The Family Man (2000) (Family Man 2000 DVDRip.AC3.5.1Ch.CD2-ACE.sub) Свали субтитрите

The Family Man (2000) (Family Man 2000 DVDRip.AC3.5.1Ch.CD2-ACE.sub)
- Здравей, Джак.
- Евелин, ако не греша?
- Много смешно.
Видях те на 20-ти коридор. Да не си болен нещо?
- Нещо такова, да.
- Трябва ли ти медицинска сестра?
- Ти си медицинска сестра?
- Ако поискаш.
- Чакай малко.
Не бягай.
Ние--
- Ние какво, Джак?
- Има ли нещо между нас?
- Искаш да сме откровени?
- Да, това би ми помогнало.
Танцуваме заедно от години.
Когато се обличам за парти и знам, че ще си там,
не ходя без презрамки затова, че на мъжа ми би му харесва.
Имам 6 комплекта зимни гуми в гаража,
а изобщо не карам на сняг.
Децата ни случайно посещават...
на един и същ балет всяка година.
И ако питаш дали бих искала нещо повече,
то отговорът е да.
Кейт никога няма да разбере.
- Имам ли ти телефона?
- Стив ще е с децата извън града този уикенд.
Защо не се отбиеш?
- Джак, нещо си се изчервил.
- Чувствам се отлично.
- Сигурно 71 точки са много за теб.
- Не, срещнах Евелин Томпсън.
- Непреклонна е.
- Иска да има връзка с мен.
- Тя ли го каза?
- Много ясно.
- И ти какво?
Напиши ми точния й адрес.
Имаш ли химикалка?
- Чакай малко.
Да не мислиш да изневеряваш на Кейт?
- Всъщност, няма да е точно изневяра, Арни.
Сложно е за обясняване.
Сложно е за обясняване.
Сигурно няма да ти дам толкова добър съвет, както ти на мен навремето, но ме чуй.
Да пофлиртуваш малко е безобидно,
но ти си играеш с огъня, човече.
Банка Вярност и Доверие е много труден кредитор.
Ако направиш депозит другаде, ще ти закрият сметката...
завинаги, разбираш ли?
- Арни, не искам да те обърквам,
но ти казвам, че тези правила не важат за мен.
- Не ти говоря за правила, Джак. Говоря за--
Няма мъж в града, който да не е готов да си отреже едната топка,
за да бъде с Кейт, разбираш ли?
Тя е удивителна, а ти ще провалиш всичко.
Помисли за това.
- Здравей, скъпи. Как мина играта?
- Дълга, отегчителна и ужасна.
На Арни му хареса.
Май.
Хей, къде ми е шоколадовия кейк?
- Имаш предвид този шоколадов кейк ли?
- Това парче е мое.
Пазех си го, защото като ям препечено пиле на скара и ми се повдига.
- Вкусен е.
- Дай си ми го.
- Няма.
- Хайде де.
- Съжалявам.
Много държа на него.
- Искам си кейка.
- Искаш ли си кейка?
- Искам го.
Благодаря.
- Вкусен е, нали?
- Децата заспаха ли?
- Кажи го, Джак.
- Кое?
- Знаеш какво искам да чуя.
- Знам какво искаш да чуеш, мила.
- Кажи го. Кажи го.
- Ти си лошо момиче. Много ме възбуждаш.
- Какво?
- Не е ли това?
- Хубава работа, Джак.
Направо ще падна.
- Наистина ме възбуждаш.
- Какво ще кажете?
Честит рожден ден, Кейт.
- Здравейте, деца.
- Честит рожден ден.
- Евелин, изглеждаш страхотно.
- Благодаря.
- Я, виж какво става.
Джак. Мъжът.
Имаш ли нещо да кажеш на любящата си съпруга за рождения й ден?
- Хей, днес имаш рожден ден ли?
- Много смешно, Джак.
- Днес имаш рожден ден и си моя жена.
Ти си моя жена и днес имаш рожден ден.
Всъщност има едно нещо, което искам да ти кажа.
Господи, дано ти хареса.
Бил?
- О, не.
