The Kid (2000) (Kid, The (2000) CD2.srt) Свали субтитрите
Хей!
- О, боже.
Кажи ми, моля те, че това не е пица.
Хей, ти си на пет седмици от защитаването на титлата ти.
Какво правиш като ядеш...
- Ям от нерви.
И ти щеше да си нервен, ако се женеше утре.
Да, щях да бъде нервен, че булката ще ме зареже...
защото съм голяма, дебела бъчва с мас.
Здрасти, Жизел.
- Здрасти, Ръс.
Какво е това? 9 излишни килограма?
- Не.
Хей!
- Той дори не иска да ядеш, а?
Изглежда ли сякаш се нуждае от пица?
- Кой е той?
Това е племенникът на Ръс. Ръсти.
Не знаех, че имаш 2 племенника.
Как изглеждам, скъпа? Виж.
- Ммм, като Адонис.
Хей, хей, Адонис. Адонис!
Какво?
- Може ли да ползвам боксовия ти ринг?
Искам да дам на дундьо няколко урока.
Може да му покажеш някои движения.
- Ще се радвам.
Така ще може да види звезди посред бял ден...
следващия път като се опита да те нарече дундьо.
Супер!
Първото нещо е.
Опитваш се да нокаутираш някого? Тогава си вдигни ръцете!
Трябва да защитаваш тази брадичка. Ще ти спукам брадичката. Това е.
Запомни, това е номер едно, това е номер две. Удряш едно, две.
Едно, две. Продължавай. Опитай.
Точно така, точно така. Хайде. Пази се.
Хайде.
Хайде. Добре. Давай, давай.
Удари ме.
- Да, за съжаление наистина те ударих.
Но няма да се самонаказвам за това.
Или може би... ще!
Хайде, бий се! Да, хайде! Давай.
Давай, хлапе! Бий се, хайде. Давай!
Едно-две! Едно-две!
- Давай, Ръсти! Изкарай му звездите!
Хей, на чия страна си?
Повали го, повали го!
По-леко, малкият Тайсън!
Какво ще направиш след това? Не бием паднали долу хора.
Те ме биеха, когато съм паднал.
- Кой?
Децата в училище.
- Децата имат неприятности в училище.
Добре, защо не го каза това, Ръс? Учиш детето да се боксира.
То не се нуждае от това. То се нуждае от уличен бой.
Защо не му покажеш хватката "ножица"?
- Ето. Готови?
Това ще мога да го използвам!
Забеляза ли колко си приличат?
Има смисъл. Те са близки, нали?
Предполагам.
Офисът на Ръс Дуриц. С какво мога да ви помогна?
Аз съм. Какво става?
- О, това си ти.
Нямах вест от теб цели 4 часа.
Усъмних се, че си мъртъв. Хей, как е мини-ти?
Това е смешно, Джанет. Какво ново?
Имаш 19 съобщения. Ще ги чуеш?
- Давай.
Да видим...
Боб Райли. Боб Райли.
Не е от Боб Райли. Не е от Боб Райли. Боб Райли.
Боб Райли. Сигурна съм, че има още едно. Само секунда. Ето, Боб Райли...
Хей, Ейми! Къде отиваш?
До нас, за малко сладолед. Ще се видим там.
Сладолед ли?
- Чао!
Може ли да ти задам един въпрос?
Разбира се.
- Ти ли си нашата приятелка?
Това е забавен начин да го кажеш.
По-скоро... не.
Може ли аз да ти задам въпрос?
- Разбира се.
Ти ли си нашият племенник?
По-скоро...
... не!
Но ти си близък роднина, така ли?
- Аха.
Колко близък?
- Доста.
Колко е доста близко?
Доста близко.
О, боже.
Здрасти.
- Той ти е син!
Какво?
- Той ти е син! Ти имаш син!
И през цялото това време не си споменал нито дума!
И ти си някакъв скапан баща...
който има право на свиждане днес или нещо подобно.
Ейми, знаеш ли как...
- Коя е майката, между другото?
Не искам да знам. Знам. Онова шведско пиленце, така ли е?
