Andrey Rublyov (1969) (Rublev_Cd1.sub) Свали субтитрите
Сценарий: Андрей Михалков-Кончаловски и Андрей Тарковски
Режисьор: Андрей Тарковски
Оператор: Вадим Юсов
Художник: Е. Черняев
Музика: Вячеслав Овчинников
Оператор: В. Севостянов
Декори: Е. Кораблев
*** Страсти Андрееви *** част първа
- Дърпайте въжето.
- Това ли?
Архип, подай ремъка! Дръжте го...
На дръж!
- Елате тук и помогнете.
- Дърпайте въжето.
Къде е?
Къде е?
- Тук.
Побързай!
Вдигнете го.
Господи, дано успеем!
Развържете го..
Въжето се е оплело..
Дръж!
Няма да успеем!
Архипушка! Задържай ги!
Дръжте!..Дръжте го!
Тук съм... Тук съм...
Чичо, сечи въжето!
Сечи въжето!
Ще ти кажа аз "сечи въжето"!
Господи!
Ей... Ефим!
- Накъде пое?
- Архипушка...
Летя!... Летя!...
Хей вие, настигнете ме!
Господи, какво става?
Архипушкааааа!...
*** СМЕШНИКЪТ *** лятото на 1400 г.
Данил!
Данил!
Данил! Отеца каза да се връщаш!
Няма кой да изографисва иконите...
"Ради Бога" казва
Махай се... не е твоя работа!
Ще съжалявате за това! На колене ще се молите!
Отчето няма да Ви прости....
Добре бе!...Стига си нареждал!
Ще видим..
Не е хубаво..
Кое?
Че "Троица" напускаме.
Срамота е..
В Москва живописци и без нас дал Бог, нали Даниле.
Все ще намерим някаква работа.
Така е, но ми е мъчно, че...
Ето тая бреза - не съм я забелязвал.
А като знаеш, че няма да я видиш вече..
Наистина, 10 години.
- Девет.
Ти 9, а аз 10.
- Не, аз 7, а ти 9.
Заваля. Елате тук
Да вървим. Няма да се разкиснеш.
"Вървели дружина смешници. И си пиели медовина."
"Срещнали болярина - куц татарин."
"Запели му, захвалили го:"
"Ей, стопанино! Ей, болярино"
"всичко сготвено и изпечено е в кухнята!"
"А болярката е лакома и тлъста! Добричка иначе, но не към всеки!"
"Господарке, болярке, отвори ми вратата. Стопанина се прибира!"
"Болярина каза: Вие смешници, сте крадци и пияници."
"Като свини се наливате от петък до петък!"
"Ех, скитници, в медовина ще се удавите"
"Ще ви набучат на кол!"
"Оп! А те него - хоп! Под пъпа, над коляното, ох!"
"Боляринът бил с брада. Обръснали го - станал за смях."
"А без брада - накъде? Все едно зла жена с брада"
"Боляринът плаче, като бълха подскача."
"Ще си ида вкъщи! Почукал на прозореца."
"А болярката не го познала. Видяла голата муцуна..."
"...и като не могла да го заскубе за брадата..."
"...го цапнала с точилката в главата!"
" Боже, що за срам!"
"Навлечи си гащи на муцуната!"
"Как може болярин без брада!"
"Боляринът избягал, подгонили го гъските."
"Да вземе да го срещне попа"
"Взел го за жена и тръшнал го във храстите"
"и гащите като свалил! и насам да го обърне..."
"...и натам да го обърне все ще е едно и също."
**Жената гола глава като види...**
**..веднага лапа я ка'т хляб..**
Настигна ни буря, да се подслоним.
Влизайте.
Ще пийнете ли? Мокри сте до кости.
Благодарим, не пием.
И по жени не ходим.
Попът е от бога, смешникът - от дявола.
Може ли жена ми да ляга в храстите, а?
-Тя твоята надмина всички!
Сега ще те науча аз!
Я ела тук.
Почакайте... Не бива...
Дай ми го.
Ти къде беше?
По нужда. Да тръгваме, а?
Даниле, дъждът спря. Да тръгваме.
Да те пази Бог, стопанино.
*** ТЕОФАН ГЪРКА *** лято - зима - пролет - лято 1405 - 1406 г.
Не ме погубвайте! Милост! Невинен съм!
Пуснете ме! Ще ида в манастир!
