Ocean's 12 (2004) Свали субтитрите

Ocean's 12 (2004)
РИМ 3 ГОДИНИ И ПОЛОВИНА ПО-РАНО
Здравей.
- Как е?
- Ужасно.
Преди година на този ден продадох "Тъндербърд" от 1963 г.
А сега само гледат снимката му.
Не е хубаво.
- Как мина денят ти?
- Чудесно.
Имахме голям пробив в случая Булгари.
Сериозно?
Открихме отпечатък от обувка. Много добър.
Лявата пета беше много износена.
Аха.
- Това е добра следа.
- Знам.
Открихме и един косъм.
- Косъм? Страхотно.
- В лабораторията е.
Вероятно до утре следобед ще разберем
ДНК-то му, какъв гел ползва,
дали има пърхот... Всичко.
- Не е ли невероятно?
- Невероятно е.
Да разполагаш с повече хора наистина е полезно.
Само скромничиш.
Ще дойдеш ли в леглото?
Само да се изкъпя. Ти заспивай.
БАНДАТА НА ОУШЪН 2
КЪНЕКТИКЪТ, ПРЕДИ 2 СЕДМИЦИ И ПОЛОВИНА
- Добро утро.
- Добро утро. Как се казвахте?
- Диаз. Мигел Диаз.
- И сте тук, за да си откриете...
Пенсионна сметка.
Чудесно. О, тук пише, че вече сте се пенсионирал.
- Така е.
- С какво се занимавахте?
Бях треньор по баскетбол в една гимназия.
- Трябва да сте се справял доста добре.
- Как се казвате?
- Грег.
- Грег. Искам да те попитам нещо.
Имате ли кутии за депозити тук?
- Да, там отзад са.
- Отзад ли?
Помещението е на 100 години. Естествено сме направили някои подобрения от тогава.
Веднъж бях в банка, докато я ограбваха.
Трябва да е било интересно преживяване.
Да.
Твърде е кърваво.
С какво се занимавате?
Аз и мъжът ми ли?
Ами той се пенсионира. Току-що.
Чудесно е.
А аз работех в една галерия за изкуства.
И... Сега не се занимавам с това, за да мога да рисувам.
И... Сега е твърде кафяво.
- Съжалявам. Имате ли нещо против да...
- Спокойно. Това си е вашият дом.
Благодаря.
Искате ли да ви покажа нещо определено?
Ами, търся нещо за жена си.
- За някакъв специален повод ли?
- За втората ни трета годишнина.
Извинете. Здравейте, г-жо Диаз. Точно за вас говорехме.
- Как мина в банката?
- Беше лесно.
- Искам да кажа чудесно.
- Не, искаш да кажеш лесно.
- Какво? - Да не би да планираш обир на годишнината ни?
- Тес...
- Ще те питам нещо.
- Къде си сега?
- В един магазин за бижута.
Е, това е интересен начин да се върнеш в обществото.
Какво планираш, ако мога да попитам? Да спра ли да рисувам?
Да поговорим за нещо, по-важно. Не мога да дойда в ресторанта довечера.
- Тогава ще сме си вкъщи.
- Наистина?
- Чудесно. Ще сготвя.
- Не. Аз ще сготвя. Ти ще говориш
Да говоря? Жените и техните разговори. Заради това са измислили цветята.
- О, не.
- Какво има?
Тес? Какво има?
- Има... Има вода в мазето.
- Затвори.
Здравей, Тес.
Къде е той, Тес?
Къде е... г-н Диаз?
Искам си ги обратно, Тес. Искам ги всичките.
- Застрахователната компания ти ги е върнала. - Искам си парите.
Парите, които мъжът ти и приятелите му откраднаха от мен.
С лихвите. 160 милиона долара за 3 години.
Събират се доста. И ги искам всичките.
Имате 2 седмици.
Никога няма да го намериш. Твърде умен е за теб.
Да.
Знаеш ли нещо? Изглежда аз не съм единственият човек на света,
търсещ бандата на Оушън.
ПРОВО, ЮТА Знам, че съм младоженецът и не се очаква
да произнасям реч, но наистина искам да благодаря на семейството си.
На майка си и баща си, на чичо Гери и леля Грейс,
Чичо Тед, леля Селест, децата им
Дениз и Джесика.
На епископ Том и жена му Хелън. На съседа си Джон и
новата му приятелка Таня.
Всички колеги. Бобо, Пол.
Големият Сам.
И на всички останали, които също бяха чудесни. Благодаря ви.
Извинете ме, аз...
- Искам да...
- Ставай.
- Ставай. Върви.
- Ставам. Вървя.
Бих искал да кажа няколко думи. За задълженията.
За честта.
За отговорността.
За един специален човек. И да й призная...
Ставай. Избутай стола назад.
Да й призная, пред всички,
Че нейният съпруг и това много специално пътуване за медения месец
до Апкот Сентър,
трябва да бъдат забавени.
Фотограф. Той е просто приятел. МАЯМИ, ФЛОРИДА
Запознахме се при ветеринаря, помниш ли?
Разбира се. Нали не очакваш да се излагам заради някаква реклама?
Без излишни разходи ли? Извинявай,
но ти си този, който не знае какво да купи като отиде в китайски магазин.
Ти, с всичките ти връзки. Какво беше това?
Изглеждаше много приятен. Знаеш, че за мъжете е трудно да са ми просто приятели.
А ти правиш това всеки път,
когато се запозная с нов човек. И знаеш ли какво?
Става много отегчително.
Жена, която пътува с фотограф, винаги се излага на показ.
Мислиш ли, че е случайност, че никой не знае за моят салон, Кели?
Разбира се, че не е. Има само едно обяснение за това
и вие, мили дами знаете точно какво е то.
Ще ви кажа какво е. Конспирация, заговор, усложнения.
Това е всичко. Нека ви го обясня.
За моят далечен роднина Фрибър Кели. Фрибър Кели правел пари от уиски
и в началото на миналия век се заселил в Нова Скотия.
Бил прочут човек. Но ще ви кажа и друго,
никога няма да видите името му в някоя книга.
Знаете ли защо е това? Защото онзи нещастник Джим Кроу
е извадил името му от учебниците по история.
Изглежда всеки път те сварвам в неудобно положение, Франк.
Защо ли е така?
Можеш да ми пуснеш краката.
ЛОНДОН, АНГЛИЯ
- Това не те ли притеснява? - Разбира се, че ме притеснява, но какво да направя?
Това е прецакано. Римите са скапани.
Не можеш да разбереш смисъла.
Ако искаш можеш да дойдеш да го изпееш лично.
Това е напълно съсипано. Не става за нищо.
Какво, по дяволите, е това?
Някой сигурно те е чул.
О, мамка му.
ЧИКАГО, ИЛИНОЙС
Не казвай на баща ми за това.
Защото не мисля, че има причини да намесваме семейството. А и майка ми.
Всичко зависи от теб.
Добре. Хубаво.
- Добре. Защото имам...
- Излизай от колата ми.
Благодаря.
Г- н Блу, има проблем с картата ви. ХАМПТЪН, ЙОРК
- Вземете тази.
- Страхувам се, че не, сър.
- Защо? - Бизнес мениджърът ви каза, че ще разберете.
Тод е казал, че ще разбера?
Не, г-н Бенедикт.
Г- н Бенедикт.
О, да. Стар приятел. Голям шегаджия.
Кажете на г-н Бенедикт, че е спечелил този рунд.
Тери Бенедикт.
Старият Тери.
Тя стои от другата страна и ме гледа. И знам, че ме иска, защото
ме гледа цяла вечер. НЮ ОРЛЕАНС, ЛУИЗИАНА
И изведнъж аз отивам при нея,
сграбчвам я и я притискам близо до себе си.
В очите й гори огън.
И в моите очи гори огън.
Това е като електричество.
И аз и казвам: "Мамо... "
Майко.
А...
Благодаря, че ме остави да довърша.
Какво мога да кажа? Ти си забавен тип.
ЛАС ВЕГАС, НЕВАДА Тревожа се за приятеля си Ръсти.
Има хотел в Лос Анджелис, губи много пари
и няма никакъв личен живот. Той е добро, умно хлапе,
но не мисли за себе си.
Мислите ли, че мога да му пратя чрез вас
нещо като съобщение?
- Чета по вашата ръка,
а не по неговата.
- Човек, който може това, е доста добър.
- Нещо за здравето ми? Кръста ме...
- Моля ви!
А това? Това не го ли видяхте?
ХОЛИВУД, КАЛИФОРНИЯ
- Почуках на вратата, но той не отвори.
- Аз ще се оправя. Познавам го.
- Мили Боже!
Да не сте бавноразвиващи се? Пише "Не безпокойте"!
Аз съм.
Хей.