Да, това Ингесборт или Смаргесборт, или подобно.
Не че ме е грижа за това с кого или къде, или какво правиш!
Ейми, той не е швед.
- И аз не съм му син.
Честно.
Тогава кой си ти?
Ръс?
Защото ви наблюдавах един до друг и се кълна в бога...
че има нещо много...
странно.
Трябва да й кажем.
Няма да й казваме.
- Да ми казвате какво?
- Хайде. Направи го.
- Трай! Няма да й казваме, ясно?
Освен това, тя няма да ни повярва. Просто ще си помисли, че ми подражаваш.
Тогава направи онова с кокалчетата.
- Това няма да я убеди.
Тогава й кажи нещо, което само ти може да знаеш и тя ще ме пита за него.
Като леля Спъзи.
- Как ще стане това? Помисли си.
Тогава й покажи белега.
- Всеки може да има белег.
Какво ще кажеш за рожденото петно?
- Добре, това може и да е съвпадение.
Знам, че тя ще ни повярва.
- Тя няма да ни повярва.
Знам, че тя ще ни повярва.
- Няма да ни повярва!
Ще ни повярва!
- Няма!
Хей!
- Иска ми се да бях седнала на килима.
Казах ти.
- Ейми?
... напускайки този кораб...
... процесът на обработка на картофи при разнообразните продукти.
Престани да гризеш.
- Остави ме на мира.
Аз афиширам терор и обърканост.
Мили боже. Деветдесет и девет канала и нищо за гледане.
Как... може да стане така?
Нямам никаква идея.
Погледни го. Той е толкова...
обезпокоителен.
Ти не си обезпокоителен.
Ти си възхитителен.
Тогава. Ти си възхитителен тогава.
Престани да чоплиш!
Погледни прическата. Приличам на Хърман Хермиц.
Говоря, като че ли устата ми е пълна като на хамстер.
Да, наистина е така.
Фактът, че съм непоправим ревльо, не те ли кара да ме съжаляваш?
Не.
Защо?
Ти съжаляваш ли се?
Когато гледам него - всичко, което виждам са ужасни спомени.
Спомени, които през цялото време съм се опитвал да забравя.
Съжалявам.
Здравей. Кени!
Нещо лошо за сватбата утре?
Боже мой, сватбата утре. Задръж за момент.
Сватбата е утре. Какво ще правя с него?
Вземи го с нас.
- Какво?
На важно събитие? Да не си полудяла?
Да го вземем с нас?
Това е важно събитие, с участието на хора, които ме уважават.
Той ще ме унижи.
Хей!
Забранявам ти да се бъзикаш с това, момче.
Какво, Кени? Кой се е разболял?
Слава на бога, че твоят племенник замести малкия Джейми.
Нито едно от другите деца не е достатъчно дебело да изпълни костюма.
Няма нищо. Няма нищо.
Не се притеснявай за това.
Не се притеснявай.
Просто го свали и го напъхай под масата, докато никой не те гледа.
Наистина ли?
- Да.
Здравей.
Мили боже.
Ръс, Ръс!
Извините за момент, Клариса. Безпокоиш ни. Танцуваме.
Наистина е важно!
- Не сега, хлапе.
Но е наистина много, много, мммм...
Подлудява те, а?
- Да.
Различно е като са твои.
Говорейки за това, кога ще захвърлиш лошия път и се задомиш?
В момента, в който останеш свободна отново, Клариса.
Говоря сериозно.
- И аз.
Ейми, имам един въпрос.
Голям...
- Добре.
Какво ще кажеш за красивата дама, с която дойде днес?
Имаш предвид Ейми? Не, ние работим заедно.
Познавам я наистина от доста време.
Знам, че не се познаваме от много време...
Не се притеснявай за мен.
Когато срещна верния човек съм сигурен, че ще му предложа.
В случай, че никога не ти предложа...
Някой прави хода точно сега.
Ейми?
Ще се омъжиш ли за мен?
Хайде да си ходим.
- Хей!
Пусни ме да си вървя, идиот такъв!
