Carlito's Way (1993) (Carlito's Way 1993 DivX5 AC3.5.1CH.CD2-WAF.sub) Свали субтитрите

Carlito's Way (1993) (Carlito's Way 1993 DivX5 AC3.5.1CH.CD2-WAF.sub)
Ето ме и мен в клуба, броейки всеки долар.
Към 25,000 които вложих, спечелих още 14.
Още 35 или 40 хиляди и си тръгвам. Тръгвам си.
Два, може би три месеца.
Сега трябва само да броя времето.
Да не лъжа, да не си създавам неприятности.
И да стоя далеч от мислите на хората.
Лалин е тук. В офиса.
- Лалин?
- Искаш ли да го видиш?
- Нали щеше да излежава 30 години.
- Предполагам, че се е измъкнал.
- Как се справя?
- Не толкова добре като теб, но нали знаеш...
Не знам какво означава това.
Лалин беше съседско момче, много добре изглеждащ кучи син.
Преди работеше в частното хазартно обединение на 87ма Запад.
Той посрещаше хората там, уреждаше хората с мацки.
Ако някой ме попита за Лалин,
бих казал, че е човек, който си отстоява правата.
- Погледни се, човече, погледни се.
Как си човече? Само какво място.
Какво е станало с теб?
Какво имаш предвид? Не си ли чул?
Отнесох няколко куршума в гърба.
Когато улицата ти е сърдита, тя не те слага в ковчег.
Слага те в едно от тези.
- Ще си смръкнеш ли?
- Не. Работя.
- Какво ще кажеш за едно питие? Искаш ли?
- Направо да не повярваш.
Пачанга, кажи ми какво става там горе?
Хайде, човече, кажи ми.
Пази се. Окей?
Видях онази мацка, с която ти излизаше.
Онази от Бахамите.
Нали знаеш, русата. Тази, която изглежда като сестра ми.
Казва се Гейл.
Видях я в шоуто на 48ма и Бродуей.
Кога си я видял?
Преди две седмици. Беше в прекрасно шоу.
Имам предвид, артистично, но тя има много талант.
Момичето има много талант.
48ма и Бродуей?
Позволи ми да ти налея още едно питие.
Значи се върна към бизнеса?
Пенсионирах се, Лалин. Казах ти. Няма повече никакъв бизнес за мен.
Хайде. С всичките тези хора в Луисбърг и ти ми казваш, че не си се свързал с някой?
Прочетох много книги, поработих над обжалването и такива работи.
Ами ти? Какво е това?
Пачанга ми каза, че излежаваш 30 години.
Да. Измъкнах се.
Измъкна се? Как го направи?
Нали знаеш, като теб, прочетох много книги
и поработих с малко хора, умни хора от обединението
и просто се измъкнах, това е.
- Без бъзик?
- Да. Така е.
За теб.
За теб. Свободен най-накрая.
Виж, сега съм с нови хора. Италианци
Те ти вярват. Мислят, че си гений.
- Къде са те? Плезант Авеню?
- Центъра.
Както и да е. Те имат пари. Те имат много пари.
Имат доста мангизи. Дават по 25,000 на доставка, ако стоката е добра.
Те искат обикновени хора от улицата. От испанския квартал. От старата школа.
- Твърди хора като нас, нали, Лалин?
- Старата школа, бейби.
Какво ще кажеш? Аз и ти, както в доброто старо време.
Ще доведеш хората, с които си сега.
С никой не съм. Казах ти. Не съм свързан вече.
Хайде, човече. Забравяш с кой си говориш.
- Виж...
- Чакай малко.
Ето така ли се измъкваш от 30 години, лайно такова?
- Нека обясня.
- Ще те убия, шибаняко.
- Ще те бутна в шибаната река.
- Какво по дяволите става тук?
Чакай малко. Чакай малко!
Ти си шибаняк, човече! Ти си шибан плъх. Ще го убия!
Нека го убия.
Нека го убия. Да ти го начукам.
Убий ме, шибаняко! Виж какво имам.
Имам предвид, виж ме! Ти имаш всичко!
Имам предвид, хайде!
Виж с какво трябва да вървя: шибани пелени.
Имам шибани пелени! Сера си в гащите всеки ден.
Не мога да ходя, не мога да се движа.
Хайде, убий ме, ти шибан педал!
Казаха, че ако не го направя, ще ме пратят обратно в затвора.
Не струвам нищо в обединението. Аз съм на шибана количка.
- Дори не беше включен.
- Кой те изпрати? Чуй ме.
Кой те изпрати?
- Кой те изпрати, шибаняко?
- DA (Община Аторни)
Норуолк?
- Норуолк?
- Здраво те е подхванал, човече.
Някой му е казал, че пак пласираш наркотици. Доста при това.
Пласирам? Кой му е казал това?
Чист съм. Не съм направил нито една шибана доставка. Кой му е казал това?
- Не знам.
- Кой му е казал.
Човече, кълна се в бог. Не знам.
Никога нямаше да те предам. Никога нямаше да го направя.
Щях да ти дам сигнал.
Дори не беше включен. За нещо друго е човече.
Виж, позволи ми...
Просто го направи, човече. Просто ме убий.
Няма да те убия.
Дори няма да те нараня.
Ще те попитам
как можа да прецакаш единствените хора, който им пука за теб?
Как можа да го направиш?
Загуби, шибаняко.
Ще извикам някой да те добута до изхода.
Някой шибаняк е казал на Норлоук, че отново пласирам наркотици.
Влез.
Знаеш ли кой го е направил?
Единственото, което знам е, че той изпрати човек с подслушвателни устройства.
Този кучи син.
И с мен се е захванал. За разни други глупости.
