City Of Angels (1998) Свали субтитрите

City Of Angels (1998)
Аз нямам навик да се моля, но...
...помогни ми сега и обещавам...
39,9 градуса?!
О, Боже!
Студена вана, да повикам лекар.
Да я сложа в студена вана.
Д-р Картър, 655-...
Няма да е в кабинета си.
Термометър... живачен. Как действа?
Може да го повикам по пейджъра.
Сюзан! Мама те моли да станеш.
-Студено.
Дръж се за мен.
Студено!
Студено ти е, защото ти си гореща.
Сюзан, дръж се. Бъди с мен!
Губи ли ориентация?
Каза че е видяла човек в стаята.
На теб студено ли ти е?
Кислород. Десет литра.
Ти Господ ли си?
Не.
Казвам се Сет.
Къде отиваме?
У дома.
Може ли и мама да дойде?
Не.
Тя няма да разбере.
Ще разбере... един ден.
Може ли да те попитам нещо?
Да.
Какво ти харесваше най-много?
Пижамката ми.
ГРАД НА АНГЕЛИ
Тя определено знаеше какво й харесва.
-Пижамката?
-Вълнена, затворена на краката.
Отличен избор. Какво още?
В асансьора на сградата Брадбъри...
...един мъж случайно докосна жена...
...по голата кожа. А тя се обърна и го погледна така особено...
И те...?
Да.
Хубав ден беше.
Питал ли си се някога какво е това допир?
Не.
Напротив, питал си се.
Понякога. Да.
Допир.
Не държа да е всяка нощ. Два пъти седмично.
Той никога няма да се разведе.
Всичко в тоя проклет град е 20 мин.
А никога не става за 20 минути.
Цял ден съм залепена за стола.
3 кг и 200 г. Дъщеря ми има дъщеря.
$20 000 при лихва 21%.
Ще плащам с кредитна карта при 14%.
Полет 595, забавете, за да изчакате предния самолет.
Господи, събуди се! Не заспивай!
Момиченцето ме попита може ли да бъде ангел.
Те всички искат крила.
Никога не знам какво да кажа.
Кажи им истината.
Ангелите не са човешки същества.
Ние никога не сме били хора.
Ами ако й направя хартиени крила?
Кажи й истината.
Казах й.
Тя как го прие?
Каза: "Каква полза от крила, ако не усещаш вятъра в косите си?"
По магистрала 101 в центъра на Лос Анджелис няма задръствания.
На работа!
Кой е пациентът? 50-годишен мъж.
Инфаркт на миокарда. Колабирал при бягане.
Електрокардиограмата му е лоша.
Тази артерия изглежда блокирана.
Кой му сложи катетър?
Розенберг.
-Влизам в операционната.
-Пациентът иска да те види.
Не е съвсем на себе си от лекарствата.
Лекарката е тук.
Днес ще охладим до нула градуса.
Смукателна тръба.
Искам Джими.
Вената.
Детето проходи.
Направи три стъпки само.
-Засне ли го с камера?
-Дори не бях там.
Вече си се провалил като баща. Как се чувстваш?
Обръщаме потока на кръвта.
Да регулираме потока от байпаса.
Готов ли си да изключиш байпаса?
Изключваме.
Артериите са пристегнати, байпасът - изключен.
O, по дяволите!
Какво не е налице?
Един тампон.
Лоша работа.
Намерих го!
Благодаря на всички.
Търсят Ви от "Презбитериан".
Наблюдавайте сърдечния ритъм. Ще е неравен.
-Вече е много добра?
-Да, и придоби типичния маниер.
Вентрикуларна тахикардия!
Дефибрилатор! Повикай я!
-Сложи му 100 единици лидокаин.
-Включвам на 200 джаула.
Д-р Райс.
Пазете се!
-Няма налягане.
-Инжектирахте ли лидокаин?
Вкарахме му 100 единици.
Пуснете 300 джаула.
-Още нищо.
-Масаж. Спрете алармата!
Спри. Не действа.
Трябва да го отворя. За колко време ще се приготвиш?
10 минути.
Пак нищо.
Скалпел.
Вътрешен електрошок. Зареди 20 джаула.
Нищо.