Почакай за момент, стоп!
Той ми зададе въпрос. Не искаш ли да разбереш какво щях да отговоря?
Не.
- Не?
Той нямаше никакво право да те пита. Аз и ти даже не сме...
Добре, ние сме!
- От кога?
Г.С.Т.Р.!
- Какво?
Искаш или не искаш да разбереш какво щях да му кажа?
Какво се канехме да кажем?
Да, какво имахме намерение да кажем?
- Опитай пак.
По-малко безразличие, по... топло.
Какво щеше да кажеш?
- Какво ще кажеш?
Та искаш да знаеш какво имах намерение да кажа?
Да се разходим.
- Аз съм този, който я попита!
Просто изчезни.
Какво имаше намерение да кажеш?
- Щях да кажа...
... ще трябва да си помисля.
Наистина?
- Да. Защото...
невъзможното, което преди ми се струваше...
че е най-лошата идея на света през последните 12 часа,
се превърна неочаквано в не чак толкова ужасна идея,
отваряйки много малък прозорец от възможност за теб.
За мен. Да.
И какво ще стане, ако аз не искам да се впусна в тази възможност?
Една част от теб очевидно иска...
и това е тази част, която ме предизвиква...
да си помисля за това.
Ти да не би...
да ме молиш...
да си помисля?
Чакай. Чакай една минутка.
Ако просто изчакаш, аз...
Ще отида да взема... вале... колата... от...
И сега той е готов да започне да изпитва любов.
О, да, преди играта този следобед с гостуващите "Ориолз",
Райли покани дузина деца да го замерват с шоколадови пайове...
като начин да каже "Извинявам се!"...
за което той претендира, че е прост случай на неразбирателство.
Чичо Боб знае как да се забавлява!
Значи си пропълзял в контейнера зад бара, след като съм си тръгнала.
Аз заснех това.
Аз съм глупачка.
Кажи ми, сигурен ли си...
че е прехвърлил фондовете или може би все още са у него?
Бедната малка Ейми.
Забърка се с долния си шеф...
който се чувства задължен към клиента си.
Знаеш ли кой е най-честият убиец на млади...
Ръс! Човека, когото съжалявам тук, не съм аз.
Виж, всичко си е моя грешка.
Направих голяма глупава грешка...
Мислех си, че ще се промениш.
Съжалявам. Наистина съжалявам.
Искаш ли да знаеш коя е най-тъжната част на тази история?
Щеше да бъдеш страхотен.
Човече. Човече!
Кога ще спрем да се прецакваме?
Ръс.
Трябва да се променим.
Налага се да се променим.
Страхотно е как ние двамата трябва да се променим...
Утре е рожденият ни ден.
- Да, знам.
Може ли да ти задам въпрос?
- Разбира се.
Какво става по-нататък?
- Какво имаш предвид?
Имам предвид с мен.
Между мен сега и превръщането ми в теб.
Какво се случва?
Направил ли съм каквото и да е някога правилно?
Да, със сигурност. Направил си доста правилни неща.
Като например?
Ами,...
Оцеля през ученическите си години... едва.
Гимназията, където ти все още си загубеняк...
но вече не си глупав.
Съдираш си задника и постигаш добър успех.
Много добър успех.
Накрая спечелваш стипендия за университет...
Аз съм умен?
- Много умен.
Но все още си загубеняк. Скачай.
Продължавай.
В колежа, започваш да ставаш малко по-добър.
Навлизаш в обществото...
намираш логопед и продължаваш да се скъсваш от работа.
Завършваш първи по успех в класа.
Евентуално взимаш магистърска степен по икономика.
Ще се скъсам ли от работа?
Историята на твоя живот, хлапе.
Добрата новина е, че...
докато си непоправим ревльо в началото,
евентуално може да израснеш и да станеш мен...
високопоставен, охолно живеещ магнат.
Който си няма куче или дете.
Така ли ме виждаш? Човек без куче, без дете?
С тик.
- Правилно.
Кога съм го получил това?
- Забравих.
Кога съм се научил да карам?
