Mr. Deeds (2002) Свали субтитрите
Здравейте, приятели!
Намирам се на 100 ярда от връх Еверест.
И все пак част от мен иска тази глупава ваканция да свърши
и да се върне на работа, където ме очакват истинските предизвикателства.
Не трябва ли да помислите за възрастта си, сър?
Все пак сте на 82 години.
На 82 ли?
Тези числа не означават нищо за мен. Животът ми сега започва.
Сър! Сър!
- От долу казват, че бурята се влошава.
- Много, много лошо.
Трябва да напуснем тази височина и да слезем надолу незабавно.
Толкова сме близо до върха, г-н Пухено Яке.
Тръгвам надолу, сър. Съветвам ви да направите същото.
Добре, така да бъде.
Ще се видим на оперативката в понеделник. От мен са хрупкавите кремки!
3 часа по-късно
Още веднъж - тъжният кадър, който наблюдаваме цял ден.
Любим на всички мечтател, който превърна една радиостанция в световна медийна империя
Престън Блейк, починал на 82. Повече след малко.
Вие гледате Блейк Броудкастинг Нетуърк.
Акциите на Блейк Медиа, която е основател на тази телевизионна мрежа,
паднаха рязко тази сутрин при вестта за смъртта на Блейк,
но отново покачиха стойността си след изявлението на втория човек след Блейк - Чък Сийдър.
Цялото кралско войнство
не можа да спаси Престън Блейк от превръщането му в сладолед на клечка.
От нашите източници научаваме, че Блейк, който беше ерген и нямаше деца, не е оставил завещание.
Въпросът е кой ще наследи 49-те процента от фирмените акции на Блейк
на стойност 40 милиарда долара?
Ще разговаряме за това с хора от обкръжението му, включително и с дългогодишният му бръснар
в утрешното ни предаване. Аз съм Мак Макграт.
- Спря ли камерата?
- Камера спряна.
Бейб? Къде е Бейб?
- Ще дойда и ще те удуша.
- Бейб!
Трябва да вървя.
Дългогодишният му бръснар! Това ли е най-доброто, което можа да измислиш?
Хората разправят всичко на бръснарите си, Мак.
Той е бил един от най-близките му хора повече от 20 години.
Няма да говоря с тоя в ефир. Намери нещо по-добро и то бързо.
Или изхвърчаш.
Намерихме ли наследника вече?
Всеки момент очакваме да получим факс с информацията.
Имаме адвокати, които се ровят в архивите на ражданията
във всичките 50 щата, Пуерто Рико и Гуам.
Всъщност направихме малък облог. За Гуам залозите са 1000 към 1.
За теб това шега ли е?
Някаква генетична издънка сега контролира съдбата на тази компания.
Съгласен съм, че е притеснително.
Притеснително ли? Брадата ти е притеснителна.
Лулата ти е притеснителна. Жълтите ти зъби са наистина притеснителни.
Но ако загубя контрол върху компанията - това ще бъде катастрофално!
Някой познава ли д-р Менделсон?
Поздравления, имаш спазми на дебелото черво.
Това обяснява много неща.
Лонгфелоу Дийдс
Чък, мисля, че пристигнахме.
Господи, толкова е зелено.
Ей, я виж онова нещо там. Боен самолет от ляво.
Свалих го, мръсника!
Загубили ли сте се, момчета?
Търсим един човек - Лонгфелоу (Дълчуч) Дийдс.
Бре, това ли е първото име на Дийдс?
Ако Дийдс, който имате предвид, е Лонгфелоу Дийдс,
тогава отговорът е "да" - това е името на Дийдс.
Не знам първото име на Дийдс. Може да е Грег.
- Може и да е Лонгфелоу.
- Може би.
Откъде да знам. Познавам един, който се казва Грег. Искате ли да го извикам?
Не, благодаря! Моля ви, само ни кажете къде живее Дийдс.
Добре де, само не се нервирайте. Ще ви заведа право при него.
Влизайте направо, момчета.
- Живее в пицария?
- Никой не живее в пицария.
Живее отгоре. Той е собственикът.
Извинете, г-н Дийдс тук ли е?
Не, съжалявам, излезе по доставки. Момчето за доставките е болно.
- Нo не ми изглеждаш много болен, Мърф.
- Ах, забравих, че днес се преструвам.
- Вие двамата ме подлъгахте да дойда тук.
- Мърф, слагай престилка и ми помогни.
Добре ме изиграхте. Туш съм!
А г-жа Дийдс тук ли е?
Г-жа Дийдс? Не мисля, че бедното момче някога е ходило на среща.
- Знаете ли кога ще се върне?
- Към обяд. Днес е Денят на картичките.
- Денят на картичките?
- Дийдс пише поздравителни картички.
Всеки понеделник пробва няколко, после избира една
и я изпраща на някоя от големите фирми закартичкии.
Е, още нищо не продал...
но и това ще стане.
Имате ли нужда от още нещо тук?
"На моята любима"
"Обичам те напълно, с цялата си душа.
Без теб аз съм нищо - муха без глава."
Бива си го.
Харесва ли ви, господа?
От Холмарк казаха, че има потенциал, което е много готино.
- Лонгфелоу Дийдс?
- Наричай ме Дийдс, приятел.
По-полека с това Лонгфелоу (Дългуч).
Чък Сийдър - изпълнителен директор,
Сесил Андерсън - главен адвокат на Блейк Медиа.
Ръкостисканията са за непознатите. Тук се прегръщаме, друже.
К'во става? Добре дошли в града.
Хайде де, не бъди срамежлив.
Харесва ми брадата ти в стил Линкълн. Сядайте, момчета.
- Мърф!
- Да Дийдс?
- Мислех, че си болен.
- Не, излъгах, друже.
Успя да ме заблудиш.
- Така ли?
- Да.
- Г-н Дийдс?
- Просто Дийдс.
По телефона звучеше доста зле. Добър си. Направи пак онзи болен глас.
Дийдс, не мога да дойда на работа. Мисля, че гърлото ми е зачервено.
Невероятно! Можеш да станеш радио актьор или нещо такова.
- Благодаря, друже.
Дийдс, прочети си картичката, че трябва да се връщам на работа.
Трябва да тръгвам. Господа, беше ми приятно.
Г-н Дийдс, името Престън Блейк говори ли ви нещо?
Моминското име на майка ми беше Блейк.
Тази седмица е само една, но чувствам, че ще удари Холмарк в земята.
Престън Блейк е бил вуйчо на майка ти.
Шегуваш се, аз имам вуйчо? Как е той?
Мъртъв е.
О, не. Ако има нещо, което мога да направя...
Дийдс! Дийдс!
Ей сега, приятели.
Когато г-н Блейк почина, той остави огромно богатство.
40 милиарда долара. Той остави всичко...
на теб, Дийдс.
Чакай малко...
Как така ще се връщаш на работа? Ти не си полицай.
Прав си. Купих костюма от магазина.
Но на никого не пречи, че се преструвам.
Какъв умник!
Добре, време е за шоу.
Тази нарекох "Картичка за 50 годишнина".
Което си е голяма рядкост в днешно време.
"Изминаха петдесет години в смях и сълзи.
Помниш ли, когато отидохме в зоологическата
и изпихме всички онези бири?"
Бири. О, да!
"Обещавам да те обичам още 50 години скъпа,
дори когато ненките ти виснат до пъпа."
Това беше страхотно! Как го прави?
Изглежда, че вече няма да се налага да доставяш пици, Дийдс.
Вече си много богат човек.
Това какво общо има с доставянето на пици?
Дами. Тази отгоре е ваша.
- Благодаря, Дийдс.
- На вашите услуги.
- Вкусно.
- Е, Дийдс, какво ново?
Разбрах, че съм имал вуйчо, но е починал.
Много лошо.
- Но ми е завещал 40 милиарда.
- Е, това е хубаво.
О, да.
Да не ги похарчиш всичките за някой модерен касетофон.
Няма.
Кои са приятелите ти, Дийдс?
О, извинете ме. Чък, Сесил, това са Джейн, Кити и Сю.
- Приятно ми е да се запознаем, Сесил.
- Удоволствието е изцяло мое, Кити.
Или би трябвало да кажа "мяу"?
Дръж си го в гащите, Андерсън!
- А защо аз наследявам тези пари?
- Ти си единственият жив роднина на Блейк.
- Така ли? Нямал си е никой друг?
- Не, само ти.
Брей, дори не съм го виждал.
Би ли подържал това за секунда?
Г-н Уедърли. Как си, приятелю?