- Влизай. - Казах ли ти да не се сърдиш на Франки Мюниц?
Съжалявам, Ръс. Знам, че това е твоето място...
Аз просто...
Онова момиче...
Обичам я, човече. Обичам я, но тя направо
ме подлудява! Не мога да спя.
Не мога да работя. Напуснах шоуто. Обадих се за онзи филм на Денис Куейд.
Искам да кажа... Това е...
Господи, всичко това дори не работи!
Ръсти, търсят те по телефона.
- Човече, не си тръгвай.
- Да?
Имам съобщение за Робърт Чарълз Райън, който скоро ще е бивш собственик на хотел.
- Това съм аз.
- Последният път като говорихме, ми затвори.
Използва неприлични думи. Това не ми е приятно.
Признавам, че бях малко емоционален тогава.
Доста си мислил за онази нощ, нали? Изненадан съм, че се обаждаш.
- Мислех, че ще ме убиеш.
- Реших да се въздържа.
Иначе някоя сутрин щеше да излезеш, да се качиш на любимата си кола,
от всичките 17, които имаш и щом завъртеше ключа...
Имаш 2 седмици.
ПЪРВИЯТ ЧЕТВЪРТЪК. 13 ДНИ ДО КРАЯ Каза, че жена ти е казала,
че той е казал бандата на Оушън. Кой е решил това?
- Аз бях отделно.
- Това беше дезертьорство.
- Това е обидно.
- Да, а и беше една работа.
Всички участвахме, затова не знам защо някои се дърпат сега.
Някой може да оспори, че всъщност това не е било идея на Дани
и не трябва...
- Я чакай малко. Всеки е специалист по нещо.
Без нас нямаше да се получи нищо.
Просто боли. Защото всички се съгласихме
да го наречем случаят Бенедикт. Така го наричахме, докато го вършехме.
Ако искате да го наречете по друг начин, давайте...
Когато имаш проблем, при кого отиваш?
Ръсти.
Благодаря, Лайънъс. Да се върнем на въпроса. Имайки в предвид колко откраднахме,
плюс лихвите, колко дължи всеки?
17, 34 милиона долара.
Да речем, че Бенедикт ни поиска по още един за пропуснати ползи, в което се съмнявам,
да кажем, че дължим 19.
Добре. По 19 всеки. Някой има ли толкова?
Какво? Да не мислите, че стоковият пазар е някаква велика мистерия?
Не видяхте ли знаците?
Аз видях знаците.
По колко не достигат на всеки? На теб колко не ти достигат?
Ами... 14.
- Останал си с 5 милиона?
- Да. Така е.
Не знаеш какво е да създадеш нещо от скраб, така че...
С лихвата, на мен не ми достигат 7.
- 8.
- Аз похарчих около милион, най-вече
за развитие на таланти. Значи за мен са 7. Лихвата направо те убива.
- Не ми стигат 9.
- Каква е лихвата?
- Около 6.
- Значи дължа 6.
- Какво?
- Живея при родителите си.
Аз дължа 25.
Хотели...
- Сол?
- Аз нищо не съм харчил.
Но ще го направя. Аз съм вън от играта, момчета.
Като изтъкнат възрастен човек, трябва да кажа,
че не мога да го направя.
На моята възраст, мисля, че съм заслужил правото да съм егоист.
Искам да благодаря на всички за чудесната възможност. Всички сте много добри.
Но искам последният чек, който напиша,
да си е за мое ползване.
Сол. Не можеш да си тръгнеш. Сол.
Остави ни.
- Аз мога да поема дяла на Сол.
- Не е нужно да го правиш.
- А с кой ще си говоря, ако всички умрете?
- Имаш право.
Добре. Аз дължа 10. Невероятен?
Похарчих ги в Тихуана.
Да, но мястото е хубаво.
- Значи общо...
- Общо 97.
Не ни е намерил сам.
- Някой му е помогнал.
- Друг крадец.
Не познаваме никой, който би нарушил правило номер 1.
Трябва ни работа. Трябва ни високо платена работа.
Сега сме твърде търсени, за да работим в тази страна.
- Значи ще отидем в чужбина. Какво ще кажете... - Летим в 5 часа.
Добре, къде ще ходим?
- Амстердам.
- Значи Амстердам.
- Времето лети. Да тръгваме.
- Никога не съм бил в Амстердам.
Чух, че в Германия е хубаво.
- Ръсти. Амстердам?
- Да.
Не казвай на Дани.
Хей, Ръсти.
- Извинявай, извинявай. Хей.
- Какво правиш?
- Какво има?
- Нищо. Ела насам.
- Какво?
- Може ли да поговорим за секунда?
- Какво има?
- Ами...
Може би не му е времето. Но едва ли ще има подходящото време за това.
Но мислех...
Написах си домашното и...
И наистина искам да играя по-важна роля
този път. Чувствам, че
съм готов за това. И исках да знаеш...
- Добре.
Чудех се дали мога да дойда с вас и да ви помогна да преговаряте.
Добре. Просто ще поседим с Мансуи.
- Този човек си има собствен език.
- Последния път ви гледах внимателно с Дани
и съм сигурен, че...
- Лайънъс, професионалното ми мнение е,
че още не си готов.
- Добре.
- Но...
Ако си убеден че си готов,
мога да говоря с Дани и ще го уредим. Но...
Трябва да си сигурен.
- Не си ли сигурен?
- Сигурен съм. Но, ако имам въпрос...
- Ще говориш с мен.
- Да. Добре.
- По всяко време.
- Добре.
- Добре.
- Благодаря. Ще се видим после.
Почти бях решил да не идвам и да не казвам нищо...
Тогава още щях да спя.
Благодаря, приятел.
АМСТЕРДАМ
- Кой е там?
- Аз съм.
- Какво?
- Лайънъс. Ръсти тук ли е?
Знаеш ли къде е Ръсти?
- Виждал ли си Менсуи?
- Сериозно, какво мислиш за мен?
Като... Да поема водачеството
- Мисли за факта, че не могат да работят.
- Иначе губиш своето и неговото време.
- И нашето, и неговото.
- И не споменавай Бенедикт,
освен ако той не го спомене пръв.
- Ако го направи, кажи му всичко.
Добре. Говори по въпроса. И не забравяй другото нещо, което ти казах.
- За кое?
- За Лесли. Отпусни се.
Помни, ако не получим работата, сме мъртви. Добре. Ръсти, вчера те търсих цял ден...
И най-накрая тя го хвърля в сушилнята
и казва: "Хей, може би заради това ми е толкова топло напоследък".
- Е, по работата.
- Работата.
Лекар, който специализира кожни болести.
Заспива пред телевизора.
По-късно ще се събуди пред телевизора.
Но не помни съня си.
Ти съгласен ли си?
Ако всички животни по екватора бяха способни на ласкателство,
тогава денят на благодарността и Халоуийн
щяха да са на една дата.
Хей.
Когато бях на 4 години, гледах как майка ми убива един паяк.
С един капак.
Години по-късно осъзнах, че това не е бил паяк,
а чичо ми Харолд.
Нека слънцето огрее лицето ми.
Звездите да изпълнят сънищата ми.
Аз съм пътешественик във времето и пространството.
За да съм там, където съм бил.
Добре ли си? Всички ли сме добре?
- Кашмир?
- Това ли е представата ти за участие?
- Дори не можахме да започнем.
- Бяхме на ей толкова да се провалим.
Дори не разбирам какво стана там. Какво казах?
- Нарече племенницата му проститутка.
- И то от евтините.
- Тя е на 7 години.
- Дори още не ползва тампони.
- Не говори за това.
- Добре. Съжалявам.
Добре. Какво означава това?
Означава, че ще стоиш тук.
Името на целта е Вандербалден. Не много известен богат саможив човек.
От години твърди, че продава антики, но всъщност не ги продава.
Магазинът му е и негов дом, в който никой не влиза.
Но не позволявайте ексцентричността му да ви заблуди.
Къщата е изключително добре защитена.
- Какво е това, Дани?
- Документ.
- Много стар и много ценен документ.
- Какъв?
Сертификат за стока.
Първият, който е бил издаден. От първата корпорация на планетата.
Датска източнойндийска търговска компания.
- Единственият по рода си.
- Колко ще вземем?
- 2,5 милиона. Евро.
- Чакай.
- Всеки ли?
- Не.
- О, не.
- Кой се договори за това?
Чакайте. Това са много пари, за много хора.
Да не си луд? Ако правим по толкова пари на седмица, няма да платим на Бенедикт до...
- Септември 2005 година.
- Господи.
Разбирам те, но това е единственото възможно нещо за нас.
След тази работа, Матсуи ще ни даде друга, за която ще вземем 10 пъти повече.
И ще имаме достатъчно, за да си купим няколко седмици отлагане от Бенедикт.