Не съм пласирал. Няма да се върна в затвора каквото и да става.
Успокой се. Ти не пласираш и той не може да ти направи нищо.
Той си е просто такъв. Но този път ще го пратим за риба.
Ще се погрижа за това. Окей? Хайде.
Шибаният Лалин, човече.
Той си няма никой.
Никой не му остана.
Ами вие, сър? Виж това, човече.
Какво става, човече? Виж това. Какво става?
Яко, братле. Вземи това.
Това е изненада.
Голяма изненада.
Диетично Пепси.
Беше страхотна.
- Имам предвид наистина.
- Благодаря.
Много, как да го кажа...
Секси?
- Точно така.
- Това е желания ефект.
- Г-жо, това беше прекрасно.
- Наистина, наистина прекрасно.
- Благодаря.
- Наистина, наистина прекрасно.
Много благодаря.
Фенове.
Какво има?
Нищо. Аз просто...
Тази ситуация, мисля, че може би е...
Ситуация?
Не очаквах такова нещо. Това е.
Имам предвид, каза ми, че си в някакъв мюзикъл.
Мислех си, че правиш шоу в Броудуей.
Каза ми, че си дъщерята на генерала или каквото там играеше.
И идвам тук и виждам това.
Не че има нещо лошо в това.
Чакай малко. Аз работя здраво тук.
Танцувам и ми плащат добре. Не се чукам с никой.
Не съм казвал такова нещо. Сега, моля те.
Седиш срещу мен и съдиш постъпките ми.
Хайде Гейл, не те съдя. Моля те, не казвай това.
Аз не съдя твоите дела? Ти какво толкова прекрасно правиш?
Някога убивал ли си някой, Чарли?
Съжалявам. Не трябваше да го казвам.
Съжалявам Не трябваше да нахълтвам така.
Аз съм виновен. Извинявам се.
По-добре да тръгвам.
- Къде отиваш?
- Вкъщи.
Кога ще се видим отново?
Защо не ме изненадаш някой друг път?
- Кога например?
- Не мога да ти кажа.
- Защо не?
- Защо няма да е изненада, нали?
Искам да почувствам задника ти.
Ти вече го познаваш.
Ела с мен.
Ти пък какво ме гледаш?
- Бени!
- Как си?
- Бени Бланко от Бронкс.
- Здрасти, дебелако.
Най-дебелият човек.
- Къде са ми парите?
- Какви пари?
Парите ми човече? На курва ли си играеш, внимавай да не бъдеш изчукан.
Шегуваш ли се?
- Къде е Стефи?
- Стефи?
Доведи ми Стефи. Самотен съм.
И след това имаше шест шибани деца.
Има проблем с г-н Клайнфелд.
- Какъв проблем?
- Той е в тоалетната и чука Стефи.
Е, какъв е проблема? Добре за него.
Но сега тя принадлежи на Бени Бланко.
Кой?
Помните ли Бени Бланко от Бронкс?
- Малкото лайно от онзи ден?
- Не и този тип. Зарежи го.
Той е тук и ще създава неприятности.
- Къде е той?
- Ето там.
Зарежи го! Не се притеснявай за Бени Бланко. Давай, всичко е наред.
Какво да правя като ми кажат това?
Трябва да се научиш да живееш с това.
Досега къде си крил този мъж? Той е един секси мъж.
- Той е животно. Знаеш ли?
- По-бърз от куршум.
Да, има си Мерцедес и яхта. Всичко това.
Г-н Бени Бланко казва, че всичко ще е наред.
Иска да ви изпрати бутилка шампанско
и иска да изпратите Стефи, когато сте готов.
- Карлито, какво да правя?
- Няма проблем. Сега Стефи е с Дейв.
Но Бени каза...
Майната му на Бени.
Това е от Бени Бланко.
Върни му го.
Моля те, не можеш да направиш това.
- Бени харчи много пари тук.
- Той е богаташ. Хайде.
Какво стана с теб? Защо се държиш така?
Ти не би трябвало да го мразиш. Той е като теб преди 20 години.
Никога не е бил като мен.
Това е втория път, в който ми отказвате питие.
- Да не би да не ми харесвате шампанското?
- Може би.
Може би има шибано недоразумение.
- Може би не ме помниш.
- Може би не ми дреме.
Може би не помня последния път, когато съм си издухал носа.
Кой по дяволите си ти? Трябва ли да те помня?
Какво, мислиш си, че си като мен?
Ти не си като мен, шибаняко. Ти си боклук.
Бил съм с важни хора. Хора с връзки.
А ти с кой бил?
Баламосани, мрачни шибаняци с вериги.
Защо не изчезнеш оттук? Хайде. Свий някоя чанта. Поразходи се.
Единствения проблем тук е, че Стефи не знае къде принадлежи.
- Стефи принадлежи тук.
- Мисля, че Стефи прави голяма грешка.
Ще ти гръмна мозъка.
- Ще ти гръмна шибания мозък.
- Махни този пистолет.
- Как се чувстваш сега?
- Хайде! Хайде!
Как се чувстваш сега?
Махнете си шибаните ръце от мен.
Какво по дяволите е това?
Пази долния етаж.
Тук май не се разбираме, човече.
Чакай. Спри тук.
Добре, Бени Бланко от Бронкс.
Мацката Стефи принадлежи на клуба.
Ако те отново видя тук,
ще умреш, просто така.
Ти си свършен, човече. Ти си история.
По-добре ме убий сега, защото ако те видя пак, ще те убия.
Изведи го оттук. Изведи го през задния вход.
Изкарай го на алеята.
Глупав ход, човече. Глупав ход.
Все едно старите рефлекси се връщат.
