Sister Act 2 - Back In The Habit (1993) (Sister.Act.2.Back.in.the.Habit.CD1.1993.DVDRip.srt) Свали субтитрите

Sister Act 2 - Back In The Habit (1993) (Sister.Act.2.Back.in.the.Habit.CD1.1993.DVDRip.srt)
И сега.Дами и господа...
Разкошните звезди на хотел "Дезърт Инн" в Лас Вегас
гордост е да представя финалното изпълнение...
Несравнимото усещане...
Мис Делорис Ван Картиер!
чакай, чакай
чакай, чакай
Ау! Виждате ли какво правят с мен?
Хвана братовчед ми! Открадна палтото ми!
И, когато се опитах да си го върна, той извади тази чудесна голяма...
пушка.
Магия!
Добре. Така. Вие знаете тази песен. Хайде да я пеем. Става ли?
Шшш. Тя идва.
- Здравейте!
- Здрасти!
Това са моите приятелки. Дами, пейте с мен.
- Ние сме
- Качете се и се присъединете към нас.
Хайде. Хайде. И побързайте. Дами!
- Идвайте!
- Хей!
- Успокой се.
- Хей!
Издърпайте я!Моля, издърпайте я!
- Внимавайте!
- Иисусе!
Благодаря Ви! Благодаря Ви!
- Делорис. Бяхте фантастична.
- Благодаря. Благодаря.
- Делорис. Отлично.
- О.Ами!
Готин екип. Радвам се. Нямам нищо против.
Трябва да Ви кажа. Сестри, това, това последното беше страхотно.
Просто страхотно. Аз съм много голям ваш фен. Имам албума Ви.
- Ако ти...
- Това е менаджера ми, Джоуи.
- Какво искаш?
- Сега. Чакай малко. Имате ли си представител?
- Те са сестри, Джоуи, Бог ги представлява. Хайде.
- Д...
Бог е добър, но не може да ти даде твоя собствена съблекалня, нали? Тази д... Беше чудесна.
О, благодаря. Обичам да пея. Тя ме научи.
Толкова се радвам да Ви видя. Не мога да повярвам.
- Какво правите тук?
- Ами. Ние... дойдохме да те видим.
- Ще останете ли по-дълго?
- Трябва да се върнем тази вечер.
- Сега. Слушай. Нямаме никакво време да си бъбрим.
- Е, може би само малко да си побъбрим.
Трябва да се връщаме. Всъщност, сега сме учителки. Имаме училищна вечер.
Учителки.
И това всичкото е заради теб. Искам да кажа, ти ни вдъхнови...
да излезем сред обществото и, и да направим нещо добро.
О, боже.
- Уау!
- Момичета, мога ли да Ви почерпя нещо? Седнете.
- Не.
- Не.
Изобщо чуват ли Ви в дъното на стаята, докато преподавате?
О. Ставам все по-добра. О. Преподаваме в...
училището "Св. Франсис" в Сан Франциско.
Аз съм завършила това училище. О! Беше..., о!
Имат нужда от добри учители, вярвай ми.
А пък, ние сме изпълнени с желание за това.
- Въпреки, че понякога децата стават малко непослушни. - Но само малко.
Всъщност, те са неконтролируеми.
Беше толкова зле миналата седмица, че се наложи сестра Мери Патрик да ги усмирява два пъти.
Оо, небеса!
- Така. Сега нека поговорим за бизнес.
- О, извинявай!
- Всеки въпрос отнасящ до бизнес трябва да мине през мен. Вижте... - Не. Извинявай. Извинявай.
- Това са мои приятелки. Аз разговарям с тях.
- Дамите биха желали...
- Аз говоря с приятелките си.
- Ами. Аз просто искам да поговорим за...
- В момента разговарям с приятелките си.
- Но, аз съм твой менинджер.
- Простете ни. Извинете.
- Давайте нататък. Не.
Благодарим. Хайде де, момичета. Елате тук. Елате да ме видите.
Какво става? Игуменката знае ли наистина, че сте тук?
Тя ни изпрати на тази ми-мисия до...
Преподобната майка каза да не се връщаме без теб.
Ами. какво всъщност иска тя? Какво...
Ние не сме съвсем сигурни, но знаем, че тя се нуждае от теб...
и иска от нас да те върнем.
Аа, тя добре ли е? Имам предвид със здравето?
- В опасност ли е? Какво?
- О, не. Тя си е добре. - Не. Тя...
- Ами, всъщност е малко отчаяна.
- Отчаяна?
Аз ще го взема! Аз ще го взема. Аз ще го взема. Няма проблем.
Какво. Какво? Какво. Какво?
О. Сядай. Сядай. Сядай. Сядай. Сядай. Сядай.
Добре дошла.
О. Добре дошла. Добре дошла.
Радвам се да те видя. Радвам се да те видя.
О. Сестра Мери Клер...
О, извинявай. Делорис.
- И аз се радвам да Ви видя.
Извинявам се, но не можах да придружа сестрите до Лас Вегас.
Чух, че сте великолепна.
Ами, да. Нали знаете, върху това работя.
Сигурно се чудите защо помолих сестрите да Ви доведат?
Малко съм любопитна. Каква е тази мистерия?
Ами, виждате ли Делорис...
нуждаем се от помощта Ви тук...
в "Св. Франсис".
Малко позволихме да ни се качат на главите.
Какво искате?
Помогни ни като станеш учителка.