Много добре, Дийдс. Тъкмо отивам до аптеката.
Е, нека ти помогна да стигнеш дотам малко по-бързо.
- Как е жена ти?
- Добре е.
- Прекрасно. Поздрави я от мен.
- Непременно.
Добре. Пристигнахме.
- Благодаря за возенето, Дийдс.
- За нищо.
Необходимо е да дойдеш до Ню Йорк с нас, само за няколко дни.
Написали сме едни документи, които трябва да подпишеш.
Какви документи?
Технически, ти си наследил 300 милиона акции от Блейк Медиа.
Аз и Чък, заедно снякоии от нашите партньори, ще купим тези акции
за 40 милиарда долара, които ще се наложи да вземем на заем от различни...
Кой се интересува от финановите ала-баланици?
Имаме нужда от малко време, за да изясним подробностите.
И докато правим това, трябва да стоиш настрана от вестникарите.
Медийните хиени ще млъкнат след няколко седмици, но дотогава...
Нали не искаш репортерчетата да плъзнат из това прекрасно градче?
О, не!
- Лудо око?
- Какво?
Как я караш, друже? Ето пицата ти, точно както я обичаш.
О, да!
Пържени картофки и сладки. Познаваш ме твърде добре, Дийдс.
За какво си вътре?
Натириха ме, че съм ухапал пощаджията Ед.
Тоя тип се опита да ми направи магия, като истински магьосник.
- Сигурен ли си за това?
- Не много. Може просто да ми е махал с ръка.
- Кои са приятелите ти?
- Това са Чък и Сесил от Ню Йорк.
Не ми харесват.
Добре. Приятно ми беше да си поговорим.
Никога не съм бил в Ню Йорк преди. Предполагам, че мога да поразгледам забележителностите.
- Дайте ми час да си събера багажа, става ли?
- Дадено.
Брей, аз ще съм първият човек, който излиза от града, откакто Джими отиде до Дисни Уърлд.
До скоро, приятели!
Утре децата се хранят безплатно. Не забравяй да почистиш детските столчета.
Не се притеснявай, ще се погрижа за всичко.
- Отивай, приятно изкарване!
- Ще ми липсваш.
Чао, Джан. До скоро, Миризливко.
- Дийдс, искаме картичка!
- Да!
"На път съм към големия град за малка командировка.
Никога не съм напускал Мандрейк Фолс преди. Не е ли това новинка?
Но докато съм там, аз знам, че ще тъжа по всички вас."
Тогава се върни при нас богат и ни черпи по чашка, брат.
Браво на теб, друже!
Полека!
Най-голямата история на годината, а ние нямаме нищо?
Вие, хора, жълти журналисти ли сте? Защото аз не мисля така.
Трябва да сте безмилостни. Когато аз започнах
спах в боклукчийската кофа на Том и Розан цели два дни,
дегизиран като кутия сладолед.
- Пипнах го!
Моят източник в Блейк казва, че хеликоптерът на компанията,
е отлетял оттам днес следобяд с двама пътници на борда
към Мандрейк Фолс.
- Накъде?
Някакво затънтено градче в Ню Хампшир.
Но сега се връща насам с трима пътници на борда.
- Това е един в повече!
- Не думай!
Това е нашият човек. Добра работа, Марти.
Очаквало се да пристигнат в Блейк Медиа в 17 часа.
Но са спрели неочаквано в Кънектикът.
Много се радвам, че си взех Голям Класически с бекон.
Благодаря, че спряхте. Направо е невероятно.
- Удоволствието беше наше.
- Харесват ли ти картофките, Сесил?
Имаш нещо на брадата... Майтап, бе!
Здравата го изпързалях, а?
Излизам в ефир след два часа.
Дотогава искам всичко за този човек. На теб говоря, Джим.
Също и на теб, Бейб. Бейб?
Къде, по дяволите, е Бейб?!
Пропусна още една оперативка. Мак е бесен.
Няма да е бесен, когато разгадая историята на Блейк.
- Какво имаш?
- Нищо. Ти имаш ли нещо?
Ще имам много след няколко часа.
Бъди добро приятелче.
Тази история ми е необходима. Разорена съм, а Мак ще ме уволни.
Как така си разорена? Правиш повече пари от всеки тук.
- За какво ги профука?
- За обувки.
Ще ти кажа всичко, което знам, ако черпиш един обяд утре
и ако твоето супер гадже...
не се опита отново да ме прегази с мотора си.
Няма страшно. Кен и аз май нещо се поскарахме.
Наистина ли? Значи се е изнесъл?
Бейб, защо спиш тук? Имам втора спалня.
Това го опитахме вече, забрави ли?
Събудих се, а ти се беше надвесил над мен и дишаше тежко.
Имахастматиченн пристъп. Не можех да си намеря аспиратора!
По-полека момчета, че "големите картофки" може да се завърнат.
Вие, момчета, запалянковци ли сте? Патс може и да стигнат до лигата тази година.
Долфинс много ги надценяват, а пък Джетс са пълна скръб.
Не бих казал това, г-н Дийдс.
- Само Дийдс. И защо така?
- Вие притежавате Джетс, Дийдс.
Така ли?
Кофти работа.
Дано не играят с Патс на финала, защото ще се наложи да се самоубия.
Все още много се притеснявам за това.
Какво си сложил в лулата, хашиш ли? Станал си параноик.
- Тоя тип е идеален за нас.
- Ами ако не ни продаде акциите си?
Щом можах да накарам Блейк да ми повери компанията си,
мога да накарам и този кретен да го направи... Я го виж.
Точно така, Андерсън.
Достатъчно!
Сухар.
Леле майко!
К'во става, Ню Йорк?
За мен е чест да дойда в най-великият град на света!
Поздравления, Дийдс. Сега ти си най-желаният ерген в Ню Йорк.
Не искам да срещна момиче, само защото съм адски богат.
Това е чудесно, но нека видим дали ще мислиш така,
когато посетиш някои от нашите мъжки клубове.
Какво?
Баща ми спасил майка ми.
Тя се пързаляла с кънки и пропаднала в леда.
Винаги съм мислил, че щесрещнаа моето момиче по подобен начин.
Тогава просто ще се оглеждам за дами в беда, за да помогна.
- Това би било чудесно.
- Хей, Мандрейк Фолс!
Охрана, спрете този човек!
Стой! Върни се!
Ще получи 100 бона за тази снимка. Ще я покажат по новините до час.
Заслужава си ги с тия номера в стил "Джеймс Бонд".
Не, заслужава да му прережат гърлото, мръсен шпионин! Да вървим.
Значи тук е живял вуйчо ми?
Да, сър. През последните 35 години на удивителния си живот.
- О,стреснаа ме!
- Аз съм много, много стряскащ, сър.
Виждам. Казвам се Дийдс.
Аз съм Емилио, сър. Аз съм вашият прислужник.
Прислужник ли? Не искам прислужник, но ако искаш да си ми приятел - става.
Приятели.
Да, добри приятели.
Бихте ли желали даслезетее в апартамента си? Сигурен съм, че денят е бил уморителен.
- Ако нямаш нищо против, Чък?
- Там ще си в безопасност.
Ще ни отнеме няколко дни да довършим документите, които да подпишеш.
- Иди и се разполагай.
- Страхотно.
- До скоро.
- Идвам след малко, сър.
Добре... Хей, приятно ми е. Аз съм Дийдс.
- Аз съм Рубен, сър.
- Това е много готин асансьор.
Наглеждай го, Емилио, или мястото ти изстива.
И аз се радвам да ви видя, сър.
Е, как върви асансьорниятбизнесс, Рубен?
Горе-долу.
Добре, добре!
Това беше добро.
Дяволска работа, какслезеа толкова бързо?
Стряскаш съм, сър. Оттук, моля.
Брей!
Брей!
Има ли нещо, сър?
- Това е ехо, сър.
- Да, пробвай го.
- Аз ли, сър?
- Голям купон е.
Хайде де, можеш и по-силно от това.
- О, сериозна работа.
- Благодаря ви, сър.
Здравей, друже, как я караш? Искаш ли да опиташ?
Браво.
Вие искате ли да се присъедините? Изкарайте някой странен звук.
Беше ми приятно. Е, аз съм уморен. Бих искал да си лягам.
- Оттук.
- Много ви благодаря. Лека нощ на всички.
Лека нощ.
Значи ти си лежиш тук, докато Поуст ти краде историята?
К'во става, Ню Йорк?
Той има фонтанче в стаята си. Страхотно.
Това е Хавайски пунш.
Той обожаваше...
Хавайски пунш.