- Чудесно.
- Добрата новина е, че Матсуи
ни даде кода на системата.
- Тогава какво чакаме?
Чакаме Вандербалден да си тръгне. Това е лошата новина.
- Той никога не излиза.
- Никога не напуска къщата си ли?
Не и през десетте години, откакто се е нанесъл.
- Тоя не вярва ли в чистия въздух?
- Отваря прозореца на втория етаж,
от време на време.
- Това ли е най-доброто време да влезем?
Всяка нощ в 1:30 си пуска третата симфония на Бетовен.
До четвъртата част вече е заспал. Така че...
- Отиваме в 3 сутринта.
- Добре. Можем ли да проникнем
в системата през телефонните линии?
- Не. Системата се управлява от него.
Управляващата част е в титаниеви кутии, които са до леглото му.
- Не можем да го направим.
- Вижте това. Просто е.
Камион на телефонни техници. Качваме се до втория етаж.
Вкарваме миниатюрна камера през прозореца и виждаме кода му.
Глупава идея. Няма да стане така.
Добре. Не трябва да рискуваме с полицията.
Отвън има 5 наблюдателни камери с независими кабели.
Охранителната компания го пази по 24 часа в денонощието.
- Получават ли сигнал от камерите?
- Да.
- Този е изрод.
- Истински изрод.
- А да минем през покрива?
- Не. Има още 2 камери.
- А има и мрежа от лазери по пода.
- Проклет изрод.
- Да. Проклет изрод.
- Хей.
- Какво?
- Трябва ли да използваме този термин?
- Кой термин?
- Изрод.
Според националния институт за умственото здраве 5,4% от хората развиват
фобия от крадци в някаква степен.
- Какви са тия глупости?
- Както и да е. Просто казвам, че...
Не мисля, че ние трябва да сме организацията, която определя хората.
Ние не сме организация.
А би ли нарекъл Емили Дикенсън изрод?
- Ти да не си водещ на предаване?
- Коя е Емили Дикенсън?
Аз ли съм единственият, който се чувства странно заради това, че...
Че ще крадем от инвалид.
- Мен не ме интересува.
- Мен също.
Все едно.
- Супер.
- Но...
- Но...
- Да.
- Какво?
- А качването на гръб?
- Да, може да се получи.
- Мислиш ли?
Момчета, вие се заемете с това.
Това с качването на гръб не е истинско.
- Франк, хайде, отвори.
- Какво мислиш, когато някой чука на вратата,
докато си в тоалетната? Че ако не седях, щях да му се изсера на краката.
Хайде, Франк.
ПЪРВАТА НЕДЕЛЯ. 10 ДНИ ДО КРАЯ.
Това е.
Правя това от 12-годишен.
Трябва да разбираш хората. Трябва да намериш хора, с които да се
разбираш. Иначе никога няма да имаш живот.
- Не искам живот.
Искам хотелските стаи да са както трябва да бъдат.
Наистина. Да?
Чудесно. Добре. Може би.
Добре. Фантастично.
Някой помни ли онази песен от 60-те за един който се моли за живота си?
Разбира се. Погледни в сърцето си.
- Всеки път се разплаквам.
- Какво?
Нямаме директна видимост.
Единствената ни възможност, прозорецът на втория етаж, е твърде високо.
Няма ясна видимост.
Във физическия свят сме ограничени. Не може да се направи.
Не трябва да ни хванат. А онзи от случая Булгари? Нейгъл. Говорих с него.
- И?
- Много идеи, но нито една не става?
Разработва някаква холографска технология. Все пак е доста интересна.
Може да създаде всичко триизмерно.
Може ли да създаде 97 милиона?
- Трябва да насилим нещата.
- Да, трябва да ги насилим.
- Не, не сме мислили за това.
- За кое?
Да не върнем парите. Какво може да ни направи Бенедикт в такъв случай?
Ето какво. Да извика ченгетата,
да им кажа, че ние сме крадците
и да ни вкара в затвора за 20 години. Това ще ни е за урок.
Тес ще ни идва на свиждане.
Двамата изглеждате чудесно.
Хей, как е хотелският бизнес?
Отвратително. А при теб как е?
Отвратително.
Не знам.
Не мога да си изключа мозъка. Това съм аз.
Отивам някъде и постоянно оглеждам ъглите.
Това правя, винаги съм правел това. Харесва ми.
Да...
Има някаква странна ирония.
Тес ме гледа как се мъча.
Слушай, светът се е побъркал...
- Какво искаш да направиш?
- Всъщност не е свързана с другите къщи.
- Цялата къща?
- Само ще я повдигнем леко.
Шуман го е направил през 1964 г. и отново в Истанбул, през 197 3 г.
- А екипът му е бил само от 6 човека.
- Не можем да вдигнем цяла къща.
Те са го направили със специална техника.
- Именно. Благодаря.
- И им е отнело 2 години.
Има 30 пилона. Срязваме ги и повдигаме къщата.
Това е най-добрият ни план, момчета. И е единственият.
- От кога е най-добър?
- Както казах,
това е единственият ни план.
ВТОРНИК. 8 ДНИ ДО КРАЯ
Спусни още.
- Какво?
- Още.
А, добре. Изчакай.
Готово.
Номер 5 на позиция.
Големите крадци, които извършват големи кражби,
живеят и друг живот, като цивилни.
Имат работа и семейства, което ги прави много трудни за хващане.
Най-великият крадец на всички времена, без съмнение,
е бил Гаспар Ламарк.
Който е умрял или в Португалия през 1988 г.,
или в Хонг Конг през 1996 г.
Или пък е още жив.
Може никога да не разберем със сигурност, защото Ламарк никога не е бил хващан
или сниман. Въпреки че е бил активен повече от 50 години.
Въпреки че след него е останал цял куп имитатори,
само един си струва да се спомене като равен на Ламарк.
Крадецът, който познаваме само като Нощната лисица.
Наречен така, заради малките ониксови фигурки, които оставя,
за да се знае, че е той, Нощната лисица трябва да
бъде считан за най-главния ни приоритет.
Това че извършва толкова много престъпления,
е срам за нас.
За цялата ни професия.
Трябват ни повече от традиционните ресурси, за да преследваме
крадец като Нощната лисица.
Трябва да се научим да мислим по начина, по който мислят те.
Да виждаме това, което те виждат.
И не трябва да си позволяваме да бъдем разсейвани...
Какво?
Здравейте, как сте? Помощта ви ще ни е полезна за това.
Надявам се, че местопрестъплението не е било замърсено.
- Кога мога да говоря с г-н Вандербалден?
- Вероятно утре. Той е
зает в момента.
Не можем да разберем как са обезвредили алармата. Може би са опитали да я изключат.
Не. Това би задействало системата. И щеше да има повреди.
Ами тогава... Тогава не знам как са влезли.
Имали са кода. Някой друг, освен собственика, трябва да го е знаел.
При неговият начин на живот, това е невъзможно. Лично е програмирал системата.
Оттогава не е напускал къщата.
Близко наблюдение, постоянна връзка, титаниеви кутии.
Всъщност не е зле.
Познаваме ли се?
Ами... Мисля, че ви видях вчера.
- Така ли?
- Да. Преследваше ви полицията.
Преследвали са мен?
- Не мисля.
- Сигурна съм, че бяхте вие.
Не можех много да се оглеждам, заради полицията.
Обичам Рим. Наистина. Има едно работно място,
което е добро за мен. Затова мисля да отида в Амстердам.
Майка ми има роднини там, така че...
Може би е добре.
- Вдигнали сте цялата къща?
- Цялата къща.
- Цялата? - Цялата. Това се нарича Специалитета на Шуман.
В чест на този гениален човек
Макс Шуман.
Направил е такова нещо в Истанбул през 1873 г.
Какво има?
Тук е ударила стрелата от арбалета.
Стрела от арбалет?
Стреляли са от онзи покрив през този отворен прозорец.
Може ли стрелата да мине през този прозорец от онзи покрив?
- Това е много труден изстрел.
- Не, това е невъзможен изстрел.
Докато не са вдигнали сградата. Проверете пилоните. Ще са повдигнати.
Знаете ли името Макс Шуман?
- Не.
- Те са го знаели.
Американците.
Чакай малко.
Защо са донесли вибратора, ако не са планирали да го използват?
- А?
- Господи.
Натисни "пускане".
Поздравления. Вие сте вторият човек, който е проникнал в тази къща.
Вече сте част от хората, работили много усилено, и рискували много,
само за да разберат, че са пристигнали някъде втори.
Разбира се, вие не знаете имената на никой от тези хора,
защото те са потънали в забвение. Знаете ли думата забвение?
Означава да бъдеш напълно забравен от всички завинаги.
Там щяхте да сте и вие сега, ако не беше обирът на "Веладжио".
