Mar Adentro - The Sea Inside (2004) Свали субтитрите
чувстваш се все по-спокоен.
А сега си представи един екран.
Един кино екран, който се отваря пред теб.
Вмъкни в него място, което харесваш.
Концентрирай се върху дишането,
за помогнеш на тялото си да се отпусне. Почувствай тишината.
Не трябва да я променяш. Просто й позволи да дойде и да си отиде.
Да дойде и да си отиде.
Сега,
ти си там.
Обърни внимание на детайлите.
На цветовете.
На текстурата.
На светлината.
На температурата. Усети температурата.
Позволи на гледката да се разгърне пред теб.
Чувството на спокойствие е безпределно.
Вали, та се къса.
Сигурен ли си, че това е затворено?
Сега успокои ли се?
Ами въобще не е лесно с такава гледка пред мен.
Каква гледка?
Мога да виждам през полата ти.
Такова си прасе! Знаеш ли какво, няма да ти чета повече.
Освен това почти е време да отида да я взема.
Добре, аз пък ще стана и ще направя кафе.
Искаш ли да ти пусна музика?
Да.
Оставям те насаме с твоя Вагнер.
До след малко.
МОРЕТО ОТВЪТРЕ
Хулия, влез в колата. Ще замръзнеш.
Ти си Жене, нали. Аз съм Марк.
А Хулия?
Изглежда Галисия не ни хареса.
Ами сега е февруари.
Как беше полета?
Добре. Най-после се срещнахме.
Имаш ли нещо против да дойдеш с мен в колата?
Бяхме се разбрали, че само един човек ще дойде.
Да, разбира се.
- И?
- А, Марк? Той е тук само, за да си води бележки.
- Имаш ли му доверие?
- Да. Той работи във фирмата.
Виж, аз не съм сигурна дали осъзнаваш стъпката, която Рамон трябва да предприеме.
Разбира се, че я осъзнавам. Ние говорихме за нея.
Днес си ти, после са вестиците, а след това телевизията.
Рамон се страхува, че това може да поеме в грешна посока.
Всичко, което мога да ти кажа е, че ще направя най-доброто, което е възможно.
Надявам се.
И ти напомням, че това за мен е наистина важно.
Не само от професионална гледна точка.
Повярвай ми, аз разбирам Рамон много добре.
- Здравейте.
- Здравейте.
Казвам се Хулия.
Вие сте адвокатката.
Това е Мануела, снахата на Рамон.
- Искате ли помощ?
- Не, не. Добре съм.
Ето там.
- Здравейте.
- Здравейте.
Извинете ме, че не ви подавам ръка.
Защо?
Казаха ми, че се сте малко притеснен.
- Нека да видим. Първо е закуската.
- По кое време е?
В 9:30 ч. Не си мислете, че обичам да се събуждам рано.
- След това слушам малко радио.
- Какво обичате да слушате?
- От всичко по малко, но главно дебати.
- Харесвате дебати?
Да, да. Аз обичам да се забавлявам.
Виждате ли, това ми е компютъра.
- Вие ли го измислихте?
- Да, аз харесвам изобретенията.
Баща ми и племенника ми го построиха.
Изведнъж станахте сериозна.
Защо искаш да умреш?
Искам да умра, защото за мен, не си струва да живея така.
Аз не мога да разбера другите като мен, че се чувстват засегнати, когато казвам, че такъв живот не си струва.
Но аз не съдя никого.
Кой съм аз, че да съдя тези, които искат да живеят?
Ето защо аз моля да не бъда съден, както и хората, които ще ми помогнат да умра.
Значи си мислите, че някой ще ви помогне?
Това зависи от тези, които ще вземат решението. Ако те успеят да се преборят със страха си,
ще видят, че това не е кой знае какво. Смъртта винаги я е имало и винаги ще я има.
В края на краищата тя ще застигне всички ни. Всички ни. Тя е част от нас.
Защо са толкова изненадани, когато казвам, че искам да умра?
Сякаш е нещо заразно.
Ако стигнем до процес, съдиите ще ви попитат защо не виждате алтернативи за инвалидността си.
Защо отхвърлихте инвалидната количка?
Да приема инвалидния стол ще бъде като да приема, че хлябът ще ми върне свободата.
Виж, ти седиш на по-малко от два метра от мен.
Какво са два метра?
Едно нищожно разстояние за всяко човешко същество.
Но за мен, тези два метра, необходими ми за да стигна до теб и да те докосна, са едно невъзможно разстояние.
Една химера, една мечта.
Ето затова аз искам да умра.
Трите часа изтекоха, Рамон.
Тя трябва да ми смени стойката.
Би ли изчакала долу?
Той ни се обади преди година. Той искаше от нас, буквално, да му помогнем да умре.
Казах му, че можем да му осигурим психотерапевт и юридическа подкрепа, но не бихме му сложили цианид в устата.
Той направо полудя. Нарече ни лъжци. Затворих му телефона.
След няколко дни той се обади отново, малко по-успокоен. Изненадах се, колко много категоричен беше.
- Някога да се е поколебавал?
- Никога.
Това е много важно.
- От колко време е така?
- 26 години.
Майка му се грижела за него, но когато тя умряла, снаха му поела грижите за него.
Как се чувстваш?
Добре. Тази ръка малко по-нависоко.
Ще ти сменя катедъра.
- Не сега, Мануела.
- Само за минута. Остави ги да чакат.
Тя е омъжена за Хосе, братът на Рамон.
Преживяват от стопанството и овощната градина, които имат.
А какво мислят те за това?
Всеки може да мисли, каквото си иска.
Но аз мисля, че това не е редно.
Но защо не?
Аз искам най-доброто за него. Всеки в тази къща иска това.
Тогава защо той ще иска да умре?
Не мога да го проумея това.
Не е рационално, както той казва.
Не мога и няма да му дам позволение, за да направи това в тази къща.
Здравей.
- Не оставяй това тук, Хави!
- Стига бе, мамо!
Занеси я в стаята си.
Чичо ти иска да провериш механизма.
- Чантата...
- Да!
- Какво има?
- Колелцето малко заяжда.
- Нямаше ли изпит днес?
- Не. А адвокатката?
Тя е с Жене и дядо ти. Ще ги води на плажа.
Може да прескочат и до Ла Коруня. С тоз неговия акъл.
Не говори така за дядо си.
Ами той е съвсем изкуфял.
Разбира се, той е стар, какво очакваш?
Да стои настрана.
По цял ден си е вкъщи.
Сякаш се нуждаем от него.
Какво?
Един ден, не знам кога, може би след години,
един ден, ти ще съжаляваш толкова много, за това което току що каза. Тогава ще ти се иска земята да те погълне.
- Но защо?
- Някой ден ще разбереш.
Тук океанът е много коварен. Тези, които се осмеляват да влязат, трябва да са много внимателни.
Синът ми скочи от тук.
Не знам какво си е мислил.
Той е скочил точно, когато водата се е отдръпвала и си е ударил врата в пясъка.
Това е много мъчително.
Господ поиска той да продължи да живее.
Но ти знаеш, че той не иска да живее повече.
Той никога не ми го е казвал, никога, никога не ми го е казвал.
