Fawlty Towers - 01x03 (1975) Свали субтитрите
{C:$94F3FA}по идея на {C:$94F3FA}ДЖОН КЛИЙЗ и КОНИ БУУТ
{C:$94F3FA}с участието на {C:$94F3FA}ДЖОН КЛИЙЗ и ПРУНЕЛА СКЕЙЛС
Тази вечер е много топло, Фолти!,
- Да, Майоре, така е.
- Голяма жега!
- Да ви донеса още?
Какво? А, питие! Че защо не? Добра идея!
Като картечен откос е.
- Жегата ли?
- Не. Смехът на жена ми.
A, ясно!
- Добър вечер, мисис Пейнуар!
- Добър вечер!
Благодаря ви за картата. Много ми помогна.
Искам да ви изкажа признателността си.
Не знаех, че градчето е толкова очарователно.
"Аншанте"! Мога ли да запитам дали открихте нещо интересно?
Няколко неща Много ми харесаха.
Особено едно от тях... Трябва да го имам.
Прекрасно! Много се радвам!
Позволете да ви представя майор Гоуен, наш постоянен гост! Мисис Пейнуар!
- Как сте, Майоре?
- Здравейте, мадам!
Мисис Пейнуар е търговец на антики. Тук е за няколко дни по работа.
Моля ви, не се плашете, това е само смеха на жена ми!
Боя са, че са бомбардирали гимназията й.
- Горката!
- Всъщност не. Само си го представях.
Е, какво ще желаете?
- Имате ли "Рикар"?
- Моля?
Ликьор "Рикар"?
Мисля, че току що свърши.
- Тогава едно "Шери"!
- Веднага.
- Кажете, случайно да сте французойка?
- Да.
Божке!
Забавляваш ли се, скъпа?
- Не сме заредили ядки по масите, нали?
- Аз не съм. За теб не знам.
- Ами тогава да взема аз да го направя?
- Това би било най-лесното решение, скъпи.
Къде е Мануел?
Дадохме му почивен ден, скъпи. Днес има рожден ден.
Че на колко става? На две и половина?
Извинявам се, тук няма ядки, Сибил.
Няма ядки!
- Ще ги намериш в кухнята.
- Не думай?
Ако успееш поне за малко да се отделиш от мисис Пейнуар.
До къде бяхме стигнали?
Мисля, че през 1918-та.
- Гледали ли сте филма "Как да убиеш жена си"?
- "Как да убиеш жена си"?
Да, ужасно добър. Гледах го шест пъти.
Много е забавен!
- Добре ли сте, мистър Фолти?
- Да, благодаря ви! А вие?
- Да.
- Много хубаво! Значи всички сме добре.
Сигурно е от жегата.
Да, не ти ли се видя по-висок?
Не изглеждаше много добре, скъпа. Мисля, че трябва да се погрижим за него.
Здравейте!
Мисля, че я оставих тук някъде.
Почакай!
A, ето я.
Ще те видя ли довечера?
Ела тук!
Да? Единична стая за вечерта, нали?
Мистър Фолти, да ви прердставя Ричард Търнър?
- Моля?
- Той е мой приятел.
А, ама вие се познавате? Отбихте се за малко, а?
Ето! Ще се видим довечера.
А, и библиотека ли сме открили? Колко мило!
Да не я просрочите, мистър Търнъп (Ряпа).
- Но, мистър Фолти.
- Виж, Поли...
- Тъкмо си вземахме довиждане...
- Къде си мислиш, че се намираш?
В салон за масажи? Опитваме се да поддържаме почтен и изискан...
Извинявай, нещо смешно ли казах?
Не, просто видях тук...
Не, явно съм казал нещо ужасно забавно.
Не сте, от жегата е.
Е, явно забавлявам персонала. Нали за това съм тук.
- Ще занеса тия неща в...
- И още нещо, Поли.
Боя се, че изоставихме идеята за обслужване по монокини,
така че, ако обичаш се преоблечи преди да ходиш на места където хората се хранят.
Тъкмо отивах.
Поли, би ли се върнала, ако обичаш?
Движението е здраве. Да, мистър Фолти?
