли какви ужаси има зад тази стена?
Не.
Тогава тръгвайте първи.
Какво смърди така ужасно?
Да не искаш да живееш вечно?
Онзи там.
Той е главния жрец, вторият след Тулса Дуум.
Разправят, че Тулса Дуум е на хиляди години.
Аз ще видя какво има тук. Вие проверете долу.
Неверници!
Убийте ги!
Да не искаш да живееш вечно?
И те се отдадоха на всякакви удоволствия.
Богатството може да бъде прекрасно.
Но успехът може да те подложи на изпитание...
не по-зле от най-силния неприятел.
Отведоха ги в двореца на крал Озрик Узурпатора -
могъщ на младини северняк, като моя господар,
но сега стар и пияница.
Това са крадците, които искахте, господарю.
Мислех, че са трима.
Нашият спътник загина в градините. Изядоха го лъвовете.
Лъвовете ли?
Лъвовете, значи!
Знаете ли какво сте направили?
Лично Рексор дойде да се оплаче, заплашвайки мен, кралят!
Каква наглост! Какво безумие!
Какво неуважение! Каква арогантност!
Поздравявам ви.
Тулса Дуум.
С години се кланях на този полубог.
Змии в хубавия ми град.
На запад: в Немедия и Аквилония.
На юг: в Кот и Стикс - змии!
Навсякъде тези ужасни кули.
Само вие се опълчихте срещу боговете им.
А сте най-обикновени крадци!
Виждате ли това?
Наричат го "змийските зъби".
С този кинжал
един баща бе пронизан в сърцето от собствения си син!
И моята собствена дъщеря...
попадна под магията на този Тулса Дуум.
Има ли подобен кинжал
в нейната ръка за мен?
Тя го следва като робиня
и търси истината за душата си...
Сякаш аз не мога да й я разкрия!
Докато си говорим,
дъщеря ми пътува на изток
към Тулса Дуум и неговата Планина на силата.
Тя ще бъде негова.
Върнете ми дъщерята. Вземете колкото можете да носите.
Имам още много такива!
Достатъчно, за да станете крале.
Идва време, крадецо,
когато скъпоценните камъни спират да искрят,
когато златото губи блясъка си,
когато тронната зала става затвор.
Остава единствено...
е любовта на бащата към детето му.
Да гори в ада Тулса Дуум!
Той е зъл магьосник, който призовава демони.
Единствената цел на последователите му е да умрат в негова служба.
Те са хиляди.
Планината, на която живее, се смята за непревзимаема.
Говорих със Суботай и той се съгласи.
Нека вземем каквото можем, докато сме живи.
Никога не съм имала толкова много, колкото сега.
През целия си живот съм била сама.
Много пъти съм гледала смъртта в очите, без никой да разбере.
Надничах в чуждите домове в студената тъма...
и виждах тела, прегърнати в нощта.
Но винаги отминавах.
Двамата с теб...
имаме топлина.
Това се намира най-трудно на този свят.
Моля те, нека някой друг да ни отмине в нощта.
Да хванем света за гърлото...
и да го принудим да ни даде, каквото искаме!
Децата на Дуум.
Обречените деца.
Те показаха на моя господар пътя към Планината на силата.
Те му казаха да хвърли меча си...
и да се върне на земята.
Ха!
Има време и за земята, щом легнеш в гроба.
Едно време тук са живели велики хора.
Великани, богове...
Но е било много отдавна.
Точно тук срещнах моя господар.
Не беше случайно.
Нито пък късмет,
че аз съм разказвачът на неговата история.
Аз съм магьосник, да знаеш.
Това място се пази от могъщи богове...
и духове на крале.
Само ме нарани и ще си имаш работа със Смъртта.
Можеш ли да призоваваш демони, магьоснико?
Да!
Ако те нападна, ще призова демон,
по-яростен от всичко в ада!
Тези могили са тук още от времето на Титаните.
В тях са погребани крале. Велики крале.