От къде знае кои сме ние?
По някакъв начин съм отговорен за това, че изобщо дойдохте в Амстердам.
Аз наех Матсуи, а той нае вас.
Явно е замесен Бенедикт.
Всичките? Включително и Оушън? ПРЕДИ ЕДИН МЕСЕЦ
- Да.
- Това е трудно за вярване.
- А вие сте?
- Може да ме наричате Нощната лисица.
Нощната лисица. Добре, г- н Нощна лисица.
- Какво ще ми струва тази информация?
- Не се тревожете.
- Нищо.
- Нищо?
С кого си мислите, че имате работа? Нищо не струва нищо.
А тази информация определено струва нещо.
Да кажем просто, че временно интересите ни са общи.
- Как така?
- Е...
Информацията е безплатна, но има определени условия.
- Които са?
- Въздържание.
- От ваша страна.
- Въздържание?
- Това е доста. Какво друго?
- Дайте им 2 седмици да се откупят.
Две седмици?
Мога да го преживея. Дори и те да не могат.
Просто от любопитство, какво ще ги накарате да платят?
За да ги оставя да живеят ли? Всичко, което са откраднали,
плюс лихвите.
Много лихви.
Но застраховката ви не покри ли откраднатото?
- Разбира се.
- Значи ще искате да удвоят парите ви?
- Мислите ли, че това е честно?
- Честно?
Надявам се, че не. Е, каква е информацията?
Добре. На бюрото ви е.
Бил е тук. Около 3:30 тази сутрин. Сигурна съм.
- Кой?
- Нощната лисица.
Отидете в центъра и задръжте човек, на име Матсуи.
Истинско име - Иън Никълъс Макнали.
Нощната лисица е бил тук по едно и също време с американците? Защо?
Това ще разберем.
Какво прави той?
Махнете го оттам.
Господи.
Този човек е от камък. Не би могла да го пречупи, дори да имаше цяла година.
Здравей, Франк.
Не мога да разбера какво сме направили на този човек. Искам да кажа,
защо ни е подгонил така?
- Той ни е дал онзи код.
- Няма значение. Нарушил е правило номер 1.
Страхотно време за гоненица.
Говори с помощника на Франк в Дъблин. Опитай се да разбереш името му.
Междувременно, влакът ни тръгва утре в 13:38.
- Къде е Франк?
- Каза, че ще излиза.
Ако нещо се обърка и умрем, никой вече няма да иска да работи с нас.
Обслужване за г-н Райън.
Здравей.
Хубава стая.
Цялата само за теб ли е?
Тук си, за да ме арестуваш ли?
Защо бих го правила?
Освен, ако не си откраднал нещо.
Приятно ми е да те видя отново, Робърт.
- На мен също.
- Естествено, ти си виждал
доста от мен, нали?
Тази ми харесва.
Нарекох я "крадец в акция".
Специалитета на Шуман.
Явно това ми се полага задето говоря.
А Нощната лисица?
Остави ли ти съобщение?
Ами фигурката? Още ли е у теб?
Предполагам, че това е някакъв вид комплимент.
Изглежда се чувства заплашен от вас.
Въпреки че не мога да си представя защо.
Нямаш представа срещу какво се изправяш.
Френската полиция смята, че той е по-добър от Ламарк.
Наистина е добър.
Ще ти дам един съвет. Разбери с какво си го заплашил,
извини се, моли се за милост.
Трябва да тръгвам.
О, имаш ли да кажеш нещо на Франк?
Той се мотае в участъка.
- С какво обвинение?
- Открихме отпечатък от обувка,
44-ти номер, на местопрестъплението.
- И...
- Заедно с една кредитна карта.
От тази гледна точка, в Амстердам има само един
или два добри козметични салона за нокти.
Тя ни видя. Сега ще ни търсят навсякъде.
- И ни излъга.
- Излъга и мен.
Е... От части.
- Били сте във връзка.
- Не бяхме във връзка.
- По-скоро временно не бяхме заедно.
- Тя е ченге.
- Всъщност е детектив.
- Какво общо има с нея Шуман?
- Баща й е.
- Бил е ченге?
- Крадец.
- Добър ли е бил?
Ядосано бивше гадже, чиито баща крадец й е казал номера си.
Е, тя видя Дани и Ян, което означава, че след 48 часа снимките на трима ви ще са
във всяко полицейско управление в Европа.
- Никой не гледа снимките.
- Никой, освен ченгетата. - Мислите ли, че ще изпита симпатия заради баща си?
Симпатия или антипатия.
Старецът й е бил спипан ден преди 19-ия й рожден ден в Русия.
Умрял е в затвора. Затова не разчитайте на симпатия.
- Или антипатия.
- Ще постави хотела под наблюдение.
Чудесно. Значи ще викаме румсервиз и ще чакаме Бенедикт да дойде да ни убие.
- Кой е човека на 100-доларовата банкнота?
- Адамс.
Да. Той е казал, че всеки проблем е всъщност маскирана възможност.
Да. Обзалагам се, че би ни измъкнал от това.
Не. Момчета, пропускате нещо.
Тя ни даде име, нали?
Нощната лисица. С едно обаждане ще разберем всичко за този тип.
ВТОРИЯТ ЧЕТВЪРТЪК. 6 ДНИ ДО КРАЯ
- Името е М. Диаз.
Д, И, А, З.
Черна спортна чанта.
Отборът е в Ротердам, а чантата е в Брюксел.
Той е откъснат, човече. Изгубил е връзка.
Изплашен, гони го параноята, но има причина.
Твърде тъжно е да си забавен, безполезен.
- Мисля, че трябва да помълча за 20-ина минути. - Чудесно.
Открили са го. Отборът е в Барселона, а чантата е в Мадрид.
Това е смешно. Тук си имаме работа с морален проблем.
Да не споменаваме, че вече не сме всички, защото онзи е в чанта, някъде...
Имаме чанта, човече.
Такава маймуна, животно без чувства. Това си ти.
- Имам чувства.
- Не, нямаш.
Имам. Чувствам се зле заради човека. Той е в чанта, но има вода, има въздух...
- Какво искаш? - Господи, не е трябвало да слизат от автобуса...
Не ставай смешен. Това е професионален футболен отбор. Там няма 50-годишни мъже.
Ръсти не е на 50 години.
Да, знаем, че Ръсти не е на 50.
Дали имат 50 годишни? Ще те питам нещо.
Не. ще питам теб. На колко мислите, че съм аз?
На 48.
Мислиш, че съм на 48 години.
На 52?
Може би трябваше да пита мен.
- Никой не трябва за нищо да те пита. Човекът е в затруднено положение. Трябва".."
Какво? Ти сложи човека в ръчна чанта.
- Ще те питам нещо. Знаеш ли...
- Ще ми задаваш въпрос.
Дай ми време да отговоря. Освен ако въпросът не е риторичен. В този случай отговорът е да.
Добре. Може ли да те питам... Забелязал ли си, че Тес изглежда точно...
Никога не питай това. Никога. Сериозно. Не питай никого.
- Особено нея.
- Чакай, защо не?
Виж. Не ми е в природата да съм мистериозен.
Но не мога да говоря за това и не мога да кажа защо.
- Изглеждам ли ти на 50 години?
- Да.
- Наистина ли?
- Е... Искам да кажа...
Само от врата нагоре.
Сол?
Какъв е проблемът?
Никакъв.
Искаш ли да излезеш? Времето е хубаво.
Не.
- Искаш ли да гледаш нещо? Дават мача.
- Не.
Не.
Гладен ли си? Ще ти направя нещо.
Не.
Сол.
Откакто се върна, се държиш странно.
Какво искаше Дани?
- Нищо.
- Нищо ли?
Как може да не е искал нищо?
Добре. Нощната лисица си има име. Франсоа Тулур.
Барон Франсоа Тулур.
Баща му е бил френски индустриалец, майка му - италианска благородничка.
Никога не я е виждал, но е наследил титлата й.
Лошата новина е, че е богат, отегчен и талантлив.
А истински лошата новина е, че е обучен от Ламарк.
- Какво?
- Това не е хубаво.
- Онзи Ламарк? Гаспар Ламарк?
- Точно той.
- Е, ние сме обречени.
- Не, не сме обречени.
Хайде. Той е един човек, при това французин.
Преди да се впечатляваме от всичко това, да видим какво е направил всъщност.
Започнал е в началото на 90-те. Женевската банка,
Венецианското съкровище, банката на Италия,
Белгийската диамантена колекция...
- Чакай, чакай. Всичко това през 90-те?
- Това е само до 1996 г.
- Сериозно?
- През 1997 г. се е прехвърлил на изкуство.
Ударил е музея на Лондон, Лувъра, в Париж.
- Два пъти. И Прадо.
- Не, не. Чакай.