Знам какво трябва да стане сега.
Бени трябва да умре.
И ако не го направя, те ще кажат:
"Карлито, той е парцал, човече. Той е слаб.
Преди беше лошият. Обединението стигна до Карлито."
Улицата гледа. Тя гледа непрекъснато.
Чакай, чакай.
Да го сложим в багажника на колата и да го хвърлим от пристана.
- Да ти го начукам.
- Хайде, на няколко пресечки е.
Ще бъде като в доброто старо време. Ще бъде забавно.
- Остави го.
- Какво?
Остави го. Махни го оттук.
По всяко друго време, този боклук щеше да умре, но вече не правя тези глупости.
Не искам да погребвам никого, дори когато знам, че трябва.
Това вече не съм аз. Просто искам да си взема 75те хиляди и да се омитам.
Просто го направи.
Кажи ми, че е в ковчег. Какво стана?
Нещо, което не трябваше да става. Дай ми оръжието.
Какво?
Дай ми шибания пистолет. Откога стана такъв тежкар?
Това ще те убие.
Мога да се грижа за себе си.
Мислиш се, че съм мухльо от училище по право. Все едно не съм виждал лоши?
Ще насочиш това към грешния човек,
а той ще го вземе и ще ти го навре отзад. Гарантирам ти го.
Сега ми дай този пистолет. Хайде.
Знам, че ме обичаш, хлапе, но трябва да се поотпуснеш.
Чуй,
Ще правя голямо парти в моята лятна къща в събота.
Искам да дойдеш. Трябва да поговорим за нещо.
Защо не можем да поговорим тук?
Ще ти кажа в събота. Трябва ми визуална помощ.
Какво ти става? Буташ този човек в басейна,
шибаните ти приятели ми събарят масите.
Какво правиш тук сам?
Седя.
Ти си странен, бейби.
Как никога не се опита да ме чукаш?
Навлече си голям скандал заради мен и никога не ме упрекна.
- Сега ти си момичето на Дейв.
- Той не може да ме чука с всичкия кокаин
- За какво си говорите?
- Чукане.
Като говорим за чукане, виж какво правят шибаните ти приятели.
Това е шибано унижение.
- Направи нещо. Бъди домакиня.
- Да ти го начукам, задник.
Да, да ми го начукаш.
Шибаната ти мацка те чука пред всички.
Имам гости тук, за бога. Хората ядат.
- Спокойно, Дейв.
- Ти спокойно. Имате ли някакви маниери?
Ако искаш да я чукаш, я чукай като нормалните хора. Заведи я в спалнята.
Хора!
Добре, Дейв, какво има?
- Искам да направиш нещо за мен.
- Какво?
Трябва да ми помогнеш да изкарам Тони Тагалучи от затвора Рикърс.
Ти луд ли си?
Мисли, че съм откраднал един милион от него.
Той е умиращ човек. Той е луд. Тотален параноик.
Ти осъзна ли какво ми каза току-що?
Ако не го направя, ще нареди да ме убият. Толкова просто е.
И това означава, че ти трябва да се промъкнеш в затвор?
Ти какво си мислиш? Да не съм луд.
Ще плува от острова.
- Ще плува?
- Да.
Ще се удави.
Не ако ние го посрещнем.
В това нещо.
Тони има вътрешен човек, който ще му помогне да скочи във водата.
Знам тези канали като петте си пръста.
Пресичам Литъл Нек Бей в северния ъгъл и го взимаме.
Има един буй на 100 ярда от брега. Той ще е там.
Просто вътре и вън. Работа за половин час.
Той ще скочи от затвор на скала
и ще плува 100 ярда
да някакъв буй в Ийст Ривър?
Невъзможно. Прекалено бурно е. Ще се удави.
Това си е негов проблем. Няма за какво да спорим.
Трябва да го направя. Моля те за помощ.
Ти си адвокат, човече? Какво ти става?
Не знам.
Толкова съм потресен, че не мисля трезво.
В невъзможна ситуация съм.
Щом изкарам Тони на брега,
Има голяма вероятност той и неговия глупав син
да имат малко планове за мен.
Как така "планове"? Какви планове?
Откъде да знам, че няма да ме убие? Той ме мрази в червата.
Имам голям проблем. Имам голям шибан проблем.
Ти си единственияt човек на земята,
на който мога да вярвам.
И ще ти дам 50,000 ако дойдеш.
Ако ида с теб, няма да е заради парите.
Вътре ли си?
Кога това ще...
Не знам. Синът му ще ми се обади. Вътре ли си?
Добре, вътре съм.
Благодаря.
Изненада.
Бях заспала.
Може ли да вляза? Донесох ти чийз кейк.
Не обичам чийз кейк.
Нямаше да ми се подиграваш, ако не искаше да ме пуснеш.
Казвам не, Чарли.
Какво мога да направя?
Какво ще направиш?
Може би ще
разбиеш веригата?
Ще ме гониш из апартамента?
Ще ме съблечеш?
Ще ме свалиш на пода?
- Прекалено стар съм за това.
- Това е лошо.
Ако не можеш да влезеш,
няма да влезеш.
Къде ми е чийз кейка?
Може ли да те попитам нещо лично?
Питай каквото искаш.
Някога убивал ли си някой?
Съжалявам.
Ами, въпроса не е лесен.
- Не мога да го отговоря просто така.
- Всичко е наред.
- Не трябва.
- Ето сега ще ти кажа.
Не трябва да отговаряш.
Когато бях дете в източен Харлем,
италианците казаха че,
никакви испанци не могат да ходят на изток от Парк Авеню.
Негрите казаха: "Никакви пуерториканци на запад от пето авеню.
