Magnetic Storm (0) Свали субтитрите
непосещаван от никой човек.
Никой не е виждал това място.
Въпреки, че това, което става там засяга всеки един от нас,
през всеки ден от живота ни.
Намира се 2,000 мили под нас.
Разтопеното ядро на Земята.
Тук, необятен океан от течно желязо
създава невидима сила.
Земното магнитно поле.
То кара компасите да сочат север,
но прави и още много неща.
Поддържа Земята жива.
Съседите ни, Венера и Марс, имат слабо магнитно поле,
което значи, че са незащитени от смъртоносната радиация на слънцето.
Земята, от друга страна, се намира в огромен, магнитен пашкул.
Щит, които милиарди години ни защитава
в пътуванията през космоса.
Но сега учените са направили зашеметяващо откритие.
Изглежда в недрата на Земята се вихри буря.
Буря, която отслабва жизненоважното за нас магнитно поле.
От хилядолетия, магнитното поле на Земята ни предпазва.
Сега изглежда е на път да ни напусне.
Магнитното поле драстично отслабва.
Не можем да гарантираме, че след хилядолетия
магнитното поле на Земята ще съществува.
Ще изчезне ли невидимият ни щит?
- Въпроса не е дали,
а кога ще се случи.
Може ли Земята наистина да загуби магнитното си поле?
И какво ще последва, ако това се случи?
Ще разберете след малко в: Нова: Магнитна Буря.
Изгаряща топлина,
'МАГНИТНА БУРЯ'
смазващо налягане,
и милиарди, трилиони тонове
разтопено желязо.
Това са условията в центъра на Земята.
Пещта Спероу Поинт на стоманодобивната компания Бетлийм,
се доближава най-много до условията в земното ядро,
от всяко друго място на повърхността.
Погребано под 2,000 мили твърда скала,
земного ядро е недостъпно за геофизиците
като Питър Олсън.
На половината път до центъра на Земята се намира истинското й сърце, ядрото.
Необятна, разтопена сфера от течно желязо.
Там се създава земного магнитно поле.
Но наскоро учените открили драматична промяна
в магнитното поле на Земята.
Способноста на ядрото да генерира магнитното поле изглежда отслабва.
Нещо много странно се случва с магнитното поле днес.
Силата му драстично намалява.
Ако тази скорост се запази, то ще оцелее едва до следващото хилядолетие.
Изглежда магнитното поле на Земята бързо отслабва.
Загадка, която учените от цял свят се опитват да решат.
Изненадващо е колко малко се знае
за начина по който се генерира земното магнитно поле.
Много интригуващ проблем, който спешно се нуждае от отговор.
Иска ми се да можех да видя магнитното поле. Мотивирам се от загадките, които крие.
Учените се борят със сложността на полето.
Съзнават, че случващото се в центъра на Земята
може да промени света ни за поколения напред.
Магнетизма е нещо, с което всички сме запознати.
Вижте. Кламерите са залепнали за него.
Мога да ги свързвам.
Магичната способност да привличаш,
и отблъскваш, да се възхищаваш и объркваш.
Като са застанали по един начин не искат да се залепят,
а като ги обърнеш се привличат
и застават заедно.
Но тази мистериозна сила не е просто любопитство.
Магнетизмът, роднина на електричеството,
е в основата на повечето модерни технологии.
От електроцентралите, до телевизора, който наблюдавате в момента.
Всъщност самата Земя е един огромен магнит.
Постоянно знаем за гравитационното привличане,
но често забравяме за другите сили, който създава Земята.
Магнитното поле.
Но учените като Андрю Коупс знаят колко важно е всъщност.
Магнитното поле е огромно.
Най-голямото нещо на Земята.
Магнитното поле се създава дълбоко в земното ядро.
Изтича близо до южния полюс,
обвива планетата и отново се влива в ядрото,
близо до северния, магнитен полюс.
Това е земното защитно поле.
Без него ще сме в беда.
То ни защитава от космическата радиация.
Нещо като тази кабинка. Тя ни предпазва от времето на Земята.
