Frankenstein (2004) (Frankenstein.2004.DVDRip.XviD-SAPHiRE.cd1.srt) Свали субтитрите
Продължавайте работа.
Лейтенант?
Чухте ли капитана? Връщайте се на местата си!
Капитане? Какво е това?
Подгответе спасителния екип.
Спасителен екип!
Капитане, там долу, на леда...
Какво?
Боже мой.
Той е жив. Качете го на борда.
Елизабет, не!
Къде съм?
Вие сте на борда на "Прометей". От Архангелск.
Моля Ви, кажете ми, къде отиваме?
Целта ни е да намерим северния път на изток.
Аз съм Робърт Уолтън, капитан на експедицията.
Изпийте това.
При нас сте в безопасност.
Никой не е в безопасност докато той е там.
- Нали го видяхте?
- Високият човек.
Спокойно.
Помогнете ми да го намеря, преди отново да убие.
Да убие?
Не са много причините, които могат да накарат човек
да тръгне по този път.
Аз виждам нещо опасно в очите ви.
- В моите очи?
-Да.
Това е честолюбието, което ме поведе
по този неуспешен път.
Ако нашата експедиция бъде успешна,
моето честолюбие ще промени света.
Женен ли сте?
Семейство?
Нямам, голямата любов на моя живот е моята сестра Маргарет.
Ето нейна снимка.
Някога и моя живот беше щастлив.
И ме мъчи мисълта за бедите
които се стовариха върху мен.
Едва ли е имало някой с по-щастливо детство.
Нежност ме изпълва, когато си спомням за тези години
Моите родители бяха за мене неизчерпаем източник
на любов и подкрепа.
Женева 1795 г.
Това бяха радостни моменти.
Виктор, Виктор Франкенщайн, да тръгваме!
Стремях се да узная всичко за света, и моят баща
се радваше да ме научи.
Той беше щастлив, че синът му е оценил важноста на образованието.
Но провидението бе решило
че някой от най-важните ми уроци
ще бъдат съвсем други въпреки замисъла на баща ми.
Гледай за зайци.
Стреляй!
Отлично! Уцели!
Давай, Бруно! Добро момче.
Ето го и него.
Прекрасно.
И така за първи път видях смърта и това разпали любопитството ми.
Обвзе ме жаждата да разгадая тайните на живота.
Тайните на човешката душа.
Виктор.
Виктор.
Не си ли заспал?
Утре ще четеш колокото искаш.
Майко, кога ще умра?
Когато...
когато станеш стар и побелял.
И какво става тогава?
Сърцето се изморява и просто спира да работи,
и ти заспиваш.
А ако отново се събудя?
Този, който умре, повече никога не се събужда.
Всичко живо умира.
Това е закона на природата.
Божият закон.
А ако измисля как хората да живеят вечно
и никога да не умират?
Тогава ще станеш най-великия човек.
Но дотогава ще трябва да бъдеш обикновенно момче.
Моята мила майка реши да потисне мрачния ми интерес.
И тогава се постара да ми открие сърдечната привързаност
към друг човек и взе вкъщи момиче-сираче.
Тя е сама, Алфонс.
Сега вече не.
Казва се Елизабет.
Аз съм щастлив, че вашият син Хенри и Виктор така се сприятелиха.
Да, също и с красивата Елизабет.
Вие се отнасяхте така християнски към нея.
Тя няма никакво наследство.
При нашето положение, това беше единственото,
което можехме да направиме.
Ти всичко ли разбра?
Всичко. Искаш ли да видиш?
Може ли и аз?
Наука, магия, астрология.
Виктор винаги се заравя в глупави книжки.
Не са глупави.
Ако поне малко си чела,
щеше да разбереш, че светът не трябва да бъде загадка.
Загадка?
Защо трябва да има тайни в природата, загадки в човешката душа,
ако не, за да ги разгадаем, ние, обикновените смъртни?
Твоето въображение няма ли граници?
Само това, което е определил Господ.
Ела тук!
Дай!
Дай...
Благодаря.
Добре.
Но не ти стига въображението.
Изучаването на науката и медицината - това е едно...
Благодаря ти, Джъстин.
- Хапни, докато не е изстинало.
- Да, мадам.
Нима трябва да се доказва, че кислорода съществува?
Или Бог?
