French Kiss (1995) Свали субтитрите
Добре дошли в "Еър Канада", непрекъснати полети от Торонто до Париж.
Днешният полет ще е с продължителност 7 часа и 20 минути.
Моля затегнете коланите и вдигнете облегалките.
Ще излетим след малко.
Кейт...
Да?
Готова ли си за приятен полет?
Да.
Кажи ми, Кейт. За какво мислиш?
Усукана стомана.
Огнено кълбо. Голо бебе плачещо за майка си.
Кейт. Какво стана с твоята бяла спретната къщурка?
Представи си я сега.
Добре.
О, боже.
И не забравяй талисмана си за излитане.
Какви бяха думите на песента която си тананикаше?
Ще паднем. Ще паднем...
Кейт.
Добре.
Обичам Париж през пролетта
Обичам...
Хей? Знаете ли, мисля че ми дадохте неподходящ талисман.
Не обичам Париж. Не обичам французите и наистина не искам да пътувам.
Господи, не.
- Кейт, можеш да се справиш.
- Не, не мога.
Мястото ми не е на самолет.
Пуснете ме! Пуснете ме навън!
Не искам да умра!
Кейт, връщаме ти цялата сума.
Благодаря.
- Все още можеш да си вземеш парите обратно.
- Парите на са проблем.
Аз исках да дойдеш с мен за да...
Какво? Това те ли са?
- Не искам да се виждам със семейството си.
- Ти никога не искаш.
Вярно. От както сме сгодени, те дори не чукат.
Те държат на теб. От моето семейство, ще получиш само не надписани картички.
Кейт, ела с мен в Париж.
Ще ти дам 10 mg Валиум и инжекция успокоително. И ще пристигнем преди да разбереш.
Боже. Как може да не искаш да отидеш в Париж? Ти си учителка по история.
Чарли, французите. Те ни мразят.
Те пушат. Те са привързани към млечните продукти.
Нещо е станало с кабела. Не мога да пусна играта.
На канал три ли е?
- Седмица в Париж с човека когото обичаш?
- Истинско съшиване.
- Среднощни разходки?
- Медицински срещи.
- Айфеловата кула.
- Айфеловата кула.
- Много бих искала да видя Айфеловата кула.
- Добре тогава.
Чудесно.
Чарли. Не трябва да напускам страната преди интервюто с имигарционните.
- Имам го впредвид.
- Не е вярно.
Ще измислиш нещо. Те няма да разберат.
Кажи че братовчедка ти Бриджит е паднала в Сена.
Те ще разберат, че нямам братовчедка Бриджит и ще ме депортират.
Ще стане като онзи път, когато пуших марихуана.
Аз не исках дори да го правя. Чувствах се ужасно.
Тогава брата на Рони Темпълтън се обади в полицията и ни арестуваха.
Единствения път когато направих нещо нередно.
Сложили са сирене и на двете пици. Хърб ти си виновен. Не си погледнал.
Върни я. Нали знаеш че Кейт мрази сирене.
- Аз ще го махна.
- Кейт, ето нещата които искам от Париж.
- Забрави. Кейт няма да ходи в Париж.
- Няма да ходя.
- Защо не? Заради френските неща?
- Не, заради летящите неща.
Не е нито заради френските, нито заради летящите неща.
Не мога да напусна страната преди да си получа Канадското гражданство.
- Скъпа, трябва да вървим.
- Кейт, за малко да забравя.
Сем. Мередит си продават къщата.
Защо гледаме къща която не можем да си позволим?
Чарли. Има нещо което трябва да ти кажа.
Откакто станах на 21, си заделям пари,
всяка седмица, в спестовна книжка,
която след това превърнах в сметка с висок депозит с лихва почти 14%.
- За какво говориш?
- Направила съм ни гнездо.
- Колко яйца?
- 44 782 яйца.
Защо не ми каза преди?
- Исках да бъде изненада.
- Изненада е. Голяма изненада.
Така че с малко помощ от родителите ти, вероятно ще можем да си го позволим.
Целият ми живот ми минава пред очите, а дори още нямаме деца.
Ела в Париж с мен.
Здрасти. Точно на време. Спаси ме от новините.
- Здрасти, как върви?
- Добре. Конференции една след друга.
Но този град е страхотен, Кейт. Толкова е красив, идва ти оставиш всичко.
- Как беше вечерята?
- Имаше такъв сос.
Никога не съм вкусвал нещо подобно! Невероятен.
Чарли, сосовете трябва да са невероятни за да не обърнеш внимание на конското месо.
Гледах го по "60 Минути"...
Ако продължаваш да гледаш тези предавания, никога няма да излезеш от къщи.
Сега не мога да говоря. Аз съм с приятели в един клуб и не чувам добре.
Сладкишче, трябва да поговорим за къщата.
Знам. Обещавам ти, утре. Трябва да затварям, скъпа. Обичам те.
Говорих с брокерката и й казах, че съм готова да я купя
веднага щом говоря с Чарли.
Вие сте луди.
Аз никога няма да си купя къща или нещо стойностно.
Защо не?
Ти си мислиш, че притежаваш нещо такова, а се оказва, че то те притежава.
Заема целият ти живот, след това някой забравя да си изгаси цигарата
и всичко изгаря до земята.
- Скъпи, здравей.
- Кейт.
Да, аз съм, Чарли. Добре ли си? Всичко наред ли е?
Да. Не. Нещо се случи.
- Какво? Какво е станало?
- Кейт.
Толкова съм щастлив.
Знаеш ли, толкова съм щастлив и толкова... прецакан.
Прецаках работата. Но това е съдба, Кейт. Така е.
- За какво говориш? Кое е съдба?
- Съдба? Да. Добре.
Ами, срещнах една жена. Това видение, тази богиня.
- Богиня?
- Тази френска богиня.
Такава е, Кейт. Тя е французойка. Никога не съм се чувствал така.
Като че ли мога да направя всичко. Мога да властвам над света, да изкача Еверест.
Мога да вляза в публична тоалетна, дори да стои здравеняк на опашката след мен.
Какво? Какво говориш?
Чарли... Да не би...
Няма да се върна.
Влюбен съм.
Любов като в поема. Или като филм.
Или като...
като... любов.
Съжалявам, Кейт.
Толкова съжалявам.
Чарли.
Добре дошли в "Еър Канада", непрекъснати полети до Париж.
Днешният полет ще е с продължителност 7 часа и 20 минути.
Моля затегнете коланите и вдигнете облегалките.
Ще излетим след малко. Пожелаваме ви приятен полет.