Може би така наречените ти скици биха впечетлили някой познавач,
но за в бъдеще не ги оставяй да се въргалят из рецепцията, ако обичаш!
- Ще ги прибера веднага щом се преоблека.
- Да не повярваш!
Ало, Фолти Цицърс!
Да, да.
А, ти ли си, Одри? Да.
А, пак ли те напусна?
Горката... горкичката!
Колко тъжно... да!
A, добър вечер, Майоре! Веднага идвам.
Да, ще й кажа да ти се обади.
Да, горе главата! Чао!
Аман!
O, Алън, престани!
Здравейте!
Имаме резервирана стая.
- Нима?
- Да, двойна.
- На името на...
- Момент, ако обичате!
- Страшно костюмче!
- Какво?
- Нищо.
- Стори ми се, че казахте нещо.
Не съм.
- Добре ли сте?
- Да, благодаря.
- Готови ли сте?
- Мисля, че да.
- Кажете си името, моля?
- Брус.
- Мистър и мисис Брус.
- Точно така.
- Леглото двойно ли е?
- Моля?
В стаята двойно ли е леглото?
- Дали е двойно?
- Да.
Имаме само една стая с двойно легло, ще я желаете ли?
- O, да, много!
- Тогава ви местя в стая №12.
- Добре.
- Само... няма значение.
- Има ли вятър?
- Вятър ли?
Проветриво ли е, има ли въздух?
Стаята е пълна с въздух, ако това питате.
O, май има писмо за мен.
- Какво?
- Виждам, че са ми оставили писмо.
- Не, няма.
- Има. За Джийн Уилсън.
- Вие сте Джийн Уилсън?
- Аха.
Какво става тук?
Е, при това положения не мога да ви дам двойна стая.
- Вижте сега...
- Противоречи на закона.
- На кой закон?
- На английския. Нищо не мога да направя.
- Нищо не можете да направите?
- Съвсем нищо.
Ако искате мога да ви дам две самостоятелни, но...
- Искаш ли да отидем другаде?
- Ако обичате!
Ето ключа ми. А сега отивам до града да се развихря.
Много ви благодаря.
Е, предполагам ще ви видя по-късно?
С жена ми смятаме рано да се оттеглим тази нощ.
Как ли не!
Извинете, ще може ли две единични стаи, ако не е противозаконно?
Две единични, разбира се! Така...
- Една до друга.
- Да, една до друга...
O, Боже, няма да имаме съседни. Колко жалко!
- Добър вечер!
- Добър вечер!
- Двойна, нали?
- Бихме искали двойна.
Две единични, скъпа. Не са женени. Така...
Какво?
Нищо, скъпа. Аз ще се оправя.
17-та и 18-та са свободни. Банята е обща.
Не... А, Одри се обади. Аз ще се оправя!
Джордж пак я е напуснал.
- O, не!
Така, имаме една на първия етаж и една на последния.
- Аз ще ги облужа, Базил!
- Аз ще се оправя, скъпа.
Няма нужда. Две единични ли искате?
Казах, че аз ще се оправя.
- Имете ли нещо против обща баня?
- Аз пръв ги поех.
Сега е мой ред.
Да знаеш, че съм се бил в корейската война! Убил съм четирима души.
Бил е в продоволствения корпус, сигурно ги е отровил.
Да? Кой е?
- Мануел.
- Какво искаш?
- Може ли вече върви?
- Мислех, че вече си тръгнал.
- Ке?
- Мислех, че вече си тръгнал.
- Не, изключих я.
- Какво?
Ей толкова голяма беше.
Казах, че мислех... "кредуто"... Няма значение.
- Ке?
- Няма значение.
А, вие помислили, че аз тръгнал?
- Да.
- Не, не, аз тръгва сега.
- Чудесно!
- Какво? Може ли?
- Може.
- Благодаря!
Да?
- Преди да тръгна...
- Какво има?
Имам рожден ден.
Да, зная!
"Искам да ви благодаря за прекрасния подарък."
А, хубаво.
"И за добрината ви към мен, откакто съм тук."
Няма за какво. За мен е удоволствие.
"Окакто съм пристигнал от Испания, оставяйки своята майка..."
- Вън!