- Давай, Бил.
Миналата година беше със същата риза. Да знаеш.
"Много момчета идват при теб"
"Цяла върволица дълга".
"А ти ги, отпращаш".
"Отпращаш".
"Те не значат нищо за теб".
"Позволи ми аз да опитам".
"Аз да опитам".
"Не нося диамантен пръстен".
"И дори си нямам песен".
"Знам само ла-ла-ла-ла".
"и значи, че те обичам".
"Значи, че те обичам".
"Думите ми са истински".
"И са само за теб".
"Само за теб".
"Чуй моето ла-ла-ла-ла".
"Ла-ла-ла-ла значи,"
"че те обичам".
"Значи, че те обичам".
- Честит рожден ден, мила.
- Въздуха се напълни с любов.
Той я обича. Това е любов.
- Хайде, ставай, скъпи.
- Добро утро, Джош.
- Честита годишнина, скъпи.
Преди да направиш какъвто и да шантав номер, който си замислил,
искам да отвориш моя подарък първо.
- Може би трябва да почакам.
- Не. Хайде. Отвори го!
- Зина?
- Купих го от магазина за дрехи.
Знам, че не е кой знае какво, но мисля, че ще ти стои добре.
Радвай му се, скъпи.
- Ти сигурно очакваш нещо от мен.
Мислех да ти го подаря...
...довечера.
Годишнината все пак е цял ден.
- Какви ги говориш?
- Ти не би могъл да чакаш цял ден.
Дори едва би изчакал да се съмни. Хайде!
- Знам. Такъв съм. Така си е.
Това е забавно.
- Забравил си.
Забравил си за нашата годишнина.
- Ще оправя нещата. Сега ще изляза и ще ти купя нещо.
Ще го направя.
- Кажи ми дали има достатъчно шоколад, мила.
- Не е зле.
Трябваше да те предупредя.
Татко винаги правеше нещо наистина специално за годишнината.
- Какво например?
- Веднъж кръсти една звезда на нейно име.
- Кръстил е звезда на нейно име.
Това е хубаво, но не е ли малко изтъркано?
- На мама й хареса.
- Май имаше бижутерия в търговския център. Мога да й взема обици.
- Добра идея, но...
ти забрави за годишнината.
- Точно това ми е основната грешка.
Затова не мога да й подаря такива дребни неща.
Кариерата ми на съпруг е голямо разочарование за мен.
Затворен съм в предградията.
Той някога водил ли я е в града?
- Ще трябва да разбереш.
- Джак, можем ли да си го позволим?
- Ние имаме годишнина. По дяволите, цените.
Ще поръчаме гърди от пъдпъдък с гъби като за начало.
След това ще желаем телешки медальони в малинов сос.
Също така и миди с пюре от артишок.
- Много добре, сър. Ако мога да кажа, това е отличен избор.
- Можете. Също така и бутилка Лафит '82-а.
- Скъпи, бутилката е 800$.
- Тогава чаши червено вино.
- Още не си се отървал, хитрецо.
- Но натам вървя, нали?
Един танц?
- Не мисля, че тук се танцува, Джак.
- Напротив. Хайде.
- Не е зле за продавач на гуми от Ню Джърси.
- Имам си своите моменти.
- Трябва да опиташ от това.
- Боже, как ми липсва този вкус.
Трябва да ти кажа нещо.
Мисля, че ще ни помогне,
но има малка вероятност да влоши нещата.
Аз живея нечий друг--
Чувствам се сякаш живея нечий друг живот.
Помня, че ходех на работа,
усещах топлината в ръката си,
от чашата кафе от Дийн & Делука,
шумоленето на Уолстрийт Журнал,
миризмата на кожа от куфарчето ми.
Бях много сигурен във всичко, уверен.
Знаех точно кой съм...
и какво искам.
И тогава една сутрин се събудих...
и изведнъж всичко беше различно.
- По-лошо ли?
- Не.
Може би някои неща,
но по-скоро просто различно.
Това е наред.
Обаче не съм свикнал с това, Кейт.
Аз бях човек, на който всичко му е ясно.
