Fight Club (1999) (Fight.Club.1999.DVDRip.XviD.DTS.CD3-WAF.sub) Свали субтитрите
Космическа маймуна.
Готова да жертва себе си за великото добро.
Ти си адски дърт, шишко!
А ти... Ти си адски...
..рус !
Махайте се, и двамата!
И така продължи.
Слушайте, гниди такива.
Вие не сте специални.
Вие не сте красиви и неповторими снежинки.
Вие сте същата разлагаща се органична материя както всички други.
Тайлър си изграждаше армия.
Ние сме всепокорните всемирни боклуци.
Всички ние сме част от една и съща купчина тор.
Защо Тайлър Дърдън събираше армия ?
С каква цел ?
За какво велико добро ?
Вярвахме в Тайлър.
Като каза, "Ти не си твоята работа",
си викам, "Да бе !"
Здрасти, какво е това?
Здрасти !
- Какво става ?
- Празнуваме.
- Какво празнуваме ?
- Предай нататък.
- Здрасти.
- Нека ти помогна.
Същият страхотен вкус, Пепси.
Следователите са тук. Пълномощникът на полицията пристигна.
Можете ли да ни кажете какво мислите, че се е случило тук ?
Вярваме, че това е една от многото редовни прояви на вандализъм в града,
имащи връзка с тайните боксови клубове.
Ще съгласуваме щателното разследване.
Това беше полицейският пълномощник Якобс, който току-що пристигна
на мястото на пожара, който избухна...
- Готина е.
Уха !
Мамка му !
Какво по дяволите сте направили момчета ?
Първото правило на проект Хаос е да не задавате въпроси, сър.
Победата във войната срещу престъпността
няма да дойде за една нощ.
Нужни са самоотверженост, ангажираност и преди всичко сътрудничество.
Улиците сега са по-сигурни. В града има надежда. Въпреки това...
Трябва да пусна една вода.
Това са първите стъпки в едно дълго пътуване.
Ето защо създадохме проект Надежда.
Боб.
Проект Надежда ще бъде съвместно усилие
на полицията и обществените водачи.
Ще бъде ново мощно оръжие във войната срещу престъпността.
- Вържи му кесията.
- Топките му са ледени.
Здрасти. Ти ще прекратиш своето щателно разследване.
Ще обявиш официално, че няма тайна група или...
тези момчета ще ти вземат топките.
Едната ще я изпратят на Ню Йорк Таймс, а другата на Лос Анджелис Таймс.
Виж.
Хората, които преследваш са хора, от които зависиш.
Ние ти готвим. Ние ти извозваме боклука. Ние те свързваме по телефона.
Ние караме линейките. Ние те пазим докато спиш.
Не се ебавай с нас.
Проверка на топките !
Боб, ти насам.
Да вървим.
Аз съм възпламененото чувство на отхвърленост на Джак.
Исках да тегля куршума на всяка панда,
която не иска да се чифтосва, за да запази своя вид.
Исках да отворя крановете на петролните танкери
и да залея всички тези френски плажове, които никога няма да видя.
Исках да дишам дим.
До къде стигна, психарче ?
Исках да унищожа нещо красиво.
Закарайте го в шибаната болница.
Добре.
Не се тревожете, г-н Дърдън. От летищния паркинг е, с дълъг престой.
След вас, г-н Дърдън.
След теб.
"Рециклирайте животните си."
- Нещо тревожи ли те, скъпи ?
- Не.
Да, защо не ми каза за проект Хаос ?
Първо правило на проекто Хаос е да не задаваш въпроси.
Защо не ме включи в началото ?
Боен Клуб беше началото. Сега напусна мазетата и стана проект Хаос.
Започнахме Боен Клуб заедно. Помниш ли ? Той е толкова мой, колкото и твой.
- За нас двамата ли говориш ?
- Да. Мислех, че сме заедно в това.
Това не ни принадлежи. Ние не сме специални.
Майната ти. Трябваше да ми кажеш.
- Ей, Тайлър !
- По дяволите, Тайлър !
- Какво искаш ?!
Официално изявление ? Да ти пиша по електронната поща ?
Ти решаваш доколко да се забъркаш !
Така е ! Първо искам да знам някои неща !
- Първо правило на проекто Хаос е...
- Млъкнете !
- Искам да знам какво мислиш.
- Избий си го от главата !
Забрави това, което си мислиш, че знаеш за живота, приятелството
и особено за теб и мен.
Какво трябва да означава това ?
Какво правиш ?
