ALF - 01x01 - Pilot (1986) Свали субтитрите

ALF - 01x01 - Pilot (1986)
Всичко започна в онази необикновена нощ. Нощта в която той дойде.
Чакай, да изключа това.
Какъв е този шум?
О, Боже!
Това е в инфрачервения обхват. Засякох нещо в космоса.
Пулсар или сателит.
Ало, тук е К726ХАА, чувате ли ме?
Отговарят, но не знам на какъв език.
- Защо просто не го изключиш?
- Не мога, сигналът е твърде силен.
- Уили, какво е това?
- Боже мой, не може да бъде!
Защо осветлението изгасна?
- Тате, тате, какво е това на небето!
- Какво става?
Приближава бързо, мисля, че е по-добре ще е да...
Имаме си посетител.
{s:30}DANNEY team © 2005 {s:12}ПРЕДСТАВЯ
МАКС РАЙТ
АН ШЕДИЙН
АНДРЕА ЕЛСЪН
БЕНДЖИ ГРЕГЪРИ
{s:150}А Л Ф
- Ето го, ето го!
- Не се отделяй от мен, Брайън.
Боже мой, космато е!
- Да го сложим тук.
- Не на канапето!
Лин, разчисти масичката! По-бързо, тежко е!
Тежко и космато!
Не е за вярване. Какво мислите, че е?
Истинско извънземно!
Уили, какво е?
Не знам. Браян е прав. Това е AЛФ.
- Какво?
- A.L.F. Това е съкращение за алтернативна форма на живот.
Може ли да спи в моята стая?
Не, това нещо няма да спи никъде в... Нали няма да остава?
Защо не, извънземното И-Ти как остана?
Извънземното И-Ти беше на филм, а това тук е истинско и лежи на нашата масичка.
Това е невероятно. Направо удивително.
След толкова години на търсене и надежди за контакт с извънземни форми на живот,
най-после чудото се случи! Като сбъдната мечта е.
- Трябва да се отървем от него.
- Абсолютно!
Не знаем нищо за него. Може да е опасно, може да е заразно или недобронамерено.
Може да е всичко. Майка ви е права. По-добре да съобщим за него.
- Ами ако му направят нещо?
- Ами да, ако го набодат с игли?
Не, няма да го набодат. Нали Уили?
Биха могли. Не мисля че ще го направят, но биха могли.
Виждам че сте равълнувани, но нямаме друг избор, освен да съобщим за него.
Какво друго можем да направим?
- Може ли аз да предложа нещо?
- Да, разбира се, защо не...
Ами, ако няма много да те затрудни, можеш да поправиш космическия ми кораб?
Ехо, чети ми по устните!
- То говори!
- То е тежко, космато и говори.
Браво! Сегa ще ми поправиш ли кораба, за да разкарам дебелото си космато тяло?
Не съм сигурен дали ще мога да поправя космическият ви кораб.
- Не и сега, по тъмно.
- Може да използваш сервизна лампа.
- Все си напомням да си купя, но знаеш как е, все си зает с едно или друго...
- Уили!
- Извинявай, но толкова прилича на човек.
- Хайде да не се обиждаме.
Мисля, че не трябва много да се сближаваме с него.
Тя е права. Дай първо да хапнем, пък ще се сближаваме после.
- Да хапнем? Какво да хапнем?
- Котка имате ли?
- Ти ядеш котки?
- Не можеш да ядеш Лъки!
Никакво ядене на котки! Не и в този дом.
Добре де, добре. А да ви се намира котешка храна? Ще ям от консервата.
Можем ли да му дадем една консерва, мамо?
- Моля те!
- Моля те!
Добре, но някоя смачкана.
- Хайде, Алф.
- Ще дойдем с вас.
- Не е ли наистина удивително?
- Уили, осъзнай се, ако обичаш!
Едно извънземно дойде да живее с нас и ще яде или котешката храна, или котката.
Да, тази e идеална.
Добре, дай ми само един ден. Ако не се справя с него, ще съобщим на някого.
Добре.
Много е бърз, не може да му се отрече.
- Добро утро.
- Добро утро.
- Уили!
- Уили!
- Какво става там?
- Нищо, просто си викаме.
- Мръдни се!
- Няма проблеми.
Виж какво, Уили, тая работа няма да я бъде.
Аз ще се погрижа. Всичко е наред, всичко е под контрол.
