The O.C. - 01x03 - The Gamble (2003) Свали субтитрите

The O.C. - 01x03 - The Gamble (2003)
- До сега в The O.C.:
- Искам да се махнеш от къщи.
- Мама е разбита.
- Коя майка изоставя детето си?
- Трябва да се върне, нали?
- Какво ще стане ако не я намерят?
Сутринта ще го заведа до детските служби.
- Тръгваш ли си?
- Имаш ли по- добра идея?
- Къде сме?
- В една от къщите на мама.
- Колко ще ти трябват?
- $100,000.
- Какво правиш с гаджето ми?
- Убий ме и спри да говориш за това.
Пич, това място гори. Трябва да тръгваме.
- Съжалявам.
- Раян Атлууд?
- Имаме няколко въпроса за теб.
- Беше инцидент.
Тогава имаме няколко въпроса и за теб също.
Трябва да спрем да се срещаме така.
Добри новини. Компанията на Кирстен сне всички обвинения по палежа.
Което значи, че по време на изпитателния срок, ще си вън, без проблем.
Кога ще е това?
30 до 60 дни.
Можех да те измъкна по- рано...
...ако можеше да те оставя под родителска или попечителска грижа.
- Той тръгва ли си?
- Кой, Люк?
Според двама ви, пожара е бил инцидент.
Той няма предимства. Досието му е чисто.
И трябва някой да го закара у дома.
Раян, знаеш, ако можех...
Всичко ще се оправи.
Майка ми ме изостави, запалих къщата на жена ти, как може това да се оправи?
- Ще намерим майка ти.
- А какво ще стане ако не я намерим?
- Ще намправим каквото и да ни коства.
- Имам впредвид...
...какво ще стане ако аз не искам да я намерим?
Трябваше да дойдеш при мен вместо да бягаш.
Защо, за да ме приютат в детските служби?
- Можеше да умреш в този пожар.
- Виж...
...направи повече от достатъчно. Мога сам да се грижа за себе си.
Няма да е по- различно отколкото е било преди.
Ще говорим пак преди разпита ти.
Благодари на жена ти.
Вече го направих.
Отдръпнете се.
Съжалявам.
Сега не, но после ще.
Сега всичко от което се нуждаем са Bellinis. И може ли да ми направиш моето двойно?
Уау. Всичките сте готови за вашето Newpsie събрание.
Хей, кога тези лешояди идват?
Скоро. И аз съм сигурна че имам покривчица, не на мястото си някъде.
Добре. Дай им нещо за което да говорят.
Не знам защо излизаш с тях. Ти не ги харесваш.
Аз не не ги харесвам. Израснала съм с тях.
Те са ми най- старите приятели. Освен това, то е за благотворителност.
Какво е по разписание? Какво ще ме караш да правя?
Казино Вечер.
Това дом-от-офиса домакинско нещо, е наистина...
- Обезпокоително?
- Горещо.
Обезпокоително горещо.
Хей. Какво правиш?
Нищо. Наказан съм.
Е, преодоляваш го добре.
Късметлия си че си само наказан.
Ще ходиш ли при него?
Раян? Не. Няма нищо което мога да направя за него сега.
Наистина? Ти си мислиш че той е добре?
Има си причина да се опитвам да пазя децата да не ходят там.
Не можеш ли да го изкараш от там? Не си достатъчно добър адвокат, ли?
- Ръцете са ми завързани докато не намерим майка му.
- Тогава защо не може да остане тук?
Няма да водя този разговор отново.
Роза, може ли да провериш дали кифлите са прибрани?
Ако нещо се случи на Раян, то ще тежи върху теб, така че се надявам да можеш да живееш с това.
Това с което не мога живея е ако нещо се беше случило на теб заради него.
- Като да срещна някой който не е глупак?
- Ние не сме му родители.
- Аз не съм му майка.
- Хубаво.
Хей. Върни се веднага тука. Извини се
- Дами.
