The Kid (2000) (Kid, The (2000) CD1.srt) Свали субтитрите
Трябва да си взема десет.
Може ли първо да обслужите мен, моля?
Има човек преди вас, сър.
Обикновено си държа дребните в моето малко мече, но...
- Това е много интересно.
Колко е нейната сметка?
5.26.
- Включете я в моята, ако обичате.
Чакайте, чакайте. Ако не са в това, ще са в другото.
Това прави 9.65.
- Благодаря ви много.
Колко мило! Нямаше нужда да го правите.
- Не го направих заради вас.
Пригответе си парите следващия път.
Идиот.
Как мога да ви помогна, губернаторе?
- Някой мръсник,
мръсник от главната прокуратура...
се осмели да спомене думата "затвор".
Заащоооо.
Заащооо!
Някой да извика "лииинейкааа"!
- Какво? Какво казахте?
Губернаторе, знаете ли кой е главният убиец
на политици под 60-годишна възраст?
- Не.
Самосъжалението. Ще бъда повече от щастлив да ви оправя в тази каша,
в която сте се забъркали толкова лекомислено.
Но трябва да направите нещо.
- Какво?
Спрете да плачете.
- Ще се опитам.
Не, имам предвид веднага. Получавам главоболие от вас.
Извинете, още едно питие?
Имате ли малцово уиски?
- Разбира се.
Е, с какво се занимаваш?
Искаш ли да ми кажеш?
Нали знаеш, удобства за непознати и така нататък.
Не.
О! Трябва да е нещо по Интернет.
Или финанси...
Генно инженерство, може би, а?
Аз съм имидж консултант, ясно?
- Ясно.
Значи решаващ проблемите на политиците?
Оправяш им имиджа, когато всъщност им трябва оставка, нали?
Да.
Ей, знаеш ли,
аз летя за Л.А., за да започна работа в местните новини,
и не мисля, че е случайност това, че сме един до друг.
Разбирам.
Значи космическата цел на нашата среща е да ти дам безплатен съвет.
И какво ще стане тогава?
Не знаем все още. Но ще съм ти длъжник.
Ако го направя, ще млъкнеш ли?
- Ще мълча като гроб.
Косата ти е твърде дълга,
веждите ти са твърде тъмни, ноктите ти са твърде дълги...
и косата ти е твърде оранжева.
Парфюмът ти е твърде сладникав. Това са новини, скъпа, не сериал.
Харесвам очите ти...
- О, благодаря...
Направи ги по-сини. Опитай с контактни лещи.
Но едва, когато се появиш на екрана в Л.A.,
Когато си на интервю, ги махай.
- Ами акцентът ми?
Винаги са ми казвали да спра да казвам ''y'all.''
Никога не спирай да казваш ''y'all.'' Твоето ''y'all'' е твоя запазена марка.
Казвай ''y'all'' и ще бъдеш повишена след 6 месеца.
Казвай ''y'all'' с усмивка и след година ще си известна.
Е... Благодаря.
Моля.
Сега би ли млъкнала, ако обичаш?
Добре, свържи ме. Здравейте, ваша чест. Как сте?
Добре, благодаря.
Какво значи "не съвсем сам"?
"Ваша чест" не е ли евтино фукане?
Знаеш, че ако пресата...
Това е едно на ръка.
Слушай, всичко това ще избухне.
Хей! Видя ли?
Да.
12 играчи от отбора на "Крийм пайс" са на път към стадиона.
Боб Райли ви очаква в офиса на собствениците в 3:00.
Ейми ще се срещне с Вас там. И защо носите жълта вратовръзка?
Джанет, от къде може да знаеш, че нося жълта вратовръзка? Ти дори не можеш да ме видиш.
Чувам стреса в гласа ти.
Всеки път, когато си стресиран, носиш жълта вратовръзка
което те кара да се чувстваш могъщ, така че най-вероятно сега ще ми се разкрещиш,
но аз не съм в настроение, така че - недей!
Хубава вратовръзка.
- Не съм стресиран.
Всичко ми е наред.
Само не съм се наспал миналата вечер. Може ли днешната работа?
Изключи си телефона. Ти си човек сега.