Учителка? Аз? О, не!
Слушай. Аз не мога да бъда учителка.
Кого ще обучавам? Какво ще преподавам?
Ще учиш децата. Ще преподаваш музика.
Ти също не ставаше за монахиня, но виж какво направи в Света Екатерина.
Ти донесе нов дух в манастира и в общността.
Ти беше заразителна.
Също толкова заразителна можеш да бъдеш и тук.
Вие ме карате да се чувствам като някаква болест.
Ние се борим тук с едно общество, което е уморено...
и износено, и отегчено.
Ние видяхме това училище като, един вид, възраждане...
но, но стана безнадеждна ситуация.
Нищо друго не можем да направим. Ние сме отчаяни жени, Делорис.
Нуждаем се от теб.
- О! Аз не...
- Виж.Помисли за децата.
Трябва да инвестираме в тяхното бъдеще.
Това е наше задължение.
И кой друг освен теб ще ни помогне по-добре?
- Аз съм клубна певица.
- Ти си перфектния пример как грозното патенце...
може да се превърне в прекрасен лебед.
Ммм. Аз не бих го представила точно така.
Имам предвид, вижте... Наистина, искам да кажа, кариерата ми точно стартира.
Разбирате ли? Искам да достигна до успеха.
Успех, който можеше и да нямаш...
без помощта и подкрепата на приятели...,
чиито имена ще останат неизвестни.
О, значи така ще кажете. Да се чувствам виновна?
Вина? Ъ, ъ, никога не бих използвала вина.
Аз съм монахиня.
Добре. Ще го направя заради Вас.
О, о, благодаря ти, Делорис. Знаех си, че можем да разчитаме на теб.
Но говорим за не повече от седмица. Нали?
Не смятам, че трябва да се ограничаваме с някакъв срок.
Сестри. Сестри.
Делорис се съгласи да се присъедини към нас.
- И така, ще я заведете ли до стаята за преобличане? - Разбира се. Абсолютно.
Той...
Някой ще ми каже ли защо се обличам така отново?
Отчетата тук в "Св. Франсис" са, много взискателни...
Дано да не разберат, че не си нито монахиня, нито учителка. Иначе може...
- Какво. Да ме накарат да се махна? "Една минута в Ню Йорк".
- Да. И така, пак съм под прикритие.
- Може да е забавно.
Живота в манастир е отблъскващ.
Всичко, от което се нуждая е място за спане и място за преклонение.
Почакай само да видиш какво сме ти приготвили.
О. Хайде. Нали не сте извършили някоя глупост?
- Мм, може би.
- Какво сте ми сложили? Биде?
- Би... какво? Как... Не.
- Няма значение. Не се притеснявай. Какво е това?
- Когато чакаш, времето ти се струва безкрайно дълго.Ти ще чакаш.- Не. Не. Не. Няма да й казвате
- Окей.
- Това е изненада.
- Готова ли си?
- Хайде.
- Едно. Две. Три.
- Едно. Две. Три.
Разбира се.
- Понякога тук е като бойно поле.
- Да.
- За най-... част. Децата наистина са много възпитани. - Да.
- Хей, сестра Трейси.
- Нова... нова монахиня.
Да. Сестра Мери някоя си.
- Аз, аз съм много зле с имената. Елате.
- Мммм.
- Кой беше това?
- Ами, по-възрастния беше директора, отец Морис.
А, другия е нашия училищен администратор, г-н Крисп.
Той е тук от няколко месеца.
- Изглежда ми позната. Мисля, че съм я виждал някъде преди. - О?
- Достатъчно дълго, за да ни мрази. - Да. Някои от децата го наричат дяволско въплъщение.
Просто мисля, че е имал лошия късмет на неудачник.
Не ме интересува кой е. Просто искам да долея в колата.
Ако е останала кола.
Какво има в предвид с това? Това майтап ли е? Хей!
Бих искал всички да се присъедините в приветстването на новото допълнение...
в учителския състав тук в "Св. Франсис". Сестра Мери...
- Кларънс.
- Кларънс.
- Която ще преподава по... ъ...
- Музика.
- Музика. Има ли все още музикална паралелка?
- Тъй да се каже?
Защо пита? "Има ли все още музикална паралелка?"
- Той не знае ли, че има такава?
- Шшшш. Не знае.
Сестра Мери Кларънс ще преподава на музикалната ни паралелка. Да.
Сега, смятам, ъъъ, че всеки един от вас, ъъъ, трябва да се представи.
Аз ще започна.
Аз съм отец Игнатиус. Аз преподавам математика.
Аз съм Томас. Аве, магистра нова.
- Учител по латински.
- О, добре.
- Извинете.
- А, и, това е г-н Крисп.
Ъ, това е, ъ. Сестра Мери Кларънс.
О, да. Новата монахиня.
Сестра Мери Клеменс.
- Кларънс.
- Кларънс. Извинете.
- Като Томас. Нали се сещате.
- О.
- Да. Аз съм учителката по музика.
- Учителката по музика?
- Да.
- Разбирам.
- Стискате ме.Просто... да.
- О, да. Съжалявам.
Благодаря, благодаря.
Да. Аз. Аз просто се отбих, за да...
ъ, за да Ви напомня за срещата ни днес следобед.
Да. Да. О, да.
Ами, извинете ме за безпокойството. И бон апети.
А, и това е отец Волфганг...
който, ъ, готви така, ъ, старателно...