През 1997 г в Прадо. Това беше Морети.
- Всеки знае това.
- Той е Морети. Една от самоличностите му.
- Всичко е много дълго.
- Добре. Ще прескоча на любимата ми част.
През 2002 г. е откраднал 60-метровата яхта на краля на Мароко.
Изчезнал в мъглата. Екипажът е открит два дни по-късно в спасителната лодка.
- Не помнели нищо.
- Как можеш да скриеш 60-метрова яхта?
Кралят знае, но не казва.
Получил си я след 1месец, а сега играе тенис с Тулур всеки уикенд.
Имаме сериозен проблем, нали?
- Прав си.
- Какво ще правим?
- Ще отговорим.
- Ще отговорим ли? Как?
По съответния начин.
Мамка му. ЕЗЕРОТО КОМО, ИТАЛИЯ
ВТОРИЯТ ПЕТЪК. 5 ДНИ ДО КРАЯ
Каква изненада е да ви видя.
- Г-н Оушън. - Нарушихте първото правило и това има последствия.
О, сигурно говорите за картините.
Не се тревожете. След 5 дни ще сте мъртъв и аз ще си ги получа.
- Освен ако не ви се случи някой инцидент.
- Не мисля така, Даниел.
Може би трябва да ви обясня защо ви преследвам по този начин.
Това би било добре.
Миналия месец бях в Португалия, за да видя наставника си.
- Ламарк.
- Точно така.
Един много шумен и дразнещ американски бизнесмен беше там същия ден.
Той работел за голяма застрахователна компания.
Той е този, който ви е предложил Бенедикт като потенциална цел.
- Познавате ли човека?
- Какво за него?
Каза, че това било най-красивото изпълнение, което бил виждал
и продължи да говори за тази работа... И после каза...
Това показвало, че вие сте най-великият крадец на света.
Но най-лошото беше, че Ламарк не му противоречеше.
Казах на Ламарк, че не може да сте по-добър от мен.
А той отговори, че е невъзможно да се разбере със сигурност.
И... Аз мислех по този въпрос 3 седмици подред.
Ден и нощ.
И после изведнъж осъзнах, че...
Всъщност той беше прав. Наистина е невъзможно да сравняваш крадци.
Затова... Предполагам, че единственият начин да се разбере кой е най-добър,
със сигурност, е да има една и съща цел.
Да правим едно и също. Не мислите ли, че ще е забавно?
Подлагате на риск живота на много хора,
за да си играете игрички.
Ще съжалявате.
О, хайде, г-н Оушън.
Как ще намерите 97 милиона долара
до следващата сряда, особено, ако всеки сейф, който разбивате,
вече е празен? Но, ако приемете моето предизвикателство и спечелите,
обещавам, че ще платя дълга ви към Бенедикт.
А Ламарк ще държи парите ми като гаранция.
Какво ще крадем?
ПАРИЖ
Прочутото яйце на Фаберже.
- Това ваша идея ли е или на Ламарк?
- Е,
мисля, че той ще се съгласи, че това е най-подходящият обект за състезанието.
- Къде се намира?
- На път за Рим.
Пътува с голяма охрана и, обикновено, с едно или повече копия.
Понякога дори показват копие, без никой да разбере.
Когато яйцето бъде изложено, в понеделник сутринта, ще имате 48 часа
да го откраднете, преди срокът ви да изтече.
Разбира се, когато срокът изтече и яйцето не е у вас,
Ламарк ще разбере кой е най-добрият.
Изабел Лахири
- Телефонът на Ръсти.
- Кой се обажда?
Никол. А вие кой сте?
Нейгъл. Къде е Ръсти?
Той каза, ако се обадите, да ви кажа, че е зает.
Зает? С какво? Каза ли нещо?
Ще оставите ли съобщение за него?
Да, ще оставя. Кажете му, че това нещо ще му струва двойно повече.
И му кажете, че това нещо ще е покрито с твърде тънки слоеве.
И му кажете, че ако го иска утре, би трябвало да е повече от двойно.
И му кажете, че това нещо е красиво.
Направено е от самия Романов.
И му кажете, че съм добро момче. И че се облича като жиголо.
- Това ли е всичко?
- Да... Не!
Кажете му, че да има сексапилна жена за помощник,
е ужасно клише.
Благодаря, Франческа.
Ще ми направиш ли едно кафе?
Благодаря. Капучино или експресо.
ВТОРАТА СЪБОТА. 4 ДНИ ДО КРАЯ
Обаждаш ми се в събота и ме караш да дойда в офиса,
караш ме да подпиша заповед 1077,
а дори не можеш да ми кажеш какво са намислили.
- Мога да дойда у вас.
- След два часа заминавам за Неапол.
- Можем да говорим за това в сряда.
- До сряда ще е свършило.
- Какво? Какво?
- Нещо, което си струва заповед 1077.
Участвали са в обира на казино "Беладжио" през 2001г.
- Казвам ви, че е сериозно...
- Ако това е вярно,
тогава трябва да се обадим на американското ФБР...
Не, не, не. Слушайте ме.
Агент Лахири, заповед 1077
не е дребна работа. Освен ако не можете да ми кажете какво ще крадат,
няма смисъл да го обсъждаме.
Как е?
Хей...
Защото Ламарк го е откраднал през 1980 г., а 23-ма други са се провалили.
Защото Нощната лисица се опитва да докаже, че е по-добър от Робърт Райън и приятелите му.
Това е смешно. Казвате, че яйцето ще бъде откраднато,
а после казвате, че Ламарк вече го е откраднал, преди 24 години.
- Кое е вярното?
- И двете.
Какво?
Жената на Ламaрк го накарала да върне яйцето.
Когато подписах заповед 1077
за вас и случаят Булгари, вие взехте 30 от хората ми за 3 месеца
и не направихте нито един арест.
Няма да го направя отново.
Първо най-важното. Не можем да отидем през нощта.
Лазерната решетка в главната зала е невъзможна за преминаване.
- Нищо не е невъзможно.
- Това е невъзможно.
Лазерите постоянно се движат в произволни посоки.
Това означава, че не можем да открием път през тях.
Добре. Значи ще го направим през деня.
Това също ще е трудно, защото Изабел видя теб, Ян и Дани.
Можем да опитаме рая на контрабандиста.
- Това не е проработвало от 50-те години.
- По-точно от 1954 г.
- Трябва ни нещо друго.
- Бебето Джейн.
Въртящо се колело, следвано от Тюсон.
Сложно е, но има голяма успеваемост.
- Единственият проблем е... - Не може без пластичен човек вътре. Това е Ян.
- Ще трябва да рискуваме.
- Ще му направим маскировка.
В 10:10 часът излизам от кафенето. Тръгвам на запад. 10:11 ....
Отиваш към тоалетната на втория етаж.
- 10:13. - Приближаваш се към испанските стълби от юг.
Там е въздушния отвор.
- 10:15. - Помагам на Ян да влезе във вентилационната шахта.
- 10:18
- Влизам в залата с яйцето от изток.
- Аз ще се помотая в Голямата зала.
- Това е залата с яйцето.
- 10:21.
- Ян прекъсва захранването в залата.
Съобщава ми, че е готов, а аз сигнализирам на Лайънъс.
- Тогава отивам в залата с яйцето. - 10:22. Изваждам ключовете си и тръгвам към яйцето.
- И...
- Аз заслепявам първа камера.
- Аз заслепявам втора камера.
- Аз заслепявам трета камера.
- Аз заслепявам четвърта камера.
- А аз правя размяната.
- Така. 10:24.
- Аз натискам клаксона пред входа.
- Срещам се с Дани на стълбите. Тръгваме на север. - 10:25.
- Търк и аз правим доставката.
- Добре.
Много добра работа, момчета. Много добра.
Ще ви чакам тук след час. И кражбата да е направена.
Чудесно. И в 10:45 всички ни арестуват.
- Можеш да се обзаложиш.
- Как е Тулур?
Предсказуем е. Грижи се за егото си.
- Ще бъде тук.
- Може да се предположи, за човек като него.
До после.
- Тук е Изабел.
- Току-що ти уредих среща в 6 часа
с човек на име Симон. От къщата му на езерото Комо са откраднати 4 картини.
- Кога е било това?
- В петък. Липсват му 2 картини на Моне,
една на Търнър и една на Дега.
- Коя картина на Дега?
"Сините танцьори". Предполагам, че има запис от камера, но още не съм сигурен.
Всичко се свежда до поправка на грешките.
3000 отделни, полупрозрачни, дигитални отпечатъка,
вместо 1000-та, които мислех, че ще са достатъчни.
Не трябва да се движи.
Беше трудно да се пресъздадат условията на осветяване, защото са смес от изкуствена
и естествена светлина, но мисля, че състоянието на цветовете е много точно.