Мразя Париж през пролетта
Мразя Париж през есента
Мразя Париж през лятото, когато разцъфтява
Мразя Париж през зимата, когато вали
Мразя Париж
О, защо, о, защо мразя Париж?
Защото моят любим е там...
Със своята любовница!
За първи път ми е. Малко съм нервна.
За първи път.
Говориш ли въобще английски? Майка ти не те ли е учила да не зяпаш?
Какво мислиш? Самолетът ще катастрофира и всички ще паднем на земята мъртви?
Обещавам ти, ако това стане, че няма да усетиш нищо.
Вие сте французин, нали?
Люк Тесиер. Любопитен съм. Как ходите цял живот?
Да не си стойте в къщи с заключени врати?
Ходя както природата е замислила... с кола.
Какво каза тя? Звучеше сериозно.
Пилотът казал че има повреда в един от двигателите, но ще излетим така.
Моля не забравяйте че използуването на клетъчни телефони
и други ел. устройства са забранени при излитане.
Не знам какво ви учат във Франция, но между грубото и интересното има разлика.
Боже!
- Пожелаваме ви приятен полет.
- Добре.
Приятели, трети сме на опашката за излитане.
Отпуснете се. Ще бъдем във въздуха само след минути.
Аз почти си представих бяла спретната къщурка, така че престанете да ме зяпате?
- Невероятно.
- Кое?
Всичките ти мускули са напрегнати. Дори клепачите на очите ти.
Ноздрите ти са затворени. Как го правиш?
Аз, аз обичам да летя. Специално този момент.
Самолета се подготвя да тръгне по пистата. Двигателите ревят.
Налягането се увеличава. Силата те залепва назад за седалката.
А след това... си във въздуха.
Всичко останало е зад теб.
Има само още едно място на света, където мога да почувствам такава възбуда.
- И къде?
- Това е...
Не. Не ми казвай. Нека позная.
Пригответе се за излитане.
О, Боже. Не мисля, че ще се справя.
Не ти ли минавало през ума, че може би не е от самолета?
- Кое не е от самолета?
- Може би се страхуваш от нещо друго?
- Какво имаш впредвид?
- Трябва ли да го кажа?
- Мога ли да те спра?
- Очевидно, твоят страх не е от самолета.
- Познавам твоя тип.
- И какъв тип е?
- Теб те е страх от живота. Истинския живот.
- О, Господи.
Страх те е от живота. Страх те е любовта. Страх те е от секса.
- Това е нелепо.
- Познавам го по лицето ти.
Начина по който се обличаш, твойте малки бели копчета от горе до долу...
- Разкарай се.
- Ти си от тези жени в леглото...
Които чакат под завивките, докато изгаснат лампите.
- После, като зайците...
- Моля?
- Какво ви става?
- Знам...
Вие не ме познавате, въобще.
- И се страхувате.
- Чарли никога не се е оплаквал.
Престани. Имаше няколко месеца през които аз се чуствах странно.
Но това беше преди много време и си сменях професията.
Да. А ти да стоиш там с това изражение и да ми казваш...
Погледни се. Французин наситен с никотин и с липса на хигиена.
Виж. Какво фантастична гледка.
Сега ако ме извиниш, природата ме зове.
Господине, съжалявам. На самолета не се пуши.
Добре. Мога ли да взема две чаши с лед?
Извинявай. Мога ли да ти попитам нещо?
Ти си Лиук, нали?
- Люк.
- Лиук.
Не, не Лиук. Люк.
Люк.
- Искаше да ме питаш нещо?
- Не. Забрави.
- Вече забравих.
- Ето какво.
Когато каза онези неща, мислеше ли ги или се опитваше да ме изнервиш?
Приличам ли на човек който не знае как да си прекара добре времето?
На колко години беше когато я загуби?
- Кое?
- Нали се сещаш. Цветето си.
Цветето ми? Цветето ми не е твоя работа.
Питам, защото някои хора, бързат за съдбовния момент,
тялото се стреми за открития.
Други, го пазят като някакъв скъп дар, и чакат ли чакат.
- Ти, предполагам, си бързал?
- Като бик.
- Мога да си го представя. Доста ясно.
- Млад бик.
- Колко млад?
- 13.
13!
Не, права си. Бях на 12. Магда. Тя се продаваше.
Проститутка. Живееше на края на града.
Точно до малкия мост. Тя не беше красива, но имаше такава уста...
Това беше един съвсем друг свят.
Но аз нямах пари, за да я целуна само за... нали се сещаш.
- Не разбирам.
- Да целунеш проститутка, струва повече.
Има смисъл. Целувката е толкова интимна.
Можеш да се дистанцираш от всичко останало, но целувката...
Двама души събрали устни, техния дъх, част от душите си.
Искам да кажа, че от целувката започва романтиката.
Така си мислех тогава.
Така че на другия ден, откраднах 40 франка от брат ми Антоан.
Върнах се и целувах Магда за половин час. Беше много хубаво.
Сега ти.
- Сега какво аз?
- Твой ред е. Аз ти казах, сега ти кажи.
Целият съм в слух.
Добре.
Не, аз не...
Аз не бързах. Ти бише прав. Но и не съм се крила.
Исках да бъде незабравимо. Бях на...
18.
Джеф, атлет. В моето мазе. На Свети Валентин.
Даваха шоуто "Риск!".
- Това е телевизионна игра.
- "Риск!" има я и при нас.
Джеф каза, че ще продължи повече ако го разсейва шоуто.
Той сгреши всички отговори с изключение на спортните.
На Втория кръг, беше свършил. На Финалния кръг, си беше отишъл.
Така че да. Първият път беше лош.
Но от тогава, беше добре а след това срещнах един изключителен човек, и беше страхотно.
Мога ли да те попитам нещо?
Вярваш ли в любовта, във вечната любов?
- Обичах майка си.
- Не.
Всички обичат майките си. Дори хората, които ги мразят.
Въпросът ми е, дали има един мъж определен за една жена.
Това не е интересен въпрос.
Това е въпрос на едно малко момиченце, което вярва в приказки.
Не. Това е въпрос на всеки.
Всеки си мисли че има отговор докато един ден... нещо си случва.
Нещо се случва?
Разбирам.
Любовта за теб е като да се храниш вкъщи до края на дните ти.
А ти вероятно би искал да отидеш на различен ресторант при всяка възможност.
Внимавай.
- Какво е това? Да не криеш нещо?
- Нищо не крия.
- Извинявай.
- Извинявай.
- Не. Пак трябва да отида.
- Отново?
Защо ми позволи да пия толкова?
Нищо не съм ти позволявал. Сама го направи.
Ще те закарам в Париж. Ще ти спестя доста пари, провярвай.
