Modigliani (2004) (Modigliani CD1.sub) Свали субтитрите
АНДИ ГАРСИЯ
МОДИЛЯНИ
Знаете ли какво е любовта?
Истинската любов?
Обичали ли сте някога толкова силно...
че да се осъдите вечно да горите в ада?
Аз съм.
Париж 1919 Една година по-рано
59 секунди.
Искам вечеря.
Господин Пикасо, не сте я подписали.
Казах, че искам вечеря, не целият ресторант.
Пабло, видя ли?
Съзтезание, ние? Ние всички сме гении.
Ако Пикасо не участва, аз, Диего Ривера, ще спечеля отново.
- Може би.
- Мислех, че е мъртъв.
Жана...
какво за Бога си мислиш, че правиш?
Трябва да види дъщеря си.
Никой не трябва да вижда това еврейско копеле.
Сега ще се прибереш. И ако не ми се подчиниш на момента...
няма да ми оставиш избор.
Не можеш да позволиш да отнемат бебето ми.
Ти си ми дъщеря. Мога да направя всичко.
Мисля, че трябва да опитаме.
Добре.
Пържола. Алангле.
Добър вечер на всички.
Добър вечер.
Тази вечер се разхождах по моста.
Но там нямаше мост.
Носех торба пълна с любов...
но нямаше с кого да я споделя.
И тогава...
си помислих за вас. За всички вас.
Любов!
Не е нужно да търсим повече.
Бъдещето на изкуството е в лика на жената.
Прекрасно.
Пабло Пикасо!
Кажи ми, Пабло, как превръщаш любовта в куб?
Здравей, Пабло.
Липсвах ли ти?
Благодаря.
- Добра работа.
- Защо ме мразиш толкова?
Аз те обичам, Пабло. Себе си мразя.
Лека нощ.
Музика.
Какво мислиш за него?
Бог.
Как се справихме?
Рано или късно някой ще разбере.
Зарежи това, Модиляни. Трябва ти слънце.
И да те оставя да гладуваш?
Не мисля, че мога да оставя това на съвестта си.
Лека нощ.
- Моди, какво да правя с храната?
- Запази я за Беатрис.
- Не можеш да промениш съдбата.
- Каква съдба?
Нейната. Да бъде с него.
Стой тук.
Ела тук.
Това куче е глупаво.
Чакай, чакай.
Тук.
Ела тук.
Ето.
Всичко е наред.
Ела тук.
Ела тук.
Жана...
Откъде знаете името ми?
Трябваше да го разбера. Аз съм...
Модиляни. Знам, кой сте. Всички знаем кой сте.
Дори кучето знае кой сте.
Ела, искам да те видя под дъжда.
Не се страхувай.
Обичам дъжда. Обичам какво казва.
Колко интересно. Сега дъждът говори ли?
- Да.
- Какво казва?
Казва, че ти трябва шапка.
Благодаря.
Първо трябва да ми покажеш рисунките си.
- Аз не съм художник.
- Остави на мен да преценя.
Няма рисунки, няма шапка.
- Добре. Първо шапката.
- Първо шапката.
Така ли ме виждаш?
Всички виждат Модиляни такъв.
Съжалявам.
Викай ми Моди.
Добре, Моди.
Сега аз ще нарисувам теб. Ела у дома и ще те нарисувам.
- Ако имам късмет някой ден...
- Какво?
Ще нарисувам очите ти.
С вашата репутация? За луда ли ме мислите?
Какво мислиш?
Къде са ми очите?
Много са далече, не мога да ги видя.
Когато опозная душата ти, ще нарисувам и очите ти.
Погледни картините на татко.
Много закъсняхте, господине. Всички ви чакат.
Извинете.
Красота.
Имате красиви кости. Мога да ви нарисувам.
Десет франка. Говорете с Мартинес.
Единственият и неповторим, Мартинес.
Накара ги да чакат. Не е честно.
Те имат много пари и никакъв вкус.
Аз съм купувач.
Въпреки че ме накарахте да чакам, мисля, че вашите картини са...