Батериите не са много силни. Ще издържат максимум 2 минути.
Добър си. Добро е, Роман. Ти си гений.
Мисля, че е така. Едва успях да създам решетката.
- Затова ми плащате двойно.
- Какво? Не, не, не.
Получил си съобщението ми. Чии беше онзи секси глас по телефона?
- Какво съобщение?
- Това, което оставих на сексапилния глас.
Никол. Твоята секретарка. Е, момчета, разбрахме ли се?
- Добре. Кога остави съобщението?
- Преди два дни.
Телефонът ти вече е бил в нея.
- Сега си й в ръцете.
- Да.
- Това означава, че...
- Да.
По-добре тръгвай.
- Супер.
- Значи провал.
Е, кой ще плати?
Кой ще ми даде проклетите пари?
Господи.
Съжалявам за майка ти.
Тя е невероятна.
- Поне така мислех.
- Тя те мразеше.
Трябваше да й се доверя. Тя мразеше всички крадци.
- Ще ми го дадеш ли?
- Моля?
- Може ли да си получа телефона?
- Не.
- Хубав басейн, между другото.
- Благодаря.
През гръбнака ти минаха ли тръпки, когато го направи?
Или това не е моя работа?
Обмисляла ли си да си смениш работата?
А ти?
Опитах с хотели. Но съм по-добър в това.
Минах покрай кафенето където се срещнахме, но не беше същото.
- Кой е Нощната лисица?
- Свързано е с яйцата.
Защо прие предизвикателството му?
- Защото той ще загуби.
- И как ще го победите?
Не можем.
- В това, което казваш, няма смисъл.
- Добре.
Ударът Булгари. Извършил си го с Франк, когато сме били заедно.
Знаех си, че си ти.
Защо не каза нищо?
А защо ти не каза, Робърт?
Не исках всичко да свърши.
- Много си романтичен.
- Това лошо ли е?
Не трябва да си тук.
Имам среща. Някой е откраднал картини при езерото Комо.
Интересно. Има ли следи?
Следващия път, когато те видя, ще те арестувам.
И Оушън, и всеки друг, когото разпозная.
Така е справедливо.
- Готов ли си?
- Да.
- Добър ден.
- Г-ца Лахири?
- Да.
- Всичко е готово.
- Заповядайте.
- Какво е откраднато?
- Ами...
- Извинете, говорите ли английски?
Да, разбира се.
Моят Моне и Дега. Били са откраднати.
Имате ли врагове? Някой, на когото не ce харесвате?
Ами... Не. Не се сещам за никого.
Какво мислите? Че крадецът иска да ме нарани лично ли?
Разбирате ли, да открадне тези картини е достатъчно.
Готов ли си?
Имам нещо, което може да ви заинтересова.
Това е ДиВиДи с...
Със запис от камерите, които съм скрил в дома си.
Доста са. Още не съм го гледал, но...
Може би крадците са били достатъчно невнимателни, за да бъдат заснети.
Съмнявам се. Кражба на такова ниво... Но ще погледна.
- Да. Никога не се знае.
- Добре.
- Благодаря ви. Това е всичко.
- Благодаря ви, г-це.
Благодаря ви за всичко. Довиждане.
- Г-це Лахири.
- Получи ли копието от 1077?
Добре. Ето от какво имам нужда. Дузина... 12
униформени полицаи. Метални детектори,
допълнителни камери. Е, ще ти пратя снимките на и-мейла.
Имаш ли химикалка?
Ще ти кажа имената. Добре.
Ливингстъл Дел. Мъж, 170 см, 65 кг.
Върджил Малой. Мъж,
17 5 см, 68 кг.
Робърт Райън. Мъж...
- Ало?
- Здравейте, г-н Айзенхауър.
Поръчали сте обаждане за събуждане в 5 часът.
- Така ли?
- Да. Аз съм Фред. Приятен ден, сър.
- Здравей.
- Какво правиш?
Спя. Какво става? Защо си облечен?
5:30 е. Почивен ден. Трябва да тръгваме.
Часът е 11:30.
Предната нощ.
О...
О? О, той е зъл.
- Той е зъл по характер. Колко мислиш, че е часът? - Пет.
Добре. Влизай.
Объркано е. Сега наистина ме мрази.
Мислиш ли, че вината е в мен?
Може би съм искал прекалено много от нея.
Тя е различна.
Може би си прав. Може би вече е продължила напред.
Говорих с лекар да ми махне тази татуировка.
Като се вземе в предвид къде е, ме посъветва да не я махам.
Този, дето играе Паци, е невероятен.
ВТОРИЯТ ПОНЕДЕЛНИК. 2 ДНИ ДО КРАЯ
- Какъв му е проблема на този?
- Прави това по два пъти на ден.
Това ли му е егото?
За пръв път сме сами и не знаем какво да правим.
Чакайте. Да се върнем на въпроса.
Карайте отново по списъка.
Кой те сложи на мястото на Дани?
Никой.
Съжалявам, човече. Емоциите ми са направо изхабени.
- Не, не се тревожи.
- Всичко е наред.
- Прецакаха ни.
- Всичко си вървеше добре.
Добре. Да минем отново по списъка.
- Танцуващият свещеник?
- Няма достатъчно хора.
- Лудият Лари?
- Няма достатъчно хора.
- Дузината на Бейкър?
- Няма жена и няма достатъчно хора.
- Кошницата на Хелън?
- Не можем да дресираме котка толкова бързо.
И... Няма достатъчно хора.
- Ами Тес?
- Какво за нея?
- Нали знаете, че прилича на...
- На кого?
Ще направим Лу късметлията.
- Всъщност Лу късметлията с Радостната банда. - Лу късметлията?
С Тес? И Радостната банда?
- Да.
- Откачил си, синко. Той е луд.
- Това е лудост.
- Да, лудост е. По-лудо даже от италианска
телевизия.
- Не, помислете.
Тя може да се приближи до яйцето, през деня когато половината система е изключена.
Без да я заподозрат.
Може да си прав. Да се обадим.
Чакай. Лайънъс Колдуел, не следваш нито една от процедурите, които Дани
и аз обсъдихме, в случай, че Бенедикт се появи, което означава, че нещо не е наред.
Дани е добре. С Ръсти е. При тази част от плана не могат
да се свържат с нас.
- Кажи ми, че не е ранен.
- Не е ранен.
- Ще пропуснете срока, нали?
- Знам, че Дани ще се радва, ако си тук,
когато работата приключи. Липсваш му. Освен това учиш изкуство, а това е Рим.
Няма съмнение в това.
Е, наистина има какво да се види, нали?
Да, така е. Дани ще се радва още повече, ако си на летището в 7 часът,
което означава, че трябва да тръгнеш веднага.
ВТОРИЯТ ВТОРНИК. 1ДЕН ДО КРАЯ
Мисля, че поисках среден размер.
- Дани тук ли е?
- Искаше да е тук.
Добре ли пътува? Не бяхме сигурни дали искаш да си до прозореца в самолета.
От колко време Дани е в затвора?
- Само от два дни.
- Все пак е в безопасност от Бенедикт.
Той ми каза, че всичко е наред. Излъгал ме е.
Като е казал добре, сигурно не е имал в предвид времето и парите.
Сега сме по-зле, отколкото в началото.
Предполагам, че имате някакъв план да го измъкнете.
- Всъщност тя звучи като нея.
- Не, трябва й южняшки акцент.
- Можеш ли да имитираш южняшки акцент?
- Какво, по дяволите, ви става?
Не, не е точно така. Акцентът е много важен.
- Хората първо него забелязват.
- Бихте ли ми обяснили каква е тази глупост?
- Какво става?
- Добре, добре. Извинявай.
Сега ще се изясним. Заради определени лични...
Загуби, които претърпяхме...
Трябваше да се направят доста промени в плана...
Ти ще трябва да изиграеш малка роля в това нещо.
Добре. Ще си сложиш ли тези?
А също и тази шапка.
Да облечеш това и да натъпчеш това вътре.
Ние ще се обърнем...
За да можеш да се преоблечеш.
Малка роля. Кой трябва да бъда?
- Ами...
- Ало?
Наистина? Разбира се.
Може да дадем... Може да освободим апартамента.
Не, не, не. Изобщо не е проблем.
Ще ни е приятно... За нас е чест, че отново се е сетила за нас.
Добре. Добре, благодаря.
Довиждане.
Джулия Робъртс пристига.
Как това ще помогне на Дани?
- Трябваше ни някой известен.
- За какво ви е някой известен?
Някой от "Четири сватби и едно погребение".
- Тя не участваше в този филм.
- Аз. Аз участвах в този филм.
Просто пази фалшивото си бебе.
- О, Господи. Каква тълпа.
- Добре дошли отново, г-це Робъртс.