Момчета, какво бихте искали да направите преди да умрете ?
- Да си нарисувам автопортрет.
- Да построя къща.
- А ти ?
- Не знам. Нищо.
- Влез в дясното платно.
- Трябва да знаеш !
Ако умреш сега, как ще си помислиш за живота си ?
Не знам ! Нищо добро. Това ли искаше да чуеш ?
- Хайде !
- Не е достатъчно.
Не прави глупости ! Тайлър !
- Господи !
Проклятие ! Майната ти !
Майната му на Боен Клуб. Майната и на Марла !
Писна ми от твоите простотии !
Добре.
- Стига глупости. Хвани волана !
- Погледни се !
- Хвани волана !
- Погледни се. Толкова си жалък !
- Защо ? За какво говориш ?
- Защо мислиш ти взривих апартамента ?
Какво ?
Достигането на дъното не е само за един уикенд. Това не ти е семинар.
Престани да контролираш всичко и се пусни по течението !
Пусни се по течението !
Добре.
Добре.
Никога не съм претърпявал автомобилна катастрофа.
Така трябва да са се чувствали всички онези хора,
преди да ги впиша като статистически данни в докладите.
Проклятие !
Бяхме на границата между живота и смъртта !
В света, който виждам,
ти ще преследваш лос през горите на Големия каньон,
сред развалините на бизнесцентъра Рокфелер.
Ще носиш кожени дрехи, които ще ти останат до края на живота.
Ще се катериш по тънките кудзу лози, увиващи небостъргача Сиърс.
И когато погледнеш надолу ще видиш малки човечета да чукат царевица,
полагащи останки от еленско месо по празното аварийно платно
на някоя изоставена автомагистрала.
Оздравявай, приятел.
И тогава...
Тайлър ?
..Тайлър си отиде.
Заспал ли бях?
Бях ли спал ?
Ти не си красива, неповторима снежинка...
Къщата оживя.
Влажна отвътре от толкова много хора, потящи се и дишащи.
Толкова хора се движиха, къщата се движеше.
Планетата Тайлър.
Трябваше да прегръщам стените.
Затворен в този часовников механизъм от космически маймуни.
Не можеш да пушиш тук ! Знаеш колко етер има тук !
Готвещи и работещи и спящи на групи.
Задръж секунда.
Под контрол е, сър.
Къде е Тайлър ?
Сър, първо правило на проект Хаос е...
Правилно... Добре.
Съвсем сам съм.
Баща ми ме изостави. Тайлър ме изостави.
Аз съм разбитото сърце на Джак.
Само Тайлър знае какво следва в проект Хаос.
Второто правило е да не задаваш въпроси.
Разкарай се от мен ! Разкарай се !
Кои са всички тези хора ?
Компанията за сапун Пейпър Стрийт.
Мога ли да вляза ?
Той не е тук.
Какво ?
Тайлър не е тук.
Тайлър замина.
Тайлър си отиде.
Извикайте помощ !
Две огнестрелни рани ! Направете място !
Какво стана ?
Изпълнявахме задача. Трябваше да убием с един куршум два заека.
Да унищожим монумент на фирменото величие...
Операция Гръмотевица. Давай !
..и да разбием кафе-бар.
Изпълнихме всичко, сър.
- Вървеше гладко докато...
- Полиция ! Спри !
- Какво ?
- Застреляха Боб.
Застреляха го в главата.
- Шибани прасета!
О, боже !
- Онези копелета !
- Малоумници такива.
Бягате насам-натам със скиорски маски, опитвайки се да гърмите наред ?
Какво си мислихте, че ще се случи ?!
Бързо ! Да се отървем от доказателството. Трябва да се отървем от тялото !
- Погребете го.
- Какво ?
Занесете го в градината и го погребете.
- Хайде, хора, действайте !
- Разкарайте се !
Махнете се от него ! Какви ги говорите ?
Това не ви е доказателство. Това е човек.
Той ми е приятел и няма да го заровите в градината!
Той беше убит при изпълнение на проект Хаос.
- Това е Боб.
Сър, в проект Хаос, ние нямаме имена.
Чуйте ме.
Това е човек и си има име, и то е Робърт Полсън, ясно ?
- Робърт Полсън.
- Той е човек
и сега е мъртъв заради нас. Разбирате ли ?
Аз разбирам.
В смъртта си, член на проект Хаос
получава име.
Името му е Робърт Полсън.
Името му е Робърт Полсън.
Името му е Робърт Полсън.