грижейки се за нашите диетични нужди.
За обяд-братвурст а ла Прованс.
Той знае да готви само едно нещо: Германска наденица.
Ден след ден. Ливервурст. братвурст. Бирени наденички.
Те са най-лошите.
О, не. Не. Джени Крейг. Аз просто не мога. Благодаря Ви много.
Това, ъ, се нуждае от молитва.
О, сестра! О. Сестра Кларънс...
Чудя се дали може да поговоря с Вас насаме.
- О. Не. Аз, аз трябва да...
- Не. Моля Ви.
Разбира се.
Благодаря Ви.
О, искате ли да седнете? Ъ, няма ли да седнете?
Да. Сестрите ми казаха, че вашият последен пост...
е бил в Женския затвор с лек режим до езерото Луизиана .
- Какво?
- Или не?
Не. Не. Беше. Беше. Беше. Беше... Да. Разбира се.
Имам в предвид, ... да. не. Затвора наистина бе строг...
И така. Аз. Аз с... . Аз с... . Аз с... Аз се опитвах да. Да...
изтрия това преживяване от ума си, защото то ме травматизира.
- Наистина?
- Да!
Те ме накараха да повярвам, че сте се забавлявала.
Ами, вс... да. Забавлявах се! Беше ... беше...
травматично-забавно преживяване, което нямаше да имам ...
и оценявам възможността да го имам, защото съм монахиня.
А монахините не са предназначени за забавни преживявания...
защото те водят до всякакви ситуации...
които са където намирам себе си. ето защо сега аз съм тук...
и знам, че вие разбирате това.
О, добре. Да. Наистина. Разбирам какво имаш в предвид.
-Знаех си. Знаех си,че ме разбирате.- Така. Така. Сега. Както правя с всички нови учители...
бих искал да споделя с теб своите разбирания за обучението...
пожънатият през годините опит тук...
като директор на "Св. Франсис"
Аз съм отворена книга.
Дисциплина.
Мм-хъм.
Нещо друго? Това ли е? Дисциплина?
ЗА съжаление, смятам, че дори това е доста много като очакване за тук.
Имате ли някакви въпроси?
Не. Аз. Чувствам, че сякаш съм погълнала всичко, което мога от вас, преработих всичко.
Добре. Тогава... Пожелавам ви приятен ден...
- И късмет.
- Благодаря ви. Ваше Високопреосвещенство.
Благодаря ви много.
Добре, ваше Кралско Великодушие.
- Нищо работа. Нали? - Затвора? О. Излъгали сте за мен и ще отидете в ада.
Клас. Очите горе. Моливите долу. Устите затворени.
днес ще научим един ценен урок и междувременно малко ще се забавляваме.
- Да , правилно.
- Темата днес е: Безразборност.
Безразборност.Кой може да ми каже какво означава това?
- Сандра.
- Сандра.
Мечтай си!
Сандра, знам, че един въпрос те изгаря отвътре.
Ти можеш да говориш за всичко друго, само не и за секс.
Не бъди толкова сигурна. Не е нужно да си отхапиш от поничката, за да разбереш, че е сладка.
Хайде де. А и тук си имаме библия.
- Сестра Мери Кларънс?
- А.
- Изглеждате малко отнесена?
- Да.
- Кой не е? Какво. Не мога да намеря кабинета по музика. - Не?
О, той е надолу по стълбите. Завийте наляво и надясно. Надясно. Другото ляво.
Добре. Съжалявам. Хитро.
Ще Ви помогна да го намерите. Просто ме следвайте и аз ще Ви покажа точно къде се намира.
Елате. Знам точно какво имате в предвид. Когато дойдох тук за първи път...
единия коридор изглеждаше точно като другия. Едното стълбище изглеждаше точно като другото.
Някога ще намеря себе си просто спрял по пътя си...
"о,Боже,ела и ме спаси, ела ми на помощ."
- Гледай къде вървиш.
- Да.
Ето. Пристигнахме. Това е, ъ...
музикалната паралелка.
Ами, благодаря Ви.
О, о, о, о, о, о. Запомнете: Нищо не е толкова лошо, колкото изглежда на пръв поглед.
Борете се за доброто.
- О'кей.
- Черчум корда.
О, чакайте за малко. Какво? Какво беше това?
На латински е. Означава: "Издигни нагоре сърцето си."
Аз си помислих, че казахте: "Поставете монети." Съжа...
- Не знам дали ставам за това.
- Занасяте ли ме?
- Децата чакат.
- Благодаря. Да. Това те ли са?
О, не. Ето защо майка ти е Диджей на камион за сладолед.
А, това си ти!
Благодаря на Бога, че си тук.
Клас, това е новата Ви учителка...
Сестра Мери Кларънс. Клас!
Майка ти е толкова дебела. Тя сяда на дъгата и с трясък се пързаля по нея.
Клас!
Ами, поздравления. Ти си новия кмет на Содом и Гомора.
Ето защо майка ти е толкова дебела.
Тя е от двете страни на дъгата.
Имай вяра, сестро. Просто имай вяра.
Помни, нашия Господ е казал: "Нека волята ви е силна."
И по-добре да сте яки като пирони.
Да.
Добро утро. Бих искала да се представя.
Бихте ли се върнали по местата си, моля?
Пази ми обувките. Пази ми новите обувки!
Имам един забавен проблем с ушите си. Не обичам много шум.