Уилям, престани да храниш Бруно.
Мамо, той иска да яде.
Виктор, кажи на брат си, да не храни кучето.
Уилям, не храни кучето. Казаха ти вече.
Не, не, не, вярата, това е съвсем друго нещо.
Преди 200 години Църквата обвинила Галилей в ерес.
Сега неговите радикални теории
се считат за признат факт.
Ето къде.
Колко е красиво!
Какво гледаме днес?
Великото и безпределното.
Непоказаното.
Кой знае на какво е способен човек.
Но кой знае: добре ли е всичко това?
Отстъпвайте, мръсници!
Не се бойте, скъпа Гуиневра, сър Ланселот
ще защити вашата чест!
Аз не знаех, че моята чест трябва да се защитава.
Ще изкореня болестите и глада!
Ще освободя Господния гроб от ръцете на неверниците!
Тогава ще отдам душата си!
Твоята душа?
Та тя не струва и грош.
Здравейте!
Ето я и нея!
Бруно, върни се!
Бруно, Бруно, стой, назад!
Внимателно, Бруно!
Бруно!
Бруно!
Бруно!
Смърта на Бруно ни потресе.
Аз мечтах за невъзможното: да изменя съдбата.
Но смъртта е окончателния жребий,
с който е невъзможно да се преборим.
Или така ми се струва.
Виктор!
Виктор!
Виктор.
Виктор! Виктор, да тръгваме!
Чакай. Чакай.
Чакай.
Да отиваме в къщи.
Поразително.
Такова огромно дърво...
унищожено в един миг.
Ще посадиме друго.
Ако един електрически заряд може да причини такова разрушение...
представете си, че може и да създаде.
Заминаваш ли? В университет?
Защо?
- Да изучаваш закони?
- Не, татко.
Искам да изучавам въпросите на метафизиката.
Аз не зная толкова много за науката, за тайните на природата.
Искаш да заминеш?
Само в Инголщад.
Това не е далеч и често ще пиша.
Майко.
Благодаря, Уилям.
Изпийте това.
Моля ви.
Не.
Не, трябва да чуете всичко, преди да бъде късно.
Какво е това?
Кораб, лед...
Както и много често в младоста си, не разбирах,
колко равнодушна може да бъде природата към най-скъпите ни същества.
Моята майка, пълна с живот,
внезапно стана жертва на ужасна болест.
Защо той е там толкова дълго?
Страхувам се, че е болна от скарлатина.
Не!
Ще изпратя някой, да се грижи за нея.
Няма нужда, аз ще се грижа.
Елизабет, ти не можеш!
Тя е моя майка!
Аз също ще помогна.
Дали това не е знак, да не заминавам?
Ти трябва да отидеш в университет, Виктор.
Твоята съдба не е между тези стени.
Ще се оправиш.
Трябва да осъзнаеш реалноста.
Ще извикаме друг лекар, ще намерим други лекарства.
Моите деца са тук, близо до мен,
и други лекарства не ми трябват.
Трябва да ме слушате.
Видях ви как се разбирате.
Как между вашите души съществува връзка.
- Обещайте ми едно.
- Каквото поискаш.
Че вие двамата ще се ожените и ще бъдете толкова щастливи,
колкото ние с вашия баща.
С твърда надежда за възкресение към вечен живот
чрез Господа Бога, нашия Исус Христос,
ние ти предадеме, Боже, нашата сестра Каролина.
А тялото и ще положим последното му пристанище.
Земя при земята, пепел при пепелта, прах при прахта.
Господ да я благослови!
Да и се усмихне и да и даде мир и покой.
Амин.
Амин.
Амин.
Въпреки тази трагична смърт, аз удържах на обещанието,
което дадох на майка си.
Щастлив път! Дай ни повод да се гордеем с теб!
Непременно, татко.
Скоро ще се върна.
Прави забележителни дела.
Пиши ми всеки ден.
Всеки час.
Виктор, Виктор!
Кочияш, стой.
- Хенри, какво правиш?
- Идвам с теб.
В университета?
Ами баща ти?
Да върви по дяволите!
Искам да получа добро образование.
Напред!
И така, изпълнен с надежда, тръгнах.
И даже не помислих за това, че може нещо да се обърка.
Капитане!
Той е там.
Всемогъщи Боже.
