Yellow Submarine (1968) (Yellow Submarine (1968) CD2.srt) Свали субтитрите
Момиче с очи като калейдоскоп
Найлонови цветя в жълто и зелено
Се натрупват над главата ти
Търсиш момичето със слънцето в нейните очи, а нея я няма
Люси в небето от диаманти (LSD)
Вървиш след нея, стигате мост около един фонтан
Където куфеещи кентаври ядат сладки от маршмалоу
Всеки ти се усмихва Като се носиш из цветята
Израснали невероятно високи
На брега хартиени таксита
Чакат да те отведат
Качваш се отзад, главата ти е в облаците и изчезваш
Представи си се във влак на гарата
С пластелинови портиери С вратовръзки като очила
Изведнъж забелязваш някой на входа
Момичето с очи като калейдоскоп
Давайте, момчета, давайте!
Със сигурност продължаваме.
Усещам течение.
Трябва да сме до Морето на дупките.
Не мислите ли, че трябва да помолим някой да ни упъти?
Извинете!
Ще ни покажете ли пътя за Пиперландия?
Благодаря.
По дяволите, вижте всичкия този прах!
Как се е появил?
Химическа грешка, объркали са всичко.
Това е подправка.
Прав е, това е пипер.
- Пипер?
Пипер.
Джон?
Пол?
Джордж?
Има ли някой?
Къде сме?
- Морето на дупките.
Това място ми напомня за Блекбърн, Ланкашир.
О, друже...
Колко, мислиш, че са общо?
Достатъчно да запълнят Албърт Хол.
Старият Фред не спомена ли нещо за морето на дупките...
Че е точно преди Зеленото море?
Да, някоя от дупките води до Зеленото море.
Но коя, коя??
Теза, антитеза,
синтез,
предизвиква причинна причина.
Джеръми,
какво знаеш за дупките?
В знанията ми няма дупки.
Искаш да кажеш, че не си написал цяла книга?
Страхотно! И какво ще правим?
Бъди емпиричен! Наблюдавай!
Глупакът говори все по-смислено.
Става все по-добре.
Страхотно! Хайде всички да търсим зеленото море!
Морето на дупките...
към зеленото море.
Хей!
Хидролит.
Зелен кристодин.
Мисля, че сме близо до зеленото море.
Имам дупка в джоба.
Къде е Джеръми?
Беше ей там.
Но сега го няма.
- Ами тогава се е качил на някой кораб.
Не би направил това, той е приятел.
Глупако, Джеръми, Хилари,
къде си?
Зеленото море...
Пиперландия!
Малко е солена по краищата.
Изглежда мрачна.
- И безцветна.
И тиха.
Най-накрая в безопастност.
Въпреки приключенията ни.
Напомня ми много за късния г-н Ълисис.
В ябълките има око.
Ето ме!
Господин кмете, сър!
Успях, върнах се.
Кой е този?
- Нашият кмет.
Вцепенили са го.
Господин кмете, сър, развцепенете се!
Ако чуе дори малко от някаква мелодия, ще се съживи.
Ами да пеем тогава!
Имаш ли време да го оправиш Време да го оправиш...
Музика ли чух?
Правилно ли виждам...
Младият Фред?
Да, господин кмете.
Благословен да е метрономът ми!
Доведе ли помощ?
Да, да, вижте!
Свето пизикато, Млади Фред!
Доста странно...
лицата ви.
Много сме сладки, наистина.
Може да минете за истинските.
Ние сме истинските.
Не, не... Клубът на разбитите сърца
на сержант Пепър.
Не може да са с такова име.
Сержант Пепър?
Можете да се направите на тях и да поведете страната на възстание.
Къде са ви инструментите?
Загубихме ги в Морето на чудовищата.
Морето на чудовищата.
- Ще намерим други инструменти, господин кмете.
Невъзможно! Гаднярите взеха всичко,
което прави музика.
Толкова ли мразят музиката?
Побъркват се от всеки тон.
Добре, момчета, в Пиперландия дойде време за побъркване.
Напомня ми на стария ми учител по английски.
Виж, ако трябва да викаш, викай тихо!
Какво ще правим?
Смесете се с тълпата!
Статуите готови ли са? Да се махаме!
Каква голяма сцена!
Тук държат оръжието. Хайде!
- Животните, животните.
Добре, хоризонтът е чист.
Сега е моментът.
Но как ще преминем?
- Лесно, следвайте ме!
Аха! Глупаци!
Тук не е много светло, а?
Тихо!
Вижте какво намерих!
- Техните униформи.
Хубаво снаражение.
- Добре ще ни стоят.
Нали?
- Няма ли?
Как изглеждам?
- Свежар си.
А аз?
Лошо, момчета. Обградени сме.
По дяволите!
Милион милиарда гадняри.
Идват насам.
Скрийте се!
Дали са ни чули?
- Не, надявам се.
Какво каза?
Хубав план.
Вижте, те спят.
Много са сладки, като са заспали.
Почти като хора.
- Хайде! Да се махаме оттук!
На пръсти.
На пръсти покрай гаднярите.
Да изчезваме!