Увеличи на 30.
Нищо.
Трябва да се върне на байпас.
Дай ми 7 минути.
Само не умирай.
Отива си.
Никъде няма да ходи.
Хайде, не го прави!
Toм!
Хайде!
Г-жо Болфърд?
Къде е лекарят?
-Аз съм лекарят.
-Простете.
Аз оперирах съпруга Ви.
Как е той?
Не издържа операцията.
Какво?
Възстановихме притока на кръв към сърцето...
... но разви летална аритмия.
Почакайте. Извинете, не разбирам. Какво разви?
Съжалявам.
Извинете.
Какво казахте?
На масата, на моята маса. Така съжалявам.
Какво се случи?
Блокаж на кръвоносен съд?
Беше като по учебник.
Така съжалявам.
Стаята стана тъй голяма, а аз се смалих.
Трябваше пак да включа апарата.
Да масажирам още.
Не биваше да се отказвам.
Провалих се.
Виждали ли са те някога, Касиъл?
- Нали ти ме виждаш.
- Не говоря за мен.
Нито за умиращите и за бълнуващите.
Виждали ли са те някога, сякаш си човек.
В закусвалнята една сляпа жена ме помоли да й подам горчицата.
- Но тя е била сляпа.
- Ала знаеше, че съм там.
Тази лекарка в операционната...
...погледна право в мен.
Не те е видяла, Сет. Няма как.
Никой не може да те види, ако не поискаш.
Ами ако искам?
Защо ще го искаш?
За да й помогна.
Отвори касата!
Веднага!
Всички на пода!
Отваряй касата!
По дяволите! Дай му парите.
Дали си изключих фаровете?
Трябваше да ида в друг магазин.
- Дай ги!
- Спокойно. Давам ги?
Така й не видях Гранд Каньон.
Вече няма да видя внуците си.
Какво правя аз?
Само спокойно.
Само спокойно, приятел.
Не бива да ни виждат.
Подранила си.
Какво става?
Ферис те търси.
Ще оперирам митрална клапа.
Отмениха операцията.
Кой я отмени?
Шефийлд.
Защо ти ми го казваш?
Той е зает.
Уплашил се е.
- Маги, ти си болна.
- Не съм.
Не можеш да оперираш.
Отложиха за понеделник.
Това е непрофесионално и ме излага пред персонала.
Видях картона на Болфърд.
Аз съм в болничната комисия.
- Ти нямаш вина.
- Знам.
Какъв е проблемът тогава?
Не знам.
Ти се бори до край.
Тук се борим за живота на хората, нали?
Не си ли се питал с кого се борим?
Значи съм луда.
Уморена си.
Имаш моменти на слабост.
Защо не ми се обади?
Никога не спя, когато си при мен.
Ти никога не спиш, дори като не съм при теб.
Добър хирург си. Знаеш го.
Ела в понеделник и яхвай коня.
Докторе?
Довиждане.
"Търсене." В душата ми.
Къде са библиотечните карти?
Тя ме гледа вече от половин час.
"Прекрасна е нощта, когато цялото ти тяло е едно сетиво."
Ами ако ей сега се разкрещя?
"Когато жена реши да спи с мъж..."
"Ти знаеше че ще дойде пролет, както знаеше,
че замръзналата река отново ще потече.
Когато се заредяха студени дъждове, убиващи пролетта.
бе същото като млад човек да умре без причина. "
"БЕЗКРАЕН ПРАЗНИК" ЪРНЕСТ ХЕМИНГУЕЙ
Отложиха операцията за понеделник.
Какво им е попречило вчера?
Турнир по голф. Кой знае?
Добро утро, г-н Месингър.
Произнася се "Месинджър."
Какво имате на устната?
Да не е слюнка?
-Откъде го взе?
-Да не съм затворник?
Не искаш ли да се оправиш?
Тази операция е нещо сериозно.
Ако ще се тъпчете така, по-добре се откажете и си спестете 30 бона.
Ако бяхте направили операцията,
щях да смуча моркови през тръбичка. Какво стана?
Нямаше оптимални обстоятелства за процедурата.
Аз не съм Ви "процедура" Аз съм Нейтън Месинджър.
Здравей, Ан.