Това не ми оставяше много място за маневри.
Да кажем, ако искаш да отидеш в Центръл Парк да си играеш с патиците. Нямаш късмет.
А ти какво правиш? Все пак отиваш.
И тогава съм на 106та улица, Центръл Парк, близо до езерото.
И ме хванаха онези пазачи. Нали ги знаеш? Те ме заобиколиха.
Така, че аз кипнах и си извадих ножа.
Казах: "Хайде! Ще бия, който и да е от вас."
Те казаха: "Не, човече. Ще те убием." И извадиха джобните пистолети.
Домашно направени.
Дърпаш кукичката, слагаш куршума под прав ъгъл и...
Ако те уцели в главата имаш сериозни проблеми.
Това беше последния път, когато ме гонеха така.
Защото от тогава нататък си носех собствено оръжие.
Хората умираха, да, но не както, нали знаеш, ти просто
решаваш един ден и това е.
Трябва да направиш каквото трябва за да оцелееш.
Някакси, нали знаеш, просто се озоваваш където си сега.
Така всички се озовават, където са сега.
Всички.
Само аз ще се измъкна. Ще заемам коли.
Защо се смееш?
Всеки се смее на това. Това е мечта.
Знам. Съжалявам.
Някога имала ли си мечта?
Разбира се.
Клубът "Даймънд Руум" не е точно обектът на моите мечти.
Просто...
Не знам.
Понякога се чувам да говоря
за нови клиенти и кастинги и се опитвам да съм оптимистична.
Но после си мисля,
защо трябва да съм толкова оптимистична?
Да, имах мечта,
но сега се събудих
и мразя моята мечта.
Може би е време да започна да правя нещо друго.
Може би на някое друго място също.
Изглежда, че всеки ден намирам нещо ново, което харесвам в Гейл.
Продължавам да работя по плановете си за заминаването ни в Ню Йорк,
ще отидем да живеем на Бахамите, временно.
Тя не казва много, но
виждам, че идеята и допада.
Сега имам стабилен доход. Скоро ще имам това, което ми трябва.
Този моя мечта е толкова близо.
Мога да я докосна.
- Къде отиваш? Чакай, не.
- Изморих се.
- Аз съм стар човек. Трябва ми люлеещ стол.
- Хайде. Моля те.
Нека те погледам. Обичам да те гледам. Давай.
Ето.
Съжалявам.
Погледни това!
Ето ни, една групичка в клуб Копа.
Всички танцуват и пият Дом Периньон.
Клайнфелд плаща всичко.
Дори няма да ти позволи да си бръкнеш в джоба.
Винаги се измъква и плаща на сервитьора.
Не той е с тази лоша пиянска физиономия.
Очите му стават все по-малки и искрящи тези дни.
Трябваше да го осъзная.
Не спирай. Моля те, не спирай. Виж това движение.
Как може да оставиш тоя тъпак да пуска ръце на твоята жена?
Просто танцуват.
Не цениш ли това? Движението, ритъма?
Какво да не ценя, той си слага ръцете върху задника й.
Не си е сложил ръцете на задника й.
Това са й бедрата.
Виж го това лайно.
Тези отворковци се мислят за толкова яки.
Писнало ми е от идиоти като тоя
идват в офиса ми, моя офис,
мислейки си, че могат да ме разиграват.
Трябва да му кажеш какво мислиш. Защо трябва да го държиш в себе си?
Защо не го махнеш от гърдите си?
- Това нещо, което таиш, е ужасно.
- Ще го направя.
- Мисля, че трябва да го направиш.
- Ще го направя.
Той ще бъде много заинтересован от твоите коментари.
Какво правиш?
- Да не си луд?
- Какво е това?
- Да, ти, италианеца.
- Аз?
- Ти, спагети пенис.
- Чакай, добре, добре.
- На теб говоря. Да, на теб.
- На мен ли говориш?
- Не му обръщай внимание Пиян е.
- Какво каза?
Сядай!
- Той за какъв се мисли?
- Няма проблем.
Хайде. Да пийнем по едно питие. Хайде, всички.
- Можеш ли да повярваш?
- Да се върнем на масата.
- Хората нямат чувство за хумор.
- Да вървим.
Просто си играех. Никога няма да позволя нищо да се случи.
Карлито и аз се грижим един за друг. Той знае, нали?
Хайде.
Ти си красива жена.
Не те хваща морска болест на лодки, нали?
- Не.
- Добре.
Просто питам заради малкото ни пътуване с лодка утре вечер.
Престани.
Просто се опитвам да покрия всички бази. Часът наближава, нали знаеш.
Вие двамата ще ходите ли някъде?
Нищо особено. Просто една разходка с лодка.
Защо не престанеш? Правиш глупости.
- Какъв е проблема?
- Просто е глупаво.
Просто питам обикновен въпрос. Какво има?
Държиш се като задник.
Ако някой се качва на лодка, ти искаш да знаеш дали го хваща морска болест. Важно е.
Каква лодка?
За каква лодка говорите?
Каква лодка, Чарли?
Ако още веднъж говориш за това пред нея, ще те убия.
Какво му става?
Не го харесвам.
- Не го харесвам откакто го срещнах.
- Ти просто не искаш да ме чуеш.
Добре.
Какво е това нещо с лодката?
В какво те вкарва този задник? Кажи ми.
Просто му помагам за едно нещо. Длъжник съм му.
Длъжник си му?
Та той е наркоман.
Не мога да повярвам, че се размотаваш с него.
Той е болен.
Заради него ще те убият или ще те върнат в затвора.
Той ми спаси живота.
И затова ти ще му платиш с него?