- Санди, здрасти, как си?
Държиш ли се добре? Горкото момче.
- Той е заключен така ли?
- Да, Временно.
Е, никой не те обвинява че го доведе в общността. Ти си толкова доверчив.
Хей, Джули. Къщата им изглежда добре. Мислех че каза че била изгоряла.
Не тази, онази която Кирстен строи. За щастие, тя ги има толкова много.
Е, Трябва да тръгвам.
Отивам да намеря следващото дете, което да рискува сигурността на обществото.
Може би черно дете. Или азиатче
Довиждане, дами.
- Какво ще кажете за Bellini?
- Добре!
Вижте тази храна!
Кой съжалява сега? Имаш някакъв проблем? Ти не ме зачиташ?
Докато си тук, най- добре се оглеждай за мен, човече.
Мисля че е смущаващо че все още нямаме основа за фондовото нарастване.
- Казино Вечер е.
- Мислех си че е Монте Карло Вечер.
- Не, Вегас Вечер е.
- Вижте, това е пародия.
Не може да бъде Монте Карло Вечер. Котилион идва.
Не помните ли нашето изменение? Не два черни случая в същия месец.
Връщам се веднага.
Трябва да отида...
...да проверя едно нещо.
Тя премина през много трудности. Сина и беше приятел с това момче.
Къде си мислиш че отиваш?
- Какво правиш тука?
- Взимам си почивка. Ти къде отиваш?
- Не отивам никъде.
- Сет.
Отивам да посетя Раян.
Не. Не, не отиваш. Няма начин.
- Добре. Чао.
- Сет.
Знам че не съм перфектната майка...
...но те обичам, и се опитвам да те предпазя.
Снех всичките обвинения. Наех хора да намерят майка му.
Какво повече искаш да направя?
Бих искал ти да дойдеш с мен.
Кирстен? О, ето къде си.
Говорехме за знамената. Ацетата добре ли е?
- Звучи чудесно.
- Добре.
Дай ми 15 минути да се отърва от дамите.
Мога ли да пробвам това?
Съмър, знаеш, че баща ми си е вкъщи.
Казваш това се едно правя нещо лошо.
О, ужас!
Баща ти си е винаги вкъщи напоследък. Какво става?
Здрасти, Люк, аз съм. Аз просто...
...исках да поговорим. Така че обади ми се.
Моля те.
Още ли не ти се е обадил?
Той беше арестуван. Може би е с "пичовете" сега.
Боже, той те обича. Сби се и изгори къща заради теб.
Това е горещо. Какво повече искаш?
- Например да ми говори.
- Ще му мине.
Не може наистина да мисли че ти си падаш по този Чино.
Та как е майка ти?
Просто... женена.
Мариса, имаш компания.
- Боже мой.
- Извинявай.
Здрасти, Съмър. Аз съм... Аз съм... Аз съм Сет Коен. Живея... Живея в съседната къща.
К'во става?
Какво?
А да, какво става.
Ще ходя да видя Раян. И си помислих че може би би искала да дойдеш. Той ще се радва да те види.
Какво е това Сет? Ти ли каза че се нуждаеш от превоз до Star Wars събранието?
Star Wars? Извинявай, тя се беше съблекла. Не можа ли да кажеш най- малкото X- Men?
Не мога да дойда с теб. Не мога да виждам Раян. Имам впредвид, Люк не ми говори заради това.
И какво? Раян е в затвор. Мислех си че всички сме приятели.
Просто... Това е много сложно
- Да го посетиш?
- Не мога, разбра ли?
Да, добре. Както и да е.
Нека го направим това бързо, става ли?
Кирстен и Сет Коен.
Здрасти.
- Какво е станало с врата ти?
- Това е нищо.
- Добре ли си?
- Страхотно.
Та извинявай, планът не проработи.
Мислех че съм го измислил. Мислех че си в безопасност. Но грешах.
Какво става? Дай ми усмивка.
