Elephant (2003) (Elephant.2003.DVDRip.DivX.AC3.CD2-WAF.srt) Свали субтитрите

Elephant (2003) (Elephant.2003.DVDRip.DivX.AC3.CD2-WAF.srt)
защото всяка сутрин се събуждам и майка ми се рови в нещата ми.
-Рови ти се в нещата?
-Да.
Ровеше се из завивките ми.
-Завивките ти?
-Да.
Сякаш съм скрила нещо там? А няма какво да крия.
Не знам. Твоята майка рови ли из нещата ти?
Да преди няколко дни. Ровеше из нещата ми и аз казах:
''Не ровичкай из нещата ми. Аз не ровичкам из твоите.
''Това не са твои неща. Както и твоите не са мои.''
Не знам...Говорих с нея за това, а тя:
''Съжалявам. Няма да се повтори.''
И след това се прибирам вкъщи, и тя пак е в стаята ми.
Мислят си, че имат право след като са ми родители и къщата е тяхна.
Писна ми. Искам да се махна от там. Готова съм да отида в колеж.
Да, искам да се махна.
Само още една година момичета.
Още една.
-Какво ще ядем?
-Нямам търпение да отидем на лагер.
-Какво ще желаете?
-Едно мляко ако обичате?
Не, не, искам един сок.
-Един сок.
-Аз ще взема млякото. Мерси.
Сок. От този
Мерси.
Какво да ям...?
-Нито едно не ми изглежда хубаво.
-Никога не е изглеждало хубаво.
-Някои деца ги харесват.
-Мерси.
Дори се връщат и за допълнително.
Постоянно прииждат.
Салата?
Много е претъпкано.
-Май няма свободни маси?
-Къде ти е салатата?
-Вече не ям салата.
-Така ли? Мислех, че я обожаваш.
Не, мразя я. Опитвах се да я харесам.
-Аз не мога без нея.
-Знаеш ли колко калории съдържа?
Знаеш ли, че този вид салата съдържа около 20гр. калории?
-Млъкни.
-Не е като да седи в нас (????).
Не мога да повярвам, че го каза.
-Може да те чуе някой.
-Това е истината.
Това Джон ли е?
Какво прави?
-Това куче ли е?
-Не знаех, че има куче.
Защо го е довел на училище?
-Нямам представа.
-Може да го е намерил.
Искате ли да отидем на пазар днес?
Звучи супер.
Не знам. Бен искаше да ходим някъде.
-Шегуваш ли се?
-Какво?
Това е пети ден подред когато ни отказваш да излезем.
Момичета, колко повече внимание искате да ви обръщам?
Кажете.
Дори не ми се говори за това. Постоянно си с него.
Прекарвам около 80% от времето си с вас.
-Да, бе. Не повече от 20%.
-Да!
Училище, след училище...
Не мога да бъда постоянно с вас. Трябва да му обръщам повече внимание.
И на двете ви държа много.
Би трябвало да ви бъда най-добрата приятелка а вие ме отблъсквате.
Държа много на вас, но трябва да си разделям времето.
Какво искате? 95% а за него 5%?
Приятелите трябва да са важни за вас, ако са ви такива.
-През цялото време. Чували ли сте това?
-Да, но е различно.
Бих направила всичко за теб.
Приятелки сме от кога...около 3 години? Откакто сме в гимназията.
-Знам.
-Аз приключих.
Да вървим.
Отивам да пазарувам.
Звучи супер. И аз идвам.
Не искам да съм единствената която няма да дойде. И аз идвам.
Ок, но няма да караш ти.
Да няма да си ти.
Защо, добър шофьор съм.
-Не си.
-Как го казахте само...
Не разбирам защо. Всички останали мислят, че пея добре.
И преди няколко седмици, когато изпях "Star-Spangled Banner"
всички казаха, че беше чудесно.
За това съм объркана след като казахте това.
Сериозно питам?Защо мислиш, че не мога да пея?
Имате ли кола? Защото мисля, че нямате.
И къде ще ходите?
Ще отидем, просто ще караме по-бавно.
Трябва да си държите ръцете на 2 без 10.
-Не е смешно.
-Научете правилата.
Когато вземете книжка, ще разберете.
Ще разберем? Аз живея за да си взема шофьорската книжка.
-Живеем за да видим остатъка от живота си.
-Няма да те убивам.
Ще бъдеш във вестниците...
Ще се опитам да избягам но...
Не е смешно.
Господи. Ще ви закарам спокойно.
-Отврат.
-Ядох твърде много.
Винаги се чувствам дебела след ядене.
-Винаги.
-Ей шишкото?
-Да на ти се разкопчее колана?
Толкова е тлъст.
Това беше супер.
Как е?
Смърдиш.
-Ще се видим тази вечер.
-Да.
Какво вони така?
Майка ти.
Можете да отидете другаде да ядете. Сигурна съм, че има по-добри ресторанти в града.
Не, ти си най-добрия.
-Искате ли още?
-Не, благодаря.
Заключете вратата.
-Какво е това?
-Не знам.
-Това е правено в Германия, нали?
-Да.
