Andrey Rublyov (1969) (Rublev_Cd2.sub) Свали субтитрите
Какво правите, Господи?!
Великия княз иде!
Пристигна.. братлето ти.
Дръж го, Фома! Сега ще го...
Братлета, какво правите? Та ние сме руси!
Ще те науча аз, мръснико владимирски!
Хвани го! Дръж го!
Заобиколи го! Ти какво, оглуша ли?
Къде попаднахме? Няма никой тук.
Разбягаха се всички.
Пораснала е кучката ти. Забравила ме е, а?
Васка, вземи кучето!
Пуснете ме, моля ви!
Не се плаши, хубавице!
Сега ще видиш, как татарин люби.
Е, княже...
Не ти ли е жал за катедралата?
Княже, а каква е тази жена?
Това не е жена, а Дева Мария. ...Рождество Христово...
А в сандъка какво има?
Христос, синът й.
Каква дева е, щом има син?
Макар, че при вас, в Русия какво ли не се случва!
Интересно.
Дръж му краката! По-здраво!
Казвай истината, куче!
Чакайте.. чакайте! Не съм виждал никакво злато!
Ей Богу, не съм!
Боли! Горя!
Не зная къде е златото. Сигурно са го откраднали.
Вашите татари са го откраднали. Нали сте крадливи.
Питай своите.
Каза ли?
- Не е казал още истината.
Почакай, ще ти кажа...
Погледни как руски, православен, невинен човек измъчват...
Юда! Татарска мутра!
Лъжеш, аз съм русин!
Познах те - на брат си приличаш.
Продаде Рус! Познах те!
Помни ми думата -
на руската земя няма да остане татарски крак!
Пред Господа бога се кълна - няма да остане!
Дайте ми да целуна кръста.
Сега ще имаш кръст.
Ако имам грехове - Бог ще ми прости. Той е милостив, ще ги прости!
Господи, нали ще ми простиш?
А вие всички в катрана ще врите.
Да, вие ще си идете, а ние отново всичко ще построим.
А вие в огнената геена ще пукнете...
Господи! Защо?
Теофан, ти нали умря?
Така ми се искаше да те видя.
И да не искаше - пак щях да дойда.
Сънувах те, че висиш с главата надолу от прозореца,
поглеждаш ме и ми се заканваш с пръст.
А аз лежа напреко на коня
и двама татари ми извиват главата.
А ти гледаш и с пръст по прозореца чукаш.
А аз ти викам...
Какво викаш?
Слушай... какво става тук...
Убиват, насилват,
заедно с татарите храмове грабят.
Нали ти ми казваше...
Само че сега на мен ми е по-зле, отколкото на теб.
Ти вече умря, а аз...
Умрях. И какво от това?
Не говоря за това...
А че половината си живот бях като сляп. Половин живот!
Нали за хората творих и денем и нощем.
Но това не са хора, нали?
Тогава ти истината ми казваше. Истината.
Малко ли неща съм говорил тогава.
Сега ти грешиш, а тогава аз не бях прав.
Не сме ли ние от една вяра,
от една земя...
една кръв.
А един татарин даже се усмихваше!
Ей така!
И викаше:
"Вие и без нас сами ще се изпоколите."
Какъв позор!
Избиха всички.
Моя Серьога също...
В такъв ден го намерих...
Ето, само тя остана.
Добре, време е да си вървя.
Почакай!
Моля те, не тръгвай. Не ти ли е добре с мен? Скучно ли ти е?
Няма вече. Няма.
Да седнем, да поговорим, ще ти разкажа...
Аз и така знам всичко.
Знаеш ти... аз никога вече няма да рисувам.
Защо?
На никого не е нужно. За това.
Много важно, изгорили иконостаса.
А на мен знаеш ли колко са ми изгаряли? В Псков, Новгород, в Галич!
Голям грях слагаш на душата си!
Аз най-важното не ти казах.
Човек убих...
Русин.
Като видях как я влачеше...
Ти я погледни,
погледни я!
Какво стана точно не помня...
само го настигнах и...
не можех...
Заради греховете ни и злото е приело човешки образ.
Ако посегнеш на злото, на човешка плът посягаш.
Бог ще ти прости, само ти не си прощавай.
Така живей - между великото опрощение и собственото терзание.