Благодаря. Тя е уморена. Ще говори с вас по-късно.
Вече съм добре. Всичко е наред.
- Джулия?
- Казвам се Тереза.
Не говорех за теб, мила моя.
Скъпа. Просто мисля, че видях една приятелка.
Не, не. Абсолютно не. Не може да изключите сензорите за натиск.
Не. Не може да го пипа.
Тя е кино-звезда, а не папата.
Добре, ти си от Джорджия, родена си през 1969 г.
Второто ти име е Фиона.
Имаш 10 кучета и 7...
- Любимият ти цвят е...
- Обичаш коне...
- Не обича коне.
- Не мога да го направя. Просто не мога.
Тес, нямаме време. Джулия... Слушай. Разбираме, че се чувстваш несигурна.
- Това е напълно естествено.
- Всъщност е добре.
- Всички актриси са несигурни.
- Не съм несигурна. Направо съм ужасена.
- Да. Точно така.
- Така ще влезеш в ролята.
Не. Ти играеш роля. Аз се правя на истински човек.
- И?
- Не е правилно.
- Искаш да кажеш... Морално ли?
- Не.
Е... Да, вероятно... Не знам. Не в това е въпросът.
Въпросът е, че искате да говоря за някой, който е някъде там.
- Твърде е лично.
- По-лично от 25 години за съпруга ти ли?
Няма да получи 25 години. Бенедикт ще го убие преди това.
- Глупак.
- Съжалявам. Това беше глупаво.
Ще влезем само за 10 минути. Трябва да са 10.
Това е ограничението ни във времето. Дори не е нужно да говориш, ако не искаш.
Просто се усмихвай. Раздавай усмивки, махай на камерите.
- Тя и без това само това прави.
- А, ако кажеш нещо, не забравяй акцента.
По-натъртени "ж"- та и по-дълги гласни.
- Румсървис.
- Слушай, всичко ще е наред.
Просто запомни нещо. Ти си модел, за тези хора.
Ти си като обект. Никой не те познава в действителност.
- Няма да е нищо лично...
- Хей, Джулия.
Господи!
Божичко!
- От кога си тук?
- Какво правиш в Рим?
- На почивка съм.
- Обичам те!
Не трябва да летиш, щом си бременна в осмия месец.
- Знам, знам.
- Дани тук ли е?
- Дани!
- Не, не. Той е...
- Работи ли?
- Да, да. Работи.
- В Рим?
- Брус, Дан Снакуел.
- Публични изяви. Голям фен съм ви.
- Благодаря.
Уволнила си Марси? Уволнила си Марси преди две седмици. Тя ми каза...
- Не, не...
- Извинявайте.
- Може ли...
- Кажи му какво стана с Марси.
- Да не би да има някаква интрига?
- Винаги има.
- Чудесно е. Такава изненада.
- Елате да седнете.
Аз съм от студиото. Марси все още не е уволнена, сър.
Просто исках да поговоря с вас за секунда.
Работим, за да защитим бебето.
Нали знаете онази малка статуя, от където започва всичко?
Нещата са доста сложни. Нали ме разбирате?
- Всъщност не разбирам.
- Съжалявам.
Джулс, това ми напомня, че исках да ти се обадя,
откакто за последно бяхме с момичетата.
- Толкова е хубаво да те видя.
- Толкова е успокояващо.
- Стъклата са изцапани.
Както и да е. Талула си е забравила наметалото в стаята.
- Добре.
- Затова искам... Заповядай.
- Благодаря.
- Няма защо. Искам да се обадя на Маркъс
и той да се грижи за Луис,
за да можем да уредим някой да донесе наметалото.
- Той си е вкъщи, нали?
- О...
И аз исках да говоря с Маркъс.
Много странно. Какво съвпадение.
Да отидем до прозореца, за по-добра връзка.
- Ало?
- Ало? Маркъс?
Не, Джулия е. Кой се обажда?
Обажда се Джулия. Аз съм с Брус Уилис.
Вие сте с Брус? Може ли да говоря с него?
О, да. Наметалото на Талула.
- Извинете, мога ли да говоря с него?
- Да не се загуби сигналът?
- Загуби се.
- Тези телефони...
Махнете го веднага.
Затворете и го сложете настрана.
Имате ли представа колко е уязвим
мозъкът на ембриона от електромагнитното поле,
създавано от телефона ви?
Все едно сте опрял пистолет на корема й.
- Аз съм Брус Уилис.
- Саймън Леополд.
Аз съм лекарят на Джулия.
Какво стана с доктор Уебър?
- Ами той е болен...
- Д-р Уебър е на почивка.
Да... Болен е на почивка... Не е ли ужасно?
Съжалявам, че ви противореча, г- н Уилис,
вие сте много добър актьор. Много добър.
- Г-н Снакбар.
- Снакуел.
Няма значение. Ако искаме да стигнем в 4 часът...
- Казах 50 на 50.
- По-близо.
5 към 1, че няма да стигнат до яйцето.
Какво?
- Тя още ми е жена.
- Тя е новак.
- Ти сам го каза.
- Няма опит.
- Искаш тя да спечели.
- Коя тя?
Знаеш коя. Тази, която започна всичко това.
- Да. Защо го казваш?
- Помислих, че...
- Не е нейна вината.
- Добре тогава.
- Добре.
- Объркан съм.
- За кого говорите?
- Изабел.
- Не, не. Обичах го, но после го разбрах.
- Не са много хората, които успяват.
- Това е направо невероятно.
- От секундата, когато не ти проговори
в ресторанта, знаех.
- Значи си го разбрал?
Да, да. Филмът все още ми харесва, но...
- Чудесно. - Може ли... Трябва ли да върви толкова бързо?
Тя направо се състезава.
Упражненията по време на бременност й помагат после да се върне веднага на работа.
- Удивително.
- Нали?
Тя трябва да се упражнява.
И ще се чувства много добре след раждането.
Упражнения.
- Тя струваше ли си?
- А Тес струваше ли си?
Внимавай. Трябва да направим хубави снимки.
От момента, в който не ви говореше в ресторанта,
знаех.
- Някой разкри ли ви го?
- Не.
- Значи сам разбрахте.
Да. Но филмът все пак много ми хареса.
- Добре.
- Добре.
Всички са станали големи умници. Толкова ли е плитък филм за 67 5 милиона?
Глупости... Джулия. Докторе!
Мисля, че трябва да извикаме линейка.
- Сложете я на този стол.
- Джулия.
Затворете музея. Никой да не влиза или излиза.
Елате. Донесете я.
- Бързо, бързо.
- Сложете я да седне.
- Спокойно.
- Джулия, чуваш ли ме?
- Тя е добре. Добре е.
- Тя е добре. Това е.
Това е. Приключихме. Стига толкова снимки.
Всичко е наред. Да тръгваме.
Ще те заведем при колата възможно най-бързо.
Не трябва да ни спират. Не спирай.
Здравейте. Приятно ли ви е в музея?
- Здравейте.
- Приятно ми е да се запознаем.
- Бързаме.
- Съжалявам. Няма да отнеме много време.
Не съм някоя нахална почитателка, но приятелят ми
ви е голям фен... Бихте ли му дали автограф?
- Времето е много неподходящо.
- Съжалявам...
- Казва се Уилбърт.
- Вие не сте ли левичарка?
Наистина е левичарка.
Често хората могат да пишат и с двете ръце.
Наистина сте голяма почитателка.
Подпиши го с лявата ръка.
Благодаря ви много. Това е чудесно.
- Добре, да тръгваме.
- Благодаря.
Още нещо. Току-що говорих по телефона
с жена на име Марси, която ви е качила на самолета от
Таос, Ню Мексико за Лос Анджелис, където в 1часът имате
среща за филма
"Клоуните не могат да спят". Както и да е.
Тя искаше да ви кажа, че всички ще закъснеят малко
и се чудеше дали ще можете да отидете в 1и половина.
Знаех си.
- Приятно ми е. Брус.
- Изабел.
Наистина ли имате приятел. Или това беше просто част от...
От играта.
Е, как мина?
Вие ли сте Лахири?
Аз съм командващ на сектора. Моли Стар.
Тази сутрин говорих с един много мил човек от "Европол".
Иска да се качите на следващия самолет за Амстердам.
Изглежда има някаква нередност с документацията ви.
Комисаре.
Този. Ще започна с него.
Представете си, че сте в стая,
която е твърде ниска, за да се изправите и твърде тясна, за да легнете.
Стая без светлина, без отопление
и каменни стени, издраскани от ноктите на полудели от изолацията мъже.
Компания ще ви правят плъховете.
И едно малко прозорче, през което да виждате света, в който не сте.
Родителите ви ще остареят и ще умрат.
Точно като мечтите ви.
Приятелите ви ще забравят името ви.