Всички ще отидем в рая, защото прекарваме целия си живот в ада.
Записах това видео, така че съдии, политици или който там трябва да реши,
да ме разберат по-добре.
Очевидно те не могат да се идентифицират с болката на човек. Затова по този начин те може би ще разберат, че това не е живот.
Защо се усмихвате толкова много, Рамон?
Когато не можеш да избягаш и зависиш постоянно от другите,
се научаваш да плачеш смеейки се.
Добър ден.
- Тук ли живее Рамон Санпедро?
- Да, какво искате?
Ами помислих си, че мога да го посетя.
Чух, че много хора идват да се виждат с него.
Добре.
Само за малко.
Казвам се Роса.
Ела по-наблизо.
От къде си?
Бойро. Дойдох с колелото си.
Боже, чувствам се толкова глупаво.
- Защо?
- Защото не знам какво да кажа. Та аз не ви познавам.
Не се притеснявай. Аз не мога да правя нищо друго. Моля те, седни.
Защо дойде?
Не улесняваш нещата. Какво работиш?
Работя в консервната фабрика.
Също така водя и радио Бойро в сряда и петък.
- Значи може би съм те слушал понякога.
- Така ли?
- Но това са аматьорски...
- Не, ти си доста добра.
- Да, очевидно е, нали?
Нещата просто потръгнаха и след това никой не можеше да ме спре.
- Имам две момчета.
- И съпруг?
Не. Имах приятел, бащата на по-малкия ни син,
но и той също ни напусна...ние го напуснахме. Така че сега съм сама, но щастлива.
Питам, за да разбера дали имам някакъв шанс.
Защо се смееш?
Съжалявам.
Няма нищо, само се шегувах.
Освен това, не мисля, че ще се оправя с още две деца. Едвам се оправям с племенника си.
Видях те по телевизията онзи ден.
Хмм, сега вече сме по-близо.
По-близо до какво?
До причината, поради която си тук.
Аз чух това, което каза и тогава погледнах очите ти. Бяха толкова красиви.
Благодаря.
И си помислих, че тези очи са пълни с живот! Защо някой с такива очи би искал да умре?
Всеки си има проблеми понякога, но не трябва да бягаме от тях, разбираш ли?
- Не, аз не бягам от проблемите си.
- Разбира се, че бягаш. Ето защо поисках да дойда.
Защо?
Да ти дам причина да живееш.
- Да ти кажа, че този живот...
- Живота какво?
Че си струва.
Да видим. Ти дойде, за да ме видиш или за да ме убеждаваш?
Дойдох, защото искам да съм ти приятел, Рамон.
Ако искаш да си ми приятел, Роса, трябва да започнеш да уважаваш моите желания.
Как може да си толкова ограничен?
Не ме съди. Не ме съди, Роса. Не и в собствената ми къща.
Или искаш аз да те съдя?
Искаш ли да те съдя? Защо да не поговорим за истинската причина да си тук?
Защо да не поговорим за факта, че ти си една несъмнено разочарована жена,
която се е събудила тази сутрин, търсейки причина за собстеното си съществуване.
Да, бягай. Ти поне можеш.
Благодаря много. Значи не искате да ви пусна нещо?
- Не, мила. Остани си все така весела. Лека нощ.
- Лека нощ.
Часът е 20:45 и вие сте с радио Бойро.
Напомням ви, че можете да се обадите и да си поръчате любимата песен.
Преди да продължа, бих искала да посветя следващата песен на някого, който може би ни слуша в момента.
Знам, че той слуша много радио.
Бих се зарадвала, ако той ми се обади един ден и помоли за песен.
Макар че знам, че няма да го направи, защото когато се видяхме последния път се скарахме.
Но ако това си струва, бих искал да му кажа, че съжалявам.
Съжалявам, че те съдих, Рамон. Аз съм такава глупачка и нищо не мога да направя.
Но стига. За моя приятел Рамон, "Черна сянка".
- Да?
- Здравей.
Жене! Как си?
Ами още съм в офиса. Прекалено много работа ни създаваш, Рамон.
Само се шегувам.
Репортажът беше поразителен. Получихме много подкрепящи обаждания.
- Това ще помогне много в съда.
- Щом така казваш.
О, я стига! Трябва да си оправиш настроението, в противен случай няма да можем да помогнем.
- Знаеш, че трябваше да направим това.
- Да, знам, знам.
Хулия, адвокатката, иска да те види отново, но този път за по-дълго.
Да не се влюбила в мен?
Ще ти се! Освен това, тя е омъжена.
Не, тя каза, че иска да те опознае по-добре, за да се подготви добре за делото.
Всичките така казват.
Изчакай ме. След две минути идвам.
Знаеш ли, че мъжът, който беше с нея, иска да излезе с мен.
- Значи ме зарязваш заради адвокат ли?
- Не.
Ти губиш.
Виждам ги много добре...
Краката ти.
Добре, да. Те се движат.
Да видим. Това ще е много лесно. Трябва само да отговаряш със сърцето си.
Имаш предвид с главата.
С главата. Нямаш нищо против да записвам, нали?
Нека започнем с младежките ти години преди инцидента.
С какво се занимаваше тогава?
Това необходимо ли е? Забравил съм всичко това.
Паметта ти толкова ли е лоша?
Не. Просто си мислех, че ще говорим за искането ми за самоубийство.
Ще говорим, Рамон. Но това е много важно, за да може съдията да се идентифицира с теб
и те разбере.
Именно затова, аз трябва да знам кой е и какъв е бил Рамон Санпедро.
По този начин, по-късно ще можеш да го използваш срещу мен.
Ама си такъв галисиец!
- Аз съм твоя адвокат, аз съм на твоя страна.
- Добре.
Когато станах на 19, си опаковах нещата и тръгнах да обикалям света.
И така няколко години, докато не се случи инцидента.
Чакай, чакай. Тръгнал си да обикаляш света само двадесетгодишен?
Ти не знаеш как обаче. Аз бях корабен механик.
Винаги казвам на племеника си, че за да пътуваш без пари, ставаш моряк.
Какво?
Доказателства ли търсиш?
Не, просто не мога да видя и една снимка тук някъде.
Как изглеждаше на млади години?
Защо? Сега да не съм грозен?
Добре, няма да те питам нищо повече.
Не обичаш да се ровиш в миналото, нали?
Разбира се, че не. Аз гледам към бъдещето.
- И какво е твоето бъдеще?
- Смърт. Също както и за теб.
Не си ли мислила за смъртта? Аз не съм единственият, който си мисли за нея.
Да, разбира се, че мисля за нея.
Просто се опитвам това да не стане единствената ми мисъл.
Утре ще вали.
Утре ще вали.
Май изсвири.
- Нищо не чух.
- Напротив, подсвирна.
- Какво правиш?
- Мача вече е започнал.
Нали знаеш, че не обичам футбол.
Защо не го гледаш долу?
Ей, ако искаш да ме убедиш, трябва да ми посочиш разумна причина.
"Депортиво" играят.
Това не е разумна причина.
- Мача е важен.
- Защо?
Защото решава титлата. Ако загубят сега, най-много да са втори.
Добре, пусни го.
