The Chronicles Of Riddick - Pitch Black 2 (2004) (fico-riddick-proper-a.srt) Свали субтитрите

The Chronicles Of Riddick - Pitch Black 2 (2004) (fico-riddick-proper-a.srt)
Те са армия, различна от останалите,
пътуваща през звездите към място, наречено "Андавърс".
Тяхната Обетована земя - съзвездие на мрачни нови светове.
Наречени са некромангъри.
И ако не те променят... ще те убият.
Техен водач е Лорд Маршал.
Той самият е стигнал до портите на Андавърс.
И се завръща различно същество.
По-силен, по-странен...
Полужив и полу...
нещо друго.
Ако оцелеем, нов баланс трябва да бъде постигнат.
В нормални времена злото се побеждава с добро.
Но във времена като тези...
трябва да се победи с друг вид зло.
ПЪЛЕН МРАК 2 ХРОНИКИТЕ НА РИДИК
U.V. Система Планета 6
Виждам го. Екшънът започва.
Внимателно! Почваме.
Внимателно!
Давай!
Давай!
Стреляй!
По дяволите!
- Още бяга.
Млъквай! Ей сега го хванах! Стреляй!
Сега!
Туумс!
Ридик.
Не знам, Туумс. Изглежда доста тясно.
Не и от моето място...
Това е най-големия ден за разплата. Така че си слагай памперса.
Да го направим.
Три метра от едната стрна и метър и половина от другата.
Идва критичната точка.
Какво по дяволите беше това?
Момчета виждате ли Ридик?
Текс?
Боже!
Уби двама, а дори не го видях.
- Какво мислиш, Туумс?
- Мисля, че си ми новия стрелец.
Вземи оръжието.
Стой отгоре този път.
Направи три грешки.
Първо, прие задачата.
Второ, дойде с малко хора.
Четири души за мен е обидно.
Но най-лошата грешка, която направи е...
че нямаш оръжия.
- Колко струва главата ми?
- Един милион.
- Милион и половина.
- Кой ще плати милион и половина за пресъпник?
Частно лице.
Ей, ей! Спокойно!
Анонимен е! Така пишеше.
Коя планета?
Главен Хелион.
Къде си тръгнал? Последен въпрос...
и се постарай да отговориш вярно, приятел.
Чий е този кораб?
- Мой?
Грешен отговор.
Знаех си, че ще дойдат за мен. Отне им пет години, но аз знаех.
Тези идиоти нямат чест.
Нямат правила.
Но да има награда за главата ми заради свещеник!
Този, чийто живот спасих.
Научих си урока... Няма такова нещо като приятел.
Може да се случи само нещо лошо ако ти стане много близък.
Лошо за тях. А сега, обратно към цивилизацията.
Всичката светлина и всичко, което мразя.
Исках само да ме оставят намира.
Дестинация: Главен Хелион
Намалете и се пригответе за инспекция.
Ей! Чуваш ли ме?
Следвай това!
Система Хелион Планета Главен Хелион
Знаеш ли, че всичките ти врати бяха заключени?
Преди 5 години... Спасих двама души от онази планета.
Дете, което всички други мислеха за момче...
...и свещеник...
...търсещ новата Мека.
Казах на един човек къде ще отида.
Имах доверие на един човек.
И направих грешка.
- Няма прост отговор...
Каквото е казано, е казано за да ни даде шанс.
Шанс за борба.
Ако не беше заплахата от инвазия нямаше да те предам.
- Давам ти думата си.
- Ридик!
Дъщеря ти.
- Не..
- И името и е...?
Ако имаш проблеми с мен нека си останат с мен.
Не ти трябват имената им.
Зиза... Казвам се Зиза.
Зиза.
- Сладко дете...
- Наистина ли си убивал чудовища?
Тези, които са щели да наранят баща ми?
- Така е.
- Хайде, Зиза, тръгвай.
Кого трябва да убия за да няма награда за главата ми?
Казва се, че спокойствието винаги ги предхожда.
Тези погубници на светове.
Планетите със злато изчезнаха.
8 милиона изчезнали заселници. Цялата екосистема също е изчезнала.
Как да спася семейството си?
Чу ли нещо от това, което казах?
Каза, че всичко е свързано с дъното на вселената, нали?
Точно така.
Това време дойде.
Този, който очакваш, е вече тук.
А чие е това гърло?
Ако ми прережеш гърлото, няма да мога да отхвърля офертата, която те доведе тук.
Ще ти кажа, защо бе толкова важно да дойдеш.
Ще отдръпна острието, когато вече няма награда за главата ми.