- Видяхте ли го?
- Не.
Мъглата е твърде гъста.
Сложете още охрана.
Проверете дали всички са въоръжени.
Никой да не напуска кораба.
Той не е човек. Но кой е той?
Кажете ми.
Инголщад Германия
Ето ни тук.
Не мога да повярвам.
Какво ще правим?
Да отидем на среща със съдбата.
Просто чудо!
Прекрасно.
Четвъри етаж, пети етаж.
Благодаря.
Благодаря.
В заключение ще кажа,
че древните учители на науката обещавали невъзможното -
алхимията, източникът на вечната младост
и не са постигнали нищо.
Съвремените учени обещават много малко,
но тези философи, невиждащи нищо, освен
своите микроскопи и везни,
всъщност творят чудеса.
Кой знае кой ще направи следващата крачка.
Възможно е този човек да седи сега тук.
Провървя ви, че сте млади в това време.
Желая ви приятни дни.
Интересно.
Това е интересно.
Професор Валдеман,
аз съм Виктор Франкенщайн.
- Вие закъсняхте.
- Да, знам.
Простете, това ми е първи ден.
Надявам се, не и последен.
Исках да ви кажа как ме вдъхновиха вашите думи.
Добре.
Аз винаги съм смятал науката за врата към неизвестното.
Ключ към тайните на природата.
Винаги съм смятал, че имам природен талант към науките.
Исках да разбера...
Надявах се, че ще се съгласите да бъдете мой учител.
Увлечението на учениците е чест за мен.
При условие, че вашия ум и интерес не отстъпват на ентусиазма.
Да, разбира се!
Икам да знам всичко за физиката и химията.
Искам да се съсродоточя на чистата наука.
Този, който отделя внимание само на това,
ще стане много повърхностен учен.
Ако искате да бъдете човек на науката,
а не просто експериментатор, съветвам ви...
да изучите всички раздели на натуралната философия.
Включително и математиката.
Има много да се учи.
Много.
Благодаря.
В науката има много открития.
И какво ще правиш с всички тези нови открштия?
Ще открия нов път.
Ще разкрия съкровенните тайни на света!
Добро утро.
Три писма от Елизабет и две от моя баща,
който може да ме лиши от наследство,
ако не прекратя това.
Силно казано.
Само не ми казвай, че си чел цяла нощ.
Хенри, взех решение.
Да се посветя на химията.
Науката за живота.
Мислих, че искаше да се посветиш на Елизабет.
Елизабет?
Дай, дай!
Скъпи Виктор, малко се промени след твоето заминаване,
в същото време и толкова много.
Татко е обзет от дела и инвестиции.
С Джъстин се грижим за домакинството и за това никой да не остане гладен.
А ето Уилям - просто дяволче.
Пуска змии по дърветата,
разсмива ни и се занимава с всичко, само не и със своите уроци.
Толкова ми липсваш.
Кой е най-важния орган в човешкото тяло?
Фредерик?
Разбира се, сърцето, то върти кръвта.
Франкенщайн?
Най-важен е мозъкът, професоре.
Защо?
Това е центъра на нервната система, състояща се от милиони
нервни влакна, управляващи всеки орган,
и предизвиква нервните движения.
Има два начина за задържане на електромагнитния заряд.
Един - от тази страна, втори е представен тук.
Виждате тези два метода, и искам да се успокоите,
и после да обсъдите с вашите колеги
в какво, според вас, се състои разликата между материалите,
съдържащи заряд.
Говорете бързо...
Каква е разликата между тези заряди?
И колко време трябва, за да ги заредим?
Тук има две киселини. Сярна и солна.
С тях можем да проведем всички тези експерименти,
но важно е да имате главния катализатор, пети...
Той ускорява...
В хода на реакцията се образува сложен разтвор...
Разтвор от какво, господин Франкенщайн?
Никел-амониев хлорид.
Например, електричество.
Електричество, явяващо се енергия,
излизаща в хода на химическата реакция
така, както електромагнитния заряд...
Химическата реакция зависи от фактора топлина?
Или тя ще протича...
Това засега е тайна.
Какво имаш там?
- Ще видиш.
Добре дошли в моята лаборатория.
Сам ли си направил това?
Да.
Под ръководството на професор Валдеман.
Осигурих голяма част от оборудването в университета.