Леле, как ме стресна, човече!
Страхувам се, че подценявате стряскането, сър.
Помагам ви при смяната на чорапите.
Ще ми сменяш чорапите ли? Не трябва да го правиш. Хайде, изправи се.
Благодаря ви, сър.
Освен това, няма да ти се иска да докосваш десния ми крак.
Претърпях сериозно измръзване, когато бях скаут. Я виж.
Доста гадничко, нали?
Гледката на този ужасен крак ще ме преследва насънво векии веков.
Да, това съм го чувал и преди.
Но странното е, че не чувствам нищо.
Така че дори да скочиш отгоре му, няма да ме заболи.
- Хайде, скочи отгоре.
- Предпочитам да не го правя, сър.
Моля те, скочи върху крака ми.
Не го усетих.
Какво друго имаш? Вземи ръжена и го фрасни.
- Необходимо ли е?
- Ще бъде голям майтап. Просто го вземи.
Всичките ми приятели правят това, когато се натряскат.
Хайде.
Давай. Цапардосай го.
- Нищо.
- Наистина ли?
Ненормална работа, нали?
Въобще не го усетих. Страхотно, нали? Продължавай.
Нищо.
Започва да ти харесва, а? Отсечи дървото!
Точно така!
Ти си болен! Ти си луд! Защо го направи?
Майтапя се бе, човек.
- Заблудихте ме.
- Видях лицето ти, беше като...
Трябва да попитамСиъдърр и Андерсън какво да правя днес.
Би ли извадил това от крака ми? Прикован съм към пода.
Готово.
Настоявам за пълна дискретност относно този разговор,
докато официално не придобия акциите на г-н Блейк.
Ако това е приемливо за вас, що се отнася до мен,
вие току-що закупихте 2 000 радиостанции.
Добро утро.
Дийдс.
К'во става?
Имаме малко работа.
И тази стая си има ехо. Сигурен съм, че вече го знаете.
Мога ли да ти помогна с нещо?
Просто исках да проверя дали днес трябва да правя нещо.
Мисля, че ние се справяме добре.
Трябва да правя нещо, докато подпиша документите. Все още притежавам това място, нали?
Какво?
Дами и господа, извинете ме за момент.
Разбира се.
Андерсън, к'во става, друже? Снощи сънувах онези картофки. А ти?
Опитах се да си направя вкъщи, но не беше същото.
Дийдс.
Всеки акционер, голям и малък, има глас в делата на тази компания.
Те упражняват този глас на ежегодното събрание на акционерите.
През останалите 364 дни на годината, служителите на компанията, като мен,
- водят шоуто.
- Имаш предвид сега, когато вуйчо го няма.
Да. И това не е само забавления и игри.
Тази компания е играч на толкова много нива и в толкова много сфери,
че управлението й е буквално непрекъсната 24 часова работа.
Снощи, например, спах само три часа.
Тогава всъщност е непрекъсната 21 часова работа, нали така?
Дръпнете се, госпожо! Не ми пука за никаква среща.
Г-н Сийдър, съжалявам...
Хей, миналия сезон съм изминал 3 500 ярда и няма да докосна топката отново,
докато не си вдигнете дебелите задници и не уговорим нови условия на тъпия ми договор.
Леко с езика, друже. Тук присъстват дами.
Затваряй си човката, богаташче!
Искам повече пари или ще ми лапате...
Предупредих те.
Изтърси се като чувал с картофи, това мога да ти кажа. Хайде.
Хайде, гиганте. Паднал - станал.
Дами и господа, футбол!
Какъв е проблемът с договора ти?
Мислех, че щом играя добре, ще мога да преговарям и да получа повече пари.
А ако не играеше добре, ние щяхме ли да преговаряме и да ти плащаме по-малко?
Мамка му, не!
Искам да кажа, не.
Не ми се вижда честно.
- Дийдс, Кевин има най-много тъчдауни.
- Всичко е наред, Чък. Аз ще се оправя.
Слушайте момчета, искам повече пари
или няма да стъпя на терена отново.
Ами тогава ще се наложи да те освободим.
- Да ме освободите ли?
- Да, уволнен си.
И ще мога да подпиша с друг отбор?
Можеш да правиш каквото поискаш. Но предлагам да промениш държанието си,
иначе никой няма да иска да работи с теб.
Чао.
Дийдс...
Кевин спечели купата Хейсман преди 2 години. Той е най-добрият ни играч.
- Не се притеснявай, ще се върне.
- Най-голямата грешка в живота ви!
Това нещо е супер.
Хей, защо не излезеш да се поразходиш? Тук всичко е наред. Вземи и това.
Не, ще го оставя. Но се обади, ако ти потрябвам.
- Разбира се.
- Благодаря. Обичам те, Андерсън.
На вас приятели - разбрах, че сте французи - казвам обратното на бонжур.
Много си готина като блондинка.
Не е ли много жълта? Струва ми се, че я направих много жълта.
Харесва ми, но нека аз да съм под прикритие. Това може да бъде опасно.
Той е казал, че харесва дами в беда, не мъже, които са сложили много одеколон.
- Ето го, идва.
- Благодаря за разходката.
- Пак заповядайте.
- Скрити камери готови. Действай.
- Марти, действай!
- Дадено!
- Господи, помощ!
- Дай целувчица.
- Помощ, ограбват ме!
- Добре!
Помощ! Помощ! Ограбват ме!
- Престани!
- Успех. Ще се видим в офиса.
- Не се притеснявайте, ще го хвана.
- По дяволите!
Спри веднага!
Хайде бе!
Какъв ти е проблемът, приятел?
Ела тук.
Взех ви чантичката, г-це. Намери си работа, приятел!
Госпожице! Госпожице!
- Добре ли сте?
- Какво стана?
Нека ви помогна да се изправите.
Добре, полека.
Мадам, току-що станахте жертва на нюйоркски разбойник.
Както предполагах, той беше страхливец и слабак.
Освен това беше се залял с толкова одеколон, че направо вонеше.
- Все пак, донесох ви това.
- Благодаря ви.
- Да ви заведа ли в болница?
- Не, не.
Ще се оправя. Само дето се чувствам малко замаяна и ограбена.
Добре съм.
Моля ви, нека ви заведа до"Бърза помощ".
Сигурна съм, че ще се оправя. Само трябва малко да...
може би, да се поразходя.
- Бихте ли?
- Разбира се.
Благодаря ви.
Толкова съм ви благодарна.
Името ми е Пам. Пам Доусън.
Името ми е Дийдс. Не съм оттук. На гости съм.
И откъде сте родом?
Мандрейк Фолс, Ню Хампшир. Малко градче, никому неизвестно.
Аз също съм от малко градче.
- В Айова.
- Така ли? Коя част?
Уинчестър..тън..фийлд...вил.
Да, градчето Уинчестъртънфийлдвил, Айова.
Съжалявам.
- И какво правите в Ню Йорк?
- Медицинска сестра в училище съм.
- Не може да сте училищна сестра.
- Защо, не ми ли вярвате?
Твърде сте добра за училищна сестра.
Сестрата в моето училище беше толкова гадна. Всеки път, когато й казвах, че ме боли корема,
ме изпращаше отново в час и казваше: "Стига си мрънкал".
- Но това е ужасно!
- Е, ама аз го казвах всеки ден.
Липсва ми майка ми.
О, колко мило.
Г-це Доусън?
Бихте ли се съгласили да излезете с мен
и да вечеряме заедно?
О...
Звучи ми чудесно.
- Така ли?
- Да.
- Да тръгваме тогава.
- Добре.
Проклет да си, Олд Спайс.
Значи си имате пицария и пишете поезия.
Какво ви води в големия град?
Всъщност, току-що наследих 40 милиарда долара.
Чудесно, но аз мисля, че всичко над 30 милиарда е прекалено.
Това ми хареса.
Косата ви е много руса и хубава.
Имам шведско потекло.
- Наистина ли?
- Да.
Дядо ми е бил в АББА.
Групата АББА?
Извинете, тук идват ли известни хора?
Известни, богати, влиятелни.
Наистина ли? В Мандрейк Фолс не идват известни хора.
Веднъж Стивън Кинг спрял на една от нашите бензиностанции,
но всички били прекалено уплашени, за да разговарят с него.
Предполагам, че е много страшен.
Джейк - момчето на бензиностанцията - го погледнал в очите.
Същата нощ отслабна със 100 кг.
Леле!
Пилето ви с пармезан ще бъде готово скоро.
Добре, друже. Хей, видях една двойка там. Имат годишнина.