Мариса изглеждаше много странно когато се опитах да говоря с нея.
- Какво става между вас хора?
- Добре се отклоняваш от себе си.
- Хей, остави я намира.
- Раян, всичко е наред.
Шегуваш ли се? Това ли е твоята сладурана?
Ела тук, кучко, Искам да те поразгледам.
- Сет, тръгвай, веднага.
- Само още две минути.
- Остави я намира.
- Сет, веднага.
- Какво ще направиш?
- Пазачи!
Пазачи!
Ще те убия, боклук!
Ти си мъртъв! Чуваш ли ме? Мъртъв си!
Сет какво казахме? Никакви видео игри.
Никога не съм знаел че можеш да бъдеш така импулсивна.
Не знаех какво друго да направя.
- Каза ли му че е за постоянно?
- Не, разбира се че не.
Не можем да го размотаваме, изваждайки го от затвора, пращайки го в социални грижи...
...давайки му надежда и взимайки му я.
Те щяха да го убият там. Не можеше да стои повече там.
Но не може да остане тук. Трябва да намерим майка му.
- Той не иска да я намираме.
- Той е дете.
Не знае какво иска.
Та предполагам да не разопаковам.
Хей.
Услужи се със широкия асортимент от корн флейкс.
Та, Раян, какво...?
Какво точно стана онази нощ с Мариса преди Люк да се покаже?
- Тя дойде да ме види.
- И?
- И й казах да си тръгне.
- Казал си и да си тръгне?
Точно така? Вие двамата сте били горе сам самички и очакваш аз...?
Смятах да си тръгна на сутринта.
- Не беше правилно.
- Ти все още си тук. Тя е в съседната къща.
Незнам. Казах някои неща.
Значи сега е твоя шанс да си го върнеш.
Хей. Аз свърших. Те ме чакат в балната зала.
Тези дами немогат да направят нищо докато не отида.
Хей, и ти трябва да дойдеш. Ще е забавно.
Е, не забавно, нали е с благотворителна цел.
Не, благодаря.
Мариса, мила, стига гримаси.
Сладко е че си толкова загрижена за Това момче, но той е в системата сега.
Не са се грижили за него.
И той не е твоя отговорност защото е влюбен в теб.
Не е влюбен в мен.
Защо не? Мисли си че е прекалено добър за теб?
Всъщност си мисли, че аз съм прекалено добра за него
Е, той е прав. Но това е миналото.
А ти трябва да се средоточиш на бъдещето, което значи Люк.
Обвързана си толкова много с Люк, мила.
Връзката ви има прекалено много потенциал...
...за да бъде прахосана от някакво глупаво недоразумение.
Така че приключи с прическата си, сложи си нещо хубаво отгоре и моля те ела при мен в клуба.
Добре. благодаря, мамо.
За това съм тук.
Трябва да проведа няколко разговора, така че ако може да приключите, ще бъде страхотно.
Къде отиваш?
Имам ранна съдебна среща, после ще бъда във или вън от офиса.
Трябва да се погрижа за организацията на Казино вечерта. Ами Раян?
Обадих се на частния изследовател за майка му.
Да, но какво да правя аз с него?
Вземи го със себе си. Прекарайте малко време заедно.
- Със всичките тези жени там?
- Разбира се. Ще го обикнат.
- Здрасти, Джули.
- Кирстен, Сет.
Джули, това е Раян.
Аз съм Джули Купър. Чувала съм толкова много за теб.
- И на мен ми е приятно.
- Ето го и него.
Здравейте, госпожо Купър. Как сте?
- Здравей, Люк.
- Здрасти, Люк. Благодаря ти че дойде.
Знаете, бих направил всичко за да се компенсирам за нещата които се случиха.
Люк, радвам се да те видя.
Раян, забравих че той ще дойде. Ако искаш...
Не, тук съм. Как мога да помогна?
Ами, сега когато имаме нашите, силни, мускулести мъже, време е за вдигане на тежести.