Свърших едно-две неща. Ето третото и четвъртото.
Пуснах петото по и-мейл. Осмото е на бюрото ти за подписване.
И десетото стои в офиса ти.
Защо си го пуснала в офиса ми, Джанет?
Той ме заплаши с мачете.
Той ти е баща, Ръс.
Изчакай 60 секунди, влез и ми кажи, че закъснявам за нещо.
Мразя те.
- Страх от борба.
Хубава снимка с Ал Де Ниро.
- Робърт Де Ниро.
Хубава снимка с Робърт Де Ниро.
Щеше да е, ако изключим факта, че това е Ал Пачино.
И така, татко, какво мога да направя за теб?
Получи ли чека, който ти изпратих тази сутрин?
Да, да, получих го.
Но аз не съм те молил за чек.
Помолих те да дойдеш и да ми помогнеш да придвижа някои неща.
Добре, татко, времето е пари
и по-лошото е, че моето е ограничено,
така че се опасявам, че ще се наложи чекът да свърши работа.
Сестра ти и семейството й ще дойдат на вечеря утре.
Не си виждал племенницата и племенника ти от доста време.
А може би ще искаш някои от онези неща на тавана.
- Като кои, татко?
Още забележителности от детството ми?
- Никога не си го разбирал.
Колко пъти през последните 20 години, през които си живял в тази къща
да съм те молил за каквото и да е било, а?
Каквото и да е?
Закъснява те... за много голяма среща.
Дузина раздразнени, високопоставени личности ви очакват.
Сигурна съм, че има вертеп някъде.
И Вие наистина трябва да тръгвате... веднага!
Успех с местенето, татко. Осведоми ме как върви.
Обади се на Фред и виж как върви пазара. Провери "НАСДАК купува".
Това е перфектно. Изглеждаш зашеметяващо.
Изцяло и съвършено великолепен.
Не гледай мен. Погледни ето там.
Получихме ли новия клиент?
Обзаложихме се. Правя го да изглежда благороден и получавам 3 хот-дога.
Като гледам ще умреш от глад.
- Никакъв шанс.
Благодаря.
- Удоволствието беше мое.
Само не го споделяй с дебила.
- Няма начин.
Внимавай за холестерола ти, хот-догено момче. Нека аз го направя.
Хей, аз работя усилено за това!
Ейми, тези хот-догове ще те убият.
Освен това, ние отиваме да ядем омар в сметанов сос.
Не искам омар в сметанов сос. Искам хот-дог с горчица.
Моля ти се, престани да си гризеш ноктите, Ейми.
Нокътя. Гриза само един. Какво те е грижа изобщо?
Грижа ме е, защото работиш за мен.
Когато си гризеш ноктите - афишираш слабост.
Наистина ли? Афиширам слабост с един малък нокът?
И какво е това афиширане?
- Добре.
Здрасти, Майк. Той вътре ли е?
- Очаква ви.
Чакай, чакай.
Здравейте.
Здравейте.
Не съм ви вижда няколко дни. Как сте?
- Добре.
Може ли да започваме?
- Не. Моля те за нещо много малко.
Доста сме закъснели.
Нямам време за...
- Продължавай. Направи вихрушка.
Здрасти, Ейми. Как си?
Добре.
Наистина сме закъснели.
Хей, кавалерията е тук! Ръс Дуриц към избавлението!
Запазете съжалението за после.
Джош, наглеждай го.
Успех.
Здравей. Аз съм Джош, асистентът на г-н Райли.
Ако се нуждаете от каквото и да е...
- Ще се обърна.
Трябва ми да намериш от стадиона деца на възраст между 8 и 12 години.
Осем момчета, четири момичета.
Пет бели, четири латиноамериканчета, три черни.
Да са тук до три минути.
- Добре.
Ще трябва да използвам уредбата ви.
Та защо всички ми уронват имиджа?
По начина, по който виждам нещата
това е само едно малко недоразумение.
Добре, Боб, нека се опитам да ти обясня...
как хората гледат на това малко недоразумение.
Виждаш ли, за феновете на "Джо Бейзбол" отвън,
ти си човекът, който обеща, че ще им дадеш 5%...