Хайде, момчета. Моля ви. Спрете.
Името му е Робърт Полсън.
Млъкнете ! Всичко свърши !
- Тайлър ?
- Не, детектив Стърн е от отдел "Палежи".
Трябва се срещна с вас...
Отидох във всички градове, следвайки самолетните билети на Тайлър, киснейки по баровете.
Не знаех как или защо, но можех да посетя пет различни бара и някакси знаех.
Търся Тайлър Дърдън. Много е важно да говоря с него.
Ще ми се да можех да ви помогна,
сър.
Във всеки град, в който отидех,
в момента, в който слезех от самолета,
знаех, че наблизо има Боен Клуб.
Хей !
Такси !
Виж ми лицето. Аз съм член.
Просто искам да знам дали си виждал Тайлър.
Не съм упълномощен да ви издавам такава информация
нито бих могъл, дори и да имах информация при това положение... не мога.
- Ти си малоумник.
- Ще трябва да ви помоля да си тръгнете.
Тайлър е бил зает... да открива представителства в цялата страна.
Заспал ли бях? Бях ли спал въобще ?
Дали Тайлър е моят кошмар или аз съм неговият ?
- Чували сме само слухове.
- Какви слухове ?
- Никой не знае как изглежда.
- Прави си пластична операция на всеки три години.
Това е най-тъпото нещо, което някога съм чувал.
- Вярно ли е, че има Боен Клуб в Маями ?
- Г-н Дърдън армия ли събира ?
Живеех в състояние на вечно дежа ву.
Където и да отидех,
имах чувството, че вече съм бил там.
Сякаш преследвах невидим човек.
Миризмата на изсъхнала кръв,
мръсни отпечатъци на боси кръка, въртяли се в кръг.
Този аромат на стара пот, като на пържено пиле.
Усещането, че подът е още топъл от боя от предната вечер.
Бях една стъпка зад Тайлър.
Името му е Робърт Полсън...
Добре дошли отново, сър.
Как сте ?
Познаваш ли ме ?
Това изпит ли е, сър ?
Не. Не е изпит.
Бяхте тук миналия четвъртък.
Четвъртък ?
Стояхте там където сте сега и питахте дали е добра сигурността.
Здрава е като гранит, сър.
Ти за кого ме мислиш ?
Сигурен ли сте, че това не е изпит ?
Не, не е изпит.
Вие сте господин Дърдън.
Вие сте този, който ми даде това.
Моля изтеглете облегалките си в тяхното най-изправено неподвижно положение.
- Да ?
- Марла, аз съм.
Правили ли сме го някога ?
- Какво да сме правили ?
Правили ли сме секс ?
Що за глупав въпрос е това ?
Глупав е, защото отговорът е да или защото е не ?
- Това номер ли е?
- Не. Трябва да знам...
Искаш да знаеш дали си мисля, че сме правили секс или любов ?
- Правили сме любов ?
- Ти така ли го наричаш ?
Просто ми отговори на въпроса ! Правили ли сме или не ?!
Чукаш ме, после ме зарязваш. Обичаш ме,и ме мразиш.
Показваш ми чувствителната си страна, а после се превръщаш в пълен задник.
Това описва ли нашате взаимоотношения, Тайлър ?
Току що се разхерметизира кабината.
Какво каза току що ?
- Какво ти става ?
- Кажи ми името !
Тайлър Дърдън ! Чешит такъв ! Какво става ?
Идвам при теб !
- Аз не съм там !
Наруши обещанието си.
Господи, Тайлър.
- Ти говори с нея за мен.
- Какво по дяволите става ?
Помолих те за нещо. За нещо съвсем просто.
Защо хората ме мислят за теб ?
Отговори ми !
Седни.
Отговори ми. Защо хората ме мислят за теб ?
Мисля, че знаеш.
- Не, не знам.
- Да, знаеш.
Защо биха те припознали с мен ?
Аз... Не знам.
- Това е.
- Не.
- Не се ебавай с нас !
- Кажи го.
Защото...
Кажи го !
Защото сме един и същи човек.
Точно така.
Ние сме всепокорните всемирни боклуци.
- Не разбирам.
- Търсеше начин да промениш живота си.
Ти не можа да го направиш сам.
Всичко, което ти се ще да бъдеш,
това съм аз.
Изглеждам така, както на теб ти се иска, чукам така както на теб ти се иска.
Аз съм умен, способен и най-важното :
аз съм освободен от всичко, от което ти не си.
О, не.