Надявах се че може да поговорим.
С кой от нас искаш да говориш?
Люк, хайде.
Извинявай. Чувствам се сякаш откакто съм тука, прецаквам всичко.
Не, аз извинявай. Вината е и моя също.
Имам впредвид, аз не трябваше да оставям Люк да те види тази нощ.
- И тези неща дето каза преди...
- Аз не... Каквото казах...
Беше прав. Ние сме от два различни свята.
Радвам се че си добре.
Добре. Какво стана в тази къща между мен и нея...
Не искам да слушам за това. Ти и аз нямаме нищо да си казваме.
Не знам кой си ти или какво правиш тука.
Всичко което знам е, ти и аз, всичко е свършено.
Добре, момчета. Раян, защо не дойдеш с мен Нова задача.
- Благодаря ти.
- Как смеят те?
Това момче е буйно. Той е заплаха.
Те може да прощават и да забравят, но аз не. Кой може да каже че той няма да го направи отново?
Ти си права. Права си.
Полицията взимат престъпниците от улицата...
...а Санди Коен ги слага в задния ми двор.
- Как се замеси тя с това?
- Кой, Кирстен?
Тя никога не си е вкъщи. Винаги работи, строейки своя империя.
Съжалявам я.
Др. Фил направи предаване за майки които избягват домашния живот...
...ставайки работохолици. Толкова жалко.
Само се надявам тя да има мазе и заключи бижутата си там. Тя има скъпи...
Дами. Нещо против да се присъединя?
Ти имаш ли?
Та неможах да помогна, но подочух малко.
- Аз... Е, надявам се че не си...
- Ядосан? Обиден? Не.
Аз съм разочарован. И честно казано, съм малко изненадан.
Това би трябвало да е общество което да приветства външните.
Имам впредвид, аз, аз съм чак от Бронкс. А ти си от Ривърсайд, нали?
Което не е толкова различно от положението на Раян. Извинете ме за минутка.
Ало?
Да. Доун- това е тя.
Добра работа.
Добре. Чао.
Благодаря за кифлата.
Може ли салфетка? Сега?
Какво да правясега съв 120,000 паунда бетон?
Вземи си нов миксер.
Просто ми се обади когато знаеш.
Какво точно правиш? Истинско имение или конструкция?
Пич, не питай.
Опитах се да обясня на Сет веднъж, и той заспа на половината.
Добре. Но... Да, това е самата истина.
Опитай с мен.
Баща ми е в имущественото застрояване. Той държи Ню Порт Груп.
Уоу. Вие сте построили мола?
Градската зала? Бейзболния стадион? Разни такива неща?
Аз се занимавам с жилищно строителство.
Значи търгуваш с предприемачи, архитекти, планираш и разпределяш пълномощия?
- Откъде знаеш?
- Работих в строителството няколко години.
И исках да стана архитект.
- А какъв искаш да станеш сега?
- Седемнайсет годишен.
Аз също.
Мислех че организираш...
Няма да повярваш какво Санди Коен ми каза.
Той практически ме нарече бял боклук. Каза ми че съм от Ривърсайд.
Скъпа, ти си от Ривърсайд.
Това беше в тона му.
Сравни ме мен със това момче, и да го доведе него до нашето събрание...
Кирстен е извън контрол. Тя си мисли че правилата не важат за нея?
Знам че си бил млад, но как въобще си се срещал с тази жена, Не мога да разбера.
- Мина ми през ума да и кажа...
- Остави Кирстен на мира.
Тя е тази която ни плаща сметките.
За какво говориш?
Знаеш този проблем който имах в работа? Е...
...тя го разреши.
Ти си отишъл при Кирстен за милостиня? Как мислиш, това ни прави да изглеждаме?
- Не бих го нарекъл това милостиня.
- О, наистина? Как би го нарекъл?
Сто хиляда долара.
Тази машина ми изяде рестото.