А грехът ти.. как беше във вашето писание?
"Научете се да правите добро, търсете истината,
спасете угнетения, защитавайте сирачето.
Тогава елате и ще разсъдим." Казал е Бог.
"Ако имате грехове -
кървави грехове, като сняг ще ги избеля."
Не съм го забравил, помня го! Може и на теб да ти олекне.
Зная, Бог е милостив, ще прости.
Ще дам на Господ обет за мълчание, ще мълча.
С хората повече няма какво да си кажа.
Добре ли го намислих?
Нямам право да ти давам съвети. Не бива.
Нима не отиде в рая?
Господи!
Ще ти кажа само, че там съвсем не е така, както си го представяте.
Рус, Рус...
Тя всичко търпи... всичко ще изтърпи.
Още дълго ли ще е така?
Не знам. Сигурно завинаги.
И все пак, красиво е всичко това.
Пада сняг.
Няма по-страшно от това, сняг в храма да вали. Нали?
*** ЛЮБОВ *** зимата на 1412 г.
Всички ябълки са гнили.
Толкова години съм на тази земя, а такъв глад не съм виждал.
Измираме лека-полека. Да ме прости Господ.
Я, Методий пак е довел някой.
Ти, Методий не ставаш за портиер.
Цялата околия ще доведеш на трапезата.
Сядай, човече божи.
- Благодаря!
Трапеза!
Колкото и да имаш - не мож нахрани всички!
Никой не остана наоколо.
Селата опустяха.
Хотковци се разпиляха.
Семьоновци и те май забягнаха.
Избягаха, всички избягаха.
Никой няма в Семьоновка. Сутринта минах.
А в Владимир е още по-пусто.
Там вече трета година земята не ражда. Хората избягаха.
А тези, които останаха, мишки ядат.
Ти защо шепнеш?
Не шепна, изстинах, в езерото нощувах.
Как така?
Вълци ме подгониха по петите. За да избягам, в езерото влязох
и на Бога се молех да не скочат. Стоях, докато не съмна.
Излязох вкочанясал, без глас.
Втора седмица ме тресе. Треперя целият.
Значи си от Владимир?
- Да, там живях.
Ето, идва още един от Владимир.
Андрей Рубльов. Чувал ли си го?
Съгрешил е... и се кае.
От Владимир една "блажена" доведе със себе си.
Немичка.
Заедно сега си мълчат.
"Блажената" си е "блажена" разбира се, но знае къде се хапва добре.
Заради своя позор я е довел..
...за да е винаги пред него грехът му.
Това се казва святост.
А групата на Андрей?
Разпадна се.
Кого татарите избиха...
другите се пръснаха навсякъде.
А Данил жив ли е?
Различно се говори, че на север е отишъл, че е умрял...
Нима съвсем е изоставил дарбата си?
Нима си Кирил?
Кирил, ти ли си?
Отче! Владико! Кирил се върна!
Отче! Приеми блудния си син Кирил обратно!
Като си тръгна, не ме попита,
а сега "обратно"?
Не ти ли хареса света?
Не, братко, няма да те приема.
Господи, защо ме наказваш!
Във вертепа разбойнически молиш да се върнеш...
при търгашите и птицепродавците.
Мислиш, че като съм стар и не помня?
Връщай се от където си дошъл!
Няма място за теб тука!
Не ме гони, владико, за Бога!
Няма правда по света.
Не мога повече да греша.
А извън черквата не може без грях.
Там навсякъде е грях и гряз.
Приеми, отче, моето разкаяние! Нозете ти ще целувам!
Ти и преди на думи беше силен. Няма да ме разжалиш.
Ако знаеш, колко мъка изтърпях...
колко зло понесох, щеше да ми простиш.
А аз на себе си никога няма да простя!
Не си пред мен виновен, а пред Господ!
Остани, но за изкупление на греховете си...
ще препишеш Светото писание 15 пъти.
Вземи килията на покойния отец Никодим.
Благодаря ти, Господи!
Колко хубаво! Благодаря отче, благодаря!
Не е хубаво да ядеш мръсно месо.
Братко, какво става там?
Ще ида на отец Никодим да кажа.
Хубав руска! Конско месо яде.
Искаш да идем в ордата? Ще бъде моя жена.
