I Am David (2003) Свали субтитрите
АЗ СЪМ ДЕЙВИД
В годините след Втората световна война
много хора от Източна Европа бяха изпратени в трудови лагери
затова, че не одобряваха новия режим.
Много семейства бяха разделени.
Животът в тези лагери бе изключително тежък, а бягството невъзможно.
Но за едно момче на име Дейвид, това бе единствената надежда.
"Слушаш ли ме?
Трябва да избягаш от тук тази нощ. Това е единствената ти възможност да оцелееш.
Ако следваш инструкциите ми и успееш да се измъкнеш от лагера,
трябва да се опиташ да напуснеш България, без да те забележат.
Навсякъде ще те дебнат да те арестуват
и ако не си изключително внимателен, ще те хванат. "
Ако успееш да преминеш границата, трябва да занесеш този плик в Дания.
Първо - тръгни на юг към Солун и се скрий на някой кораб за Италия.
Когато пристигнеш в Италия, опитай се да стигнеш колкото се може по на север.
Пътуването ти ще е дълго и може би невъзможно,
но трябва да занесеш този плик на властите в Дания.
Не трябва да го отваряш.
Ако някой види съдържанието му преди да го доставиш,
ще те върнат обратно тук.
Разбра ли?
Знам, че целият ти живот е минал в този лагер,
но светът започва извън него.
Един много опасен свят.
Не се доверявай на никого!"
"Като стане време, излез от бараката и се насочи към западната ограда."
"Когато видиш сигнала,
ще имаш 30 секунди да прескочиш оградата,
преди отново да включат тока."
Ще ме застрелят...
"Под един пън до оградата на лагера,
ще намериш заровени нещата, от които ще имаш нужда по време на пътуването. "
"Ако следваш инструкциите ми и успееш да се измъкнеш от лагера,
трябва да се опиташ да напуснеш България, без да те забележат.
Ако искаш да избягаш, трябва да направиш всичко, което ти казах.
Мен утре ме местят в друг лагер
и няма да мога да ти помагам. "
"Следвай компаса на юг към Солун.
Опитай се да стигнеш до там на всяка цена."
Кой беше?
Излизай! Излизай веднага!
Искаш да избягаш от рая? Толкова ли си неблагодарен?
"Границата между България и Гърция е строго охранявана.
Оградите са свързани с алармата. Не ги докосвай. "
Тревога! Тревога! Нарушител!
Стой! Стой! Спри момче!
Върни се! Кучи сине!
Стой! Къде си мислиш, че отиваш? Не можеш да избягаш!
Ще те хванем, гадино!
Стой!
Стой!
Ще те хванем!
"Следвай компаса на юг към Солун.
Скрий се на някой кораб за Италия."
Ей! Защо си оставил люка отворен?
Йохан...
мъртъв ли съм?
Не.
Няма да успея. Ще ме хванат.
Не и ако внимаваш. Трябва да си незабележим.
А ако те видят,
смеси се с хората наоколо.
Как?
От затворниците в лагера си научил думи от различни езици.
Вслушвай се внимателно и ще можеш да разговаряш с хората...
и да ги разбираш.
Много ме е страх.
Има места, където всичко е хубаво.
Виждал съм ги.
Преди много време, но съм ги виждал.
И ти ще ги видиш.
Защо не дойдеш с мен?
Това е твоето пътуване.
Аз трябва да поема по моето.
- Какво да търся?
Какво ще намеря в Дания?
Свободата.
Но аз дори не знам кой съм.
Какво правиш на моето място?
Не си пипал списанията ми, нали?
Трябва да докладвам на капитана. Яко си загазил, момче.
Моля ви, не му казвайте! Трябва да стигна до Италия.
Ако не ме издадете, ще ви дам това!
Седефена дръжка.
Хубав нож. Съветска направа.
Дай ми и компаса и ще сключим сделка.
Не мога! Само ножът.
Знаеш ли, мога да го взема и пак да те издам.
Но аз съм честен човек.
Сигурно ще си навлека неприятности за това, че не съм докладвал за теб...
Но сделката си е сделка.