от всеки продаден билет през този сезон за основаване на детски бейзболен клуб.
Ти даде на пресата снимки на деца, които посещават този клуб
който, всъщност, не съществува.
Досега. Планирах да се разчуе за това, ъ, евентуално.
Аз съм много зает човек.
Не, Боб, ти не си много зает човек.
Виж, ти си 'глупав' човек.
Много глупав човек, който си играе на г-н Благотворителност...
защото искаш да се подмажеш на градския съвет...
така че те да ти построят чисто нов бейзболен парк.
Но познай какво. Довиждане баскетболен парк.
Здравей, затвор.
Та какъв ти е големият план?
Как го усещаш шоколадовия пай?
Защо? Тя ще нахрани децата с сметанов пай, за да ме изкарат от тази мърсотия?
Не. Децата ще те нахранят със сметанов пай и ще те изкарат от тази мърсотия.
А?
- Боб,
подготви се да бъдеш омазан.
Заслужавах си го!
Повече пай в лицето!
Боб, пресата ще го изяде.
Ейми, какво мислиш?
Ейми? Ейми?
- Искаш да знаеш какво мисля ли?
Мисля, че има нещо доста гадно във всичкото това.
Ейми, Ейми... Кълна ти се...
Лично ще се погрижа редакцията на този запис да бъде много прецизна, ясно?
Сигурна съм, че ще го направиш.
- Не, аз обещавам.
Не сме направили нищо погрешно днес.
- Не.
Постъпихме правилно, Боб Райли е клиент.
- Аз го обичам.
Ръс, днес ние безсрамно използвахме невинни деца...
само за да помогнем на един мошеник за паричните му проблеми.
Ще довършиш ли това последно парче от "жълта" история?
Ръс, трябва да си загрижен за това. Ти вече си почти на 40...
Много ти благодаря за напомнянето. Не си на годините...
Да, и двамата сме.
Не можем да се размотаваме повече, говорейки какви ще станем като пораснем.
Ние сме пораснали.
Така ли?
- Да.
Свърши ли?
- Да, свърших.
Добре.
Тошия, ако една глупост ти бъде казана четири пъти...
в един и същи ден, прави ли я това истина?
Какво, само 4? Наспал ли си се?
- Извинявай.
Аз питам Тошия.
Само четири пъти - не. Трябва да е пет пъти, за да е факт.
Много ти благодаря. Виждаш ли? Това е надежда.
- Глупост.
Благодаря ти.
Ей, Педро, погрижи се това да попадне в боклука.
Да!
Фантастично! Не мога да повярвам, че направи толкова... страхотно нещо!
Аз - никога.
Трябва да съм наистина стресиран.
Може би все още.
Няма да се гмуркаш, за да търсиш онзи вонящ запис!
Права си. Не би трябвало да влизам там.
Нося костюм за 2000$. Хайде. Ще ти повдигна настроението.
Хайде, хайде, хайде. Забаламосай се.
Следвай инстинкта си. Виж луната.
Погледни я.
- Какво? Какво да гледам?
Виж.
Не е ли прекрасна? Не е ли голяма, красива,
върти се около Земята, доказвайки още веднъж...
че светът не се върти около теб.
По-зле изглежда, ако питаш мен.
Гледаш ли?
Видях.
- Погледни пак!
Добре! Ейми...
Престани да се правиш на глупачка.
Може ли да тръгваме?
Хайде, намусеният.
- Хей, ще престанеш ли?
Престанах.
Искам да ти покажа нещо. Кажи ми, ако мислиш, че е жестоко.
О! Погледни луната! Тя е толкова голяма и кръгла,
и когато я гледам, аз съм толкова закачлив и развълнуван!
И никой никога няма да разбере, че съм почти на 30! О!
Какво мислиш?
Жестоко или просто глупаво?
Знаеш ли, Ръс, само когато се замисля виждам най-лошото,
че няма никаква възможност да си нещо повече от глупост.
Ти надминаваш себе си.
И тогава,
точно когато ще те напускам, ти направи нещо.
Като тази вечер, когато захвърли онзи запис.
Тогава за един много кратък момент видях детето в теб.
Точно когато реших да остана за още 5 минути...
