Modigliani (2004) (Modigliani CD2.sub) Свали субтитрите
Харесва ли ти? За теб е.
Няма да платя за това.
Тя ще си тръгне, ако пак го направиш!
Остави ме на мира!
Не ни оставяй! Не ни оставяй!
За Ливорно.
Обеща ми да не ме оставиш да умра тук.
Морис, ти си жив.
Махни се от него! Махнете се всички!
Махнете се!
Махнете се!
Искаш да стане такъв, какъвто ти си станал? Мислиш, че е романтично?
Така ли трябва да бъде? Махнете се!
Ето ти малко вода.
Как се чувстваш?
Не знам.
Каза да не те оставям.
Няма.
Никога повече.
- Дъждът говори.
- Наистина? Какво казва?
Казва "Не плачи, любов моя.
Моди е тук".
Южно от Франция
- Как се чувстваш?
- Жив.
Трябва да благодариш на Збо.
Той ни даде пари, за да дойдем.
Ако беше продал картините ми, щеше да идва по-често тук.
Опитвам се.
Това беше най-прекрасната храна. Благодаря. Чудесна работа.
Е, кажи ни какво друго става в Париж?
Нищо ново. Същото както преди.
Гледам как всички се приготвят за състезанието.
- Е, Моди...
- Не.
Отивам да си почина. Уморена съм.
- Запомни - никакво пиене.
- Никакво пиене.
- Обичам те.
- Обичам те.
Лека нощ. Ще се видим по-късно.
- Може ли да видя картините ти?
- За какво? Никога нищо не си продал.
Красиви са.
Поезия.
Моди, приготви се. Всичко това ще ни трябва в Париж...
за самостоятелната ти изложба.
Правилно ме чу.
Берта Вейл толкова харесва голите тела...
че ще иска да изложи всичко, което имаш.
Чу ли ме?
Берта Вейл ще ти осигури напълно самостоятелна изложба.
Браво, Модиляни!
Прелестни са.
Жана, великата Жана.
Госпожо Вейл, вие ли сте организаторът?
Знаете, че съм аз. Живеете точно отсреща.
Трябва да махнете картините от витрината на галерията.
Няма.
Елате с това утре.
Ако не махнете картините...
моите хора ще го направят.
И ще затворим изложбата.
Това е възмутително.
Да не би това да са картини на майка ви или сестра ви?
Направете каквото ви казва.
Направете каквото ви казва.
Защо Моди?
Впечатлен съм.
Между другото се надявам, че няма да се обидиш...
картината, която ми подари...
онази, която Жана купи за мен...
на следващата нощ бях вдъхновен от нещо...
филцова шапка. Да, филцова шапка.
Нямах платно. Беше 4 сутринта.
По същество, испанецо.
Използвах твоята картина.
Прощаваш ли ми?
Да вървим.
Мисля, че ми харесва новият Модиляни.
Да, мисля, че го харесвам.
Да поогледаме.
Уморена съм.
Аз не съм.
Защото ти не си бременен.
Върви си, върви си!
- Ще се видим по-късно. Чао!
- Бихте ли спрели трамвая.
Кажи ми, Модиляни. Как рисува сляп човек?
Не знам.
Рисува това, което никой не вижда! Което никой не вижда!
Тръгвай!
Какво?
Той даде бебето ти на социалните грижи.
Какво?
Бебето ти. Твоето красиво малко момиченце сега е в чужди ръце.
Само защото не можеш да живееш нормален живот...
както всички останали около теб.
Излез и си покажи лицето! Покажи си лицето!
Виждаш ли ме? Виждаш ли евреина?
Махни се или ще извикам полиция.
По-добре викни полиция.
- Къде е бебето ми?
- Ти ми го отне.
Къде е бебето ми?
Някъде, където никога няма да я откриеш.
Давай.
Направи го.
Няма свидетели.
Утре можеш да кажеш на всички, че евреин е застрашил живота ти.
Евреин. Направи го!
Направи го!
Направи го!
Ще те попитам само още веднъж. Къде е бебето ми?
Ти...
ти нямаш нито средства нито условия да я отгледаш.
Само гледай.
Прощавам ти.
Няма връщане назад.
Трябва да го направя за децата си.
Мама би се гордяла.
Да се прибираме. Имаме много работа.
Има още нещо, от което се нуждаем.
Моди? Ало? Свърши ли вече?
Да и искам да занесеш картината на състезанието.
Ами ти? Помниш, че започва днес.
Не изпускай картината от погледа си.
- Къде си?
- В общината.
За какво?
Разрешително за брак. Ще се оженя за Жана.
Мълчиш, а?
Модиляни, разрешително за брак.
Да, седнете.
- Ще се жените?
- Да.
И аз.
Поздравления.
Извинете ме.
Имате ли деца?
