Sister Act 2 - Back In The Habit (1993) (Sister.Act.2.Back.in.the.Habit.CD2.1993.DVDRip.srt) Свали субтитрите
Едно, две...
Тази част я бъркам всеки път.
Какво има, Рита?
Това беше прекрасно.
Дори не се опитвай, момиче, защото ти също можеш да го направиш.
Да, но ти имаш точния глас. Наистина можеш да го направиш.
Това е за църквата.
Какво ти става, момиче?
Не знам. Просто си мислех за разни неща.
Майка ми мисли, че пеенето е умряла работа. Няма сигурност.
И това е страхотно, Рита, но какво мислиш ти?
Не знам.
Виж, нека направим песента...
но този път да я направим заедно.
Аз не мога да пея с теб, момиче.
Айде. Знам, че го можеш.
Ти вземи високите, а аз ще взема ниските.
- Просто опитай.
- Добре.
Моля те, не спирай.
Ще се видим по-късно Рита.
Да.
Имаш прекрасен глас.
И какво?
Какво?
Защо не учавстваш в църковния хор?
Знам, че искаш.
Да, има много неща, които искам да направя, но така и няма да мога да ги направя. Така, че...
Да, знам. Аз, аз преди се чувствах по същия начин.
Знаеш ли? Трябва да говориш със сестра Мери Кларънс.
Тя много ми помогна. Рита?
Ти си почти на 17.
Сега. Как разбираш какво ще можеш да направиш и какво няма да можеш?
Разхождала ли си се скоро из този квартал?
Аз не живея в земята на възможностите.
Може би искам да пея, но това няма да стане.
Какво искаш да кажеш?
Добре дошла в истинския свят, сестро.
Рита?
Ри-Рита!
Рита? Рита, хей ти...
Какъв е проблема?
Тези момиченца се мислят за голяма работа.
Не, не, не.Мисля, че е по-сериозно от това.
Се... Дел... Сестро Мери Кларънс...
Мисля, че тя има нужда от помощ.
Защо гледаш мен?
Ами, мислех си, че може би можеш да й помогнеш.
Разбираш ли? Като начина, по който помогна на мен.
Не. Не. Не. Не. Ти беше различна.
Виж, тя наистина, наистина иска да пее.
Ще свърши ли работа?
О, да.
Да, мисля.
Бог да те благослови сестро Мери Кларънс.
Добре, добре. Време е за молитва.
- Бог да те благослови.
- Хайде, влизай там.
Рита!
- хей!
- Какво?
Слушай, просто си малко по-наперена, от това, което харесвам...о
но аз реших да те преследвам до дупка, без значение как. Ясно?
- Слушам ви, давайте.
- О'кей.
Знам, че искаш да пееш.
ВИжте, обожавам да пея. Нищо не ме прави по-щастлива.
Аз също исках да съм певица или поне солистката на Айс Кападес.
Хей, знаете ли кои са Айс Кападес?
Не си извъртай очите. Те бяха много готини.
Ходих до майка ми, която ми даде тази книга...,
която се казва "Писмата на младия поет", Райнър Мариа Рилке.
Той е невероятен писател. Един приятел преди му писа и му каза:
"Искам да бъда писател, моля прочетете нещата ми."
А Рилке му отвърна:
"Не ме моли мен за това да бъдеш писател,
ако, когато сутрин се събудиш можеш да мислиш само за писане и нищо друго...
значи си писател."
Аз ще ти кажа същото нещо на теб.
Ако се събудиш сутрин и не мислиш за нищо друго освен за пеене...
значи трябва да бъдеш певица, момиче.
Какъв е смисъла на тази история, сестро? Аз... Какъв е смисъла?
Прочети книгата.
И не си извъртай очите относно Айс Кападес. Беше страхотен живот.
Аз просто искам да си изясня нещата.
Това е добре.
Хайде да опитаме с повече енергия. Хей!
И като група.
От диафрагмата.
Добре дошла отново! Хей!
Да го направим, Фран-кей! Хей!
Хей! Хоу! Хей!
Вижте, малко намалете. О'кей.
- Ла.
- Ох.
Да. Продължавайте, продължавайте.
Да вървим. Да вървим. Да вървим.