- На 16.
Кога съм си купил кола?
- На 18.
Кога съм излязъл с мадама?
- На 17.
Кога ще разбера какво са мадамите?
Не тази вечер.
Ръс?
Да, хлапе?
Разбрах какво правиш сега.
Имам предвид, разбрах с какво аз се занимавам.
Когато порасна, за да се издържам.
Открих как да го обясня.
- Нека да го чуя.
Помагаш на хората да лъжат за истинската си същност...
за да могат да се представят за някого друг, правилно?
Да.
Видя ли? Не е трудно за обяснение.
Това беше доста добре.
Лека нощ, приятел.
Лека нощ, хлапе.
Това ЕйБиСи 7 - Лос Анджелис.
Сега, репортажите.
Добър вечер на всички и добре дошли. Аз съм Харълд Грийн.
Добър вечер на всички. Аз съм Диадре Лафевър.
Вечерната новина номер едно: още една високоскоростна гонитба...
по лосанжелиската автострада с
откраднат мини-ван въвлече майка на осем годишно дете.
Гонитбата започна към 8:30 тази вечер, когато полицай...
Знам. Благодаря ти, Дон. Ще се видим утре.
Чух "y'all." /всички/
Проработи.
Добре, г-н Имидж Консултант.
И така, какво мислиш?
Не ми казва. Косата ми е все още прекалено голяма?
Не, изглежда добре.
Може ли да те почерпя чаша кафе? Удобството на непознатите и т.н.?
Ако това, което ми казваш е истина,
това ще да е най-странното нещо, което някога съм чувала.
Звучи ми абсолютно смислено.
- Наистина?
Защо осемгодишният ти да не пропътува през времето, за да ти помогне?
Имам предвид, че очевидно си загазил. Той ще те изправи на крака.
Не мислиш, че има друга причина, за да е тук, нали?
Не, разбира се.
Мислиш, че не заради нещо друго, така ли?
Може би той е тук заради теб, за да го научиш на някои неща.
Но може би е тук заради теб, за да ти припомни някои неща.
Мислил ли си някога за това?
Не, до сега не.
Скъпи, виж...
Утре ставаш на 40.
Не си постигнал нищо с истинска стойност в твоя живот...
И не, не. Парите не се броят.
Ти си виртуозно недружелюбен, едва говориш със семейството си,
и току що си изгубил единствената жена, която е значила нещо за теб.
Кой, Ейми? Моля те.
Виж, тя не е единствената жена на този свят, ясно?
Тя... тя работи за мен.
Тя е невротична. Гризе си ноктите.
Нокътя.
Този.
О, боже.
Докато той схваща нишката, можете ли да ми налеете топло?
Благодаря.
Добре, не спирай. Продължавай.
Как е?
Той не спира да задава въпроси за неговото бъдеще.
Моето минало. Не съм му казал много, наистина.
Добре.
- Добре ли?
Мислиш, че това е добре?
Защо? Ти какво би направила?
Ако малката Диадре изведнъж се появи тук ли?
Напукваща своята ученическа униформа, питайки ме какво ще стане по-нататък?
Да.
Ще и кажа: "Скъпа,
не се притеснявай за нищо.
Всичко ще бъде просто страхотно."
Колко от нас поемат пътя, по който си мислим, че ще тръгнем като деца?
Имам предвид колко от нас стават астронавти?
Или прима балерина?
Всички ние правим просто най-доброто, което можем.
Време е да прибирам голямата Диадре вкъщи.
Ако искаш да научиш за детството си, изглежда разполагаш...
с доста добър източник, знаеш какво имам предвид?
Да.
Диадре, благодаря за отделеното време да ми помогнеш.
Никога не спирай да молиш за помощ, Ръс.
Ти просто може да я получиш.
Благодаря.
- Пази се.
Чао, y'all.
Чао.
Здрасти, Джанет, аз съм. Извинявай за късното обаждане.
Всичко е наред, Ръс. Мислих, че си се покрил.
Искам да отложиш всичките ми срещи за утре и да ги преместиш за петък.