- Виждаш ли?
- Да.
И ти ли го чу да подсвирва?
Рамон ми каза, че сте питали за снимки.
Да.
Трябва да са някъде тук.
Утре ще ги потърся.
Благодаря.
Ако ти потрябват още одеала, във шкафа са.
През юни е все още хладно през ноща.
Мануела.
- Не, не мога.
- Да, можеш.
Не мога да взема това, не мога.
Мануела, аз ще остана няколко дни. Най-малкото мога да ви подпомогна с нещо.
Но като прибавим факта, че правите това без да искате пари.
Правя го, защото го искам. Мануела, моля те.
Добре. Ако се нуждаеш от каквото и да е, просто ми кажи.
Благодаря.
Какво заговорничите там?
За нищо.
Срамота е, че не можеш да видиш морето от тук.
Така е по-добре.
По този начин мога да го виждам, когато си поискам.
Как така?
Когато поискам, аз се концентрирам и и тръгвам към морето.
Летейки.
Представям си колко много означава морето за теб.
Морето ми даде живот и после си го взе обратно.
Не знам дали това означава всичко.
Кажи ми някои подробности за този ден. Денят, в който животът ти се промени.
Както искаш.
И така, първо...
Кога се случи това?
На 23 август 1968 г.
- Още ли живееше с родителите си?
- Да. Бях още момче.
- Сам ли беше на плажа този ден?
- Не, бях с няколко приятели от града.
Как стана така, че някой толкова добре познаващ морето, не можа да предвиди отлива?
Бях се разсеял.
Разсеял?
Да, мислих си за нещо друго.
И?
Добре, остави. Няма значение.
Виждам, че не ти се говори за това.
Не, просто си припомнях.
Когато се осъзнах, вече бях във въздуха, скачайки в почти празен вир.
- Загуби ли съзнание?
- Не. Просто си стоях така, с лицето надолу във водата.
Знаеш ли, че е истина това, което казват за тези, които умират.
Че набързо пред очите ти преминават най-важните моменти от живота ти.
Това ми се случи и на мен.
И какво видя?
Казват, че тези които се давят, след като им свърши въздуха, умират мигновено.
Чиста смърт. Трябваше да умра тогава.
- Виждаш ли се с всички тези хора?
- С някои да, с някои не.
- Кое е това момиче?
- Едно момиче.
Има я на много снимки.
Тя живееше в града. Може ли да си дръпна?
- Ама ти пушиш ли?
- От време на време, за да ме убият,
но нищо не става.
- Тя ми беше приятелка.
- Приятелка? И какво стана с нея?
Тя ме посещаваше в болницата. Един ден каза нещо глупаво за женитба.
И аз й казах да се разкара, да се опита да продължи по най-добрия начин живота си и да забрави за мен.
Ти обичаше ли я?
Не това е важното.
Как така?
Важното беше дали аз исках да я обичам в това си състояние.
Да не ми казваш, че си се отказал да обичаш, защото...
Защото не мога да обичам.
Просто ей така.
Значи трябва да кажа на съдията, че според теб, хората в твоето състояние нямат право да се влюбват.
Но кой говори за тях? Аз говоря за мен, Рамон Санпедро.
Има и други начини да се прави любов.
Да, разбира се.
Целувало ли те е някое момиче през последните 27 години?
Сега ще ми покажеш как, нали?
- Жената от Бойро е тук.
- Жената от Бойро?
- Кристиан, казах ти да дойдеш тук.
- Роса!
- Здравей, Рамон.
- Казах ти, ела тука!
Остави го намира. Послушен ли си?
- Не.
- Тогава добре ще си прекараме.
- Аз съм Хулия.
- Роса, приятно ми е да се запознаем.
Съжалявам, че ви прекъснах.
Ще изляза за малко и ще ви оставя насаме.
- Как си?
- Добре.
Надявам се, че не си дошла, за да ми пробутваш разни причини, за да живея.
Не, няма начин. Е, не знам.
Исках да те видя. Исках и да те запозная с децата си.
Така е по-добре.
Кристиан, дръж се прилично. Не си си у дома.
Това е Самуел. Сами, кажи здравей.
Здравей, Сами.
- Защо си в леглото?
- Защото не може да се движи, вече ти обясних това.
Истина ли е, че не усещаш нищо?
Както ти има пък сега? Горещо ли ти е?
С това време, човек никога не знае.
В момента стачкуваме, защото не са ни плащали от един месец. Все едно сме само неделя.
Направих им закуска, взехме автобуса и дойдохме да те видим.
- Какво стана?
- Нищо.
Самуел, защо пак плачеш?
Мануела.
Какво мислиш за всичко това? Кажи ми истината.
Какво мисля за кое?
За това, че Рамон иска да умре.
Това е, което той иска.
Да, но...
...но ти. Какво би искала? Какво би предпочела ти?
Това, което искам, не е от значение.
Рамон иска да умре. Всичко е съвсем ясно за мен.
- Би ли искала да видиш нещо?
- Нещо?
Да, ела.
- Кристиан, остави това на мястото му.
- Няма!
Ще ти нашаря задника като великденско яйце.
Повечето са поеми.
Не съм изхвърлила и едно от тях.
Не можех да го направя. Отне му много усилия, за да ги напише.
И почерка му. Виж.
Никога не съм виждала по-красив почерк.
- Ще сляза долу.
- Мануела.
Ще ми отнеме известно време, за да прочета всичко това.
- Би ли казала на Рамон, че...
- Че си отишла на плажа
- да се поразходиш.
- Благодаря.
За първи и последен път ви водя тук.
- Но мамо, този човек се преструва.
- Не ти ли каза кога ще се върне?
- Само ще се поразходи.
Можеш да си подремнеш малко.
- Не можеш да се оплачеш.
- Защо?
Не е минало минута и нова жена се появява в къщата. Да не правиш харем?
Мануела, знаеш че съм женен само за една.
Да, за смъртта.
- Искаш ли нещо друго?
- Не.
Казаха ми, че си тук и аз долетях.
Мануела.
Здравей.
Как мина разходката?
Аз четох, Рамон.
Прочетох всичко, което си написал, Рамон.
Знаеш ли какво?
Това, което си написал...
...е великолепно.
Значи си не само адвокат, но и писател.
Бъзикаш се ти с мен.
Но ти казвам, че това може да се публикува.
Разбира се, че може да се публикува. В наши дни почти всичко може да се публикува.
Не виждам по-добър начин да подпомогнем искането ти.
Това е твоят глас.
Виж Хулия, в началото всичко беше много ясно.
Ти дойде тук с намерение да ми помогнеш.
Вместо това, ти започваш да задаваш въпроси за всичко. Търсиш причини...
Разбърника се из чувствата ми.
Искаш ли да напусна?
Това, което искам в момента е цигара, ако обичаш.
Разбира се.
Ще отида да ти донеса.
Хулия, какво стана?
Добре ли си?
Мануела!
Не става дума за това, което се случи, а за това, което можеше да стане.
Защото единия път са краката,
а на другият път
можеш да ослепееш.
Може да стане и по-добре, и по-зле.
В началото имах късмет,
но след това получавах удар след удар,
и пак, и пак.