- Ке?
Вън! Благодаря!
"Окакто съм пристигнал от Испания,
оставяйки своята майка и четирите си сестри..."
Дай ми това! Мерси!
Ще ми го дадеш ли, Базил?
- Кое, скъпа?
- Ключът.
У мен е само ключа за 12-та стая, скъпа.
- Точно той.
- Виж сега, Сибил...
Базил!
Ако ми беше в категорията...
"Окакто съм пристигнал..."
- Мануел.
- Си, си?
Стая 12, ако обичаш!
Базил!
- Джийн!
- Здравей, Поли.
Какво правиш тук?
Не можахме да намерим места в "Белвю".
O, не! Здравей, Алън!
Ще стане весело. Родителите ми пристигат утре.
Къде, тук? Е, предупредих те.
- Да, вече се запознахме с тоя Фолти.
- Не ми е позволено да бъбря с клиентите.
- Харесва ми униформата ти.
- Ще ти дам кройката.
Ще идваш ли на сватбата на Фиона?
Няма да мога, но ще бъда на рецепцията,
и ще си нося роклята "Джийн Уилсън".
Трябва да ми я дадеш да я пробвам.
- Добре.
- Как е пастрокът ти?
Не съм го виждала от месец. Беше в Сингапур.
По дяволите!
Забравих да си взема батерии за електрическата самобръсначка.
Дали ще има отворен магазин наоколо?
- Опитай в домашните потреби!
- Ще погледна.
Ричард ще идва ли довечера?
- Ще се видим в 10:00.
- Чудесно!
Здравейте отново.
Оправихме нещата с жена ви.
Не знаех. Желаете ли нещо?
Да. Зная, че е малко късно, но известно ли ви е дали домашни потреби работят?
Моля?
Знаете ли дали домашните потреби още са отворени?
Мислите, че това е смешно ли?
Смешно?
Не, не. Наистина ме интересува.
Е, мен - не! До колкото знам всичко е затворено.
Ще трябва да почакате до утре. Съжалявам.
- Какъв шок за вас.
- Моля?
Нищо. Чухте ме. Това ли е всичко?
- Всъщност...
- Да?
- Дали не ви се намират две...
- Вижте сега!
Не си насилвайте късмета! Търпението ми си има граници.
Исках само батерии.
Не мога да повярвам!
- Моля?
- Батерии, а?
Знаете ли, отвращавате ме!
Знам какво сте намислили и го намирам за отвратително!
За какво говорите?
Трябват ми батерии за самобръсначката. Искам да се избръсна!
- Нима?
- Да!
Днес не съм се бръснал. Ето, виждате ли?
- За самобръсначката, а?
- Точно така!
Точно това имах пред вид, като казах, че е отвратително.
Естествено, че е "отвратително", че сте небръснат, но е
разбираемо. Понякога и аз не успявам да се обръсна, което също е отвратително.
Така че веднага ще ви изпратя самобръсначка в стаята.
Много ви благодаря! Лека нощ!
"ЧЕЛЮСТИ"
Ало?
Одри, нещо ново?
O, скъпа, как може?
O, зная.
Той не те заслужава, Одри, въобще не те заслужава.
Именно.
Знам, че имаш.
Знам... знам.
Да, знам.
Така ли ще виеш цяла нощ?
Какво казваш, Одри?
O, знам.
Знам.
И тя какво ти каза?
Разбирам, скъпа, наистина.
Не издържам повече.
Отивам да почистя тавана или каквото и да е там.
- Входния звънец е. Някой май е закъснял.
- Да, да.
- Вероятно си е забравил ключа.
- Знам.
Някой трябва да отвори.
- Да.
- Ами аз да ида тогава?
Добре, съгласен съм. Аз ще ида.
Знаеш кой звъни, нали? Разгонената двойка, която ти настани.
"Добър вечер, добре дошли в денонощен клуб "Базил Фолти".
Не, скъпа. Това е само Базил.
Идвам, идвам.
Предполагам знаете колко е часът?
- O, мистър Фолти, толкова съжалявам!
- О, няма защо, само 11 без 15 е.
Вдигнах ви от леглото.
Съвсем не. Довършвах някои неща...