Магнитното поле ни предпазва от космическото време и радиацията.
Космическото време е лошо.
Ветровете, духащи през галактиката са радиационни.
Най-вредните са тези от отдалечени, ескплодиращи звезди.
Има друг източник, който е по-близо, слънцето.
Самото то е термо-ядрена пещ. Изхвърля огромни количества опасни материали
при всяка голяма експлозия.
В опделени случаи към нас се изхвърля маса
с размера на връх Еверест.
Всеки няколко часа слънцето изхвърля милиарди тонове електрически заредени частици.
Така нареченият Слънчев Вятър.
Често Земята лежи директно на пътя на атаката.
Но магнетизма отблъсква заредените частици.
Слънчевият вятър не може да проникне през магнитният щит на Земята
и прелита безобидно покрай планетата.
Единствените видими следи за тази драма, развила се над главите ни
са северните и южните сияния.
Заклещените в земното магнитно поле слънчеви частици са издърпани
в атмосферата по посока на полюсите.
Късметлии сме, че имаме магнитно поле да облъсква частиците
и да ни защитава. Ако го загубим
нищо няма да спира радиацията
и ефекта й ще е много по-опасен.
Но колко опасен?
Какви ще са последствията за планетата Земя,
ако цялото магнитно поле изчезне?
Едва наскоро отговора става ясен.
Излитане на Марс Глобъл Сървейър.
Америка започна пътуването си до червената планета.
През 1996г, НАСА изпраща сателит до Марс.
Трудно се стига до Марс.
Дори след 16 мисии
на САЩ и Русия,
все още не знаем дали на Марс съществува магнитно поле или не.
На този отдавнашен въпрос
Марио Акуна и екипът му от НАСА се надявали да отговорят.
Това, което открили е дори още по-значимо.
Беше голяма изненада за нас.
Надмина най-дръзките ни мечти.
Скрита в историята на Марс лежи връзката между магнетизма
и живота.
Тук разбработваме скъпите си играчки и инструменти.
Това е лабораторията.
Марио е един от водещите експерти в областта на извъмземни магнитни полета.
Из цялата слънчева система е поставил инструмени да ги измерват.
Този е пътувал до Юпитер и Сатурн. Това са Вояджер 1 и 2.
Това е пътувало до Меркурий с Маринър 10.
Това е било в орбита около слънцето, а това е пътувало до Халеевата комета.
За да измери магнитнит полета Марио използва техника,
която е открита преди век и половина.
Най-простият начин за измерване е с малък магнит, като този.
Поставен е така, че да може да се движи свободно в трите измерения.
Тъй като магнитното поле е сила,
магнита ще се нареди в една линия със земното магнитно поле.
В този случай посоката е тази, която сочи ядрото
под 70 градусов ъгъл в посока Север.
Това ни дава представа за посоката на полето.
Ако го отместя, виждате колко бързо се връща в начално положение.
Това показва силата на магнитното поле.
Земното е слабо.
Ако използвам силен, постоянен магнит,
виждате как опитният магнит се движи по-бързо.
Ако поставя магнита против магнитният поток ще разбера не само посоката,
но и силата.
В кораба Марс Глобъл Сървейър инструментите са електронни, а не механични,
но принципа остава същия. Малък електромагнит,
който работи срещу магнитният поток.
Ето потока, ето магнита.
Ако пусна ток по веригата
и измеря отклоненията на магнита, който е вътре,
мога да изпратя обратно на Земята информация за силата и посоката
на измерваното магнитно поле.
Щом Марс Глобъл Сървейър започнал да изпраща информация,
скоро на Марио и екипа станало ясно,
че днес Марс няма глобално магнитно поле.
Но сателита уловил и следи, че не винаги е било така.
Открихме тези огромни магнитни полета в земната кора.
Изведнъж Марс се оказа напълно непозната планета.
Въпреки, че ядрото на Марс не излъчвало магнетизъм,
огромни райони от повърхността били силно намагнетизирани.
Марсианската кора е съставена предимно от замръзнала лава.