Това е Ареон. Тя е пратеник на стихийната раса.
Не ти мисли злото.
Малко са хората, които са срещали некромангър и са доживяли да разговарят с него.
Така че когато аз говоря, ти трябва да слушаш.
Некроманга.
Това е името, което ще промени или убие...
всяко останало човешко същество.
Освен ако не се открият фюрианските воини.
Те са расата, която няма да се поддаде.
Единствената раса, от която некромангърите все още се боят.
Може би трябва да се престориш, че аз мога да говоря с някой, образован в Слънчевата система.
Всъщност, не се преструвай...
Има една история, Ридик. За млади мъже, фюрианци.
Удушени при раждането си.
Удушени със собствените си гласни струни.
Когато Ареон каза тази история на лидерите на Хелион, аз и казах за теб.
- Какво знаеш за ранните си години?
- Помниш ли родната си земя?
- Къде е била?
- Срещнал ли си други?
Други като теб?
- Сестро, те не знаят какво да направят. Просто ме искат.
- Говориш като един истински фюрианец.
Не ме интересува от къде съм. Искам да няма вече награда за главата ми.
Отваряйте! Хайде! Отваряйте!
Претърсват къщите. Търсят човек, който е пристигнал днес. Мислят че може да е шпионин.
- Шпионин? - Видя ли го някой, когато влезе?
- Престани!
Ще ги отпратя. Изчакай малко, моля те.
Изчакай една минута за да спасиш светове.
Това не е моя битка.
Значи... ще ни оставиш на съдбата ни?
Точно както направи с нея.
Ела. Ще опитаме да ги отпратим.
Няма никой тук!
Не се страхувате от тъмното, нали? Светлината ми дразни зрението.
Спомена нея?
Тя...
...те търсеше.
Хората умираха. Пратиха я в затвора. Не съм сигурен точно къде.
Но е на много гореща планета, на която не можеш да стъпиш.
- Крематория?
- Младият Джак.
Тя те имаше за по-голям брат. Боготвореше те.
Ти трябваше да я наглеждаш.
Тя никога не ти прости за това, че си замина, когато и трябваше най-много.
Трябваше да стои далеч от мен. Както и всички вие.
Ридик!
Ще спреш ли новите чудовища сега?
Фюрианци... Борят се до край.
Не, не! Отидете в скривалището.
Отиваме само ние.
О, да!
Оттук!
Бих казал, че сме в безопасност.
Стой!
Върни се, Зиза!
Елате!
Пусни ме при Зиза!
Когато всичко приключи.
- Пусни ме! Трябва да отида при семейството ми.
- Когато всичко приключи!
Да приберем семейството ти.
Елате!
Тук!
Не ме следвайте.
Стига ми толкова живот.
А на теб?
Да съберем останките.
Винаги успява да вдъхновява, нали? Падението на династията.
Помни си мястото!
- Мястото ми е до теб, съпруже.
От тук до Андавърс.
В тази вселена, представата за човека е изкривена.
Разделени на толкова много раси.
С объркани вяра и убеждение.
Нашата цел е да поправим това объркване.
Защото има друга вселена.
Друга вселена, която Той е създал.
Където всеки може да започне на чисто.
Където може да живееш без страдание.
Перфектно ново място, наречено "Андавърс".
Огледайте се. Всеки некромангър в тази зала...
Всички те победиха защитата ви само за една нощ.
Преди бях като вас, биех се като вас.
Защото всеки некромангър е променен човек.
Всички бяхме в началото нещо друго.
Беше трудно и за мен да го приема, когато чух тези думи за първи път.
Но се промених. Оставих ги да премахнат страданието ми.
Предал си вярата си.
Промених се. Точно както и вие ще направите...
...когато разберете, че "Андавърс" ще бъде достъпен само за тези...
...които вярват в съдбата на Некроманга. Тези от вас, които точно сега
ще паднат на колене и ще се помолят за прочистване.
- Няма да се откажем от вярата си.
- Никой няма да направи това, което искате.
Немислимо е. Това е свят на много народи и религии.
И не можем и няма да се променим.
Тогава ще взема душата ти.
Присъединете се към него...
...или към мен.
Това е единствената ти възможност.
Приеми предложението на Лорд Маршал и се поклони.
Не се покланям на никой човек.
Той не е човек.
Той е свещен полу-мъртвец, който е видял Андавърс...
...и се е завърнал със сили, които не можеш да си представиш.
Не съм с тези хора тук. Но ще се пробвам с него.
Пробвай се.
Спрете го!