Спокойно, момчета, наоколо няма и един гадняр.
Няма дори и гадняр-тийнейджър.
- Нито пък гадняр-юноша.
Това беше глупаво!
- Вижте, закуска.
Умирам за една малка закусчица.
Внимавайте!
Ходом марш! Едно, две, три...
- Четири.
Едно, две, три...
- Четири.
Едно, две, три, четири.
- Пет.
Пет?
Ходом марш...
Едно, две, три...
- Четири.
Едно, две, три...
- Четири.
Едно, две...
- Три.
Три?
- Две.
Три?
- Едно.
Едно?
Ти от сините ли си?
Не ми приличаш да си от сините.
Ами настигни ни!
Добре, приятели, успяхме.
Инструментите са готови.
- Добре...
Да започваме! Едно, две, три...
Четири, пет, шест...
Не може ли на три?
Добре. На три!
Едно, две, три.
Беше преди 20 години, Сержант Пепър учеше бандата да свири
Бяха и модерни, и демоде, Но гарантирано предизвикваха усмивка
Така че мога ли да ви представя, Събитието, така познато ви от години
Клубът на разбитите сърца на сержант Пепър
Ние сме Клубът на разбитите сърца на сержант Пепър
Надяваме се че шоуто ви харесва
Клубът на разбитите сърца на сержант Пепър
Отпуснете се и нека вечерта започне
Чудесно е да сме тук, Несъмнено е тръпка
Вие сте чудесна публика, Искаме да сте с нас навсякъде
Искаме да сте с нас навсякъде
Не искам да прекъсвам шоуто, Но сигурно ще ви е интересно
Певецът ще изпее песен, А ние искаме да пеете с него
Така че нека ви представя, Единствения и неповторим Били Шиърс
Били!
Шиърс!
Какво ще си помислиш, Ако запея фалшиво?
Нали няма да станеш и да си тръгнеш?
Само слушай И ще ти изпея песен
И ще се опитам да не е фалшиво
Планините оживяват.
Прозвучи ли музика.
Кой е виновен за това?
Римски-Корсаков?
Гай Ломбардо?
Скъпи...
приятелю...
мой,
да не забравяме...
че небето...
е синьо.
Утре светът!
Доведете...
ми...
... синята ръкавица!
Кой?
Кой?
- Кой?
Кой?
Кой?
- Кой?
Ето те и теб.
Моя ръкавичке-гълъбичке.
Премини оградата...
и унищожи подбудителите!
Размажи ги! Разруши ги!
Разпердуши ги!
Посини ги!
Ето, Ваше Синейшество. Ето Ви противното лекарство.
Ръкавицата, ръкавицата, ръкавицата!
Ръкавицата?
- Ръкавицата?
Ръкавицата?
Умно момче е, а?
Отвори уста, няма да боли.
Джон, устата ти е доста малка, как се справяш?
Лесно е. Всичко, от което се нуждаеш, е любов.
Любов, Любов, Любов
Всичко, което правиш, е разрешено
Всичко, което пееш, е разрешено
Няма какво да кажеш, Но можеш да научиш правилата на играта
Лесно е
Всичко, от което се нуждаеш, е любов
Всичко, от което се нуждаеш, е любов, любов, Любовта е всичко, от което се нуждаеш
Всичко, което знаеш, вече е известно, Всичко, което виждаш, вече е било показвано
Където и да си, си искал да си там
Лесно е
Върви, ръкавичке...
прекрасна ръкавичке!
Взе ми думите от устата, Джон.
Чакайте, вижте!
Нали знаеш, всичко опира до съзнанието.
Странно място да си държиш аквариума за златни рибки.
В Пиперландия всичко е възможно.
Това не е аквариум за златни рибки.
- Значи просто е голяма купа.
Стъклото е синьо.
- Трябва да е от Кентъки.
Вътре има нещо.
- Четирима човека.
Какво правят там?
- Едно е сигурно...
не се забавляват.
Не може да бъде! Това сме ние.
- Но ние сме си тук.
Клубът на разбитите сърца на сержант Пепър.
Приликата е удивителна.
Щом аз съм в тази купа, теорията на Айнщайн...
е приложима в нашия случай.
Хората в купата сме си ние...
но назад във времето,
неподвижни в пространството, точно като в теорията за относителността...
която, просто казано...
- Джон!
... е да вземеш две яйца...
- Джон!
... да ги чукнеш леко и да добавиш малко сол и пипер...
Джордж!
- Как да ги измъкнем?
Да счупим стъклото!
- Не можем.
Устойчиво е на Бийтълс.
- Нищо не е бийтълсоустойчиво.
У теб ли са палките за барабаните ти? Може би ще се счупи от удар на барабани.
Не са у мен.
- Виж в джоба си!
Имам дупка в джоба си.
Чудя се...
Още работи.
Ринго, връщаме си думите назад.
Ти си гений, просто гений.
Знам, знам, знам.
Като цветен телевизор.
- Като стъкло.
Изтича.
Здравей, братко!
Да. Без съмнение.
Ние сме си точно копие един на друг.
Плашило.
Започнах да мисля, че ти всъщност съм аз.