Има ли някой тук?
Да погледаш ли дойде?
Да погледам.
Гледай, гледай...сега ще полагаме безира
Значи, ти си Теофан Гърка?
Защо си ме загледал? Там гледай.
Откъде се?
От Андронниковия манастир.
От Андронниковия манастир? Да не си Андрей Рубльов?
Не...
Слушал съм за него. Всички го хвалят.
Майстор е! Но не може да се мери с това.
И цветовете му са все едни смирени.
Господи! Та това е просто...
Защо престана с хвалбите! Говори!
Не мога... Думите ми бледнеят.
Вярно го е казал Константин Костенчевски:
"Ще вникнеш в същността на всяко нещо,
ако вярно го назовеш."
А Андрей... ще му го кажа в очите...
Той ми е като брат.
Хвалят го. Вярно е. Той и боите полага нежно, тънко. Умело ги полага.
Само, че във всичко това. няма страх,
вяра няма!
Вяра, изтръгната от дълбините на душата
И простота няма.
Както е казал Елифаний в "Сергиевата добродетел":
"Простота без пъстрота!"
Точно така е. Това е свято.
Простота без пъстрота.
- По-добре не можеш и да го кажеш.
Мъдрец си!
Добре ли е това?
Може да е по-добре в мрака на незнанието?
В многото мъдрост има и много печал...
...и който множи познанието множи и скръбта.
Прошка! Къде е безирът?
На кой ще откъсна ушите?
В земята ли потънаха всички?
Казват, че рисуваш бързо?
Иначе не мога, омръзва ми.
Веднъж цяла седмица се лутах с една икона. Захвърлих я.
Изхвърли ли я?
Ами, наложих зеле с нея.
Омръзна ми всичко!
Ученици и помощници колкото искаш..
но нито един свестен.
Я ми стани помощик.
Не се шегувай с мен.
Не се шегувам.
В Москва трябва да зографисвам църквата "Св. Благовещение"...
а няма с кого.
Вече са издигнали скелето.
- Разбра ли? Разбрах...
...но няма да се справя.
Всичко ще ти обясня. Работил ли си на мокра мазилка?
Ето имаш мозък! А какви глупаци драскат по стените!
Казах, стига вече!
Ти си знаеш.
Да не съжаляваш!
Няма да съжалявам, но е грехота...
Хареса ти се бедния, незнаен монах..
...че с него можеш за книги да говориш..
И ти сега реши - дай да го облагодетелствам...
А аз до книгите не се докосвам вече трета година.
Защо така?
- Друг ми е пътят.
Копеленца недни!
Къде е Прошка? Къде е Викентий?
Избягаха на площада да гледат екзекуцията.
Бог да ги убие!
Виждаш ли?
а ти ме изоставяш..
Скоро ще умра.
- Напразно го каза.
Миналата нощ Ангел ми се присъни.
Каза: "Ела с мен."
А аз му казвам: "И без теб скоро ще умра."
Та ако може да размислиш.
Добре, но при едно условие.
Какво искаш? Пари? Ще ги делим, искаш ли?
Не. Даром ще ти работя, само искам ти самия...
...да дойдеш в манастира да ме повикаш.
Лично ти да ме помолиш пред общината, пред владиката, да ти помагам..
...пред всички братя, пред Андрей Рубльов.
Тогава като роб ще ти служа...
..като куче, докато умра.
Как те викат?
Кирил.
Е, правдолюбци, православни християни...
Дълго ли ще мъчите злодея..?
Скоро ли ще свършите с това?
С мъките си 7 пъти греховете си е изкупил вече!
И своите грехове, и вашите!
Самите вий сте грешници, а съдите!
Вий, глупци невежи...!
Весели се ти, юноша на младини...
и нека радост да вкуси сърцето ти през дните на младостта,
и следвай пътя на сърцето и виденията на очите си
...само знай, че за всичко това..
...ще отговаряш пред Бог.
И помни Създателя си сега, в дните на твоята младост...
...преди да дойдат тежките дни и годините, за които ще казваш...
"Няма удоволствие за мен!"
Дорде не се е скъсала сребърната верижка и златната нишка...
и не се е счупила стомната при извора...
и не се е сгромолясало колелото над кладенеца.
И не се е върнал прахът в земята, от където е...
...а духът, да се върне към Бог.