Боже, Чарли, само ми разправяш с песни и танци
как си се отказал от тези глупости, но не си.
Песни и танци? Какво означава това? "Песни и танци".
Не си.
Откъде го измисли това? Откъде?
- Защо ме въвлече в това?
- В какво те въвлякох?
Защо ме накара да повярвам всичките тези глупости за Бахамите и рая?
Чувствам се смешна.
Защото не си се променил.
Ни най-малко.
Какво по дяволите се опитваш да ми кажеш?
Че отказването ми е само някаква глупава фантазия? Че те лъжа?
Това ли казваш? Как можа да го кажеш?
Как можа да го кажеш, като знаеш колко близо съм.
Как можа да ми кажеш такива думи.
Трябва да го направя. Само един път. И след това съм вън.
- Длъжник съм на Дейв.
- Нищо не му дължиш.
Ти мислиш, че му дължиш. Това ти е проблема.
- Затова никой като теб не се отказва.
- Ти не ме слушаш.
Всичко, което си научил в твоя квартал,
няма да направи нищо друго, освен да те убие.
Откъде знаеш какво съм научил в квартала?
Каза нещо глупаво.
Знам как завършва тази мечта.
Не в рая.
Свършва с мен, носейки те в спешното отделение на болница Сътън
в 3 сутринта.
И стоя там,
плачейки като идиот,
докато обувките те се пълнят с кръв и ти умираш.
- Не ме слушаш.
- Защото ме лъжеш.
Не ме слушаш.
Дейв ми е приятел.
Длъжник съм му.
Това
съм аз.
Това е каквото съм аз, за добро или за лошо.
Не мога да променя това.
Каквото и да иска да направиш,
не го прави.
За мен, моля те, не го прави.
Моля те.
Просто не го прави.
Това е последния път, в който избърсвам кръвта ти.
Дойде голямата нощ и още от началото не ми хареса.
Клайнфелд беше тотално извън релси.
Подсмърчанията му, целият подут и червен.
Лош старт, Джак.
- Защо ни е допълнителен човек?
- Това е един от синовете на Тони, Франки.
- Франк.
- Както и да е.
- Защо ни е допълнителен човек?
- Извинявай, това твоята лодка ли е?
Затова млъквай. Помислих си, че ми трябва помощ и за това си донесох.
Ще минем от страната на пазачите, през тесния залив.
Франки, ще поемеш руля като вземем Тони. Карлито, ти ще ми помогнеш да го извадим.
- Франк.
- Както и да е. Да тръгваме.
- Какво е това?
- Отвържи въжето, шибан испанец. Хайде.
Този приятел ли ти е?
Да, приятел ми е.
Той е шибана хлебарка.
Добре, спокойно.
Виждам буя.
Виждаш ли го? Къде?
Намали, нищо не виждам.
- Точно там е.
- Не чу ли какво ти казах?
Ще намалиш ли? Ще го прегазиш.
Къде отивате?
Боже, мамка му. Ти го отмина. Идиот.
Франки, спри. Ела с мен на външната палуба
Не можем да му помогнем оттук.
Горе. Хайде!
След мен. Насам.
Помощ!
Насам. Върнете се.
Махни се! Нищо не виждам!
Насам!
Пропусна ме! Тук!
Виждаш ли светлината там?
Да, светлината.
Просто дръж носа на лодката насочен право към светлината.
- Ще се оправиш ли?
- Да, към светлината.
Насам.
- Хайде.
- Насам.
Помощ.
Добре, хванах го. Спри.
Хванах го! Спри.
- Побързай.
- Добре, хайде.
Помогни ми.
- Хвана ли го?
- Хванах го.
Поеми управлението. Започваме да се обръщаме. Хванах го, Тони, хвани лоста.
Помогнете ми!
Помогнете ми!
Кажи ми как се чувстваш сега,
с шибаните змиорки и с шибаните раци,
излизащи от шибаните ти очи.
Какво по дяволите правиш?
- Удави се гвинейско копеле.
- Разкарай се.
Помогни ми да изнеса Франки.
Ти ни уби, Дейв. Ти ни уби.
Боже.
Хайде, Франки.
Татко ти те чака.
Хайде.
Хвани го за единия край, за бога. Губим позицията си.
Ще те изправим и ще ти кажем лека нощ.
Хвани го от другата страна.
Едно, две, три.
Има една граница. Ако я пресечеш, никога не се връщаш.
Точката, от която няма връщане назад.
Дейв я премина. Аз съм тук с него.
Това означава, че отивам с него на пътя, целия път.
Целия път до края на линията, каквото и да е това.
Трябваше да го направя. Никога нямаше да ме остави да живея.
Знам, че си разярен. Ще ти дам още 10,000.
Ще ти изпратя всичките 60,000 утре. Нали?
Ще изглежда все едно детето се е опитало да измъкне стария и са се удавили.
И може би са си разцепили главите в някой шлеп или лодка.
Никога няма да държим сметка за това. Повярвай ми.
- Ти си го ограбил, нали?
- Кой?
Тони Т. Ти взе онзи милион, нали?
Да.
Ти вече не си адвокат, Дейв. Ти си гангстер.
От другата страна си. Съвсем друга игра с кураж.
Не можеш да се научиш да я играеш в училище и не можеш да започнеш късно.
Не се тревожи за мен.
Само още едно нещо.
Квит сме.
- Да пийнем по едно.
- Кажи го.
Квит сме.
Квит сме.
Никога няма да ни повярват.
Пречукахме шефа и детето му.
Тези италианци, аз работя с тях, познавам ги.
Ще усетят това със затворени очи.
Трябва да продължа напред.
Слушай ме внимателно, Карлито.
