Carlito's Way (1993) (Carlito's Way 1993 DivX5 AC3.5.1CH.CD1-WAF.sub) Свали субтитрите
Някой ме дърпа към земята.
Мога да чувствам, но не мога да виждам.
Не се страхувам, бил съм тук и преди
същото е както когато ме простреляха на 104та улица.
Не ме карайте в болница, моля ви.
Шибаното спешно отделение не спасява никой.
кучите синове винаги те убиват в полунощ
защото всичко, което имат е стажант китаец с ръждясала лъжица.
Виж тези скапаняци. Ходят тревожно насам-натам. За какво?
Пуерториканският ми задник не трябваше да стига чак дотук.
Повечето хора от екипа ми бяха очистени много отдавна.
Не се притеснявай. Сърцето ми - то никога не напуска.
Не съм готов да напусна.
ИЗБЯГАЙ В РАЯ
Изглежда, че току-що напуснах обединението,
застанах пред съдията и му казах кой какъв беше.
Не казвам, че щях да тръгна по друг път
ако майка ми беше жива, докато бях дете, защото това го казва всеки в обединението.
"Не ми бяха дадени възможности." Не! Глупости!
Бях малък, груб разбойник, докато майка ми беше жива и го знам.
Но от нея научих за жените.
Г-н Бриганте, има 56 дела в разписанието на съда тази сутрин.
Защо ми казвате това?
Ваша чест, Г-н Бриганте е разбираемо развълнуван
след като е бил оправдан след 5 години в затвора.
Тук няма никакво оправдаване
или опрощаване, или благословия, или нещо
различно от невероятното стечение на обстоятелствата,
което Вие използвате в полза на клиента си.
Ваша чест, обстоятелствата, за които говорите
включват незаконни подслушвания и повредени доказателства.
Това е класическа "плод от отровно дърво" ситуация
и мисля, че 5 години на несправедливо задържане в затвор
е основателна причина на г-н Бриганте да му бъде позволено да говори.
Добре, Г-н Бриганте, слушам Ви.
Ваша чест,
със цялото ми уважение
миналото и настоящето, без нищо друго.
Искам да уверя съда, че съм приключил с престъпната си дейност.
Това се опитвах да ви кажа.
Бях болен от социалните болести в гетото.
Но времето ми в пълноценните поправителни съоръжения
в Грийн Хевън и Синг Синг не е било пропиляно. Аз съм излекуван.
Роден съм отново. Като Уолтъргейтърите.
Знам, че сте чували тези думи преди. Ваша чест, аз говоря истината.
Това е истината. Промених се.
Промених се и не ми трябваха 30 години
както Вие Ваша чест мислехте, а само пет.
Точно така, сър, пет години.
И ме погледнете сега. Напълно променен.
С нов живот, подобрен, и най-накрая ще бъде преместен.
И искам да благодаря на много хора за това.
Поглеждам там и виждам онзи човек - Г-н Норлоук.
Благодаря ви, сър, че записахте касетите по нелегален начин.
Искам да благодаря на съда на обжалванията, че назначиха вас, Ваша чест.
И искам да благодаря на
всемогъщия бог, без който никой случай не се разрешава.
- Не мога да повярвам.
- Забравил съм. Как можах да забравя
моят скъп, добър приятел и адвокат
Дейвид Клайнфелд, който никога не ме предаде,
за всички, малко и важно.
- Защо не се изправиш?
- Съжалявам.
- Г-н Бриганте!
- Дейвид Клайнфелд.
Вие не приемате награда.
Съдът по обжалването
и несполучливите методи за разследване на област Аторни
ми прехвърлят болезненото задължение за освобождаване в обществото на
на прочут убиец, и осъден дилър на наркотици.
Не. Никога не съм бил осъждан за наркотици.
Обвинението е разпуснато. Затворникът е освободен. Извикайте следващия случай.
- Длъжник съм ти.
- Добре.
Чувствам, че спечелих.
Извинете ме. Поздравления.
- Нищо лично, нали?
- Ще се видим отново, Бриганте.
Ти му изприказва цяла редица глупости.
Нямаше никаква редица глупости, човече. Бях искрен за всяка дума, която казах.
Ти не разбираш. Не схващаш.
Аз съм свободен човек и нямам предвид, че излязох от затвора.
Свободен съм най-накрая, свободен най-накрая.
- Благодарности на всемогъщия бог.
- Имаме работа. Запази си енергията.
Изчакай да видиш какво съм ти подготвил за довечера.
Как ще си изкарваш парите? Пак ли ще се събереш с Роландо?
Казах ти, няма да се връщам на улицата.
Изработих го за 25 години.
Какво трябва да покажа че съм го заслужил? Като си седя мирно.
Ти с мен ли танцуваш или с него?
Как имаш предвид с "Няма да се връщам на улицата"?
Какво друго знаеш да правиш?
- Имам планове.
- Казвай.
Ако искаш може да потанцуваш с него.
Познавам Дейв откакто завърши училище по право.
Работеше като чиновник за някакъв голям прост адвокат.
Държеше голямо желязо под седалката на колата си и се правеше, че не е изплашен
от всичките си "добри" клиенти.
Но Дейвид Клайнфелд, той вече не се страхува.
Я се погледни.