И никой не може да ми каже кога или как те ще се станат.
Никой не може да каже какво ще се случи с мен в края на краищата.
Съпругът ти е оптимист.
И какво ми помага това, ако няма никакви лекарства за болестта ми.
Какъв е смисълът да работиш, да таиш надежди, ако накрая идва следващия удар и ти пропадаш пак.
И ти отново се чувстваш като нищо.
Нелепо е.
Обадих ти се, защото искам да стана член на вашата програма.
Аз си мислех за това преди две години, когато ми откриха болестта,
но се отказах в последния момент.
Но след това
няма да се откажа.
Не мога повече така. Това не е живот.
Съпругът ти знае ли?
- Не знам дали искам да му кажа.
- Би трябвало да му кажеш.
Страхът е много опасно оръжие.
Страхът не ти дава свобода на избор.
Това, което ми казваш в момента, е продукт именно от този страх.
Може би по-късно ти ще се откажеш, след като отмине страхът ти.
Не действай на базата на страха.
Предполага се, че подпомагате хора, които искат да се самоубият, нали?
Не.
Мислиш ли, че ние обикаляме и казваме на хората с проблеми, че това е най-добрия начин да ги решат?
Не. Това, с което ги подпомагаме е свобода. Свобода за тези, които искат да живеят и свобода за тези, които искат да умрат.
Това е съвсем различно нещо.
Болестта ти е много гадна, съгласна съм,
но те моля единствено да помислиш още малко.
Рамон ми даде това за теб.
Ако искаш, можем да поговорим друг ден за това.
Как ви се стори?
Добре.
Наистина ли? Аз също мисля, че е добре.
- Радвам се, че се запознахме.
- Благодаря, че дойдохте.
Моля.
- Ще остана още малко.
- Добре.
Скъпа, Хулия. Когато Жене ми каза, че един адвокат иска моя случай,
имаше нещо, което повлия на моето решение.
И това беше фактът, че адвоката страдаше от раково заболяване.
Мисля си, че само някой, който е в подобно състояние, би могъл да ме разбере
и да сподели моя ад.
Сега знам, че да живееш в ад като този, понякога си струва, ако това те среща с хора като тебе.
Струва си да си поделиш цигара с тях.
Или, както сега, да ги поласкаеш, дори ако само напишеш няколко глупави неща като тези.
И говорейки за глупости, аз коригирам моите си писания
с надеждата, че ти ще се върнеш скоро и ще ми подадеш ръка.
За сега, племенника ми Хави ми помага, качвайки ги на компютъра си.
За останалите, животът си тече все същия.
Мануела ме държа цял месец, прикривайки ме, така че следващата година да не ме ловят от охраната.
Хави продължава да се кара с дядо си и понякога им измислям разни работи, за прекарват повече време заедно.
Този месец едни приятели ми дойдоха на гости. Някои от тях правят това от 25 години
и това продължава да ме изненадва.
Те обичат да ми разказват историите си.
Помниш ли Роса? Жената от консервната фабрика.
Мисля, че тя намери тук нещо като убежище.
На другия ден искаше да помага на Мануела да ми сменя дрехите и накрая се скараха.
Осъзнах още веднъж, че когато зависиш от някого за всичко, ти губиш своето уединение.
Надявам се да запазя ред в малкото си царство, докато ти ще можеш да ме ободриш с присъствието си.
Прегръдка от мен.
Какво има?
Да видим. Какво се казва тук?
Животът, който тече, не е живот.
Не, господинчо. Казва се: "Това не е живот. Няма начин да е".
- Не.
- Да. А това тук има ударение.
Тук има ударение. Виждаш ли го? Точно тук.
"Смъртта е мой приятел". къде е точката?
На какво ви учат в училище?
Трябва да обръщаш внимание на това, което ти обяснявам.
Дори и дядо ти би се справил по-добре.
Виж Хави, ако това не беше начина да ми помогнеш, тогава нямаше да го правим, ясно?
Защото ми удвояваш работата.
Дай ми показалката.
Малко по-голямо внимание, става ли?
- Хави, какво ти стана?
- Нищо.
Скъпи Рамон, моля те да ме извиниш, че се забавих толкова с отговора на писмото ти.
Но докторите ми ограничиха достъпа до компютъра, както и всичко, което не е свързано с използването на краката ми.
Те ми гарантират, че ще мога да ходя отново. Кахаха ми, че не би трябвало да продължа по твоя случай.
Във физотерапевтичната стая има един голям прозорец.
Понякога си представям, че излизам през него и политам, също като тебе, над Барселона.
Достигам до морето и продължавам нататък, докато мога да виждам само безкрайната водна линия.
И си мисля, аз глупачката, че и ако ти правиш същото в Ла Коруня, можем да обиколим света.
И накрая да се намерим в някоя точка на планетата.
Напълно те разбрах, когато спомена за свободата и уединението.
Опитвам се да свикна с това, главно заради съпруга ми, който се грижи всеотдайно за мен.
Но в същото време, аз отказах да се поддам на тази инертност,
където мога само да се радвам на това, което имам, защото нямам друг избор, който да приема.
Иска ми се да съм в състояние да се видим след няколко месеца.
И да спазя обещанието си да ти помогна за книгата.
Дотогава благодарности и прегръдки от един добър приятел.
Знаех си, че така ще стане. Знаех си. Трябва да опитаме отново.
Не, Марк. Как можеш да кажеш, че трябва да опитаме още веднъж?
Сякаш правосъдието е толкова бързо в тази държава.
Не. И сега съм единствената, която ще му го каже.
Искането на парализирания Рамон Санпедро за евтаназия беше отхвърлено вчера от съда.
Решението гласи, че съдебния процес трябва да е в Ла Коруня,
където пребивава той, а не в Барселона.
Много гласове се надигнаха по този случай. Един от тях е на отец Франциско де Галдар,
парализиран както Рамон.
Рамон казва, че не трябва да живее повече, но аз се чудя
дали Рамон не иска от обществото, от всички нас, някакво внимание.
За какво приказва тоя?
Може би хората, които са около него не му предоставят подкрепата и обичта, от които се нуждае.
Дебил с дебил.
Не е ли възможно Рамон да моли за малко обич?
Наистина бих искал да говоря с него и да го убедя, че има много причини, заради които трябва да се живее.
Няма ли да ходиш на училище?
Надявам се, че си доволен сега!
Цялото ни семейство унизено по телевизията.
Продължавай така, продължавай. Докато ние да се крием от срам.
А баща ни? Няма ли да му кажеш нещо?
Не намесвай татко в това. Казвай каквото ще ми казваш и да приключваме с това.
Ще ти кажа нещо, Рамон. Аз съм по-големият.
Чуй ме, чуй ме за момент.
Какво ще стане, ако стане инцидент утре и ти умреш?
Мислил ли си за това?
Какво ще стане с мен? Аз ще трябва да се грижа за семейството, нали?
За жена ти, за синът ти, за татко с моята мизерна пенсия.
Ако съм жив, ще направя нещата само по-сложни.
Ще ти кажа нещо, Рамон. Аз съм по-големият.
Аз съм по-старият тук. И докато съм жив, никой няма да бъде убит тук.