Роберто, стига си разглеждал тези списания! Ела веднага горе!
Стой мирен, ей сега се качвам.
Виж, никой не трябва да те вижда.
Не трябва да те виждат, че слизаш от кораба на пристанището.
Като наближим ще те спусна през борда
и ще можеш да доплуваш до брега.
Не се притеснявай, течението ще те изхвърли на брега.
Готов ли си?
Успех!
"Когато пристигнеш в Италия, върви на север, докато не стигнеш Дания."
Защо ни мразят толкова много, Йохан?
Защото мразят всички хора,
които не вярват в това, в което те вярват.
Защото родителите ми не вярват в това, в което вярват пазачите?
Затова ли съм тук?
Не знам нищо за родителите ти,
но предполагам, че е така.
Не си ги спомням.
Знаеш ли какви са били?
В какво са вярвали? От къде сме дошли?
Дейвид,
не знам нищо за теб.
По-добре да бях умрял.
Никога не говори така! Дори не си го и помисляй!.
Защо не? Тук няма нищо хубаво!
Какъв е смисълът да си жив?
Докато си жив, можеш да промениш нещата. Ако си мъртъв - не можеш.
Направи всичко възможно да останеш жив. На всяка цена. Ела.
"Знам, че целият ти живот е минал в лагера.
Но светът започва извън него.
Един много опасен свят.
Не се доверявай на никого!"
Вкусно изглеждат, а?
Не исках да те стресна!
Искаш ли малко хляб?
Да, моля.
- Имаш ли някакви пари?
Не.
Съжалявам, но хлябът струва пари.
Къде живееш?
Аз съм от цирка.
От цирка, а?
Ами той ще пристигне чак след две седмици.
Май доста си подранил.
Откъде мога да изкарам малко пари за хляб, г-не?
Погледни кухнята.
Блести от чистота.
Това е традиционната фурна на дърва.
Знаеш ли как пече хляба Абруци, надолу по улицата?
На газ.
И въпреки това хората купуват от него, а не от мен! Невероятно!
Ако искаш да ти дам малко хляб,
трябва да си го заработиш.
Усмихни се!
- Защо?
Защо? Защото ще опиташ от най-хубавия хляб в Италия.
Ето защо.
Св. Елизабета,
момчето пита защо трябва да се усмихне.
Не мисля, че знаеш как да се усмихнеш.
Коя е тя?
Това е Св. Елизабета.
Покровителката на пекарите.
Тя се грижи за всеки изпаднал в нужда.
Но най-вече за пекарите.
Сам ще се увериш.
Вземи това...
и може би някой път тя ще помогне и на тебе.
Виж какво,
ти само стой тука, а пък аз ще ти дам един хубав пресен хляб.
Има нещо в него... лицето му...
очите му...
Това не са очи на нормално дете.
Елате да се уверите сами.
Приятелите ми искат да поговорят с теб.
Просто искат да разберат кой си. Няма за какво да се притесняваш.
Трябва да ти зададем няколко въпроса.
Опитвам се да ти помогна! Повярвай ми!
Пусни ме!
"Опитай се да стигнеш колкото се може по на север.
Желая ти късмет. "
Строй се! Веднага! Строй се!
Веднага! Строй се!
Кой беше?
Кой е отговорен за това?
Той беше! Сигурен съм!
Застреляй го!
Св. Елизабета...
казвам се Дейвид.
Пекарят ми каза, че помагаш на хората.
Искам да стигна до Дания.
Трябва ми помощ да изляза от тази гора.
Трябва да стигна до Дания,
но не мога, загубих се.
"Трябва да си незабележим.
А ако все пак те видят,
слей се с хората около теб. "
"Св. Елизабета...
момчето иска да знае защо трябва да се усмихне.
Не мисля, че знае как. "
Св. Елизабета... може ли да те помоля за нещо друго?
Върви си! Моля те, върви си!
Не исках да те ядосам.
Честна дума, просто се опитвах да се слея с останалите.
Джина! Тихо!
Какво правиш в моето лозе? Да не крадеш грозде, а?