Ти наистина направи нещо от живота си.
Ти ми вкара в бизнеса. Всичките ми клиенти в началото дойдоха чрез теб.
Както казвам, нали знаеш, човек от класа.
Ти си човек от класа, Дейвид.
Човече.
Виж, имам нещо за теб. Помниш ли Сасо?
Сасо. Да.
Дебелият тип, който имаше Аржентинския клуб на улица Мадисън.
Той взе под наем това фалирало диско. Прекрасно място.
Посъбрах малко инвеститори и го осигурихме.
Имам 50 хиляди при него.
Проблемът със Сасо е, че той поизпразва касата, за да плаща дълговете си от залози.
Каза, че ако не намери 25 хиляди ще загуби мястото си.
Мястото ми харесва. Ходя там понякога.
Парите не са проблем. Бих ги вложил там,
но само ако там има някой, който ще ръководи мястото добре, чисто.
Аз?
Аз притежавах клубове, а не ги ръководех.
Какъв е проблема? Отиваш там, пооправяш нещата
и взимаш заплата - процент от печалбата.
- Моля те.
Ти вече направи достатъчно за мен.
Наречи го услуга между приятели.
Не е услуга. Длъжник съм ти.
Услугите могат да те убият по-бързо от куршум.
Ти ми спаси живота.
Ти ми спаси живота, Дейв.
30 години. Знаеш ли какво означаваше това?
Аз бях мъртъв. Бях погребан. Бях под земята.
Те ми изкара оттам.
Не знам какво да ти кажа.
Просто не знам какво да ти се отблагодаря.
Кажи, че ме обичаш.
Обичам те.
Ако беше мацка, щях да се оженя за теб.
- Моето момче.
- Сигурна съм, че щеше да го направиш.
Кой е това? Виж, нали знаеш.
Отиваме в дамската стая.
Довиждане.
- Е, все някой трябваше да иде.
- Чао, чао.
Какви са тези твои планове?
Каква е проклетата тайна?
Помниш ли Клайд Баси?
Излезе от обединението преди няколко години.
Отиде на Бахамите. Парадайс Айлънд, (Райският остров.)
и си купи това място за наем на коли.
Само за това говореше в затвора.
Освободиха го, той отиде там, пооправи мястото,
и сега се справя добре. Много добре.
Имам предвид, той прави печалба.
Преди няколко месеца ми писа и каза,
че мога да купя дял по всяко време, стига да имам 75 хиляди.
Ти ще заемаш коли?
На какво се смееш?
- Ще заемаш коли?
- Да. Знам много неща за колите.
Крада ги от 14 годишен.
Я го виж как се смее.
Ще ти кажа нещо.
Хората, които наемат коли не ги убиват толкова много.
И откъде ще вземеш 75 хиляди?
Не знам. Може би някой богат роднина ще почине и ще ми остави наследство.
Това е мечта, Дейв. Трябва да мечтаеш.
Всичко си измислил, Карлито. Това е за теб.
Ето ме и мен отново на улицата.
Третата неделя на август. Денят на стария регулатор в испанския квартал.
- Кога излезе от затвора?
- Преди няколко дена.
Нищо не ми остана.
Както в старите каубойски филми, но вместо премятания и кравешки изпражнения,
имаме разглобени останки от коли и кучешки лайна.
Има доста нови лица?
Тези млади хора - не ги разпознавам.
Mi barrio ya no existe (Все едно никога не съм бил в испанския квартал)
Карлито, човече, тук е като в Долината на смъртта.
Ти ме познаваш. Оправям се по улиците с всички тези хора, човече.
Но тези нови хлапета... Те нямат уважение към човешкия живот.
Ще те гръмнат, само за да видят как ще се разхвърчиш на парчета.
Ти направо си по-добре в затвора.
Аз вече дори не ходя до черния Харлем.
Там са направо луди. Нали помниш Виктор?
- Виктор, онзи със брадата.
- Беше застрелян пред църквата.
Точно пред църквата Патрих Хенри.
- Лалин, нали го познаваш?
- Лалин Масо. Какво се е случило с него?
Излежава 30 години в Атика, човече. 30 години!
Уолберто! Виж кой е тук.
Здрасти, Уоли.
- Много мощно.
- Радвам се да те видя.
Търсих те навсякъде.
Трябваше да се сетя, че ще те намеря да се разхождаш тук.
- Правиш малка обиколка на спомените?
- Докато все още ги имам.
- Роландо иска да говори с теб.
- Карлито, трябва да се връщам в играта, но
ако ти трябва нещо, бодигард, нещо друго, обади ми се. Окей?
- Да ми се обадиш. Пази се.
- Радвам се да те видя.
- Роландо?
- Зад ъгъла е.
Гуахиро, чакай ме тук.
- Ще се върна след около пет минути.
- Добре, Карлито.
Кой е това? Ново подкрепление?
Това е малкият ми братовчед. После ще ходя при леля ми.
Карлито, моят приятел!
Que chevere!
Молех се за теб, докато беше на топло.
Тази болка да иде при този, който ти навреди.
- Благодаря.
- Седни.
- Добре ли си?
- Достатъчно добре.
Изглежда, че си прекарваш добре.
Защо не? Бизнесът е добър.
- Хероинът.
- Бизнесът с кока.