Спомен от времето, когато Марс е била покрита с вулкани.
Има начин вулканичните скали да се намагнитизират,
когато се образуват.
Ако разтопената скала се охлади в силно магнитно поле
минералите на основата на желязото в нея улавят този магнетизъм.
В резултат твърдата скала също е намагнетизирана.
Фактът, че е имало магнетизъм в марсианската кора
доказва, че когато лавата е изригнала
Марс трябва да е имала глобално магнитно поле.
Интензитета е бил 20-30 пъти този на земното магнитно поле.
Екипа на Марио вече знае,
че някога Марс е имала магнитен щит,
който по някое време е изчезнал.
Започват да се чудят дали това не е решението
на една от най-големите загадки в слънчевата система.
Учените подозират, че младата Марс е била подобна на Земята,
с дебела атмосфера и океани, вероятно приютявали първобитен живот.
Но преди около 4 милиарда години,
планетата навлиза в катастрофален упадък.
Атмосферата и океаните на Марс мистериозно изчезнали.
Загадка е, къде е отишла водата?
Какъв процес е причинил загубата на вода?
Марио осъзнава, че две драматични събития в ранната история на Марс,
може да го отведат до отговора.
Открихме два огромни басейна от удари в южното полукълбо.
Хелас и Арджар нямат никакво намагнетизирване.
В тези басейни, образувани когато два огромни метеорита ударили Марс,
скалите не са намагнетизирани.
Това е странно, защото тези удари би трябвало да са разтопили кората.
Когато се е охладила, скалата е трябвало да се намагнетизира от силното магн. поле.
Но в Хелас и Арджар няма следи от магнетизъм.
Това значи, че са образувани
след като магнитното поле на Марс е престанало да съществува.
Изчислихме, че тези удари са се случили
преди повече от 4 милиарда години.
Преди 4 милиарда години Марс е започвала да губи водата и атмосферата си.
Макар че не всички учени са съгласни с него, Марио е убеден,
че съвпадението във времето не е случайност.
Без магнитно поле, слънчевият вятър е имал директен достъп до атмосферата на Марс.
Получава се процес, еквивалентен на ерозията в пустинята.
Вятърът издухва песъчинките. В този случай
пясъкът са атмосферните частици.
Бавно, но сигурно атмосферните газове са отвеяни
и Марс е лишена от тях.
Загубата на магнитният щит е обрекла на смърт червената планета.
Изложена на слънчевият вятър,
милиони години наред атмосферата й е била отвявана,
оставяйки Марс безплодна, както я познаваме.
Ако магнитното поле на Земята изчезне ще последва същият процес.
Земната атмосфера ще бъде изложена на ерозивният ефект
на слънчевият вятър и бавно ще бъде отвеяна.
Съдбата на Марс подсказва, че без защитата на магнитният щит,
Земята също ще се превърне в мъртва планета.
Което прави още по-притеснителен факта,
че магнитното ни поле отслабва драстично.
Доказателства за този упадък идват от изненадващ източник.
Хората правят грънци от хилядолетия.
Археолозите изследват грънците, за да научат за древните култури.
Но тези съдове разказват друга история.
Грънците са като магнитен запис.
Записват земното магнитно поле в момента на създаването им.
Древните грънци са магнитни капсули на времето.
Джон Шау се е научил как да извлича от тях точна информация
за силата на магнитното поле в древността.
Също като вулканичната скала, глината съдържа минерал на основата на желязото,
наречени магнетит.
На микроскопично ниво магнетита съдържа множество магнитни райони,
създаващи ефекта на малки магнити.
Но в суровата глина всички микроскопични магнити сочат в различни посоки.
Затова не могат да създадат цялостно магнитно поле.
Това значи, че парчето глина на колелото не е магнетизирано.
Не още.
Интересната част е когато гърнето се пече.
Високата температура изтрива всички магнитни райони.
Но когато гърнето започне да изстива се образуват нови магнитни райони.
С преобразуването на районите, те се подреждат спрямо земното магнитно поле.