- Добре, хванах го.
- Това е толкова изтъркано.
Какво си мислиш, че правиш въртейки това наоколо?
Сега, слушай. Нали винаги говориш за Шака Зулу...
Мислиш ли, че Шака Зулу би събрал хората си...
с мъничко тъничко гласче като твоето?
Хайде, нека чуя: "Oh, happy day" в "С".
Слушай сега какво ще направя.
Това си ти.
Това няма да изплаши никого, Шака.
Ето, това искам да направиш, ясно?
Добре, повдигни с половин тон за мен.
ДОбре, отхвърли ме.
Това никого няма да изплаши!
Виждаш ли? Сега го схвана.
Добре, хора, успокойте се.
Става ли? Поемете дълбоко въздух.
Всичко ще бъде наред! Не се притеснявайте.
Готови?
- Ела тук.
- Ела и стой тук.
- Всички ще трябва да го направите по-добре от това.
- Добре, хора, водете се по мен.
Ти.
- Пей.
- Да се забавляваме.
Поклонете се.
Хайде, всички, поклон.
Чудесно!
Дами и господа...
Вече вярвам, че сме църковен хор...
Пепел при пепел, и прах при праха...
покажи ми мъжа, на който жената може да вярва..
Къде пише: "И на осмия ден той си изтупа праха"?
- Погледни всички тези трофеи.
- Да.
"Музикален конкурс между щатите. 1971"
- 1969.
- Уау!
Изглежда, че това училище е печелело състезания преди много време.
Да. Мислиш ли, че все още го имат този хъс
Концентрирай се.
Какво ще кажете, ако ви кажа, че току що ви записах...
в Музикалния конкурс между щатите?
- След шест седмици, считано от събота в Холивуд. - Холивуд?
- Какво?
- Да вървим!
- Това е много щуро, човече!
- О, боже, това е страхотно!
Е, сестро. Ти създаде този хор. Ние ще те следваме.
Открихме, че в миналото това училище е печелело много състезания.
Какво ви става, деца? Нямате ли поне малко вяра в себе си?
- Ний вярваме във вас.
- Холивуд. - Ч-ч-чакай.
Сигурни ли сте, че сме достатъчно добри, за да се състезаваме с другите хорове?
Искам да кажа, точно в момента не вярвам да е така.
М-можете да бъдете, ако репетирате всеки ден преди и след училище.
- Е, какво ще кажете? - Чакайте малко. Чакайте малко. Сестри, сестри!
Трябва да го обсъдим това. искам да кажа. Какво ви става бе, на всички ви?
Готови ли сте за това нещо между щатите?
Не. Не! Съвсем не!
- Хора, не, не трябва да ходим.
- О, хей, хайде де.
Не бъдете банда мухльовци.
Чуйте, никой никога не се е интересувал в какво сме били добри...
освен сестра Мери Кларънс и нейните приятелки там. Разбирате ме нали?
- О, Фран-кей!
- Тя и сестрите са се захванали с нас, йо.
И освен това, можем да отидем в Холивуд. Нали ме разбирате? Холивуд?
Чакай малко! Какво ще облечем?
- Въздухарка!
- Дрехи, Маргарита.
Хора, хора, спокойно. Хора, дължим това на себе си.
- Мисля, че трябва да го направим.
- Ами гаджетата ни?
- О, да, моля те, Джесика.
- Чуйте...
на този конкурс може да има някой момчешки хор.
- Там сме.
- Там сме.
И ви казвам, че ако спечелим Епархията ще бъде горда до немай-къде.
- И ще можем да се надяваме да не затварят училището? - Точно така.
Така, означава ли това, че отиваме?
- Да!
- Да!
Да гоним майката и да взривяваме къщата! Опианяващо!
Те не носят наркотици тук, нали?
- Не.
- Не.
Не. Не. Категорично не!
Как може да продължавате да казвате "не"? Та вие ги чухте.
Добри са. Наистина са готови за това.
Сестро, вие отново дадохте обещание на учениците, което няма да изпълните.
Казах ви преди, за пътувания и дума да не става.
Това не е просто пътуване. Това е нещо, което може да спаси училището.
- Чухте отговора ми.
- И той е грешен!