Това е всичко. Хероинът е мъртъв.
- Но ти знаеш това, нали?
- Не, не го знаех.
Нека да си говорим откровено.
Ти лежа пет години и нито веднъж не спомена името ми.
Знам, че можеше да ме предадеш
и да направиш нещата по-лесни за себе си, но не го направи.
Много мило от твоя страна.
Но, виж, аз станах богат, докато ти беше на топло.
Може би си мислиш, че съм ти длъжник.
Не искам нищо от теб.
- С кого работиш?
- Не работя с никой.
- Никой?
- Пенсионирах се.
- Пенсионира се?
- Точно така.
Пенсиониран?
Ти сериозно ли говориш?
Да. Излизам. Напускам.
Значи Карлито Бриганте се захвана с религия, така ли?
Да, уча, за да стана свещеник.
Какво правиш напоследък?
Нищо особено. Още съм в училище.
Но си имам работа.
Така ли? Какво работиш?
Само малко подготвителна работа за сеньор Пабло Кабралес.
- Кабралес?
- Да.
Защо правиш тези глупости? Това не е хубаво.
Хайде, Карлито, няма да правя кариера от това.
Аз съм момчето за доставки. Това е всичко.
Виж това.
Това са 30 хиляди.
Мога ли да те помоля за услуга?
Какво искаш?
Трябва да ида до блока за една доставка. Ще дойдеш ли с мен?
Хайде. Не ме замесвай в тези неща.
Хайде, познавам тези хора. Приятели са ми.
Просто ще влезна с теб.
Като видят кой ми е подкрепление и ще се насерат в гащите.
- Те няма да ме познават.
- Теб?
Ти си шибана легенда.
Хайде.
Добре, 10 минути. Обещах на майка ти, че ще сме вкъщи за вечеря.
Няма проблем. Тези хора са професионалисти.
Бум, бум, вътре и вън.
И хлапето влиза там с 30 хиляди.
И легендата - аз, влиза заедно с него.
След пет минути ще сме на улицата
със стока за 30 хиляди -
повече от достатъчно да ме върне точно там, откъдето идвам.
Какво става?
Кой е това?
Това е братовчед ми. Карлито Бриганте.
Чувал си за Карлито, нали?
За какво ти е?
Просто дойдох да се повозя, човече.
Хайде, човече. Чувал си за Карлито, нали?
Не нося нищо.
Току що е излязъл от Луисбърг, човече.
Преди е бил партньор с Роландо Ривас.
Карлито, чувал съм за теб, човече.
Ти продаваше хероин с Роландо, нали?
Малко.
Малко? Малко, това беше добро.
Вие бяхте шибани крале.
Карлито.
Братко, погрижи се за Карлито.
Тук трябва да понаправим малко бизнес.
Приятел.
- Ще играеш ли?
- Не, ще гледам.
- Играем "ейт бол" (осем топки).
- Това е хубава игра.
- Нямаш нищо против ако ги преброя, нали?
- Всичко е там, човече.
Все пак ще ги преброя.
- Може би ще загубиш някоя игра.
- Да бе.
- Хареса ти ония удар, който направих, нали?
- Онзи удар не е нищо.
Хайде.
Закъде бързаш? Пак ще те бия.
- По дяволите!
- Какво има?
- Това тоалетната ли ви е?
- Да, това е тоалетната.
Не работи.
Поправят я.
Съжалявам, човече.
- Не работи?
- Не, не работи.
Мога да изчакам още някоя друга седмица.
Ела тогава, вече ще сме я оправили.
Усили! Обичам тази песен.
Ще играеш ли или какво?
Спокойно. Ей сега ще цепя, човече. Мамка му.
- Имаш ли огънче?
- Разбира се, човече.
- Играете "ейт бол", нали?
- Да.
Не мога да му устоя. Трябва да ви покажа един удар.
- По средата на играта сме.
- Нали играете "ейт бол".
Точно преди да цепите. Нищо няма да ви стане на играта.
Няма да повярвате. Ще видите как ще ги вкарам.
- Ще ни покажеш някой трик?
- Не е трик. Това е магия.
След като видите този удар ще се откажете от религиозните си вярвания.
Трябва да видиш това.
- Карлито ще прави един трик.
Не съм свършил с броенето.
Искаш ли студена бира?
Чувствай се като у дома си.
- Отне ми 6 месеца да науча този удар.
- 6 месеца?
- Но трябва да ми помогнете.
- Разбира се.
Виждаш ли?
- На 12ката.
- Добре.
- Как е шефа ти?
- Добре. Видях го тази сутрин
Сложи пръста си тук. Точно на 12ката.
- Така?
- Трябва да се снижиш на нивото на масата.
- Не чу ли новините?
- Какви новини?
Тук няма бира, човече.
Има, разбира се. Най-отдолу.
Аз и Клайд Баси работехме над това.
Виждаш ли деветката? Дай ми щеката си.
Подреди ги.
- Точно ли са?
- На мен ми изглеждат точно.
Хайде. Какви новини?
Шефът ти е мъртъв, също като теб.
Презаредих!
Елате тук, шибаняци!
Елате, чакам ви!
Няма ли да дойдете?
Ще изляза!
Сега сте срещу мен, шибаняци!
Ще ви гръмна шибаните мозъци.