Едно време кралствата им искряха като светлинки по морските вълни.
Върху могилите огънят не гори. Никакъв огън.
Затова живея тук долу при вятъра.
Обичаш ли тези места?
- Аз им пея.
През нощите, когато пожелаят...
аз пея песни за битки,
герои, вещици и жени.
Никой не ми досажда тук долу.
Нито дори Тулса Дуум.
Тук наоколо никнат ли цветя?
Цветя?
Цветя...
Не си дошъл като поклонник, нали?
Смажи меча и нахрани коня.
Някога яздил ли си такова животно?
Не!
Боецо! За какво са ти цветята?
За едно момиче.
Дуум, Дуум...
Дуум!
Дуум!
Дуум!
Накъде си тръгнал, братко?
Страхувам се.
Страх? Да се разголиш?
Защо?
Толкова си едър и добре развит.
Трябва да се гордееш с тялото си.
Как очакваш да постигнеш празнотата...
без да познаваш собственото си тяло?
Може ли да поговорим ей там...
където няма да ни виждат другите?
Да, братко...
Разбира се.
Страх ме е и съм много срамежлив.
Това твоята роба ли е? Роба на жрец?
Да, това е всичко, което имам.
Чудесно.
Повече няма да ти трябва.
Какво виждаш?
Безкрайността.
Добре.
Виждам ви!
Наблюдавам ви.
Наблюдавам ви от хиляди години!
Дуум!
Дуум!
Дуум!
Кой сред вас още се страхува от смъртта?
Кой не иска да се срещне с празнотата?
Неверник!
Сега искам да говоря с теб.
Къде е Окото на Змията?
Рексор каза, че си го дал на едно момиче.
Вероятно срещу малко нощно удоволствие.
Каква загуба.
Хората си нямат понятие какво правят.
Проникнал си в дома ми, окрал си ме,
убил си слугите и животните ми.
А най-много ме натъжава това...
че си убил моята змия.
Торгрим не е на себе си от мъка.
Той отглежда тази змия откакто е родена.
Ти уби моята майка!
Уби баща ми! Изби народа ми!
Ти взе меча на баща ми.
Трябва да е било, когато съм бил по-млад.
Едно време, момчето ми, търсех стоманата.
Тогава тя бе за мен по-ценна от злато и скъпоценности.
Тайната на стоманата?
Да.
Ти я знаеш, нали момче?
Да ти я кажа ли? Поне това мога да направя.
Стоманата не е здрава, момче.
Плътта е по-здрава.
Огледай се наоколо.
Там, на скалите.
Онова прекрасно момиче.
Ела при мен, дете мое.
Това е сила, момче.
Това е власт.
Силата и властта на плътта.
Може ли да се сравни стоманата с ръката, която я използва?
Погледни силата на своето тяло, желанието на своето сърце.
Аз съм ти ги дал..
А ти ги пропиляваш.
Помисли над това на Дървото на плача.
Разпънете го.
Той каза, че си бил магьосник.
Боговете не ти ли дължат някаква услуга?
Аха.
Опасно е.
Но виждам, че това не те интересува.
Духовете на това място вземат тежък данък.
Тогава ще го платя!
Пий.
Пий.
Много скоро, може би още тази вечер,
те ще опитат да го отнесат, и ако успеят...
Ако успеят, ти ще го последваш!
Не! Не!
Спри! Спри!
Изчезнаха!
Изчезнаха!
Никакви богове не могат да ни разделят.
Ако бях умряла а ти се биеше за живота си, щях да се върна за теб.
Да се върна от бездната на Ада, за да се бия на твоя страна.
Старецът каза, че Планината на силата е куха.
Тулса Дуум живее в планината.
Какво друго казва той?
Че от другата страна на планината има клисура.
Много пещери.
Добър крадец може да се промъкне, да задигне принцесата
и да изчезне, преди да усетят липсата й.
Опитните крадци ще могат, но не и отмъстителните.