интересни.
Интересни?
Той притежава галерии в Ню Йорк, Моди.
Наистина?
Най-големите галерии в Ню Йорк? Интересно.
Смешно.
Както каза, имат пари, но не и вкус.
Много смешно.
Модиляни, как смееш да ме унижаваш?
Къде отиваш?
Отивам си.
Ако си тръгнеш, повече не се връщай.
Сбогом, Мартинес.
Ливорно, Италия 1892
Парадът! Парадът!
Татко, идват! Идват!
Амедео, ела при мама!
Претърсете къщата.
Обявявам, че семейство Модиляни...
имат дългове към Република Италия, поради неплатени данъци.
Обявявам, че семейство Модиляни...
ще бъде лишено от цялото си имущество, домакинство и други предмети,
които биха могли да бъдат продадени в полза на Република Италия.
Древният закон на Италия повелява...
каквото и да има бременна жена в леглото си, може да го задържи.
Искаме това право.
- Евреите никога не са били глупаци.
- Кучи син.
Нали няма да описваш всичко, което имаме на кревата?
Не се безпокой. Точно това ще направя.
Пет стола...
два полилея...
две маси...
три одеала...
четири картини...
едно голямо огледало...
една подложка...
два килима...
две закачалки...
шивачна машина...
майка...
татко...
дядо...
Амин.
Помогнете ми, отче. Къде сбърках?
Влюбих се. Грях ли е това?
Не, дете мое.
Грях би било, ако никога не се влюбиш.
Не знам какво да правя.
Не знам какво искам.
Той ми липсва.
Той ми липсва.
Не мога да го изгубя.
Защо един човек може да мрази друг...
само заради вярата му?
Църквата не мрази Моди, нали отче?
Църквата не е враг.
Вярата ти не е враг.
Трябва да си силна, заради себе си и заради бебето.
Жана, за добро е. Ще видиш, скъпа.
Светът е жестоко място за едно дете с позорно петно.
Жана, спри. Спри и ме погледни.
Глупаво момиче.
Ти си дете. Не знаеш какво правиш.
А ти? Ти знаеш ли какво правиш, татко?
Помниш ли какво направи? Спомняш ли си?
Бедните копелета. Те дори не знаят за какво се бият.
Не им и трябва.
Спри колата.
Модиляни!
Ти не ме изостави. Аз те изоставих.
За щетите. Купи на всички пиене.
Но не и за теб.
Карай.
- Мисля, че тя е там.
- Тя?
Извинете, господине. Да не търсите Морис Утрильо?
Кой си ти?
Аз съм задушено пиле.
Защо не ми помогнете?
Намерих я!
Не е ли възхитителна?
Тя ще спечели съзтезанието.
- Не си казвал нищо за съзтезание.
- Не си питал.
- Хайде, помогни ми.
- Това е месо.
Махни това от лицето ми.
Мамка му.
Добър вечер, дами.
- Обичам те.
- Обичам те.
- Липсваш ми.
- Да се погрижим за това.
Къде беше?
Търсех те.
- Харесва ли ти?
- Красиво е.
Къде отиваш?
Къде отиваш?
Какво има?
Огледа ли наоколо?
Мислиш ли, че е правилно бебето да се роди на такова място?
Погледни ме. Нищо не мога да ти предложа.
Аз съм нищо.
Аз съм нищо.
Не мога да бъда баща на собственото си дете.
Не мога.
Значи, това е. Просто ще избягаш.
Това го мога най-добре.
- Съжалявам.
- Не е вярно.
Прекалено си себелюбив, за да съжаляваш.
Изоставих бебето си, за да бъда с теб.
Трябва да се върнеш.
Можеш да бъдеш момичето, което беше, когато те видях за първи път.
Спомняш ли си го? Споняш ли си?
Тя би ли понесла това?
Не.
Тя би ли понесла мен?
Не.
Тази?
Защо не?
Не знам коя картина искаш. Посочи и избери.
Матис. Падате си по големи мъже.
Жана, как си? Как е Моди?