Дай им това. Не им казвай, че е от нас.
Но това са около 20 000 долара!
Кажи им, че ресторанта черпи или нещо такова. Благодаря, друже.
Това е страхотен начин за харчене на пари.
- Това този, който си мисля, ли е?
- Кой?
Племенникът на Престън Блейк, мъжът с 40 милиарда?
Трябва да се запознаем. Дейв?
Боже, надявам се, че онзи разбойник се е прибрал жив и здрав.
- Г-н Дийдс?
- Да.
Г-н Саймъндс би искал да ви покани на тържеството си.
И защо?
За да се наслади на удоволствието от компанията ви.
Леле, това е много мило от негова страна.
Това беше страхотна прегръдка, Дийдс.
Страхотно беше, че ни поканихте на масата си.
- Срещали ли сме се?
- Не и ако нямате болно дете.
Сега наистина сте важен човек в този град, г-н Дийдс.
Не знам закаквоо говорите.
Аз пея в Метрополитен Опера,
а Блейк Медия дава 50% от бюджета ни.
Така че, от името на операта...
Благодаря ви!
Това беше страхотно!
Не би трябвало да благодарите на мен. Трябва да благодарите на вуйчо ми.
Той беше интересен човек.
С него бяхме в борда на директорите на Гугенхайм.
Така ли? Не съм сигурен, че знам какво е това, но ви желая успех.
Много бих искал да напиша статия за вас в "Нюйоркър".
Какво е "Нюйоркър"?
Това е списание.
С есета, остроумни карикатури.
Аз чета Мандрейк Фолс Газет и там също има няколко карикатури.
Знаете ли кой е бунтарят? Бийтъл Бейли.
Има една шапка и си прави неговите неща.
Но за мен е чест да срещна истински писател като теб, Джордж.
Аз се опитвам да публикувам нещата си от години,
но Холмарк са доста костелив орех.
- Холмарк?
- Той пише поздравителни картички.
- Опитвам се.
- Трябва да ни кажете някоя.
- Не съм сигурен, г-н Френч.
- Кой е г-н Френч?
- Не прилича ли на г-н Френч?
- Никога не съм го чувал.
Хайде де.
Добре, ще ви изрецитирам една.
Това е картичка за деня на майката, върху която доста поработих.
"Майче, ти си тази, която ме доведе на планетата Земя,
Ти си тази, която е страдала 14 часа на родилната маса.
Ти си тази, която ми правеше лимонада, когато се връщах от буйна игра.
Обичам те, мамо. Честит Ден на майката ."
Или нещо такова.
- Направо класика!
- Гениално, гениално, гениално!
Да не пишеш стихотворенията си с тебешир, Дийдс?
Невероятно!
Разбирам защо ме доведохте тук. Да ми се присмивате, нали?
- Не ставай глупав, Дийдс.
- Не се напъвай, Джордж!
Може да ви се струвам смешен, но ако дойдете в Мандрейк Фолс,
и вие може да ни сторите смешни. Само че никой няма да ви се присмива
и да ви кара да се чувствате глупаво, защото това не е възпитано.
Стиховете ми може да не са страхотни, но познавам хора, които ги харесват.
Както и да е, това е на-доброто на което съм способен. Да тръгваме.
Извинявай за това, Пам. Надявам се, че не съм те засрамил.
И ако не беше присъствието на г-ца Доусън, щях да ви смачкам тиквите.
Аз нямам нищо против.
Добре.
Неееее!
Мисля, че току-що се насрах.
Искате ли да разгледаме забележителностите, г-це Доусън?
Само да си напудря носа.
Чудесно. Аз ще взема палтото ви.
Хей, приятел, това ще стигне за всичко, което потроших. Извинявам се.
- Приятно ми беше, момчета.
- Благодаря.
Господи, това стана добър материал.
Искам повишение, Мак.
Здрасти, човече. Какво става?
Света майчице, Джон Макенроу!
Видях какво направи с онези, които ти се подиграваха. Браво!
Ти знаеш какво е да те дразнят, нали Джони Мак?
- Така си е.
- Аз съм Дийдс, между другото.
Дийдс, приятно ми е. Нека те черпя едно питие.
Г-це Доусън, това е Джон Макенроу.
- Г-це Доусън, приятно ми е.
- И на мен ми е приятно.
Обещах на г-ца Доусън да я разведа да разгледаме града.
Забележителностите са страхотни. Виждал съм ги и ги обожавам.
Нека ви покажа Ню Йорк, какъвто повечето хора никога няма да видят.
- Съгласна ли сте, г-це Доусън?
- Звучи ми чудесно.
Наздраве за прекрасната вечер в големия град.
Какво е станало?
Заповядайте няколко аспирина, г-н Дийдс. Ще направят главата ви по-малка.
- Как се озовах в тази пижама?
- Аз ви преоблякох.
Бях много внимателен, сър.
Мисля, че се опитах да изпия всичкия алкохол в цял Манхатън снощи.
И почти сте успели, според г-ца Доусън.
Г-ца Доусън! Не си спомням да съм я изпращал до тях. Тя добре ли е?
Позволих си волността да я изпратя с фирмената лимузина.
Тя беше дама в беда и аз й помогнах.
Снощи я сънувах.
Обикновено, когато се напиваш до безсъзнание, не сънуваш.
Така съм чел.
К'во става, Чък?
Най-новият милиардер на Америка...
глупав и пиян.
- Какво?
Каква нощ за Лонгфелоу Дийдс.
О, не. Знаят, че името ми е Лонгфелоу.
След като натупа няколко известни обществени личности,
Дийдс обедини сили с лошото момче на тениса Джон Макенроу
и глупостта победи още в първия сет.
Откъде са взели тези кадри?
Внимавай, Джони!
Що за каране е това? Ти си ш**** позор за шофьорите!
Не, сър - вие сте позор.
- Успяхме, човече!
- Джони Макенроу!
Виж, Дийдс се забавлява с Макенроу! Велико!
Обичам "Бийч Бойс".
"Дай да се натряскаме, дай да се натряскаме".
Това не е вниманието, от което се нуждаем точно сега.
Какво искаш да кажеш?
В момента ти си най-големият акционер
и хората могат да си помислят, че нестабилното ти поведение
може да доведе до нестабилност на компанията.
Виноват.
Виноват. Виноват.
Добре. Добре.
- Виноват.
- Добре.
Да извикам ли колата, г-н Сийдър, за да ви закара до погребението?
Какво погребение?
Погребението на вуйчо ти.
- Погребението му е днес?
- Днес, да.
Отивам да си сложа костюма.
- Много умно, Голяма уста.
- Сър?
В момента, в който този идиот се върне в скапаното си градче,
ти изхвърчаш оттук заедно с дебелия си пуерторикански задник.
Произхождам от Испания, сър.
Оле.
"Сега брат Престън се рее с орлите високо в небесата.
Защото живя живот, изпълнен с любов на земята.
Да, лети той високо горе,
защото си беше готин пич отколе.
Замина си той твърде рано, както ми изглежда
и мечтите си на нас завеща с надежда."
Тоя може да направи цяло състояние ако пише поздравителни картички.
"Да, ще помним Престън Блейк - велик персона.
Чиято вяра бе като от стомана.
Със сила, която никой не можа да сломи.
С характер, който никой не можа да покори.
Ай дасвършвамм вече, че да хапнем вкусно кексче."
Амин.
Извинете ме, преподобни, това беше умопомрачително.
Онази част с реещите се орли накара кожата ми да настръхне.
- Благодаря ти, братко.
- Един приятел ми подари халба.
На нея пише: "Трудно е да се рееш с орлите, когато си заобиколен от пуйки."
Но това, което вие казахте, беше по-добро.
И онова е хубаво.
Почивай в мир, Престън. С това днешната служба завършва...
Всъщност си мислех, че мога да кажа нещо.
Дийдси винаги е бил най-добрият оратор в училище.
Дийдси?
Между другото, добра работа, Ваша светлост.
Мислех, че гледаме Скуби Ду.
Здравейте, името ми е Дийдс. Аз съм племенник на Престън Блейк.
Написах стихотворение за него докато идвах насам, в главата си.
И сега ще го изрецитирам пред вас.
Не знаех, че ще съм пред шампиона по римуване - преподобния Шарптън.
Но така или иначе, ще ви го кажа.
"Катерил си се високо в планините, строял си небостъргачи в долините.
Правил си предавания телевизионни и си издавал вестници сензационни.
Бил си адски добър на борсата и пазарите.
Обичал си Емилио да ти сменя чорапите.