Също като иглите на компасите.
С милиони малки магнити, сочещи една посока
самото гърне се превръща в слабо магнетизирано.
След охлаждане магнетизма остава затворен вътре.
Да вземем древна делва като тази, която е от Перу.
Когато за пръв път е изстинала, то е било в древното магнитно поле.
Намагнетизирала се е в това поле.
Ако полето е било силно, и делвата е силно магнетизирана.
Ако полето е слабо, делвата е слабо магнетизирана.
Изучавайки грънци датиращи от праисторията до модерните времена,
Джон е открил колко драматично се е променило полето
през последните векове.
Ето какво се получава като начертаем графика от резултатите.
Слаби промени през последните 10,000 години.
Слабо покачване и след това драстично падане стигайки до настоящето.
Степента на промяна през последните 300 години е по-висока
от тази през последните 5000.
Много бързо се превръща от силно поле в слабо.
За 300 години силата на полето е намаляла с 10%
и скоростта на спад се увеличава.
След няколко века може напълно да изчезне.
Ще последва ли Земята пътя на Марс?
Отговор можем да открием само на едно място.
Недостъпният район, в който се генерира полето.
Земното ядро.
След като няма как да стигне до ядрото, проф. Дан Лейтроп
си играе с огъня, опитвайки се да построи ядрото в лабораторията си.
Искат да открият какво поддържа магнитното поле.
И какво може да причини изчезването му.
Изградили са модел на ядрото направен от натрий,
защото е по-добър проводник и по-лесен за топене от желязото.
При стайна температура натрия е мек метал.
Когато го нагреем до около 100 градуса
той се втечнява и тогава провеждаме експериментите си.
Но определено е опасен.
Ако го сложите във вода ще последват малки експлозии и горене.
Това е сфера, съдържаща 110кг. натрий.
При експеримента завъртаме това кълбо,
както се върти Земята, и измерваме магнитното поле,
което то генерира.
Опитват се да създадат самоподдържащо се, електромагнитно динамо,
защото мислят, че Земята е точно това.
Учените имат теория за това, как ядрото генерира магнитното поле.
Базира се на близката връзка между магнетизма и електричеството.
В частност, факта, че електрическият поток създава магнитно поле.
През намотката не протича ток,
железните песъчинки си лежат като пипер в тава,
но ако пусна електрически ток
виждате как песъчинките се подреждат по посока на магнитното поле,
образувано от електрическият ток. Електричеството в земното ядро
е причината за магнитното поле.
Но какво създава електричният ток?
Тук отговорът е сложен.
Учените вярват, че както електричеството създава магнитното поле,
така и магнитното поле създава електричество.
Течният метал в ядрото
е в постоянно движение.
Ако имате движещ се проводник, намиращ се под въздействието на магнитно поле,
в него се създава електричество.
В Земята, движещият се проводник са милион трилион тона
разтопено желязо.
Но ефекта може да се види в затворен кръг жици,
свъзани само измервател на електрически ток.
Ако движа този проводник в земното магнитно поле,
се създава електрически ток.
След като имаме електричество, то създава магнитно поле.
В земното ядро имаме интересен кръговрат.
Известно количество магнитно поле,
действащо върху движещата се течност,
създава електрически ток в ядрото.
Този ток създава по-силно магнитно поле,
което създава по-силен ток. Затворен кръг,
който може да причини повишаване на магнитното поле.
Щом се случва в земното ядро, ще стане и в лабораторията.
Учените не са сигурни
как е дадено началото на земното динамо. Единични магнитни полета
създадени то слънцето може би.
Но за да подкара макета си Дан използва мощен магнит.
Прилагаме силно магнитно поле върху натриевия поток в сферата.
Можете да придобиете представа колко силно е магнитното ни поле.
Дан, включи магнитите. Виждаме колко силно привличат веригата.
Доста силно.
Могат да изтрият всички кредитни карти, които сте забравили в себе си.
Ако теорията за електромагнитното динамо е вярна, тогава полето, генерирано от мини ядрото им
ще е по-силно от онова, с което са започнали.