Ще казват, че вашата история е история на лош човек, защото няма нищо
добро в това да изчезнеш.
- Какво искате?
Да свидетелствате срещу другите в делото Бенедикт.
Италианците ще стоварят обвиненията си върху вас, а другите
ще бъдат екстрадирани в САЩ днес.
Свидетелствайте и ще можете да си тръгнете с тях.
Не мога.
Помислете си... Лайънъс.
За момент вече бях забравила името ви.
Чакайте.
Изчакайте малко.
Лайънъс.
Да. Благодаря.
Добре ли си?
- Провалих работата с Матсуи.
- Матсуи?
Нека да позная. Приложил ти е метода с превода на безсмислиците.
Така се забавлява с новаците.
- Как може да не разбирам тези неща?
- Не се ядосвай.
Успокой се. Не си виновен за това.
Надявам се Дани и Ръсти да оценят чудесната работа, която си свършил.
Самата аз се гордея с теб.
- Благодаря.
- Те двамата също.
- Казала сте им?
- Спокойно, няма нищо лошо.
- Съжалявам.
- Страхотно.
За това ще ме мразят с месеци.
Хей, помниш ли когато майка ти е идвала в Рим?
Съжалявам.
Всеки път е като...
Като...
- Като...
- Това е защото не ми каза нищо.
А това е защото направи от мен крадла.
А това... Е защото провали нашата втора трета годишнина.
Добре.
Съжалявам, че те държах на тъмно.
- Съжалявам, че те направих крадла.
- Голяма.
Голяма крадла.
И много съжалявам, че провалих
втората ни трета годишнина.
- Разбрахме ли се?
- Да.
Прощаваш ли ми?
И все пак нещата се наредиха, нали?
Следвайте я. Онази кола. Следвайте нея.
Чакай, чакай!
Какво става, по дяволите?
Баща ти е жив, нали?
Майка ти те е излъгала, за да те държи настрана от него. Той е жив.
- Какви ги говориш?
- Развела се е с него.
Казала му е, че ако се опита да се свърже с теб, ще отиде в полицията
и ще им разкаже всичко за него, за да го вкарат в затвора.
От къде знаеш това?
И защо да ти вярвам? Не ти вярвам. Разбра ли?
- Знаеш ли къде е той?
- Познавам човек, който знае.
Там няма нищо за теб, освен една фалшива заповед 1077.
- Добър вечер, господине.
- Благодаря. Сложи това в галерията.
Гостите ви са на верандата.
Гости? Какви гости?
- Мамка му.
- Не. Не така.
- Това би било ужасно.
- Ще е трудно с вечерята.
Е, явно трябва да имаш много добри връзки.
Чувал съм, че обикновено отнема дни да си осигуриш пускане.
- Тес, това е Франсоа Тулур.
- Г-жа Оушън. Най-накрая. Очарован съм.
- Здравейте.
- Той е французин.
Не трябваше ли до сега да сте някъде другаде? Например...
В Монголия, да речем.
Преди да стигнем до това, искахме да ти зададем един въпрос.
- Какъв е той?
- Как го направи?
Значи затова си дошъл.
Искаш да знаеш.
Е, предполагам, че това е нормално.
Но имам друга сделка за теб.
И двамата ще признаете, че съм най-добрият и ще ви кажа тайната си.
- Да?
- Това е...
Кажи му, че е най-добрият.
Просто го кажи. Защото искам да чуя тайната му.
Ами... Добре.
Ще ти кажем, че си най-добрият, след като чуем как си го направил.
Е, как бих могъл да откажа на последното ви желание?
Яйцето пристигна в Рим в 6:45 следобед в съботата преди да бъде изложено.
- В 8:00 беше в музея.
- Чакай.
Откраднал си го още онази вечер? При заключен музей? Как си влязъл?
Как си минал покрай сензорите? Как така екипът ми не те е видял?
- Не ми пипай нещата.
- Махни си ръката от мен.
И без това не работиш.
Нищо не можеш да видиш.
- Виждам теб. Като идиот си.
- Ти изглеждаш като идиот.
Ще ти дам 1милион, ако млъкнеш.
- 1милион, ако не говориш цял месец.
- На всеки или на
всички заедно?
- Просто млъкни.
- 1милион.
- Без майтап?
Да бе. Без никакво оборудване? Без въже.
Е, разбира се, че не. Не ми казвай, че не знаеш как се прави.
Как мина покрай лазерите в главната зала?
Аха. Лазерите.
Добре. Тулур,
ти си най-добрият.
- Благодаря ти, Дани.
Добре. Сега, ако можеш просто
да ни дадеш парите, ще си тръгваме.
Парите?
- Какви пари? - Парите, които каза че ще дадеш на Бенедикт.
- Имаме срокове.
- Не, не, не.
Не разбирате. Вие не спечелихте.
Вие загубихте. И не само, че загубихте,
а и целият ви екип беше хванат. Между другото, трябва да ти кажа нещо.
Изобщо не изглеждате като нея. Може би си приличате по носовете,
но ушите и изобщо цялото ви излъчване...
Това означава, че... Говорил си с Ламарк?
Говорил си с Ламарк?
ВТОРИЯТ ЧЕТВЪРТЪК. 6 ДНИ ДО КРАЯ Тъй като съм мъртъв, мисля, че моето участие
в това трябва да се пази в тайна.
- Разбира се.
- Има ирония в това,
че решението на всичките ни проблеми ще дойде
от Тулур. Сигурен съм, че го провокирах като се съгласих с американския си
приятел, че вие сте може да сте по-добри от него.
Искрено се извинявам за проблемите, които съм ви създал.
Няма нужда. Особено сега.
Помнете, от момента, в който видите Тулур в неговата къща
и състезанието започне, трябва да считате, че той ви наблюдава,
където и да отидете.
Ще трябва да разиграете доста сложно шоу.
Яйцето, истинското яйце,
ще бъде носено в раница на един влак, тръгващ от Гадано в 9:30 сутринта.
- Благодаря.
- Спасихте ни живота, Гаспар.
Да. И пак изстисквам най-доброто от вас.
А аз съм откраднал копието?
Картините ти са в строго охраняван склад в Маланс.
Улица "Винадриади" 17.
В склад номер 222.
Кодът за сигурност е
646. Благодаря.
Е...
От всички игри тази най-малко ми хареса.
Как го позна?
Е, тази вечер ви разказах една история, мисля, че е достатъчно.
Сега, бихте ли... Сега.
- Чия е тази къща? - На един крадец, с когото се запознах в Париж.
Той познава ли баща ми?
Вероятно по-добре от всеки.
- Кой е той?
- Истински крадец.
- Как е името му?
- Истинското му име ли?
Всъщност не Знам.
- Знам само псевдонима Ламарк.
- Ламарк?
Татко.
Къде беше?
Чаках.
- Какво?
- Това.
О, Господи.
198 милиона долара.
- Е, приключихме ли?
Готово ли е всичко?
- Валиден ли е чекът?
- Валиден е.
- Повярвай ми.
- Не ти вярвам, Рубен. Не вярвам и на Оушън.
- Ако е валиден, всичко приключва.
- При тези спорове никой не печели.
На Дани му стигат проблемите.
А конкуренцията ни съсипва
В момента някакъв младок се опитва да се доказва.
Хората като Оушън се завръщат винаги. Те не обичат да губят.
- Твърде голямо его. Твърде много гордост... - Някои, може би. Но не и Дани.
Можеш да ми вярваш за това. Всъщност той не мисли, че е загубил.
Може да не е за вярване, но той така го чувства.
Ако той или някой друг опита нещо,
аз ще чакам.
- Тери, не мога да предскажа бъдещето.
Плащам на професионалисти за това, но дори и те грешат понякога.
Не мога да кажа, че никой никога няма да се опита отново да те обере.
Но мога да кажа едно нещо. Ако нещо се случи с теб,
ние няма да сме замесени.
- По-добре да не сте, Рубен.
По-добре да не сте.
ПОНЕДЕЛНИК ВЕЧЕРТА
Как си?
Радвам се да ви видя, момчета.
Здравейте.
- Как си?
- Не помниш ли какво стана?
Добре, че се появи, човече.
- Прекъснаха ти сватбата.
- Аз съм малък.
- А ти си голям.
- О, Господи.
- О, Боже.
- Здравейте.
Всички сте арестувани.
Това бил Ръсти.
Запознай се с групата.
- Приятно ми е.
- И на мен.
- Доста добре се справи като Джулия.
- Тук е масата за възрастни.
А това е масата за децата.
Изабел.
Чакай, чакай...
Кой блъфира?
Браво, Сол.
Само така.
Кой взима тук?
Аз печеля!
- Божичко!
- Видяхте ли как падна?
Добре ли си?
Чудесно!
Субтитри:Ивелин Иванов