Не сме били ний близки никога, което тъжно е сега.
За всичко, което сме пропуснали, съжалявам не на шега."
Хубава рима.
"Чичо Престън, когато аз умра, кажи едно "Наздраве!".
Защото когато ти и аз се срещнем пред райската врата,
бирите аз ще донеса, бирите аз ще донеса."
Добър е.
Амин.
Знам, че се очаква ковчегът да е затворен, но там откъдето идвам,
смятаме, че е добре да се види тялото.
Прощавайте! Ще го затворя тоя ахмак.
Все още е доста замръзнал.
Почти успях.
Ще наглеждам компанията вместо теб. Обичам те.
Беше ми приятно да се запознаем. Благодаря за апартамента.
Това беше страшничко.
Всички, карайте внимателно към вкъщи.
Човече, тоя тип е доста сбъркан.
- Довиждане.
- Ще го видиш ли довечера?
Да, ще му се обадя около четири. Тогава свършвам работа.
Нали съм Пам Доусън, девствена училищна сестра от Уинчестъртънфийлдвил, Айова.
Това е безценен майтап.
Ти - девствена!
- Добре, благодаря.
- Извинете, сър.
- Аз му казах, че може да го вземе.
- Благодаря, Дийдс.
За нищо. Приятно ми беше да се запознаем.
Когато искате да ползвате банята, елате пак, ясно?
- Ще го направим, Дийдс.
- Добре.
Как мислиш, справих ли се днес на погребението?
Речта ви бе красива, сър.
Все още се чувствам зле.
Измъкнах ръката на вуйчо си, когато го прибирах обратно в ковчега.
Какъв късмет, че беше вече мъртъв, сър.
Въпреки че лицето му беше замръзнало така,
ми се видя, че е бил щастлив човек. Прав ли съм?
- Наистина беше.
- Хайде, седни, моля те.
А аз бях покрай него, точно както сега,
почти всеки ден през последните 30 години.
За какво си говорехте двамата?
Разговаряхме за живота, любовта, изкуство, вино, работа.
Научих много от него.
- Обзалагам се, че ти липсва.
- Така е.
Той ми беше като родител.
Виждате ли, никога не съм познавал баща си, а мама...
тя е починала при раждането ми.
- Искаш ли малко шоколадов флейкс?
- Не, благодаря.
Имам много работа.
- Благодаря. Това не е необходимо.
- Да ви е сладко.
Само още нещо.
Вашият вуйчо също не ми даваше да му сменям чорапите.
Аз харесвам крака.
Не знам защо.
Ало.
Здравей, Дийдс. Пам е. Пам Доусън.
О, толкова се радвам, че се обади. Ужасно съжалявам за снощи.
Не пия много често.
Мисля, че доста добре носиш на алкохол.
Но не за дълго, за съжаление.
Всичко е наред. И без това тази пола не я харесвах много.
Получавам обаждане на другата линия. Можеш ли да изчакаш за секунда?
- Разбира се.
- Благодаря ти.
Ало.
Г-н Дийдс, обажда се Кевин Уард, футболистът, който ударихте.
А, к'во става, приятел?
Исках да ви кажа, че премислих и искам да удържа на думата си.
И искам да спечеля Супер купата.
- Това е прекрасно, приятел.
- Татко ми иска да говори с вас.
Дийдс, обажда се Бъди Уард, бащата на Кевин.
Как сте, г-н Уард?
Исках само да ви благодаря, че дадохте на момчето ми добър урок.
Той е добро дете. Само трябва да внимава какво говори пред дамите.
Ще напомня на Кевин откъде произхожда.
Това ми звучи добре.
Говорил си мръсотии пред дама?
Не, татко, не!
Пам.
Тук съм.
Как си? На работа ли си?
- Да, в кабинета на сестрите съм.
- Имаш ли клиенти?
Клиенти? А, болни деца?
Ами, малкият Били Барти е тук.
- Не ти ли е добре, Били?
- Г-це Доусън, боли ме коремчето.
Полегни си малко и се отпусни.
Това беше добре. Добра работа.
Имам малко ако в гащите.
Много мирише.
Ами, изглежда имаш доста работа, така че...
по-добре да те оставям.
Би ли искала да направим нещо заедно довечера?
С удоволствие.
Супер.
Не можем да пием. Вкарах компанията в неприятности.
Това е добре. Възпитана съм никога да не пия алкохол.
Дори сладолед с ликьор.
Това ми хареса. Ще измисля нещо добро.
Ще се видим довечера.
Добре. Чао.
Това трябва да го пробвам.
Не беше ли страхотно?
Да не ме изхвърлят?
С теб съм.
Какво е това? Личният дневник на вуйчо.
- Дали да го прочета?
- Семейство.
Семейство - значи добре.
Добре, лека нощ. Гърбът ме боли!
- Приятно е да се работи с вас.
- Благодарим ви.
Благодаря за колелетата.
Леле, какво ще ги правиш твоите 20 000?
Ще си купя жираф. А ти твоите 20 000?
Ще напусна училище.
Добра идея, училището е за глупаци. Я ме вижте мен!
Паркът е много красив.
Тези дървета напомнят ли ти поне малко за Уинчестъртънфийлдвил?
О, да. Дори много.
Какъв беше животът там?
Беше много хубаво.
Спомням си как отивах до сладкарницата на ъгъла
и си купувах млечен шейк.
Каква беше къщата ви?
Беше във викториански стил.
Точно на главната улица.
- Със сини дървени капаци и голяма червена врата.
- Страхотно.
- Имаше гумена люлка в предния двор.
- Много ми харесва.
Помня, когато паднах от голямата ябълка на стария Бо Радли
и си счупих ръката.
А баща ми - това беше преди да почине
от онази ужасна проказа...
Той дойде, вдигна ме и ме занесе на ръце до кабинета на д-р Пепър.
Д-р Пепър?
Да.
Радвам се, че е бил там.
- Искаш ли да седнеш?
- Да.
- Благодаря ти.
- Удоволствието е мое.
Докато идвах насам четях дневника на вуйчо си.
Когато бил на 9 години,
неговото семейство единствено имало радио в целия квартал
и той мечтаел да стане радиоводещ някой ден.
Радиоводещ?
Знаеш ли, когато аз бях малка, исках да стана репортер за новините.
Интервюирах всички
и пишех бележки в малкия си дневник.
Това не харесваше на хората. Честичко ме шляпаха.
- Помниш ли им имената?
- Не, беше много отдавна.
Но баба ми казваше:
"Един ден ще пораснеш и ще работиш за "60 минути".
И ще направиш света по-различен."
Ти правиш света различен всеки ден. Ти си училищна сестра.
Както и да е, ето какво се случило с вуйчо ми.
По-късно, когато пораснал, отивал в някоя радиостанция
в 3 часа сутринта и водел радиопредаването един час.
Това е страхотно.
Така че, не губи надежда. Някой ден ще станеш репортер.
Ако наистина го искаш.
Би било хубаво.
- Боже Господи, пожар!
- Пожар?
- Трябва да помогнем.
- Трябва ли?
- Да тръгваме.
- Към пожара?
- Фифи, ела веднага тук.
- Хайде, ще ви хванем.
Махайте се! Никъде не тръгвам без котенцата си! Те са единственото, което имам!
Луда жена!
- О, милички, къде сте?
- Стълбата нагоре, качвайте се!
Лонгфелоу Дийдс, доброволец в пожарната команда на Мандрейк Фолс. Ще се кача за нула време.
- Той е луд.
- Но май ще се качи горе.
- Погледнете го.
- Къде е тръгнал?
Внимавай, човече!
- Съли, кой е този горе?
- Не знам.
Казва, че е от пожарната на Мандрейк Фолс.
- Как се катери така добре?
- Сигурно има маймунски гени.
Чест е да работя с най-смелите момчета на Ню Йорк.
Внимавай!
- Идвам!
- Милички, къде сте?
- Госпожо!
- Господи, тук е ужасно топло.
- Котенца, елате при мама.
- Успокойте се. Всичко ще се оправи.
Добре, но аз няма да тръгна без моите котенца.
- Колко имате?
- Седем.
Мамка му стара! Да се залавяме тогава.
- Извинете за израза.
- Извинението се приема.
- Огънят ме възбужда.
- Охладете страстите.
- Ела тук.
- Това е Фреди.
- Започваме!
- О, котенцата ми!
- Добро хващане, Пам!
- Добро хвърляне, Дийдс!
- Това е Фробо. Благодаря ти, скъпи.
- Идват към вас, момчета.
Аз ще взема това.
- Има още много.