Магнетизма бързо ще расте, черпейки енергия от движението на натриевия проводник.
Още не са го постигнали, но са открили съществена следа,
към онова, причиняващо отслабването на земното магнитно поле.
Различните експерименти показаха,
че движещият се течен метал e съществено важен за образуването на магн. поле.
Ако някога ядрото се охади, до точката в която
течното желязо се втвърди и не се движи, динамото ще спре да работи.
Може би точно така Марс е загубила магнитното си поле,
рано в историята си.
Марс е по-малка от Земята и ще се охлади по-бързо.
Има възможност Марс да е станала
прекалено студена, за да поддържа активно динамо.
Може би ядрото от течен метал
е замръзнало в даден момент.
Но ще сподели ли и Земята съдбата на Марс?
Земното ядро се охлажда с около 100 градуса за милиард години.
В края на краищата ядрото ще замръзне.
В тази точка динамото ще умре.
Учените са изчислили, че охлаждането е толкова бавно,
че тази точка се намира милиарди години в бъдещето.
Земного магнитно поле съществува от поне 2 милиарда години.
Издържало е толкова дълго, защото е имало мощен енергиен източник,
предал топлината си на земното ядро, в момента на създаването му.
Земята може да поддържа магнитното поле за милиарди години.
Историята на отслабващото поле, разкрита от грънците,
не съвпада с идеята, че земното динамо угасва.
Изненадващо, земното поле отслабва прекалено бързо.
Ако топлината в ядрото намаляваше,
щяха да са нужни стотици хиляди години, вероятно милиони,
за да отслабне полето.
А ние виждаме по-бързо отслабване на полето.
Значи се случва нещо друго.
Но какво? Търсейки какво се случва в недрата на планетата ни,
учените са насочили вниманието си върху верига вулканични острови в Тихия океан.
Тук има запис на земното магнитно поле,
простиращ се милиони години назад във времето.
Записано е не постепенно отслабване, а серия забележителни магнитни промени.
На остров Хавай, част от топлината, задвижваща земного динамо
си е пробила път до повърхността.
Вече няколко години връх Келауеа непрекъснато изригва.
Учени от Геоложкия Институт на САЩ вземат проба от лавата,
за да наглеждат вулкана.
Бързо се втвърдяв.
- Но геофизика Майк Фулър
се интересува от лавата по друга причина.
Това, което тя разказва за земното магнитно поле.
Всичко започва, когато лавата достигне морето.
Лавата се придвижва надолу от вулкана,
предимно на струи. Виждаме как се спуска до водата
и образува най-новата част от островната верига на Хавай.
Щом лавата достигне морето, тя се охлажда много бързо.
Случва се нещо страхотно.
В охладената скала се записва състоянито на земното магнитно поле.
След втвърдяването си, тези вулканични скали запазват запис
от днешното магнитно поле.
Но вулканите на Хавай изригват от милиони години,
създавайки островите.
Всеки слой лава съдържа запис на магнитното поле по време на изригването.
Хавайският арипелаг е скрита хроника на земният магнетизъм
простирайки се 5,5 милиона години назад във времето.
Този запис показва че е имало много промени в силата на полето.
Но съдържа и нещо още по-важно.
Когато лавата се охлади, магнитните области образувани в нея
се държат като микроскопични игли на компас, записвайки не само силата,
но и посоката на магнитното поле.
Днес магнитното поле се движи от Юг на Север.
Ето защо компасите сочат север.
Скорошните вулканични скали са записали поле, сочещо север.
Но преди 50 години, когато учените измервали магнетизма в по-стари проби,
направили зашеметяващо откритие.
Микромагнитите в лавата сочели...
юг.
Връщайки се 780,000 години
откриваме невероятен феномен. Внезапно скалите се намагнетизират обратно.
Вмето да сочат към север, както е насочено днешното поле,
те сочат юг.
Изглежда, че преди 780,000 години
хавайската лава се е охладила в глобално поле,
насочено в посока север - юг.