Нямах съмнения. Нямах съжаления.
- А, сега?
- Сега не съм такъв.
Още не ми е ясно.
- И на мен.
- Но ти винаги изглеждаш толкова сигурна.
- Да не мислиш, че когато се събуждам...
никога не съм се питала "какво, по дяволите, правиш в Ню Джърси"?
Офиса ми е дупка.
Сама си вдигам телефона и ми знаеш заплатата.
- Заплатата ти е позор за заплатите.
- Можеш ли да си представиш живота...
ако нещата бяха много по-прости?
Ако можеше да си поискаш нещо и то просто да става.
- Би било чудесно.
- Аз също мисля като теб.
Така е.
Питам се какъв живот щях да имам ако не се бях омъжила за теб.
- И?
- Осъзнавам, че съм заличила от живота си всички неща, освен тези, за които съм сигурна.
Ти и децата.
- Добри неща.
- Ти за какво си сигурен?
- Сигурен съм, че в този момент...
няма друго място, където искам да бъда, освен тук с теб.
- Харесва ли ти?
- Колко е красиво.
Знаеш, че шампанското ме кара да правя луди неща.
- Значи ще ти напълня чашата до горе.
- Не знам как го направи, но отърва кожата.
- Значи няма да спя при кучето?
Честита годишнина, скъпа.
- Дори може да ти излезе късмета, Джак.
- Толкова си красива.
- Вече ти казах, че ще ти излезе късмета.
През цялото това време,
никога не съм спирал да те обичам.
- Това исках да чуя, Джак.
- Ще се облека както обикновено.
Какво мислиш?
Искаш ли да дойдеш с татко на работа? Ще ми помагаш да продаваме гуми.
Ще е забавно. Много съм добър.
Кой е това?
Кой е на вратовръзката?
Това е дядо.
Точно така.
- Джак!
Приятен ден.
- За тези пари, това са най-добрите гуми, което предлагаме.
- Добре, ще ги взема.
- Няма да съжалявате.
Ще поставиш ли на г-н Колин четири Гудрих Жи-Форсе?
Нека получи десет процента отстъпка като добър клиент.
- Благодаря.
- Оттук, сър. Последвайте ме.
- Гумите миришат ли?
Специална оферта за Свети Валентин:
баланс и центровка безплатно!
- Как сте?
- Спука се по пътя.
- Имате ли такава гума?
Мисля, че е спукана.
- Нека аз да се заема, Кени?
- Добре, шефе.
- Питър Лестър.
- Познавам ли Ви?
- Не съвсем.
- Виждал съм Ви по СиЕн БиСи. Изглеждате по-висок в действителност.
Истината е, че Минц е бил тогава толкова зает с дишането на жена си,
че не разбрал, че Мед Тех се нуждае повече от Глобъл, отколкото обратното.
До 10 дни, две седмици най-много те ще ви предложат оферта.
Готов съм да заложа всичко, че ще бъде за 130 милиарда, а не за 122.
Проблема Питър е, че имаш котка, която води шоуто,
а ти трябва доберман.
- Впечатлен съм. Наистина.
Сега за колата ми.
- Трябва да направим специална поръчка за гумата,
така че ще бъде готова до няколко дни.
- Добре. Ето адреса на офиса ми.
Защо ти самият не докараш колата?
- Ние сме по-скоро по показността.
- Обаче не обичате само да ви показват пари.
- Очакват ви, г-н Лестър.
- Алън, това е Джак Кембъл,
говорих ти за него.
- Разбира се. Джак.
- Г-н Минц.
- Наричай ме Алън. Обичаме обстановката да е непринудена.
- Забелязвам.
- Какво да ти кажа? Имаш ли деца?
- Всъщност, да. Две.
- Чудесно. Защо не седнеш?
Питър ми каза, че си запален зрител на СиЕн БиСи.
Обаче не ми каза дали имаш практически опит на Уолстрийт.
- Занимавах се с продажбите на Хътън.
- Брокер, така ли?
А сега си в бизнеса с гуми.
Точно така, също и с резервни части.