- Добре, добре.
Да му се не види, това е котка!
Какъв скок! Ще те хвана, котенце.
Добро хващане!
Остана още една.
Фифи, къде си?
- Мисля, че намерих Фифи.
- О, Господи!
Дръж се, приятел!
Хванах я!
Добре, да го направим заедно.
Внимавай. Дийдс!
Добре, ще скочат заедно.
О, по дяволите!
Дийдс!
Добре съм.
Вие добре ли сте?
Да, добре съм. Благодарение на теб!
Боли ме така!
Лонгфелоу Дийдс отново е на фокус.
Неговата последна жертва, е Корета Кийлинг,
чието единствено престъпление е, че обича своите котки твърде много
и е позволила Дийдс да разбере за това.
- Само да те докопам!
- Махай се!
- Харесва ми.
- Ето две!
- Убиец на котки!
- След като довърши котките й,
той обърна поглед и към самата г-ца Кийлинг.
Господи!
Това не е моят материал.
Лонгфелоу беше ли затворен? Разбира се, че не!
Докато всички спазваме закона, богатите плейбои като него, му се присмиват.
Лонгфелоу Дийдс - магарето на седмицата.
Кой, по дяволите, е скалъпил това?
Аз. Първите ти кадри бяха добри, но това трябваше да го подсиля малко.
Истината беше страхотна история.
Той спаси тази жена и нейните седем котки.
- Той е герой!
- Герой е добре.
- Покварен, луд и извратен е по-добре.
- Да, по дяволите!
Материалите, които носиш са страхотни! Продължавай в същия дух.
Господи, как можахме да причиним това на толкова мил човек?
Мил ли? Мил?
Я ме виж!
Мил ли беше, когато ме преби като куче?
- Ти ме ограбваше!
- Бейб!
Никой не е толкова добър, колкото тоя се представя, че е.
Не бъди глупачка.
Той не заслужава това.
Той не заслужава теб.
Ох, врата ми!
Чувствам се като идиот... Направиха ме на глупак, Джан...
Мислех да отида в "Поглед отвътре"
и да го ступам тоя Макграт, че да го помни цял живот.
Звучи добре, но недей да се принизяваш до тяхното ниво.
Ти си много по-добър, Дийдси.
Така че се дръж. И помни, че ние винаги ще те подкрепяме.
Благодаря, Джан. Вуйчо ми наистина е изградил невероятна компания.
Заради него 50 000 човека имат работа.
И винаги се е опитвал да постъпва правилно.
Изглежда наистина невероятно.
Не забравай, че ти е бил роднина.
Стига за това... Кажи ми нещо повече за това момиче.
Много е симпатична... израснала е в малко градче, като мен.
Дийдси, ти мръсно копеленце...
Трябва да я тръшнеш преди да е забила някой друг, хлапе.
Уха!
Той мисли, че си ти. Мисли, че си ти.
- Давай, Сийдър. Запрати я здраво, приятел.
- Ето я.
О, опитва се да ме убие! Добър си.
Когато поиска да играем, помислих, че знаеш как се прави това.
Не, Джони Макенроу каза, че е дяволски лесно.
А и това е била любимата игра на вуйчо, нали така?
- Откъде знаеш това?
- Прочетох го в дневника му.
Наистина ли?
Не знаех, че е водил дневник.
Извинявай за това, пич.
Няма нищо. Той е нов член.
Топка, момче.
Топка, момче!
Добре, скъпи, готов съм за теб.
Добре ли си?
- Няма проблем.
- Андерсън, това ти хареса, нали?
Така си е.
Слушай, Дийдс, имам добри новини.
Онези документи ще бъдат готови за подпис утре.
Така че можеш да си спокоен, че компанията на вуйчо ти ще бъде в добри ръце,
а ти ще можеш да се върнеш вкъщи с 40 милиарда по-богат.
Мислех си малко да поостана и да се помотая тук,
и да дойда на някои срещи с теб.
- Какво?
Грешка.
Прецених, че мога да се науча, както с тениса.
Кълна се в Бога, не го правя нарочно.
Не е задължително да продам акциите си веднага, нали така?
Пък и срещнах това момиче, Сийдър. Кълна се, мисля, че тя е истинската.
Това е чудесно.
Тази те улучи точно в гърлото, а?
Само да те питам, ако те удари, точките за мен ли са или за теб?
- За теб.
- Тогава предполагам, печеля.
Информация за Дийдс. Среща при душовете.
Исусе Христе!
Кой сте вие? И какво искате да ми кажете?
Аз съм младши продуцент в "Поглед отвътре".
Имам информация, която ще ви помогне да разкарате Дийдс. Интересува ли ви?
Много. При условие, че информацията е добра и спрете да си сапунисвате задника.
- Познавате ли приятелката на Дийдс?
- Училищната сестра?
Не съвсем.
Люси, донеси ми материалите. Д. Д. ще ти каже къде са.
Хей. Какво, по дяволите, правиш в стола ми?
Чък Сийдър.
Мисля че вие и аз можем взаимно да си помогнем, г-н Макграт.
- Вълнуваш ли се заради пътуването?
- Много се вълнувам.
- Къде ме водиш?
- Казах ти, изненада е.
Е?
"Уинчестъртънфийлдвил, Айова."
По дяволите!
А, за първи път те чувам да ругаеш.
Толкова се вълнувам!
Вие всички уинчестъртънфийлдвилци, познахте ли това малко момиче?
Ще ви припомня: "Паднах от дървото на Бо Радли
и ръката ме боли адски!"
Хайде де, това е малката Пами Доусън!
Здравейте.
Да не си роднина на Бил Доусън?
Да, роднини сме.
Мисля, че те помня.
Ти нямаше ли гърбица?
- Да, това съм аз. Имах малка гърбичка.
- Така ли?
Не беше малка гърбичка.
Момичето, за което се сещам, имаше цяла пясъчна дюна на гърба си.
Добре, беше огромна гърбица, а аз съм малко чувствителна на тази тема.
Виж, Марта, това е Квазимодо, колко е пораснала само.
Колко хубаво! Мислех, че си умряла.
Всъщност тя е станала училищна сестра.
- Ти си медицинска сестра?
- Да.
Какво да направя за това тук?
- Аз бих се обърнала към д-р Пепър.
- Кой?
Беше много приятно да ви видя отново. Ще тръгваме вече.
Чао.
- Здравей, пощальоне.
- Добро утро.
Как си?
О, Господи, ето я.
Сини капаци, червена врата, гумена люлка. Това е твоята къща, нали?
Как да не я познаеш?
Хайде.
Как сте? Знаете ли кой е това?
Тя е живяла в тази къща, когато е била малко момиченце.
Вярно е.
Тя е живяла тук, сега вие живеете тук. На практика сте братовчеди.
Толкова много спомени.
Откъде да започна?
Това е нашата камина...
където татко палеше огън...
с дърва.
Това е трапезарията, където ние се хранехме с ястия...
от храна.
Това е стаята на брат ми.
Родителите ми мразеха брат ми.
Татко ми построи тази къща със собствените си ръце преди 6 години.
Татко ти е лъжец.
Ти как така...
Той се задави. По-добре да тръгваме.
- Помогнете му.
- Какви ги говориш?
- Ти си сестра, помогни му.
- Спасете го!
- Отдръпнете се, деца.
- Той ще умре!
- Заведете го в болница!
- Потупай го!
- Спасете го!
- Извади го от него!
Спасете го, моля ви!
- Това беше забележително.
- Благодаря ви.
Аз му спасих живота!
Ти си моят герой, сестра Доусън.
Благодаря.
- Добро паркиране, друже.
- Благодаря, Дийдс.
Проба, проба.
Проба, проба.
Прекарах си чудесно.
Блягодаря ти за прекрасния ден.
- Благодаря ти, че ми показа града си.
- Надявам се и аз да видя твоя роден град.
Може би някой ден това ще бъде моят нов роден град.
Дийдс...
- Има нещо, което трябва да ти кажа.
- Какво има?
Какво?
Върни се в Ню Хемпшир и се радвай на богатството си.
Просто...
Не позволявай повече на никого да те наранява, разбираш ли?
Глупачка.
Пам.
Написах ти поздравителна картичка.
Малко е глупава.
Но съм работил доста върху нея, така че не ми се присмивай.
Помниш ли, когато отидохме в ресторанта първата вечер
и ти поръча пиле пармезан?
Та ти нарисувах чиния.
Ето го пилето и сиренето
и лингуините. Отне ми доста време да направя завъртулките.
Красиво е.
Вътре има стихотворение за теб.