- Тайлър не е тук. Тайлър си замина.
- Какво ?
Това не е възможно. Това е лудост.
Хората го правят всеки ден.
Говорят със себе си. Те виждат себе си такива, каквито биха искали да бъдат.
Те просто нямат кураж като теб за да го направят.
Ти все още се бориш с това, затова понякога си си ти самият.
- Някой ден трябва да го направим пак.
- Понякога си представяш, че ме гледаш.
Ако сте тук за пръв път, трябва да се биете.
Малко по малко, ти просто позволяваш на себе си да станеш...
Тайлър Дърдън.
Ти не си твоята служба или колкото пари имаш !
- Не. Ти имаше къща.
- Наета на твое име.
- Имаше работа, живот.
- Работеше нощем, защото не можеше да спиш.
Или стоеше до късно и правеше сапун.
- Ти чукаше Марла, Тайлър.
- На практика, ти я чукаше. Но за нея това е все едно.
О, боже мой.
Сега виждаш дилемата пред нас.
Тя знае твърде много.
Мисля, че ще трябва да си поговорим как това би могло да усуети нашите цели.
Какво... Какво говориш ?
Това са глупости, аз няма да слушам !
Ти си луд !
- Не. Ти си луд.
Просто нямаме време за тези глупости.
Нарича се смяна на ролката.
Филмът продължава
и никой от публиката не забелязва.
- Сър ! Освобождавате ли стаята ?
- Да. Сметката моля.
Бихте ли подписали сметката за телефона ?
- Кога са проведени тези разговори ?
- Между 2.00 и 3.30 тази сутрин.
Дали съм си лягал по-рано всяка нощ ? Спал ли съм напоследък ?
Напоследък бил ли съм все по-често Тайлър ?
Има ли някой тук ?
Дежа ву отново.
С достатъчно сапун всеки може да взриви каквото и да е.
О, боже мой.
- 1888.
- На кого се обаждам ?
Франклин 1888 . Поддръжка. Ало ?
Ало ?
Улица Франклин 1888 ?
Да. Мога ли да ви помогна ?
- Ало ?
- Да, да.
Трябва да говоря с вашия началник.
- На телефона.
- Добре, чуйте ме.
На път е да се случи нещо ужасно с вашата сграда.
Всичко е под контрол, сър.
- Моля ?
- Не се тревожете за нас, сър. Непоклатими сме.
2160.
Марла ! Марла ! Хей, чакай !
Чакай ! Трябва да говоря с теб ! Марла !
Плешивите ти изроди ме удариха с метла ! Едва не ми счупиха ръката !
Изгаряха си пръстите с луга.
Това изисква огромни усилия от твоя страна за да ми повярваш, но поне ме изслушай.
- Ето я и лавината от идиотщини.
- Малко повече усилия от тези.
Не искам да слушам нищо.
Имаш пълно право да...
За мен само кафе, благодаря.
Всичко, което поръчате, е безплатно, сър.
Защо е безплатно ?
- Не питай.
- Както и да е.
За мен супа от миди, пържено пиле и печен картоф и шоколадов сладкиш.
Чиста храна, моля.
В такъв случай, не бих ви препоръчал супата от миди.
Без супата. Благодаря.
Имаш около 30 секунди.
Знам, че се държах много странно.
- Знам, че изглеждам така, сякаш имам две лица...
- Две лица, а ?
Ти си д-р Джекил и г-н Магаре.
- Знам. Но осъзнах нещо важно.
- Какво ?
- Същността на нашата връзка не ми беше ясна
по причини, за които сега няма да говоря.
Знам, че не се отнасях добре с теб.
- Както и да е.
Не, не. Петнадесет секунди, моля те !
Петнадесет секунди, не говори.
Опитвам се да ти кажа, че съжалявам.
Това, което осъзнах е, че наистина те харесвам, Марла.
Наистина ли ?
Така е.
Загрижен съм за теб и не искам нищо лошо да ти се случи заради мен.
Марла, животът ти е в опасност.
Какво ?
Трябва да напуснеш града за известно време. Избягвай големите градове.
Просто отиди някъде...
- Ти си полудял.
- Не. Въвлякох те в нещо ужасно.
- Не. Млъкни !
- Не си в безопасност.
- Млъкни !
Слушай, аз се опитах Тайлър. Найстина се старах.
- Знам, че е така.
В теб има неща, които харесвам. Ти си умен, забавен.
Блестящ си в леглото.
Но...
ти си непоносим.
Имаш сериозни емоционални проблеми.