Точно обратното на днешното.
Най-странното заключение било, че в даден момент
цялото глобално магнитно поле се е обърнало на 180 градуса.
Напълно противоположна посока.
Хората не приемаха идеята, че полето е сменило посоката си.
Трябваха ни 50 години за да ги убедим в това.
Най-накрая успяхме, и то работейки на този остров,
защото ако продължите да копаете ще откриете, че след още няколко хиляди години
полето отново се променя. Забелязвате редуването.
Изследвайки проби от по-стара лава
учените откриват още обръщания.
Средно по 1 на всеки 200,000 години.
Докато хората повярват, стана очевидно, че полето наистина се обръща.
Но щом полето се е обърщало толкова често в миналото,
със сигурност ще го направи и в бъдещето.
Това, че земното поле се обърща е невероятен феномен.
Но този процес е често срещан.
Последното обръщане е било преди 780,000 години.
Предното е било преди 200,000, по-предното дори по-малко от 200,000.
Малко сме закъснели за обръщането.
Заради това ли полето отслабва?
Възможно ли е да се подготвя за обръщане?
Учените трябва да открият дали има връзка между силата на магнитното поле
и промяната на посоката му.
Доста интригуващ проблем, нуждаещ се от спешен отговор.
Компютрите ставаха достатъчно мощни, за да решат
пълният списък с уравнения, описващи състоянията в земното ядро,
и как това движение генерира магнитно поле.
През '90-те, физика Гари Глатзмайер решава да започне много амбициозен експеримент.
Въвежда всички основни факти, които учените знаят за земното ядро
в компютърен модел. Дузина уравнения,
описващи размери, температура, вискозитет и прочие.
След това пуска модела, за да види как ще се развие магнитното поле
за стотици хиляди години симулирано време.
Нужно е да знаем колко време отнемат симулациите.
С решаването на всяко уравнение компютъра напредва с една стъпка,
а една стъпка обикновенно отнема 10 дни.
След 10 дни нещата не се променят много. Това значи, че ни трябват много решения.
Трябва да го решим десетки милиони пъти ако искаме да симулираме
стотици хиляди години, което всъщност е цекта ни.
Един случай може да отнеме 6 месеца на най-бързите компютри в света.
Използвах суперкомпютрите на НЕК, НАСА,
Национакната Научна ФОндация, и независимо къде се намирах,
пръво се уверявах, че компютрите не забиват.
Правех го всеки ден, седем дни в седмицата в продължение на 4 години.
Помня един случай, мисля че беше през есента,
пътувах до други университети, за да водя лекции.
След няколко седмици се прибрах и реших,
да погледна детайлите на магнитното поле.
Видях, че беше обърнало полярността си.
Не бях го очаквал.
Прегледах много снимки от времето, когато ме е нямало
и видях, че полето наистинна спонтанно се е обърнало.
Тогава се случи за пръв път. Написахме доста статии за това.
Беше много вълнуващо.
С продължаването на експеримента продължили и обръщанията.
На всеки 100,000 години симулирано време.
И най-важното, при всяко обръщане,
процеса започвал по един и същ начин.
Интересното е, че всяка смяна на посоката на полярност
се случва, когато магнитният интензитет е много слаб.
Спада, спада, спада, и накрая, когато поляризираната част е слаба,
полето се обръща.
Ето доказателства, че това, което виждаме днес, загубата на сила,
всъщност е свързано с началото на обръщането.
Гари може да види защо обръщанията се предшестват от отслабване на полето.
Този филм ще покаже част от симулацията,
показваща обръщане на магнитното поле. Синьото е насоченото навътре поле,
а жълното е насоченото навън поле.
В модела на Гари, обръщането започва с появана на сини петна
в жълтото и обратно.
Това са магнитни аномалии. Области в ядрото, където полето вече тече в обратна посока.
С нарастването им, тези парчета започват да унищожават основното поле,
правейки го по-слабо и по-податливо на обръщане.
С течение на времето полето става все по-сложно.
Получава се растяща аномалия в северното полукълбо,
където магнитното поле вече е насочено навън.