Така, че може би бихте били по-тихи? Много Ви благодаря.
Бих искала да се представя. Казвам се сестра Мери Кларънс. И аз съм...
- Йо, мама?
- Не, господине. Нека поговорим за твоята мама...
която е толкова глупава,че се е ударила в паркирана кола.
Благодаря ви. Да направим проверка на хората.
Бих искал да се представя. Аз съм Тейлър Чейс...
и от името на целия музикален клас, какъвто сме...
Тейлър, Тейлър, имаш нещо в носа си.
Да, Тейлър. Едно голямо, голямо кафяво нещо точно тук: "Здравейте. Аз съм Тейлър Чейс."
Благодаря Ви, г-н Чейс.
Ричард Пинчам.
Събуди се, глупак!
Хартия от пластмаса?
Извинявам се. Ти ли си Ричард?
Да.
- Ти ли направи това?
- Да, с-с-съжалявам. Съжалявам.
- Нека да видя.
- Ето защо ме наричат Скицата.
- Аз правя скици. Съжалявам.
- Тези са наистина добри.
- Благодаря.
- Опитай се да стоиш буден в часа ми. Ясно?
- Добре.
- Добре.
Уесли Джеймс. Уесли Глен Джеймс.
Моите уважения, сестро...
Джеймс е име на роб наложено от моите прародители,
докато Уесли, което моите родители са ми оприличили.
Но днес, в чест на всички мои братя и сестри, които са умрели в борбата...
бих искал да ме наричат с истинското ми име:
Амал М'джомо Джамаейл...
което означава: "Той, който е одухотворен."
- И досаден. - Да. Едно просто "тук" върши работа, брато.
- А ти си?
- Фран-кей.
- Хей, йо, хей, йо
- Глей сеа. Глей сеа.
Здравейте, вие, госпожице и нека ви се представя.
- Флейта, цигулка, бас китара и тогава перкусии.
- Това са белите, човече.
- Изглежда вие сте сестра...- Човече, просто спри. Не можеш ли да кажеш нещо твое?
или постоянно ще подслушваш моите хора и ще крадеш нашите изрази?
Първо джаз. После рок енд рол. Сега рап. Какво ще опиташ след това, човек?
Ще те отвлека момиченце, ако не внимаваш.
- Продължавай да си говориш момченце.
- Извинете ме.
Да оставим този парад на мъжествеността за отвън. Става ли? Много Ви благодаря.
Йо, може ли да побързаме с това? Някои от нас имат работа за вършене.
- Чакай.
- Знаеш какво искам да кажа, за бога.
- Ти ли си Рита Уотсън?
- Да, това съм аз.
И съжалявам много, но нямам никакви сладникави историйки или "противоотрови" за разказване.
- Вицове.
- Амал, млъкни. Гледай си работата.
Добре. Какво ще кажеш да те наричаме просто Рита Примадоната?
Хей, сестро, може би аз ще Ви помогна? Всички ли сме тук?
- Да!
- Тук сме.
Благодаря ти. Добре. Какво сте правили досега?
- Тя майтапи ли се?
- Настръхвам.
Добре, нека ви задам по-лесен въпрос.
Къде са ви учебниците по музика?
- Там горе.
- О.
Може би трябва да Ви обясня нещо,сестро. Вижте, ние наричаме това пътя на птицата.
Сега. Причината да го наричаме така е, защото ние ъ...
прелитаме направо през него.
Вижте, всичко, което трябва да правите, за да завършите този клас е да присъствате.
Хм. Значи вие идвате в класа...
нищо не правите и завършвате?
о, не. Не точно, че не правим нищо.
Ние си прекарваме добре, нали? Йо, Франки.
Да.
Пари? Молиш за пари?
Да! Нали знаеш. Това е, това е онова малкото зелено нещо...
което има картинка на умрели президенти на него...
и го използваш, за да купуваш разни неща с него, като инструменти или книги с песни.
Сестра Мери Клеменс.
Г-н Крисп. Името ми е Мери Кларънс.
Кларънс. Мисля, че бъркате "Св. Франсис"...
с Лойола Меримаунт или Университета в Нотр Дам.
- Тук няма пари.
- Сигурно не възнамеряват да платят на вас,Криспи.
Г-н Крисп е прав. За съжаление, късметлии сме, че въобще е отворено и работим.
Така. Тогава искам някой от вас да ми каже какв...
какво се предполага, че трябва да правя с тези деца?
Учи ги да играят футбол.
Нямаме топки за това.
Кой взе думата,грабна микрофона и започна да рапира
Аз взех думата Вие всички трябва да тръгвате
Тъй че,взимайте си чантите и да тръгваме Хо-Хо
Ааа, аа, oу, oу, сега
Благодаря ви! Благодаря ви!
- Тя се върна.
- Тя се върна.
Въпросът е как да се...
отървем от тази монахиня бързо и експедитивно??
С други думи, да накараме тази монахиня да се омита.
Да. Но аз не съм сигурен, че ставам за това, човече.
- Т'ва ми прилича на месия със свръхестествени възможности. - Аха. Дословно.
Плюс, тази сестра е като сестра Сестра. Разбираш ли ме?
- Тя не ти е никаква сестра.
- Хей, хей, хей, хей, хей, хей!Настръхнах. О'кей?
- Чух това. - Слушайте. Вие всички, ние всички трябва да се съгласим с това.
- Вътре ли сме или не?
- Млади човече! Пикасо!