Дълбоки проблеми, за които би трябвало да потърсиш помощ от специалист.
- Знам, и съжалявам.
- Ти съжаляваш, аз съжалявам. Всички съжаляваме.
Не мога да продължавам повече така.
Не мога.
И няма.
Това е краят.
Не можеш да си отидеш, Марла ! Не си в безопасност !
Марла, ти не разбираш !
- Остави ме на мира !
- Марла, опитвам се да те защитя !
- Остави ме !
Не искам повече да те виждам !
- Добре...
Тук, чакай тук !
Задръж за малко ! Млъквай !
Вземи тези пари и се качи на автобуса.
Обещавам, че повече няма да те безпокоя.
Млъквай !
Моля те, качи се в автобуса. Моля те, качи се в автобуса.
Защо го правиш ?
Те мислят, че си заплаха за тях. Сега не мога да ти обясня, вярвай ми !
Ако знам къде си, няма да си в безопасност.
- Ще ги запазя като данък глупост.
- Добре. Запомни, стой далеч от големите градове.
- Тайлър.
Ти си най-лошото нещо, което някога ми се е случвало.
Здравейте. Искам да ме арестувате.
Аз съм водач на терористична група,
отговорна за многобройни вандалщини и покушения в целия град.
В столичния район, имаме около 200 членове.
Появиха се клубове в пет или шест други големи града.
Това е строго дисциплинирана организация
с много групи, способни да действат независимо от централното ръководство.
Отидете в къщата. Улица Пейпър 1537.
Това е нашата щабквартира.
Отзад, заровено в градината,
ще откриете тялото на Робърт Полсън.
В мазето, ще откриете вани,
които неотдавна са били използвани за направата на големи количества нитроглицерин..
Вярвам, че планът е да се взривят
централните офиси на тези компании за кредитни карти.
Защо тези сгради ? Защо на компаниите за кредитни карти ?
Ако изтриете кредитния регистър, тогава всички ще започнем от нулата.
Ще създадете пълен хаос.
Продължете разпита. Трябва да се обадя по телефона.
Найстина се възхищаваме на това, което правите.
Какво ?
Вие сте смел мъж за да разпоредите това.
Вие сте гений, сър.
Вие казахте, че ако някой попречи на проект Хаос, дори и вие,
трябва да му вземем топките.
- Не се противете.
- Това е силен жест, господин Дърдън.
- Това ще е пример.
- Правите голяма грешка !
- Вие казахте, че ще кажете това.
- Аз не съм Тайлър Дърдън !
- Казахте, че и това ще кажете.
- Добре. Аз съм Тайлър Дърдън.
Слушайте ме. Това е заповед.
Прекратете мисията веднага.
- Вие казахте, че определено бихте казали това.
Да не сте полудели ? Вие сте полицаи !
Някой засича ли време ?
Дръж си устата затворена.
Мамка му !
Част от инфрмацията се потвърди.
Да отидем в къщата на улица Пейпър.
- Ей сега идвам.
Ей, чакай!
- Хванах го.
- Сър, трябва да го направим.
- Прекратете борбата !
- Къде е ластикът ?
Махнете се от мен ! Хвърли ножа !
Назад. Легнете на пода веднага !
Легнете на пода !
Първият, който излезе през тази врата
ще получи салата от олово ! Разбрахте ли ?
- Махай се ! Назад !
Аз бягах.
Бягах, докато мускулите ми не пламнаха и във вените ми не потече киселина.
След това бягах още малко.
Какво по дяволите правиш ?
Бягаш насам-натам по долни гащи ! Приличаш на някой откачен !
Тръгнал съм след теб. Знам какво става тук.
Хайде тогава. Избрал съм страхотно място да гледаме.
- О, Исусе.
- Сега какво правиш ?
- Прекратявам това.
- Защо ?
Най-великото нещо, което някога си правил.
- Не мога да позволя това да се случи.
Има още 10 бомби в десет други сгради.
Откога проект Хаос цели убийства ?
Сградите са празни.
Пазачите са наши хора. Никого не убиваме. Ние ги освобождаваме !
Боб е мъртъв. Застреляха го в главата.
Ако искаш да направиш омлет, трябва да счупиш няколко яйца.
Не. Не те слушам. Ти дори не си там.
Не бих го направил. Не освен ако не знаеш кои жици са тези.
Ако ти знаеш, и аз знам.
Или може би аз съм знаел, че ти ще знаеш и цял ден съм си мислел за грешните жици.
