Yojimbo (1961) (Yojimbo.1961.DVDRip.XviD.AC3.CD2-MrD.srt) Свали субтитрите
Хачи много приказва.
Като плащаш твърде малко, накрая ти излиза скъпо.
Платил си му мизерно, затова Хачи се напи и се раздрънка... Кума също.
Отрепки такива! Къде са те?
Един от хората на Сейбей ги чул и ги заловил.
Проследих ги. Заключени са.
Тази информация струва пари.
Колкото пожелаеш. Отсега нататък ще ми бъдеш телохранител.
Това стига. За другото ще помисля.
Май не го познаваш. Ужасно е силен.
Инокичи, Уносуке! Какво правите? Елате бързо!
Не убивай Йоичиро.
Вземи сабята му и го заведи при брат ми.
Сейбей, хванахме Йоичиро. Чу ли?
Стойте мирно и слушайте!
Ако искате да го спасите, доведете Кума и Хачи! Ще ги разменим!
Вземи трима невъоръжени,
и в 3 през нощта - при кабинката на стражата. Ясно ли е?
- Много добре.
- И все по-добре ще става.
Да не забравиш да извикаш в три часа!
Нещо за ядене.
Изяж всичко. Отдавна никой не идва да яде такива неща.
Градът пак започва да кипи, като тази тенджера.
Защо дойде тук? Този сценарий част от твоя план ли е?
Половината. Уносуке промени другата половина.
Три часът!
Готов ли си, Уши-Тора?
Идваме, Сейбей.
Ще ги блъсна напред. А ти пусни въжето.
Сейбей, ти ни изигра мръсен номер. Сега сме квит.
Ако го обичаш, обръсни си главата, и помоли брат си да бъде босът.
Очаквах това. Уно, погледни насам!
Виждаш ли я, Уши-Тора? Ще я задържа.
Попитай стария пивовар Токуемон какво мисли за това!
Много интересно.
Мамо!
Къде е тя?
Ще ти покажа.
Ами ти, не искаш ли да погледнеш?
- Не я виждам.
- Скоро ще я видиш.
Мамо!
Хансуке, побързай!
Мамо!
Страхливец, защо не умря вместо да ни мъчиш? Причини ни толкова грижи!
Сейбей! С теб ще си оправим сметките после!
Да, с теб ще се разплатим!
Елате по-близо де!
Умори се да плаче и заспа.
На Кохей не му върви. Жена му е твърде красива.
Заложи я на комар и я загуби от Уши-Тора.
Ако беше грозна, щеше да си загуби само къщата.
Но стария Токуемон й беше хвърлил око.
Тъй че Уши-Тора я използва като пешка.
Взе жената и къщата, за да изкушава Токуемон.
Затова Кохеи построи колиба до старата си къща.
Безпомощно наблюдаваше как Токуемон я посещава всеки ден.
Аз повече не я искам, аз му я дадох.
Лицето ти те издава, че не е така.
В къщи ли си отиваш?
Не ти ли казаха да стоиш далече от нея? Няма ли да изядеш боя?
Свикнал съм, не ми пука.
Хората на Уши-Тора я пазят. Не може да види и собствения си син.
От този тип хора ми се повдига.
- Реших да ти стана телохранител.
- Чудесно!
30 рио, в предплата.
Аз бих отказал да дам толкова висока сума.
Той е ужасно силен!
По-силен ли е от това?
Няма значение. Ако откажа, ще отиде при Сейбей.
А това няма да е хубаво.
Тогава го наеми.
Ето ти 30 рио.
- И още 30 когато спечелим.
- Обещавам.
Ако всичко е уредено, да пием за това.
Хубаво. А жената в безопасност ли е?
Коя жена?
Жената на Токуемон. Ако си я върнат, със сигурност ще изгубите.
Не се тревожи, пазят я шестима.
Не са достатъчно. Ако някой, силен като него...
Да отида ли?
- Аз също ще дойда, за да видя как се справят.
- Благодаря.
Неприятна работа.
Трябва да стоят навън на студа, когато Токуемон е тук.
Той изглежда не е тук, нали?
- Глупакът, дето загуби жена си ли живее тук?
- Да, и ще трябва да го пребия.
Ей, ти! Какво търсиш около нея? Казано ти е да стоиш настрана.
Инокичи, всички стражи са мъртви!
И шестимата са убити. Докладвай на брат си.