Никой няма да бъде убит в тази къща. Набий си го това в главата, Рамон.
Никой!
- Добре, синко. Аз ще тръгвам.
- До утре, татко.
Аз ще отида.
Добър вечер, Мануела. Дойдох да видя Рамон.
Знаеш ли кое време е сега?
Знам. Не можах да дойда по-рано. Ще обясня това на Рамон.
Не мисля, че е в настроение за посещения. Днес имаше лош ден.
Защо не дойдеш утре? Или вдругиден?
Важно е.
Консервната фабрика затвори.
Нещата не вървят добре. Нямат пари да ни плащат
и за това ни съкратиха.
Няма правда, по дяволите!
Няма правда.
- Прости ми, Рамон.
- Нямам какво да ти прощавам.
Изплачи си болката. Иска ми се да можех да стана и да те прегърна.
Бях започнала да спестявам пари.
Исках да ти купя телескоп.
Не е нужно да ми купуваш нищо, Роса.
Ще побеснея, ако разбера, че си похарчила и едно стотинка за мен.
Но аз наистина исках да го купя.
- Исках да ти подаря нещо.
- Но защо трябва да ми подаряваш нещо?
Защото ти ми даде толкова много, Рамон, представа си нямаш.
Никой мъж не е бил толкова мил с мен, както ти.
Толкова лошо ли беше?
Не искам да усложнявам нещата.
Знам, че проблема трябва да е в мен.
Онези мъже не ме обичаха.
Какво говориш, Роса? Възможно ли е това?
Когато дойдох за първи път, не ми ли каза точно това?
Разочарована жена, така каза.
Да. Ако тогава съм ти казал така, сега ти казвам, че си силна и смела,
мила и красива. И бих нарекъл тези, които не виждат това, малоумници.
Роса, моля те, спри.
Караш ме да се чувствам като свещенник, а аз ги мразя достатъчно много.
Седни там, хайде, седни.
И ми пусни ръката, знаеш, че не усещам нищо.
Сънът ми ми каза, че се преструваш.
Но усещаш с лицето си, нали?
Иска ми се да можех да ти помогна. Бих направила всичко, за да ти помогна.
Би ли ми помогнала?
Да.
Не се тревожи. Планирал съм всичко, така че никой да не свърши в затвора.
Имам няколко приятели, които желаят да помогнат.
Нуждая се само от още един. Някой смел като теб.
Не.
Искам да ти помогна да живееш,
не да умреш.
Хайде момчета, да вървим.
Държиш ли го?
Няма да може да мине оттук.
Рамон каза, че ви влиза в положението, но не иска да слезе долу.
Добре, няма значение. Братко Андрес.
Качете се горе и кажете на Рамон
...и докато сме във вечността. Животът не принадлежи на нас
и ние се залавяме за абсурдната крайност на буржоазното определение за частна собственост.
Ще ме уморите.
Но нали църквата беше първа в отнемането на частната собственост.
- Не мога да му кажа това.
- Как така?
Трябва ли да му го кажа?
Свобода да избирам вярванията си и да решавам как да свърша живота си.
Добре, сега му кажи.
Защо църквата държи с такава страст тази поза на страх от смъртта?
Защото знае, че ще загуби огромно количество от паството си,
ако хората загубят страха си от отвъдното.
Той ви напомня, че според общественото мнение, 67 % от испанците подкрепят евтаназията.
Добре, добре. Кажи му, че тези проблеми не се разрешават чрез проучвания,
защото повечето германци също така пък обичат Хитлер.
Сега пък ме сравнява с Хитлер. Това е много оскърбително.
Не, не това.
Питай го какво би направил Хитлер сега?
Не, чакай. Отец Франциско, чувате ли ме?
Да, Рамон, чувам ви.
Защо смесвате крушите с ябълките?
Надявам се, че не сте дошли тук, за да демагоствате.
Защото вие, йезуитите, знаете много добре как да го правите.
Не, не, разбира се, че не.
Но май вие започнахте да демагоствате, скъпи ми Рамон.
Не мислите ли, че е демагогско да кажете "Смърт с достойнство"?
Защо не оставите евфемизма настрана и не наречете нещата с имената им с цялата им тежест.
"Ще отнема живота си" и това е то.
Изненадвате ме отново с интереса ви към моя живот, след като институцията, която представлявате
приема смъртното наказание и осъжда от векове на клада тези, които не мислят правилно.
Сега вие сте този, който демамгогства.
Да, разбира се. Но да оставим евфемизма настрана, както казахте, това е което ще ми направите, нали?
Да ме изгорите жив.
Да ме изгорите, загдето защитавам свободата си.
Рамон, приятелю ...
Приятел?
Рамон, приятелю. Свободата да отнемаш живот, не е свобода.
И живот, който отнема свободата, също не е живот.
Не ми викай приятелю! И ме оставете на мира.
Хайде, да вървим.
Вие ми изглеждате добри хора. Дайте на този човек причина да живее.
Покажете му, че животът не е само да си движиш ръцете и да се движиш наоколо
или да риташ топка. По дяволите! Животът е нещо друго, наистина.
Животът е нещо много повече. Чуйте го от мен.
И какво искате от нас да направим?
Да му запушим устата, та да не говори?
Или да го приспиваме с дрънкалка като малко дете.
Даваха ви по телевизията и оттогава едно нещо ми се върти в главата.
Мануела, остави го.
Казахте, че семейството на Рамон не му е дало достатъчно обич.
Трябва да знаете, че в тази къща никой не е спирал да обича Рамон дори за един ден.
Дори за един ден.
Аз се грижа за него от много години и го обичам като собствен син.
Аз не знам кой от вас е прав.
И не знам дали е истина това, което казахте, че живота принадлежи на Бог, а не на нас.
Но аз пък знам,
че вие имате много голяма уста.
Роса, казах ти, че това не е нужно. Аз вече обръснах Рамон.
Да. да. Но аз знам по-добър начин.
Къде държиш сапуна?
Пристигнаха.
Не усещам нищо. Сигурна ли си, че има бебе вътре?
Седеммесечно при това, скъпи.
- Не се движи.
- Ти си този, който не се движи.
- Мръдна, усетих го.
- Видя ли.
- То се радва да те види.
- Как ще го кръстите?
Още не знаем.
Кръстете го Рамон и когато един ден попита защо е това името му, ще му разкажете моята история.
По-добре ще е, ако ти му я разкажеш.
Има още някой, който ще се радва да те види.
- Не, не така.
- Дядо, млъквай.
- Защо не ми казахте нищо?
- Искахме да те изненадаме.
Това е голяма изненада за мен.
Ще отворя прозорците, стана много задушно тук.
По-добре да излезем и да ги оставим насаме за малко.
Как си, моряко?
- Ще пиеш ли кафе, Марк?
- Да, моля.
- Ами ти, Роса?
- Добре.
Рамон ми каза, че си си намерила нова работа.
Да, грижа се за едни възрастни хора.
Тази жена дълго ли ще остане?
Няколко седмици, зависи как ще върви книгата.
Предполагам, че сега няма да мога да го обръсна. Ще се видим някой друг път.
Довиждане, Роса.