и да видя какво ще се случи.
Чао.
Джанет, искам като начало сутринта да се обадиш на охранителната фирма, ясно?
Не искам да има никакъв начин някой да проникне през тези врати.
Никога! Всъщност, звънни им още сега и им кажи...
Джанет, не ме интересува дори и да е 3:00 сутринта.
Би трябвало да има 24-часово охранително обслужване, ясно?
Искам най-чувствителната аларма по десетобалната.
Искам екзекуция с ток. Искам овъглена плът. Разбираш ли?
Запиши си го, Джанет.
- "Овъглена плът"...
Запиши го!
- Най-вероятно е било съседско дете.
Не разбирам защо си толкова разтроен.
Не съм разстроен. Аз просто съм луд.
- Добре, луд - не разстроен.
Знаеш ли, може би е по-добре да си сменим охранителната фирма?
Искам ротвайлер. Голям, страшен ротвайлер.
Искам човека, който ще тренира кучето да го е страх да дойде тук после, ясно?
Искам ров с лава.
- "Ров с лава".
Тролове също така? Сатанински тролове?
Не, Джанет. Не тролове.
Здрасти? Ръс, татко е.
- Задръж секунда, Джанет.
Скъпи, толкова съжалявам.
- Знам, питах по-рано,
но... ще бъде добре да си тук с нас за вечеря.
Знам, че Джоана и децата много обичат да се виждат с теб.
И... ако графикът ти е свободен...
Джанет, аз ще си лягам.
- Хубава идея. Аз също.
Не искам да си говоря с теб или с някого на тази планета през следващите 3 часа.
Познай. Нито пък аз.
- Довиждане.
"Ръсти"
Татко, ти наистина ставаш странен.
Хей!
Хей!
Хей, спри! Спри! Върни се!
Върни се тук! Хей!
Ще те хвана!
Разкарай се!
Оглеждай се, идиот такъв!
Движи се, охлюв!
Добър вечер.
Едно дете пред малко...
влезе тук преди малко и...
Някой от вас да е виждал нещо?
Някой успя ли да види нещо?
Защото това дете, което току що беше тук...
То...
- Ще се видим по-късно.
Хей! Полицай!
Добро утро, докторе.
Бих искал да пристъпя по същество. Имам среща след 10 минути.
Имате право на 50 минутен сеанс.
Благодаря Ви, но аз искам само 5-минутен сеанс...
или колкото там отнеме да ми напишете рецепта.
Разбирам.
Трябва да поговорим за това. Защо не седнете?
Не, благодаря. Не искам да сядам.
Всичко се започва със сядането.
Сядаш и преди да се усетиш
дванадесет години са минали и ти все си говориш за това...
за времето, когато си видял майка си гола под душа.
Видя ли сте майка си гола под душа?
Не! Просто се опитвам да кажа, че съм си добре и прав, нали?
Вижте, не аз не искам терапия.
Не се нуждая от терапия.
- Защо се чувствате така?
Защото не съм като останалите луди топки, които се търкалят от тук, ясно?
Нямам проблем с пушенето. Нямам проблем с пиенето.
Нямам килер, пълен с женско бельо.
Седнете, г-н Дуриц, и ми кажете какъв е проблемът.
Не, вие няма...!
- Г-н Дуриц, не се опитвам да ви излъжа.
Просто се опитвам да разбера източниците...
Източникът. Източникът, единственият. Само един.
Добре. Какъв е той?
През последните... няколко седмици, виждам човек в един самолет.
О, разбирам.
Не такъв начин на виждане! Имам предвид...
Аз халюцинирам човек в самолет.
И тази...
самоизмама или както там хората го наричат,
започва да става по-лоша.
Както и да е, сега аз... виждам хлапе.
И мислите, че това хлапе е също халюцинация?
Да.
Дали то е някой от миналото ви, някой от детството?
Не, не от детството ми. Аз забравих детството си.
Детството ми е в миналото, където му е мястото.
Но не иска да седи в миналото, така ли?
Г-н Дуриц, забелязах, че окото ви трепти.
Нямам тик.
- Не съм казала, че имате тик.