- На дребно, ясно.
- Държим около 60 процента от пазара.
- Мога ли да попитам какви продажби реализирахте последната година?
- Реализирахме приходи от 1,7 милиона долара.
- 1,7. Чудесно.
Какви са прогнозите ви за тази година?
- Мисля, че ще бъде отлична.
Продажбите за първото тримесечие са се повишили с 20 процента.
Пред подписване на договор сме за доставка на части с голяма транспортна компания.
- Така сигурно ще надхвърлите 2 милиона?
- Точно така. Това ще ни направи номер 1 на пазара.
Извинете. Ще си сипя чаша вода.
Знам, че оборота ни от 2 милиона...
е толкова, колкото вие харчите за офис консумативи за една година.
И че някакъв договор за доставка на части е нищо,
в сравнение със сливане за десетки милиарди.
- Не, аз не се опитвам да критикувам бизнеса с гуми.
- Няма проблеми.
Аз също мисля така. Ето как стоят нещата.
Бизнеса си е бизнес. Уолстрийт, Мейнстрийт.
Всичко това са хора, които стават сутрин...
с мисълта как да изпратят децата си в университет.
Това са просто хора, а аз познавам хората.
- Сигурно е така.
- Да вземем например теб, Алън.
Изпълнен си с енергия.
Не бих се учудил ако пиеш по 16 диетични Коли на ден.
Чудесен баща си, но се чувстваш виновен за времето, когато не си вкъщи.
Пиеш Бърбън, обаче предлагаш на клиентите Скоч.
И жена ти е декорирала този офис.
- Изглежда те познава.
- Ти си по-труден, Питър.
Първо, обичаш скъпите неща.
- Това е лесно, видя колата ми.
- Пушиш Хойо де Монтерейс.
Пиеш Скоч от чист малц,
не защото е особен, а защото пиеш такъв от 40 години...
и си свикнал с него.
Имаш две големи страсти: конете ти...
и тази компания.
Гордееш се с това, че откриваш таланти на необичайни места.
- Как разбра това?
- Защото съм тук.
Готов съм на всичко, за да получа тази работа.
Няма значение с какво ще започна.
Ако трябва ще паркирам коли.
Можеш да преценяваш хората единствено ако познаваш себе си.
Аз мога да се справя с тази работа.
Дай ми шанс, Питър. Аз няма да те предам.
- Алън, защо не разведеш Джак наоколо?
- Тук е полето ни за сражения. Извършихме 7 големи сделки тук последната година.
Три от тях загубихме.
- Седем?
- Да, чувството е--
Можем ли да спрем с глупостите? Откъде имаш тази информация?
Ровил си му в чантата? Или от интернет?
Всъщност няма значение, защото този цирков номер, който направи,
може да мине при Лестър, но не и при мен.
Дори да получиш работата, в което се съмнявам,
нека просто те предупредя.
Питър Лестър много бързо се отегчава от протежетата си.
Аз имам голям офис, защото съм се доказвал година след година.
Никой не може да се появи и да ми завърти главата,
особено пък продавач на гуми от Ню Джърси.
Така че, ако си предпазлив, тих...
и внимателен, и стоиш далеч от Лестър,
може да те оставя на работа, когато той се отегчи от теб.
Разбрахме ли се?
Боже, колко си се променил.
- Моля?
- Наистина съм впечатлен. Радвам се за теб.
- Разбрахме ли се?
- Да, Алън. Разбрах те.
- О'кей.
- Добре.
- Добре.
- О'кей.
- Дръж си очите затворени.
Върви. Отвори ги.
Добре дошла в Ханаду.
Невероятно е, нали?
- Като музей е.
- Разгледай.
- Е, каква е голямата изненада?
Да не си го наел за уикенда?
- Мисли... по-мащабно.
- За седмица?
- Това място е бонус, Кейт.
- Бонус?
За какво?
- Инвеститорска къща на име Пи Кей Лестър...
го използва, за да привлича нови директори.
Влизам в арбитража, скъпа.
Като че с вълшебна пръчка.
- Джак, какво говориш?