На съдиите ръцете им са вързани, заради законодателството.
Опитваме се да получим становище,
в което да препоръчаме на правителсвото промени в Наказателния кодекс.
- На правителсвото?
- Правителството е тук, за да ни служи, Хави.
Чичо ти е най-важният.
Съдът няма да посмее да се съгласи с нас, вече знаем това.
Не можем да се провалим на местното заседание.
Хавиер, помогни ми за кравите.
Трябва да убедим съдиите, че Рамон е напълно с всичкия си.
Би ни помогнало много, ако той направи изявление.
Мануела, трябва да изведем Рамон извън къщата.
Можеш ли да ми кажеш какво правихте там, а?
Знаеш ли за какво говорят? Какво искат те?
И какво да направя? Да се заключа в стаята си ли?
Разбираш ли какво наистина искат те?
Какво ще стане, ако той спечели процеса?
На чичо ти ще му бият инжекция и ще умре като куче. И ти никога няма да го видиш повече.
Никога повече няма да го водиш, Хавиер.
Или ти си мислиш, че смъртта е толкова страхотна?
Моля те, използвай си главата.
Смъртта е много сериозно нещо, чуваш ли ме?
- Чичо ти ще умре и няма да го видиш повече.
- Остави ме на мира.
Не че не разбира, просто той не иска да използва инвалиден стол.
Да го изведем един два пъти навън годишно си е постижение.
Е, ами това трябва да е един от тези пъти. Много е важно Рамон да дойде.
И кога ще е това пътуване?
Считам, че ще е някъде през пролетта.
Така че има доста време, за да го склоним.
Има само едно нещо по-лошо от смъртта на син
и то е, че той желае да умре.
Е, да се захващаме за работа.
"...да бъда в теб завинаги, мое съблазнително, мое възлюбено море."
Можеш ли наистина да помиришеш морето от тук?
Да. Сутрин, когато има вятър
и прозорецът е отворен, мога да го помириша, все едно съм до него.
Имаш много добро обоняние.
Обонянието вероятно предизвиква най-силните ми чувства,
Най-фантастичните ми.
Твоя аромат, например.
Моя аромат?
Да, това е първото нещо, което си представям, когато мечтая за теб.
Наистина ли?
- И за какво си мечтаеш?
- Разни неща.
И те всички са свързани от едно нещо.
Във всички мечти, аз мога да се движа.
Мога да се изправя и да тръгна натам, накъдето си представям, че си в момента.
И ако си представя, че си тук, например,
се приближавам към теб
и правя това, за което съм си мечтал толкова много пъти.
Тогава уханието ти става по-силно и аз се омайвам.
Мога да усетя как бие сърцето ти, да почувствам ръцете ти.
И тогава загубвам ума си. Губя го.
Водата добре ли е?
Хулия.
Хулия, будна ли си?
Да.
Не мога да заспя.
Защо така?
Единия крак ме сърби, можеш ли да дойдеш и да ми почешеш...
...крака.
Донесох му малко сладки.
- Знам, че ги харесва.
- Роса, моля те, изслушай ме.
- Сама ги правих.
Казах ти, че не трябва да му готвиш нищо, нито да го къпеш, нито да го бръснеш.
Аз се грижа за Рамон. Разбираш ли?
- Добре, но искам да го чуя от него.
- Той ми го каза вече.
Освен това, той е зает в момента.
С нея ли е?
Иска ми се и аз да бях адвокат. Но разбира се...
- Не плачи, Роса, не плачи.
- Ако не искаш да ме виждаш, моля те, кажи ми.
- Разбира се, че искам да се виждаме.
- Но не изглежда, че е така.
Настина, какво ...
Роса, Роса.
Затвори.
Можеш ли да набереш номера и да ме оставиш минутка насаме?
Какво става между вас двамата, Рамон?
Но Хулия,
защо трябва да ти се обяснявам на теб?
Не разбирам защо ми отговаряш така. Защото в такъв случай не знам какво правя тука.
Освен разбира се, ако не мислиш, че тук не се е случило нищо.
Целувката вчера, нищо ли не означава?
Погледни се.
Погледни се къде седиш.
Погледни се.
А сега погледни мен.
Накъде отиваме, Хулия?
Погледни ни.
Не съм свършила.
Какво си мислиш?
Че не мисля, какво ми се случва ли?
Разбиеа се, че мисля за това. Често.
Всеки ден. Като кошмар е.
И знам, че ще става по-лошо и по-лошо, докато накрая не вегетирам напълно.
Така че стигнах до извода и аз по-скоро...
Аз ще го направя, Рамон.
Ще отнема живота си.
Но преди да го направя, ако искаш, любов моя,
бих искала да ти помогна.
Да си заминем заедно.
Не казваш нищо. Не очакваше това, нали?
Кога?
Не знам. Почти сме готови с книгата и
и аз ще отида в Барселона да потърся редактор, за да можеш да я публикуваш.
И тогава ще се върна с първото копие. На този ден, Рамон. На този ден.
Чуй ме, в най-лошия случай бихме спечелили обществената подкрепа.
Ако присъдата е негативна, дискусията ще бъде най-разгорещена.
- Не бъди глупав. Не мога да разбера...
- Добре ли си?
- Да, да.
Новини, какви новини?
Марк, моля те, карай внимателно. Какво се е случило, Рамон?
Пристигнахме.
Разбирам, Рамон, разбирам. Но това няма значение.
Изслушай ме, ако никой не предприеме тази крачка, ако всички си заровят главите в пясъка и не се опитват да се изправят срещу държавата, съдиите...
А сега какво ще правим, Мануела, с пътуването до Ла Коруня.
Дали ще си пропилея времето, ако отида там,
знаейки, че те няма да ме чуят.
Мисля, че днешният ден е пропилян, но може би утрешния ще бъде полезен за някого.
Добре. Тогава да отидем и да погледнем тези съдии в лицето.
- Хави, къде ми е стола?
- Стола?
Не змам, вероятно е отзад.
Искам да го извадиш оттам и да го почистиш. След това извикай дядо си да ви обясня нещо. Ще направим няколко малки подобрения.
Двигател ли ще му слагаш?
- Трябва да срежете тук и тук.
- За да се движи облегалката, нали?
Трябва да срежите тези тръби тук долу, съединете ги с болтове, така че да се движат като панти. Разбра ли това?
- Да, да.
- А ти, татко?
Така ти ще лежиш, сине. Може да заспиш по време на делото.
Особено, ако не приказват нещо интересно, татко.
"Умри, за да живееш"
"Писма от ада"
Трябва да сложиш възглавница тук, за да подпира главата ми
в случай, че падна наобратно и си счупя врата.
Хави, разбра ли ме? И си счупя врата... И си счупя врата...
Дядо.
Ако ще ми помагаш така, по-добре не прави нищо.
- Силно ли ги стегнах?
- Мен ли питаш?
Задръж за момент, моля. Рамон.
Мануела, моля те. Сякаш не изглеждам достатъчно смешно.
По-добре това, отколкото да настинеш.
И да не си посмял да я свалиш.
Вие сте Рамон Санпедро, нали?
Наистина желаех аз да съм този, който да ви закара.