Добре, добре. Тази винаги е счупена.
Заповядай. Пробвай другата.
Доун Атлууд? Санди Коен, адвоката на Раян.
- Бих искал да говоря с вас.
- Не мога да говоря.
- Това глупаво нещо заяде.
- Ще ти отнеме само няколко минутки.
Подяволите!
Как е той?
Защо не седнем на по чаша кафе и да поговорим за това?
Има някои исторически къщи в района. Може да отидем на архитектурна обиколка.
- Да, тези неща са страхотни.
- Да, харесва ми.
Хей, Рай.
Благодаря ти, Роза.
Благодаря.
Не, благодаря.
Та, Доун, от колко време работиш при пералните машини?
Не от дълго. От няколко седмици.
- Какво стана с ресторанта?
- Направиха съкращения.
Уволнили са те.
Ами, така беше най- добре.
Имаха плъхове, хлебарки. Отвратително.
Виждала ли си Трей?
Отидох да го посетя в затвора. Не можа да ме види.
- Къде живееш тези дни?
- При приятели. На различни места.
- Защо не останеш тук тази нощ?
- Ами Ей.Джей.?
Не. Аз скъсах с него.
Скъсахме.
Няма повече.
Нагласявах се твърде много.
Той ме биеше и Раян твърде много пъти.
- Мамо.
- Какво?
Просто казвам...
...той имаше лош навик, ти знаеш.
- Със пиенето...
- Заради Ей.Джей. беше проблема.
Хей, не съм пипнала капчица откакто му изритах задника миналата седмица.
Отрепката която той водеше в къщата, работа с коката...
- Къде отиваш?
- Достатъчно лошо беше живеенето първия път.
Раян. Чакай, скъпи.
Съжалявам.
- Няма ли поне да ми проговориш?
- Какво правиш дори тука?
Дойдох за теб.
Защо? Какво искаш от мен?
Ти остави бележка.
- Бележка.
- Нека ти обясня...
Ти ме изостави. Изхвърли ме. Ти просто се изнесе.
Знам, скъпи. Аз бях...
И Ей.Джей. И пиенето...
Сега ще бъде различно.
Това казваше и когато се преместихме от Фресно след като татко го арестуваха.
Аз ще бъда различна сега.
Имахме възможност да започнем отначало, бебчо.
Никога не сме имали хора като тях, знаеш кой искаше да ни помогне.
Точно така.
Някой ти предлага хубаво място да отседнеш изведнъж ти си всичко което е майката.
Незнаех какво правя когато се ожених за баща ти.
Бях прекалено млада когато родих брат ти.
Но със теб...
Ти винаги беше умния, знаеш ли?
Добрия.
Когато те арестуваха...
...знаех че ще се проваля, и...
...ти беше моята последна надежда.
Трябва да тръгвам.
Чакай.
Ще ми простиш ли някога, хлапе?
Нека да забавим малко, а?
Добре.
Както кажеш.
Няма да те загубя отново.
- Та къде отидоха те, все пак?
- Незнам. Вън.
Добре. И ние просто ще чакаме щастливия час да свърши.
Сет, ние трябва да бъдем подкрепа. Тя изглежда се старае.
Да, но откъде знаеш?
Имам впредвид, тази жена го е изоставила, и сега всичко което трябва да направи е да се покаже?
Хайде, де. Тя трябва да е тази която да е тази която да е на изпитателен срок, не Раян.
Искаш да я поканя да остане тук така че да я наблюдаваме?
Да, това е точно което искам да направиш.
Каква хубава разходка.
Водата е толкова топла.
Не толкова че Раян да разбере.
- Ти обичаше да влизаш във водата.
- Не и със всичките ми дрехи.
Смущавам се пред сина ми.
Добре дошла в моя свят.
Е, най- вероятно ще тръгваме скоро.
Всъщност, аз си мислех. Ти току що дойде тук, няма къде да останеш.
Просто висчки да се опознаем.