- Този беше от най-добрите ми войни.
- Щом казваш...
Какво мислиш за това острие?
- Мисля, че е с половин грам по-тежко отзад.
- В нашата вяра запазваш това, което си убил.
Заведете го в кораба ми.
Може би ще се съгласи ако някой просто го попита.
Това е рядко срещано предложение.
Посещение на Некрополис.
От много време не съм помирисвал красота.
Нека ти покажа пътя.
Хубави очи. Ела.
Това е домът на последните 6 Лорд Маршали.
- Великолепно е, нали?
- Бих подходил по различен начин.
Променящи се, които получават силата на Некроманга.
Научават се как една болка може да потуши друга.
Стой тук.
Това е просто перфектно.
Колкото повече се съпротивляваш, толкова повече болка ще понесеш.
Ти ли си? Избрания?
Този е интересен.
Влез. Няма да отнеме много време.
- Ридик!
- Върни се назад!
Сканирам свежа памет.
Има някой на име Джак.
Ридик!
Джак!
Тя влезе в затвора.
Сега търсим мисли на представител на стихийната раса.
Расата, която ще забави прогреса на Негроманга.
Фюрианци...
Откъде идва? Кой е народа му?
Това трябва да знам.
Долавям енергия.
Долавям фюрианска енергия.
Той е фюрианец, фюрианец. Оцелял фюрианец.
Убийте фюрианеца! Убийте Ридик!
Убийте Ридик! Убийте Ридик!
- Убийте Ридик!
Намерете го! На всяка цена!
Намерете го!
Нека позная - 5 души този път?
Можеше да направиш няколко неща по- добре.
Първо - да развалиш локатора на кораба ми - този, който откадна!
И второ, а това е по- важната част.
Трябваше да ме убиеш, когато имаше възможност.
- Въпроси?
- Да.
Защо се забави толкова?
- Малка совалка изстреляна.
- Незабелязано и без подозрение!
Пригответе се за следваща маневра.
Така... Къде да те пуснем?
Кой ще плати най-много за теб сега?
- Плащай!
- Да плащам?
До 10 минути пътуването ще приключи...
Протеиновите вафли не са лоши.
- А какво ще кажеш за Салона? Много хубав двойно подсигурен затвор.
- Те си пазят отворена килия за мен. В случай, че се отбия.
Знаеш ли какъв е проблема на тези места?
Това са места за глезльовци като теб.
Може би трябва да помислим за някое наистина ужасно място.
- Какво е намислил сега?
- Мисли си за тройно подсигурен затвор...
...без дневна светлина. Останали са само 3 такива.
Два от тях са далеч от възможностите на този кораб.
Остава само един: Крематория.
За това си мислиш.
Нали така, Туумс?
- Ей! Как той знае къде отиваме, а ние не?
- Зарежи тая работа.
- Мразя го това.
- Просто го направи!
Този твой нов екипаж...
Приличат ми на аматьори.
Вероятно не си им казал какво се случи на предния екипаж.
Ти трябваше да си някакъв безстрашен убиец. Виж се сега.
Целият си във вериги...
Смятам че трябва да направим още две атаки, за да ги ударим право в сърцето.
Това ще ни стува 20000 войника, 5 бойни кораба и нищо повече.
- Защо да плащам за груба сила?
- Този начин е по-ефективен.
Да започнем от края.
Отиваме право към Хелион 5. Последната планета от системата.
Ще се приближим към тъмната част на полукълбото.
Минаваме първо от тук.
След това атакуваме скоростно слабите им места.
Както виждате, тяхното най-слабо място е...точно зад тях.
Открих следа, която ни води извън планетата.
- Ти трябваше да си извън планетата, Ваако.
Изпратих едни от най-добрите ми хора да го следи.
- Където и да е отишъл Ридик, ти трябва да го преследваш до края.
Ти!
- Искаш аз да се занимавам с един идиот?
- Не спори, Ваако!
Приеми го на доверие.
Той винаги е бил до теб, Лорд Маршал. Неотлъчно.
Вероятно, защото знае, че си два пъти по-добър воин от него.
Някои казват, че е прекалено артистичен за работата.
Няма да се изненадам ако скоро го повишат.
В мъртвец.
- Внимавай какво говориш!
- Да го кажа ли по-меко?
- И да звучи като заговор?!
Защо когато някой говори за трона, всеки смята, че звучи като заговор?
Защо това не са просто...
...предпазливи планове?
- Когато е готов, той ще си избере наследник.
- Кой? Тол? Скеълс?
Просветителят? Никой от тях няма силата и достойнството...