След всичко, което преживяхме...
- Къде си отседнала?
- Джордж V.
"Нищо за деклариране." Ти си натам. Мен винаги ме проверяват.
Ще се срещнем отвън. Най-много след минута. Върви.
Паспорта и самолетния билет, моля.
Бихте ли си отворили чантата?
Изчакай ме.
Това не е задължително.
Какво правиш тук?
Не мислиш ли, че полицаите имат нужда от почивка?
Върнете му документите.
Виж, там е Луиз.
Трябва ми такси до Джордж V, Париж.
- Ще ти се обадя в понеделник. Да пием по нещо.
- Защо да чакаме до понеделник?
Имам нещо...
Няма значение. Да вървим.
Тате, защо ровиш из нещата на този човек?
По същата причина поради, която ровя из твоята стая докато спиш.
Да защитя любимите си хора от тях самите.
- Нищо няма да намериш.
- Ти наистина ли си крадец?
Крадец? Аз?
- Татко каза че си му спасил живота.
- Вярно е. Виждаш ли този белег?
Люк го спря да стигне чак до тук.
Той не е престъпник. Това му повтарям постоянно.
На ляво, Луиз!
- Говорите ли английски?
- Разбира се, мадам.
Това е Джордж V. Не някакъв крайпътен мотел.
Мотел. Разбира се че не.
Бихте ли ми казали в коя стая е отседнал Чарли Литън, моля?
Д-р Чарли Литън. Той ме очаква.
Опасявам се, че не мога.
- Не можете?
- Не, мадам.
Може би ще опитате да се свържете по вътрешния телефон?
Ами, аз пробвах вътрешния телефон.
Беше заето.
Вижте. Прекарах 7 часа в самолет над океана.
Уморена съм и съм гладна и искам да видя годеника си.
Сега, ще ми помогнете ли или не?
Мадам, работата ми като портиер е да пазя поверителността на нашите гости.
И ако нашите гости трябва да бъдат пазени от техните годеници,
все пак, за разлика от други страни, Франция не е нация от лицемерни пуритани.
Току що ви дадох 100 франка.
И аз ги взех.
И ако има нещо друго, което мога да направя за вас, моля кажете.
Вие сте американка, нали?
- За момента.
- Извинете че ви безпокоя,
но ви видях да си седите там и изглеждате малко тъжна.
Попитах сеМ "Защо трябва такава красива жена да изглежда толкова тъжна?"
- Свободен ли сте цял час?
- Всъщност... винаги.
Нека ви помогна да забравите.
И не забравяйте че вие сте в Париж, градът на любовта.
- Мога ли да ви попитам нещо?
- Разбира се.
Можете ли уринирате, докато някой стои точно зад вас?
Мисля че мога да се справя.
Вие ли искате да сте този някой?
Аз? Не! Нямах това предвид.
Значи бихте искали някой друг да стои до мен?
Мога да го уредя. Може би Пиер? Моник?
Имате ангелско лице.
Приятно ми е да открия, че в мислите си, сте малък дявол.
Вижте, господине.
Това до никъде няма да ви доведе. Аз чакам годеника си.
Ако ви види да ме притеснявате, дори да разговаряте с мен,
той ще дойде и ще...
Какво правиш тук? Ти работиш в метрото.
Вече не. С този костюм, аз съм нов човек.
Чарли?
Казахте че ще ме закарате.
- Казахте... Къде сме?
- В твоя хотел. Ще те заведа в стаята ти.
Нямам стая. Някой е заел стаята ми.
Някой на 10 см. токчета, червена рокля...
О, боже! Багажа ми!
- Какво?
- Багажа ми го няма.
Какво искаш да кажеш, че го няма? Как може да изчезне?
Защо гледаш там? Не съм си загубила ключовете. А куфара.
Къде ги остави? Помисли.
Там припаднах. Парите ми, паспорта ми.
- Витамините ми.
- Мога ли да ви помогна?
Да, ти му кажи.
Как допуснахте това да се случи?
- Какъв ти е проблема? Това бяха мойте чанти.
- Но ти...
Разстроен съм, защото това е моята страна а това е скандално.
- Спомняш ли си нещо?
- Аз седях тук.
Един човек дойде и ме заприказва тогава...
Видях Чарли.
Хайде отново. Ето, седни.
Вдишай. Издишай. Вдишай.
Дишам. Всички мъже са копелета.
Не всички. Някои просто се опитват да помогнат.
Никога не съм мислила, че ще кажа това, но е истина. Всички мъже са копелета.
Човека който говореше с теб. Беше...
Копеле. Европейски боклук в костюм на Армани.
В черен костюм с жълта риза?
Аха.
Познаваш ли го? Разбира се, че го познаваш.
Всички копелета се познавате.
Копеле.
Добре. Ти чакай тук.
Отивам за... колата ми и ще отидем да ти вземем нещата.
- Е кой е този който ми взе багажа?
- Боб.
- Боуб?
- Не. Боб.
Боб, като Боб Дилън.
- Боб.
- Боб.
- Добре, защо ми помагаш?
- Защо?
Защото те харесвам. Наистина.
Но не ми хареса физиономията ти, на самолета, когато каза,
"Ти си французин, нали?"
Не ми хареса как с присвити очи каза, "Всички мъже са копелета."
Физиономията ми?
Моля те не чупи колата.
Добре. Опитвам се да разбера.
Той ти е казал че е срещнал тази жена...
Не, тази... богиня.
Разбива ти сърцето. Той те...
Наранява. Принизява.
- Унижава те.
- Унижава ме.
Добре, и после ти идваш в Париж за да може да го направи отново,
но този път в лицето ти.
Не.
Не. Дойдох в Париж, за да се опитам да си върна мъжа, когото обичам.
Толкова ли е трудно за разбиране, дори за човек като теб?
- Добре, а през това време неговата любовница...
- Не използвай тази дума повече.
Тази ужасна жена, тя може би чувства нещо друго?
Щом той ме види, мен, всичко ще се промени, заклинанието ще се развали.
Ти не мислиш, че мога да променя мнението му? Защото мога.
Ще му припомня за нашият живот заедно. Имахме стахотен живот.
- Очевидно.
- Никога не съм била по-щастлива.
Когато някой каже, че са щастливи, задника ми изтръпва.
Имахме планове, разбираш ли? Имахме планове за дом и семейство.
- Ще му го припомня.
- Той очевидно е бил доста привързан към тях.
- Ако нищо не помогне...
- Ще застанеш на колене и ще се молиш?
- Възможно е.
- Сега разбирам.
Има богиня, стояща до Чарли, по хавлия.