Мислите се за много големи?
Така и ще умрете - големи!
Готови ли сте?
Ето я и болката!
О, боже.
О, боже мили. Погледни се.
Ти каза, че те са приятели, Гуахиро.
Но в този скапан бизнес няма приятели.
Адиос, хлапе.
Добре, какво стана?
Тук вече няма веселби.
Само няколко каубоя, които се избиват по между си.
Аз не търся тези глупости, те сами идват при мен.
Аз бягам, те тичат след мен.
Трябва да има къде да се скрия.
Ами аз поогледах това, мястото на Сасо. Добро е. На добро място е.
Ако някой го управляваше правилно, можеше да направи добър бизнес.
Добре, ще ти дам 25 хиляди.
Не, ще вложа мои пари в него.
Твои пари? Какви са тези пари?
Срещнах Роландо. Дължеше ми 25 хиляди от стари далавери.
Това е единствения начин, по-който ще го направя, Дейв.
Дадено. Страхотно.
Обади се на Сасо и му кажи, че ще си видим довечера.
Искам да говоря с теб за нещо. Трябва ми малка услуга.
Не е нещо важно, но ми трябва бодигард. Някой добър.
Кой те притеснява? Познавам ли ги?
Не е нищо важно. Просто малко недоразумение.
Щом не е нищо важно защо ти е бодигард?
Ще ми повярваш ли? Трябва ми само временно.
Ще си взема някой сам по-късно, но ми трябва някой веднага.
Вземи Пачанга. От старата тълпа в испанския квартал е. Добър е.
Супер.
Добре ли си?
Имам добро предчувствие за този клуб.
Мисля, че ще направим добри пари.
И аз имам добро предчувствие.
Но след като направя моите 75 хиляди,
напускам.
Така е.
Ще заемаш Форд Пунто на туристи в Рая.
Така е. И ще имам голяма усмивка на лицето.
Времената се се променили.
Какво стана с мини поличките?
Къде е марихуаната?
Сега всичко е платформи, кокаин и танци, които не танцувам.
През какво трябва да мине човек, когато загуби пет години.
Но някои неща никога не се променят. Като Сасо.
Чарли, приятел! Чарли Бриганте! Как си?
Хей, Сасо.
Не, няма вече Сасо. Сега всички ми викат Рон.
- Рон?
- Рон от Рейналдо.
Добре, Рон, да си идем на думата.
Чувам, че правиш добър бизнес с това място.
- Много добър.
- Тогава как може да ти трябват пари?
- На мен?
- Пак хазарт, нали?
Колко дължиш?
Не знам 50 или 60 хиляди.
Значи около 100. На кой ги дължиш?
Нали знаеш, Чарлз, някои от момчетата.
25 хиляди ще им запушат устите засега, а ти ще вземеш една четвърт от печалбата.
Добре, ще ти дам 25 хиляди в брой утре
и ще взимам половината от печалбата.
Какво се опитваш да ми направиш?
Това което искам да направя, Сасо, тоест Рон, е да ти спася задника.
Да, защото дължиш парите или на дебелия Антъни или на Скузи, нали?
На който и да е, ще свършиш в багажника на някоя кола,
Някъде на улица Белт.
Сигурно ще минат седмици преди да те намерят. Като Дий Дий.
Помниш ли? Бяха я разпорили.
Ще смърдиш на някаква странна миризма.
"Каква е тази смрад?" Сасо, човече.
Това е Сасо. Преди беше Рон.
Добре, добре. Утре по кое време?
Ето ме и мен в клуба, играейки си на Хъмфри Богарт.
След няколко часа нещата могат да станат доста опасни, затова доведох Пачанга.
Малко допълнително подкрепление.
Той мисли, че ще го направя богат.
И затова се притеснява, че ще ме убият преди да отбележи.
Чух за работата с братовчед ти.
Защо не ми се обади, за да те пазя.
Това стана преди един месец. Ти чак сега ли разбра?
Караш ме да гоня Клайнберг през деня и след това да идвам тук.
Клайнфелд! Надявам се справяш с него по-добре, отколкото с мен.
Той има много пари.
Има сейф в офиса си с пачки със стотачки, които само чакат да бъдат...
Клайнфелд ми е брат. Погледни ме.
Той ми е брат.
Пачанга просто се бъзика.
Не се бъзикай. Просто си отваряй очите.
Наблюдавай бара. Тук крадат пари.
Искам да опитам, но е много тъмно. Какво искаш да направя.
Този там казва, че не трябва да плаща.
- Кой е той?
- Този в червено ето там.
Какво правиш?
- Млъкни и ме целуни.
- Извинете ме.
- Някакъв проблем с чека ли има?
- Да, има някакъв проблем.
- Бейби, хайде..
- Бени!
- Какво, човече?
Мамка му! Мамицата му! Съжалявам, г-н Бриганте.
Съжалявам, нямам проблеми.
Вижте, дебелака Сасо там ми дължи пари и малко се бави с плащането.
Така че просто си взимам дължимото. Не съм Ви се представил.
- Казвам се Бени Бланко от Бронкс.
- Познаваш ли ме?
Познавам Ви. Вие сте Карлито Бриганте. Копеле на макс.
Не Ви познавам и за това не съм ви длъжник. Сасо ви е длъжник.