- O, толкова сте мил.
- Е, ами...
- Прекарах толкова приятна вечер.
- Нима? Колко хубаво!
Срещнах се с приятели, които не бях виждала от години.
Страхувам се, че май пийнах малко повечко.
Един живот живеем, можем да се...
- Накъркаме?
- Е, чак "накъркаме"!
- Мистър Фолти, толкова сте чаровен.
- Е, правя каквото мога.
Надявам се, че мисис Фолти оценя каква късметлийка е!
Всъщност не мисля.
Извинете, мога ли да...
Позволете ми!
- O, извинете! А, ето ви и вас!
- Много съжалявам, че ви прекъснахме.
Много забавно, преди малко се позвъни на входа и си помислих:
"Това ще са само Алън и ъ-ъ..." та слизам аз и какво да видя -
не сте били вие, а мисис Пейнуар. Познавате ли се? Алън и ъ-ъ...
Това е мисис Пейнуар. Тя е търговец на антики.
Ама самата тя не е антика... Та тя влезе преди 10-тина секунди, най-много 5,
време колкото да си кажем "добър вечер"
и си изпусна това нещо и тъкмо се наведох да го вдигна и ето ви и вас!
Брей, кое време станало? Господи, мислех, че е 10 и четвърт.
Боже мой! По-добре да си лягам.
Не мога да стоя на приказки цяла нощ. Ще вървя докато е време. Чао!
Извинете!
- Добре ли сте?
- Да, добре съм. Лека нощ!
Лека нощ!
- Само ще завъртя един телефон.
- Не се бави!
Е?
Кой беше?
Ония двамата, твоите.
Лека нощ! Бон нюи!
А, и онази жена, ъ...
- Мисис Пейнуар?
- A, да. Май така се казваше.
Сладки сънища, мистър Фолти!
- Как е Одри?
- Чувства се ужасно.
A, хубаво, хубаво.
Някой чука на вратата, Сибил!
- Защо крещиш, Базил?
- Крещях ли? Извинявай, Сибил!
Аз да взема да видя кой ли е.
Вероятно е някой ключ, който си е забравил госта за стаята.
Или ще е нещо подобно.
- Готова ли си, Сибил?
- Готова съм.
Хубаво. Тогава ще видя кой е.
Отварям, Сибил.
Ехо?
Ехо?
O, много съжалява, мистър Фолти! Горкичкият мистър Фолти!
Добре ли си?
Не, умирам, но няма нужда да ставаш.
Аз наранил вас, а вие толкова добър с мен.
Дадохте такъв хубав подарък. Благодаря!
Мануел, ти си пиян!
Не, не. Много е хубав. Първият ми е. Благодаря!
Слушай сега...
O, горкичкият мистър Фолти!
Толкова съжалява. Моля, мистър Фолти, аз ви обичам, обичам ви!
Вие толкова мил с мен, толкова добър с мен!
Обичам ви!
Базил, опитвам се да чета.
Откакто аз пристигнал от Испания и оставил моите пет майки
и четири лели съвсем самички...
E ментнан, юн пьо дьо кафе? (Ще желаете ли кафе)
A, да, моля. Кафе о'ле.
- Какво кафе?
- О'ле (дълго еспресо с мляко).
A, "oле". Веднага!
Иде молим! Идва тук за вас, кафенцето от нас!
- Вие няма ли да изпиете едно?
- Може би по-късно.
А, м-р Фолти, не мога да отворя прозореца в стаята си. Бихте ли го погледнали?
Непременно, ще го оправя.
Това е за вас, това също...
Много ви благодаря! Мануел?
- O, ужасно!
- Отивай в кухнята, Мануел!
- Не мога.
- Веднага отивай в кухнята!
Хайде, Мануел.
- Не, не, моля! Аз умире тук, моля!
- Много съжалявам!
Напоследък много се преуморява.
- Мога ли да помогна?
- Не, ще се оправя, Поли, благодаря.
- Ставай!
- Не, не, моля!
- Пак се награбиха.
- Отвратително!
- Моля?
- Нищо.
- Чух, че казахте нещо?
- Не, не! Продължавайте си!