"Дъхът ми спира, сякаш съм удавник
Препълнено с любов, сърцето ми ще експлодира.
Устата ми пресъхва, ръцете ми треперят
Сърцето ми е твое за вечни времена.
Държа се странно, сякаш не съм аз
Танцувам леко, весело, в захлас.
Най-накрая бедното момче
Разбра какво е то - любовче."
Не можах да измисля рима на "момче".
"Дръвче" и "парче" не стават.
Съжалявам, Дийдс.
- Наистина съжалявам.
- Не съжалявай, беше невероятно!
Здравейте, г-жо Финч...Атикъс.
Приятни сънища.
- Ал, ще се прибера пеша.
- Добре, Дийдс.
Обичам Ню Йорк!
На никой не му пука!
Влюбена съм в него.
Довечера ще се видим и ще му разкажа всичко.
- Вероятно ще те шамароса.
- Надявам се да го направи.
Хайде, Бейб, събуди се.
Наистина ли искаш да захвърлиш всичко, заради тоя тъпак?
Той не е тъпак. Той е човек с добро сърце, когото мислим за особняк,
защото не споделя нашето чувство за ирония.
- Цялата тази подла, злонамерена, фалшива...
- Идиотщина?
Да, идиотщина.
Е, след няколко минути аз ще си облека палтото Версаче,
ще се кача на мерцедеса си, ще отида до апартамента си на 5-то авеню
и ще стисна големите, фалшиви цици на гаджето си.
И за всичко това плаща идиотщината, за която ти говориш.
Браво на теб, Мак. Все пак ще му кажа.
Е...
Бейб Бенет се влюбва.
Радвам се за теб. Наистина.
Ще ми липсваш, Бейб.
Ти си добро момиче.
Мислите ли, че ще й хареса?
Добре.
Пилешко пармезан? Чудесно, благодаря.
Я да чуем?
- Ще й хареса, г-н Дийдс.
- Добре.
- Емилио, изглежда много красиво.
- Благодаря.
Розите са много високи. Няма да мога да я виждам.
- Имаме ли нещо по-малко?
- Да, сър.
Добре.
Байрън?
Това е чудесно.
- Би ли седнал за секунда?
- Да, сър.
Кажи ми нещо. Представи си, че ти си тя.
- Аз ли, сър?
- Моля те.
Ами...
Много мило от твоя страна, че ме покани да вечеряме заедно тази вечер.
Удоволствието е мое.
Всъщност си малко височък. Можеш ли да се наведеш малко?
- Така ли?
- Така е добре.
Това е една от най-хубавите срещи, на която съм била.
Караш ме да се чувствам особено.
И ти ме караш да се чувствам особено.
Ето защо ти купих това.
Добре, наведи се напред.
- Наистина те харесвам много.
- И аз те харесвам.
- Не мога да спра да мисля за теб.
- Не мога да спра да мисля за теб.
Моля те, позволи ми да докосна краката ти.
Добре, стига толкова. Можеш да станеш вече.
- Дийдс.
- Приятели.
Искахме да дойдем и да ти пожелаем всичко най-добро за голямата вечер.
Много благодаря. Толкова съм нервен. Досега не съм правил предложение за женитба.
Часът е 19:30, време е за "Поглед отвътре".
Няма да има повече неприятни изненади, нали?
Не мисля. Цял ден не съм правил нищо глупаво. Бях тук.
Да видим какво скапано шоу ще направят, когато не могат да се заяждат с Дийдс.
Прощавайте.
- Бихте ли пуснали Канал 8, моля?
- Веднага.
Добре дошли в "Поглед отвътре". Аз съм Майк Макграт.
Всички ние тук в П.О. се гордеем със способността си да се справяме
с всяка ситуация със съпричастност и разбиране...
Добре, приятел.
...докато спазваме подходяща журналистическа дистанция.
Но какво става, когато репортер стане част от собствения си разказ?
Какво се случва, когато журналистка се влюби в идиот?
Това е Лонгфелоу Дийдс с Пам Доусън.
- Не мога да повярвам, че я въвличат в това.
- Училищна сестра,
която наскоро се е преместила в Ню Йорк от Уинчестъртънфийлдвил, Айова.
Но почакайте. Няма ли поразителна прилика между Пам Доусън и...
Бейб Бенет - младши продуцент в "Поглед отвътре"?
Всъщност двете са едно и също лице.
Ще сложим в апартамента ти наблюдателни камери.
Звучи добре.
Дийдс.
Дойдох, за да се опитам да ти обясня.
Аз съм най-големият глупак на света.
Този град може да бъде жесток.
Мястото ми не е тук.
Не мога да управлявам живота си, та камо ли да управлявам компанията.
Разбира се, че можеш. Добрата новина е, че документите са готови.
Щом ги подпишеш, ние получаваме акциите си, а ти получаваш 40 милиарда.
Не ги искам тези пари. Дайте ги за благотворителност.
- Коя организация е добра?
- Фондът за Образование на негрите?
Добре, дайте ги на тях.
Да те закараме ли до летището? Хеликоптерът може да те закара вкъщи.
Благодаря, няма нужда. Ще се оправя сам.
- Приятно ми беше да се запознаем.
- И на нас, Дийдс.
Сбогом!
Сбогом.
Не е редно.
Не е редно.
Здравейте, вие сигурно сте Джан. Аз съм...
Знам коя си. Чук-чук Доусън.
Малката г-ца Уличница Повлеканова.
Добре, заслужавам си го.
Имаш ли представа колко много го нарани?
Няма начин да се доближиш до това момче.
Трябва да го намеря и нищо не можете да направите, за да ме спрете.
- Много мога да направя, за да те спра.
- Трябва да знае колко зле се чувствам.
И че бих отишла до края на света,
бих направила всичко, ако можех да върна това, което му причиних.
Съжалявам, всичко, което чух, беше "Ала-бала, аз съм мръсен парцал."
Виж какво ще ти кажа. Ако минеш покрай мен...
ще ти кажа къде е.
Да полудуваме!
Ела при мама!
Шест години съм работила в родео. Постарай се, дребосъчке.
Имаш предвид така ли?
Къде си тръгнала да риташ? Аз нямам топки, глупаче!
Ставай!
- Пусни ме долу!
- Дадено!
- Само ми кажи къде е Дийдс.
- Докарай кльощавия си задник насам.
Ще те накълцам на малки парченца.
Добре ли си?
Добър ритник, скъпа. Добър ритник.
Лудо око?
- Добре.
- Заповядай.
Фъстъчено масло и бамя. Добра комбинация.
Не се тревожи за случилото се. Времето лекува всичко.
Освен тези луди очи.
Хубаво е да си вкъщи. Поне това знам със сигурност.
Не говорих на теб, Дийдс. Говорех на онази катеричка ей там.
Макар че е срамота, дето оня Сийдър
разпродава компанията на вуйчо ти и уволнява всички онези хора.
Откъде си чул за това?
Гледам канала на финансовия пазар непрекъснато.
Гледам го, защото подозирам, че водещият е зъл горски дух.
Може да баламосва всички останали, но не и мен.
Ето го.
Помощ!
Помощ!
Дийдс! Помощ!
Дийдс! Помощ!
О, Господи! Дийдс!
О, Господи!
Къде си скрила камерата, в гората ли?
Няма камера.
Толкова е студено. Моля те!
И тук ли те нападнаха?
Толкова...
съжалявам.
Наистина те обичам.
Глупости!
Идвам!
Пази се! Пази се!
Идва черният крак!
Не!
Знам, че е гаден, но го хвани.
Хванах те. Държа те.
- Господи, кракът ти е отвратителен!
- Знам, знам. Ела тук.
Хайде, добре ли си? Добре ли си?
Така мисля.
Не си падала от ябълково дърво, нали?
Не.
Но наистина те обичам.
Дори не те познавам.
Съжалявам.
Толкова съжалявам.
Компанията е на парчета. Голямото наследство на Престън Блейк отиде при най-силния купувач.
Шокиращото изявление на Чък Сийдър днес потвърди, че Блейк Медиа
ще бъде разделена и разпродадена парче по парче.
Единственият човек, който можеше да спаси фирмата -
Лонгфелоу Дийдс - очевидно се е отказал от правото си на глас и е напуснал града.
Очаква се продажбата да мине с единодушно съгласие
на ежегодното събрание на акционерите утре следобед тук, в Ню Йорк.
Източници съобщават, че вероятно всички 50 000 работници на Блейк
ще загубят работата си.
Я чакайте малко. Аз работя в Блейк!