а ти стоиш на колене и се молиш.
Горкият Чарли. Трудно решение.
- Не съм се молила.
- Не. Ти припадна.
Разбирам колко далеч би стигнала за любовта на живота си.
Като знаеш толкова много за жените, защо нямаше никой на летището за теб?
- O, моля те. Аз съм приключил с жените.
- Не се намерил подходящата?
- Намерил съм доста такива.
- Страхуваш се от обвързване.
- Не ме е страх от нищо.
- Знам какъв ти е проблема. Не се задържаш.
- Какво имаш предвид?
- Не можеш да ги задържиш.
- Очевидно е.
- Така ли?
Страхуваш се от обвързване.
Обвързване. А, извинявай. Аз си помислих, че...
- Какво си помисли...
- Нищо. Забрави.
- Този проблем.
- Не е проблем.
За теб, Люк? Всеки мъж го преживява.
Е, на Чарли никога не се е случвало, но обикновено е резултат от самоуважението.
Просто ми се случи наскоро. Бях под голямо напрежение напоследък.
Скоро, всичко ще отмине.
И тогава, цип, бум, бонжур! Отново съм на линия. Разбра ли?
- Боб, радвам се да те видя.
- Здрасти, Люк.
Познаваш приятелката ми, Кейт, нали?
Здравей, отново.
Къде е останалото?
Къде са парите и паспорта ми?
Забрави за паспорта. Продал го е. Първо това е направил.
Ами куфара и дрехите ми? Питай го за витамините ми.
Дрехите й?
Дадох ги на Моник.
- Моник?
- Моник? Какво каза той?
Изхвърлил ги е.
О... Гоподи!
O... боже!
Какво? Не, благодаря ти.
Оттървал си се от всичко?
С изключение на това...
- Ти си скрил растение в чантата ми.
- Не е просто растение. Това е лоза.
Ето защо ми помагаше. Аз въобще не те интересувам.
Виж, съжалявам че си изгубила всичко, но не аз ти ги откраднах.
Ами ако ме бяха спряли на митницата? Това помислил си го?
Не ставай смешна. Те никога не спират хора като теб.
Защо мислиш че те избрах теб? Виж се само.
Ти би декларирала и пакетче дъвки.
Моля те, никога, никога...
Никога не докосвай лозата ми.
Ти не разбираш. Това е моето бъдеще.
С тази лоза, ще си направя страхотно лозе и ще изляза от калта.
Поспри скъпи мой. Не можеш да направиш лозе само с една лоза.
Не, не една лоза.
Ще взема тази малка американска лоза, ще я кръстосам с други и ще направя нов сорт.
Не ме интересува.
Защо въобще те слушам? Това са глупости. Всичко свързано с теб са глупости.
Добре, хубаво. Върви си в къщи. Намери си някое момченце, което да командваш.
Но не го изпускай от поглед за дълго.
И как да го направя? Нямам пари, нямам билет, нямам паспорт.
- Ето. Вземи това.
- Не. Не ти ща парите.
- Те са твои. Това е взел за нещата ти.
- Не ти искам парите.
Сега изчезвай. Престани да ме следваш.
Добре.
Каква огърлица?
Не съм виждал никаква огърлица!
Сигурно е още в чантата й!
В чантата й?
Виждам че живеете в Канада, и искате канадско гражданство.
- Годеникът ми е Канадец.
- Нека ви попитам нещо.
Вие не искате да сте американка, но очаквате да ви дам нов паспорт?
Това да не е въпрос клопка?
Трябва да ми дадете канадската си виза за да мога да ви придвижа молбата.
Следващия.
Добре. Ето как ще стане, аз ви задавам въпрос и вие отговаряте.
Вие не сте имали право да напускате Канада.
Да, знам това. Но възникна спешна ситуация и аз трябваше да...
- Какво се записвате?
- Защо не поискахте разрешение
да напуснете по спешност?
Ами, трябваше. Сега го осъзнавам.
Но спешната ситуация, не ми даваше време за това.
Вижте... работата е там, сър, че аз исках да съм канадска гражданка.
Исках да съм точно като вас.
Там е домът ми, така че повярвайте ми, просто искам да се прибера.
Какво е това?
Добре.
Била ли сте... обвинявана в престъпление?
Не.
Да.
Добре де, бях в къщата на Рони Темпълтън и някой ми даде цигара...
Добре де знаех, че не е цигара. Но всички ме гледаха.
В колежа трябва да се подражава.
Разбирам ви. Работата е там, че
ние току що получихме писмо от сержант Патън от американското посолство.
Пише че веднъж сте осъдена за притежание на наркотици.
Марихуаната нима е наркотик?
Искам да кажа, че беше само веднъж, и дори не ми хареса.
Аз вдишах,но после се закашлях и повръщах 10 минути.
- Мразя това.
- Наистина ли?
Вижте, важното е, че не сте вписали тази информация
в молбата си за гражданство. Параграф пети, алинея първа.
Добре.
За това ви казвам, че вашата молба за нова виза, ви се отказва.
Да. Той й предложил. Той е такъв задник.
Не мога да повярвам, че няма да сме сестри повече.
- Трябва ли да съм приятелка с Джулиет?
- Лили.
Лили, престани. Разбра ли? Той няма дя се ожени за нея.
Сега, кажи ми всичко което знаеш.
Те отиват в Южна Франция, при нейните родители.
После ще се оженят и ще дойдат в Торонто.
Дори не сме поканени. Не че щях да отида...
Лили сега ме чуй? Това е много важно.
Трябва да ми кажеш точно къде отиват и кога?
Просто попитай мама. Тя сигурно всичко си е записала.
Добре. Ти все още ли трябва да й казваш мамо?
- Лили. Върви да питаш мама.
- Добре.
Мамо.
Кейт? Ти ли си скъпа? Всичко съм си записала.
Мисля че още можеш да го намериш в хотел в Париж.
О, боже. Тя плаче.
Всичко е наред. Не плача.
Аз просто...
Аз просто...
Ще си го върна, мамо.
Ще си го върна и ще го накарам да ме заобича
и след това ще заживеем щастливо.
И сега плача...
от щастие.
Защото знам...
Знам че ще успея...
Ще триумфирам.
- Как викат на плажовете?
- Ла кот д'азур.
- Какво означава?
- Синият бряг.
Синият бряг, лежащ до теб...
- И ще кацнем в Ница.
- Ница? Това е хубаво.
Боб, знаеш как става.
Ако малката рибка иска да оцелее, трябва да каже на рибаря, къде е голямата.
Забрави. Не съм предател.
Бъркаш метафорите. Кой купува паспорти?