Пачанга се оплаква, че бил разорен.
Че няма пукнат грош.
Също така казва, че си лайно.
Казва, че нямаш куража да разрешиш проблема.
Той е изгубил много време без да направи никакви пари.
Между другото, разбрах, че е станал шпионин на Бени Бланко.
Аз ще се оправя с Пачанга.
Той ми е брат.
Брат ти е. Този кучи син ще убие дори майка си за пари.
Повечето хора биха.
Ще се видим утре.
Когато станеш достатъчно възрастен,
си спомняш причината защо всеки иска да те пречука.
Ти вярваш на всички,
но знаеш, че някой те лъже.
Или всички те лъжат.
Когато вече не можеш да видиш различните гледни точки, си в беда, бейби.
В беда си.
Търси Ви офицер Уилямс.
Прехвърли го.
Г-н Клайнфелд? Това е офицер Уилямс. Ние сме долу в гаража Ви.
Вашият номер DK 777 ли е?
Да. Някакъв проблем ли има?
Някой се е опитал да ви открадне Мерцедеса. Имаше инцидент.
- Имаше инцидент?
- Да.
- Зле ли е ударена?
- Страхувам се, че да.
Ей сега ще слезна.
След 10 минути се връщам. Хайде.
Г-н Тагалучи каза, че може да го задържите.
Чакай!
Не мога да говоря. Имам час при доктора.
Беше права за Клайнфелд. Той е от лошите.
- Приключих с него.
- Не мога да говоря. Ще ти звънна, нали?
Забави. Какво има?
- Сърдита ли си ми? Това ли е?
- Да.
Това е лудост. Какво ти става?
Имам много проблеми. Може ли да поговорим по-късно?
Просто исках да ти кажа, че беше права за Клайнфелд.
- Съжалявам ако си разстроена.
- Трябва да тръгвам.
Имам час при доктора.
- Какво има? Болна ли си?
- Не, закъснявам.
- Ами вземи такси. Какво има?
- Не, Чарли, закъснявам! Закъснявам!
- Имаш предвид, че ти...
- Не за дълго. Окей?
Какво значи това?
Няма да имам дете, което няма да има баща.
Трябва да поговорим за това.
- Г-н Бриганте, казвам се Дънкан.
- О, боже.
Тук съм за да ви заведа при г-н Норуолк в офиса в община Аторни.
Няма какво да му кажа, освен ако не съм арестуван.
Г-н Норуолк има аудиокасета, която иска да чуете.
Ако не съм арестуван няма да ходя никъде, особено без адвоката си.
Г-н Клайнфелд беше прободен с нож в гърдите в 2 часа този следобед.
Съветвам ви да дойдете с нас.
Ние може би сме единствените Ви приятели.
И аз идвам.
Клайнфелд е имал късмет, че е оживял.
Държим го в източната болница.
Искаме да е здрав, когато го изпратим на север.
На север? За какво?
Дейвид Клайнфелд стана много голяма риба, докато теб те нямаше.
Дори по-голяма от теб. Той не е чист.
Пране на пари, заплаха на съдебни заседатели, подкуп. Отдавана го следим.
Не знам нищо за това.
Много неща не знаеш.
Бил, няма да има съдебен случай. Ти го знаеш и аз го знам.
Нямаш шанс. Няма дори да направиш обвинение.
Защо да не опитам?
Виж, стига сме си губили времето. Каза, че мога да си помогна.
- Не записваш това, нали?
- Вярвай ми поне малко.
Добре, знам нещо, което искаш.
Ако не ме съдиш, ще ти помогна да върнеш Карлито Бриганте в затвора.
Бриганте? С какво обвинение?
След като излезе от затвора започна да идва в офиса ми и да се обажда по телефона.
Разбрах, че пак се е събрал с Роландо Ривас, стария му партньор, и пласира кока.
И говоря за сериозни цифри.
Ще свидетелствуваш ли за това?
Разбира се.
Ние не му вярваме.
На улицата се говори, че си чист, откакто излезе от затвора.
Сега сме срещу Клайнфелд.
Той е прав. Никога няма да приемат обвинение с това, което имаме.
Но сега, с твоята помощ,
можем да сложим на топло този негодник за дълго време.
Братко,
ние знаем за Тони Т.
Кой е Тони Т?
Да бе, да.
Тялото му изплува на източната река вчера, а и на детето му - Франки.
Някой се е опитвал да изкара Тони от затвора.
Не познавам хората, които споменахте. Не ги познавам.
Тони Т имаше още един син - Винсент.
Изглежда, че Винсент се е разярил, когато тези тела изплуваха.
Разпространил е по цялата улица, че Клайнфелд е уредил бягството от затвора
и след това е убил брат му и баща му.
Не казваме, че и ти си бил на лодката,
но като се има предвид връзката ти с Клайнфелд, има голяма вероятност.
Не мислиш ли, братко?
Не обичам лодки.
Ето я и сделката.
Ако си бил на онази лодка, а аз знам къде по дяволите си бил,
свидетелствай срещу Клайнфелд за убийство.
Ще получиш пълен имунитет и два самолетни билета до Бахамите.
Искаш ли да си го върнеш на Клайнфелд? Ето ти възможност на сребърен поднос.
С удоволствие бих Ви помогнал, но не мога. Не знам за какво говорите.
Не познавам тези хора, не знам за какво говорите.
Нека ти кажа нещо, г-н осъден пласьор на наркотици.
Ако ние се сетихме, че си бил на тази лодка, колко време ще им трябва на италианците?
Ами ако стигнат да Клайнфелд? Ще му извият ръката.
Да не мислиш, че няма да те предаде? Помисли пак.
Не дължиш нищо на Клайнфелд.