Добре стана, че си тук, защото ми трябва помощ. Хайде ела тук.
Хайде!
Благодаря на Бога, че Джина те хвана. Направо съм отчаяна.
Трябва да занесеш това вино на празненството на Бетели.
Внимавай, моля те.
Третата ферма надолу по пътя. Ето ти 2 лири за услугата.
Какво? Няма да получиш повече!
Знаете ли на къде е север?
- Да ти приличам на компас?
Нямам представа. Попитай Бетели. Хайде върви!
Върви! Върви!
Джина! Лошо куче! Ела тук!
Най-после!
Къде се губиш? Трябваше да си тук преди час!
Хей всички, добри новини! Виното дойде!
Браво на момчето!
Нямам нужда от странно изглеждащи хлапета, мотащи се наоколо.
Изчезвай!
Какво ти става?
До тоалетната ли ти се ходи?
Искам да си купя нещо за ядене, моля
- Поздравления.
Дошъл си на правилното място.
- Искам едно от тези...
това и едно от онези.
Имаш ли пари?
А може би трябва да ти продам магазина за толкова, а?
И да ти дам и жена ми и децата.
Изчезвай.
Дейвид!
Мамо...
Ако ме беше послушал, това нямаше да се случи!
Виж, успокой се. Не може да сме далеч от бензиностанцията.
Не смятам да вървя пеша без да знам къде отивам.
Пък и не съм с подходящи обувки.
Хей, млади човече!
Имаме нужда от помощ.
Да знаеш някоя бензиностанция наоколо?
Хлапето сигурно не говори английски. Опитай на италиански.
Добре.
Магазина ми за вино има нужда от пържола.
Магазина ми за вино има нужда от пържола.
Не?
Магазина ми за вино има нужда от пържола.
Ей там минах покрай едно място, където правят това.
Говориш английски. Чудесно.
Ще отидеш ли да ни купиш малко бензин? Ще ти платя.
Да, г-не.
Г-не...
искам да си купя нещо.
Хей!
Какво търсиш в моята собственост? Дошъл си да крадеш, а?
Хайде бий се!
Какво е това? От къде го открадна?
Дай ми го, мое е!
- Ами? Вече е мое!
Бягай, малък страхливец!
И не се връщай!
Йохан...
искам да избягам.
Ти каза, че докато сме живи можем да променим нещата.
Но откъде знаеш, че ще ни оставят живи?
Не знам.
Трябва да направим всичко възможно да оживеем.
Ще ни убият, ако се опитаме.
- Така или иначе ще ни убият.
Трябва да направим всичко възможно да оцелеем.
Ти го каза.
Страх те е.
Да.
Страх ме е.
Не искам вече да ме е страх, Йохан.
Нито пък аз.
Карло! Помощ!
Помощ!
Помощ!
Помощ!
Не дишай!
Обичам те, Дейвид.
Буден ли си?
Гледах те.
Исках да съм сигурна, че си добре.
Колко време съм спал?
От вчера.
Трябва да си бил много уморен.
Когато дойде лекаря, ти дори не се събуди.
Мама те покри със завивките.
Къде е торбата ми?
Каква торба?
Нищо. Объркал съм се.
Изгорил си се...
но не е много лошо.
И аз съм изгорена. Виждаш ли?
Не е лошо. Шека и Анджело ще имат неприятности.
Наказаха ги да си легнат без да вечерят.
Защото не трябва да си играят с огън.
Как се казваш?
Дейвид.
- Аз съм Мария.
Благодаря ти, че ме спаси, Дейвид.
Татко каза, че е можело да умра.
Също и ти.
Ти си много смел.
Усмихнах ли ти се току-що?
Да. Защо питаш?
Не знам.
Мислиш, че съм смешна ли?
Не.
Тогава, може би ме обичаш?
Ти си буден!
Мария, ти ли го събуди?
Казах ти да не го будиш!
Казва се Дейвид, мамо. Сам се събуди.
Нали, Дейвид?
Отивай да се приготвяш за обяд. Дейвид ще слезе след минутка.
Добре, мамо.