Но сега това е моето място и има нови правила.
Всеки си плаща. Разбрано?
Добре. Това е добре. Това е отлично.
Какво ти става? Плати шибания чек, кучко.
- На сервитьора
- На сервитьора, тъп шибаняк.
И ни донеси малко шампанско. Малко от онази френска глупост.
Изпий една чаша, човече.
- Не благодаря.
- Искам да разчовъркам мозъка ти.
Донеси му стол. Човекът стои.
Донеси му стол. Махни този тъп поглед от лицето си.
Знаеш ли кой е този човек?
Този човек тук е шибания Джей Пи Морган на хероиновия бизнес.
Това го чувам за пръв път.
Хайде, човече, имаш 90, 100 човека на улицата, нали?
- Нещо такова.
- Аз започвам с малко.
Просто построявам организацията си.
Пречиствам я и максимизирам потенциалите си.
Докопал съм се до малко неща, който ще направят бум.
Ако може само да ми дадеш две минути.
- Може би следващия път. Всичко хубаво.
- Само две минути от времето ти.
Ще си поговорим отново.
Само две минути. Това е всичко.
Шибани хлапета.
Мръднат няколко сантиметра и вече се мислят за много големи.
Правят по няколко кинта докато са в обединението и аз трябва да ги уважавам.
- Зарежи това.
- Да, зарежи тези глупости.
Карлито, видях, че преди говореше с Бени Бланко.
Бени Бланко от Бронкс.
- Казват, че сега изгрява.
- Така ли?
Той ще има голямо бъдеще,
ако е оживее до другата седмица.
Как може добре изглеждаш мъж като теб
да си няма жена?
Ами предполагам, че съм работохолик.
Какво има?
Никога ли не виждаш някой тук, който да ти харесва?
Никой освен теб, Стеф.
Боже, тя изглежда като Гейл.
Същият цвят на косата. Начина, по който танцува.
Срещнах Гейл една година преди да влезна в обединението.
тя беше танцьорка - от артистичния балетен тип.
Щеше да стане звезда в Бродуей.
Мисля, че се влюби в мен.
Аз също. Заклех се, че никога няма й разбия сърцето, понякога се случват лоши неща.
Липсваш ми, Гейл.
Когато си в обединението прекарваш цялото си време
мислейки кой ще видиш на първия ден след като напуснеш.
На втория ден. На третия.
Но след като напуснеш, всеки има различно лице от това, което си спомняш.
Може би дори и ти.
Молиш се за едно лице, което не се е променило.
Едно лице, което все още те познава
и ти изглежда по същия начин, по който винаги ти е изглеждало.
Не можах да го разбера. Не мога да го схвана ако ще живота ми да зависи от него.
- Чао, Гейл.
- Ще се видим другата седмица.
- Госпожо, познавам Ви.
- Чупката.
Да, ти излизаше с онзи тип,
Как му беше името? Онзи, добре изглеждащия.
Да, Карлито Бриганте. Точно така.
Здравей, Гейл.
Бях в турнето, на шоуто "Сонгбърд" миналата година.
Играх дъщерята на говернатора.
Не беше главна роля, но беше страхотна.
Играх и в онзи мюзикъл миналата година във Вегас.
Времето беше ужасно. Бил ли си там?
Вегас? Да. Сега играеш ли в нещо?
Мога да дойда да те видя.
Аз просто работя в клубове сега, най-често само за една нощ.
Но ще играя в пиесата, която започва тази есен.
Това е страхотно.
Живееш живота, за който винаги си си мечтала.
Приближавам се до него.
Приближавам се. Не съм го постигнала, но е добре.
Как е в затвора?
Не е нещо особено.
Много набирания. Много изгубено време.
- Сега си свободен.
- Да, тук съм.
Изостанал ли съм? Просто така се появявам след всички тези години.
Още ли ми се сърдиш?
Как смяташ?
Заряза ме лошо, Чарли.
Сега искаш да ми кажеш, че е било за мое добро, нали?
Не, беше за мое. Беше за мое.
Беше за мое добро. Бях осъден на 30 години.
Какво трябваше да направя? Знаеш, че щеше да опиташ да ме изчакаш.
Че щеше да ме посещаваш, и да ме накараш да мисля за теб през цялото време.
Какво можех да направя? Просто седях в затвора,
чудейки се къде си,
какво правиш, с кой си.
Това щеше да ме побърка.
Щеше да ме убие. Повярвай ми.
Щеше да е по-добре ако беше искрена, нали?
Да изкарам присъдата си с ясни мисли.
Ами сега какво?
Сега какво? Не знам, тук съм, свободен съм.
Каквото и да струва това.
Ами този твой клуб?
Не е мой, нали знаеш, просто имам дял от него.
Просто се опитвам да направя достатъчно пари.
Със този мой късмет, някой ще го застрелят
и ченгетата ще дойдат, за да го затворят.
Това не звучи като теб.
Не звучи ли? Наистина?
Никога преди не си говорил така.
Никога преди не съм се чувствал така.
Смешно е.
Този тип, адвокатът в Луисбърг,
Г-н Сийуолд веднъж ми каза:
"Чарли, ще ти свършат силите.
Не можеш да спринтираш по целия път. Все някога трябва да спреш.