- Това е тяло.
- Какво?
Изкуствено, разбира се.
Това е точен модел на човешекото тяло.
Какво ще правиш с нея?
Хенри, моля.
Тя ще ми помогне да разбера за човешката анатомия,
за работата на органите.
Предпочитам историята.
Това не е смешно, Хенри.
Тук работата е в непроизволната реакция на импулси.
Ако един електрически заряд може да предизвика такава реакция
на мускула, то защо не и на сърцето?
Или даже на цялото тяло?
Избързвате с изводите.
Нали това е задачата на един учен?
Мечта за невъзможното.
Вие сам казахте, че мозъкът управлява цялото тяло
нервните импулси, коите предизвикват реакции.
Импулси - да, електричество - не.
Ами ако това, което назоваваме жизнена сила,
не е просто електрическа енергия?
Виктор, Виктор, само Бог може да създаде живот.
Ако художник може да създаде красота с помоща на четка
и бои, защо един учен да не създаде живот от кръв и плът?
Това е светотаство и противоречи на природните закони.
Но как? А очилата за четене противоречат ли на тези закони?
Или гипсът за счупени кости?
- Това е съвсем друго.
- Защо?
Защо да позволяваме на хората да умират,
ако науката и медицината могат да ги спасят?
За прогреса на науката са нужни експерименти.
Бруно!
Бруно!
Назад, Бруно!
Назад.
Бруно!
Давай.
Давай, върви.
Върви.
Върви.
Ти беше жив.
Ти беше жив.
Днес имаме много работа.
Можем да направим това и през ноща.
- Тежък ни се падна.
- Да.
Хайде.
А ти какво правиш тук?
Нищо. Обърках се.
Страно място за разходки.
Аз съм студент от университета.
И защо сега покойниците?
Не знам.
Мислите, че обирам гробовете?
Защо да мислим така?
Просто попитах.
Знаеш ли какво говорят за най-любопитните?
Ако още веднъж те видя, хубавецо,
твоят труп ще бъде за продажба.
Хайде.
Виктор?
Господи, какво се е случило?
Професоре, имам нужда от помощта ви.
За какво такава тайнственост?
Кажи поне къде отиваме?
Защо тук?
За да разбереш живота, трябва да разбереш смъртта.
Виктор, защо ме доведе тук?
За да ми помогнете да избера тяло.
Обясни ми, какво става.
Помните ли моя експеримент с електричеството?
Да, с жабата.
Но аз продължих нататък, много нантатък.
- Какво искаш да кажеш?
- Куче.
Тя беше мъртва...
докато...
не върна живота й със заряд електричество.
Само за един миг.
Но кучето беше живо.
И ми просветна: ако с умерен разряд
може да съживим куче, тогава защо не и човек?
Професоре.
Не.
Но ако напълна човешкото тяло с толкова мощна енергия,
която да върне живота?
Боже, какво направих?
Какво направихте?
Вие ме вдъхновихте, професоре.
Както никой друг.
Научихте ме да вярвам в знанието, в невъзможното.
Това не е правилно, Виктор.
Това, което правите...
е неправилно.
трябва да спрете, докато не е късно.
Как можете да говорите така?
И именно вие от всички хора?
Знанието не е зло.
Знание е възможно да няма.
Но това, което направихме с него ...
Последствията, които отчитаме...
Аз мислих, че вярвате в прогреса,
в достиженията на науката.
Да играеш с електричество е едно, а това...
Сега елате с мен, настоявам.
Надявам се, че знаете какво правите.
Знам какво правя.
Не.
Не.
Само Бог може да създаде живот.
Прометей
Трябва да се върнете долу, на топло.
Моите хора ще пазят.
Няма нужда, капитане.
Вие толкова страстно чакахте да получите знания,
да търсите загадката за толкова мрачни тайни,
че вие бяхте готови да отдадете всичко, дори душата си?
Попитайте моят злощастен екип.
Привързаността на човека към знанията лежи в основата
на най-великите му достижения.
И най-ужасните.
Загубеният рай...
Загубих всичко, освен волята да изпълня това,
което ми е писано.
- И какво е това?
- Да го унищожа.
И всички свидетелства за неговото съществуване.
За три месеца нито едно писмо.
Даже Хенри се безпокои.
Знаеш как Виктор се унася в своите занятия.