"Суета на суетита", рекъл е Еклезиаст; "Всичко е суета."
Кириле, виждал ли си отец Никодим?
Къде се е затрил... Няма го цяла сутрин.
Взе ми ръкавиците и вдън земя потъна.
Аз дърва имам да редя, а цепениците са замръзнали.
А ти защо борината гориш? Отдавна съмна, а ти - борина хабиш.
Нахрани ли кучето ми?
Да си ме молил?
Какво ти става?
Върви си, върви...
"Думите на мъдрите са като стрели.. забити, като пирони...
...дарени от Пастира наш.
А от другите, сине мой, стой настрана...
...от писане на много книги полза голяма няма..
пък и многото четене е уморително за тялото.
Но да чуем същността на всичко това...
Страхувай се от Бог и спазвай заповедите Му...
...защото това е достатъчно за човека.
Пратеник е дошъл!
Пристигна! Пратеник! От Москва!
От Великия Княз изпратен!
Е?
- Е, е!
От Теофан Гърка иде!
Великия Княз те вика в Москва
Ще зографисвате храма "Св. Благовещение" с Теофан.
Това наистина ли е Андрей Рубльов? А?
Да, той е Рубльов.... а аз съм Кирил.
Теофан поръча да ти кажа да идеш в Москва...
...иска да те види.
Благодаря му.
Кажи му...
...че ще дойда.
Главата ми се пръска!
Доведи коня!
Вземи си каквито искаш помошници, и елате още утре.
Има ли ковачница наблизо?
Зад портата, до параклиса.
Сбогом, хора божи!
Семьон, ела тука!
Ела! Помогни ми!
Какво си ме зяпнал! Идвай тук!
Да тръгнем още днес, а? Даниле?
Ще се приготвим набързо, че да не размисли Теофан.
Аз няма да тръгна.
Как така няма да тръгнеш?
Как ще се справя без теб?
Както знаеш.
Мислех си заедно...
Защо мислиш и заради мен? Мен не ме викат.
Няма да успея без теб.
Ще успееш. Съгласил си се да идеш, а мен не попита.
Теофан само ти свирна...
А ти не се измъчвай. Нито си първият, нито последният.
И без тебе тук достатъчно работа има.
Е, и слава богу!
Фома, Алексей, да вървим!
Пьотър, приготви се, идваш с мен.
Забрави ли нещо?
Да се сбогуваме дойдох.
Вече се сбогувахме.
Дойдох да се сбогувам, а...
На мен и без това ми беше тежко.
Дявола вражда пося помежду ни.
Не мога да тръгна така.
Трябва да се изповядам.
Ще ме приемеш ли?
Нищо няма да направя сам, Даниле..
толкоз години делихме една килия.
Освен теб, нямам никого.
С твоите очи света гледам.
С твоите уши слушам.
с твоето сърце... Даниле...
Радвам се за теб, безпътнико. Ако знаеш само, как се радвам.
Иди в Москва, рисувай. И аз ще се гордея.
И мен одеве Дявола главата ми размъти. Прости ми.
Аз ще се върна, Даниле.
Къде тръгна? А вечернята?
Без мен. И аз ще мина без вас.
Какво ти става днес, Кириле?
Омръзна ми. Да лъжа ми омръзна! Отивам сред хората!
Защо напуснахме "Троица", а?
Андрей? Данил? Мълчите!
Защото, братята поставиха личната изгода над Вярата!
Забравиха за какво в манастира са дошли!
А тук? Вместо да служим на Бог с вяра и труд...
...на пазар обърнахме манастира.
Ето ти, Рабе божи, колко души направи монаси?
Двайсе? Трийсе?
А ти?... все се пазареше с настоятеля.
За една ливада искаше да спечелиш вечно блаженство!
И без мен го знаете, но си мълчите! Сякаш нищо не забелязвате!
Сигурно и аз бих мълчал и търпял, ако имах талант!
Какъв ти талант? Поне малко умение да рисувам икони!
Но не ми е дал Бог талант, Слава тебе Господи!
И съм щастлив, че съм бездарен, затуй съм честен и чист пред Бога!
И още ще ви кажа, братя...
Какво ще ни кажеш? Нещо, което да не знаем?
А ти знаеш ли какво става с такива като теб?
Кажи, няма да се обидя...
- Но аз...
Я да се махаш, псе!
Далеч от очите ми, змийско семе!