Животът е право, не задължение!
- Виж ги всички тези хора тук.
- Кой сме убили, а?
Рамон, чувствате ли се сам, защото сте сте единствения испанец, поискал евтаназия?
Да. Е, първият, който го прави обществено достояние. Иначе я е имало от много време.
Какво очаквате от съдиите? Какво ще им кажете?
Просто искам да им кажа, че аз съм съвсем нормален и не съм луд.
Тишина.
Може ли поговорим после?
Тишина, моля.
В държава, обявила се като правова и която признава правото на частна собственост,
и чиято конституция също така не позволява изтезания или унизително отношение,
може да се каже, че който и да се намира в такова унизително положение, както Рамон Санпедро,
би могъл да избира сам как да свърши с живота си.
Фактически, никой, който се е опитал да се самоубие и не е успял, не е съден след това.
Но когато е нужно да помогнем на някого другиго
да умре с достойнство, тогава държавата се намесва в свободата на хората и им казва,
че животът, който имат не е техен, че те не могат да решават за него.
Това, Ваша чест, може единствено да се направи, основано на метафизични или религиозни вярвания.
В държава, повтарям,
която се е обявила за правова.
Ваша чест, аз Ви моля за законен отговор, който преди всичко да е и разумен
и хуманен.
А сега, с ваше разрешение, Рамон Санпедро би искал да прочете нещо.
Отхвърля се.
Клиентът ми иска да се обърне към вас директно, така че да го чуете със собствения му глас.
Вие знаете перфектно процедурата.
Разбира се, че я знам перфектно.
Но не знам защо за вас е толкова неуместно да отделите от времето си три минути,
три,
за да изслушате човек, който е чакал от 28 години.
Ако искате да промените процедурата,
променете законите.
Да, разбира се. Това го знам вече.
Съдът се оттегля, за да подготви присъдата.
Знаех си, че няма да го приемеш на сериозно това, което ми се случи.
Всички мъже сте еднакви. Присмивате ми се. Ти също не си по-различен от тях.
Роса, прости ми. Просто напоследък ми се събра много
- и аз съм малко объркан.
- Защо?
Не е ли позволено да се влюбиш в човек, който е паралезиран?
Това да не е неестествено?
Май трябва да изясним някои неща. Особено, ако говорим за неща, толкова сложни като любовта.
- Сложни?
- Да, Роса, сложни.
Няма значение, колко много ми казваш, че ме обичаш. Никога няма да съм сигурен колко е истинска любовта ти
или това не е идеализиране на мъжът, който не можеш да откриеш.
Но за какво ми говориш, Рамон? Не се опитвай да ме объркаш.
Без значение дали обичаш или не, не можеш да даваш разумно обяснеие за любовта.
В такъв случай, какво искаш да направя? Искаш ли да се преместя при теб?
На мен ми е достатъчно да знам, че ще мога да те посещавам от време на време.
Разбира се, че можеш.
Да, но за колко дълго?
Роса, не ме молиш да остана жив заради теб, нали?
Какво, ако те моля?
Ти ми даваш сила, за да живея, Рамон.
Чакай. Спри за малко.
Седни ето там.
- Да видим. Обичаш ли децата си?
- Разбира се, че ги обичам.
Ето ти причина, за да живееш.
Не ми стоварвай тази отговорност, Роса.
Това ли наричаш любов? Да ме държиш тук против волята ми?
Виж.
Човекът, който истински ме обича е този, който ще ми помогне да умра.
Това е любовта, Роса.
Скъпа Хулия, вчера получих решението на местния съд.
Съдиите разбират, че искам да умра, но ми казват, че ако ми помогнат, това ще е наказуемо от закона.
Преди, това би ме засегнало много.
Тласкайли ме в тази задънена уличка, където дните и нощите никога не свършват.
Но сега чувствам, че всичко се забърза и че излизането на книгата ще е готово всеки момент.
А с нея, ще се върнеш ти, Хулия, Жулиета моя.
Това ще бъде най-приятната смърт, която съм си представял някога.
Това ще е любов, чиста и неразделна,
която ще възстанови равновесието. Най-накрая.
Целувка, скъпа ми приятелко.
Да го отворя ли?
Това е книга!
Виж, книга е. А ти си на корицата.
Мирише невероятно.
За теб е.
Отивам да я покажа на майка.
Защо, защо, защо не мога да бъда щастлив в този живот?
Ще ти дам успокоително.
Защо искам да умра? Защо искам да умра?
Дай ми още две, Мануела.
Мануела, повярвай ми, още две хапчета няма да ме убият.
Дай ми още две.
Скоро ще си по-добре.
- Как се чувстваш?
- Добре.
Колко е часът?
11:00 ч. Не исках да будя днес.
Онази жена от Бойро се обажда вече три пъти.
Какво искаше?
Каза, че иска да говори с теб за нещо много важно.
- За нея всичко е важно.
- Набери я, моля те.
Ти ли ще и се обадиш? Защо не изчакаш да се обади пак?
Тя едва може да си плати телефонната сметка. Набери я, моля те.
Разбира се, Рамон. Ти винаги си толкова мил.
- Рамон?
- Какво има, Роса?
Трябва да те видя. Трябва да говоря с теб.
- Ти ми каза да се обаждам преди да идвам при теб.
- Да. Нещо да не е станало?
Мога ли да дойда сега?
Рамон, ти ми каза, че имаш план или нещо такова.
Че ти си намерил начин да направиш това, което искаш, ако съдът не разреши.
Да, Роса, но аз вече те помолих да ми простиш, нали?
Казах ти да забравиш за това.
Да, но не мога.
Не мога, разбираш ли.
Защото миналият месец съдът каза не, а ти все още мислиш да го направиш.
Това ли те притеснява? Това, че съм намерил начин?
- Значи ще го направиш?
- Не е толкова лесно, Роса. Но не се тревожи,
ти ще си последния човек, който ще разбере.
Рамон.
Аз осъзнах, аз разбрах какво ми каза в Ла Коруня.
"Човекът, който истински ме обича е този, който ще ми помогне да умра."
Напълно сигурна съм в това, което изпитвам, Рамон.
Обичам те.
Искаш ли да ти помогна?
Роса...
Не се шегувам, Рамон. Искаш ли да ти помогна?
Но какво ще му кажеш? Хосе, почакай.
Чуваш ли! Няма да позволя това.
И какво ще направиш? Ще ме вържеш за леглото ли?
Или пък ще ме тъпчеш с приспивателни, както докторите в болницата?
- Никой няма да ми попречи да си тръгна.
- Аз ще ти попреча.
- Дори и ти.
- Ще ти попреча.
Ще видиш!
Нищо ли не означавам в тази къща?
Аз съм по-големия брат, аз съм главата на семейството.
Да не си мислиш, че това означава нещо за мен?
На моята възраст?
За мен е от значение дали хората имат нещо в главата си, а ти нямаш нищо в твоята.
Повече няма да бъда роб на твоето невежество или на твоята гузна съвест.
Ами аз? Аз също съм роб.
Как мислиш се чувствах, когато върнах от морето?
Цял живот съм тука, преживявайки от тази шибана овощна градина.