Шарлатанина се опита да те натопи. Да те погребе.
Това ли е всичко?
Давам ти време да размислиш до 12 утре.
Да не мислиш, че ще отплаваш по залеза, задник?
Помисли пак.
Трябва да го направиш. Не ти дават никакъв избор.
Ако искаш да се откажеш, давай.
Можеш да се обърнеш, да си тръгнеш и никога да не поглеждаш назад.
Ще те разбера, но аз имам план.
Имам план как да се измъкнем от това. Спрете тук, моля.
- Какво става?
- Изчакай само пет минути.
- Къде отиваш?
- Чакай тук пет минути.
Какво е това?
Билети за нощния влак до Маями.
Никой няма да ни търси на влака.
Като стигнем до Маями, ще вземем самолета до Насау.
- Ами клуба? Парите ти?
- Майната му на клуба.
Вече имам 70,000 в сейфа. Приятелите ми на островите, ще ни заемат останалите.
Да го направим. Да се махнем оттук.
Трима ни.
Времето ни изтича, бейби.
Мечтата не идва по-близо сама. Трябва да я преследваш.
Знам, че и аз не го планирах така, но е така, както е.
Ще отида до клуба, ще си взема парите и отивам право на гара Гранд Центръл.
Влакът за Маями тръгва в 11:30. Ще бъдеш ли там, Гейл.
- Ще бъдеш ли там?
- Ще бъда.
Обичам те.
- Просто се погрижи да бъдеш там.
- Ще се видим по-късно.
Влакът тръгва след пет часа, а аз се опитвам да мисля от друга гледна точка.
Норуолк ще се препъне. Няма да излезе от страната ако не може да ме хване тук.
Но той не е единствения проблем.
Остават пет часа. Мога ли да предвидя всичко?
Да покрия всичко. Да завържа всички връзки.
Трябва да слушам инстинктите си.
Например, този който ми каза, че това лице и тази униформа не вървят заедно.
Само една последна работа. Трябва да погледна Клайнфелд в очите.
Трябва да знам със сигурност.
Кой си ти?
- Клайнфелд ми е адвокат.
- Ръцете на стената.
Давай.
Успокой се.
Твоят приятел е.
Изплаши ме до смърт.
Ченгетата на трябва да пускат никой. Ако си ти, всичко е наред, но...
Ченгетата няма да те предпазят.
Италианците те търсят.
Знам. Къде по дяволите беше?
Какво имаш там?
- Къде беше?
- Как се чувстваш?
Не се чувствам се много добре. Къде по дяволите беше?
Бях до офиса на Норуолк.
Чух касетата.
Тази свиня.
Никога не предавай приятелите си. Какво и да става.
Те фалшифицират тези неща. Вадят го от контекста.
Но мога да повярвам, че си такъв...
По дяволите не прави това. Майната ти.
Какво по дяволите правиш?
Ще махнеш ли това. Зареден е.
Майната ти и майната на самодоволния ти закон на скапаната улица.
Той да не извади от 30 годишно задържане за пет? Направи ли го? Не, аз го направих.
Той ли направи така, че да бъдеш намерен за невинен четири пъти? Не, аз го направих.
Така че майната ти, майната й на улицата. Целият ти скапан свят е толкова голям
и има само едно правило: Спаси си собствения задник.
Спаси си собствения задник.
- Спаси си собствения задник.
- Виждаш ли това? Мястото му е тук.
Не зад възглавницата. Така можеш да го достигнеш бързо.
Когато влязат, ти ще си готов за тях.
Сбогом. Ще имаш прекрасно бъдеще.
Време за смяна.
- Подранил си.
- Няколко минути. Дочети си вестника.
- Целият е твой.
- Благодаря.
Всичко най-хубаво.
Има доставка за вас, г-н Клайнфелд.
- От кой?
- От баща ми
и брат ми.
Адиос, адвокате.
Къде по дяволите беше? Знаеш ли, че Някой се е опитал да убие Клайнфелд?
Чух нещо такова. Чуй, аз и Гейл ще отидем извън града за няколко дена.
- Ще се жените.
- Чуй ме.
Искам да отидеш до къщата на Гейл, да я вземеш и да я заведеш в Гранд Центръл.
Искам да ме изчакате с нея там.
Влакът тръгва точно в 11:30. Не можем да изпуснем този влак, разбра ли?
Разбрано? Тръгвай.
Това съм аз, Пийт Амадесо.
- Помниш ли ме?
- Как си?
- Добре.
- Какво правиш тук?
Разбрахме, че това ти е обкръжението. Хубаво! Ала да кажеш здрасти.
Радвам се да ви видя. Как сте?
- Радвам се да ви видя. Мина доста време.
- Доста време.
Седни. Пийни с нас.
Хайде. Седни.
Казах: "Мамка му, не съм виждал Карлито от 15 години.
15. Някъде толкова. Разбира се.
- Дълго време.
- Дълго шибано време.
- Съжалявам, Джо Батаглия.
- Радвам се да се запознаем.
Съжалявам, Манзанеро.
- Как сте?
- Карлито Бриганте.
Аз и Карлито продавахме малко хероин през 57ма и 58ма.
Няколко шибани хлапета.
Първия път, когато видях този човек, си помислих, че е италианец.
Погледни го.
Мамка му!
Пийт Амадесо влиза в клуба ми просто така.
Глупости.
Има уловка. Пийт се преструва.
Чичо му е убиец от групата на Плезънт Авеню.
Какво прави тук? Може би хората на Тони Т са го изпратили.
Може би наблюдава дали ще се пречупя.
Чака ме да се паникьосам.
Все още не знаят дали съм бил на лодката.