Ето, виждате ли?
Кириле!
Кириле!
Казано е: "И влезе в храма Исус,
И изгони всички, които продаваха и купуваха...
...и обърна масите на търговците и лихварите..
и столовете на птицепродавците.
И рече Бог:" Моят дом за молитва е наречен,
...а вие го превърнахте в разбойнически вертеп!"
Три години мих четките на Данил,
докато ми даде да докосна икона.
И то само да я почистя.
А ти не ми ли вярваш?
Та ти на всяка крачка лъжеш.
Дойде вчера с мазно расо, залепнало. Къде беше?
На пчелина.
А вчера каза, че си ходил в манастира.
Виж се на какво приличаш! Постник!
Намажи го с нещо, с пръст го натрий. Ще се подуеш целия като шопар.
Късно е вече, нищо няма да помогне.
Твоите измислици край нямат.
Даже си мисля, че това твоето е болест някаква.
Каква болест?
Има навярно такава болест... човек лъже, лъже и не може да спре.
Гледай, Фома.
Гледай ти казвам!
Какво да гледам?
Толкоз умен си ми станал, че няма да те уча повече.
И за какво ми е да се уча?
Вече три години само четки да мия.
Писна ми от теб, Фома.
Връщай се в манастира, ходи където щеш.
Не разбирам... Как те взех за ученик?!
При теб винаги е така. Кажеш едно, после друго.
Лично сам каза на Теофан: "Тоз очи има и доброто обича."
Тогава ти друг човек беше. Стараеше се, не лъжеше.
А Теофан за твоето добро знаеш ли какво каза?
"Чудо голямо!"
Каквото иска да казва...
аз най-добре от всички виждам цветовете.
А и добре си похапваш... Как успяваш да рисуваш после...
умът ми не го побира. Тежко ти става...
Като ти свири корема, какво друго да ти е в ума?
Щастливец си ти, Фома. За теб всичко е просто и ясно.
Като не рисуваш или спиш или току се ослушваш насам-натам.
Но само с молитва душата може да стигне от видимото до невидимото.
Може би е време друг учител да си намериш...
Защо не, щом ме гониш...
Добре де, не се сърди...
Гледай! Какво е това?
Значи, ще оставиш Апостола отляво?
Фома! Свали ли туткала от огъня?
Свали ли го, бре!
Виж го ти! Очи за доброто имал!
Бой само за него! Кожата от гърба да му смъкнеш!
Упорит си ти, Андрей, Господ да ти прости!
Къде си виждал такова, когато всеки за кожата си трепери?
Къде ли не!
Жените в Москва от татарите се откупиха с косите си!
Какво друго са могли да сторят, по добре да загубят косите си,
отколкото палачите да ги изтезават. Това ли е героизъм?
Не бива така...
Истина е, че руските жени са унизени и нещастни.
Но не за това иде реч...
Кажи ми честно: Невеж ли е народът или не?
Не чувам.
Невеж е. Но кой е виновен за това?
Невеж е от глупост! Нямаш ли и ти грехове от невежество?
Всеки има...
И аз имам! Прости ми Господи!
Е, нищо.
Страшният съд ще е скоро. Всички като свещи ще горим.
И ми помни думата. Такова чудо ще настане тогава!
Всеки ще приписва греховете си на другия.
Как можеш да рисуваш с такива мисли? И приемаш похвали при това!
Аз бих приел отшелничеството. В пещера бих заживял..
Аз на Бога служа, не на хората.
А похвалите? Днес те хвалят, утре те ругаят. А после забравят.
И теб ще забравят, и мен ще забравят! Всичко ще забравят!
Всичко е суета и тлен! Какви неща са забравяли!
Всички глупости и подлости човешкият род вече ги е извършил.
И сега само ги повтаря.
Вечен кръг е всичко и само се повтаря.
Ако Исус слезе отново на земята, отново биха го разпнали!
Разбира се, ако помниш само злото..
никога няма да бъдеш щастлив.
Може би някои неща трябва да се забравят. Но не всички.
Не знам как да го кажа! Не умея.
Като не умееш, си мълчи и мен ме слушай! Какво си ме зяпнал!
Ти мислиш, че единствено сам човек може да твори добро?
Добро! Спомни си Новия завет!
Исус също събираше хората в храмовете, учеше ги,...
...а накрая те защо се събраха? За да Го убият!