Сестро Мери Кларънс, вие сте непокорен човек.
Знам, и, ъ, със сигурност разбирате защо.
Искам да кажа, че тези деца работиха толкова упорито за това...
и са добри, наистина добри.
Могат да спечелят!
Това училище преди е печело този конкурс всяка година. Всяка година те са печелели.
Хайде де. Ако ще затварят това училище нека поне си излезем с успех.
Да. Оставете я.
Разкошно.
Добре... Много добре, тогава.
Изглежда имате подкрепата на всички.
Така, че аз... ще ви дам моето разрешение.
Ще трябва сами да си осигурите парите...
и ще трябва да получите съгласие от родителите на всяко едно дете.
Аз мога да го направя. Това не е проблем, благодаря ви.
Благодаря ви. Благодаря ви, братя.
Хайде.
Отново.
- Рита?
- Рита?
Мамо, какво правиш в къщи толкова рано?
Госпожа Гибс иска да й направя косата.
- Какво правиш?
- Просто се занимавах с разни неща.
- Дай ми това, моля.
- Ъ?
Дай ми това.
И касетофона също.
Какво е това?
Само малко музика, мамо.
Сестра Мери Кларънс иска да я научим...
за църковния хор.
И кога точно смяташе да ми кажеш, че участваш в църковен хор?
Рита, колко пъти трябва да минаваме през това?
Пеенето не слага храна на масата.
Пеенето не плаща сметките.
Пеенето не е гаранция за бъдещето, ако и да си талантлива.
- Мамо, знаеш ли, че мога да пея?
- И баща ти можеше...
и умря опитвайки се да успее.
Но какво общо има това с мен?
Мамо, ние, ние сме добър хор.
Искат да ни заведат на конкурс между щатите. Може да спечелим.
- Добри сме. - Скъпа, ако искаш да успееш в живота, тогава си завирай носа...
- в проклетите книги и слез на земята.
- Мамо.
Само ме изслушай. Позволи ми да ти обясня.
Скъпа, знам как се чувстваш.Наистина, знам
но долу на улицата има много талантливи хора...
пеейки тяхното "шулда-чулда-улдас".
- Така ли искаш да свършиш?
- Не, не е това...
Добре! Тогава нямаш никакво време за хорове, защото трябва да учиш.
Мамо, имаме шанс да спечелим.
Край с хора и конкурса.
- Мамо.
- Ако ми кажеш "Но, мамо" още един път...
Казах край с хора и конкурса. Ясно ли е?
Да, мамо.
Доколкото виждам, за храна, и спане, и костюми, и транспорт, и бензин...
- Това ще ни струва около 2000 долара...
- О, боже!
Това са си много пари.
Не ме гледай. Дала съм обет за бедност.
Единственият човек, за когото се сещам, който някога направи пари като монахиня:
Сали Фийлд. Бог я обича.
2000 долара? Също така може да е милион.
Искам да кажа, че са напълно достижими. Мислех си, че просто трябва да заангажираме обществото.
Време е това общество да се погрижи за училището
- Искам да кажа, че всички деца учат тук.
- Да, така е.
- Можем да мием коли...
- Мисля, че това е единствения начин...
- или да продаваме сладки.
- Сестро Мери Кларънс.
- Хей!
- О, Рита, радвам се, че си тук.
Би ли взела една от тези декларации за съгласие и да се погрижиш майка ти да я подпише?
- Ако можем да вдигнем каубоите.
- Ха.
Вижте, трябва да говоря с вас. Трябва да напусна хора.
Имам много основания, които не мога да обясня и съжалявам;
но трябва да напусна хора.
Върни ни декларацията.
- Спрете!
- Добре.
Чакайте малко, моля ви.
Здравейте. Аз съм, сестра Мери Кларънс.
Знам коя сте. Какво мога да направя за вас, сестро?
Ами, Рита напусна хора...
и аз се надявах да поговорите с нея, за да се върне.
О, не мисля, че мога да направя това.
Знаете ли, сестро? Наистина не искам да обсъждам това с вас.
Както виждате, имам си работа.
и, ако ме извините, желая ви приятен ден.
Оу!
Здравейте. Ние сме тук, за да съберем малко пари от вас.