Интересно решение.
Идвай веднага тук, хайде! Трябва да обсъдим някои неща.
Брей, ти си бил сляп като прилеп!
- Би ли ми ги върнал?
- Няма проблеми.
Трябва да знаеш, че Кейт е много изнервена от цялата ситуация.
Абсолютно! Коя е Кейт?
- Жена ми.
- А да! Да знаеш, че хърка.
- Не хърка.
- Лъжец ли ме наричаш?
Просто стой на страна от нея! И се опитай да си по-разумен.
- Няма проблеми.
- Това никак не е разумно!
Това е обратното на "разумно". Това е неразумно.
Нека се поуспокоим малко. Ще караме на малки стъпки.
Нямаш нужда от бръснене. Така си си добре.
Искам да правя всичко което правиш и ти. Ти си моят кумир.
- Сега ще взема душ.
- Брой ме и мен.
- Предпочитам да съм сам.
- И да ми оставиш топла вода!
- Ако обичаш!
- Въобще не гледам.
И стой далеч от прозореца. Имаме много любопитна съседка, г-жа Ачмонек.
Ачмонек? Звучи ми като правописна грешка.
Просто гледай да не те види, може да те издаде.
Тревор, може ли да има кръстоска между кенгуру и мравояд?
Стига си се подценявала!
Не говоря за себе си, а за онова нещо, дето ме зяпа от прозореца на съседите.
Какво? Нищо не виждам.
Преди секунда беше тук и мисля че се бръснеше.
Да, бе! Аз пък съм Шон Пен.
- Кърпа!
- На мен ли говориш?
Да. Подай ми нещо да се избърша, ако обичаш!
Дадено.
Това ще свърши ли работа?
Няма проблеми.
- Алф!
- Как върви работата горе Уилям.
Да ти кажа честно, малко помощ би ми дошла добре.
Не разбирам много от тези неща.
Нито пък аз. Просто завъртам ключа и то тръгва.
Аз ще ти подам ключа, тате.
- Хей, Лин, имате ли телефон тук?
- Не, защо?
Играта на радио "KLVZ". 50-тия обадил се печели ново "Порше".
А, чакай! Забрави! Трябва да имаш книжка!
- Френския ключ, моля!
- Аз имам шофьорска книжка.
- Чуй бързо! Как се казва парчето?
- Ключа, ако обичате!
- "Роден в Америка"
- Нищо чудно, че не я знам.
- Ще звънна.
- Ключ!
- Кой е номера?
- 311 555 98...
Ключ !
... 45!
- Извинявай, тате!
- Благодаря ти!
Алф, може би ще е по-добре, ако опиташ да се свържеш с твоите... хора.
Опитах. И отново, и отново до безкрайност. Не трябва да се заблуждавам - в капан съм.
Никога няма да видя отново пурпурната страна на моята планета.
Много ли преигравам?
- Виж, ако няма да помагаш...
- Аз се махам.
- Ако имаш нужда от мен, ще съм в къщата.
- Няма да имам нужда от теб.
- Е, пак ще съм в къщата!
- Опа, Лъки, мой човек!
Хващате ли "Улица Сезам" на вашата планета?
Не, а и да ти кажа честно и тук не я "хващам".
Ако сте се досетили, че това е крава в метрото, сте познали.
Гениално! Да научим буквата "И" за един ден!
- Ще отида да си взема нещо за пиене.
- И аз.
- Къде отивате?
- Да си вземем нещо за пиене.
- Пресъхнали сме.
Добре, но никакви безалкохолни и сокове преди вечеря.
- Да, госпожо.
- Да, госпожо.
Ама че цербер!
- Казах никакви безалкохолни.
- Не е безалкохолно, бира е.
- Между другото, годността й е изтекла.
- Какво? Я ми ги дайте!
- Леко де, неговата е още пълна!
Слушай сега, Алф, не позволявам такова поведение в къщата си.
Това момче е още шестгодишно и няма да пие бира. Нито пък ти.
Не знам как е на... Моркор или както там се казваше планетата ти...
Мелмак.
- Какво?
- Мелмак. Така й беше името.
Поне от такова беше направена.
- Как така "беше"?
- Ами нещата, Кейт,... госпожо, са такива, че...
Мелмак е история.
Да не се опитваш да ми кажеш, че не можеш да се върнеш на Мелмак?
Тя експлодира.
Това беше моята улица.