Продължавайте да се храните!
Благодаря, мистър Лойд. Само за тази вечер, нали?
- Точно така.
- Ще желаете ли обяд?
Страхувам се че няма да имаме време.
- На сватба сме в 2:30.
- Мога ли да използвам телефона?
Да, разбира се.
Ще може ли да ни изпратите сандвичи в стаята?
Разбира се. Ето ви ключа. Веднага ще кача багажът ви.
- Ще желаете ли кафе със сандвичите?
- Да, моля.
- Мамо!
- Здравей, скъпа, здравей, Алън.
Здrавей, Рейчъл.
- Къде е Филип? Добре ли пътувахте?
- Да. Той се качи в стаята.
Мога ли да говоря с миси Брайс?
- Връщам се след малко.
- Аз ще си довърша закуската.
- Ето тези куфари.
- Къде е ключа?
- Гостите вече са в стаята, Базил.
- Добре.
Aн? Рейчъл Лойд е. Как са нещата?
- Ще кача куфарите ви в стаята.
- Да, знам.
Скъпи, прекраснен е, благодаря ти!
Сибил, Сибил.
- Здравейте.
- Здравейте.
- Вие сте мисис Лойд, нали?
- Точно така.
Приятно ми е! Фолти, Базил Фолти.
- Как сте?
- Много добре, не мога да се оплача.
Скоро поставихме тази врата. Добра работа върши, не мислите ли?
Да, да. Много е хубава.
Истинска прелест. Много ни улеснява.
Преди обикаляхме оттам, а сега трябва само да я отворим и...
Е, обикновено не заяжда!
Може да се влезе направо оттук.
Много е лесно. Истинска прелест. Просто, но ефикасно.
Искате ли да пробвате? Ще разгледате кухнята...
Някой ден с удоволствие, но сега смятам да се кача в стаята.
До скоро виждане!
Добре ли сте?
Стара рана в крака, по-добре да поседна за малко.
Парче шрапнел от корейската война. Още е вътре.
- Не могат ли да го изкарат?
- Не, твърде надълбоко е.
Както виждате това е кухнята.
- Моля?
- Нашата кухня.
Боядисвахме я преди 5 години. Вече се е понапукало...
А, не се притеснявайте за него. Той там си лежи.
Испанец е, от Барселона. Попрекалил е със забавленията, но ще се оправи.
Вчера имаше рожден ден.
Та понапукано е малко, но не е сериозно.
Не сме Сикстинската капела, но на нас си ни харесва.
- Сигурен си сте, че той е добре?
- О да, разбира се, напълно.
- Но той стене.
- Нима?
- Не го ли чувате?
- А, да.
Знаете ли, току що си спомних, че погрешка оставих куфарите ви пред стаята.
Нали няма да възразите да се кача да ги прибера?
- Освен, ако не желаете още нещо?
- Дали да не му отворим...
Не, не! Не се тревожете. Жена ми ще се оправи с него. Сибил!
Ще желаете ли да...
Хайде, идвайте!
Влез.
Сандвичите ви, мистър Лойд.
Поли!
- Здравей.
- Как си?
- Чудесно.
- Радвам се да те видя.
Никак не си се променил.
Има ли нещо?
- Мисис Лойд, мога ли да говоря?
- Да, способен сте.
Има нещо, което искам да ви обясня.
- Какво?
- Може ли да влезем там?
- Абсолютно ли е наложително?
- Страхувам се, че да.
Заповядайте!
Миси Лойд, толкова съжалявам...
но... това е...
по-добра стая от онази, в която ви настанихме.
Моля?
Само казвам, че тази стая е по-хубава от вашата,
и затова ви доведох тук, за да ви я покажа и да ви се извиня,
в случай, че по-късно разберете за това и пожелаете да я смените.
Работата е там, че...
Ако се окаже, че онази стая не ви харесва,
винаги можем да ви преместим тук, но не мисля, че си струва,
преди да решите дали другата няма да ви хареса повече,
тогава можем да седнем и да го обсъдим, да го подложим на дискусия така да се каже и...
И ако решите, няма да е никакъв проблем. Ще стане за нула време.
Добре.
O, извинете!