- Здравейте. Пак съм аз.
- Добре дошли пак, мадам, в Джордж V.
Невероятно е как го правиш. Думите просто ти излизат, "добре дошли пак",
но значението им е съвсем друго. Това френско ли е или е портиерско?
Както желаете, мадам.
Пак го направи.
Обясни ми, защото не разбирам.
Забавно ли ти е да се държиш грубо?
Защото когато правиш така, ми опъваш нервите
и напълно... ме побъркваш.
Благодаря ви, мадам, за забележителния урок за нашите културни различия.
Няма да изменя на службата си като ви информирам
че вашият годинк и неговата приятелка, вече не са наши гости.
Е, чии гости ще са те вече?
Хотел Карлтън ще има привилегията. Заминават за Кан, утре.
Предполагам мадам иска да хване последния влак давечера?
- Мога да ви уредя такси, много бързо.
- Да, благодаря.
Боб, търпението ми се изчерпва.
Голяма риба току що се върна от Щатите.
Люк Тесиер. Твой приятел, нали?
Питай го за откраднатата огърлица.
Няма да е трудно да го открием. Погледни.
Заповядай.
Дойдох да сключа мир с вас.
Значи все още преследваш Чарли? Невероятно.
Възхищавам се на постоянството ти. Толкова е американско.
Аз не съм американка. Аз съм почти екс-американска канадка.
Да ти помогна с чантата?
Не. Може би не.
Знаеш ли, чувствам много странни емоции.
Вина. Угризение. Самоуважението ми е паднало.
Опитвам се да измисля, какво да направя, за да ти се извиня?
Млъкни.
Не си прекарала и 60 секунди с мен без да преследваш нещо.
- Купуваш, продавш или разменяш?
- Толкова си прав.
Аз те използвах, доста. Ти ми помогна да си пренеса лозата а аз те оставих без нищо.
Така че сега се питам, какво мога да направя, за да ти се реванширам?
Затова съм тук при теб.
Типично.
Така че се попитах, какво мога да направя, за да ти се реванширам,
затова си купих билет, е воала, ето ме...
Тихо.
Ти обещаваш едно нещо, а правиш съвсем друго.
Така че защо да вярвам на това което казваш?
Защото нямам причина да лъжа. Приличам ли ти на такъв...
Приличаш ми на такъв, който краде пиене от самолет.
Такъв който предлага на момиче превоз, после краде кола, за да го осигури.
- Който поставя растение в чантата на човек...
- Добре, схванах картинката.
Хей. Във вагона не се пуши.
Добре, спирам. Воала! За теб. Виждаш ли, променям се. Пораствам.
- Помагаме си взаимно.
- Нямам нужда от помощта ти.
Имаш ли план когато видиш Чарли?
Все още не? Влизаш в битка без стратегия, без защита, без нищо?
- Не ми трябва нищо за да си върна Чарли.
- Може би малко. Може да съм от полза.
За мен, да помагам е като дишането. Оставам. Ще ти помогна. Обещавам.
Прави каквото искаш. Това е свободна страна. Нали?
Това Чарли ли е?
Може ли...
- Как се запознахте?
- На едно парти.
Бях отишла в Торонто за размяна на опит.
Заприказвахме се и аз имах това чувство за него. Той също.
Е не беше точно светкавици и гръмотевици. Беше повече като...
Лек дъжд?
Честно ти никога ли не си изпитвал подобно чуство през живото си?
И да съм, няма да си призная. Брадичката му изглежда малко крива, ако питаш мен.
Не е вярно и не те питам. Защо не си признаеш?
И защо? Виж до къде те докара теб.
Може би ако беше, нямаше да имаш този малък проблем за който не трябва да говорим.
Не е проблем. Това е просто временно... Има нещо в очите му.
- Лъжовно. Това е дума, нали?
- Дума е. Той има прекрасни очи.
И той го знае. Вижда се по усмивката.
Дори не е усмивка. Самодоволно. Дума ли е?
Млъкни бе. Дума ли е?
Две думи са. Защо го преследваш след това, което ти направи?
Защото го обичам. И се страхувам че ако той не се върне, че аз...
толкова ще ме заболи, че аз ще се съсухря и повече няма да мога да се влюбя.
Сега мислиш така но... но след време, ще забравиш.
Първо ще забравиш брадичката му после носа му
и след известно време ще се мъчиш да си спомниш цвета на очите му.
И един ден като се събудиш той ще е изчезнал.
Гласът му, миризмата, лицето му.
Той ще те е напуснал. И тогава ще започнеш на чисто.
Чарли?
Не мога да се насладя на това сирене, а не съм яла от години.
Не си спала много.
Незнайно защо, се почуствах невероятно свежа.
Сънувах един сън, който не мога да си спомня много добре.
Нали знаеш, че като сънуваш нещо вкусно
и се събудиш се чувстваш някак си преобразен?
Боже, тук е страхотно.
Знаеш ли, че има 442 официални вида сирене в тази страна?
Не мислиш ли, че е невероятно?
Да класифицираш по 442 начина един бактериологичен процес?
Ти предпочиташ един вид сирене, и един ресторант, в който да се храниш?
Казвам, че обичам сирене.
Боже! От коя страна на влака се събуди?
Боже, тук е страхотно.
Какво е тази физиономия? Не мислиш ли, че е красиво?
Не мислиш ли, че е красиво?
- Какво?
- Тук съм роден.
Наистина?
Но тук е толкова красиво и толкова очарователно.
Беше прекалено хубаво за мен. И трябваше да замина.
O, Боже.
Какво?
- Умирам.
- Какво? Какво, сиренето ли?
Не го казвай. Спри клатушкането.
- Спри клатушкането.
- Не мога да го спра. От влака е.
Ето я. Слузта е тук.
- Слуз?
- Слузта покриваща чревната ми стена.
Спазъм! Спазъм!
Не. Виж пейзажа. Колко е красиво. Кравите...
- Моля те, не кравите.
- Не кравите?
Не, току що изядох една крава.
Ето. Започва се.
Лактозна непоносимост!
Жак Таран?
Познавам те.
Филип Казал?
Мишел Десборд?
Виж, дядо, не ме познаваш.
Остави ме на мира.
По-добре ли се чустваш?
- Да.
- Кравата я няма вече?
- Кога е следващия влак?
- След два часа.
Добре.
- Мисля че трябва да се поразходя.
- Не. Лоша идея.
Седни. Ще изчакаме влака. Почивай.
Трябва да се разходя.
Люк Тесиер! Сетих се!
Стомахът ми е много чувствителен. Всичкият ми стрес отива там.