Аз има седем жени. Руска жена няма.
Всеки ден кон ще ядеш, кумис ще пиеш, пари в косите ще заплиташ.
Руска жена на татарски мъж красива трябва бъде.
Момиче! Тръгвай с нас!
Хайде! Дай ръка!
Чуваш ли, Андрей?
Не ме ли позна?
Не се измъчвай, ще я поразкарат и ще я пуснат.
Няма да посмеят "блажена" да обидят. Грях е.
*** КАМБАНАТА *** пролет-лято-есен-зима-лято 1423 - 1424 г.
Тази ли е къщата на Николка леяря?
Тази е.
Баща ли ти е?
- Баща.
Я го повикай.
Няма го.
- Къде е?
Умря.
Чумата всички покоси... и майка, и сестра ми, и баща ми.
А на Гаврила леяря къщата близо ли е?
Гаврила? И той умря.
И майстор Касан умря. А Ивашка татарите лани отвлякоха.
Само Фьодор остана. Идете при него, петата колиба.
Само че побързайте, че бере душа. Чумата го тръшна.
На вас може да не отвори. Но току виж на божиите врати почукал.
Край, не мога повече. Къде да търсим сега? Да се прибираме.
Я ставай! Тръгнал да се връща!
Доживяхме! Няма кой да отлее камбаната.
Вземете мене, а?
Нека аз отлея камбаната.
Ти какво хлапе? Полудя ли?
Заведи ме при княза.
Всичко ще ви направя както трябва...
Друг няма да намерите. Всичките умряха. По-добър от мен няма да намерите.
Я се скрий...
Добре! За вас ще е по-зле. Аз зная тайната. Но няма да я кажа!
Какво казваш?
Тайната зная! Баща ми знаеше тайната за отливане на камбани.
Като умираше, на мен я предаде. Никой друг не я знае. Само аз.
Баща ми когато умираше и на мен... ми я повери.
Да го вземем ли?
Каква тайна? Какви ги дрънка.
Искаш Князът кожите да ни одере?
Абе лъже за тайната!
Ако лъже, толкова по-зле за него.
Как те викат?
- Бориска.
Ела тука!
Качвай се!
А колибата?
- Млъквай.
Е как, придумахте ли го?
Тук ли ще копаем?
Може и тук,
стига да е по-близо до камбанарията,
няма да влачим толкоз надалеч.
А тук не може ли? Може, може. - Значи тук!
Отбелязвай!
Да почваме да копаем, а?
Чу ли го? Ние не сме копачи, леяри сме.
Не е наша работа земята да ровим.
А знаеш ли баща ми какво ми казваше...
преди смъртта си?
Леярите, вика, сами трябва да изкопаят ямата за отливане.
Разбрах това, каза, едва на старини. Така каза и умря.
Не знам какво е говорил Никола, но аз няма да копая.
Като ти потрябваме, ще ни извикаш!
Добре, аз ще копая и за вас!
Е?
Намерихте ли?
Защо да търсим, ето я.
Не, не е тази глина.
Винаги от тук сме взимали.
- Тогава сте глупци.
Глината е много добра.
Андрейка, нали е лоша?
- Да, лоша е.
Видяхте ли? Да вървим.
Ще търсим, докато намерим!
Слушай Степан, може би всичко е за този дето духа?
Разбира се. Виж каква глина сме намерили.
Колко се мъчихме. Намерихме ново място, а ти...
Не е тази, която ни трябва, разбираш ли?
Август минава, а още глината не сме намерили.
За себе си помисли..
И без твоето съжаление мога да живея..
Да вървим, Бориска.
Не мога! Сигурен съм - не е тази глина!
Каква е "онази" глина?
Аз знам каква е!
Е, добре! Такива като теб не ми трябват!
И без теб ще се оправим!
Не ми трябват такива!
Андрейка!
Семьон!
Намерих я!
Чичо Фьодор! Намерих я!
Глината! Чичо Семьон!
Степан!
Глината е тук! Степан!
Намерих я!
Глината! Степан!
Андрейка! Андрейка!
Къде сте всички?
Борис! Бориска!
Какво?
- Да заравяме ли?
Сега идвам!
Какво? Какво викаш?
Идвам де!
Къде е Николай?