Аха, аз съм другото ти аз.
А аз съм си аз.
Радвам се, че попита, защото всъщност...
тук се води война.
Тогава, братя по оръжие, на бой!
Ще тръгваме ли?
- Да не губим време!
Бийтълс на война! В атака!
Обградени сме.
- Хубаво куче.
Овчарско куче... стоиш в дъжда
Голяма жаба... а ти си стоиш
Някакъв вид щастие Измервано в километри
Защо си мислиш, Че си специален, когато се усмихваш?
Като дете... никой не те разбира
Ножка... в ръцете ти
Някакъв вид невинност Измервана в години
Не знаеш какво е Да се вслушваш в страховете си
Говори с мен, Говори с мен,
Говори с мен... Ако се чувстваш самотен, говори с мен
Голям мъж... разхождаш се в парка
Палатка... страх те е от тъмното
Странна самота вътре в теб
Мислиш, че ме познаваш, Но не държиш ключа
Говори с мен, Говори с мен,
Говори с мен... Ако се чувстваш самотен, говори с мен
Хей, булдог
Хей, булдог
Хей, булдог
Хей, булдог
Какво казваш? Изпей го!
Знаеш ли още?
Изсвири го!
Хей, булдог
Джеръми! Ти ли си това?
Дали съм аз?
По-добре попитай пазачите.
Когато ме заловиха, ми прибраха всички карти.
Достатъчно, Джеръми!
Целият свят е под обсада.
И какво искаш да направя?
Да не ми препоръчваш ръкопашен бой с пазачите?
Пазач!
Синьо гаднярче!
Удари носа му отдясно...
десен ъперкът, веждата, вляво в корема.
Джеръми!
Хайде, Ринго!
Назад, назад!
Нападнете още веднъж, скъпи Гадняри!
Напредвате в погрешната посока! Върнете се назад!
Връщайте се!
Давам цяло кралство за един кон.
Ще го разкъсам на парчета.
Така ли?
Ще си направя от него блубъргър.
Ха, не ме е грижа какво мислиш ти.
Така ли?
Сега ще видим.
Той наистина изглежда побеснял.
Няколко бележки преди да ме убие.
Цветята растат най-често където пръстта е мека...
Расте, расте, расте роза.
Розов нос?
Това ти бяха последните думи!
Мир, мир, изпъжда мрака и скръбта...
Спри всичко тъжно,
превърни го в цвете,
което цъфти, цъфти...
цъфти, цъфти, цъфти.
Престани!
Още първия път като видях Човека от никъде...
този никой, разбрах, че е някой.
Прав си.
Здравейте, сини хора!
Ще дойдете ли с нас? По-смело!
Или се разкарайте!
Какво ще кажете?
Макс...
Ваше Синей...
искам да кажа Ваше Новейшество.
Светът вече не е син, Макс.
И къде ще отидем?
В Аржентина?
С нас ли сте?
Идвате ли?
С тях ли сме?
Не!
Да, Ваше Новейшество!
Да...
Макс.
"Да" е дума със славен ореол, истинска, универсална, мелодична.
Събира половете и гони сините,
най-добрата за използване дума в света. Ха-ха!
Да, да отидем при тях, Макс!
Никога не съм го признавал, но братовчед ми е Птичката на щастието.
Много е
Когато погледна в очите ти, Виждам твоята любов
И колкото по-дълбоко се взирам, Толкова повече е тя
Много е, трудно ми е да я понеса
Любовта, която струи наоколо
Светът е торта за рожден ден, Вземи си парче, но неголямо
Добре е да имаме възможност да се възползваме
Възможност да те погледна, А ти да погледнеш мен
Не мога да обхвана всичко това
Любовта, която струи около теб
Навсякъде каквото правиш
Е твърде много, за да го понеса
Много е
Мелодийката грабва.
- Не мога да си я изкарам от главата.
Ами раздрусай я!
- Цяла вечер правихме това.
Страхотно парти.
- И взехме с нас много от прекрасните сувенири.
Ето двигателят.
Аз донесох мъничко любов.
А аз имам дупка в джоба.
Дупка?
- Добре де, половин дупка...
останалото дадох на Джереми.
Какво можем да направим с половин дупка?
Да я нагласи така, че съзнанието му да не лети.
Вижте Джон!
Какво има, Джон? Сините гадняри?
Забелязват се нови и по-сини гадняри около киното.
Има само един начин да се измъкнем.
Какъв?
- Да пеем.
Едно.
- Две.
Три. Четири!
ВСИЧКИ ЗАЕДНО
Едно, две, три, четири
Може ли още малко?
Пет, шест, седем, осем, девет, десет
Обичам те
A, B, C, D
Може ли да поканя приятелката си на чай?
E, F, G, H, l, J
Обичам те
Отплавай с кораба
Отсечи дървото
Скачай на въже
Погледни ме
Всички заедно
- Всички заедно
Всички заедно
- Всички заедно
Всички заедно
- Всички заедно
Всички заедно
- Всички заедно
Всички заедно
- Всички заедно
Всички заедно
- Всички заедно
Всички заедно