Ти спаси моята Мария.
Затова,
ти дължа живота си.
Добре ли си?
Трябва да се обадим на родителите ти.
Те сигурно много се тревожат.
Разпитахме наоколо, но никой не знае кой си.
Няма да се притесняват за мен.
Аз не живея наблизо. Всъщност на път съм към къщи.
Сам?
Къде отиваш?
Обядът е готов, г-жо.
Благодаря, Джулия.
Е добре...
след като си далеч от дома,
искам да останеш с нас няколко дни.
Лекарят каза, че трябва да почиваш докато зараснат раните ти.
Донесох ти някои стари дрехи на Карло.
А сега се облечи и слез долу.
Ще има специален обяд в твоя чест.
Всички те очакват с нетърпение.
Аз... исках да ти кажа, че съжалявам.
Не исках да те набия вчера.
Виж, помислих че си от онези момчета, които откраднаха колелото на Мария.
И ти би помислил така, нали?
Не.
- Карло, слизай за обяд.
Извиках те преди 5 минути.
- Идвам.
Моля те, не казвай на родителите ми какво се случи вчера, става ли?
Не го направих нарочно. Кълна се!
Става ли?
Благодаря ти.
Хайде, да вървим.
Дейвид, казвам се Джовани Решиньо и съм баща на Мария.
За нас е чест, че си ни гост.
Дейвид, ела тук. Мария иска да седнеш до нея.
Мария, знам че е твой ред да кажеш молитвата,
но ако нямаш нищо против, днес искам аз да я кажа.
Отче наш,
благодаря ти за чудесната храна, която е сложена на масата.
и за щедростта, с която ни обсипваш.
Искаме специално да ти благодарим, за това, че ни изпрати Дейвид,
чиято смелост и жертвоготовност,
запази нашата скъпа Мария жива и здрава.
Моля те, благослови Дейвид и цялото ни семейство,
и ни напътствай за да продължаваме да вършим добри неща.
Благодаря ти, Боже.
Амин.
Е Дейвид, не знам за теб, но аз умирам от глад,
Да ядем.
Всичко наред ли е, Дейвид?
Хубаво ли е да имаш семейство?
На мен ми харесва.
Но аз не познавам някой, който да няма семейство.
Ти нямаш ли си семейство?
Не знам, но бих искал да имам.
Можем ние да ти станем семейство.
Ще бъдеш почетен член.
Харесваш ли брат си, Карло?
Да, но той само ми се подиграва.
Нарича ме "ревла". Но аз вече не плача толкова.
Ти не го ли харесваш?
Има много хора, които не харесвам.
Защо?
Защото светът е пълен с ужасни хора, Мария...
и те вършат ужасни, зли неща.
Виждал съм ги.
Не мислиш, че ние сме ужасни хора, нали?
Не, не разбира се.
- Дори и Карло?
Да влезем вътре. Искам да ти покажа нещо.
Татко има много книги с поезия.
Чете ми от тях.
Най-много ми харесва Шекспир.
Харесваш ли сонетите на Шекспир?
Никога не съм ги чувал.
Ти не познаваш доброто...
нали?
Какво е това?
Това е Земята.
Никога не съм виждал такава карта.
Можеш ли да я разчетеш?
Това е Италия...
Това е Русия...
Това е Америка...
Къде е Дания?
Ето тук.
Тук горе. Между нас са Швейцария и Германия.
Някога била ли си в Дания?
- Не. А ти?
Аз съм на път за натам.
Наистина ли? Защо отиваш в Дания, Дейвид?
Мария, знаеш че не трябва да влизаш тук без разрешението на баща ти.
Съжалявам. Исках да почета на Дейвид малко стихове.
Добре.
Защо не отидеш да набереш малко цветя за масата за вечеря?
Може ли Дейвид да ми помогне?
- Не, Дейвид ще остане тук.
Аз и татко искаме да говорим с него.
Как е ръката ти, Дейвид?
Добре.
Дейвид, с Джани искаме да сме сигурни, че всичко е наред с теб.
Тази сутрин ти каза, че пътуваш за някъде.