Не съм го виждала. Не знам къде е.
- Какъв е проблема?
- Нуждая се от помощта ти.
Какво има?
Искам да отидеш до Пикасо.
Помоли го да изложи картините си заедно с неговите на следващата изложба.
Да, но...
Збо!
Моди и Пикасо...
Моди ще ме убие, ако направя такова нещо.
Съжалявам, Жана. Не мога.
Ако картините му са до тези на Пикасо, има добри шансове за продажба.
Трябват ни пари, Збо. Моля те.
Моля те!
Обичам и двама ви.
Но по-добре се върни при семейството си.
Най-малко детето ще има по-добър шанс в живота.
Хабя си думите.
Винаги си хабя думите.
Нека помислим.
Знам.
Това е нещо, което ти можеш да направиш.
Ще е смело.
Това е начинът му да каже, че съжалява за онази нощ.
За онази нощ? А за нощите преди това?
Искам по една картина за всяка обида.
- Олга, колко?
- Стотици, Пабло.
Нека те нарисувам, Жана. Ще те направя безсмъртна.
Това е твърде голяма отговорност за тези рамене.
Отговорът ми е не.
Чакай.
Красив ли съм колкото Модиляни?
И дума не може да става за сравнение.
Може да изложи една своя картина, но при едно условие.
Сега можеш да си вървиш.
- Намислил си нещо. Какво?
- Продължавай да бършеш.
Моди!
Модиляни!
Къде е?
Най-накрая.
- Мамка му.
- Какво искаш от сина ми, копеле?
Господи.
Чакай.
Задръж.
Не си продал картина от 6 месеца. Убий го.
Ако ме застреляш, си мъртъв.
- Спри.
- Каза, че може да го убия.
По-късно. Ще го убиеш по-късно.
Излез, страхливецо. Ела да пийнеш вино.
Моля те, вземи това.
Моди, помисли ли си за съзтезанието?
Наградата е много пари.
Цял Париж мечтае за този ден.
Ти и Пикасо да се съзтезавате заедно.
Да, аз и Пикасо.
Спомена нещо за някакво представяне?
Не е точно представяне. По-скоро е услуга.
Пабло предложи да изложиш една от твоите картини на неговата изложба.
Услуга?
Пабло Пикасо да направи на Модиляни услуга?
- Какво ти става?
- Трябва да се грижиш.
Това е твоето семейство със Жана.
Искаш да ми направиш услуга?
- Трябват ми пари за лекар.
- Не, Моди, моля те.
Трябват ми пари за лекар.
Обещай ми, че няма да ги изпиеш всичките.
Добре, нарисувай ме.
Ами ако лекарят пие?
Умирам ли?
Казахте, че сте имали туберкулоза като дете.
Но сега се чувствам много по-добре.
Никога не ви е оставяла.
Можете да се облечете.
Белите ви дробове работят с по-малко от половината си капацитет.
Ако продължите да употребявате наркотици и алкохол...
няма да доживеете краят на годината.
Това лекарство ще ви помогне за кашлицата.
- Може би не трябва да ходите там.
- Майната им.
Сложи няколко рога. Хайде.
- Защо си толкова нервен?
- Нищо.
- Какво каза лекарят?
- Каза да си намеря нов агент.
Добре.
Да се махаме от тук. Писна ми от тях.
- Ето го.
- Добър вечер, господа.
Моди, какво имаш да кажеш свое оправдание?
- Здравей, Гертруд.
- Не ми се подмазвай.
Чаках четири дена. Четири дена!
Не съм ли достатъчно добра да ме нарисуваш? Може би не съм достатъчно красива?
Тези очи не са достатъчно добри да нарисуват нещо толкова изтънчено.
Конски фъшкии!
Утре сутрин, моят апартамент, точно в десет часа.
Да си точен, чу ли?
Не се притеснявай. Обещавам ти. Ще дойде.
Дами и господа...
Дами и господа, моля за вашето внимание.
Добре дошли на десетата изложба на произведения на художника Пикасо.