Ето обръщането. Сега магнитното поле е насочено навън в северното полукълбо
и навътре в южното полукълбо.
Сега важният въпрос е, дали това, което става в модела на Гари
важи и за истинската земя?
300 годишният спад, показан от грънците,
дело ли е на магнитна аномалия, кипяща под краката ни?
Ако е така, то има голям шанс
да ни сполети поредното обръщане.
Изненадващо, съществува детайлен запис, покриващ точно този период от 300 години.
Дневниците на Кралската Флота.
Геофизика Джереми Блоксъм е открил,
че моряците през ХVIII и XIX век са били обсебени от магнитното поле.
В дните на Джеймс Кук, по време на изследователските му пътуъвани,
компаса е бил основно средство за навигация.
Но иглата на компаса не сочи истинският, географски север,
а магнитният север.
За моряците разликата между истинският и магнитният север
била въпрос на живот и смърт.
Но както те знаели, магнитният север движи,
блуждае около полюса при промяна на полето.
Навигаторите трябвало да измерят разликата между магнитният
и истинският север. Ъгъла на отклонение.
Правели го, сравнявайки компасите си с астрономически изчисления
за истинският север.
- Номерът е бил
да се намери истинският север. Можело или гледайки Слънцето по обед,
когато е най-високо в небето, или измервайки ъгъла,
който слънцето сключва при изгрев и залез.
На 8ми юни, 1770г,
имаме магнитно отклонение от 4 градуса
и 53 минути източно.
Хиляди от тези наблюдения, заедно с ранните измервания на силата на полето
са позволили на Джереми да възстанови приливите и отливите на земният магнетизъм
през последните 3 века.
Забележително е какво разкриват за един,
точно определен район.
Виждаме много резки промени в магнитното
поле под Атлантическия океан.
Под южния Атлантически океан Джедреми е открил доказателства за области на магнитна аномалия.
Места, където полето вече e започнало да се обръща.
И тези аномалии растат.
Навлизайки в началото на 20 век виждаме появата
на нови райони с обърнати потоци. Вместо да излиазат от ядрото,
те се връщат в него. Този район се разширява на север,
свързвайки се с този друг район с обърнати потоци,
за да създаде огромен район наречен южно-атлантическа аномалия,
където полето е 30% по-слабо. Този район расте съществено
особенно през последните 100 години.
Въпроса който всички си задаваме в момента е, дали земното поле
ще се обърне?
В част от ядрото, намиращо се на 2000 мили под южния атлантически океан
магнитният поток е обърнал посоката си,
унищожавайки основното поле, причинявайки отслабване на силата му.
Ако нещата продължат така, можем да преживеем
магнитен феномен, който Земята не е виждала през последните 780,000 години.
Обърщане на цялото, глобално поле.
Вече няма съмнение, че земното поле ще се обърне.
Въпроса не е дали, а кога ще се случи.
През последните стотина години интензитета на магнитното поле
намалява, което е признак, че може би
се готвим за обръщане.
Средното време между обръщанията няколко стотици хиляди години.
Всъщност вече сме закъснели.
Никой не е преживявал магнитно обръщане.
Ако това наистина е началото, какво точно ще последва?
Геологът Роб Коу може би знае.
Вече 25 години идва в планината Стийнс, Орегон.
Обширна купчина от древна лава.
Преди 16 милиона години е имало сериозна серия изригвания.
Можете да изброите, буквално, стотици слоя лава върху онази стена.
Всяка линия очертава различен слой.
Над 3,000 фута от лава.
Това, което прави Стийнс специална е, че преди 16 милиона години,
когато тази лава е изригвала, магнитното поле е било по средата на обръщане.
Вземайки проби от дузина слоя нагоре по планината,
Роб и колегите му са сглобили детайлна картина на това магнитно обръщане.
Въпреки, че е толкова изненадващо, че не всички го приемат.
В началото на обръщането открихме,
че силата на полето драстично намалява
с 80 или 90 процента.