Къде отиваш?
Отивам в...
трябва да настигна цирка.
Цирка?
Да, аз съм от цирка.
Какво правиш в цирка?
Много неща.
- Родителите ти там ли са?
Да.
Защо родителите ти са те оставили да пътуваш сам?
Всичко е наред. Те нямат нищо против.
- Дейвид, лъжеш ли ни?
Не.
Лъжеш ли ни?
Дейвид, лъжите са забранени в този дом.
Не! Кълна се!
- Добре...
Всичко е наред, Дейвид. Всичко е наред.
Дейвид, просто искаме да сме сигурни, че всичко е наред.
Не се притеснявай. Няма да те нараним.
Извинявай, че така те разпитваме.
Защо не отидеш да се приготвиш за вечеря?
Откраднал си го.
Когато нямаше никой се промъкнах в канцеларията на онзи тип.
Знаеш ли какво ще ти сторят ако разберат?
Беше в бюрото му.
Обещай ми, че никога няма да взимаш нещо, което не е твое.
Обещай ми!
Кой беше? Кой е отговорен за това?
Той беше! Сигурен съм!
Застреляй го! Трябва да им дадем урок!
Не, ето този е бил.
Пази я, Св. Елизабета.
Аз не заслужавам да се грижиш за мен.
Аз не заслужавам нищо добро.
Моля те, кажи на Мария, че съжалявам.
И ако срещнеш Йохан...
кажи и на него, че съжалявам.
Пролетарии от вси страни...
- Съединявайте се!
Пролетарии от вси страни...
- Съединявайте се!
Това беше голяма грешка, момче.
Не бях аз! Не го направих аз!
Пуснете ме!
Не се дърпай! Върви!
Не мърдай, момче!
Стой! Стой ти казвам!
Хей, къде отиваш? Върни се!
Ще те намеря, момче!
Здрасти приятел! Значи си стигнал до брега. Браво!
Роберто? Защо не си на кораба?
Напуснах. Беше много скучно.
Освен това ме хванаха да крада щайга домати.
Искаш ли да те закарам?
Качвай се!
Накъде си тръгнал?
Към Дания.
- Дания?
Дълъг път. Аз отивам само до Милано.
Няма нищо.
- Бях в Дания преди няколко години.
Хубаво е. Има много красиви момичета.
Довиждане приятелю и късмет!
Предай много поздрави на Дания от мен.
Здравей!
Знаех си, че има някой.
Винаги усещам, когато някой ме гледа отзад.
Някакъв вид психо-енергия не мислиш ли?
Ела, погледни.
Цяла сутрин се опитвам
да уловя същността на това прекрасно място.
Обикновено като се кача тук и ме обзема вдъхновението,
но днес нещо не се получава.
Какво мислиш?
Много е хубаво.
Нима? На мен ми изглежда малко безжизнено.
Имаш много интересно лице.
Може ли да те нарисувам?
В какъв цвят искате да го изрисувате?
Това ми хареса.
Мисля, че си едно малко предизвикателство.
Нали нямаш нищо против да поседнеш за известно време?
Между другото, казвам се Софи. Ти как се казваш?
Дейвид.
Дейвид? Прекрасно!
Микеланджело си има своя Давид, сега и аз ще имам моя.
Много добре позираш, Дейвид.
Повечето възрастни не могат и минутка да стоят мирно.
Винаги им казвам, че колкото повече мърдат,
толкова по-зле излизат на рисунката.
Но това не значи, че не можеш да движиш устата си.
Ако говориш няма да провалиш картината. Не съм толкова некадърна.
Всъщност, няма какво да кажа.
Добре, не казвай нищо.
На този свят има прекалено много хора,
които няма какво да кажат,
но не спират да говорят.
Прав си, че пазиш думите си.
Това значи, че си много властен човек.
Не искам да съм властен човек.
Не е нужно да бъдеш.
Просто знай, че ако поискаш може да бъдеш такъв.
Толкова е трудно...
очите ти...
Никога досега не съм използвала толкова черна боя.
Имаш много сериозни очи.