Това означава, че имаме нужда от вашата помощ.
Не си играем. Махни баскета оттук!
Вземете парите. Дай тези пари, скъпа.
Дайте парите. Хайде, момичета. Правете като мен.
Пейте!
- Давайте, момичета.
Пейте, ако я знаете.
- Добре ли си?
Ааа!
И великия тотал е, минус разходите...
Барабани, моля.
1920 долара и 17 цента.
Уау! Това ще ни позволи да отидем и да се върнем.
Ти... Няма пак ти да караш, нали?
Виж, мога да карам всичко що е на колела.
- Ти имаш проблеми с това.
- Ъъ-ъ.
Хайде. Беше дълъг ден. По-добре да си лягаме.
Да, да. Имаме много работа през следващите дни.
О, и не забравяйте да вземете декларациите от децата.
Ха, добре.
- Какво?
- Нищо.
- Не, има нещо.
- Какво?
Просто... просто не мога да повярвам, че дойде тук и го направи отново.
Искам да кажа, че ти н-н-направи всичко това да се случи.
Сега всичко ще бъде наред.
Мислиш ли?
Наистина го мисля.
Благодаря. Искаш ли малко помощ?
- Моля те. - Добре.
Вижте, имаме си още един помощник.
Хайде, вземи ги. Побързай.
Понякога не знам, ти, ти просто ме плашиш.
Да!
Йо, вижте кой е това, хора.
- Хей, йо, Рита!
- Йо, Рита! Ела тук!
- Какво става, Рита?
- Хей, какво става с нея?
Сестра Мери Кларънс каза, че си напуснала хора?
Да, напуснах го, и какво?
И какво? Любознателните искат да знаят.
- Да. - Ако искам да напусна хора, това си е моя работа.
Понякога чувствам, че цялата тази работа с хора е една голяма шега за всички, йо.
Сигурна съм ,че ще имаме и много други възможности.
- Да. Хлапето е право.
- Точно така!
Рита, виж. Имаме истинска възможност.
Нали знаеш? Ако ще правим нещо, което си струва
трябва да се държим заедно.
Искам да кажа. Не разбираш ли? Това е всичко, което имаме.
Всичко това е тук.
Трябва да си с нас. Нуждая се от теб, Рита.
Чао, Рита!
Елате насам, деца. Бързо, сега.
- Бързо. - И така, Маргарет.
- Ето!
- Ооо! Каква бъркотия.
- Тук ли са всички?
- Тук са 23-ма.
Чакайте ме! Чакайте ме.
Благодаря, сестро.
Хубаво е, че те виждам.
О, извинете. Декларациите.
Задължение.
- Благодаря ви.
- Сега. Хайде, хайде, хайде.
Виж какво открих в библиотеката.
- "Делорис Ван Картие".
- Мм-хмм.
- Клубна певица?
- Знаех си, че съм я виждал някъде преди.
"Гадже на зъл гангстер."
О, боже! Гадже на гангстер.
Сестра Мери Кларънс... Ъ, Клифт...
Сестро... сестро Мери Фалшивата!
Трябва да се обадя на властите и да махна "Св. Франсис" от конкурса веднага!
Не. Не. Не мисля, че това е добра идея.
Е, какво предлагате?
Ами, тя е наша отговорност.
Мисля, че трябва да се справим лично.
Томас, ти обикновено не караш.
Може би някой от нас, който има шофьорска книжка трябва да ...
Глупости!
Томас, Томас, знам, че си зает...
но виждаш ли тази малка лепенка там в ляво?
- Това... това е мигача ти.
- Да!
Може би... може би другите шофьори няма да са толкова враждебни...
ако започнеш да го използваш...
Писна ми от това.
Къде в Сам Хил хора сте се учили да карате?
Не! Завий!
- Магаре!
- Томас! Боже господи!
Рита! В къщи съм си.
Рита?
Рита.
Рита?
"Скъпа мамо, отивам на конкурса.
Никога не съм искала да те наранявам, но трябва да следвам сърцето си.
Моля те, прости ми. Обичам те, Рита."
Добре дошли. Добре дошли. Добре дошли.
Дами и господа...
на 30-ия ежегоден Музикален конкурс между щатите
за събиране на най-талантливите млади музиканти
в щата Калифорния.