И Модиляни, глупако!
И забележителната творба на Модиляни.
Дами и господа, представям ви Пикасо...
в момент на работа.
О, не.
Моди, чакай.
Чакай!
Направих го за теб. За да ти помогна.
- Не ми трябва такава помощ.
- Добре. Направи го за бебето си.
Знаеш от какво се нуждае? Тя се нуждае от теб.
Да, тя се нуждае от теб.
Да, татко е.
- Трябва да си върви.
- Защо?
Баща ти скоро ще се прибере. Той не може да остане.
Не може ли да отида с него?
И после какво? Ще го оставиш да те ругае отново? Да те унищожи?
Не искам да слушам. Не искам да слушам това.
Моди, остави я.
Казах му.
Предупредих те. Ако избереш да си с този евреин...
няма да ми оставиш избор и ще трябва да уведомя властите...
че си неспособна майка.
Те ще вземат детето ти и няма да я видиш повече.
Виж колко е красива.
Погледни я. Погледни я.
Дядо...
Ще те наблюдавам.
Ако продължаваш да пиеш, ще убиеш и двама ни.
Не ми казвай какво да правя!
Искам мама!
Не плачи, моля те...
Съжалявам.
Здравейте, госпожо Стайн.
Е?
Какво?
Жана, глупако.
Доста умен ход от нейна страна миналата нощ.
Умно момиче е.
Е, целуна ли я и прости ли и?
Тя ще е по-добре без мен.
Тези ги говори на задника ми!
- Искаш ли един съвет?
- Имам ли избор?
Не. Участвай в съзтезанието.
Обзалагам се, че в момента, в който го направиш, и Пабло ще го направи.
Никога. Той е твърде горд.
Освен това не се нуждае от парите.
Може би. Но ти се нуждаеш.
Права си.
- Със или без?
- Какво?
Сметаната по устата ти.
Да започваме.
Кажи ми една разумна причина защо.
Ривера, Кислинг, Утрильо, Сутин...
Модиляни. Май току-що казах ключовото име.
Олга, кажи му, че трябва да се състезава.
Трябва да се състезаваш.
Приготвям вечеря. Ще останеш ли?
Разбира се.
Кой ти каза, че той ще участва?
Гертруд. Той я е рисувал.
Много се нуждае от тези пари. Няма избор.
Не и вярвам. Тя лъже непрекъснато.
Моля те, Пабло.
Толкова ще е забавно.
От войната Париж е станал толкова скучен.
Да му върнем живота.
Прекрасни картини, шампанско. Пиене и смях по цели нощи.
Излез на ринга. Изправи се срещу бика.
Аз съм бика.
Риба. Да ядем.
Харесва ми.
Модиляни!
Пабло!
Как си, Амедео Модиляни?
Ти как мислиш?
Чудесен ден.
Добор утро, матадоре.
Нека те попитам нещо. Ще учатстваш ли в състезанието?
Отговори ми!
Парадът! Парадът!
Не пипай картината ми!
Не пипай картината ми! Нямаш право.
Махни си ръцете от картината ми!
Имаш ли пари?
Мога да те направя много щастлив, ако имаш пари.
Нямам нищо.
Бягай!
Полиция!
Добре ли си, Моди?
Кой плати гаранцията?
Кой плати гаранцията?
Не знаем. Който и да е бил, не иска да каже.
Разберете.
Ако разбера кой е, ще се опитам да му продам картините ти.
Тогава ще ти благодаря.
Какво?
Утрильо.
- Какво?
- Върнал се е в лудницата.
Майка му е казала на полицията и са го отвели.
Моди, това е знак от Бога, че нещата трябва да се променят.
Къде беше Бог, когато Утрильо се нуждаеше от Него?
Късно идваш. Трябваше да се видим сутринта.
Баща ти е бил при социалните служби тази сутрнин.
Препоръчал е да вземат попечителство над бебето.
Чу ли ме?
- Ще загубиш детето си.
- Нямам избор!
- Детето ти.
- Нямам избор!