Какво правиш тук?
Отивах в рентгена.
Реших да се отбия тук и...
...да се скрия.
От какво?
Трябваше да се заема с педиатрия.
Всеки мъж с когото се срещаш, е женен или гинеколог.
Не се срещай с мъж, който знае повече за вагината ти от теб.
Бедничкото!
Не спира да плаче.
-Какво му е?
-Няма осигуровка.
Намерили го в контейнер за смет.
Изследвахме го за всичко...
...от наркотично влияние до диабет. Нищо не открихме.
Може ли да го преслушам?
Пробвахте ли с ултра звук?
Струва си да се опита.
Та от кого се криеш?
От съпругата на пациента ми.
Иска да й кажа, че с мъжа й всичко ще е наред...
...че имам пълна увереност...
...а аз я нямам.
След толкова години работа
изведнъж имам чувството,
че нищо не контролирам. Нищо.
А ако е така,
какво правя тук?
Извинете.
Вие посетител ли сте?
Да.
Часовете за посещение свършиха още в 20 ч.
- Защо правят това?
- Кое?
Определят часове.
Посещенията не помагат ли на пациента?
Кого посещавате? Г-н Месинджър?
- В момента ли?
Вас.
Нямам нужда от посещение.
Не сте ли болна?
- Не.
Аз съм лекар тук.
Отчаяна ли сте?
Изгубих пациент.
Направихте ли всичко, което можахте?
Държах сърцето му в, ръка когато той почина.
Тогава не е бил сам.
- Напротив, беше.
Хората умират.
- Не и на моята маса.
... щом телата им откажат.
Моята грижа е да не отказват?
Вината не е Ваша, Маги.
- Исках той да живее.
Той живее. Но не по начин, който си представяте.
Не вярвам в това.
Някой неща са истина, независимо дали вярваш или не.
Откъде знаете името ми?
А Вашето как е?
Сет.
По-добре си вървете, Сет,
иначе охраната ще Ви помисли за психиатричен пациент.
- Как сме с кръвта?
- Преляхме му 1 литър.
Смукателна тръба.
Никакво умиране, г-н Месинджър.
Не и докато не ми дадете телефона на Сет.
Тези очи.
Как ме погледна...
...сякаш надникна в душата ми.
Сет.
Що за име е Сет?
БЕЗКРАЕН ПРАЗНИК
Очаквах да те намеря тук.
Солен си.
Пациентът ми с трансплантация почина.
Добре ли си?
- Да
Сигурно трябва да я върнеш в библиотеката.
Онова за пролетта... "Ти знаеше че винаги ще има пролет."
Как отгатна че точно таво ми трябва?
Не съм ти дал аз тази книга.
Не си ли?
Къде я намери?
Аз съм лекар. Някой я е оставил в кабинета ми.
-Ще ми кажете ли кой?
-Не мога да Ви кажа кой е.
Само кога я е взел.
Почакайте 5 минути.
ИЗГУБЕНОТО ПОКОЛЕНИЕ ЪРНЕСТ ХЕМИНГУЕЙ
Здравей, Маги.
- Хубаво е, че те виждам пак.
- Странно е, че те виждам пак.
Странното е хубаво нещо.
Обичаш ли Хемингуей?
Мисля че започвам.
Може ли да ти почета?
"Докато ядях мидите с аромат на море
и лек металически привкус,
докато гълтах студената им течност
и я прекарвах с леко стипчиво вино,
чувството на празнота изчезна
и вече бях щастлив."
Не пропуска да опише какви са на вкус нещата.
Харесва ми това.
Често ли идваш тук?
Аз живея тук.
С какво се занимаваш?
Чета.
Не, питах какво работиш.
Аз съм пратеник.
Какъв? Куриер с велосипед?
Не, аз съм пратеник на Бог.
Носиш ли съобщение за мен?
Вече ти го предадох.
На пейджъра? Не получавам съобщенията, ако не ми звъннат.
Без съмнение са ти звъннали.
-Как е Месинджър?
-Добре е.
Операцията мина отлично.
-Добър ден е бил.
Така е. Никого не убих днес.
- Ти си прекрасен лекар.
- От къде знаеш
Имам такова чувство.