"Разпни го!" - крещяха.
А учениците? Юда Го продаде, Петър се отрече.
Всички се разбягаха! И то най-добрите!
Но се покаяха после!
Но после! После! Когато вече е било късно!
Нали това е покаянието. Никога не е късно да се покаеш.
Разбира се, хората вършат и зло, и това е жалко...
Но не трябва да виниш всички.
Трудно е така...
и нередно, струва ми се.
Юда продаде Христос, но припомни си, кой го купи?
Хората?
А Исус кой го обвини?
Пак фарисеите и книжовниците.
Така и не успяха да намерят свидетел, колкото и усилено да търсиха.
А кой ще оклевети невинния?
Чак по-късно се намериха предатели.
Даже двама наведнъж - не един!
Е, да де.. двама. Само двама.
А фарисеите са майстори на лъжата, грамотни и хитроумни.
На четмо и писмо затова се научили, на власт да дойдат...
...и от духовната тъмнина да се възползват.
А на хората по-често трябва да им се напомня...
...че хора са те, руснаци... една кръв и една земя са.
Злото е навсякъде...
Винаги ще се намерят желаещи да те продадат за 30 сребърника.
А върху народа все нови беди се сипят.
ту татари... ту глад, ту мор.
А той все работи ли, работи...
...носи кръста си смирено..
...не се отчайва, а мълчи и търпи...
...само на Бога се моли силите да му стигнат.
Нима Всевишният няма да прости невежеството на тези хора...?
Случвало ти се е, знаеш... когато нещо не ти върви...
...или си уморен, измъчен...
и изведнъж срещаш в тълпата нечий човешки поглед...
...и като след причастие изведнъж всичко ти става по-лесно.
Не е ли така?
Ти за Исус говореше.
Може би, той точно затова е бил роден и разпнат, за да помири Бог с Човека.
Нали Исус е от Бога, значи е всемогъщ.
И щом е умрял на кръста, значи така е било предопределено.
И разпятието, и смъртта му, са дело на ръцете Божии.
И е трябвало да предизвика омраза не у тези, които са Го разпнали..
а у онези, които са Го обичали.. и са били около него в този миг.
...защото са го обичали като Човек..
а Той сам, по своя воля ги е изоставил..
показвайки несправедливост и дори жестокост.
Може би този който Го е разпънал Го е обичал,...
...защото всъщност е извършил богоугодно дело.
Разбираш ли какво говориш?
Ще те отпратят на север да подновяваш иконки заради езика си.
Не съм ли прав? И ти също говориш, каквото мислиш.
Аз съм човек мирски, свободен.
*** ПРАЗНИК *** пролетта 1408 г.
Сергей, насам!
Сега! Разпалете огъня.
Фома, какво правиш? Хайде за дърва!
А Пьотър ни веднъж не е виждал...
...нито Успенския, нито Димитриевския храм.
Няма значение, ще се покатери по скелето, ще разбере кое за какво е.
Фома! Къде си?
Няма да успеем.
Нищо. Утре ще бъдем там
До зимата трябва да изографисаме храма.
А е почти юни.
Какво ти е?
Тихо! Чуваш ли?
Славей.
Друго не чуваш ли?
Виждаш ли?
Какво е това?
- Да вървим де!
Правят магий.
Андрей, къде отиваш?
Ела при мен.
Почакай.
Ела при мен.
Любими.
Мръдни си ръката де.
Има мравуняк!
Мравуняк?
Мравуняк.
Кой е тоя?
- Не знам.
Да идем другаде.
Гледам го, спотайва се...
...като гадина. Иска всичко да знае.
Какво правите?
Пуснете ме!
Утре сутринта ще те пуснем,
само, че ще ти окачим един камък, за да доплуваш по-лесно.
Огън от небето ще ви порази! Ще дочакате Страшния съд!
Ей сега ще те настаним на тоя кръст..
...като Исус Христос.
Ама не бива така, хора!
Какво правите, грях е!
Поне с краката нагоре ме завържете...
Да вървим. Нека да си повиси. Докато се възнесе.
Няма къде да избяга.
Коя е тая?
- Марфа.
Защо искаше с главата надолу? Щеше съвсем зле да бъде.
И защо ни руга? С огън небесен ни заплашваше.
Грях е това, дето голи ходите и вършите разни неща.