...на Лорд Ваако.
Можеш да запазиш каквото си убил.
Това е традицията на Некроманга.
Наемници, духове, некромангъри. Мамка му! Никога не съм бил толкова популярен.
Вероятно трябва да разкъсам веригите и да отворя шлюзовете.
Но защо да караш, когато можеш да бъдеш закаран?
Безплатен билет до Крематория. Благодаря, Туумс.
Там трябва да се срещна с един човек, на име Джак. И когато излетим...
...ще си замина завинаги. Така че просто ще седя и ще чакам.
За сега.
- Пратеник на стихийната раса? Тук?
- Един от пленниците.
И защо след 30 години трябва да бъдеш ти?
- Не ми прилича на пленник.
Духове. Смяташ че са добронамерени, а всъщност са вещици и шпиони.
Защо иначе ще се движат като вятъра?
- Но къде отиде? Къде се крие фюрианеца?
Бъди добър боец и тръгни след този Ридик.
Аз ще открия защо Лорд Маршал е толкова изплашен от него.
Система Игнеон Планета Крематория
Целта е достигната. Активиране на ръчно управление.
Имаме 700 градуса от страната на слънцето. 300 градуса отдолу от страната на нощта.
Това не се засича със слънцето.
Ако трябваше да избирам между това място и Ада...
...щях да избера Ада.
Курс - зададен.
Пускай спирачките!
Мисля че се насрах.
Това беше аматьорско, Туумс. Много аматьорско.
Удобно ли ти е?
Когато возенето приключи, очилата ти са мои.
Това е супер!
29,4 километра.
Значи, това е Ридик.
За колко говориш? За 700 бона?
- Не приемай това, шефе.
- Разбирате ли, Анатоли има усет за неприятности.
- Този Ридик е голям проблем. И така, 700хил. са добри пари.
Аз бих взел парите, Туумс.
Това са опасна дни, ако вярваш на приказките.
- Приказки?
- За мъртви планети.
За призрачна армия. За тях.
- Тях?
Отново ще прегледам цифрите Вероятно ще отнеме няколко дни.
И така, можете да бъдете мои гости.
Поне тук всички сме в безопасност, нали?
Ще ти дам един ден.
Един.
Те са съкилийници, но са и престъпници.
Затворникът си знае съдбата и знае как да покаже
някакво уважение.
От друга страна, съкилийникът се възползва от другарите си.
Само стражите работят за него. Внася срам в играта.
- Е, ти от кои ще бъдеш?
- Аз?
Аз просто минавам от тук.
Добре дошъл в Крематория.
Как мога да имам такива очи?
- Трябва да убиеш няколко души.
Само това? Правила съм го много пъти.
И после трябва да те тикнат в затвора.
Кога ти казаха, че няма да видиш дневна светлина отново?
Аз стоях зад теб и исках да имам същите очи.
Но всичко, което ми каза, беше лъжа.
Какво ще направиш?
- Ще го направиш по-лесно?
- Помни с кого говориш...
...Джак.
- Джак е мъртва.
Тя беше слаба.
Не можеше да реже.
Името ми сега е Кира.
Аз съм животно.
Радвам се, че успях да открадна от времето ти.
Не ти ли се вижда странно?
Самият велик Лорд Маршал...
...разрушавал редица общества...
...не можа да убие един дух?
Защо?
Ти не се молиш на нашия Бог.
Чух, че не се молиш на Бог.
Ние, духовете, изчисляваме.
Всички ние го правим.
Нека първо да разгледаме важните неща.
Какво ще ми кажеш за Ридик?
- Всъщност не знам къде е отишъл
- Всъщност ме интересува повече от къде идва.
Внимавай къде вървиш.
Винаги съм се чудила, не могат ли духовете да летят?
Направи ми услуга.
Изчисли възможносттите да се измъкнеш от тази планета жива...
И ги раздели наполовина.
Не можем да летим.
Но лъжем много добре.
Запази си заплахите, Некромангърке.
Щях да ти кажа за Ридик, ако ме беше помолила.
Има една легенда, която е вече на 30 години.
Един млад войник, който говорил с врачка...
Тя му казала, че ще умре от ръцете на фюрианец.
Тогава той започнал лична война на планетата Фюриа...
...убивайки каквото намери.
Това разбира се било преди да стане Лорд Маршал.
Това клане трябвало да приключи.
Сега изглежда...
...един фюрианец има възможност...
...да избяга.
Време е за храна!
Хайде! Движете се!
Ето ги, идват!
Ловувайте!
Те са тук за вас!