Хайде, Маргарет. Това е Маргарет, нали?
Не мога да се досетя кой е под всичките тези бои Ало?
Сестро, мразя това нещо. Искам да кажа, че това нищо не прави за фигурата ми.
- Може ли да облека нещо по-стегнато. Нали се сещате? Нещо по- по тялото? - Не, скъпа. Чуй ме.
Ти си тук, за да впечатлиш съдиите с прекрасния си глас...
не с вида си. Хайде, да вървим.
- О, Рита. Виж какво направи!
- О, Мария, съжалявам.
Сещам се, сложи едно и от другата страна. Стартирай модна тенденция.
Знаете ли? Жените от племето Мангбету...
са слагали линии на бузите си в знак на плодовитост, Мария.
- А пък като се замисля, трий. Изтрий я.
- Изтрий я сега, моля.
- Готово.
- Благодаря.
- По дяволите, човече. По дяволите!
- Какво. Какво. Какво. Какво. Какво?
Виж. Това нещо се сваля. Какво да направя сега? А?
Чуй ме. Не се ядосвай.
Майка ми някога казваше: "Нищо не е невъзможно, ако винаги носиш със себе си...
малко вяра и голяма ролка от електрическа лента"
- Здрвейте!
- О, човече!
Погледнете косата ми! Йо, Франки, харесваш ли косата ми, човече?
Не. Мисля, че прилича на лоена топка и ти изглеждаш смахнато.
Човече, просто ще я измия.
Толкова съм нервен. Мисля, че ще повърна. Не мисля, че мога да продължа.
Просто си мисли за това така: Няма значение как се чувстваш.
Мисли колко страхотно ще накараш да се почувства публиката, когато запеете прекрасно.
Сега, поеми дълбоко въздух и се прозей.
Виждаш ли как се успокояваш? Оо, боже!
И така, от Сан Диего...
евангелския хор на гимназията "Оушънвю".
- Добри са. Наистина са добри.
Ако ще ги търсим, трябва да отидем зад кулисите.
Да, но тук са толкова много. Как ще ги открием?
Ами, това не би трябвало да е много трудно.
Просто трябва да търсим хор, който изглежда сякаш току що е ограбил...
магазин за дрехи.
- Духът на великия Цезар!
- Пропуските!
Трикратния щатен шампион...хора "Дъ Чапман"...
от гимназията "Грант", Ориндж Каунти.
- Човече, те пеят нашата песен.
- Те са като армия.
- Съобщение.
- Това ли е зелената стая??
- Предполагам, че е това. Да!
- Уау!
Юуу-хуу! Ало!
- Отец Томас! Ние сме.
- Здрасти!
О, богове! Вие сте тук?
Изчервих се от изненадата! Не ви очаквахме.
Децата ще се пръснат от радост като разберат, че сте тук, за да ги подкрепите. Елате.
Тук съм с другите отци, но не, за да подкрепим децата.
Отец Морис и господин Крисп...
са тук, за да ги отстранят от конкурса.
- Какво? Защо?
- Защо... защо ще правят това?
Защото се оказа, че сестра Мери Кларънс не е никаква монахиня изобщо.
Тя е вариететна певица от Лас Вегас.
- Вариететна певица! Ами!
- Можете ли да повярвате?
Кой би помислил? Ха... тя има толкова много качества неприсъщи за монахиня.
Да не споменавам за екипировката. Ха.
- Да!
- Да. Тя...
Отец Морис и господин Крисп ги търсят в този момент.
О, боже! Наистина? Ами, това е, това е интересно
Мисля, че е много добра идея, и мисля, че и ние трябва също да я потърсим.
- Добра идея. О. Съгласна съм.
- И вие идвате, нали?
- Добре. Чао-чао.
- Ще се видим.
- Йо, те трябва да продължат.
- И виж им робите, човече.
Ще изглеждаме като неудачници, човече.
Знаете ли какво? Изведнъж се почувствах зле.
Да. Много добре. Да.
Моля проветствайте гимназията "Капитанът"...
Хей. Хей, хей, хей. Вие защо не сте готови?
- Ами, нали видяхте предишния хор?