-Можеш ли да купиш някакви Нацистки знамена?
-Да, ако си се побъркал.
Виж само.
Кой е това?
-Това е Хитлер, нали?
-Да.
Хей, как я караш?
Днес май не сте на училище, а?
-Да.
-Добре за вас.
Подпиши тук.
Супер. Благодаря много.
Супер. Пристигна.
-Уау.
-Супер.
Да го изпробваме.
-Яко, пич.
-Яко.
Отдръпни се.
Уау, супер.
-Здрасти Юлай!
-Здрасти Джон.
-Как е?
-Супер съм.
-Какво правиш?
-Правя снимки.
-Мога ли да те снимам?
-Да.
-Супер.
-Ще се видим по-късно.
Ок.
Здрасти Мишел. Радвам се, че успя.
Ела и се подпиши тук.
Има няколко неща, върху които можем да поработим заедно.
Първо, ако искаш вземи тези книги
и ги остави там.
Ще съм тук ако ти потрябвам с нещо.
Предполагам това е. Ще умрем днес.
До сега не съм целувал никого. А ти?
"Не оценявам това което правиш."
На следващия ден извикал друга негова приятелка и сложил още един знак.
Тя не видяла. И така сложил още един.
Точно пред къщата.
Написал:
"Къщата на Тим Кембъл беше затворена".
Или "Била е оставена на новия собственик..." там каквото и е името...
Не можал да го изреже повече.
Ок, това е плана. Ние паркираме тук, нали?
Ще влезем от южната част.
После се запътваме към лабораторията.
Вече никой не я ползва, така че няма да има никой.
Ще си сложим екипировката там. Когато чуем експлозиите...
ще отидем в стола, нали?
Когато отидем там, ще гръмнем няколко деца
докато стигнем до източното крило.
След това имаме друга експлозия, след която ще отидем в салона
А тук е салона.
Междувременно ще бъде пълно с деца да бягат из коридорите
и ще имаме възможността да ги гръмнем един по един.
След това, ти се заемаш с твоята част.
Ще отидеш при офиса на г-н Луис и ще се погрижиш за него.
Мамка му!
Докато аз се заемам с моята част, през този коридор
ще имаме най-лесните мишени.
Ще си имаме собствено бойно поле.
Хайде. Ти вземаш Tec-9 и пушката...
а аз вземам другата пушка и 223.
Също и няколко пистолета, и нож.
Имаме предостатъчно експлозиви.
-И най-важното. Забавлявай се.
-Да.
Какво правите?
Махай се, и не се връщай.
Хей, не влизайте там.
Хей, вие, не влизайте там. Ще се случи нещо лошо.
Не влизайте там, ок?
Какво?
Не се притеснявай, сигурно е изостанал. Да преминем към план Б.
-Сигурен ли си, че си го нагласил вярно?
-Напълно.
Господине, не влизайте там! Доверете ми се!
Не влизайте там, моля ви. Не влизайте!
Татко!
Момчета...
Какво беше това?
-Звучеше като изстрели. Супер.
-Без домашни повече, без учители.
-Ще бъде яко.
-Ще бъде супер яко.
-Здрасти.
-Какво има?
Какво ти се е случило?
Добре, кучко.
Тъпачка.
Мисля, че всеки може да донесе...
Е, аз не пия сода, но някои пият
Какво беше това?
Не се притеснявай. Всичко ще бъде наред.
Ела, седни. Да довършим това.
Ок, говорихме за това, какво ще направим...
Нейт? Стани Нейт.
Да изчезваме.
Хайде, да изчезваме!
Изглежда чисто, тръгвай!
Надолу по коридора, към изхода!
Здравейте г-н Луис.
Защо правиш това? Ерик, остави оръжието на земята.
Нищо няма да оставям!
Остави оръжието и да поговорим.
Млъквай!
Татко!
Училището гори.
-Добре ли си?
-Да, какво става?
Видях двама да влизат от другата страна.
Мили боже!
Носеха черни чанти пълни с оръжия.
Господи.
-Къде отиваш?
-Аз...
Съжалявам.
Да, би трябвало, знаеш, че бих те гръмнал.
Но мисля да те пусна на свобода, защото искам да знаеш това.
Следващия път когато при теб дойдат деца с някакъв проблем...
ги изслушай...
без значение какви глупости дрънкат.
Мамка му.
Както и да е.
Знаете ли, че има още като нас отвън.
И те биха те гръмнали, ако ги преебеш както направи с нас.
Махай се от тук, преди да съм си променил решението. Махай се!
Кучка.
''По тъп и справедлив ден не бях имал.''
Мамка му!
-Господи, ето го!
-Мамка му!
Хей, аз не бих искал да пия от това. Ще хванеш някоя болест.
-Как е?
-Всичко наред ли е? Какво стана?
Застрелях директора и още няколко...
Я какво си имаме тук.
Човече, не го прави.
Тъпанар!
Какво правиш?
Моля те, недей.
Недей.
Не би искал да го направиш.
Моля те, недей.
-Ти си болен. Не го прави.
-...остави го.
Превод и субтитри: thunder_go a.k.a. thr