Аз имам едно и едно на път.
Важно дете е.
Много важно.
Махайте се!
Аз съм луда. Ще направя нещо.
Махнете се!
Извинете, може ли да мина.
Не, не. Не докосвайте тази картина.
Това е моята картина.
Какво става тук?
Полицията. Взимат картината.
Ако нещо се случи с тази картина...
ще прекараш остатъка от живота си като евнух.
Евнух! Разбра ли?
Добре. Чао, евнух.
Евнух.
Внимавайте.
Ами останалите?
- Изложени са.
- Всички?
Всички.
Сега ще разберем.
Господине?
- Колко е часът?
- Време е за затваряне.
Трябва да си тръгвате.
Госпожо, трябва да получа разрешителното си за брак днес.
- Понеделник, девет часа.
- Не разбирате. Трябва ми днес.
Трябва ми днес.
Господине, всички имаме семейства. И ние трябва да се прибереме.
Бебето ми ще се роди всеки момент.
И имам красива дъщеря. Моля ви.
Моля ви.
Вие сте художник, нали?
Да.
- И аз.
- Виждам.
Много добре...
- подпишете тук.
- Благодаря, госпожо.
Какво и има?
Цветът. Не пасва с картината ми.
Къде отиваш. Почти шест е.
Само една чашка... десет минути.
- Не заслужавам ли?
- Не.
- Не ме интересува какво мислиш.
- Жана чака!
Да, да...
Жана чака!
Наздраве.
Ти ще платиш за питието.
Имам пет хиляди франка. Днес ще купя питиета на всички.
За Ливорно.
Наздраве.
Жана, тук!
- Той тука ли е?
- Мислех, че ще е с теб.
Не, не...
Мамо, много ти благодаря.
Помислих, че може би ще му донесе късмет.
Благодаря.
Къде е великият Модиляни?
Ревът на мълчанието.
Кораби от тишина ме карат да заспя.
Люлката се залюлява, когато настъпи сутринта.
Написах това, когато бях самотен в нощта.
Но вече не.
Днес е доказателството, че съм богат човек.
Извънредно богат.
Дами и господа, внимание. Време е.
Дами и гспода, представям ви Сутин.
Диего Ривера.
"Мексико".
Кислинг. "Страх".
Утрильо. "Лудост".
Пикасо.
"Модиляни".
И накрая ви представям Модиляни.
"Жана".
Когато опозная душата ти, ще нарисувам очите ти.
Прекрасно е!
Да...
прекрасно е!
Не се безпокой.
Ръцете ми...
ръцете ми.
Ще се оправиш.
Жана...
Всичко е наред. Спи, скъпи. Спи.
В джоба ми.
Исках да те изненадам.
Винаги ще съм твоя съпруга.
Моди!
Ние сме!
Нищо не мога да видя.
- За Бога!
- Какво е станало?
Махнете се от него.
Трябва му лекар.
Не ми го отнемайте.
Не го взимайте!
Не ми го отнемайте!
Не ми го отнемайте!
Не ми го отнемайте! Моля ви.
Пази му главата.
Моди, остани с нас.
Господи.
Извинете ни.
Жана...
Винаги и завинаги.
Тук съм.
Тук съм.
Време е да приключим тази лудост.
Чакай ме, любов моя. Чакай ме.
Дедо... Дедо, погледни ме!
Чакай...
Жана...
Моите най-искрени съболезнования.
Мога да си представя как се чувстваш.
Знаеш как се чувствам?
Пабло, да ти кажа ли?
Не чувствам нищо.
Нося бебе в корема си...
още едно биещо сърце...
още една молеща душа...
а аз съм празна като чашата ти.
Ти ще си отидеш вкъщи.
Винаги си живял охолен и богат живот.
Но се кълна в Бог... когато твоето време настъпи...
когато легнеш на смъртен одър...
името Модиляни...
ще е на устните ти.
Няма да рисуваш нищо тази нощ.
Тя принадлежи на него.
Веднъж го видях да танцува до статуята на Балзак.
Лицето му бе тъй красиво, танцът му тъй грациозен...
той пееше и се усмихваше...
Той беше всичко това, което аз бях някога.
Аз откраднах този момент и го запечатах в съзнанието си...
за да ме утешава в празните ми дни.
Огюст Реноар.
Татко ти изпраща цялата любов на света.
Когато пораснеш, ще почувстваш любовта ни, където и да отидеш.
Искам да знаете...
и да се опитате да разберете...
да се опитате да ми простите.
Амедео Модиляни и Жана Хебютерн спят заедно вечният си сън с нероденото си дете.
На смъртният си одър Пикасо прошепнал името...
...Модиляни.
Посвещава се на дъщерята на Амедео и Жана - Жана Модиляни.
СУБТИТРИ BigBo