Не можеш да продължаваш завинаги. Все някога ще те настигне.
Ще те настигне.
Няма да се презаредиш,
просто ще ти свърши вятъра."
По-добре да тръгвам.
Мога ли да ти се обадя някой път?
Защо не ме оставиш аз да ти се обадя?
- Знаеш къде да ме намериш, нали?
- Да.
Каза, че няма да разбиеш сърцето ми.
Знам. Съжалявам.
Съжалявам.
Лека нощ.
ЗАТВОР РИКЪР АЙЛЪНД
Г-н Тангалучи, за да види адвокатът си, г-н Клайнфелд.
Давай.
Тони, как си?
- Добре, Джаксън, чупката.
- Да, сър, г-н Тагалучи.
Изглеждаш добре.
Не ме карай да го правя, Клайнфелд, просто запиши това. Окей?
555-58-88
Това е домашния номер на сина ми Франки
и след малко ще ти кажа защо ти го давам.
Млъквай.
Никога не си ми допадал, Клайнфелд. Не защото си евреин.
Познавам много евреи. Защото си едно лъжливо лайно.
Дадох ти един милион за да направиш прост подкуп и нищо не стана.
Виж, казах ти. Лично дадох парите на Ник.
Ако той си е решил да те предаде и да свидетелства срещу теб
- аз не мога на направя...
- Виж ръцете ми.
Ако повдигна тон още веднъж, ще ти пречупя врата като солета.
Ти си шибан лицемер. За какъв ме имаш?
Ники не е получил дори долар от парите ми.
Моят милион е отишъл право в джобовете ти.
- Аз лично...
- Не ме лъжи, гадино.
Ако ме излъжеш още веднъж ще свършиш в онази река там.
Помисли за това като излезеш и погледни надолу
и си представи какво е усещането
Подмятан на дъното със змиорки и раци излизащи от очите ти.
Какво искаш от мен?
- Разбрах, че имаш лодка.
- Да.
- Ще ме измъкнеш оттук.
- Правя всичко възможно.
Целият ми офис се е заел с твоето обжалване.
- Говорих със съдията тази сутрин.
- Не говоря за никакво обжалване.
Ще ме чупиш оттук.
Аз съм адвокат.
Чуй ме, ти шибан адвокат, дължиш ми един милион.
Детето ми Франки ще дойде с теб, за да те наглежда.
Погрижи се всичко да мине наред.
Видя ли пазача, който ме доведе тук?
Той ще се погрижи и ще уреди да се озова във водата.
И всичко, което трябва да направиш е да дойдеш с лодката и да ме вземеш.
Това не е начинът...
Вече имаме сделка, приятел.
Хората, оръжията, гробът вече е изкопан.
Разбираш ли? И оттук натискам само един бутон.
Какво?
Г-н Норуолк от офиса на община Аторни.
Казах никакви обаждания.
Не, той е тук.
Г-н Клайнфелд?
Един момент, моля.
- Г-н Клайнфелд, там ли сте?
- Пусни го да влезе.
Как сте?
- Радвам се да Ви видя. Седнете.
- Нали нямате нищо против? Бях наблизо.
Не. Всъщност тъкмо щях да ви се обадя.
Проблемите ти няма да си отидат току така.
Ето ме и мен в клуба, броейки всеки долар.
Към 25,000 които вложих, спечелих още 14.
Още 35 или 40 хиляди и си тръгвам. Тръгвам си.
Два, може би три месеца.
Сега трябва само да броя времето.
Да не лъжа, да не си създавам неприятности.
И да стоя далеч от мислите на хората.
Лалин е тук. В офиса.
- Лалин?
- Искаш ли да го видиш?
- Нали щеше да излежава 30 години.
- Предполагам, че се е измъкнал.
- Как се справя?
- Не толкова добре като теб, но нали знаеш...
Не знам какво означава това.
Лалин беше съседско момче, много добре изглеждащ кучи син.
Преди работеше в частното хазартно обединение на 87ма Запад.
Той посрещаше хората там, уреждаше хората с мацки.
Ако някой ме попита за Лалин,
бих казал, че е човек, който си отстоява правата.
- Погледни се, човече, погледни се.
Как си човече? Само какво място.
Какво е станало с теб?
Какво имаш предвид? Не си ли чул?
Отнесох няколко куршума в гърба.
Когато улицата ти е сърдита, тя не те слага в ковчег.
Слага те в едно от тези.
- Ще си смръкнеш ли?
- Не. Работя.
- Какво ще кажеш за едно питие? Искаш ли?
- Направо да не повярваш.
Пачанга, кажи ми какво става там горе?
Хайде, човече, кажи ми.
Пази се. Окей?
Видях онази мацка, с която ти излизаше.
Онази от Бахамите.
Нали знаеш, русата. Тази, която изглежда като сестра ми.
Казва се Гейл.
Видях я в шоуто на 48ма и Бродуей.
Кога си я видял?
Преди две седмици. Беше в прекрасно шоу.
Имам предвид, артистично, но тя има много талант.
Момичето има много талант.
48ма и Бродуей?
Позволи ми да ти налея още едно питие.
Значи се върна към бизнеса?
Пенсионирах се, Лалин. Казах ти. Няма повече никакъв бизнес за мен.