Кой е там?
Свободна си, обличай се!
Мамо!
По-бързо, махайте се от тук.
Ето ви 30 рио. Взел съм ги от Уши-Тора, вземи ги.
Глупаци такива! Побързайте!
Престанете!
Мразя жалките хора! Ще ви убия, ако продължавате да ревете!
Уши-Тора идва!
Вървете!
- Ще ви благодарим по-късно!
- Глупак! Не се връщай повече!
- Благодарим! Благодарим!
- Какво става?
- Погледнете.
Касапница.
Казах ти, че шестима мъже не са достатъчни.
Сигурно са били 15-16 човека, които са го направили.
- Къде е жената?
- Няма я. Сейбей е умен.
Братко!
Коприната ми ще изгори!
Загасете огъня! Ще ви възнаградя!
Не мърдайте!
Върнете жената.
Моля? Каква жена?
Не се преструвайте! Върнете я, или иначе...
- Кого да върнем? Ние...
- Млъквай!
- Сакето изтича!
- Това е краят!
Спрете го, запушете дупките! Ще ви платя! Всичко ще ви дам!
Това е работа на Сейбей!
Хайде, мъже!
Защо си толкова мрачен?
Доста работа ще имаш.
Не, когато битката е много голяма, изобщо не им пука за ковчези.
- Още едно.
- Веднага.
Днес си много радостен. Какво има?
Нервираш ме.
Аз съм телохранител на Уши-Тора, не те ли е яд?
Не.
Ти си от добрите.
Само се правиш на лош.
- Той дойде снощи.
- Кой?
Оня, от който ти се повдига. Разказа ми всичко.
Той, Кохей, ме помоли да ти дам това.
Няма ли да го прочетеш? Иска да ти благодари, знам.
Все пак го прочети. Рискува, за да го донесе.
Тихо. Зает съм да пия.
- Искам да си поговорим.
- За какво?
Инокичи тъкмо се върна. Опитваше се да наеме хора.
- Има ли успех?
- Не.
Нищо чудно. Никой, който е работил за вас няма да се похвали със заплащането.
Няма значение, чул интересна история.
Жената на Токуемон, мъжът й и синът им били видени от един човек.
На сутринта, след като шестимата пазачи били убити.
Значи Сейбей не я е отвлякъл.
Така изглежда.
Тогава кой е убил стражите?
Инокичи, ти видя ли мъртвите стражи преди да дойдеш да кажеш на брат си?
Не, той ми каза.
Само самурай, майстор на меча може да ги убие така.
Ти си единствения, който е толкова силен.
Е, и?
Просто си помислих, че сигурно ти си този, който ги е убил.
Но той е нашият телохранител. Защо би го направил?
Това също не разбирам.
Чакай! Какво е това?
"За самурая, от Кохеи и Нуи."
Не трябва ли да го завържем?
Не, просто трябва да го държим далеч от сабята му.
- Къде съм?
- В пивоварната.
Вратата към ада.
Внимавай! От твоето потупване боли като от удар.
Искаш ли още един бой?
Къде отиваш? Това е пряк път към ада.
Не го убивай.
Не се притеснявай. Още пъшка.
Знаеш ли кой съм?
Тогава слушай. Той иска лично да говори с теб.
Знаеш ли къде е жената?
Не му вярвай. Спасява си собствената кожа.
Тихо, той говори.
Мразя дългите разговори. Колкото по-скоро оправим нещата, толкова по-добре.
Кажи ми къде е жената, и те оставям жив.
Какво има? Ти си късметлия, няма да откажеш, нали?
Няма да говоря.
- Не го убивай.
- Не се тревожи. Действай.
- Е? Ще говориш ли?
- Не, тъпоглавец такъв!
Не го убивай.
Да не изцапаш сандъка с кръв!
Благодарение на него, ще трябва да нощуваме тук.
Отивам пак да го ступам.
Сигурен съм, че затворих тази врата.
- Избягал е.
- Недей да ме плашиш!
Няма майтап.
Претърсете тъмните ъгълчета, идиоти такива, няма смисъл да търсите на светло!
Отвори! Пусни ме да вляза, старче. Аз съм.
Знам, че съм страхотна гледка, ама ще ме зяпаш после.
Казах ти, нали? Толкова си безразсъден.
Спести си проповедите. Ония ще дойдат всеки момент.