Много сериозно лице.
Е, още няколко завършващи щрихи и сме готови.
Живея наблизо. Искам да те поканя на обяд...
Да ти се отплатя за любезността.
Къде живеете?
От другата страна на границата. в Швейцария.
Дейвид,
сигурен ли си, че родителите ти няма да имат нищо напротив?
Всичко е наред. Няма да имат нищо против.
Те и без това не живеят наблизо.
Разбирам.
Какво е това?
Скицника ми.
Вътре са всичките ми рисунки.
Може ли да ги разгледам, моля.
- Разбира се.
Но те предупреждавам, че на са много добри.
Ходих на няколко урока, като бях по-млада,
но съм загубила форма.
Започнах отново да рисувам преди година.
За собствено удоволствие.
Кой е това?
Просто едно момче, което познавах преди много време.
Казах ти, че не са много добри.
Трябва да изляза.
- Какво?
Какво има?
Можеш да правиш, каквото пожелаеш, но си мислех, че искаш да видиш Швейцария.
Искам.
Виж какво,
ще ни проверяват документите. Ти имаш ли документи?
Не.
- Не е толкова важно.
Тази граница не е твърде охранявана. Едва ли ще е проблем.
Всичко наред ли е?
Да.
Добър ден, г-жо.
- Добро утро.
Документите, моля.
- Да, един момент.
А документите на момчето?
- Това е внукът ми, офицер.
Сутринта излязохме набързо...
и съм забравила документите му.
Не знам.
Имаме заповед да проверяваме всички документи, дори на децата.
Не може ли да направите едно изключение?
Едва ли той ще тръгне...
да сваля правителството или нещо такова.
Добре г-жо Андерсън, приятен ден.
И млади човече,
погрижи се да ни вдигнат заплатите, когато вземеш властта.
Видя ли? Нямаше проблем.
Сега вече можем да отидем да обядваме.
Страхувам се, че няма отърване от моето изкуство.
Но е по евтино отколкото да си купувам истински картини.
На мен ми изглеждат като истински.
Я чакай за минутка.
Трябва да добавя последната си творба към галерията.
Хвани за минутка.
Благодаря.
Така ли изглеждам?
Да. Така съм те видяла.
Затова се нарича импресионизъм.
Кажи ми,
какво виждаш като я погледнеш?
Себе си?
Да, добре, но не това имах в предвид.
Трябва да гледаш на картините по друг начин.
Както гледаш на другите неща.
По-задълбочено...
да усетиш какво ти казва.
Добре...
когато аз погледна момчето на картината,
виждам един много интелигентен и много сериозен човек.
Един много добър човек.
Но...
има нещо в очите му,
и в лицето му, изглежда някак си изгубен и тъжен.
Но виждам само това,
защото той не би позволил да погледна по-навътре.
Наистина ли виждате всичко това?
- Да. Виждам.
Опа, чаят е готов.
Надявам се да ти стигне, Дейвид. Аз ям по много малко.
Но знам, че момчетата могат да се справят с доста храна.
Достатъчно ми е. Много е вкусно. Благодаря.
Добре.
Здравей, Анет. Храната ли подуши?
Или си дошла да кажеш здравей на госта ни?
Обичаш ли котки, Дейвид?
Не знам. Предполагам.
Трябва да опознаеш Анет. Ще ти хареса.
Много е сладка и грациозна, нали така котенце?
Какво е това?
Кое?
Това ли?
Медальон
Имам го от години. Беше на майка ми.
Ето ще ти покажа.
Баща ми го е гравирал на гърба.
Подарил и го е в денят на сватбата им.
"На Т. с любов, Жан. "
Това момчето, което сте нарисували ли е?
Да.
Това е синът ми, Питър.
Беше ми син.
Той умря скоро след като бе направена тази снимка.
Какво се случи?
- Пневмония.
Винаги е бил крехко дете.
Но беше много сладък, много обичливо дете.
Той тук със вас ли живееше?
Не, тогава живеехме в Цюрих.
Случиха се някои неща...
след като Питър умря и...
аз реших да се преместя тук.