- Не можем да се мерим с тях, Мери Кларънс.
Йо, той е прав. Ако излезем там ще ни се присмеят.
Не съм стигнала дотук, за да бъда объркана.
И те изпяха нашата песен, и беше много по-добре.
Няма да продължим. Отиваме си в къщи.
Значи, понеже си мислите, че те са я изпели по-добре...
всички вие сте готови да напуснете, щото ви е страх?
О. Да. Не. Това е вашето М.О. Виждате ли, това е вашия начин на действие.
"Ооо, нещо ново. По-добре да бягаме."
Забравяте за всички хора, които си съдраха задниците...
за да ви доведат тук, щото те вярваха във вас.
Нека ви напомня нещо, става ли?
Ако искаш да стигнеш донякъде и искаш да бъдеш някой...
по-добре се събуди и бъди внимателен.
Защото ако всеки път, когато нещо страшно се появи, вие решавате да избягате...
вие всички ще трябва да бягате до края на живота си.
По дяволите.
Ей, хора. Тя е права.
Да. И ако ще правим това, трябва да бъде с гръм и трясък. Нали разбирате за какво ви говоря?
- Академия "Св. Франсис"? Гответе се.
Простете. Аз... ужасно съжалявам.
Какво море от хуманност! Извинете.
Ей, отец Морис, мислехме, че няма да дойдете.
Какво става, човече? Какво има?
- Как сте?
- Добре!
- А вие как сте?
- Да.
- Радваме се, че сте тук.
- Благодаря.
Отче, имаме нужда от цялата ви помощ.
- Сигурни сме, че ще победим с вас тук.
- О, ами, аз...
Аз съм много щастлив да бъда тук да, ъ, да подкрепя хора и...
но се страхувам, че има нещо, което беше донесено до знанието ми.
Нещо, което страхувам се... Не знам точно как да го кажа,
но просто трябва да кажа, че...
ами вие... вие деца сте просто забележителни!
Аз, аз...аз почти не ви познах.
Защо... Защото има толкова много светлина във всички вас!
Забележително! Вие... вие всички изглеждате като ангели!
Почакайте само да ги чуете.
Добре, хайде. По местата. Да вървим.
Да. Късмет. Късмет.
Отец Морис какво правите?
Ами аз, реших да ги оставя да пеят.
О, Б...! Знаете ли какво направихте?
- Е, какво направих?
- Ами, искам да кажа, не казахте ли...
на Епархията, когато им се обадихте, за сестра Мери Фалшивата?
Ами, мислех да им кажа след като ги видя.
- Те тука ли са?
- Ами, мисля, че са тук.
- Да, мисля, че са тук.
- Но не сте им казали?
- Ами, не, все още.
- Добре. Аз ще им кажа.
Аз ще се погрижа да им кажа за нея. Къде по дяволите са те?
- Ъ, ъ, господин Крисп.
- Какво?
Ние ще ви помогнем да ги намерите, нали момчета?
Всъщност преди няколко минути ги видях.
- Тръгнаха в тази посока там по коридора.
- Сигурни ли сте?
- Да.
- Аз също ги видях.
- Видях... го.
- Ами, да вървим!
- Насам! Да!
- Тук надолу?
- Току що идваме оттам.
- Видях ги надолу по коридора.
- Така ли?
- Да, да, наистина господин Крисп...
и те, те говореха нещо за вентилационната система.
Вентилационната система? Какво сте пили? Пак ли от онова пречистеното вино, отче?
Господин Крисп. Те са точно тук.
- Чувам гласове.
- О, сигурен съм, че чувате гласове.
- О, ето ги! След вас.
- Какво по дяволите говорите?
- Простете!
- Чакайте малко! Хей!
Бързо! Вземете нещо, с което да залостим вратата!
- Побързайте, искам да кажа, щото той е голям човек. Хайде. - Хей, пуснете ме от тук.
Не това! Това е десерта!
- Трябва ни нещо, с което да залостим вратата.
- Дай ми това нещо!
- Истински Хамус Алабамус.
- Отворете вратата!
- Хей, тук е тъмно.
- Ин номине Патрис, отче, прости ни.
знаем точно какво правим!
Този последния хор беше доста добър. Не мислите ли?