Какъв грях? През тази нощ всички трябва да се любят. Любовта грях ли е?
Каква любов е това? Да ме хванат и да ме вържат така...
Ами ако доведеш монаси..
...насила да ни покръстят?
Мислиш ли, че е леко да живееш в страх?
А страхът е навред, защото или няма любов...
...или тя е срамна и скотска. А любовта трябва да е братска.
Не е ли все едно? Нали е любов?
Какво правиш?!
Отвържи ме.
Какво ме гледате?
Къде беше?
Слава Богу!
Тия ли са?
Не, тия са странници. Не виждаш ли? Монаси.
Останал е малко лук, хапни ако искаш.
Къде беше?
Такива непроходими гори. Целия се изподрах.
Тукашните са свикнали.
Всичко у хората е въпрос на навик.
Старците няма нужда и да мислят.
При тях денят сам се търкаля.
А може би точно това ги радва, точи се от зори до мрак и край няма.
По-рано не можа ли да се върнеш?
- Не. Не можах.
Твой грях, твоя съвест, твои молитви.
Хвани я! Дръж жената!
Защо ги... ? Защо?
Защото са проклети езичници.
Не гледай, Сергей! Няма какво да гледаш!
Пусни ме!
Пусни ме!
- Не бива да гледаш!
Дръжте му краката!
Върви! Не се разкатавай!
Помощ! Фьодор!
Фьодор!
С една жена не можете да се справите!
Стой!
Дръж я!
Марфа, бягай!
Хванете я!
Къде? Тя ще се удави!
Бягай, Марфа!
Плувай, Марфа!
*** СТРАШНИЯТ СЪД *** лятото 1408 г.
Ела насам!
И за какво...
Само се хаби материала...
Фома!
Какво искаш?
- Ще ида да се изкъпя.
Айде няма нужда...
- Жега е!
Не е горещо, не лъжи.
А може и да не лъже. На мен също ми е горещо.
Разбира се, ти работиш, а той седи.
Пусни го да се изкъпе.
Няма нужда да го разглезва.
Нека седи тук с другите.
А ти да беше млъкнал.
По цял ден само спиш. Като пън.
Слизаш само за ядене и по нужда.
Да не би да си ми намерил някаква работа?
Защо сам не си намериш...
- Стига вече!
Щом всички сме тука нека и Серьожка стои.
Ако го бяхме пуснали, досега да се е върнал вече.
Да, дай му малко свобода...
и ще стои до посиняване във водата.
Щукнало му, че е горещо и веднага хленчи.
Не хленчи той... ти само нареждаш през цялото време.
Аз бях...
Аз пръв казах, че е горещо, а не Сергей.
Защо се заяждате с него.
Стига! Край!
Като искаш да се къпеш - върви!
Тръгвай де! Какво седиш!
Върви, върви!
Ето! Видя ли?
Фома!
Къде е Андрей?
Няма го.
- Няма го? Какво става тук?
Отбивам се аз сега при архиерея, а там...
...шум, викове, врява!
Архиерея тича зачервен. "Нямам вече търпение" - казва.
" Край! Край! " За вас става дума!
Вече два месеца всичко е подготвено,
а нищо не е готово, казва!
Мързелуват, вика... а колко много пари искат!
А само безделничат и нищо не са направили!
Наистина ли много пари сте поискали?
Ами, много...
На мен, вика, ми е все едно! Данил Черни или Андрей Рубльов!
Все тая ми е! Все тая.
И се навъси!
Какво ме интересува Андрей Рубльов?
Но до есента вика...
...да изографисате храма! И край!
Проводил човек с жалба до княза.
...до княза.
Да знаете.
Наистина ли още не сте започнали?
По-добре започвайте, че... Къде е Андрей?
Пак някъде е отишъл.
Започнете без него, а?
Хайде! Започнете без него!
Защо се смееш? Я гледай колко сте.
И да не е решил Андрей - виж вие колко сте!
"С един цървул - добре. С два - още по-добре."
Къде е Андрей? А!
Не. Аз не мога така.
Кажи "да" или "не".
- Какво?
"Да" или "не"? В Москва нали всичко беше решено.
Всичко, до най-малката подробност. Самият Велик княз каза, че е добре.
Какво тогава не ти е ясно? Два месеца спорим до прегракване.
Не, обясни ми, може да съм вече стар, оглупял.