Доста несигурно доказателство.
Затвори си очите.
Само за миг.
Какво правя?
Докосваш ме.
Докосване.
От къде знаеш?
Почувствах го.
Трябва повече да вярваш на чувствата си.
- Да идем някъде.
- Къде?
Все едно.
Какво искаш да правим?
Каквото и да е.
Как го усещаш?
Какво е на вкус?
Опиши го. Като Хемингуей.
На вкус е като...
... круша.
Не знаеш ли каква е на вкус крушата?
Не знам каква е на вкус крушата за теб.
Сладка...
... сочна.
Мека на езика.
Зърнеста като захар, която се разтваря в устата.
Как беше описанието?
Съвършено.
Щом погледнах в микроскоп, разбрах, че искам да съм лекар.
Дай си ръката.
Защо?
Ще погледнем кръвта ти.
Няма начин.
Мъже.
Жените имат 9 пъти по-висок праг на болка от мъжете.
Погледни това.
Много ярка светлина.
Това съм аз.
Всички тези клетки.
От това си съставена.
От това и пространството помежду.
Ако ти си само тези клетки, когато те умрат, това ще е краят.
Не знам. Така мисля.
Как го обясняваш?
Кое?
Неумиращата легенда за Рая.
Преди смятах, че всичко ми е ясно.
А не е ли така?
Не.
Защото нещо се случи в операционната.
Усетих... този тласък.
Имах чувството, че там има нещо по-голямо...
Налудничаво ли ти звучи?
Не.
Направих всичко както трябва, но не можах до га спася.
А не е редно да става така.
И аз....
Ти заплака.
- Защо хората плачат?
- В какъв смисъл?
Какво се случва в тялото?
Слъзните канали действат, за да овлажняват и пазат окото.
При емоция се активизират и произвеждат сълзи.
А защо се активизират?
Не знам.
Може би емоцията става наситена и тялото не я удържа.
Умът и чувствата ти придобиват голяма мощ.
И тялото ти плаче.
Викат ме. Ти стой тук.
Не ходи никъде. Остани тук.
Не може да диша.
Защото тръбата е запушена.
Как се чувствате?
Готов за вълните.
Боя се, че дните Ви на плувец са свършили.
Забележителна татуировка имате. Как я приема жена Ви?
Тя е на татуировката.
Проверявайте жизнените му показатели на 15 минути.
Не те виждам, но знам че си там.
Върни се и им кажи, че няма да дойда.
Ощe не.
Къде ходиш?
- Съвсем забравих за вечерята.
Вечеря ли? С кого?
С един познат. Приготвил си ми раницата?
Какво друго правихте?
Говорихме, после ми позвъниха, а после той изчезна.
Защо си ми приготвил раницата?
Хрумна ми да идем в Тахо, да поседим в къщата на чичо ти.
Боже! Какво е това?
Просто кърлеж.
- Имаш ли кибрит.
- Няма да го горим.
-Никакво горене на кърлежи.
-Дай спирт тогава.
Нямам.
-Нямаш спирт?
-Не оперирам тук.
А зехтин?
От кой? Мексикански? С розмарин? С розмарин.
Та какво правихте с приятеля ти? Как каза че му е името?
Сет.
За какво си говорихте?
За смъртта.
Всеки ден срeщаме смъртта. Защо да не говорим за нея?
Не ставай като ония хирурзи, които се молят в оперционнта.
Може ли да поговорим?
- Ще говорим на екскурзията.
Не мога да отида на екскурзия.
- Имаме нужда да сме заедно.
Нека видим можем ли да общуваме. Да стоим заедно за 5 минути.
И какво да правим?
- Просто да присъстваме.
Ще донеса картата.
- Не, говоря ти сериозно.
Нищо друго освен нас.
И какво до правя?
- Просто ме гледай.
Не можеш да го направиш.
- И ти не можеш.
-Ти мръдна. Губиш!
-Играеш нечестно.
Гледа ли ти се нещо?
И на мен не.
Откъде знаеш, че съм тук?
Здравей.
О, добре изглеждаш.
Бях забравил колко хубави са всички.
30 години мълчание.
Имаш кураж, щом ми се откриваш. Това прави смъртта по-лека.