- Ще имаме парти довечера.
- Точно така.
Не е за мен. Но благодаря все пак.
- Вегас Вечер.
- Вегас, а?
Много любезно от ваша страна че ме каните, но нямам какво да облека.
Ще ти намерим нещо.
Кирстен прави същото нещо.
Мие чиниите преди да ги сложи в миялната.
Никога незнам дали са чисти или мръсни.
Ние никога не сме имали миялна.
- Та как вървят нещата?
- Добре, предполагам.
Имахме хубав ден.
Това че ще си с майка си незначи че няма да продължаваме да се виждаме.
На нея наистина и харесва тук.
Говореше да си намерим някое малко местенце наблизо.
В номерираните улици.
Е...
...как изглеждам?
Всичките ли им партита са като това?
До голяма степен.
Хайде да ги изчистим.
- Кирстен.
- Извини ме.
Друг идеален случай.
Та бизнеса е добре, а?
Да, добре е.
- Обожавам роклята ти.
- Наистина? Твоя е.
- Здрасти.
- Здрасти. Как си?
- Радвам се да те видя.
- Да.
- Искаш ли нещо за пиене?
- С удоволствие.
- Всичко е баснословно. Просто баснословно.
- Благодаря ти.
Колко взе за прегръдката?
Обзалагам се че доста, мамо?
Това е за благотворителност. Освен това, броя е доста положителен.
Ти ги броиш? Не е единична карта.
О, скъпи, ако те науча на нещо в този свят...
...броя нараства много с двойните карти.
Блекджек.
Виждаш ли, скъпи? Късмета ми се е обърнал вече.
Да!
Това е красота.
Казах ти че можем да го направим. И на теб също ти казах!
Извинете. Един тоник с лимон, моля?
Моето момче.
Късметлия е той, той има моя мозък.
Давай.
Забавлявай се с приятелката си.
Ще се опрява. Не трябва да ме наглеждаш.
- Здрасти.
- Здрасти.
Това ли е майка ти?
Да.
Тя се върна и предполагам това означава че се връщаш у вас.
Да, предполагам.
Еми, успех със всичко.
На теб също. Приятен живот.
Трябва да тръгваш.
Здрасти, Съмър. Сет Коен.
Аз съм суеверна. Духни на тези.
- Какво?
- Духни.
Страхотни сме! Направи го отново.
- Никъде няма да ходиш, Сид.
- Сет.
- Както и да е.
- Добре.
Духни.
Не може просто да не ми говориш.
Гледай само.
Не е като да си невинен от цялата работа. Имам впредвид, не трябваше да го нападаш.
А какво трябваше да направя?
Ти ме остави, за да отидеш горе при него.
Не е точно така.
Това беше грешка.
По дяволите, да.
- Здрасти, Санди.
- Здрасти, Джули.
Дойдох да ти се извиня и да ти благодаря. За чекът който сте дали на Джими.
Никога незнаеш кои са ти истински приятели преди да си останал в нужда.
А ние се нуждаехме от тези 100 хиляди.
Беше удоволствие за нас. Не можеш да го вземеш със себе си.
- Здравей.
- Какво искаш?
Нищо не се случи между Мариса и мен.
- Не искам да говоря за това.
- Чуй.
Тя, избра теб. Ти си този който тя иска.
Може да ми дадете едно 7 и 7, моля?
Нерви. Трудна игра на покер.
Благодаря.
- Искате ли някакъв десерт?
- Да, може едно парче.
Винаги прави трика.
Ти си върха, Стенли.
Хей.
Да опитаме отново.
О, гадост. Проклетия ми късмет, а?
Приготви се, скъпа. Не се стеснявай.
Моя най- добър приятел. Благодаря.
Не мислиш ли че пи достатъчно?
Права си.
Просто трябва да се научиш да празнуваш без питие.
Е, никой не каза че ще бъде лесно.
Може ли да поговорим? Важно е.
Разбира се. Извини ни.