Может да настъпи краят на света, а той ще остане такъв.
Виктор, това е Хенри, отвори вратата!
Виктор, отговори ми! Болен ли си?
Здрав съм. Работя.
Имаш писмо от Елизабет.
Пъхни го под вратата.
Да! Давай!
Да, да!
Нека да оживее!
Нека да оживее!
Живей.
Живей.
Живей!
Живей!
Живей!
Живей!
Не.
Не.
Вечен живот чрез нашия Господ, Исус Христос.
Ти наистина ли вярваш, че мъртвите могат да възкръснат?
Трябва да осъзнавате последствията.
Болен ли сте, сине мой?
Виктор?
Погледни какво намерих на улицата!
Боже, Виктор, как си облечен?
Виктор, Виктор?
Перестани, какво се е случило?
Изглежда съм дошла навреме.
- Какво толкова те разсмива?
- Абсолютно всичко.
Виктор, Виктор?
Прекрати!
Стига!
какво става?
Виктор! Виктор!
Не я приближавай!
Елизабет, бягай!
Виктор, престани, това е Хенри!
Какво правиш?
Не, не!
Той даже не ме позна.
Той целият гори!
Благодаря Ви, че дойдохте, професоре.
Не знаехме към кой още да се обърнем.
Това е пневмония.
Пневмония, сигурен ли сте?
Нещо подобно беше неизбежно.
Той няколоко месеца работеше.
Слава Богу, че дойдохте.
Но нали ще се оправи?
Ако почива...
Ще изпратя лекар.
Аз ще намина след няколко дни.
Бъдете неотлъчно до него.
Довиждане.
В последно време той така се оттдели.
Работеше през пролетта в своята лаборатория.
Предупреждавах го, но той не ме слушаше.
Работех.
Работеше над какво?
Ах ти, гадина!
Дръжте го!
Не, не се приближавай!
Тихо, аз съм тук.
Ти си в безопасност.
Това беше само сън.
Прости ми, Агата, това е всичко което направих.
Татко, време е за обяд.
Утре ще ти помогна с дървата.
Ти и без това правиш толкова много.
Татко, може ли и аз да цепя дърва?
Всичко, каквото искаш, Ева.
Стой права.
Ето така.
Не е ли забележително?
Майко?
- Откъде се берат плодовете?
- От земята.
От семената, които засаждаме.
Как растат?
Господ храни всяко живо същество.
той е сътворил всички.
И аз ли съм се появил от земята?
Не, глупаче, от моя корем.
А откъде се появяват всички деца?
От своите майки. Всички до един.
Даже рибите и дърветата?
Да, и птиците, и пчелите - всички.
- А къде е сега Бог?
- На върха, на небето.
Вижда ли ни?
Бог вижда всички.
Бог.
Ти си жива.
Слава Богу.
Почивай си.
Не знам кое е реално.
Как се чувстваш?
Искам вода.
Сънувах ужасни кошмари.
Те вече са в миналото.
И през цялото време ти беше с мен?
- Ти ме спаси.
- От какво?
Тук беше такъв хаос.
Надявам се, не възразяваш, че се прибрах тук?
Разбира се, не. Благодаря ти.
Елизабет, виждала ли си дневника ми?
Не, но мога да го потърса.
Не стой, ще се намери.
Такъв чудесен ден.
- Не искаш ли да се разходим?
- Искам.
Феликс, Феликс!
Агата? Какво има, любов моя?
Кога направи всичко това?
Не съм го направил аз.
Тогава...
Колко странно. Това е чудо.
Това ще ви сгрее.
- Трябва да платите!
- Не мога да платя!
- Трябва да платите!
- Не мога да платя!
- Трябва да платите!
- Не мога да платя!
Аз ще платя.
Приятно е отново да си сред живите.
Виктор, когато беше болен, кого видя?
За какво говориш?
На тебе ти се стори, че има някой в стаята.
И той е искал да ти причини болка.
Кажи, какво ще обядваме?
Простете, господа.
Това звучи малко странно,
но не сте ли чули никакви разкази
за необичайно гигантско същество?
Ама че чудак!
Изгубеният рай.
Още един тост.
Какво празнуваме?
За най-прекрасното момиче на света!
Гарсон, още една бутилка!
Според мене ти е достатъчно.