Само ще спасим момичето, а Тулса Дуум ще убием друг път.
Съгласен?
Конан?
Значи това е раят.
Принцесата.
Хванете ги!
Хайде!
Ти?!
Помогни му.
Неверници-осквернители!
Трябва да ги удавим в езера от кръв.
Сега ще разберат защо ги е страх от тъмното.
Сега ще разберат защо се боят от нощта.
Търси.
Магьосникът... казах му, че ще платя на боговете.
Прегърни ме.
Целуни ме.
Целуни ме.
Нека отроня сетен дъх, притиснала устни до твоите.
Толкова ми е студено.
Толкова студено...
Моля те...
стопли ме...
Стопли...
Ей. Там огънят не гори. Никакъв огън.
Защо плачеш?
Той е Конан. Кимериец.
Той няма да заплаче...
затова аз плача вместо него.
Той ще те убие! Той видя твоя огън.
Той ще дойде за мен и тогава ще те убие.
Навремето, в такива дни баща ми ме водеше в гората.
Тогава хапвахме диви боровинки.
Беше преди 20 години.
Тогава бях на 4-5 години.
Листата бяха толкова зелени.
Тревата ухаеше сладко от пролетния вятър.
20 години жестоки битки, без да поспя или почина като хората!
Но все още помня пролетния вятър, Суботай.
Ти усещал ли си такъв вятър?
Да, той духа и по родните ми места.
Но в сърцето на мъжа е вечна зима.
Не е късно да се върнеш там.
Не!
Вятърът пак ще ме довлече насам някой ден.
Но сигурно в още по-лоша компания.
За нас няма пролет.
Само свежото ухание на вятъра преди бурята.
Ей, старче. Откъде взе това?
От мъртвите. Нашите богове са доволни от теб.
- Те ще гледат битката.
- А ще помогнат ли?
- Не.
- Тогава им кажи да стоят настрана.
Кром.
Никога преди не съм ти се молил. Не ме бива за това.
Никой, дори и ти, няма да помни...
дали сме били добри или лоши.
Защо сме се били и защо сме умрели. Няма.
Има значение само, че двама са срещу много.
Това е важно.
Храбростта ти доставя удоволствие, Кром, затова изпълни молбата ми.
Дай ми отмъщение!
И ако не ме слушаш, върви в ада.
Така го правим! Аз го убих с моето острие!
Да не искаш да живееш вечно?
Не ме оставяй! Господарю!
Не, не ме убивай!
Татко!
Дойде денят на пречистването! Денят на Дуум настъпи!
Всичко това е зло: всички техни съюзници.
Вашите родители, вашите водачи,
тези, които биха се нарекли ваши съдници.
Тези, които са ви лъгали...
и покварили Земята.
Те трябва да бъдат прочистени.
Вие, деца мои, сте водата,
която ще отмие всичко старо.
В ръката си държите моята светлина.
Блясъкът в окото на Сет.
Този пламък ще изгори тъмнината.
Ще ви прогори пътя към рая.
Дете мое.
Ти дойде при мен, синко.
Кой мислиш, че е баща ти, ако не аз?
Кой ти даде жаждата за живот?
Аз съм изворът, от който ти течеш.
Когато си замина, теб няма да те е имало.
Какво ще бъде твоят свят без мен...
сине мой?
Сине мой...
И така, Конан върна дъщерята на владетеля у дома.
Той нямаше повече задължения и заедно със спътниците си
тръгна да търси приключения на запад.
През много войни и кървави битки премина Конан.
Чест и страх покриваха името му.
След време стана крал чрез мощта на десницата си.
Но това е друга история...
Участваха:
САНДАЛ БЕРГМАН
БЕН ДЕЙВИДСЪН
КАСАНДРА ГАВИОЛА
ГЕРИ ЛОПЕС
МАКО
и МАКС ФОН СЮДОВ в ролята на крал Озрик
Превод и субтитри tosem@yahoo.com - the better subtitles