Прекрасно. Великолепно. Бих искала да си при мен.
- Колко време мина откакто си заминал.
- Шест години.
- Шест години? Семейството ти да не е кошмар?
- Наистина не искам да говоря за това.
Здравият човек е този, който може да изрази чувствата си.
Изразява ги, не ги потиска.
В такъв случай ти трябва да си една от най-здравите жени на света.
Знаеш ли какво става с хора, които не общуват с никого?
- Водят тих и спокоен живот?
- Не. Те гният.
Гният? Аз гния ли?
Вътрешно. Гниеш и се разлагаш.
Виждала съм как става. Ще се превърнеш в един от онези гърбави старчета,
седящи по ъглите на шумните кафенета, мънкайки си под носа.
Задникът ми изтръпна? От вас задника ми изтръпна.
Извинявай.
Почакай.
- Кой е този?
- Това е брат ми.
- Брат ти?
- Брат ми Антоан. Антоан, това е Кейт.
Какво става? Какво става?
Всички тези лозя принадлежат на Антоан.
Те принадлежат на фамилията вече три поколения. Това сме ние, това е поминъкът ни.
Но за Антоан, не знам... Той е винаги трезвен.
- Това лоша черта ли е?
- Той прави виното, но никога не го пие.
А ти винаги го пиеш. Сега...
Защо част от това не е и твое?
Баща ми, когато се пенсионира, го остави на мен и на Антоан.
Но сега е изцяло негово.
Не разбирам.
Виж, за да направиш хубаво вино, трябва да имаш душа на комарджия.
Обичаш да пиеш, и обичаш да залагаш.
Понякога мога да загубя много.
Понякога ще загубя от Антоан... Кучето ми, първата ми кола.
- Това лозе.
- Това лозе.
Една вечер, той ме напи.
Трябва да знаеш, че аз му дължах много пари.
- Но той знаеше какво прави.
- И какво правеше?
Аз загубих всичко. На една ръка на покер.
Загубил си наследството си на една ръка на покер?
Аз съм задник. Какво да ти кажа?
Значи за това той те мрази и ти го мразиш.
Това, и това,...
че спах с жена му.
Ами родителите ти и останалите от семейството?
Не. Няма нищо между нас. Всичко свърши. Край.
- Ами ако опиташ пак?
- Не, не е възможно.
Те ме мразят. Те ме презират. Те...
Да, благодаря. Добре.
Впечатлена съм.
Тя е приятелка, просто приятелка.
От кога жените са ти само приятелки?
От както я срещнах.
Свърших.
Гния, гния, гния.
Разлагам, разлагам, разлагам.
Горкият. Трябвало е да израстнеш тук.
Покажи ми стаята си.
Какво е това?
Това е една домашна работа от училище.
Какво е?
Добре, ще ти кажа но...
Първо трябва да опиташ малко вино.
Можеш ли да опишеш вкуса му?
Хубаво червено вино.
Мисля че можеш и по-добре.
Дръзко вино, доста изискано и не претенциозно.
Всъщност, аз говорех за себе си.
- Не знам.
- Не, права си.
Виното е като хората. Виното поема цялото въздействие на околните.
Абсорбира го и приема своя индивидуалност.
Ето.
Помириши.
Розмарин.
Някаква гъба?
Много добре.
Стафида, касис, джоджен,
лавандула...
Това всичко расте наоколо, и е във въздуха. Сега... опитай пак виното.
Затвори очи.
Стафида. Мога да го вкуся и...
от кафявата бутилка... лавандула?
Невероятно.
И ти си направил това?
Невероятно.
Мерси.
Чия е тази къща?
Изоставена е. Тук вече никой не идва.
Човека който държеше мястото, се отказа преди много време.
Виж.
Виждаш ли тази земя? Тя си е почивала.
Сега е добра.
Някой ден ще купя тази земя и ще правя страхотно вино,
точно тук на тези останки от лозя.
Значи ти би рискувал всичко за това?
Ще направиш всичко, за да я имаш?
Ще застанеш на колене е ще се молиш?
С какво се различаваш от мен?
Признай си. Не много.
Добре, признавам.
Тук е прекрасно.
Ще ти помогна да си върнеш твоя Чарли. Ако го искаш, ще го върнем.
Както ти обещах.
Как смяташ да купиш това лозе? Трябва да имаш план или стратегия.
- Имах план, но не се получи.
- Не се получи ли? Какъв беше плана?
Имах... нещо за продажба.
Нещо? Какво например?
- Стока, облигации, чанта с плутонии?
- Няма значение. Изгубих го.
Изгубил си го? Ако бях на твое място, щях да имам резервен план,
нещо повече от глупости, на които да се вържа.
Нещо, може би, може би... като това.
Люк... идваш ли?
Урок номер едно.
Преди да започнеш война, трябва да подбереш внимателно бойното поле.
Също така, не позволявай на Чарли да разбере, колко много го желаеш.
Никога не казвай на някого че го желаеш.
Виждаш ли? Какво е това цупене? Жулиет го направи. Това си го спомням.
Цупенето е едно от най-големите оръжия на французойките.
- Защо е толкова важно?
- Това възбужда.
То поставя мъжа в състояние едновременно на възбуда и страст.
Тя знае как да каже "да" когато има впредвид "не" и "не" за "да". Разбираш ли?
- Не.
- Не разбираш?
Хвана се.
Сега, най-важното. Когато Чарли те види,
той ще очаква от теб драма, да му направиш сцена.
Ти няма да му направиш удоволствието. Това ще го заинтригува.
Люк. Виж. Виж какво открих.
Напомня ми за теб.
Мосю Антоан Тесиер.
Как ще платите, сър?
Кога искате да бъде сватбата?
- Следващият уикенд.
- Следващият уикенд?
- Какво има, Чарли?
- Нищо. Аз...
Мога да се закълна, че видях Кейт.
Сигурна съм, че си въобразяваш.
Кажи ми. С какво се занимава баща ти?
Ами, той е доктор... като мен. Само че той е психиатър.
- Веднага се връщам.
- Моля те, Чарли, седни.
- Родителите ми ни гледат.
- Сигурен съм че видях Кейт.
Ела с мен.
Ти не си разбрала и дума от това което ти казах.
Как ще ти помогна да си върнеш този смешник, като се държиш като клоун?
Беше нещастен случай. Не очаквах да го видя там.
Да се подмазва на родителите й... облечен по този начин.
А ти видя ли я? Как си режеше храната на много малки парченца, ето така.
Видях я. Тя беше...
- Тя беше какво?
- Тя беше...
Добре. Разбирам какво искаш да кажеш. Не съм достатъчно секси.