Ако държиш на тая работа, докарай си задника обратно тук, момченце.
Предполагам знаеш какво означава това.
Трябва да му бодна майорски ранг на тоя. Ще вървя, така че, ще се видим по-късно.
- Добре. В къщи.
- Добре. - Мир.
- Адиу.
- Мир. - Ще се видим, човече.
- Тук няма никакъв разговор, човече. Хайде, какво има? - Рита Луис Уотсън!
По-добре влизай в тая къща веднага. Имаш домашни за писане!
Мамо! Мамо, ние просто си бъбрим!
Рита. Не ме карай да слизам долу след теб.
- Слушай. Обадете ми се довечера, за да измислим някакъв план. - Добре.
- Рита!
- Чао.
Като се замисля, обади ми се сутринта. Мир, чао.
- Добре.
- Ще се видим по-късно, Рита.
Хей, тя идва.
Изглежда вие сте моя клас.
Има ли нещо?
Не, сестро Мери Кларънс.
Виждала съм такава сцена веднъж във филм на ужасите.
те са сломили това общество като са сложили някакъв наркотик във водата
Това ли става тук?
Добре, днес...
бих искала да говорим за музика, щото това съм аз.
Аз съм учителка по музика, и това е, което обичам.
Така. Когато виждате различни хора си мислите какво харесват...
мислите си, този харесва това, онзи харесва онова.
Аз, аз съм както се казва еклектична.
- Еклектична?
- Какво е това?
Пъхаш щепсъла в контакта на стената и това ти дава сила, глупако.
Не електрична, еклектична, глупако.
Нека го преведа за вас. Когато казвам еклектична...
имам в предвид, че харесвам много различни стилове музика.
Опера, рок енд рол, рап. Харесвам ги всичките.
Но моите любими, моите абсолютно за всички времена любими...
са момичешките групи от 50-те и 60-те години.
- Като кого?
- Тейлър! Млъкни човече.
- Какъв идиот, човече.
- Дами и господа... - Тейлър! Млъкни.
- Нека оставим на мира този човечец, който иска тази информация. - Ехоооо. Глупави ли сме?
Харесвам Пати Лабел и Блубелс, а също така и Сюприйм.
- Кои са Сюприйм?
- О, Тейлър. Млъквай!
Няма нужда от физическа саморазправа.
- О. С теб ще поскачаме след училище, Тейлър.
- Да. Това е шокиращ въпрос:
"Кои са Сюприйм?"
- Никога ли не сте чували за Даяна Рос?
- О, Даяна Рос.
- Нека ви разкажа. Те бяха първата група.
- Да!
- Да!
- Както чу, твоите братя по оръжие казаха: "Да!"
Защото бяха невероятни.
- И това, което обичам като си мисля за музика...
- За времето.
е как можеш да вземеш този стил музика...
и онзи стил музика, и да ги смесиш.
- Ммм!
- Смесване.
Да, смесване. Наистина се радвам, че ме разбираш.
Най-добрия пример, който мога да ви дам, така...
Арестувана сте!
Смесване!Смесване!Смесване! Смесване!Смесване!Смесване!
Смесване!Смесване!Смесване!
Проклятие.
Глу...
О, човече!
Да?
Така. Ние искаме да знаеш, че те разбираме...
и че си свободна да си вървиш, когато си поискаш.
Сигурна съм,че ще си много по-добре в шоу-бизнеса.
Бог знае. Парите са по-добри.
Сигурна съм, че ярките светлини и пайетите са много по-приятна гледка от това, което имаме тук.
Знаеш ли какво мразя най-много в това място?
Няма нищо за копаене и поливане.
- Разбираме.
- Да.
- Чао, чао.
- Искаш ли чаша чай?
Това не трябва да се случва. Не може да се случи.
Ще бъде престъпление. Абсолютно престъпление, ако това се случи.
"Св. Франсис" и църквата са били като фар на надеждата...
за хората от това общество в продължение на много, много години.
Ако, ако затворят училището, обзалагам се, че...
ще бъде абсолютно и тотално бедствие.
Абсолютно сигурни ли сте, че нищо не може да се направи?
- Страхувам се, че не. отче.
- Надявах се, че може би...
ще можем да го задържим отворено до края на учебната година.
- Знаем, че е жалко.
- Ние също не го харесваме.
Епархията реши, че "Св. Франсис" трябва да се затвори...
в края на семестъра.
- Защо трябва да стане толкова бързо?
- Вие сте тотално на червено...
с много малка вероятност за възстановяване.
Вие трябва да разберете, Отец Морис...
обществената помощ трябва да е нула.
Училището няма никакви изключителни академични или други постижения.
Проучих възможността от друго предназначение на собствеността.
- Какво? - Да. И в края на краищата е много по-възможно да бъде...
като паркинг, отколкото като училище. Съжалявам.
Препоръката е твърде близко.
Е, мисля, че няма какво повече да се каже.
Ами, благодаря.
Г-н Крисп, трябва да ви похвалят за работата ви
и за отличното ви анализиране на ситуацията.
О, ами, много ви благодаря.
Но аз наистина искам да обмислите молбата ми за оттегляне.
Освен това аз работих за Епархията вършейки тази работа...
почти 30 години и просто бих желал полагащото ми се.
- Защо, абсолютно.
- Благодаря, благодаря.
- Сега нека излезем и да обядваме. Става ли?
- Отлична идея.