Можеш да избереш бебето.
Той умира.
И ти умираш с него.
Морис, аз съм, Моди.
Аз съм.
Всичко е наред.
Всичко ще се оправи. Ще те измъкна от тук.
Това е стара мечта. Това е моят живот.
Тя няма да съжалява за мен. Ще е щастлива.
Ти лудо копеле.
Малко хашиш?
- Обещай ми.
- Какво да ти обещая?
Че няма да ме оставиш да умра тук.
Виждал съм какво правят с телата тук.
Не искам това. Обещай ми.
Не знам.
Обещавам.
- Студено ми е.
- Всичко е наред. Държа те.
Бих искал да те прегърна.
Толкова ми е студено.
- Каво мислиш?
- Красива е.
Да, красива е...
Ще остане ли при нас?
Надявам се.
Добре дошъл. Поласкан съм.
- Жана, изглеждаш великолепно.
- И ти изглеждаш чудесно.
Харесват ми обувките ти.
- Забавлявайте се.
- Благодаря.
- Трябва да благодарите на Пикасо.
- За какво?
Че ви пусна.
Моди!
Каква прекрасна гледка!
Танц?
- Моди.
- Багодаря.
Пабло е ей там.
- Прочутият Пикасо.
- Матадор.
Не съм те молил да ми плащаш гаранцията.
Искаш да ми върнеш парите? Да видим.
Защо не дойдеш утре? Ще направим пътешествие в околностите.
Искам да те запозная с един човек.
- Само ако Олга дойде.
- Наистина ли харесваш жена ми?
Всички харесват жена ти.
Тази вечер е вечер за танци.
Когато самурай получи меча си...
трябва да го закали с кръв.
Кой живее тук?
Ще видиш.
- Реноар.
- Ела да се запознаеш с Бог.
Този човек прилича на луд.
Луд ли си?
Те те изплашиха. Уродливи са.
Геният предаден от ноктите си.
Не ме тревожат.
Лъжец. Той е лъжец, Пабло.
Мога ли да ви попитам колко струва такова място?
Две картини. Малки.
Имам две коли в конюшната. По една картина за всяка.
А за този Роден
дадох една малка рисунка с молив на саксия.
Без цветя. Само саксия.
Ще купуваш ли?
Модиляни е на предела си.
На предела?
"Le precipice". Скалата.
Където се събират всички художници и скачат към съдбата си.
Голи тела главно, по-рядко портрети, пиеш...
- Нали?
- Да.
- От къде знаете?
- Пабло ми каза.
Никога не съм обичал да рисувам голи тела.
Повечето от жените по мое време бяха прекалено дебели.
И грозни. Много грозни.
Аз ги обичам високи и слаби.
Късно е. Трябва да тръгваме.
Амедео Модиляни...
луд ли си?
Знаех си.
Ще участваш ли в състезанието?
А вти?
Виждя ли какво може да ти донесе рисуването?
Удобство, богатство, сигурност.
Само глупак може да гладува. Париж им се присмива.
Рисувай, спечели пари, остарей, чукай колкото жени можеш...
но пий с мярка.
Това ли е евангелието на Пикасо?
Сега ще се изправиш ли срещу мен?
Ти да не ми се присмиваш?
Опитвам се.
Понякога не успявам. Понякога...
Моди, между тебе и мене има разлика...
успехът.
А, да.
Аз съм Пикасо, прочутият Пикасо.
Това е моята кола. Аз съм шофьорът.
Това са моите дървета. Купих ги от Бог.
Харесваш ли шапката ми?
Аз съм Модиляни, лудото италианско копеле.
Сядай, матадор. Плашиш селяните.
Шията и не е толкова дълга. Има шията на баща си. Къса.
- Да...
- Бих искала...
Извинете.
- Не бързайте.
- Добре, знам.
Върнете се. Не ми се пречкайте. Благодаря.
- Не докосвайте картината ми.
- Унищожавате я, защото...
Аз съм художникът. Вие унищожавате картината.
Много е широка. Разбира се, че вие сте художникът.