"Страшният съд" - започваш и рисуваш!
Или се откажи!
А може и наистина да се откажем, а?
А как ще гледам хората в очите? От срам ще умра!
Какво време пропиляваме! Топло, сухо...
Отдавна да сме завършили купола и колоните.
А как можеше само да стане!
Красиво, изразително!
А вдясно грешниците...
...врящи в катран, нарисувани така, че тръпки да те побият.
Такъв дявол съм измислил! От ноздрите му излиза дим...
Не е до дима! Не е в това въпросът!
- А в какво?
Не знам!
А защо в очите не ме погледнеш?
- Не мога!
Не мога да рисувам това, противно ми е, разбираш ли?
Не искам да плаша хората. Разбери ме, Даниле.
Опомни се! За това е Страшен съд!
Не съм го измислил аз.
Не мога! Както искаш го разбирай, Даниле, не мога!
А защо досега мълча? И в Москва мълча!
Не трябваше да се заемаш.
Непочтено е!
Не си успял да ме възпиташ в почтеност, значи.
Не знам какво ще изографисваме.
Как така не знаеш?
Наредено е да изрисуваме Страшният съд.
Вижте...
мисля, че ще е по-добре...
изобщо да не го рисуваме...
Как така?
Знаеш ли...
искам...
Нищо не искам.
Нищо. Това е.
Напускам ви.
Не ми е по сърце тази работа.
Благодаря ви за доброто и за лошото. Поне ме научихте на нещо.
Стига ми толкова. А сега отивам да работя.
Викат ме да изографисвам църквата в Пафнутиево.
Не е голяма чест, но все е нещо.
Отивам да рисувам "Страшният съд".
Кой ще дойде с мен?
Добре, останете си.
После да не съжалявате.
Когато бях дете...
като дете говорех, като дете разсъждавах...
но като възмъжах, захвърлих детското.
Сега виждаме, като през опушено стъкло. Неясно.
Но лице в лице със себе си...
Сега усещам аз тази част,
която познавам толкова добре,
все едно е част от мен,
и сега са в мен и трите:
Вяра, Надежда и Любов...
но най-много имам Любов!
Ако аз говоря с езика на хората и на ангелите,
а нямам любов,
то аз съм звънтяща мед или звучащ кинжал.
Ако имам пророчески дар
и зная всички тайни и имам познания и вяра,
така, че да мога да премествам планини,
но нямам любов, то аз съм нищо!
И ако отдам всичките си умения и тялото си - на огъня,
а нямам любов,
то е е без полза!
Любовта дълго търпи, милосърдна е.
Любовта не завижда, не се превъзнася,
не се възгордява, не безчинствува,
не търси своето, не мисли злото...
Не се радва на неправдата,
а се радва на истината.
На всичко вярва. На всичко се надява. Всичко понася.
Любовта никога няма да изчезне,
дори да се прекратят пророчествата,
да замлъкнат езиците,
да се премахнат знанията.
Защото ние знаем малко.
Хубаво ли е това, княгиньо?
- Хубаво е!
Грешно е да се разлива мляко...
Глезотия е.
Защо е грешно?
- Защото...
Я ме изтрий.
- То ще изсъхне.
Да идем да се разходим край реката.
Пусни ме, Степан! Пусни ме, ти казвам!
На теб харесва ли ти?
Според мен по-добре и не може. Леко, красиво!
Леко...
Изнеси я от тук. Разглезиха я.
Казвам ти, не се бой.
По-хубав храм от нашия няма кой да ти направи.
Кой ще ти го изрисува така?
А резбата?
Само Митя го може това - без очертаване!
Като, че ли птица пее.
Може и като птица да е, но...
на мен ми е все едно. Но ти си Велик княз.
Не ти ли харесва?
Всичко трябва наново да се изографиса.
Стените, тавана, всичко... Но по-ярко, по-силно.
Аз 40 години работя..
Годините нямат значение...
...с майсторство трябва да прославите Великия княз.
Добре стига. Върви.
Нищо няма да поправяме...
Ще си вървим. Друга работа имаме.
Вече ни чакат в Звенигород.
Къде?
При твоя брат. И камък има докаран вече.
Хубав камък, по-бял от този.
Като дойде брат ти за Великден, тогава се договорихме.
Правете каквото искате, казва. Пари няма да жаля!
Данъка ще увелича. Само издигнете най-хубавия храм!