Нещо друго?
- Не, това е.
Ще го направя.
- Не, чакай.
Има и още нещо.
Искам да откриеш защо пълната луна прилича понякога на портокал.
Да, разбира се.
- Благодаря, Джанет. Лека нощ.
Хей, хлапе. Ръсти.
Привет.
- Привет.
Искаш ли да ми помогнеш с нещо?
Това ще те върне в твоето време.
- Разбира се.
Добре.
Каквото и да е за мен?
Да. Каквото и да е, което ще ме върне назад.
Знаеш ли как обичам да намирам гъсеници...
и да ги слагам в дамаджани и да ги храня...
и да ги гледам как правят какавиди?
Не.
И тогава един хубав ден,
те излизат и това наистина е супер.
Не. Изобщо.
Но продължавай. Кажи ми още неща.
Помниш ли миналото лято на рождения ден на Джоси...
когато сиренето ми заседна в носа?
Имаше ли шестици?
- Не. Ходи за риба.
Някакви четворки?
Отрицателно. Ходи за риба.
Имаш ли някакви седмици?
Кажи ми повече за баща ти.
Понякога...
той ми позволява да му помагам докато работи по колата.
Ако направя нещо погрешно...
той вика по мен.
Понякога ми купува сладолед като награда.
Но въпреки това, не обичам да се забърквам.
Като миналата седмица...
Загубих едно винтче.
Беше ме страх да му кажа.
Намерих го по-късно в джоба си.
Виж, още е у мен.
Страх ме е да му го върна.
Имаш ли някакви деветки?
Не.
Класната ми миналата година беше г-жа Кинкел.
Тя беше доста по-добра от г-н Лупус.
Той има пурпурна подутина на лицето.
Не си спомням човек с подутина. Какъв първи клас е било това?
Защо ме питаш за всичките тези неща?
Защото забравям за нещо.
Забравям онова събитие, което значи нещо за мен...
и ако си спомня за това нещо, може би ще мога да те върна у дома.
Сигурен ли си за пурпурната подутина?
Това не е подутина, хлапе.
- Това беше доста голяма подутина.
Кажи ми повече за втори клас.
- Защо?
Никой нямаше подутини във втори клас.
Най-добрият ми приятел беше Тим Уитън, допреди няколко месеца.
Помниш ли го?
Не.
Къщата му мирише на развалена риба.
- Не.
Той беше най-добрият ми приятел докато не започна да излиза с Винс...
и онези другите зловещи деца.
Той хвърли камък по мен и от тогава не сме приятели.
Той е хвърлил камък по нас?
- О, да.
Защо? Какво стана?
- О, онези момчета се събират...
всяко междучасие на игрището, където обичат да притискат децата.
На гърба на детската градина.
Да. Където охранителната камера не може да ги види!
Където е онази голяма подвижна дъска?
- Да, наистина е огромна!
Помниш я!
- Продължавай. Не спирай.
Те са четирима и ако не те харесват, превръщат живота ти в кошмар!
И най-лошото при тях е, че са наистина жестоки с животните.
Особено с онова трикрако куче.
Трайпод!
Трайпод! Името на кучето е Трайпод!
Знам името на кучето! Знам всичко, хлапе.
Знам защо си тук! Това е събитието!
Винс Козински, боят! Боят!
Това беше на 8-ия ми рожден ден. Това беше преди 32 години.
Днес!
Боже мили.
Виж колата!
Виж си дрехите!
Боже мили.
Боже мили!
- Боже мили!
Направих ме го, хлапе!
- Вкъщи ли съм! Наистина ли е 1968 г.?
Без съмнение, хлапе. В колко е междучасието?
В 10:30.
- Дръж се, хлапе.
Имаме 15 минути да променим живота си.
Слушай сега. Това трябва да стане наистина бързо,
и трябва да запомниш каквото ти каза Кени: едно, две, едно, две.
Дръж си главата наведена, движи се напред-назад.
Виж! Там има наистина голяма пързалка, помниш ли?
Като че ли беше доста по-голяма.