Кажи им, че съм отишъл при Сейбей.
Беше ли тук? Недей да лъжеш!
Дойде тук, но после тръгна към Сейбей.
Не му вярвам, от един дол дренки са.
Сейбей би му помогнал, ако той го помоли.
Няма да стои мирен, дори главата да му отрежеш.
Да избием хората на Сейбей. Досега се сдържах, заради жената.
Струпайте слама и я запалете. Ще ги изкара навън.
А после да ги избием като патки на гюме? Какъв кеф!
Съвземи се.
Какво ще правиш сега?
Ще си купя ковчег.
Не се предавай.
Глупак, още не съм тръгнал да умирам. Първо трябва да избия сума народ.
Безопасно ли е? Ако Уши-Тора провери...
Много са заети. Погледни.
Уши-Тора ли?
Изкарват с пушек Сейбей.
Интересно. Оставете ме долу. Ще погледам.
- Но...
- Правете каквото ви казвам.
Не виждам. Сложете ме ей там.
Аз съм, не стреляйте!
- Стой на място.
- Не се тревожи, борецът ни е там.
Убих двамата, които убиха трима от нашите.
И това ли е всичко?
Няма да се измъкнеш.
Алчна кучка такава!
- Къде са Сейбей и Йоичиро?
- Не знам.
- Ще те убия!
Майко!
Сейбей, излез! Йоичиро моли за милост!
Ти печелиш. Излизам. Не убивай мен и сина ми!
Добре!
Можеш да вземеш цялата ми територия.
Мръсен номер!
Остана да хванем самурая.
- Тук не е останал никой.
- Не може да бъде.
- Няма го тук.
- Не може да изчезне.
Пребит е до смърт. Няма да отиде далеч.
Да продължаваме, старче.
Бъчварят избяга.
Това е проблем. Наоколо има ли някой?
Още по-зле е. Инокичи идва насам.
Разсей го нещо. Опитай се да го накараш да помогне.
- Но... Прави каквото ти казвам!
- В случай, че ти потрябва.
- Благодаря.
Какво има?
Носехме този труп, но бъчваря се изплаши и избяга.
Ще ми помогнеш ли?
Не ставай смешен.
- Да не те е страх от трупове?
- Какво?!
Страх те е. Лицето ти те издава.
- От нищо не се боя.
- Помогни ми тогава.
Голяма работа.
Отиваме към гробището. Не се страхуваш от духове, нали?
Не, направо ги обожавам.
Да вървим тогава.
Тук ли да го оставим?
Няма призраци.
Те се явяват само на страхливци като мен. Ти си смел.
Ще останеш сам, ако си тръгна. Ще ти помогна да го погребем.
Не трябваше ли да търсиш някого?
Правилно! Ще си изям боя!
Добре ли си?
Много интересно.
Можеш ли да ходиш? Наблизо има малък манастир.
Мога да ходя.
Не ми приличаш на жив.
След няколко дни сън ще се оправя.
Още по-зле е когато се усмихваш.
Закъсняваш. Гладен съм.
- Аз съм. Гонджи е в беда.
- Какво!?
Хванаха го. Лекарствата и оризът, които носеше за теб, го издадоха.
Той къде е?
У Сейбей. Уши-Тора се премести там.
- С това ли ще се биеш?
- Трябва.
- Почакай!
Вземи това. Един майстор на ковчези си ги събира такива.
Съжалявам, че това е сабя на мъртвец.
Да се махаме, докато той се бие с Уши-Тора и хората му.
- Ти си му казал? Глупак такъв!
- Побързай!
Стой на разстояние. Спазвай дистанция!
Майко!
Върви си вкъщи!
Най-добре си е дълъг живот в ядене на каша.
Ти си милостив, нали?
- Направи ми една услуга.
- Каква?
Без пистолета си се чувствам гол.
Не мога да умра без него.
Нека да го хвана.
Не се тревожи, стреля два пъти.
Не са му останали патрони.
Благодаря!
Не мога... става тъмно.
Кой се моли?
Не ми трябват молитви.
Там ли си, самурайски боклук такъв?
Тук съм.
При адските порти...
там ще те чакам!
Умря така безразсъдно, както бе живял.
Хансуке!
Върви да се обесиш! Вече си безработен.
Сега този този град ще бъде тих.
Старче...
Сбогом!
Превод и субтитри: Георги Йорданов Тайминг: jokata