Заповядайте.
А, много ви благодаря!
Вече се чудех къде си, скъпа.
Скъпа?
- Скъпа, добре ли си?
- Тази стая е съвсем същата, като онази...
O, Джийн, великолепна е!
- Очертава бюста.
- Харесва ми.
По-ниско, по-ниско.
- Сигурна ли си?
- Мога ли да я взема за довечера?
-Да.
- По-ниско, да... Точно така, точно така.
Страхотно е!
Така е страхотно!
Ей, скъпа, май си взимала уроци?
Ще се видим довечера.
За 10 лири е направо фантастично.
Не, не, не.
Не, не, не.
Не!
Поли, искам след една минута да те видя с шапката и палтото на рецепцията.
Моля?
Искам те на рецепцията след минута с шапка и палто!
- Ще ви станат ли?
- Става въпрос за теб!
- Тия си тръгват.
- Моля?
Тръгват си!
Съжалявам, но трябва да напуснете. Допуснали сме грешка, всички стаи са заети.
Тя беше седнала върху него.
Пет минути по-късно го заварих да лежи на пода под сервитьора.
Извинявам се, но...
А, ето къде сте били. Всички заедно, а?
Да, трябваше да се досетя.
Тук в провинцията явно сме малко поизостанали в разбиранията си.
Съжалявам, но трябва да напуснете. Допуснали сме грешка, всички стаи са заети.
Много съжалявам.
Всъщност въобще не съжалявам.
Не може най-безцеремонно да идвате тук и да се забавлявате за наша сметка.
Имам предвид, нали знаете какво имам предвид?
Имам предвид наистина "много" добре да се забавлявате, нали?
Но не и тук! О, не! Благодаря и лека нощ!
- Е, погрижих се за това!
- Базил, какво става?
Защо си казал на Поли да си вземе шапката и палтото?
Защото напуска заедно със семейство Лойд и двойката която ти настани.
Никога през живота си не съм виждал такова чудо. Боже мой!
Базил, за какво говориш? Защо ще напускат?
Ще ти кажа защо. Първо видях как горе Лойд се прегъща с онова момиче.
5 минути по-късно се прегръщаше с Поли.
- Кое момиче?
- Онова момиче.
- Тя му е дъщеря.
- Какво?
Тя е доведена дъщеря на м-р Лойд. Те всички са едно семейство.
Ами Поли?
С Джийн са съученички. Познават се от години.
- От години, а?
- От години.
Какво направих?
- Какво си направил?
- Казах им да напускат.
- Казал си им да напускат?
- От къде можех да знам?
Защо не ми каза, глупачке?
Защо и те не ми казаха? Не е моя вината!
Върви да им кажеш, че могат да останат!
- Защо ти не отидеш?
- Не аз им казах да си вървят.
- Сега вината е моя, нали?
- Върви да им кажеш! Веднага!
Няма да ида.
- Ще идеш.
- Не, няма.
- O, да, ще идеш.
- Добре, ще ида.
Точно така, остави всичката работа на мен.
Само за това ставам, нали?
"ЕТ - Базил Фолти" - сърба попарата на хората. За записвания - жена ми - Сибил!
- Какво да им кажа сега?
- Кажи им, че си допуснал грешка!
А, гениално! Гениално.
Това ли направи Британия велика? "Много съжалявам, допуснах грешка."
Много мъдро, няма що?!
Много хубаво, браво. Сваляй ги и се връщай на работа!
Много съжалявам. Допуснал съм грешка.
"Много съжалявам. Допуснал съм грешка."
"Много съжалявам. Допуснал съм грешка."
Извинете, много съжалявам, но жена ми е допуснала грешка.
Не знам как го е сторила, но е факт. Всичко е объркала както обикновено.
Вече всичко е наред. Погрижил съм се за всичко. Ужасно съжалявам! Знаете ги жените.
Нямат и капчица мозък...
не всички разбира се, но някои нямат и жена ми е сред тях.
Можете да останете, ще се видим по-късно. Много ви благодаря.
Тъкмо казвах, че можете да останете, жена ми беше допуснала ужасна грешка.
Да, мисля, че вероятно е така.
- Добър вечер, Фолти.