Ето какво си спомням:
Няколко наистина лоши момчета окичиха трикракото куче, Трайпод.
Когато се опиташ да ги спреш, наистина ще те натупат.
О, не. Ще го спася ли?
Не. Ще паднеш долу само след един удар,
ужасно затвърждавайки своята репутация на загубеняк...
през следващите 8 години, през цялото ти време в гимназията...
и съсипвайки живота ни от този момент нататък.
О, боже мили.
Всеки момент, Винс Козински и неговите дружки ще дойдат иззад онзи ъгъл.
Виж. Ето ги там.
Те ще ти кажат нещо, така че да те накарат да отидеш там.
Щом отидеш там отзад, ще доведат окичения Трайпод.
Някакви въпроси?
Да. Какви са тези "дружки"?
Хей, Ръсти, ела тук.
Днес имаш рожден ден, така ли? Имаме подарък за теб.
Виж, хлапе. Изобщо не е необходимо да правиш това.
Не е нужно да се биеш днес.
Хайде, побързай!
Не. Ако не тръгна след тях днес,
ще ми се наложи да се бия утре или в другиден,
а днес ти си тук с мен.
Правилно. Аз съм днес до теб.
Мога да го направя.
Можеш да го направиш. Не се страхувай.
Ето ме, идвам!
Ще стоя тук.
Какво те забави толкова?
Хайде, Ръсти. Както казах...
Да, побързай.
Хайде, човече, ще бъде супер. Защо не отидеш?
Ще бъде забавно. Ето го и подаръка ти.
Какво правите?
- Това е най-вонящо, трикрако куче.
Ще го видим как тича. Запали фойерверките.
Пуснете кучето да си ходи. Вие, момчета, сте "съдрани чували".
Как ни нарече?
- "Съдрани чували"!
Добре се горещиш.
- Ние водим.
Какъв нещастник.
Това беше доста далеч.
- Да, точно така.
Винс, обърни се.
О, ето как щяло да бъде.
Хайде, Винс, хвани го!
Престанете!
Хвани го!
- Продължавай! Сгащи го!
Спри!
- Хайде!
Да не заплачеш?
Едно, две. Едно, две.
- Ще избягаш при майка ти?
Едно, две!
Кажи "чичо"! Кажи "чичо"!
- Не.
Извини се!
- Не.
Кажи "чичо"! Извини се!
"Чичо", извинявай.
Да! Ти спечели.
Мили боже! Ти го направи!
- Ябаа-дабаа-дуу!
Ябаа-дабаа-дуу е добре.
Ти спечели боя. Наистина го направи.
- Направих го, направих го!
Това е всичко! Направих каквото трябваше.
Всичко ще бъде различно сега.
Да, предполагам.
Свърши. Това е всичко.
Това е всичко, нали?
О, не.
- Какво?
Не е свършило.
Става по-зле, хлапе. Доста по-зле.
За какво говориш? Аз спечелих боя.
Не беше боя. Не беше това.
Не е свършило.
Лед на окото, синко.
Г-н Бренч, сложих всичките доклади на бюрото ви.
Мамо. Съжалявам, мамо. Съжалявам.
Всичко е наред, всичко е наред.
Съжалявам, че се наложи да дойдете, г-жо Дуриц.
Всички знаем, че не ви е добре.
Моля ви...
Не го наказвайте, г-н Бренч.
Днес му е рожденият ден.
Мамо, татко е вкъщи.
- Татко?
Глория.
Какво правиш? Да не си полудяла?
Добре съм. Добре съм.
Ти стой там!
Моля те, не го плаши. Имал е тежък ден.
Глория, докторът каза, че не трябва да напускаш къщата.
Какво ти става?
- Съжалявам.
Как може да причиняваш това на майка си? Искаш да я убиеш по-бързо ли?
Какво?
- Ние сме на път да я загубим.
Господ я омаломощава, така както ти направи днес. Ти я убиваш!
Намерих винтчето, татко. Винтчето.
Престани да плачеш.
- Ето ти винтчето, татко.
Виж! Ето го. Ето го. Аз го намерих.