- Ще изкарвам два пъти повече, плюс солиден хонорар.
И това е само като начало. Можем да живеем в този апартамент...
без наем,
докато си купим собствен.
- Да не си полудял?
- Не мисля.
Тук ще имаме по-добър живот. Ще запишем Ани и Джош в частни училища.
- Училището на Ани е страхотно, Джак.
- Говоря за най-добрите училища в страната.
- Как мислиш да стане това? Ами моята работа?
- Това е Ню Йорк. Тук е столицата на потребителите в света.
Клиентите от Ню Джърси са нищо в сравнение с тези, които можеш да имаш тук.
- Не мога дори да повярвам, че говориш да се върнем обратно тук.
Причината да се преместим беше, че не искаме да отглеждаме децата си тук.
- Не. Тук е центъра на вселената.
Ако живеех по времето на Римската империя, щях да живея в Рим.
"Днес Америка е Римската империя, а Ню Йорк е Рим".
Джон Ленън.
- Джак!
- Явно няма да стане така.
Това трябваше да бъде щастлив ден. Не ми трябва този апартамент.
Не е задължително да живеем тук. Забрави го.
Ще пътувам всеки ден до работата.
- Боже.
В това движение ще ти отнема повече от час в едната посока. Това са три часа на ден.
Кога ще виждаш децата?
- Ти не ме разбираш.
Говоря за перфектен живот, чудесен живот.
Всичко, за което сме си мечтали, когато бяхме млади.
Ти сама го каза. Живота ни поднесе няколко изненади.
Направихме компромиси.
Сега аз мога да коригирам всичко. Мога, Кейт.
Искам да го направя. Като мъж имам нужда да го направя!
Заради всички нас.
Моля те, замисли се за момент.
Няма ги вече долнопробните ресторанти.
Няма ги вече купоните за храна.
Няма я вече лопатата за сняг.
- Просто си купи трактор за сняг, Джак!
Не започвай нова кариера без изобщо да ми кажеш!
Не мести Ани от училището, което обича.
Не ни карай да напуснем къщата, в която станахме семейство.
- Не разбираш ли? Говоря ти да имаме живот,
за който другите ще ни завиждат.
- Джак.
Те вече ни завиждат.
- От Лондон до Ню Йорк.
Аз съм се върнал.
- Когато се качи на самолета бях сигурна, че всичко между нас е свършило.
Тръгнах си от летището и се боях, че никога няма да те видя отново.
След това ти се появи на следващия ден.
Беше приятна изненада.
Мисля си за решението, което взе.
Може би съм била наивна, но вярвах,
че ще остареем заедно в тази къща,
че ще прекарваме уикендите тук и...
внуците ще ни идват на гости в нея.
Представях си ни остарели и сбръчкани,
аз работя в градината,
а ти боядисваш оградата.
Но нещата се променят.
Ако имаш нужда, Джак,
ако наистина имаш нужда от това,
ще отделя децата от живота, който обичат...
и ще напусна единствения дом, който сме споделяли...
и ще се преместя, където поискаш.
Ще го направя, защото те обичам.
Обичам те,
това е по-важно за мен, отколкото адреса ни.
Избирам нас.
- Сега ще те хвана.
Ти не можеш да ме хванеш.
Предавам се.
- Знаех си, че ще се върнеш.
- Обичам те.
Какво правиш?
- Звъня си.
- 4,99? Това е сол, за Бога.
- Деветдесет и девет цента.
- Ти.
- Джак!
Какво става? Как си, човече?
- Защо си тук?
- Ето ти рестото, скъпа. Пет, шест, седем, осем,
девет плюс един цент.
Това сол ли е?
Виж се, човече. Станал си цял домошар.
Разбрал си някои неща, а?
- Да не ме върнеш обратно.
- Всичко наред ли е?
- Да.
- Чу ли ме?
На теб говоря.
- Видя ли това?
За девет долара? Много разочароващо.
- Няма да се връщам. Разбра ли ме?
- Спокойно, Джак.
- Не можеш да го направиш.
Не можеш да се появяваш в живота на хората и да разваляш всичко.