Това не е тик. Изсъхва ми окото. Защо ме питате за сухите ми очи?
Защо сте толкова разстроен?
- Защото имам халюцинации!
И Ви моля, да ги накарате да си тръгнат...
с помощта на много силно лекарство, което мога да взема на път към работата.
Моля Ви, мадам.
Г-н Дуриц, ще си вземете вашето всемогъщо лекарство...
и ще си отидете вкъщи...
и ще си починете поне един ден.
- Да, мадам.
Това е за максимум 4 хапчета.
Те ще ви помогнат да се успокоите до утре в 4:00,
по което време очаквам да ви видя пак в кабинета си...
за среща, която ще ми обещаете да спазите.
Да, мадам.
Имате тези халюцинации по определена причина.
Да, мадам.
- И, г-н Дуриц...
трябва да разберете каква е причината.
Благодаря Ви.
Жената във въпроса, ако съм разбрал правилно,
е била вашият инструктор.
Ъ-ъ, ами...
- Да, гледаш ли това?
За съжаление, да.
- Имам предвид, не толкова красива, колкото си ти, скъпа.
Това беше добре.
- Защо просто не каже това, което му казах да каже?
Той е актьор. Импровизира.
- Дай ми номера на мобилния му телефон.
Не са му позволили да си вземе мобилния телефон на интервюто.
Просто ми дай някакъв номер, Джанет?
Брегова охрана, полицията.
Просто ми дай някакъв номер преди спонтанно да се е запалил.
Дай да видя, на електрозахранването в Атланта...
Добре, давай.
Добре, записах. Чао!
Ти!
- Не полудявай. Ще го изчистя.
Не мърдай!
Това просто трябва да спре, ясно? Това е... това е грешно!
Не може просто да се разхождаш, прониквайки в къщите на хората!
Това е противозаконно!
Ще извикам полицията сега.
Ще им кажа...
Познавам ли те?
- Не знам.
Защо продължаваш да идваш тук?
Върнах се да си взема самолета.
И тогава видях пуканките.
- Твоят самолет?
Мама ми го даде за Коледа. Как го взе?
Това е моят самолет, ясно?
Баща ми наскоро го остави тук.
Беше на тавана му от доста време. Имам го от 30...
тридесет години.
Тогава защо е написано името ми на него?
Виж. Точно тук. "Ръсти".
Ръсел Морлей Дуриц...
- Мразя това глупаво име!
От къде знаеш името ми?
Името на майка ти е Глория. Името на баща ти е Сам.
Как разбра всичко това?
Името на сестра ти е Джоан.
- Но всички и викат...
Джози.
- Джози!
Здрасти.
Здрасти.
Ти си този, за който те мисля ли?
Не знам.
Как попаднах тук?
Не знам.
Мили боже.
На колко си?
40... след няколко дни.
Това... е... стар.
Аз ще направя 8 след няколко дни.
Осем.
Ти си на осем.
На осем съм.
Това е плашещо.
Не.
Това е весело.
Добре. Само отивам до кухнята. Отивам да си направя сандвич.
Има сигурност в сандвичите.
Виждаш ли? Сигурност в сандвичите, виждаш ли?
Забавно е как той знае, че наричаме Джоан - "Джози".
Но само аз знам тайното име на леля...
Което имах за леля Кати...
когато имаше епилептични припадъци...
Леля Спъзи!
Безопасност. Безопасност в сандвичите.
Безопасност в сандвичите.
Безопасност в сандвичите. Безопасност...
Изчезвай!
Халюцинация, изчезни!
- Да не сънувам кошмари?
Не. Нямаш кошмари, както виждаш. Ти не съществуваш.
Аз имам кошмари... и нервен срив.
Това е първият ми нервен срив и не знам какво се прави.
Но съм абсолютно сигурен, че сънувам, разбираш ли? Сънувам!
Сънувам! Сънувам!
Не мисля, че сънуваш защото говориш и окото ти трепери.
Хей! Нямам време да полудявам, ясно?
Така че ако искаш да полудея, ще трябва да вдигнеш телефона...
и да се обадиш на Джанет като всички и да си запишеш среща!
Да, да. Добре.
Направи контакт с отвъдния свят.