Престани да плачеш.
- Моля те, татко, виж винтчето.
Ето го.
- Престани да плачеш!
Спри!
Ще трябва да пораснеш сега. Разбра ли?
Да, сър.
- Да пораснеш. Да пораснеш!
Мама умира.
Знам.
- Скоро ли?
Да.
Преди следващия ти рожден ден.
Аз ли го направих?
Не.
Не, не си го направил ти.
Не е твоя вината.
Татко ги наговори онези неща само защото беше изплашен.
Защото знае, че трябва да те отгледа сам и не знае как да го направи.
Мислех, че никога не плачеш.
Не и от осмия ми рожден ден.
Мисля, че започвам отново.
- Как стана това?
Защото току що установих от къде съм получил този тик.
Някой да извика "лиинейкаа".
Да. Да.
Ще ти трябва сега, а?
Хайде. Искаш ли да се махнеш от тук?
Да вървим.
Хайде да идем да хапнем нещо.
Добре. Но аз ям каквото ми се иска.
Това е отвратително. Дай да опитам твоите.
Не изглеждаш да си обезумял.
- За какво?
Че не променихме нищо.
Като факта, че все още ще ни се наложи да се бием с Винс Козински...
всяка седмица, докато завършим?
Да.
И че все още ще сме грозни докато сме в гимназията?
Но не глупави.
- Не глупави.
И така ще си прекараме колежанските години...
като малко идиотче с тик и без куче?
И още няма да си имаме семейство, когато станем на 40?
Да.
Каквото е сторено - е сторено.
Да.
Но това е рожденият ни ден. Ясно?
Честит рожден ден, хлапе. Наздраве, хлапе.
Здравей, момче. Как си?
Кой си ти?
- Честър, хайде, момчето ми.
Чу ли как този току що нарече кучето си?
Честър.
Може ли това...
Това ли е...
Няма начин.
- Не може да бъде.
Харесвате ли стария самолет?
Да.
Ти направи всичко това.
Ти сложи онзи самолет на стълбите ми.
Да, мислех, че наистина е трогателно.
Да. Така беше.
Ще се обзаложа, че имаш много въпроси.
Да.
- Не бих се безпокоил за това.
Имаш 30 години да намериш отговорите.
Точно сега трябва да вървя.
Семейството ме чака.
Беше особено приятно да те видя отново.
Ще се видим.
- Да, ще се видим.
Чао.
Мили боже.
Направихме го.
Мили боже!
Направихме го!
- Направихме го!
Аз съм добре! Ние сме добре!
- Ние сме добре!
Ние сме добреееееее!
Ти си пилот.
- Ти си пилот.
Аз съм пилот.
- Станали сме пилоти!
Станали сме пилоти! Ура!
Видя ли нашето куче?
- Как му беше името?
- Честър.
Честър, най-страхотното куче на земята!
- Най-страхотното куче на земята!
Да!
Видя ли нашето семейство?
- Да.
Диво.
Тази дама ми изглеждаше позната.
- Да. И аз така мисля.
Виж как потегляме.
- Да.
Погледни как потегляме.
Аз не съм загубеняк!
Погледни как потегляме.
Хлапе?
Довиждане, хлапе.
Благодаря.
Ехо?
Аз съм тук.
Ръс?
Ръс?
- Здрасти, Джанет. Върнах се. Слизам.
Хей, няколко въпроса. Защо не съм в офиса?
Защо ти не си в офиса?
И къде беше?
- Обадили се на баща ми?
Да, казах му, че ще си там в неделя да му помогнеш с преместването.
Също така е имал сърдечен пристъп, ако това е било намерението ти.
Какво стана със самолетните билети за Хаваите?
Резервирах ги. Две места - първа класа. Заминаваш в 2:00.
Благодаря ти. Имаш ли химикал?
Смени тези имена тук. Използвай моята кредитна карта.
Ръс!
Харесва ми, харесва ми...
- Чао, Джанет.
Обичам Хаваите. Обичам Хаваите!
Искаш ли да влезеш?
Да.