Това не е правилно.
- Проблясъка по правило е нещо временно, Джак.
- Аз имам деца. Прибирам се вкъщи.
- Сутрин ли е вече?
- Не, мила.
Заспивай.
Пази се, Ани.
Аз се връщам на кораба майка.
- Последните няколко седмици, направих...
някои необичайни неща.
- Определено беше интересно.
- Направих и някои добри неща, нали?
- Ти си беше Джак Кембъл, а това е винаги хубаво нещо.
- Искам да ме запомниш, Кейт.
Такъв, какъвто съм в сега...
в този момент.
Искам да запечатиш този образ в сърцето си и да го пазиш там.
Пази го в себе си, независимо какво се случи.
- Добре ли си?
- Да.
Моля те, обещай ми.
Иначе всичко това все едно никога не се е случило,
а аз ме мога да живея без това.
- Обещавам.
- Обещай ми пак.
- Обещавам.
Сега идвай в леглото.
- След малко.
- Да.
Колко е часът?
Добре.
- Чакаш ме на вратата, а?
Весела Коледа.
- Коледа? Сега не е Коледа.
- Както пожелаеш, Джак.
- Днес не е Коледа.
- Мога ли да ви помогна?
- Кейт тук ли е?
Кейт тук ли живее?
- Кейт? Не.
Тук няма никаква Кейт.
- Разбира се, че няма.
- Добре ли сте?
- Не.
- Слава Богу, къде си? Всички вече са тук.
Закъсняваш с половин час.
Спешното заседание? Пътуването до Аспен?
Говорят ли ти нещо тези работи?
Всички са в паника, Джак.
- Ще дойда до 20 минути.
- Не, няма да говоря с тях, докато нямам нещо, за което да говорим.
Стив, не ми пука дали е Коледа. В критична ситуация сме.
- Чакай, Джак току-що влезе. Ще ти се обадя пак.
Слава Богу, че си--
- Че си тук. Добре ли си?
- Какво става тук?
- Лоши новини.
Боб Томас е говорил с европейска фармацевтична компания и ние не знаем коя е.
Те ще дадат на Боб да купи мажоритарен дял и да управлява цялата компания.
Глобъл знаят. Нямам идея как са разбрали, но са на нокти.
Мислят си, че ние е трябвало да сме били подготвени за това. Подготвени!
В беда сме.
- Знаеш ли, Алън...
някъде вътре в теб има една много по-агресивна личност.
- Да не знаеш някой номер от изкуството на Сън Чу?
- Не.
- Тогава какво ще правим, Джак?
- Ще ви кажа какво точно ще направим.
Вие ще направите всичко необходимо, за да разберете...
коя е европейската компания, с която Боб е говорил.
Аз ще се преоблека...
и ще летя за Аспен, за да пия шейк с Боб Томас.
Жена му и децата му ще си играят в двора на снега,
докато аз успея да го убедя, че европейската компания...
е дяволът,
а Глобъл е отговорът на молитвите му.
След това ще карам четири часа ски... сам.
Напълно и абсолютно сам.
Ще направя това, защото такъв е живота ми...
в действителност...
и нищо не мога да направя, за да го променя.
За Манхатън.
Кейт Рейнълдс.
Трябва ми и адреса.
- Много е чупливо, така че искам да сте много внимателни.
Ценно е. На повече от 300 години е.
Сигурно ще ви трябват няколко човека да го носят.
Картината също е много стара, така че внимавайте.
Тя означава много за Кейт.
Какво?
От фирмата по пренасянето ли сте?
- Аз съм Джак Кембъл.
Аз съм стар приятел на Кейт.
- Кейт, един човек те търси.
- Обади ли се на самолетната компания? Имам два часа--
Джак.
- Кейт.
- Боже колко време мина. Изглеждаш--
- Изглеждаш чудесно.
- Благодаря.
- Заповядай.
Лори, знаеш ли къде са онези кутии--
- Съжалявам.
- Не, не, Джак.
Недей, няма значение.
Благодаря ви.
- Какво става?
- Местя се в Париж.