Разбира се.
- Искаш да чуеш нещо много забавно?
- Винаги.
Санди Коен няма идея, че Кирстен ти е написала този чек.
Представи си да си толкова богат че да не кажеш на мъжа си че си дал $100,000.
Точно така. И знаеш ли какво?
Имаш Кирстен.
Какво му каза на него?
Теб не те е грижа как това ме кара да се чувствам, че си отишъл при нея.
Нямах избор. Ти не искаше да го обсъдим.
Опитах се да ни запазя.
Семейството ни беше в беда.
Изглежда не сме единствените.
Сто хиляди долара! Това е повече отколкото изкарвам аз за година.
Това е просто заем...
...пари.
Не е заради парите. А заради това че никога не ми казваш.
Знам.
- Незнам защо.
- Имам няколко идеи.
Нека те отведа на пътешествие през моята невроза за последните няколко часа.
Санди, обещавам. Това беше просто заем, нищо повече.
Той имаше малко неприятности, нямаше никой друг на когото да каже.
А какво е твоето извинение?
Санди, незнам какво Джули ти е казала.
Опитвам се да водя личен разговор със съпругата си.
Благодаря. Раян, най- великата нощ някога.
Това е като тези нощи когато звездите и космоса и луната са подредени...
...и е просто, като, уау. Благодаря ти. Как е майка ти?
- Много богата. Направена е за това място.
- Наистина?
- Тогава може би това ще проработи.
- Да, може би.
Rabbit's foot? V Аmonos.
До края на вечерта, може и да ми запомни първото име.
Дългът ме зове.
Виж, извинявай.
Задръж.
- O, Боже.
- Какъв подяволите ти е проблема?
Какъв ми е проблема? Какъв е твоя проблем? Отдръпни се.
Раян, трябва да съм се спънала. Тези проклети обувки.
Ехо?
Ето, късмет.
- Пич, тази дама е прахосана.
- Обзалагам се че неможеш да я праснеш.
Хей, млъквайте.
Защо не престанеш да крещиш и не ми помогнеш да стана? Изправи ме!
Помогни ми да стана!
Най- сетне. Боже.
Хей, Сет, защо не отидеш да вземеш колата.
- Какво, може би си пила едно прекалено много?
- Не, аз...
Какво зяпаш?
Къде е Раян? Раян?
Благодаря, човече. Тук съм, мамо.
Раян, мили, извинявай много.
Развалих всичко, а?
- Няма нищо. Почти стигнахме.
- Не, не, аз развалих всичко, а?
- Ти ме мразиш.
- Не, не те.
Обичам те мамо.
Всичко е наред хора. Просто... Просто малък инцидент.
Тя е с нас.
Нещо против?
Значи... Ти ме хвана.
- Не можеш да направиш това. Ти си негова майка.
- Аз съм бъркотия, не майка.
- Имаш отговорности.
- Аз съм отговорна.
Не съм свързана с това.
Не мога да се грижа за никой друг.
Нямам това което вие имате.
Начинът по който съпругът ти и детето ти те гледат.
Дори моето дете.
Без значение, ти ще оправиш всичко.
Ти държиш семейството си заедно.
Аз разкъсах моето.
Не може просто да изчезнеш.
Защо?
Това ще е първото добро нещо което съм правила за него.
По този начин...
...той скъсва с истинската си майка.
Грижете се за него, става ли?
Той го заслужава.
Благодаря.
- Здрасти.
- Здрасти.
- Къде е...?
- Раян ще поостане с нас засега.
Това е жестоко.
Имам впредвид това е... Това е жестоко, нали?
Айде да отидем да говорим за нещо. Айде де.
Ще разопаковам по- късно.
Е, сега няма връщане назад, нали знаеш.
Обичам те. Знаеш ли?
Добре ли сме?
Да.
Добре.
Because we just got in way over our heads.
И тогава тя каза, "Духни на тези." И очевидно, тя говори за...