- Не, нищо не казвам.
- Аз трябва да съм като това нацупено момиченце
което казва "да" когато има впредвид "не" и "не" за "да", е аз не мога да го направя.
Щастлива. Намръщена.
Използвай подходящата физиономия за подходящото чуство.
Но ти? Не, ти искаш мистериозна, секси, манипулираща...
- Не аз го искам.
- Ти какво искаш?
- Искам те... искам те...
- Искаш ме...?
Искам те да...
да накараш Чарли да страда.
Да бъде изкушен.
Искам да го накарш
да чуства, че дори да си пред него,
той не може да те има.
Това е всичко.
Люк?
Ти...
Мислиш ли че имам шанс с Чарли след това, което се случи преди малко?
Да, разбира се.
И утре ще превърнем твоята грешка в наше предимство.
Така ли?
Той все още ще се чуди, дали те е видял?
Ти ще си като призрак, фантом.
И това ще разбие тяхната хармония.
Е, кога ще се срещна с него?
Точно когато те започнат да се чустват добре отново.
Тогаво ще атакуваш.
- Кейт!
- Здрасти!
- Може ли да седна при вас?
- Ама разбира се. Моля седни.
Моля да ме извините. Не ми обръщайте внимание.
- Е... ти сигурно си Жулиет.
- Да, аз съм Жулиет.
Нека разгледам жената която открадна малкото сърчице на моя Чарли.
Не съм крала нищо което не е искало да бъде откраднато.
Тя е умна, Чарли. И красива, и сигурно е страхотна във всичко.
- Виж, Кейт...
- Спокойно. Не съм дошла да се караме.
Ало, келнер.
Не говоря много френски, така че ме следете. Искам един морски бриз.
Френските келнери. Ако си любезен, те правят на боклук.
Отнасяй се с тях като с боклук, и те те обичат.
- Какво?
- Нищо. Изглеждаш толкова променена.
Ами... Чарли, аз преминавам през нещо като преход.
Виждаш ли, след като ти се обади, аз реших да се кача на самолет и да те върна.
- Мразя да летя. Всъщност никога не съм летяла.
- Да.
Но нямаше начин всичко, за което съм мечтала да бъде разрушено
заради някоя нацупена малка - това беше преди да се запозная лично - кучка,
искаща да открадне съпруга ми. Купих си билет, качих се на самолета
и някак си оцелях над океана. След това се случи нещо изключително.
Какво?
Всичко се обърка.
Така че се скитах по улиците на Париж, без стотинка, без всякаква надежда.
И, нека ти кажа, човек може да опознае себе си в моменти като този.
Аз осъзнах, че съм прекарала повечето от зрелият ми живот
опитвайки се да се защитя точно от такава ситуация.
Но това не може да стане. Няма сигурен дом, или сигурна връзка.
Ти се поставяш в още по-лоша ситуация
и се чустваш отвратително през това време. Съжалявам, Чарли.
Благодаря ти.
И тогава се запознах с Люк.
Лиук?
Люк.
Ето го. Люк. Ела насам. Искам да те запозная с едни хора.
Люк, таво е прекрасната Жулиет.
Чарли, Люк.
Сладкишче?
- Какво каза той?
- Не знам.
Той не говори много английски, но се справяме чудесно.
- Така ли?
- Аха.
Мисля че е заради този преход, помага ми да забравя за нас.
Най-вероятно е това, но... какво по дяволите?
Обичам морето, толкова е красиво...
толкова мистериозно...
толкова... пълно с риба.
С какво се занимава?
Освен това, че се занимава с мен ли?
Не мисля, че се занимава с нещо.
Това беше страхотно.
Хей, ти. Беше фантастична. Невероятна. Те бяха напълно разбити.
Беше изумително. Чуствам се освободена.
Сега, довечера, ще вечеряш с Чарли,
преструвайки се че обсъждате детайлите по раздялата.
До утре, обещавам ти, ти ще си царицата на замъка отново.
Трябва да празнуваме. Малко вино, шампанско.
- Не мърдай.
- Добре.
Прекрасен ден да си в Кан. Нали, Кейт?
Извинете. Познаваме ли се?
Не. Но имаме общ познат. Люк Тесиер.
За това дойдох да говоря с вас за... огърлицата.
Огърлицата. Той постъпи глупаво, като не я декларира.
Голяма ли ще е глобата, коята трябва да плати?
Защо просто не го арестувате?
Аз съм старомоден. Дължа му много, доста повече от пари.
Затова искам да говорите с него. Може да ми я върне утре... анонимно.
- Той няма да се съгласи.
- Но трябва.
Обадете ми се утре.
Наистина е прекрасен ден. Надявам се да му се насладите.
Ето къде ще продам огърлицата утре.
- Твоята огърлица.
- Моята огърлица.
Тя беше на баба ми.
Тя живееще в Сан Франциско. Когато почина ми я завеща на мен.
Да, разбира се. Защо не?
Люк?
- Какво ще кажеш аз да я продам?
- Ти? Какво имаш предвид? Защо?
Защо ли? Защото аз съм аз, а ти си ти.
- Искам да кажа, ако аз отида в бужутерията...
- Цялата издокарана, изглеждаща страхотно.
С твоята малка усмивка, с твоята малка походка.
Така ще е по-добре. Благодаря.
- Какво значи, с моята малка походка?
- Просто начина по който вървиш.
- Като жена, но и като малко момиче.
- Не, не е вярно.
Искаш ли нещо за пиене?
Добре, страхотно. Излизам след секунда.
Купих я долу от магазина.
Изглеждаш превъзходно. Скъпа ли беше?
- Да.
- Писа ли я за сметка на стаята?
Добре. Няма проблеми.
Просто искам брат ми да те види.
Имаш нужда само от още едно нещо.
- Ще го носиш довечера.
- Не мисля, че това е добра идея.
Настоявам. Ще бъдеш чаровна...
Да ти носи късмет.
Коя е богинята сега?
Сега! Ще тренираме.
Аз ще съм Чарли.
Аз ще съм Кейт.
Така, ние танцуваме. Аз осъзнавам колко се нуждая от теб.
Аз си мисля, аз съм идиот, глупак, без брадичка, безумец...
Добре. Добре, схванах идеята.
Ние танцуваме.
Чувствам се... толкова добре.
Сега, какво ще ми кажеш?
Вече не знам.
Не знаеш?
Не знам кога да спра да се престувам. Кога да му кажа, че...
Че обичаш само него и все още го желаеш.
Когато дойде момента, ще разбереш.
Ще му кажеш, и всичко ще свърши.