Предполагат, но не знаят.
Защото ако знаеха, вече щях да съм мъртъв.
Сега те просто ме наблюдават.
Той винаги е бил един от нас. Това е човека. Това е той.
Трябва да знаем това.
Както и да е, аз казвам на човека:
"Томи, Карлито да не е някакъв шибан негър. Я го виж как танцува.
Танцува като италианец.
Трябва да го видиш как прави тарантела. Сервитьор, ела тук.
Донеси на тези хора най-доброто шампанско, което имаме за сметка на заведението..
- Къде отиваш? Остани тук.
- Аз съм работещ човек.
Нека направя това, което трябва да направя. Ей сега се връщам
Добре, приятел.
Шибаняк!
Мамка му!
Видя ли го някъде?
Сасо.
- Къде са ми парите?
- За какво говориш?
- Къде са ми парите?
- Не знам.
Чу, че Клайнфелд са го очистили и за това реши, че и аз съм мъртъв.
- Помисли си, че си наследил парите ми.
- Кълна се...
Къде са ми парите? Ще ти нарежа скапания дроб.
Добре, добре.
В кутията под бара са. Щях да ти кажа.
Искам да се запознаеш с един добър приятел.
Чу ли за бащата на Вини, Тони Тагалучи?
Тони Т. Да, почина наскоро. Моите съболезнования.
Разбрах, че адвокатът ти евреин го е сполетяло нещастие.
Не съм го виждал напоследък. Какво е това.
Казах ти да донесеш най-доброто, а ти ми носиш този евтин боклук.
Хайде. Извинете.
- Вини, намали.
- Не съм го виждал напоследък. Лъжец.
- Видял го е в болницата.
- Ще го хванем отвън. Седни.
Успокой се, ще го хванем.
Къде по дяволите е той?
- Малкият шибан испански негодник.
- Къде отиваш, човече?
- Никой не влиза отзад.
- По дяволите, разкарай се.
Хайде, да вървим. Ще го хванем навън.
Ето го. Хайде!
Какво искаш да направя?
Нищо не мога да направя.
Разкарай се!
Внимание, дами и господа, последно повикване за влака на коловоз 17.
Всичко е резервирано за влакът от 11:20 - "Амтрак Мерчантс Лимитед"
Влак номер 179 се отправя за Вашингтон,
минавайки през Нюларк, Менло Парк, Трентън,Филаделфия,Абърдийн,Балтимор.
Всички да се качват!
Разкарай се!
Пази вратите.
Видя ли онази? Онази в синьото?
Вие момчета сте кучета. Кучета.
Моля пътниците за влака на коловоз 19 да се качват.
Всичко е резервирано за влакът от 11:30 "Амтрак Силвър Стар" за Тампа и Маями.
Може би трябва да го чакаме до влака.
Звучи ми добре.
Хайде, Чарли.
Отивам в Бронкс ИРТ в горната част на града. Накъде да тръгна?
Ще тръгнете надясно там, ще преминете през алеята
- и нагоре по стълбите. Няма как да го пропуснете.
- Благодаря.
Ето го!
Вини, чакай.
Не е тук горе. Да слизаме долу. Хайде.
Добре.
Внимание, дами и господа, пътниците се качват на влака на коловоз 12.
Всичко резервирано за влака за 11:45 "Амтрак Сенатор", номер 176.
Отправен за Бостън и минаващ пред Бридж Порт,
Нов Лондон, Кембридж, Кингстън и Провидънс.
Внимание, дами и господа, последно повикване за влака на коловоз 19.
Влакът от 11:39 "Амтрак Силвът Стар" тръгващ за Тампа и Маями.
Моля, всички да се качват!
Той не е долу.
- Изгубихме го.
- Не го изгубихме. Горе е.
Чу ли ме? Движи се!
Той е там!
Ще те убия!
Шибаняк! Ще те убия!
Спрете, полиция!
Влакът ще тръгне! Хайде, човече!
Хайде!
Ти успя!
Това е той!
Полиция! Спри!
Всичко ще е наред.
Помниш ли ме?
Бени Бланко от Бронкс?
Нищо лично, но трябва да мисля и за моето бъдеще.
Нали знаеш, понякога така става. Хайде, да вървим.
Не, ти ще стоиш тук.
Не се опитвай да говориш.
Ще те заведем в болницата. Всичко ще се оправи.
Просто се дръж, бейби. Просто се дръж.
Дръж се, бейби. Моля те, дръж се.
Вземи това.
Вземи го и се махнете.
Двама ви.
Ще сте добре.
Не ме напускай Чарли, не още!
Не ме напускай, Чарли!
Не си отивай!
Моля те, не ме напускай!
Не си отивай!
Не можеш да ми причиниш това!
Боже. Не ме напускай!
Съжалявам, момчета.
Всичките шевове на света не могат да ме спасят.
Легни. Легни.
Ще ме заведат в погребалното бюро на Фернандез на 109та улица.
Винаги знаех, че ще мина оттам,
но много по-късно, отколкото повечето хора си мислеха.
Последният Мо-рикан.
Е, може би не последният.
Гейл ще бъде прекрасна майка.
Новият, подобрен Карлито Бриганте.
Надявам се да използва парите, за да се махне оттук.
Няма място в този град за големи сърца като нейното.
Съжалявам, бейби.
Дадох всичко от себе си. Честно.
Въпреки това не можеш да идеш с мен на това пътуване.
Сега се треса.
Последно питие. Барът затваря.
Слънцето залезе.
Къде ще закусваме?
Не искам да отивам прекалено далече.
Тежка нощ.
Уморен съм, бейби.
Уморен.
Превод: WickedSick [TX]