Как мислиш ?
О, небеса, не. Не зеленият.
Дръпни всеки друг, но не и зеленият.
Помолих те да не го правиш !
Мамка му !
Тайлър, махни се от микробуса.
Тайлър, не се шегувам ! Махни се от микробуса !
Проклятие !
Добре.
Сега стреляш с пистолет срещу въображаемият си приятел
близо до стотина литра нитроглицерин !
Успокой се, Тайлър !
Хайде !
Не си отивай !
Какво ?!
Три минути.
Това е то.
Началото.
Самото дъно.
Мисля, че оттук започнахме.
Имаш ли някакво становище по въпроса ?
- Моля ?
Все още не мога да мисля за нищо.
Ретроспективен хумор.
Започва да става вълнуващо.
Две и половина.
Помисли за всичко, което свършихме докрай.
През тези прозорци ще видим сривът на финансовата история.
Една стъпка по-близо до икономическото равновесие.
Тя защо е тук ?
Затягам положението.
Пусни ме, плешив шибаняк такъв !
- Умолявам те, не го прави.
- Аз не го правя.
Ние го правим. Ние тове искаме.
- Не.
Аз не го искам.
- Правилно. Само дето ти си без значение сега.
Ще трябва да забравим за теб.
- Ти си глас в моята глава.
Ти си глас в моята !
- Защо не мога да се отърва от теб?
- Защото имаш нужда от мен.
Не. Нямам. Наистина нямам нужда.
Ти ме създаде. Аз не съм си създавал изменчиво его на нещастник за да се чувствам по-добре.
Поеми отговорността.
- Правя го. Отговорен съм за всичко това
и го приемам.
Затова, умолявам те, отмени всичко това.
Някога да съм ни провалял ?
До къде стигна заради мен ?!
Ще преведа двама ни през всичко.
Както винаги, ще те нося противящ се и викащ,
и накрая ще ми благодариш.
Тайлър. Тайлър.
Признателен съм ти. За всичко, което направи за мен.
Но това е прекалено. Аз не искам това.
Какво искаш ? Скапаната си работа ? Шибаният апартамент, в който да гледаш сериали ?
Майната ти ! Няма да го направя.
- Това не може да се случва.
- Вече е направено, затова млъкни !
60 секунди до взрива.
Не.
Мога да се справя с това. Това дори не е истинско.
Ти не си истински, този пистолет... Пистолетът не е в твоята ръка.
Пистолетът е в моята ръка.
Браво на теб. Това нищо не променя.
Защо искаш да насочиш пистолет към своята глава ?
Не моята глава, Тайлър.
Нашата глава.
Интересно.
Какво си мислиш, че правиш, рожбо на Икея ?
Хей. Това сме ти и аз.
Приятели ?
Тайлър,
искам наистина да ме слушаш.
Добре.
Очите ми са отворени.
Каква е тази миризма ?
- Къде са всички ?
- О, не. Какво става ?
Господин Дърдън !
О, боже мой !
Добре ли сте, сър ?
- О, да, добре съм.
- Изглеждате ужасно, сър. Какво стана ?
- Нищо, няма проблеми.
- Не, не, сър. Той не се шегува.
Изглеждате ужасно. Имате нужда от помощ.
- Добре съм.
Виж, добре съм... Всичко е наред.
Стига !
- Пуснете я.
- Всемогъщи боже !
Ти !
Здрасти, Марла.
Оставете я с мен. Чакайте ме на долния етаж.
- Сигурен ли сте ?
Да, сигурен съм.
Копеле ! Каква е тази скапана игра, която играеш ?!
Да ме поставиш на... О, боже, лицето ти !
Да, знам.
Какво стана ?
- Не питай.
- Ти си прострелян.
- Да, прострелян съм.
- О, боже.
- Не мога да повярвам, че си стои на краката.
- Ама че кораво копеле.
Кой го направи ?
Всъщност, аз го направих.
Намери марля.
Застрелял си се ?
Да, но съм добре. Марла, погледни ме.
Найстина съм добре.
Вярвай ми. Всичко ще се оправи.
Срещна ме в много странен момент от живота ми.
субтитри Джули Клейтън
аматьорски превод Атанас Христов
консултанти Никола Пенков, Георги Терзийски
Специални благодарности на Радина Стоянова
забележки и препоръки относно превода изпращайте на адрес : glarus@dir.bg
Fight.Club.1999.DVDRip.XviD.DTS-WAF
Timing By Fenomena fenomena@mail.bg