- Какво? - Какво? - Какво?
- В края на семестъра.
- Къде го чу това?
Случайно дочух в ... кабинета на отец Морис, и го чух да говори...
- на група хора.
- О, страхувахме се, че това може да се случи.
Очаквах го от известно време.
- Е, какво ще правим?
- Ами, ние най-вероятно ще бъдем освободени...
а учениците ще бъдат преместени в обществено училище в друга област.
Каква глупост! Това е единственото училище останало в тази област.
Трябва да направим нещо, иначе ще изгубим учениците си...
и няма да можем да си ги върнем.
Е, тогава предполагам, че ще направим нещо.
- Нали наистина имаш предвид "Ние"? Нали?
- Да, да, ние!
Искаш да кажеш, че няма да напуснеш?
Виж какво, казах, че ще дойда и ще помогна. Ето ме.
- Благодарим ти, Делорис.
- Просто ме наричай М-мери Кларънс.
- О, преподобна майко.
- О, отец Морис.
Бих искал да поговоря с вас за малко.Съзнанието ми е погълнато в опити да се справя с...
- О, сестра Мери Кларънс.
- Да всъщност.
Ммм. Запозната съм с дилемата.
Казаха ми, че тя е била председател на църковния еквивалент...
на митинг. Снощи.
- Ммм, да. Наясно съм с това.
- Така ли? Откъде знаете?
О, ще разберете, че който си има работа със сестра Мери Кларънс...
ще бъде обсипан с повече информация, отколкото може да поеме.
Страхувам се, че тя е доста разрушителна.
Ами. Разрушаването е метода на Мери Кларънс, по който комуникира.
Притеснявам се за създадените фалшиви надежди у децата.
Посъветвайте ме, преподобна майко.Разкажете ми за преживяванията си с Мери Кларънс.
Не. Не бих искала да ви плаша.
В моя опит смятам, че е по-лесно...
и в края на краищата доста ефективно...
да подадем ръка на Мери Кларънс.
Нейните идеи не са ли твърде радикални?
Ако правилно съм запомнила...
термина "радикал" беше въведен в наши дни,
или забравихте проблема, който причинихме на Бишъп О'Мейли?
О, да. Бишъп О'Мейли.
Дайте шанс на Мери Кларънс,
ако училището е на път към закриване...
поне тя ще го направи да е по-интересно.
Добро утро, дами и господа. Моля, заемете местата си.
Направете го бързо и безшумно.Добре дошли в първия ден от вашия нов училищен живот.
Това вече не е пътя на птицата.
Птичката излетя. Ако искате да преминете...
ще трябва да си го заслужите. Щото аз нямам никакъв проблем...
да скъсам всеки един от вас.
- Йо. Аз никога не съм си мислел, че това е полетът на птицата. - Радвам се за теб.
Много, много се радвам, щото това е нов ден.
- Нещата малко ще се променят тук.
- О, да?
- Ъхъ.
- Как по-точно?
Например, когато говоря Фран-кей, ти мълчиш.
Има ли нещо, което искаш да споделиш с останалите от класа?
- Не. Просто се кефя с момичето си.
- Сега. Виж какво ще ти кажа.
Ще почнеш да се кефиш на мен или аз ще те изритам навън. Какво мислиш за това?
- Пет пари не давам. - Страхотно.
- Разкарай ги оттук.
Ами ти? Това не ти е Елизабет Арден, госпожице Нещо.
Като искаш да си правиш такава муцуна, прави си я в къщи, преди да дойдеш в клас.
Разбираш ли ме? Разкарай ги от тук.
И ти, скицата, харесвам те много, но не искам...
- да хъркаш повече в класа ми.
- Уморен съм. Имам работа...
Скъпи, запази си я за Опра.
Това е чисто нов ден, дами и господа. Чисто нов ден. Ще започнем с уважението.
Вие ще ме уважавате и аз ще ви уважавам.
И първото нещо, което вие господа ще направите е да си свалите шапките.
Това е чисто нов ден.
Предполагам това означава, че ще си сресвате косите преди да дойдете в класа.
Знам, че се смеете там, и си мислите, че това е много забавно. Нали госпожице Нещо?
Тук няма никакво слънце, така че не можете да хванете тен. Разкарайте тези очила.
Това важи и за теб. Ако не са предписани, не искам да ги виждам.
Искам да ви виждам. Искам да гледам в очите ви.
И искам вие също да можете да гледате в моите.
Да, госпожице Уотсън?
Ние не искаме никакъв нов ден. По старому си беше по-добре за нас. Нали?
- Точно така.
- Така е.
О'кей, така че, ако ще ни късате, давайте...
щото, ммм, аз няма да правя нищо.
Добре. Така ти се чувстваш, там е вратата.
Не я затръшвайте като излизате.
Йо. Йо. Сестро, не мога да си позволя да се проваля.
Хей, по-добре кажи на приятелите си, че не можеш да си позволиш да се провалиш.
Моите родители няма да са доволни.
Айде бе. Ние, ние няма да търпим това от нея. Хайде.
Тя... Скица, айде бе човек.
- Фран-кей?
- Йо, Рита, знаеш, че обикновено съм "за" такива неща...,
но, йо, този път няма да е така.
Май се постави в неизгодно положение, госпожице Уотсън?
До тук с приятелството.
Добре, нека се захващаме за работа, дами и господа.
Искате да постигнете нещо и искате да сте някои...