Но ще ти кажа, че се чувствам отлично.
Провери си заповедите, не усещам да умирам.
Ти не умираш.
А защо все висиш в стаята ми? Тук само аз съм с гол задник.
Освен ако...
Възможно ли е да е заради лекарката?
Ама разбира се. Лекарката.
Хубава е. Малко плоскогърда, но на мъжа му стига една шепа.
- Кой си ти?
- Хубаво е че се срещнахме.
На това му се казва съдбовна случайност.
Ние двамата сме жива илюстрация.
Готов ли си? Мога да отговоря на всичките ти въпроси.
Как са пържените филийки?
- Превъсходни.
Донесетe ми.
Първо нека се представя.
Подай ми ръка. Постави я в моята. Така.
Стисни малко по-силно. Не чак толкова.
Ха така. Добро ръкостискане.
Натаниъл Месинджър. Лакомник, човек на живота.
Бивше небесно съсдание, отскоро причислено към човешкият род.
Не ти вярвам.
- Искаш ли доказателство?
Навърташ се в библиотеката. Говориш всички езици.
Пътуваш с скороста на мисълта.
И сега четеш мислите ми.
Точно това правиш.
- Невъзможно е.
"Някой неща са истина, независимо дали вярваш или не."
Но как?
- По свой избор. Падаш на Земята.
Предприемаш скок, хвърляне, гмуркане.
Скачаш от мост или от прозорец. Решаваш и го правиш.
Свестяваш се вонящ, всичко те боли и си по-гладен от всякога.
Само дето нямаш представа, че това е глад
и усещаш страхотно объркване и болка, но е много хубаво.
Човек...
Слушай, младеж.
Той е дал на тези глупаци най-големия дар.
Мислиш ли, че не го е дал на нас?
Какъв дар?
- Свободна воля, братко.
Не можех да си намеря работа.
Нямах минало, никаква подготовка, никакви документи.
Един ден минах покрай строеж на небостъргач.
Казах си "Това го мога".
Обикновените хора ги е страх от високото, нали разбираш?
Това ми дава уникална квалификация.
А и горе се чувствам у дома си.
Харесвам си работата. Върша я с умение.
Тая гадост направо те убива.
А има ли и други? Други като теб?
Да, има ги наоколо.
Срещаш ги понякога, но най-често си отминаваш.
Никой не иска да си спомня живота, от който се е отказал.
Защо го направи тогава?
Дъщеря ми Рут, глупавият й съпруг Франк
и внучетата ми. Пийти е на 4 години, а Хана на 6.
А това е жена ми Тереза.
Ти каза ли й кой си бил?
Понечих един-два пъти. Но си казах: "Защо да й причинявам това?"
Кое да й причиняваш?
Непосилно е за тях да го проумеят.
Хората вече не вярват в ангели.
Все още ли се събират при изгрев?
Да, и при залез.
Заведи ме там?
Чуваш ли музиката?
Не.
Не мога да чуя. Но ти не можеш да усетиш това!
Нейтън!
Трябва да се върнеш.
- Ще дочакам голямата вълна.
Чакай.
Какво да чакам?
Плувай!
И после просто... падаш.
-Падаш?
-Гмуркаш се.
Решаваш да го направиш и го правиш.
И като се събудиш си...?
Да.
Да усетиш аромата на въздуха.
Да вкусиш водата.
Да четеш вестник.
- Да лъжеш.
Без да ти мигне окото.
- Да храниш кучето.
Да докоснеш косата й.
Какво чакаш тогава?
И тук горе има толкова красота.
Да.
Ето те отново.
Утре изписваме приятелят ти Месинджър.
Семейството му устройва забава в негова чест.
Ще отидеш ли?
- Ти ще отидеш ли?
Това е Ърл.
- Той ми каза вече.
Какво друго ти каза?
Тревожи се че не спиш. Обича да те вижда усмихната.
Понякога си мисля, че само Ърл ме разбира.
А приятелят ти? Обичаш ли го?
Любов? Не знам. Какво означава това?
Надявах се ти да ми кажеш.
Това е дума,
която описва химична реакция.
Глупости. Дрънкам глупости.