Пък и кой ли не би искал да живее тук в планината?
Мястото е толкова красиво.
Нали така, котенце?
Искаш ли да я подържиш?
Няма да те ухапе.
- Добре.
Колко е мекичка!
И вибрира!
Мърка, Дейвид.
Никога ли не си галил котка до сега?
Не.
Къде живееш, Дейвид?
Никъде.
Аз съм в цирка.
В цирка?
О боже. Сигурно е много интересно.
Да наистина. Много е интересно.
Виж, ако няма къде да пренощуваш
си добре дошъл у дома.
- Не.
Не мога. Трябва да тръгвам. Вече не мога да остана никъде.
Дейвид, ако има нещо, което те тревожи,
бих искала да ти помогна, доколкото мога.
Моля ви,
не ме издавайте
- На кого да те издам?
На тях.
На тях, на който и да е.
Няма да те предам на никого! За нищо на света!
Тук си в безопасност, Дейвид. В безопасност си.
От пазачите?
От всички.
Искам да ти разкажа всичко, Софи. Но не мога.
Не мога.
Няма нужда да ми казваш нищо.
Искам само да знаеш, че тук си в безопасност.
И че всичко ще се оправи.
Поспи си добре, Дейвид.
Всичко е наред.
Добро утро, Дейвид. Надявам се, че не те събудих.
Трябва да отида до селото.
Обещах да занеса храна на един болен приятел.
Ако искаш, ела с мен.
Защо хората вършат ужасни неща?
Като например?
Ами бият други хора, убиват ги, затварят ги в затвори.
Повечето хора не правят така.
Моят приятел, Йохан, винаги ми казваше
"Не вярвай на никого!"
Животът не би имал смисъл ако не вярваш на никого, Дейвид.
Трябва да внимаваш, но трябва да се доверяваш на хората.
Как разбирате кои са лоши и кои не?
Дейвид, повечето хора са добри.
Имат семейства и приятели.
И просто искат да изживеят живота си колкото могат по-щастливо.
Разбира се, винаги ще има и лоши хора на този свят.
И обикновено ще ги познаеш като го срещнеш.
Но понякога това е невъзможно.
Но това не трябва да те спре
да изживееш пълноценно и свободно живота си.
Да си намериш приятели,
да познаеш добрината у хората.
Защото ако не сториш това, никога няма да познаеш щастието.
Това е къщата на приятеля ми.
Не е нужно да влизаш, Дейвид.
Защо не разгледаш наоколо. Обиколи магазините.
Ще се срещнем след малко в книжарницата.
Те са добри хора, Дейвид.
Не се притеснявай за нищо.
Разбра ли?
Здравейте.
Здравей.
"Трябва да направиш всичко възможно да избягаш.
Утре ме местят в друг лагер,
и няма да мога да ти помагам. "
Това е единствения начин да се спасиш.
Разбра ли?
Знам, че цял живот си прекарал в този лагер,
но светът започва извън него.
Един много опасен свят. Не се доверявай на никого.
И...
съжалявам за приятеля ти Йохан.
Софи, виждал съм тази книга и преди.
За какво се разказва?
Това е една чудесна книга, Дейвид.
Написана е от една жена, която е загубила съпруга и сина си,
в България, след войната.
Съпругът и бил англичанин,
и когато отишъл в България
да организира въстание срещу комунистите,
взел нея и детето им със себе си.
Но ги арестували и мъжът и момчето били убити.
Един от пазачите познавал жената
още от времето, когато били деца, и бил влюбен в нея.
Той уредил фалшиви документи, и и помогнал да избяга.
Жената жива ли е още?
- Да. Живее в Дания.
Аз съм Дейвид.
Знам, Дейвид.
Знам.
Превод и субтитри St. Squiffy
Сценарий и режисура Пол Файг
По романа на Ан Холм
В ролята на Дейвид Бен Тибър
Участват още: Джоан Плоурайт
Джим Кавийзъл
Христо Шопов
оператор Роман Осин
художник Джовани Наталучи
монтаж Стивън Вайсберг
музика Стюарт Коупланд