тогава се събудете и бъдете внимателни, скъпи. Щото отвън е истинския свят.
И него не го интересува, че на вас ви е скучно...
или с кого се задявате. Това няма значение.
Ако нямате образование, нямате нищо. И това е самата истина, скъпи.
Но ние не можем да го направим сами. Имаме нужда от помощ.
Искам да кажа, че ние сме тук заради децата, нали? Ако не заради тях, за кого тогава?
Вижте, нека започнем с учебната програма. Става ли?
Нека поговорим за скучни неща.
Аз едва оставам будна, докато я науча.
Имам добри идеи за...
А какво ще правим с графитите? Ужасни са.
Не че кофа с боя ще ги поправи.
- Бих се радвал да видя, че преподавам нова математика. - Да!
Не. Не. Да си признаем фактите. Затварят ни.
Да, може би ще ни затворят, но все още не са.
И защо не напуснем с достойнство?
Хайде хора. Нека го чуя отново.
Ако искаш да бъдеш някой. ако искаш да постигнеш нещо...
по-добре се събуди и бъди внимателен.
- Хайде, накарайте ме да повярвам в думите ви.
- Може ли малко да го раздвижим?
- Ами, да, ако мислите, че можете.
- О'кей, Диона.
Чакайте малко. Чакайте малко. Чакайте малко.
Говорим за събуждане. От къде се взе това?
Така, това е музикална паралелка. Нали?
Да. Това е музикална паралелка. И искате да ми кажете, че не можете да пеете?
Не, наистина. това беше страхотно! Боже...
Току що открих какво ще направя, за да изкарате този клас.
О, не. Наистина?
Да, да. Ще ви превърна в църковен хор.
Не!
Хайде де. Искам да кажа, че повечето църковни хорове са просто сбирщина от хора...
пееща някакви песни, от които никой не се интересува.
Може би не. Може би не.
Бързо. Сядайте. Хайде, хайде.
Престани да дъвчеш дъвка. Приличаш на г-н Ед. Сядайте.
От къде се взеха тези деца?
Дами, влизайте, влизайте. Гледай си в краката.
Знаеш какво да правиш. Радвам се да те видя.
- Вие знаете всичко за тези хора.
- О, да.
Знаете къде да застанете.
Готова ли си? Алма? Ало?
Готова ли си? Алма?
Алма! Включи си апаратчето.
- Готова ли си?
- Да.
- Готови ли сте, дами?
- Да!
Пет, шест... Пет, шест, седем, осем!
Свири Алма! Давайте момичета!
- Ооо.
- Т'ва си е за освиркване!
- И така какво мислите?
- Ами... беше добре.
Какво имаш в предвид с това: "Беше добре"? Ами ти?
- Беше си страхотно за това място, но толкова.
- Искам да кажа, само вижте кой пееше.
Чакай малко. И на кого, човече? Група монахини пее на някакви си старчоци.
Имаше четирима от четвъртия ред, които дори не ръкопляскаха.
- Хей, запази ми онова място отзад, о'кей?
- Те бяха мъртви, глупако.
Виж, сестро, мисля, че трябва да пропуснем това нещо с църковния хор.
Искам да кажа, че някои от нас си имат репутации, за които да мислят.
Хей, чакайте малко. Ако почнем да носим роби и да пеем химни, и разни такива...
- Моите приятели ще си помислят, че сме група боклуци, нали? - Тънък, това не е вярно, човече.
- И аз не смятам така.
- Това наистина не е съвсем така.
Щото в Нигерия да пееш и носиш церемониални роби е знак за чест.
- Оо, човече! - Всъщност, беше...
- Пощади ни, човече!
Това, което искам да кажа е, не можем ли да пеем нещо, което няма да ни докарва разстройство, йо?
Така. Разбирам, че мислите за имиджа си...
защото имиджа е много важен за всеки.
Защото, разбира се, вашите приятели ще диктуват действията ви...
през целия ви живот. Така, че, аз не бих искала да се отдръпнете от тях и да бъдете индивидуални.
Това би било твърде много.
Но ще ви кажа едно. Когато тези дами се качат в автобуса...
не показвайте неуважение, не ме карайте да се чувствам неловко.
Щото не е никак лесно да се изправиш и да пееш пред хора като вас.
- Хей. - Добра работа, дами!
- Добра работа.
Много добре. Той е забавен.
- Подушвам неприятност.
- Мислиш ли?
Провери.
- Хей, отец Томас, кв'о става?
- Ами, това, което става е, че...
Аз бях пратен да ви предам съобщение, все едно, че работя за Уестърн Юнион...
вместо за Римокатолическата църква.
Добре. Не ми казвайте, че трябва да ми го изпеете.
О, много забавно. Сигурен съм, че ще си останете такава майтапчийка...
след като говорите с отец Морис, който иска да ви види веднага!
Сестро, по време на часовете ние носим отговорност за децата.
Те не могат да ходят по екскурзийки без позволението на родителите си.
О'кей, ще запомня това.
Направих грешка, съжалявам. Повече няма да се повтори.
Точно така, няма, защото от сега нататък...
одобрените или неодобрените екскурзийки се отменят.
Н..., но защо?
Сестро, в най-най-скоро време "Св. Франсис" ще бъде закрито.
Бих искал това време да бъде безопасно и приятно за всички заинтересовани.
Ясен ли съм?
- Да, прекалено.
- Благодаря ви.