Хайде. С всичките тези хора в Луисбърг и ти ми казваш, че не си се свързал с някой?
Прочетох много книги, поработих над обжалването и такива работи.
Ами ти? Какво е това?
Пачанга ми каза, че излежаваш 30 години.
Да. Измъкнах се.
Измъкна се? Как го направи?
Нали знаеш, като теб, прочетох много книги
и поработих с малко хора, умни хора от обединението
и просто се измъкнах, това е.
- Без бъзик?
- Да. Така е.
За теб.
За теб. Свободен най-накрая.
Виж, сега съм с нови хора. Италианци
Те ти вярват. Мислят, че си гений.
- Къде са те? Плезант Авеню?
- Центъра.
Както и да е. Те имат пари. Те имат много пари.
Имат доста мангизи. Дават по 25,000 на доставка, ако стоката е добра.
Те искат обикновени хора от улицата. От испанския квартал. От старата школа.
- Твърди хора като нас, нали, Лалин?
- Старата школа, бейби.
Какво ще кажеш? Аз и ти, както в доброто старо време.
Ще доведеш хората, с които си сега.
С никой не съм. Казах ти. Не съм свързан вече.
Хайде, човече. Забравяш с кой си говориш.
- Виж...
- Чакай малко.
Ето така ли се измъкваш от 30 години, лайно такова?
- Нека обясня.
- Ще те убия, шибаняко.
- Ще те бутна в шибаната река.
- Какво по дяволите става тук?
Чакай малко. Чакай малко!
Ти си шибаняк, човече! Ти си шибан плъх. Ще го убия!
Нека го убия.
Нека го убия. Да ти го начукам.
Убий ме, шибаняко! Виж какво имам.
Имам предвид, виж ме! Ти имаш всичко!
Имам предвид, хайде!
Виж с какво трябва да вървя: шибани пелени.
Имам шибани пелени! Сера си в гащите всеки ден.
Не мога да ходя, не мога да се движа.
Хайде, убий ме, ти шибан педал!
Казаха, че ако не го направя, ще ме пратят обратно в затвора.
Не струвам нищо в обединението. Аз съм на шибана количка.
- Дори не беше включен.
- Кой те изпрати? Чуй ме.
Кой те изпрати?
- Кой те изпрати, шибаняко?
- DA (Община Аторни)
Норуолк?
- Норуолк?
- Здраво те е подхванал, човече.
Някой му е казал, че пак пласираш наркотици. Доста при това.
Пласирам? Кой му е казал това?
Чист съм. Не съм направил нито една шибана доставка. Кой му е казал това?
- Не знам.
- Кой му е казал.
Човече, кълна се в бог. Не знам.
Никога нямаше да те предам. Никога нямаше да го направя.
Щях да ти дам сигнал.
Дори не беше включен. За нещо друго е човече.
Виж, позволи ми...
Просто го направи, човече. Просто ме убий.
Няма да те убия.
Дори няма да те нараня.
Ще те попитам
как можа да прецакаш единствените хора, който им пука за теб?
Как можа да го направиш?
Загуби, шибаняко.
Ще извикам някой да те добута до изхода.
Някой шибаняк е казал на Норлоук, че отново пласирам наркотици.
Влез.
Знаеш ли кой го е направил?
Единственото, което знам е, че той изпрати човек с подслушвателни устройства.
Този кучи син.
И с мен се е захванал. За разни други глупости.
Не съм пласирал. Няма да се върна в затвора каквото и да става.
Успокой се. Ти не пласираш и той не може да ти направи нищо.
Той си е просто такъв. Но този път ще го пратим за риба.
Ще се погрижа за това. Окей? Хайде.
Шибаният Лалин, човече.
Той си няма никой.
Никой не му остана.
Ами вие, сър? Виж това, човече.
Какво става, човече? Виж това. Какво става?
Яко, братле. Вземи това.
Това е изненада.
Голяма изненада.
Диетично Пепси.
Беше страхотна.
- Имам предвид наистина.
- Благодаря.
Много, как да го кажа...
Секси?
- Точно така.
- Това е желания ефект.
- Г-жо, това беше прекрасно.
- Наистина, наистина прекрасно.
- Благодаря.
- Наистина, наистина прекрасно.
Много благодаря.
Фенове.
Какво има?
Нищо. Аз просто...
Тази ситуация, мисля, че може би е...
Ситуация?
Не очаквах такова нещо. Това е.
Имам предвид, каза ми, че си в някакъв мюзикъл.
Мислех си, че правиш шоу в Броудуей.
Каза ми, че си дъщерята на генерала или каквото там играеше.
И идвам тук и виждам това.
Не че има нещо лошо в това.
Чакай малко. Аз работя здраво тук.
Танцувам и ми плащат добре. Не се чукам с никой.
Не съм казвал такова нещо. Сега, моля те.
Седиш срещу мен и съдиш постъпките ми.
Хайде Гейл, не те съдя. Моля те, не казвай това.
Аз не съдя твоите дела? Ти какво толкова прекрасно правиш?
Някога убивал ли си някой, Чарли?
Съжалявам. Не трябваше да го казвам.
Съжалявам Не трябваше да нахълтвам така.
Аз съм виновен. Извинявам се.
По-добре да тръгвам.
- Къде отиваш?