Щом е така - добре.
Ето. Донесох.
Погледнах княза - а той пребледнял.
Като казах за Звенигород ли?
- Да, целият настръхна.
Страхува се брат му да не го задмине...
Тази резба кой я прави?
- Аз.
Защо не е в стената?
Нещо не можа да стане.
Защо? Хубав звяр.
Рони се. Казвах на княза да не се скъпи за камъка.
Сега сигурно съжалява, като заминаваме вече.
Бих му направил такава резба, да се чуди!
По-бързо!
Къде е Степан?
Къде изчезна Степан?
Към Звенигород с момчетата!
Ох, изцапах си ръчичките.
В Звенигород, ще построим храм не по-лош от този..
..и камъка там какъв е?
По-добър от този.
Виж, стотника!
- Какво е намислил?
Я почакай!
Ей, ти... козел! Помогни му! В храстите!
Къде ми е камшика?
Ей, някой виждал ли е камшика ми?
Дявол да го вземе! Загубил съм го!
Серьога.
- Какво?
Почети писанието.
Откъде?
Откъдето искаш.
Подражавайте ми, както аз подражавам на Христос
Хвала ви братя, че помните всичко мое...
и пазите преданията така, както аз съм ви ги предал.
И да знаете, че Христос е глава на всеки мъж,
а всеки мъж- глава на жената,
а Бог е глава на Христос.
Всеки мъж, който се моли с покрита глава,
ще посрами главата си. И всяка жена, която се моли
с непокрита глава, ще посрами главата си,
защото това е все едно, че е обръсната.
Защото щом жената не иска да покрива главата си,
то по-добре да се остриже. А ако я е срам да бъде остригана
то нека се покрие.
И така, мъжът не трябва да покрива главата си
защото той е образ и слава Божия
а жената е слава на мъжа.
Защото не мъжът е от жената, а жената е от мъжа.
И не мъжа е създаден за жената, а жената за мъжа.
Затова жената трябва да носи на главата си знак за властта над нея.
Знак за ангелите.
Впрочем, нито мъжът без жената,
нито жената без мъжа...
Чети, чети по-нататък.
Защото както жената е от мъжа,
така и мъжът чрез жената - всичко е от Бога.
Разсъдете сами, прилично ли е
жената да се моли Богу гологлава?
Самата Природа ни учи, че ако мъжът пусне дълги коси
то е безчестие за него.
Но ако жената има дълга коса, е чест за нея
тъй като....
Защо спря? Чети.
Но ако жената има дълга коса, е чест за нея, тъй като
косите са й дадени вместо покров.
а ако някой реши да ме оспори...
че нямаме такъв обичай...
в Божията църква...
Тогаз ви казвам, че няма радост за вас
защото не за добро сте се събрали.
а за зло...
Чуваш ли, Даниле!
Празник е!
Празник е, Данила! А вие казвате...
Какви грешници са те?
Та каква грешница е тя? Дори и да не носи забрадка!
Намери ли си грешница!
Остави го. Не го закачай. Нека се покае рабът божи.
*** Страсти Андрееви *** част втора
*** НАШЕСТВИЕ *** есента 1408 г.
Княже! Идат! Татарите идат!
Ей! Това ли ти е брода?
Валяха дъждове, заляха всичко.
Вече щяхме да тръгваме. Чакахме те вчера.
Изпречи ми се малък град. Исках да заобиколя, но не се сдържах.
Прощавай, закъснях!
Нищо. Да тръгваме. Тук е плитко. По-наляво!
Да не е капан?
Владимир е пуст, казвам ти.
Брат ми, Великия княз е в Литва.
Зад оная гора е градът.
Казват, че княза имал син, а ти на престола му посягаш.
Ще видим тази работа...
Много ти се иска да седнеш на трона. Е, разбирам те.
Къде отиваш? Казах по-наляво!
Дръж!
Хайде, княже! Не изоставай!
Много обичаш брат си!
Така ни било писано.
Кога се помирихте за последен път?
Аз не съм се помирявал. Митрополитът повели...
...закле ни пред Бог да живеем в мир и съгласие.
Какво говориш?!
Накара ни кръста да целунем.
Кога? Миналата зима.
Красив е Владимир!
А, княже?
Напред!
Не изоставай! Васка, ще те смачкам, дръж се до мен!
Не изоставай от княза!