През целия ден се надявам за една минута с теб,
а дори не те познавам.
Какво искаш да знаеш?
Защо носиш винаги същите дрехи.
Защо не ми даваш телефона си?
Женен ли си?
- Не.
Бездомен ли си?
- Не.
Барабанист ли си?
Защо никога не ме докосваш?
Не искам да те нараня.
Няма да ме нараниш.
Почувства ли това?
Ако можех да те накарам да разбереш...
Разбирам.
Довиждане.
Здравей, докторе!
Не ръката, всичко искам. Елате насам.
Благодаря, че дойдохте.
- Чудесно изглеждате.
Не е ли тук същински рай? Погледнете.
Елате да Ви запозная с гостите.
Гладна ли сте?
Пийни една бира, Сет.
Откъде си?
- От горе.
От горе на север. От Канада.
Чуваш ли?
Аз раста.
Усмихни се, Хана.
От кога познавате Сет?
Отскоро.
Но сякаш съм го познавал вечно.
Мила, така боли.
Ти си също като дядо.
Да видим опекоха ли се сладките.
- Ела, Сет.
- Мога ли да Ви помогна?
- Чудесно. Елате.
Как се запознахте?
Работи при мен на строежа.
Мислех, че е куриер.
Да, по съвместителство.
Ей сега се връщам.
Би ли я нарязал?
В коя канадска провинция си роден?
Не съм роден в Канада.
Как се казват родителите ти?
Нямам родители.
Много фини ръце имаш за строителен работник.
Не съм строителен работник.
Бледи ръце. Дай да ги видя.
-Защо го направи?
-Дай да ти видя ръката.
Как е фамилията ти?
- Знаеш я.
- Не я знам.
Плейт.
- Сет Плейт?
Аз те порязах.
Порязах те.
Порязах те с този нож. Усетих го. И ти го усети.
Не като теб.
Като мен? Какво значи това?
Както го усеща лекар? Както го усеща жена?
Както го усеща човек.
Нямам чувство за допир.
А това почувства ли?
Не се плаши.
Ти си изрод! Лъжец!
Какво си ти?
Дойдох да отведа г-н Болфърд
и видях теб.
Не можех да откъсна очи от теб.
Ти така се боеше за него.
Погледна право към мен, сякаш бях човек.
-"Да отведеш г-н Болфърд"?
- Бях там.
Ние сме винаги във всяка стая.
- Какво говориш?
Бях на стълбището,
когато плака за пациента си.
Докоснах те. Помниш ли?
Защо ми казваш това?
Защото съм влюбен в теб.
Не ти вярвам.
Чувстваш ли го?
Не искаш да ми вярваш.
Не мога да го проумея!
Махай се!
Махай се!
Докторе?
Докторе?
Сет?
Тук ли си?
Искам да те видя.
Покажи ми се.
Остани.
Остани с мен, докато заспя.
Благодаря ти.
Бебето не може да спи.
Виждал ли е някой бебето да спи?
- Не знам. Да го прегледаме.
Почти пълно запушване.
Едва минава въздух.
Как се сети?
Просто се сетих.
Маги?
Сама ли си?
- Да.
Беше много интуитивна с бебето.
Мислиш ли?
И аз не бих се справил по-добре.
Това вече е комплимент.
Какво правиш?
Прекарвам време с теб.
Ще се омъжиш ли за мен? Ще отидем най-сетне в Тахо.
Ще се оженим в Невада, меден месец и се връщаме в болницата.
На колене ли искаш да падна?
Какво да ти кажа? Ние сме родени един за друг.
От една порода сме.
Не ме бива много в сърдечните дела.
Имам предвид сърцето като символ.
Моля те, стани моя жена.
Поне си помисли.
Вдишайте.
Вдишайте.
Здрав съм.
Защо Бог допусна да се срещнем, след като не можем да сме заедно?
Не Ви е казал.
Какво да ми каже?
- Попитайте него.
Не, аз питам Вас.
Сет не познава страх, нито болка, нито глад.
Чува музика в изгрева.
Но е готов да се откаже от всичко това.
Толкова много Ви обича.
Не разбирам.
Той може да падне и да напусне сегашното си съществуване.