По дяволите! Гадна работа!
Дами и господа, най-важното е, че тази продажба
ще донесе на всички вас, както и на мен,
значителна премия за всяка една акция.
Но преди да гласуваме, юристите на компанията имат изискване да предоставя думата на
акционери, които искат да се изкажат за или против този план.
Някой иска ли да се изкаже?
Разрушаването на тази компания би било оскърбление за един велик човек.
Изплаши ме!
Това е неизразимо безчинство и не трябва да се допуска.
Извинете ме. Аз искам да се изкажа.
Лонгфелоу Дийдс.
За съжаление, откакто ми продаде твоите 300 милиона акции
нямаш право да говориш на тази среща.
- За твое съжаление
тази сутрин купих една акция от Блейк Медиа.
Ти ми каза, че всеки акционер има право на глас във фирмата.
Дори и малкият.
Имаш 2 минути, но не забравяй, че аз контролирам 49 % от фирмата.
Ще трябва да убедиш почти всички останали...
да намразят парите.
Здравейте всички! Аз съм Дийдс.
За известно време бях голяма клечка в тази фирма.
Бях адски богат и могъщ.
Така, да си богат и могъщ не е лошо нещо.
Изглежда сякаш онзи приятел там знае много добре това.
Но проблемът е какво може да се случи, когато решиш,
че би направил абсолютно всичко, за да станеш богат и могъщ.
Не знам кой ти е взел близалката днес, синко,
но в момента говориш на вятъра.
Това, което казвам е - когато сте били деца,
дали сте мечтали някой ден да станете безмилостни инвеститори,
които мислят с портфейла, вместо със сърцата си?
Хайде де, аз знам, че не съм мечтал за това.
Аз исках да стана пожарникар.
Исках да бъда човекът, който всички викат, когато са в беда.
Исках да помагам на хората.
А също така и да се спускам по онези готини дълги пилони.
Но парите бяха последното нещо, за което съм мислил тогава.
А вие, сър? Искало ли ви се е да станете пожарникар?
Не, никога.
Честно казано, исках да стана ветеринарен лекар.
Много добре. И защо?
- Исках да помагам на болните животни.
- А сега с какво се занимавате?
Притежавам верига от кланици.
Май сте отишли на другия край, а?
Добре.
Там отзад. Хайде, кажете ми какво сте искали да станете.
Аз исках да стана фокусник.
- А сега с какво се занимавате?
- Имам порнографски сайт.
Това също прави хората щастливи, предполагам, но по възмутителен начин.
- Някой друг?
- Исках да стана сенатор.
- Исках да стана цветар.
- Международен ресторант за палачинки.
Исках да стана мъж.
Това обяснява доста неща.
Исках да стана шампион по пинг-понг.
Но не сте станали такива, каквито сте искали, нали така?
Всеки е направил компромис, после още един, а сега
сте готови да лишите 50 000 човека от работата им, за да направите бързи пари. Хайде бе!
Обзалагам се, че ако се върнем към шестокласниците в себе си
те биха ни сритали задниците и биха сложили дъвка в косите ни,
дори само защото сме си помислили такива неща.
Той е прав. Аз лично бих си наритал алчния задник до червено.
Аз бих се бутнал от въртележката.
Аз бих се завързал гол към някой стол и бих горял цигари по тялото си.
Някой искал ли е да става психиатър?
Само се шегувам, приятел.
Все още има надежда за децата в нас.
Моля ви, не разрушавайте компанията на чичо ми.
Винаги съм искал да го направя.
Ами...
Това беше много трогателно, Дийдс.
Изглежда, че разпродажбата беше осуетена.
Освен ако не забравям нещо.
А, да - моите 300 милиона гласа...
плюс 5-те милиона, които контролирам като пълномощник на чуждестранни инвеститори.
Така, как ли да гласувам с моите 51%?
Гласувам "за".
305 милиона пъти.
Така че няма начин. И Блейк Медиа вече не съществува.
Не толкова бързо, Чък.
За твое съжаление, когато бях малка, исках да стана добър репортер.
Г-це Бенет, не знаех,че и вие сте акционер.
Има някои неща, които не знаете.
Как да оскубете веждите си, например.
Така, когато Дийдс се е отказал от наследството, то не е било негово.
- Какви ги говорите?
- Това е дневникът на Престън Блейк.
Откраднах го и го прочетох.
Моля те, не ми се ядосвай. Имах добър мотив, ще видиш.
Искам да прочета пасаж от дневника на г-н Блейк
с дата 12 април 1957.
"Аз съм вулкан от страст.
Постигнах толкова успехи в бизнеса, защото винаги слушах сърцето си."
Сега трябва да го послушам...
в любовта.
Само ако тя ми дадеше знак.
Да избърша ли листата на фикуса ви, г-н Блейк?
Можеш да ме наричаш Престън.
Да избърша ли листата на фикуса ти, Престън?
Да.
Да!
Да!
Коя е била тази тайнствена жена?
Това е отчетната книга на Блейк Медиа от април 1957 год.
През нощта на 12-ти само една жена е работила на етажа на Блейк.
За нещастие, девет месеца по-късно тя е починала при раждането на сина си.
Син, който е роден...
на 23 януари 1958...
Това е рожденият ми ден.
...от г-ца Консуела Лопес.
Това е майка ми.
Ето го законният наследник на 40-те милиарда долара!
Това са мои пари?
Елементарен ДНК тест ще покаже,
че Емилио Лопес е основният акционер на Блейк Медиа.
- Това са моите пари!
- Това са твоите пари!
Това са моите пари!
Браво, Емилио!
Ще направя хубави неща за всички.
Безплатни уроци по фламенко за всички!
Хора, хора! Моля ви!
- Това са моите пари.
- Не се оставяйте да ви мамят. Всичко това са лъжи.
Г-н Сийдър...
Уволнен сте!
Не можеш да ме уволниш!
Аз съм шефа!
Махнете ръцете си от мен! Аз съм Чък Сийдър!
При езерото, когато спаси живота ми,
за което така и не успях да ти благодаря подобаващо.
- Няма защо.
- Ти каза, че не ме познаваш.
И тогава осъзнах, че самата аз не се познавам.
Започнах да работя по въпроса и ето какво имам досега:
Името ми е Бейб Бенет. Отраснала съм в Сайоса, Лонг Айлънд.
Имам кафяви очи и вече не знам какъв е естественият цвят на косата ми.
Когато бях в 5 клас, се влюбих в Уолтър Кронкайл.
И наистина имах онзи дневник, за който ти разказвах.
Обичам Брус Спрингстийн, Алмънд Рока и филмите на Абът и Костело.
Не обичам брюкселско зеле и глезените си.
Най-важното е, че знам, че оплесках много лошо нещата.
И че имам желание да прекарам остатъка от живота си,
молейки те да ми дадеш още един шанс.
Защото съм толкова влюбена в теб.
И определено съм сигурна, че тази любов е истинска...
Ти си луда.
Имаш красиви глезени.
Да си отиваме у дома.
Уволнен си. И ти. И ти.
О, ти, сър. Ти определено си уволнен.
Бих искал да остана. Мисля, че мога да бъда от полза, ако ми се даде възможност.
Не си уволнен. Но утре сутринта ще ми позволиш да ти сменя чорапите.
Добре.
А ти, Лонг-Лонг-Лонгфелоу...
Ти си този, който направи всичко това възможно
с красивите си думи и с прелестния си дух.
И г-ца Бенет, с вашето прекрасно проучване.
Как мога да ви се отблагодаря?
Всичко, което искам е приятелството ти, Емилио. Ти си добър човек.
Ще ми липсваш.
Дийдс!
- Какво ще кажеш за 1 милиард?
- Става.
Готово.
Господи!
Не мога да повярвам!
- Какво е това, Дийдси?
- Писмо от Холмарк.
Искат да купят една от картичките ми.
- Брей, коя?
- Тази, която написах за теб, помниш ли?
Дали помня?
"Дъхът ми спира, сякаш съм удавник
Препълнено с любов, сърцето ми ще експлодира.
Устата ми пресъхва, ръцете ми треперят
Сърцето ми е твое за вечни времена.
Държа се странно, сякаш не съм аз
Танцувам леко, весело, в захлас.
Най-накрая бедното момче
Разбра какво е то - любовче."
Толкова се гордея с теб!
Можете ли да повярвате, че Дийдс купи на всички такива?
Леле, наистина са бързи!
Добре съм!
Нищо ми няма!
Преводът е базиран върху превода на Мария Тодорова mtt@top.bg
Редактор: Неизвестен