- Вкъщи.
Кога ще се видим отново?
Защо не ме изненадаш някой друг път?
- Кога например?
- Не мога да ти кажа.
- Защо не?
- Защо няма да е изненада, нали?
Искам да почувствам задника ти.
Ти вече го познаваш.
Ела с мен.
Ти пък какво ме гледаш?
- Бени!
- Как си?
- Бени Бланко от Бронкс.
- Здрасти, дебелако.
Най-дебелият човек.
- Къде са ми парите?
- Какви пари?
Парите ми човече? На курва ли си играеш, внимавай да не бъдеш изчукан.
Шегуваш ли се?
- Къде е Стефи?
- Стефи?
Доведи ми Стефи. Самотен съм.
И след това имаше шест шибани деца.
Има проблем с г-н Клайнфелд.
- Какъв проблем?
- Той е в тоалетната и чука Стефи.
Е, какъв е проблема? Добре за него.
Но сега тя принадлежи на Бени Бланко.
Кой?
Помните ли Бени Бланко от Бронкс?
- Малкото лайно от онзи ден?
- Не и този тип. Зарежи го.
Той е тук и ще създава неприятности.
- Къде е той?
- Ето там.
Зарежи го! Не се притеснявай за Бени Бланко. Давай, всичко е наред.
Какво да правя като ми кажат това?
Трябва да се научиш да живееш с това.
Досега къде си крил този мъж? Той е един секси мъж.
- Той е животно. Знаеш ли?
- По-бърз от куршум.
Да, има си Мерцедес и яхта. Всичко това.
Г-н Бени Бланко казва, че всичко ще е наред.
Иска да ви изпрати бутилка шампанско
и иска да изпратите Стефи, когато сте готов.
- Карлито, какво да правя?
- Няма проблем. Сега Стефи е с Дейв.
Но Бени каза...
Майната му на Бени.
Това е от Бени Бланко.
Върни му го.
Моля те, не можеш да направиш това.
- Бени харчи много пари тук.
- Той е богаташ. Хайде.
Какво стана с теб? Защо се държиш така?
Ти не би трябвало да го мразиш. Той е като теб преди 20 години.
Никога не е бил като мен.
Това е втория път, в който ми отказвате питие.
- Да не би да не ми харесвате шампанското?
- Може би.
Може би има шибано недоразумение.
- Може би не ме помниш.
- Може би не ми дреме.
Може би не помня последния път, когато съм си издухал носа.
Кой по дяволите си ти? Трябва ли да те помня?
Какво, мислиш си, че си като мен?
Ти не си като мен, шибаняко. Ти си боклук.
Бил съм с важни хора. Хора с връзки.
А ти с кой бил?
Баламосани, мрачни шибаняци с вериги.
Защо не изчезнеш оттук? Хайде. Свий някоя чанта. Поразходи се.
Единствения проблем тук е, че Стефи не знае къде принадлежи.
- Стефи принадлежи тук.
- Мисля, че Стефи прави голяма грешка.
Ще ти гръмна мозъка.
- Ще ти гръмна шибания мозък.
- Махни този пистолет.
- Как се чувстваш сега?
- Хайде! Хайде!
Как се чувстваш сега?
Махнете си шибаните ръце от мен.
Какво по дяволите е това?
Пази долния етаж.
Тук май не се разбираме, човече.
Чакай. Спри тук.
Добре, Бени Бланко от Бронкс.
Мацката Стефи принадлежи на клуба.
Ако те отново видя тук,
ще умреш, просто така.
Ти си свършен, човече. Ти си история.
По-добре ме убий сега, защото ако те видя пак, ще те убия.
Изведи го оттук. Изведи го през задния вход.
Изкарай го на алеята.
Глупав ход, човече. Глупав ход.
Все едно старите рефлекси се връщат.
Знам какво трябва да стане сега.
Бени трябва да умре.
И ако не го направя, те ще кажат:
"Карлито, той е парцал, човече. Той е слаб.
Преди беше лошият. Обединението стигна до Карлито."
Улицата гледа. Тя гледа непрекъснато.
Чакай, чакай.
Да го сложим в багажника на колата и да го хвърлим от пристана.
- Да ти го начукам.
- Хайде, на няколко пресечки е.
Ще бъде като в доброто старо време. Ще бъде забавно.
- Остави го.
- Какво?
Остави го. Махни го оттук.
По всяко друго време, този боклук щеше да умре, но вече не правя тези глупости.
Не искам да погребвам никого, дори когато знам, че трябва.
Това вече не съм аз. Просто искам да си взема 75те хиляди и да се омитам.
Просто го направи.
Кажи ми, че е в ковчег. Какво стана?
Нещо, което не трябваше да става. Дай ми оръжието.
Какво?
Дай ми шибания пистолет. Откога стана такъв тежкар?
Това ще те убие.
Мога да се грижа за себе си.
Мислиш се, че съм мухльо от училище по право. Все едно не съм виждал лоши?
Ще насочиш това към грешния човек,
а той ще го вземе и ще ти го навре отзад. Гарантирам ти го.
Сега ми дай този пистолет. Хайде.
Знам, че ме обичаш, хлапе, но трябва да се поотпуснеш.
Чуй,
Ще правя голямо парти в моята лятна къща в събота.