- И ти го чу да казва това?
- Току що?
- Да, само преди секунди.
- "Св. Франсис" не може да бъде закрито.
Родителите ми са се отказали от висшето като ахмаци, човече. И аз отказвам да свърша като тях.
Ние можем да го спасим, чрез църковния хор. Може да е,така да се каже, опианяващо.
Ние, ние трябва да покажем малко гордост в нас самите...
- Както е писал Пол Лорънс Дънбар, нали?
- О, да.
- Да, но това не е всичко.
- О, о, о'кей.
О'кей. О'кей, разбираш ли? Ето за това говоря.
Ето в това е проблема на днешните младежи.
Не искат да слушат. Добре, добре, виждате ли?
Виждате ли? Ще продължите напред и ще си отидете. А се предполага, че трябва да сте мои братя и
сестри. Не осъзнавате ли колко много са ни ощетили?
Йо, Скица, ти знаеш за какво говоря, нали човече?
Хайде бе, човек, те ни откраднаха земята. И имената ни и корените ни.
Ей, г-н Джонсън, вие знаете за какво говоря, нали?
- Гледай си работата, момче.
Ти не вярваш на това, човече.
Разкарай си задника оттука.
Знам, че ме разбирате, хора.
Това някога беше стария кабинет по музика.
Акустиката в тази стая е невероятна.
Това не можеш да го купиш.
- Уау, виж.
- Това е като подземие на чудовища.
О, боже, това е страшничко.
О, не. Това е гадничко. Гадост.
Хайде де. Мразя да виждам паяците...
да се вмъкват в пуловерите, които някои от вас носят, казвам ви.
Хайде да вървим. Давайте. Давайте. Давайте.
Елате,елате. Бръмбари.
Сега, някой свири ли на нещо?
Аз мога да свиря на пиано.
- Елате.
- Да бе.
- Може ли да свири?
- О, може. Почакай.
В-се, все, все още изкарва някакъв звук.
Дай ми "А" на това. Виж дали това нещо работи.
Виждате ли? Много добре.
Добре. Да видим.
Скица, "Мери има малко агънце."
- Давайте, изпейте я.
- Йо, аз не пея, аз рапирам.
Да, точно така. Аз също рапирам.
Но вие не бихте знали нищо за това.
О, ами, извинете ме. Фран-кей, хей-хо.
Явно съм голям фен на Рън Д.Н.А.
Рън Д.М.С...., сестро. Рън Д.М.С.
Хвана се. Това беше шега. Загря ли? Вижте,
аз харесвам Биг Деди Кейн. Ясно?
Би ли рапирал за мен, моля?
О, искаш да чуеш "Мери си има малко агънце", нали?
- Да.
- Глей се'а.
- Мери си имаше малко агънце.
- Краченцата му бели като сняг.
- Неговото. Неговото. Неговото руно. Йо.
- Оу. О'кей.
- О'кей. Мери си имаше малко агънце.
- Краченцата му бели като сняг.
- И йо. и на всякъде където ходеше Мери.
- Агънцето, без съмнение, беше с нея.
Не е зле.
И така, продължаваме. Амал, пей ми.
- Хайде Амал.
- Хайде Амал.
Малко е неуверено, но ще поработим върху това. Беше много добре.
Е, нали знаете, Шака Зулу е казъл: "Песните притежават сила"
Да,пък Чака Кан е казъл: "Т'ва е мойто нещо!" И какво?
Таня, да те чуем. "Мери си има малко агънце."
Това е прекрасно! Продължавай, момиче.
Ти току що спаси живота на това агънце. Никакво агнешко довечера.
Много добре.
Какво ще кажете да опитаме. Просто за забавление. Като група?
А? Съгласни ли сте?
На три... Дай ми "А".
Той е толкова мултиталантлив, нали?
- По този начин беше много добре.
- Ами, благодаря.
Така, добре. На три. Едно, две, три.
Добре, добре, добре, добре!
Може би малко избързах с вас.
Така, ние, ще се върнем малко назад и ще го направим както трябва.
Мария, нека чуя "Мери си има малко агънце".
Хайде, Мария.
- Какво има?
- Айде де, Мария, к'во става?
- Хайде, Мария.
- Тя се срамува. Просто се срамува.
Какво?
А-аз не знам "Мери си има малко агънце".
- О.
- О, не!
Хей, хей, хей. Хей, хей, хей.
- Хей, извинявайте!
- Не е забавно.
- Мария не е виновна...
- Не е ли?
ако не знае тази песен.
Не е. И ви казвам...
Мария не е виновна...
защото може би, може би там, от където идва Мария Мери си има куче.
- Да!
- Или малко котенце.
или малко плешиво братче на име Барт.
Не е нейна вината, че не знае песента...
и ние няма да обръщаме това срещу нея, нали?
- Нее!
- Не, няма.
Пей каквото ти идва отвътре да пееш.
- Добре.
- Добре.
Благодаря ви. Ъ...
О, не пей това.
Добре, добре. Спри "Лодката на любовта".
ДОбре. Добре. Това е добре. Това е...
Мери Лазарус, това е твоята соло половинка.
Знаете ли също и основната песен от "Острова на Гилиган"?
- Аз да.
- Тя е една от любимите ми.
Чуйте.
Тук не става въпрос за това дали можете да пеете или не.
Ние знаем, че можете да пеете. Чухме ви да го правите.
Става въпрос да пеете заедно, като група.