Здрасти, Джанет. Ръс е. Не, не, добре.
Нищо. Добре.
Не, само се качих по стълбите, за да отговоря на обажданията.
Искаш ли да чуеш нещо забавно? Бях долу...
а сега съм горе, виждаш ли...
- Хей.
Изпусна това.
Ръс, здравей!
- Безопасност в сандвичите.
Безопасност в сандвичите. Безопасност!
Безопасността е в... сандвичите.
Ти си само халюцинация!
Някой, който ще изчезне.
Приготви се да изчезнеш!
По-добре изчезни.
Седя на пода.
Взимам много силно лекарство.
Само чакам да подейства.
Приготви се да изчезнеш!
Изчезна ли?
Много силното лекарство май действа.
Аз още съм тук.
Няма да хвърлям насечените ти врагове в контейнера!
Изчерпах лимита си.
Спомняш ли си, когато ти подписа онези поверителни документи в офиса?
Да.
- Спомняш ли си да съм ти казвал,
че ако кажеш какво става в тази компания на когото и да е
не само ще те съдя, но ще те доведа до финансов крах?
Да.
Добре тогава.
Ти можеш... Можеш да го видиш?
Да... мога.
Виждаш малкото момче, което стои там?
Да.
Напълно съм убедена.
Добре.
Това малко момче съм аз на осем годишна възраст.
И искам да направиш така, че то да изчезне.
То е ти? На осем години?
- Аха.
И ти искаш от мен да направя така, че то да изчезне.
Моля ти се.
Как беше при терапевта тази сутрин?
- Направи го, Джанет!
Какво трябва да направя, за да изчезне?
- Хей, ти си асистент!
Открий как, ясно?
Крещиш ми! Това е чудесно. Това... това помага.
Чувствам, че мисля по-ясно.
Чувствам, че съм повече в допир с моите магьоснически, асистентски сили.
Алаказам, алаказам.
Алаказам, казуу. Бум! Престо! Ха!
Здрасти.
- Не става.
По-добре е да си бях донесла магьосническите атрибути.
Качвай се в колата.
Наистина съм разочарован от теб.
- О, уволнена, надявам се.
Не. Забрави за премията ти.
- О, боку. Какво ще кажа на зъболекаря?
Като гледам шефът ми се е умопомрачил.
Сигурен ли си, че не е по-добре да останеш с мен?
Аз ще се оправя.
Някой да извика "лиииинеййкааа"!
За какво плачеш между другото?
- Искам само да си отида вкъщи.
Опитвам се да те закарам вкъщи.
Загазих ли?
- Ще загазиш, ако не избършеш сополите
от калъфката на седалката... Направи го.
Само се опитай да си спомниш къде живееш, ясно?
Би трябвало да знаеш.
- Не, не знам. Местили сме се 12 пъти.
Местили сме се една дузина пъти?
Дузина е 12. Местили сме се 12 пъти.
- Какво става?
Какво става? Един голям камион,
идва, слагат всичките ти неща в него и ги местят в друга къща.
12 пъти!
- Виж! Точно там е! Спомни ли си сега?
Не.
Виж, ето от там паднахме от покрива миналата година.
Ето го храста, в който паднахме.
А ето от там един наистина голям опосум изпълзя изпод къщата.
Помниш ли?
- Да, това беше едно от значителните събития в живота,
когато опосумът изпълзя изпод къщата.
Как можах да забравя?
- Не си спомняш опосума?
Той беше ето толкова голям!
И имаше наистина дълги зъби.
Взе гуменката ни в устата си и избяга с нея. Трябва да си спомняш това.
Не си спомням опосума, ясно?
Трудно си спомням живота си тук въобще.
Но ти си го спомняш и това единствено има значение. Слизай!
Чакай.
Къщата. Различна е.
Довиждане, скъпа.
Кои са те?
Какво ще правя?
А сега какво?
Би ли престанал да поливаш градината?
Знаеш ли кой е номер едно сред убийците на деца под 8-годишна възраст? Самосъжалението.
А ти си достатъчно изпълнен със самосъжаление.
Добре, най-малкото не го правя за това!
Хубаво.
Честър, ела тук, момче! Хайде, Честър!