Сутринта отиде за греди.
Трябваше да е тук вече!
- До довечера ще се върне.
Сега с какво да укрепвам?
Дявол го взел вашия Николай, глупак!
А ти защо стоиш? Работи! Работи!
Не са съгласни търговците.
- Как така?
Утроиха цената.
За такова въже било евтино дори.
Купувай. Какво друго да правим?
На тая цена?
Купувай, ти казвам!
Князът ще те смаже. Ще го разорим.
Сега ми е все едно. Купувай!
Отмести се отче, ще те смачкат, ще те ударят тук.
Без мен не заравяйте!
Борис!
- Сега идвам.
Няма да издържи. Още един слой трябва.
Какъв слой! Глината трябваше да е сложена!
Вие още и скеле не сте направили!
Трябва още да се укрепи, а прътите свършиха.
Няма да укрепяме повече. Зазиждайте! Ще изпичаме.
Той шегува ли се?
Ако не укрепим добре формата, тя няма да издържи медта.
Ще се спука...
А утре ако завали сняг? Пак няма да успеем! Тогава ни е спукана работата!
Мен ще пребият, а не вас!
Формата няма да издържи!
Зазиждайте!
Чувате ли ме или не?
Няма да го направя.
Щом не искаш, недей! Махай се! Андрейка, хайде!
И той няма да го направи.
Ще зазиждаш ли?
Няма да издържи медта!
Още трябва да подсилим.
Ти мен ще ме слушаш ли? Кой е главен тук?
Още един слой трябва.
Нашибай го този. Отказва да работи.
Не изпълнява заповедта ми.
Ще видите кой е главния тука!
Баща ти не се отнасяше така с нас.
Баща ми си спомнихте! Е, в името на баща ми ще бъде бит!
Хайде, зазиждайте.
Почвайте без мен.
Но ние тебе чакаме.
Почвайте без мен.
Легни поспи малко.
Какво, какво си ме зяпнал?
Езика ли си глътна? Или си глух?
Какво, дожаля ли ти?
Върви, утеши го, нали затова си монах.
Господи, Света майко божия...
Не разбирам...
как Великия княз му довери всичко това?
Бориска, събуди се! Изпичането започна.
Защо сте почнали без мен?
Казах да ме събудите.
Аз знам кога да започна!
Фьодор! Пратеници на княза. Питат за тебе!
Ух, че горещо!
Жега!
Стига! Толкоз.
Малко е среброто. Кажи на Княза да не се стиска.
Великия княз не е свидлив.
Не знам. Трябва половин пуд още.
За половин пуд ли си? Голяма работа!
А кой знае тайната на камбанената мед? Аз? Или ти може би?
Предай на Княза да не се скъпи. Още половин пуд трябва.
Полудя ли?
Сега ще измъкна от Княза, колкото искаш сребро.
Иначе камбаната няма да звънне!
Виж ти.
Познах го!
Бийте го! Бийте го!
Луд ли си? Защо се нахвърляш на човека?
Припознал си се!
Не, не съм сбъркал, познах го!
Какъв красив и загладен беше. Ама и той се е поизмъчил!
Аз зарад него 10 години лежах!
Половината ми език отрязаха!
Ще го убия!
Ще го убия!
Ще го убия!
Той не е виновен, братя! Никого не е предавал.
Кълна се в Кръста! Господи, защо е това наказание?
Мен убий, него не пипай!
Стани!
Ама си тежък...
Беше умрял шутът на Княза.
Викнаха мен, ама си казах: По-добре дърводелец да стана.
А този го познах.
Той ме продаде.
Да пийнем, а?
Ех, има още какво да става!
Андрейка, стой на страна!
Какво стоиш? Работи!
Дай на втората още! Още! Давай!
Къде е Бориска?
Къде е Бориска?
Втора и трета пещ са готови.
Върви, върви! Всички вече са готови!
Отваряй!
Всичко е готово! Почваме ли?
Почвайте!
Хайде изливай!
Потече, Бориска! Потече!
Помагай, Гоподи!
Ех, че ден ще бъде утре!
Да можеше да поспим сега, а?
Бориска! Да тръгваме, а?
Сега, сега... тук аз...
Ето какво се случи, Андрей.
Много мислих и реших да ти кажа.