Лори, виждала ли си онази кутия, на която пише "Джак"?
Бях я сложила при останалите с антиките на Салватрон.
- Да търся кутията или да се обаждам на самолетната компания, Кейт?
- Тук сме в малко затруднение.
- Аз мислех, че помагам на екс-шефката си на Коледа.
- Аз мислех, че помагаш, защото екс-шефката ти подари уникална чанта.
- Може би е при кутиите с дрехи.
- Благодаря.
- Значи се местиш.
- Да, в Париж.
Фирмата ми има офис там и аз ще го ръководя.
- Париж, Франция?
- Същия.
- Значи не си служебен адвокат?
- О, не. Не и за парите, които ми плащаха.
- Омъжена ли си?
- Не. Още не съм.
- Ти?
- Всъщност не.
Имаш ли малко време...
може да отида да взема кафе?
- Аз ще отида за кафе.
- Намерих го.
- Поздравления. Ранния ти полет е отменен,
но направих резервация за 7:00.
- Чудесно.
- Добра ли съм или какво?
- Великолепна си.
Благодаря.
Тук има някои стари твои неща.
- Някога мислила ли си за нас, Кейт?
За това, какво е можело да бъде?
- Джак,
ако някога си в Париж, потърси ме и ще пием някъде кафе.
Чакай. Не, недей!
Не го затваряй. Така после никога няма да го намеря.
- Отбелязала съм го.
- Трябва по-конкретно.
- Тогава ще го оставим отворен.
- Аз се опитвам да го затворя.
- Завий надясно.
- Сър, ще закъснеете за полета.
- Няма да ходим на летището.
- Не може да я оставите тук.
Не може да паркирате тук!
- Кейт! Не може да заминеш.
Не се качвай на този самолет.
- Джак?
Моля те, нека пием някъде кафе. Само това искам.
Сигурно има друг полет до Париж по-късно.
Джак, какво правиш тук?
Имаш нужда от някакво приключване, така ли?
Защото ако е така, след всичките тези години, го имаш.
Аз съм добре.
Бях съкрушена, Джак,
но го преодолях, продължих напред.
Ти също трябва да продължиш напред.
Съжалявам.
Не мога просто-- Трябва да вървя.
Съжалявам, Джак. Извинете.
Извинете, аз бях тук.
- Ние имаме къща в Джърси!
Имаме две деца.
Ани и Джош.
На Ани не и се отдава много свиренето на цигулка, но тя дава всичко от себе си.
Малко е пряма, но това е, защото казва каквото мисли.
А когато се усмихне--
И Джош,
той има твоите очи.
Не говори много, но ние знаем, че е умен.
Очите му винаги са отворени.
Винаги ни наблюдава.
Понякога като го гледаш, можеш да видиш...
как научава нещо ново.
Като някакво чудо е.
Къщата е в безпорядък, но си е наша.
Или поне след още 122 вноски ще е наша.
А ти си служебен адвокат.
Точно така. Абсолютно безплатен.
Но това изобщо не те притеснява.
И се обичаме.
След 13 години брак все още сме невероятно влюбени.
Ти дори не ми даваш да те докосна преди да ти го кажа.
Аз ти пея.
Не през цялото време, само при специални поводи.
С общи усилия се справихме с някои изненади. Направихме някои компромиси,
но се държим заедно.
Ти си по-добър човек от мен,
а това ме направи и мен по-добър.
Не знам. Може всичко това да е било само сън.
Може да съм си легнал през една самотна декемврийска вечер
и всичко това да съм си го измислил, но...
кълна се, нищо не беше по-реално от това.
Ако ти сега се качиш на този самолет,
то ще изчезне завинаги.
Знам, че двамата можем просто да продължим по пътя си и ще сме добре.
Но аз видях...
какви можем да бъдем заедно.
Аз избирам нас.
Моля те, Кейт.
Само за едно кафе.
Винаги можеш да заминеш в Париж.
Само... моля те,
не тази вечер.
- Добре, Джак.
- Добре.
Subtitled by LiST. For exchanges zaiavka@abv.bg