Честър!
Хей, момче! Ела тук, Честър!
Честър!
Ела тук, Честър! Честър!
Хей, момче! Ела тук, Честър!
Честър!
- Хлапе, ще престанеш ли да викаш?
Честър!
- Хей! Веднага!
Къде е Честър?
Кой е Честър?
Моето куче. Кучето, което ще си взема, когато порасна.
Най-жестокото куче на света.
Това, което ще се вози отзад в пикапа ми,
ще играе фризби, ще ходи навсякъде с мен.
Честър!
- Лоши новини, хлапе.
Няма куче тук.
- Какво имаш предвид?
Има предвид, че няма куче. Няма никакво куче тук.
Аз нямам куче.
- Без куче?
Без куче? Ще порасна човек без куче?
- Правилно.
Защо си нямам куче?
- Защото аз не искам куче, ясно?
Не мога да се грижа за куче.
Пътувам през цялото време по работа.
Пътуваш по работа?
Станал съм пилот на самолет, така ли?
Знаех си, че ще стана пилот на самолет!
А, не.
Не съм пилот на самолет?
- Не, наистина не.
И с какво се занимавам тогава?
- Ти си имидж консултант.
Това какво е?
- Ъъ, това е...
Какво прави консултантът?
- Консултира.
Но какво аз правя?
Ти не правиш нищо. Казваш на хората какво да правят.
Това му е забавното. Ти си шеф на хората около теб.
Като например. Престани да говориш!
Не трябва ли да има жена някъде тук?
Какво имаш предвид, жена да живее тук? Не. Живея сам.
Мислех, че каза, че си на 40.
Казах, че съм почти на 40. И?
И, аз съм на 40, не съм женен,
не съм пилот на самолет и нямам куче?
Пораснал съм, за да бъда загубеняк.
Погледни я! Човече!
Дий! Мили боже! Мили боже!
Погледни луната!
Далече навън!
- Хей! Престани с това крещене!
Мили боже!
- Какво правиш там?
Погледни я! Огромна е!
Какво ви става бе, човек? Това е луната, ясно?
Пътувал си 30 години във времето
и всичко, което може да направиш, е да стоиш отвън и да пищиш за изгряващата луна?
Но днес се вижда много добре човекът на луната!
Добре, той говори ли ти?
Канили те горе за по едно малко късче сирене?
Раздухвал ли е сапунени балончета извън своята бъчва, а?
Защото ако не е, наистина няма никаква причина да бъдеш развълнуван от луната, има ли?
Извинявай. Никога няма да се развълнувам отново.
Очевидно.
Чакай!
Може ли да ти задам един въпрос?
Защо луната става като портокал понякога?
Защото има...
защото има обръч от...
Само млъкни и отивай да си лягаш, ясно?
Или още по-добре, изчезвай!
Знаех си! Пораснал съм човек, който не знае нищо!
И който няма куче!
Хлапе?
Добре.
Може би Ръс ще може да го обясни малко по-добре от мен.
Ето как ние виждаме нещата, г-н Вивиър.
Наричай ме Вивиан.
Добре. Вивиан.
Ще излезете пред обществото, ще направите публично изказване,
вашият софтуер е грандиозен и всичко това е страхотно.
Но ако искате да направите състояние, ще ви се наложи да разберете...
че със сигурност хората ще искат добре да ви поразгледат.
И ето къде нещата стават малко рисковани.
Рисковани. Точно така. Много, много рисковани.
Не виждам защо трябва да променям нещата.
Добре. Нека да погледнем това.
Живеете в колиба...
- Не искам да си режа косата
и не искам да си бръсна брадата.
Нека ви го кажа направо,
Ако искаш да си яздиш кравата до ферма "Помощи", няма нужда да променяш каквото и да е.
Но ако искаш да излезеш на предната страница на списание "Уол стрийт"
има едно нещо, което ще ти се наложи да промениш.
Това е...
Към...
Някой, който познаваш?
Какво?
- Твой приятел?
Не!
Това е малко момче.
- Здравей!
Не познавам никакви малки хлапета.
- Умирам от глад!
Колко е трагично, че родителите изпращат своите деца навън да просят.