Знаеш ли какво ще направя за теб за да ти подсигуря победата?
Какво?
Жулиет.
Жулиет?
Тя ще се чуства малко тъжна довечера, малко ядосана.
Малко уязвима.
Ще я открия и... ще я успокоя.
Не искам да правиш нещо, което ти е неприятно.
- Ще го направя за теб.
- Ами, твоят малък...?
Моят малък проблем, няма да е проблем довечера.
Изведнъж, Се чуствам като теб - освежен.
Ще отида при нея. Ще я намеря и ще говоря с нея...
Нека просто да танцуваме.
Ще задържа Бонзай-а. Лампата, която взехме от Ню Йорк, е за теб.
Любовното кресло в хола... Кажи ми ако мислиш, че това е глупост.
Ще вземем един моторен трион, ще го разрежем на две и ще имаме два стола.
Може ли да не говорим за това? Толкова е потискащо, нали?
Това е целта, Чарли. Това е целта при раздялата.
Ако не можеш да се справиш, ще продам къщата и ще ти пратя половината пари.
- Сигурно ме мразиш.
- Не е вярно. CD-тата ще разделим трудно.
- Защо просто не ми ги оставиш?
- Не ме мразиш?
Не. Мразех те, Чарли. Наистина, но...
Сега...
Не.
Кейт.
Аз...
- Скъпи, да не плачеш?
- Не.
Не, не. Аз...
Знаеш ли, Просто се почуствах толкова ужасно виновен.
Чуй ме, не се чуствай виновен защото аз ще се почуствам виновна
че съм те накарала да се чустваш виновен и...
Знаеш ли...
Всъщност, това бях старата аз.
Чуствай си се виновен. Потопи се докато пръстите ти се набръчкат.
Ти си изумителна. Наистина.
Кейт.
Ще танцуваш ли с мен? Просто...
Един последен танц?
Моля те?
Ти си му точно до брадичката. По някога ми идва да го ударя.
- Само си губиш времето.
- Не, той е прекрасен.
Толкова е нежен.
Не е като французите.
- Знеш какво имам предвид?
- Да, разбирам.
Как може да ми причини това?
Ако бях по-млада, това нямаше да се случи.
Той щеше да е в стаята с мен а тя щеше да чака цяла нощ.
Мога да си представя.
Погледни ме, моля те.
Кажи ми какво виждаш.
Изглеждаш толкова различна... но си същата.
Като че ли някой е запалил светлинка вътре в теб.
Защо не бях аз?
- Какво има?
- Не, всъщност, всичко е наред.
Извини ме. Извини ме.
Сигурно съм полудял.
Люк...
Кейт...
Какво каза?
Казах Кейт.
- О, Кейт.
- Спри.
Скъпа.
Чарли, казах... спри.
Какво?
- Чарли...
- Какво?
Защо не си ти този, който запали голямата светлина в Кейт
че ти не можеш да устойш да зарежеш новата с приятелка заради старата?
Какво?
Преди 12 часа, всичко което искаше беше Жулиет.
Жулиет? Аз... тя е прекрасна.
Завладяваща. И...
Когато я срещнах, аз не мислех.
Понякога правиш неща, за които не мислиш.
Просто трябва да ги правиш, да правиш това, което чустваш.
Може би аз бях... страхувах се. Страх от това, което ни очакваше.
Знаеш ли? Страхувах се от брака.
Чарли?
Ти не се страхуваше да се ожениш за нея.
Без значение как изглеждам тази вечер,
това съм си все вчерашната аз с която ще свършиш утре.
Същата стара аз, която иска дом и семейство,
която иска да пусне корени и да види как растат.
Искаш да бъдеш фермер?
Моля.
Има едно нещо, което не искам.
Съжалявам, Чарли.
Да, отворено е.
Добро утро.
Добро утро.
Е как мина? Какво стана?
ами, той искаше да се върне.
Поздравления.
Ами ти? Старият бик е отново на линия?
Трябва да вървим. Бижутерът чака.
Точно както каза. Яйцето?
Гнездото с яйца.
Бяха преведени от банката в Торонто,
и бижутера се съгласи да напише чек в замяна.
Илюзията е готова.
Благодаря ти.
Защо правиш това? Ти не си с Люк.
Вероятно няма повече да го видиш.
Не знам.
Трябва да дойда някой път в Канада. Вие сте много състрадателни хора.
То аз не съм съвсем канадка.
Всъщност, в момента си нямам страна.
От чисто любопитство,
колко струва?
Бих казал... повече от $100 000.
44,782.
Това е невъзможно.
Защо ли те послушах с твоята малка походка и...
- Той каза че имало дефект.
- Дефект?
- Няколко дефекта.
- Няколко дефекта?
Каза че диамантите били красиви, но имало дифекти. Съжалявам.
- Всичко е наред.
- Така ли?
Не е толкова, колкото се надявах,
но е достатъчно да си купя земята и да започна да засаждам.
Ще ми отнеме повече време, може би 6 години, преди да изкарам прилично вино, но...
Благодаря ти.
Много ти благодаря. Ти си моят ангел на късмета.
Кой би го помислил?
Трябва да вървя... защото Чарли ме чака.
Знаеш че те обичам!
Чуй, аз вечерях с нея...
Защо не се върнеш при нея?
Ти отиде в стаята като...
Жулиет!
Ех, любов. Прекрасна е.
Какво правиш тук?
Някакъв си платил сметката за хотела с крадена кредитна карта.
Погрижих се за това.
Това не е истинска любов.
Ти пък, какво знаеш?
Искаш ли да чуеш истинска любовна история? Знам една много хубава.
- Наистина? С добър край ли е?
- Не знам.
Може би ти ще помогнеш за финала.
- Аз?
- Да.
Представи си... самолет.
Кейт?
Да?
Вече не те е страх да летиш?
Мислиш си за твоята бяла спретната къщурка?
Тя е на склона, точно до едно красиво лозе.
- Но не за това си мисля.
- А за какво?
За теб.
А аз си мисля... че никъде не трябва да летиш.
- Не трябва ли?
- Всъщност, съм сигурен.
- Така ли?
- Мисля си...
Искам те...
Искаш ме...?
Това е. Искам те.
Subtitles: !vo
- Изпей тази песен.
- Коя песен?
Песента на Боби Дерън.
- Не е на Боби Дерън.
- Да, на Боби Дерън е.
- Това е Чарлс Тренет.
- Не. Някъде далече...
Не. "Ла Мер". Това е "Ла Мер".
- Може би вашия човек е направил кавър.
- Не. Това е френска песен.
Люк, можеш ли просто да я изпееш?
Subtitles: !vo