В началото полето сочи Юг, но седмица по-късно посоката започва да се променя.
След 300 години се е завъртяла на 180 градуса и сочи север.
Силата на полето започва да се възстановява.
Но не може да задържи тази полярност. Интензитета ще намалее и отново ще се обърне.
Още веднъж щита на Земята на практика е изчезнал.
Този път за 3,000 години.
Останалото се променяло толкова бързо, че Роб открил слой, уловил това движение,
дори след охлаждането на лавата.
Това, което открихме
е още по-невероятно.
Бързо охладените части отдолу
и горе имат една посока, тази на потока.
Средната част има 60 градуса отклонение от посоката.
Докато лавата изстине,
полето се е преместило на 60 градуса.
Ако го изчислите се падат 6 градуса движение на ден.
Ако го наблюдаваме с компас,
можем да видим движението с очите си.
Наистина зашеметяващо
и доста невероятно.
Слоевета лава в планината Стийнс загатват, че ни очаква магнитен хаос.
Магнитният полюс ще се променя от ден на ден.
И по-лошото, за около хиляда години, земният магнитен щит
ще отслабне. Нещо, което ще повлияе на всеки жител на планетата.
Интензитета на магнитното поле ще намалее от 10 до 100%.
Това значи, че повече космическа радиация ще преминава.
На практика ни оставя беззащитни срещу слънчевата и галактическата радиация.
Това значи, че и радиацията близо до повърхността ще се увеличи.
Според едно пресмятане, излагането ни на космическа радиация ще се удвои.
На някои места може и да е по-зле.
Днес магнитното поле фокусира радиацията към северния и южния полюс,
където живеят малцина.
Но след срива на основното поле, слабият щит, който ще остане ще има по-сложна структура.
Вместо 2 магнитни полюса ще са 4 или дори 8,
движещи се бавно по земната повърхност.
Структурата на магнитното поле няма да е проста, двуполюсна, като сега,
която отразява заредените частици
космическа радиация към полюсите.
Вместо това ще има няколко полюса по цялата повърхност на Земята.
Не само, че ще бъде слабо, но полето и ще фокусира
радиацията върху по-ниски височини, където живеят повечето хора.
Това значи повече смърт, причинена от рак.
Грубо, 15 на всеки милион за година.
За толкова смъртни случаи става дума. Ако го умножим по цялото земно население
числото става доста показателно.
Невъзможно е да се знае със сигурност, но най-доброто предположение е,
че всяка година 100,000 хора ще умират от повишените нива космическа радиация.
Това все пак е доста малък прираст, сравнен с общият брой умиращи от рак.
Няма да е катастрофално. Ще е нещо, за което да се притесняваме,
но няма да е фатално. Докато се случи
цивилизацията ще е открила начин да се пребори с това.
Полето ще се върне. В случая с Марс няма да се върне,
нямало го е милиарди години.
Атмосферата на Марс е наранена много сериозно.
Но няколкото хиляди години липса на магнитно поле
няма да ни лишат от голяма част от атмосферата ни.
Учените знаят, че магнитното обръщане, което е неизбежно,
ще има сериозно последствия за наследниците ни.
Но няма да е бедствие за Земята.
И нашите пра-пра-внуци ще чакайки севера да стане юг,
може да открият, че света, без силно магнитно поле,
има и своите предимства.
Страхотното е, че Аврора ще може да се види всяка нощ, по цялата земя.
Над Лондон например всяка вечер ще се извисява страхотна Аврора.
Трептяща и движеща се в небето, когато слънчевия вятър удари атмосферата.
Ще свети като неонова светлина.
Аврора ще е много вълнуваща.
Мога да си представя доста интересно, динамично магнитно поле,
по време на следващото обръщане.
С удоволстие бих наблюдавал следващото обръщане, но няма да доживея.
Въпреки всичко ще е невероятно. Една от най-големите трагедии е, че не виждаме как стават тези работи.
Много искам да знам как става и защо.
И кога отново ще се повтори?
Превод и субтитри: Blink182 Powered by www.kolibka.com