Знаете ли, това, което тя направи с тези деца е направо забележително.
Ами, сестра Мери Кларънс не е обикновена монахиня.
О, няма нужда да ми го казвате.
И не ми се сърдите, че ви подведох?
Въобще не. Всъщност...
свободна сте да ме заблуждавате всеки път, когато си поискате...
И сега, дами и господа...
от Сан Франциско, хорът на гимназията "Св. Франсис"...
под диригентството на сестра Мери Кларънс...
също ще изпълнят "Joyful. Joyful."
Учителката ви каза да свалите тези роби.
- Ъ? Какво?
- Свалете си робите. Направете го бързо, хайде.
- Какво?
- Не знам, просто си свалете робите.
Облечете си каквото искате. Ако ще излизаме там...
ще излезем в удобни дрехи. Поне някои от нас.
И сега момента, който всички ние очакваме.
Но първо нека подкрепим всички участници с едни големи аплодисменти.
Благодаря ви. На трето място са:
квартета от гимназията Пайнууд, Сан Бернардино.
На второ място са: Евангелския хор...
на гимназията Оушънвю, Сан Диего.
На първо място са: Хора...
на гимназията Грант, Ориндж Каунти.
Победителят за голямата награда е:
гимназията "Св. Франсис", Сан Франциско!
- Просто забележително.
- О, благодаря ви, благодаря ви.
- Какво представяне! Сърцето ми все още препуска. - Поздравления.
Добър вечер. Каква изненада да ви видя тук.
Ясно ми е, разбира се, че училището, което току що спечели...
е това, което мислите да затваряте.
Сигурно се шегувате! С хор като този?
Трябва да се готвим за конкурса догодина.
Толкова се радвам, че така го чувствате.
- Ха!
- О, господин Крисп.
- Господин Крисп, точно навреме.
- Вие сте хората, които искам да видя.
- Вие бяхте измамени.
- Какво? Какви ги говори той?
Да. Тази сестра, сестра Мери Кларънс.
Той е напълно прав. Бяхте измамени. Виждате ли, всъщност беше на господин Крисп...
- Беше идея на господин Крисп.
- Да, да. Точно така.
Да. Смятам, че той се постара да запази "Св. Франсис" от затваряне.
- И подейства.
- "Св. Франсис" няма да бъде затворено?
Не. "Св. Франсис" няма да се затвори.
Знаем, че сте искали да обмислим по-ранното ви оттегляне.
Не сме знаели, че просто сте скромничил.
- О, аз... - О, те не могат да допуснат ценен бик като вас да бъде пуснат да пасе.
Не. Би трябвало да има някакво проблемно място в Епархията...,
което би могло да се възползва от изключителните способности на господин Крисп.
TТази жена! Тази, тази жена!
Господ с теб, Криспи.
Не ме е грижа как сестра Мери Кларънс постигна това.
Performs night after night in Vegas. Хъ! Как го постига това?
Свикнала е с всичко това. Ние сме изнервени.
- Да. Всички тези хора.
- Да.
- Вегас?
- Вегас?
Мамо, беше само този път.
Съжалявам. Никога вече няма да не се подчинявам. Това означава много за мен.
- Моля те, не ми се сърди, щото съжалявам, ако...
- Просто спри!
Беше невероятна.
И се гордея с теб.
Много се гордея с теб.
- Поздравления! Поздравления на всички ви.
- Поздравления!
Сестро Мери Кларънс, пак го направи.
и заради вашия огромен и заслужен успех...
Епархията реши да запази "Св. Франсис" отворено!
Длъжница сте ми.
- О, бога ми, чувствам се толкова щастлива. Мисля, че ще се разплача. - Не казвай това.
Знам как се чувстваш. Аз самата не ставам за щастливи завършеци.
О, и ти ли? Какво пък!
- Вие не сте истинска монахиня, нали?
- Да.
Щото не говорите като монахиня и определено не се държите като такава.
Говори се, че сте вариететна певица в Лас Вегас?
Нека изясним едно нещо, скъпи ми Амал.
Не съм и никога не съм била вариететна певица.
Аз съм звезда.
Чакайте малко!
И едно, две. Едно, две.
превод - И Н А - 24 Януари 2005