Ако Уили поправи кораба ми, вероятно бих могъл да започна някъде нов живот, на някой
изоставен, набразден с кратери астероид, прекарвайки остатъка от живота, си изложен
на космическите гама лъчи.
Не, Алф! Искаме да останеш с нас, нали мамо?
Браян, моля те, опитай се да разбереш...
Хей, хлапето каза, че иска да остана.
- Би ли ни извинил, Алф?
- А, да! Няма проблеми!
Миличък, не можем да крием Алф вечно. Не мога да живея по този начин.
Не мога постоянно да вървя по петите му.
Но той ще е послушен. Няма вече да нарушава правилата, нали Алф?
Честен кръст.
Как е, Лъки? Видя ли? Няма проблеми.
- О, не! Кой може да е?
- Не знам.
- Не отваряй, мамо, моля те!
- Трябва да отворя, Браян.
- Недей!
- Сигурно е г-жа Ачмонек, но дори и да не е тя...
- Не е тя.
- Какво?
Не е госпожа Ачмонек, освен ако не е постъпила в армията.
Някакъв военен е.
Ами ако иска да отведе Алф?
Не знам, Браян, но ако се наложи да го предадем, трябва да разбереш.
Да, мамо.
Не сме си в къщи.
- Поправи ли космическият кораб?
- Съжалявам, не успях. Нямам нужните части.
Топката е в твоята половина.
- Госпожа Танер?
- Да?
Аз съм Дарнел Валънтайн от отдела за борба с извънземни, база "Едуардс".
- Имате ли нещо против да вляза?
- Да, имам.
Добре тогава. Г-жо, получихме анонимна информация, че укривате извънземно същество.
- Извънземно същество?
- Да. Космато, високо около метър.
- А дали е опасно?
- Можем да ви кажем след като го изследваме.
А какво включват тези изследвания?
Обичайната серия тестове. Ще видим как реагира на високи температури,
замразяване, високо напрежение, токсични субстанции, болка, безсъние,
инокулация - прави се с игли... и разбира се дисекция.
- Защо просто не му изтръгнете ноктите?
- Още не съм свършил.
Няма нужда. Не укриваме никакви извънземни.
- Добре, тогава. Приятен ден!
- Извинете, сър, кой ви даде адреса ни?
Както казах и на г-жа Танер, информация бе напълно Ачмонек... анонимна.
Довиждане.
- Благодаря ти, мамо!
- Благодаря ти, мамо!
Да, благодаря ти... мамо! Обожавам тази жена!
Да видим сега как се включва това нещо.
Като по мелмакски.
Ало, чува ли ме някой? Ей, търся някой от Мелмак.
Ало, Скип, Лари, Мъфи? Гордън е. Вижте, не знам дали ме чувате,
но просто искам да знаете, че съм добре.
Живея при нещо, което наричат семейство.
Нещо като стадо е, ама по-малко.
Да. Единият се казва Уили. Има добро сърце и е много умен
за някой без козина. Има и съпруга - Кейт.
А, и чуйте това - косата й е същата на цвят като моята.
Само дето нейната е естествена.
Имат и две страхотни дечица, които ме обожават.
Така че всичко е наред. Но искам да ви кажа нещо.
Всички много ми липсвате. И като си помисля, че може никога да не ви видя,
сърцето ми се къса. Така че ако можете, опитайте се да се свържете с мен.
Или направо се отбийте, ще ви запозная с тези прекрасни хора.
А после можем да им изядем котката.
И тогава андроида му казва: Да ти кажа честно, ще се чувствам
по-добре, ако живее на още 6 светлинни години от тук.
Това беше много смешно. На още 6 светлинни години...
Защото не си бил там. Аз съм бил.
Не искам да ви развалям настроението, но какво ще правим другата седмица
когато е пижаменото парти на Лин?
- Да, вярно!
Не се притеснявайте, нося пети размер. Но пантофи няма да слагам.
Ще ви кажа и още един. Двамата космически пътешественици
минават покрай Андромеда и налитат на космическия патрул.
А сред тях има един новобранец - запомни това, важно е за края на историята...
{s:30}{C:$94F3FA}Гледахте "A.L.F.", {s:18}{C:$94F3FA}епизод от филма {s:100}{C:$94F3FA}АЛФ
{s:12}РЕДАКЦИЯ И СУБТИТРИ {s:30}DANNEY team © 2003