Завиждах ти, сам знаеш. Така ме глождеше завистта.
Отравяше ме отвътре.
Стана непосилно и си тръгнах. Заради тебе си тръгнах.
А като се върнах и разбрах, че вече не рисуваш, се успокоих.
По-леко ми стана на сърцето. А после забравих.
Само да успея Светото писание да препиша преди да умра.
Строг е игуменът.
Тежко изкупление ми наложи на стари години.
Няма да успея.
Но защо се кая? Защо се разкайвам пред теб?
Ти самият си голям грешник. По-голям от мене.
Да, да, по-голям!
Какво съм аз? Червей ненужен. От мен полза няма.
Но ти... Ти какво?
За свети дела ли си получил, своя талант от Бога?
Каква е твоята заслуга?
Господи, защо говоря така?
Знам, трима пратеника Княза за теб изпрати,
да те уговаря, да се върнеш Троица да изпишеш.
А ти ги върна и не им проговори дори.
Ще ти кажа истината, няма да лъжа.
Тогава в мръсната ми душа, там дълбоко вътре,
трепна радостчица... мъничка такава...
А сега..
животът ми свършва. Душата ми се стреми към покой.
За Княза ти си никой, нищо,
но те вика, за да укрепи и прослави своята власт с твоя талант.
Няма значение... Послушай ме!
Иди в "Троица"! Рисувай! Рисувай!
Върви! Не слагай грях на душата си. Страшен грях е да отвергнеш божията искра!
И Теофан, ако беше жив би ти казал същото.
Погледни ме мене, бездарния. Защо, мислиш се върнах?
Заради къшея хляб. Да доживея дните си в мир.
Ще умра скоро. Нищо няма да остане след мен.
Знам, че скоро ще умра.
И на теб не ти остава много.
В гроба ли искаш таланта си да отнесеш?
А? Андрей, защо мълчиш? Кажи поне дума.
Смешника, тогава... Аз го..
Прокълни ме, само не мълчи.
Прокълни ме.
Е, как е?
Тогава да започваме.
Отдръпнете се!
Какво става там?
Всичко е готово.
Хайде, по-бързо! Всички горе!
Всички ли са готови?
- Всички.
Я, приближи се!
Хайде, махни с ръка!
Започвай!
Великия Княз идва с другоземци.
Ще успеем ли?
Само внимавайте!
Мамка ви!
Благославя се и се освещава тази камбана с светена вода.
В името на Отца, Сина и Светаго духа! Амин!
Ето какви са ми майсторите.
Ти къде?
Не е ли странно?
Тук всички са странни.
Отивай, отивай, дръвнико!
Да ти помогна или сам ще я залюлееш?
Как смятате? Ще излезе ли нещо от тази пародия?
Какво мислиш?
Нищо няма да излезе.
Извинете Ваше височество, но ми се струва, че са Ви измамили тези...
Вижте всичко това.. Какво ще кажеш?
Каква глупава камбана. И това раздрънкано скеле..
Кълна се, че няма да зазвъни.
Всъщност, няма как да звънне.
Иска ли негово височество да приеме облог?
Мисля, че подценявате тези хора.
Те са я излели за спасението си.
Може и така да е, но аз не бих нарекъл това камбана.
Наистина, те са напълно наясно,
че ще загубят главите си, ако не зазвъни.
Съдете от изражението на този младеж...
той е наясно със ситуацията си.
Не мислите ли?
Ваше величество...
говори се, че Великият княз обезглавил брат си.
Струва ми се, че са близнаци.
Вижте каква хубавица!
Приятелю, това момиче няма и 13 години!
Точно това ми харесва у нея!
Тези момичета стават жени на 13 годишна възраст.
Няма значение..
Хайде, хайде... недей...
Баща ми, този стар дявол, така и не ми предаде тайната си.
Умря, без да каже нищо! Всичко отнесе в гроба!
Видя ли, колко хубава камбана стана!
Добре, стига вече.
Ще тръгнем заедно с теб.
Ти ще лееш камбани, а аз икони ще рисувам.
Ще идем в "Троица", заедно ще идем.
Какъв празник за хората!
Такава радост сътвори, а сега плачеш.
Стига, свърши вече.
*** КРАЙ ***
Писал, съчинявал и преписвал: ivoks