На теб?
Никога!
За първото пре...
прегрешение,
за забранения плод,
пагубният,
който донесе смъртта ...
и всичкити несгоди на този свят...
Ако можеше да остана тук завинаги
и никога да не се връщам!
Това е възможно.
А с твоето учение?
Твоите мечти за безграничните възможности на човека?
Трябва да имат граници.
Някой загадки е по-добе да останат неразкрити.
Какви загадки?
Животът и смърта.
Всичко това ми се струва толкова смешно,
нали всичко, което ми е нужно се намира близо до мен.
Какво искаш да кажеш, Виктор?
Че те обичам повече от всичко на света.
И искам ние...
по-скоро да се оженим.
Той ме създаде.
Имам баща.
Ще се върнем до вечеря.
Оставих го на масата.
Всичко ще бъде наред.
-Довиждане.
-Довиждане.
Ева, бъди умна.
Скоро ще се върнем.
Едно, две, три, четири.
Пет, шест, седем.
Едно, две, три...
Здравейте.
Здравей, Ева.
Кой е тук?
Това е един мъж, дядо.
Заповядайте, сър.
Не виждам, сляп съм.
- Сам ли сте?
- Да, сам съм.
Навярно сте гладен.
Да.
Да, много съм гладен.
Тогава сядайте.
Ева, донеси на господина сирене.
Благодаря.
Какво става, защо плачете?
Никой никога не е бил...
толкова добър с мене.
Имате ли семейство?
Имам баща.
Често ли се виждате?
Не.
- А вашата майка?
- Нямам майка.
Моята майка казва, че всяко дете има майка.
Сигурен ли си, че не искаш да остана,
за да се върнем вкъщи заедно?
И да предам на баща си да се готви за нашата сватба.
Той няма да се справи без теб.
Трябват ми няколко седмици,
за да оправя нещата.
Да.
Не се вълнувай.
Ще се погрижа да се върне вкъщи
цял и невредим.
Скъпи Хенри, какво ли щяхме да правим без тебе?
Уверен съм че, ще се справите.
Довиждане, лек път.
Татко играе...
Стой.
Кой си ти?
Какво е това?
Умолявам ви, не пипайте дъщеря ми!
Няма да ви причиня зло.
Махай се, чудовище!
Какво правиш?
Защо постъпвате така ?
Знам, че сте добър човек.
Откъда знаеш? Следеше ли ме?
Не, не, не,
Тогава ви донесох дърва...
Стой на място.
Не се приближавай!
В такъв вид
ни води до третия закон на Нютон,
който гласи...
че на всяко действие има равно противодействие.
Радвам се да ви видя отново здрав, вълнувах се.
Моето излекуване дължа на Елизабет.
Тя е забележително момиче.
Да, провървя ми.
Трябва да кажа, че вашите наблюдения
в областа на нервните импулси са доста интересни.
Оставям университета.
Довиждане, професоре.
Боже,
кой е могъл да ме създаде такъв?
И какво направих?
Какво направих?
Какво направих?
На моя син Виктор от Алфонс Франкенщайн.
Франкенщайн.
Това е вълшебна картинка?
Не, но тя е особена.
Защо?
Даде ми я твоята майка.
Помня как ми пееше.
Да, обичаше да пее.
- Искаш ли да я понеса?
- Да, моля те.
Ето така.
Гледай, Елизабет, как лети!
По-бавно, Уилям!
Не.
Върни се, върни се.
Уилям Франкенщайн, излизай оттук!
Уилям!
Уилям!
Виктор, моето момче!
Ах ти!
Ние те чакахме чак след седмица.
Какво?
Да пропусна рождения ден?
Уилям!
Излизай!
Уилям!
Уилям!
Уилям!
Татко, татко, Уилям!
Татко...
Нова система с инструменти...
Татко! Татко! Виктор!
Уилям беше там и изведнъж изчезна.
Не знам къде е той...
- Елизабет, успокой се.
- Уилям изчезна.
Навярно е в гората, и всичко е наред.
Уилям! Уилям!
Уилям!
Уилям!
Уилям!
Виктор!
Боже мой!
О, не! Уилям!
Не!
Уилям...
Моето любимо момче.
Кой е могъл да е толкова жесток?
Това беше...
Аз.
Аз съм виновна, че го пуснах...