- A, добър вечер, Майоре.
Пристигнаха ли вестниците?
Да. Съжалявам за закъснението. Не идват преди пет.
- Ще трябва да кажа на разносвачите.
- Къде е жена ви тази вечер?
Ще прекара нощта у Одри. Джордж пак я е зарязал и е подтисната.
Сигурно е доста разстроена.
Да, само дето го изразява с много музика и танцуване.
- Вие май не харесвате много Одри?
- Ужасна жена, ужасна!
Много мило от срана на жена ви, че е отишла при нея да й слуша глупостите.
Не бих се сравил без нея, Майоре?
- Мисис Фолти е чудесна жена.
- Не бих казал.
Да, нито пък аз.
- Лека нощ, Фолти.
- Лека нощ, Майоре.
- A, мистър Фолти!
- Добър вечер. Простете!
- Не, не го изключвайте! Обичам Шопен.
- Наистина ли? Ето ключът ви.
- Толкова е романтично.
- Да, така е.
- Вие романтичен ли сте, м-р Фолти?
- Не, за Бога, не.
Аз мисля, че сте. Мисля, че зад британската ви външност пуслира стаст,
която би накарала Лорд Байрон да изглежда като амбулантен търговец.
В никакъв случай. Не, съжалявам.
Не бъдете толкова свенлив! Няма да седна отново върху вас.
Къде е очарователната ви съпруга тази вечер?
Ще прекара нощта с една приятелка. Нейна позната.
- Когато котката я няма, нали знаете?
- Едва ли. Имам толкова работа.
- Е, лека нощ.
- Бон нюи!
- О, мистър Фолти?
- Да?
- Оправихте ли прозорецът ми?
- По дяволите.
Много ви моля! Нощта е толкова гореща.
Да, добре.
- Готово.
- Толкова сте силен!
Сигурен съм, че и вие ще се справите.
Съпругата ви не бива да ви оставя с непознати жени.
Е, вас не бих ви нарекъл "непозната".
- М-р Фолти, толкова сте очарователен.
- Само малко. Е, аз да...
Усещате ли този полъх? Не е ли прекрасен?
- Да, много е приятен.
- Тази вечер трябва да спя без дрехи.
Да, добра идея.
- Твърде малко се забавлявате.
- Е, за всичко има време.
Старата рана в крака пак се обажда. По-добре да ида да си легна.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
Проклетият шрапнел!
- Кой е?
- Мистър Фолти?
Извинете ме, но утре трябва да стана рано. Бихте ли ме събудили в 7:00?
Разбира се. Това ли е всичко? Няма проблем, в 7:00.
Чакайте малко! Мисля, че забравихте нещо.
- Така ли? По дяволите...
- Касетофонът ви.
А, благодаря ви.
- Забравихте го в моята стая.
- Много ви благодаря.
Забравихте го в моята стая, за да се върнете да си го потърсите, нали?
Няма да ви оставя да потропате на вратата ми посред нощ.
Трябва да влизам вече.
Палавник такъв!
- Лека нощ.
- Лека нощ.
Слушайте, прибирайте се в стаята си! Стига вече!
- Отвори вратата!
- Не мога.
Жена ми току що се прибра неочаквано. Сега е в банята.
Какво, скъпа? Мисля, че е на втория рафт, Сибил, скъпа.
- Пусни ме да вляза, Базил!
- Сигурен съм, че ще срещнете някой друг.
Базил!
Опътайте да се контролирате! Къде си мислите, че се намирате, в Париж ли?
Пусни ме да вляза!
Я да млъкваш вече, глупава фльорца! Махай се, жена ми ще ни чуе!
Аз съм жена ти.
Какъв ужасен сън!
- Долу има крадец.
- Да не се е върнал Джордж?
Долу има крадец!
- Какво?
- Крадец. Побързай!
Мануел?
Лека нощ.
Бяхме на сватба.
{C:$94F3FA}Гледахте "Сватбеното тържество", {C:$94F3FA}епизод от филма {C:$94F3FA}ФОЛТИ ТАУЪРС
{s:10}ПРЕВОД И СУБТИТРИ {s:30}DANNEY team © 2005