За да бъда с теб. За да бъда само с теб.
Аз, жена ми и синът ми. Всички сме роби!
- Здравей.
- Здравей.
- Чиво ти заминава за Бойро.
- Бойро?
Защо?
Казва, че за да похарчи малко пари.
Заминава с онази жена, Роса.
- Да не се женят?
- Не.
Май заминаваш, а?
За колко?
Искам да ти подаря книгата си. Ей там е.
- Но нали има и други?
- Да, разбира се. Но това е първото копие.
Отвори на отметката.
- "На сина ми"?
- Прочети го, моля те.
На сина ми
Прости ми, сине, че не си се родил.
Не беше моя вината, че те оставих.
Единствено от това са страхувам.
Прости ми, че не можех да си играя с теб.
Не знам какво щеше да е, ако се беше родил след като пострадох.
Помни, че винаги ще те обичам.
Целуни майка си от мен.
И не изпитвай гняв към мен.
Не е добре да мразиш.
Разбра ли го?
- Да.
- Я да видим.
Това е обръщение към синът, който никога не си имал.
И ти молиш за прошка, за това, че не си го имал.
Добре. А какво съм написал най-отдолу?
- "На Хавиер"
- Е?
- И какво?
Не разбираш ли какво се опитвам да кажа?
Но аз не съм ти син.
Разбира се, че не си.
Но за да ти посветя тази поема, си има причина, нали?
Но аз не съм ти син.
Не знам на какво ви учат в това училище. Махай се оттук, махай се.
Толкова си странен.
Рамон? Как си? Чакай малко, че не те чувам.
- Кажи сега.
- Утре заминавам.
Да, знам. Роса ми каза сутринта. Нямаш търпение, нали?
Не остана.
Рамон, аз проучих нещата за онова нещо, нали знаеш...
- За кое?
- За онова нещо...
- За прахът?
Да, за праха. Трябва ти доза точно от 200 мг. Вероятно ще е болезнено малко, да знаеш.
Жене, най-добре е за теб да забравиш за всичко това. Тревожа се, че би могла да си навлечеш беля.
Аз за това и ти се обаждам сега. Искам да ти кажа сбогом и повече няма да говоря с теб.
Заради твоята безопастност е. Дори с Марк не трябва да говориш за това.
- Да, разбирам. Значи това е сбогуване.
- Така е по-добре.
Добре, добре. Нека ти кажа нещо.
Рамон, необходимо е да го обмислиш внимателно.
Не се чувствай принуден. Не го прави, за да даваш пример или за да не разочароваш обществото, нас или асоциацията.
Никой не те кара да го правиш, разбираш ли?
- Разбираш ли ме, Рамон?
- Не и ти, Жене, моля те.
- Съжалявам, Рамон.
- Сбогом, Жене.
Приятно пътуване, партньоре.
Сбогом, Мануела.
А ти Хави, моля те бъди добър.
Разбрах какво искаше да кажеш в поемата.
Ела насам за малко.
Прегърни ме.
Направи ми услуга. Грижи се за дядо си.
Е, Рамон, да тръгваме.
Ще затвориш ли вратата, момче?
Хайде, затваряй я.
Какво ще правиш в Бойро, шефе?
Ще ходя на плажа. Да сменя малко гледката.
Да смениш гледката? Това е прекрасно.
Тов е най-доброто, което можах да намеря с парите, които ми даде.
Казах им за гледката. Харесва ли ти?
- Къде да подпиша?
- За какво?
- За да се оженя за теб.
Той заспа.
Разбира се. Нали въобще не мърдам.
Рамон, има ли наистина живот след смъртта?
Знам, че това ще прозвучи глупаво, но
- те моля да ми изпратиш знак?
- Знак?
Какъвто и да е. Не ме е страх от духове. Ще бъда много внимателна, чакайки. Ще го направиш ли?
Разбира се.
Но между нас казано, аз мисля, че след смъртта няма нищо. Също както и преди да се родим. Нищо.
Откъде си толкова сигурен, Рамон?
Никой не знае това.
Не, но аз съм сигурен.
Просто го чувствам. Също както баща ми поглежда към небето и казва "Утре ще вали" и то се случва.
Това е усещане.
Но има нещо, което не трябва да забравяш. Аз ще бъда в сънищата ти.
Ще идвам през нощта в леглото ти и ще правим любов.
В случай, че не ти го кажа в сънищата ти, ти го казвам сега.
Благодаря ти, Роса, от дъното на сърцето си. Благодаря ти.
Господа съдии, политици, духовници, какво означава достойнството за вас?
Какъвто и да е отговора на вашата съвест, знайте че за мен, такъв живот не си струва.
Бих искал поне да умра с достойнство.
Днес, уморен от безделието на институциите, съм принуден да го направя, криейки се като престъпник.
Трябва да знаете, изпълнението на процеса на моята смърт
бе разделен внимателно на отделни постъпки, които сами по себе си са ненаказуеми
и които бяха изпълнени от няколко приятелски ръце.
Но дори и тогава, ако държавата настоява да накаже, тези които ми помогнаха,
аз бих ви предложил да им отрежете ръцете, защото те са това, с което допринесоха.
Главното е, че съвестта им е чиста.
Както виждате, от едната ми страна има чаша с вода,
която съдържа една доза калиев цианид.
Когато я изпия, аз ще спра да съществувам,
напускайки най-скъпоценната ми собственост. Тялото ми.
Аз вярвам, че да живееш е право, а не задължение, както е в моя случай
да съм принуден да приемам тази тъжна съдба през тези 28 години, четири месеца и няколко дни.
Направих си равносметка на живота и никъде не видях щастие.
Само време, изминало против волята ми през по-голямата част от живота ми
и което от сега нататък ще бъде мой съюзник.
Само времето и хода на събитията ще решат един ден, дали искането ми е било правилно или не.
Стана ми горещо.
- А Марк ще идва ли?
- Със сина ни е на плажа. Обожава морето.
- Не си мислят да влизат вътре, нали.
- Не, твърде студено е.
- Как си?
- Добре.
- Тя ще ме разбере ли?
- Да.
- Имам предвид, дали може да следи разговора.
- Да, може. Понякога й е трудно, но...
- Е, ще отида да я видя, до скоро.
- До скоро.
Здравей, Хулия.
Здравей, как си?
- Добре, а ти?
- Добре... тук.
Имаш много приятна къща. Много е хубава.
Рамон ми остави много писма.
Мисля, че се е забавлявал, оставяйки разни писаници наоколо след смъртта си.
Проблемът е, че онзи ден
намерих едно писмо за теб.
Рамон кой?
Рамон Санпедро, твоя приятел.
Аз те запознах с него. Помниш ли?
Ти?
Да.
Много е красиво тук.
Морето отвътре, морето отвътре
В безтегловността му бездна
Където мечтите се сбъдват
Две души се събират, за да се сбъдне едно желание
Моята и твоята
Като ехо заглъхват без думи
По-надълбоко и по-надълбоко
Отвъд всичко от плът и кръв
Но аз винаги се събуждам
И винаги ми се искаше да съм умрял
Да стоя с лице
Заровено в косите ти.
Превод: kpacko@mail.bg