Може да се откаже от вечността и да стане един от нас.
От Вас зависи.
Откъде знаете това?
Аз самият го направих.
Сет, трябва да говоря с теб.
Сет, моля те.
Моля те, бъди тук.
Господи, дай ми сили да издържа.
Толкова си красив.
Винаги ще бъдеш такъв.
Джордан ми предложи да замина с него и да се оженим.
Той ме познава.
Знае колко ме поглъща работата ми.
Ти не го обичаш.
С него сме еднакви.
Точно това искам.
Искам някой, който да усеща ръката ми, като го докосвам.
Но ти можеш да ме усещаш.
Почувства ме.
Дойдох да се сбогуваме.
Не искам да те виждам повече.
Хей, приятел.
Забранено е да се влиза тук.
Виждаш ли ме?
А ти виждаш ли ме?
Виждаме те я.
Това кръв ли е? Това е кръв!
Червена ли е?
- Дали е червена?
Виждам цвят.
Какъв цвят хапчета нагълта?
Я по-добре се изнасяй оттук.
Маги...
Привет!
Здравейте!
Ще ми кажете ли как да стигна до общинската болница?
Какво обичате, господине?
Само момент да си поема дъх.
Аз дишам!
Маги Райс.
Пациент ли сте?
Не, просто я търся.
Звъннете в кабинета й.
Знаете ли къде е тя?
Не, не знам къде е тя.
Нали имате компютър
можете да я откриете.
Ан! Къде е Маги?
Значи сте приятел на Маги?
Какво Ви се е случило?
Съжалявам. Няма страшно.
Аз паднах.
Очевидно. От влак ли?
Влюбих се и паднах.
Моля Ви, помогнете ми да я открия.
Отиде на езерото Тахо.
Почакайте!
Касиъл.
Тук ли си?
Накъде си?
Тахо!
Аз съм за Рино!
Тахо!
Пътувам за Рино.
Аз пътувам за Тахо.
Качи се, ще се разберем.
Закъснях ли?
Да си закъснял?
Джордан?
Не можех да се омъжа за Джордан.
Влюбена съм в теб.
Какво е станало с теб?
Свободна воля.
Усещам те.
Усещаш ли това?
Да.
А това?
Как го чувстваш? Опиши ми какво е.
Не мога.
Опитай.
Топло.
Болезнено.
Всичко е наред.
Прилягаме един към друг.
Създадени сме по мярка един за друг.
Винаги питах умиращите какво са харесвали най-много.
Записвах си го в бележника.
Ето това е.
Това е което харесвам най-много.
Чакай, дори не си започнал още.
Предстои ни цял живот заедно.
Ти и аз. Г-н и г-жа Плейт.
Ще повикам помощ.
- Ти си тук. Остани.
Ще потърся някого.
Недей, шофьорът отиде вече.
Моля те, остани при мен.
Уплашена съм.
Провалих се.
Исках да ти покажа всичко.
Ще го направиш.
Толкова път измина до тук.
Съжалявам.
Господи, не, Маги!
Да те докосвам...
да те усещам.
Да мога да държа ръката ти сега.
Знаеш ли какво значи за мен?
Знаеш ли колко те обичам?
Продължавай да ме гледаш?
Гледай ме право в очите.
Има някой там.
Не ги гледай. Моля те, не ги гледай!
Така ли става?
Да.
Така става.
Не се страхувам.
Когато ме попитат
какво съм харесвала най-много,
ще им отговоря, че това си ти.
Господи!
Не те виждам, но знам че си там.
Съжалявам.
Махни се.
Ти ли беше? Ти ли дойде за нея?
Не.
Защо Той направи това?
Не знам.
Избрана бе пройзволно?
Какво искаш да ти кажа?
- Нима съм наказан?
- Знаеш, че не е така.
Такъв е живота.
Сега ти живееш.
Един ден и ти ще умреш.
Какво представлява?
Кое?
Топлината.
Прекрасна е.
Ако знаеше, че така ще стане,
би ли го направил?
Бих предпочел един полъх на косата й,
една целувка от устните й,
едно докосване на ръката й,
отколкото цяла вечност без това.
Едно.
Превод и субтитри: !vo moviez@dvdzero.net