Много, много тъжно.
- Не мога да повярвам.
Ръс Дуриц, аз съм гладен! Нахрани ме! Гладен съм!
Бихте ли ме извинили само за... минута, моля.
Какво правиш тук? Мислех, че си изчезнал.
Не знам как да изчезна. Гладен съм!
- Здравей.
Аз съм Ейми. Кой си ти?
Аз съм Ръсти.
И кой е Ръсти?
Моят племенник.
Твоят племенник?
- Да. Хлапето на сестра ми.
Това, което отива в колеж тази есен?
- Не. Другото.
Мелиса?
Да, Ейми. Това е Мелиса.
Не, това е другото.
Това, за което не обича да говори.
- О, разбирам.
Което изцяло обяснява защо никога не си ми казвал за него.
Може би не ти казвам всичко.
И така, забавляваш ли се с чичо ти?
Не съвсем. Той ме кара да спя навън,
не ми дава закуска,
и няма куче.
Това е проблем.
Накарал си го да спи отвън?
- Той спа в палатка.
Имаш палатка?
- Беше неговата палатка.
Не си му дал закуска.
Може и да пропусне едно ядене.
Ръсти, гладен ли си?
Умирам от глад.
- Хайде да вземем бекон с яйца.
Не, не, не! Ръсти не може да ходи за бекон и яйца.
Ще трябва да го върна при майка му, веднага.
Не забравяй Кени този следобед.
Чао, Ръсти!
- Чао!
Приятно ми беше да се запознаем.
Само свали тази замечтана физиономия от лицето си.
Хареса ми онази дама Ейми.
Обзалагам се, че тя харесва кучетата.
Не знам кое е по-лошото. Фактът, че съм слепнал с теб...
или идеята, че не знам какво да направя по въпроса.
Защо не хапнем нещо?
Защо? Защото не знаеш какво да правиш, искаш просто да си затиснеш лицето?
Не, защото е казано горе на небето.
Добре. Защо да не хапнем нещо?
Какво да ви предложа?
Ще взема френски тостер, палачинки и бекон.
Просто му донесете нещо здравословно, нали?
Съжалявам, господине. Ние сервираме само тестени, сладки, солени храни...
с високо съдържание на мазнини и холестерол, които имат божествен вкус.
Така че хората да се чувстват удобно.
Добре, искам френски тост, палачинки и бекон.
Искате ли млечен шейк към това?
- Шоколадов, моля.
С много бита сметана.
За Вас?
- Знаете ли, мисля, че искам само магически омлет с боб.
Ау, да не би някой да не си е изпил кафето днес? Ще ходя да го донеса!
Може би ще го донесете преди обядът да изчезне.
Какво гледаш, приятелче?
Какво правиш тук?
- Ям френски тост, палачинки и бекон.
Не за това говоря. За какво дойде?
Не знам.
Моделът ми на самолет?
Добре, вече си го взе и ние продължаваме да се мотаем.
Даже сме се овъртели повече отколкото преди.
Какво ще правя с теб?
- Какво искаш да правиш с мен?
Искам да те сложа на диета, топчо!
Да те наглася, така че да не си такъв покъртителен загубеняк.
Това правя аз, за да живея?
Правя хората да изглеждат добре, това е, което правя.
Проблемът е, че...
има толкова да се направи по теб, че не знам от къде да започна.
Добре, бих желал да не ме наритват толкова.
Хлапетата винаги ни се смеят.
Това наранява чувствата ми.
Защо не съм мислил за това преди? Ето за какво си дошъл!
Аз просто трябва да те науча как да се биеш. Между другото,
те не се смеят на нас, те се смеят на теб.
Когато станеш мен, ако се смеят - умират!
Ако се смеят - умират?
- Да.
Смееш се - умираш! Смееш се - умираш!
Смееш се - умираш!
Добре, добре. Стига, млъкни!
Хей, познай. Трябва да пишкам.
- Какво?
Сигурен ли си, че познаваш някого, който ще ме научи как да се бия?
Да, мисля, че мога да намеря някого.
Не е ли жестоко, че ни се ходи по едно и също време?
Да. Ще си спомням това докато съм жив.