Buena Vista Social Club (1999) (Buena Vista Social Club (1999) DVDRip XviD.dts-WAF.CD2.srt) Свали субтитрите
Предлагаме му ги.
Ето така той получава всичко което имаме и ние...
Ние, кубинците, трябва да сме благодарни, на Човека горе...
...за това, че сме такива каквито сме. Хора на живота...
Ако се интересувахме от материалното, щяхме отдавна да сме изчезнали.
Но ние, кубинците, сме много щастливи...
Малка страна сме...
Но много силна...
Научили сме се как да се противопоставяме...
...на злото и как да приемаме доброто...
От Сиенфуегос до Гуагуанко...
Днес съм много лъчезарен
Ще пея за страната си
За този известен регион...
...известен като Перлата на Юга...
Стана парчето!
Точно така го искаше Хуан де Маркос.
Името ми е Рубен Гонзалес Фонтанелс.
Роден съм в Санта Клара през 1919.
На деветгодишна възраст започнах да свиря на пиано.
Семейството ми купи едно пиано.
Беше много хубаво, едно "Джон Стауерс".
Беше също и пианола. Звучеше чудесно.
Когато видях този инструмент, направо полудях.
Наистина ми харесваше.
И така започнах да се упражнявам през цялото време...
Когато майка ми видя, че имам талант и мога да стана голям пианист...
...ме прати при частна учителка в Сиенфуегос.
Учех с нея до осми клас.
Тя ми каза: "Рубен, ти ще бъдеш добър пианист."
"Имаш невероятна техника."
Никъде не ме искаха, затова и престанах да пея.
Трябваше да работя за да не гладувам.
Лъсках обувки, чистех улиците, продавах лотарийни билети...
Имах семейство, за която трябваше да се грижа.
Не се срамувам да си го призная.
Преместихме се от Санта Клара в Хавана.
Мисълта, че живеем в столицата ме подтискаше.
Казвах си: "Има много пианисти в Хавана".
Затова, започнах да уча отново...
Учех се да свиря на други инструменти.
Близо до нашата къща
живееше един човек. Казваше се Арсенио...
Той имаше голяма група.
Слушаше ме, докато свирех...
Арсенио беше сляп.
Не по рождение...
Беше преживял инцидент, в който беше загубил зрението си
Един ден ми каза:
"Рубен, искаш ли да се присъединиш към групата ми?".
Аз казах "да", разбира се.
Неговия пианист бил го напуснал...
Отишъл в Европа.
Свирех в групата на Арсенио около четири години.
Няколко от парчетата ни бяха големи хитове.
Арсенио беше доста раздразнителен.
Мразеше хората да му опонират.
Изслушваше опонента си,
след което скачаше по посока на идващия глас...
Е, разбира се, беше сляп
и хората успяваха да се измъкнат от него.
Макар и всеки разгневил Арсенио да бягаше с викове "Моля, скрий ме от него",
горкият Арсенио се спъваше и падаше...
И се ядосваше много...
Защото хората се отнасяха лошо към него.
Той бе дебел човек, по-висок от който и да е било
и обичаше много да разсмива хората...
Заклевам се, никога повече няма да пуша.
Добре де, съвсем малко.
Също така няма повече да пия. Отказвам се.
Преди пиех много.
Имам си добър бодигард. Тя няма да ми позволи.
Това е Арсенио Родригес. Най-добрата му снимка.
24 май 1946
С групата си обикаляха Мексико, a също и Венецуела.
Повечето от тях са мъртви.
Този човек обаче все още е жив. И е на почти 100 години.
Казва се Паскуалито. Свири на тимбали.
Той умря в Испания.
Питам кой е написал "Como Fue".
Tова е Ернесто Дуарте, умря в Испания...
Трябва да питаш на кой е текста, ако все още е жив,
може да го накараме да дойде при нас...
Много артисти умряха, но други все още ги има.
Опитвам винаги да ги откривам.
Може дори да ги намериш на улицата да просят. Никой не знае...
През 1998,
направихме всичко възможно да ги съберем.
Тогава имахме много късмет да открием музикант като Ибрахим.
Единственото нещо, което не искам, е да умра. Или поне не скоро...
Този човек ей там, и жена ми до мен...
...се грижат да съм жив и да се забавлявам...
Знаете ли, на някои хора не им остава много... Дано не съм от тях...
Докато кръв тече във вените ми...
...ще продължавам да обичам жените
Жените, цветята и романса са най-красивите неща в живота.
Една романтична нощ няма цена...
И не съм го забравил, въпреки, че съм на 90 години.
Имам пет деца.
Вие вече се срещнахте със Салвадор и Баслио. Салвадор е най-младият.
Имам пет, но сега работя над шестото.
Искам да имам още едно.
Ще се видим някой ден.
Един ден, преди обяд...
...на вратата ми се почука.
Беше Хуан де Маркос.
През това време аз лъсках обувките си. Той дойде и ме попита "Какво правиш?".
Казах му: "Лъскам си обувките".
А той ми отвърна: "Търсех те. Ела с мен".
Казах му, че не искам да пея повече.
Но той настояваше "Не, аз се нуждая от теб, човече". И така го попитах за кога става въпрос...
Утре? А той ми каза "Не, веднага".
Добре, поне ме остави да си взема душ. Не, не, веднага, настояваше той...
Имах време единствено да си измия лицето...
...и да избърша ваксата от ръцете си.
Така дойдохме в Егрем.
А тук в студиата Егрем, открих Елиадес Очоа.
Той беше с Компай Сегундо. А Рубен свиреше на пианото.
Когато Рубен ме видя, започна да свири...
Това е песен, която аз направих популярна в Куба...
Казва се "Кандела", от Фаустино Орамас е.
Един плъх танцува,
а мишка весело потупва по барабаните
Една котка също идва наблизо. Толкова елегантна и доволна.
Добър вечер, приятелю, казва тя на барабаниста...
Както и да е, започнах да пея.
А Рай, който беше в кабината, явно е слушал.
Чул ме е...
...и реши да го запише.
Аз се съгласих. И го записахме.
Така започна всичко.
Огън! Огън! Аз горя!
Фаустино Орамас и приятели, правят това шоу за мен!
Просто набери седем нули и пожарната ще дойде веднага
Името ми е Орландо Лопес "Качаито".
Искам да ви разкажа как станах музикант.
Започнах да свиря когато бях на девет.
На 11 се присъединих към оркестъра на леля си.
Всички в семейството ми свирят на контрабас, като започнете от дядо ми.
Аз обаче щях да се уча да свиря на цигулка.
Но дядо ми се противопостави и каза,
че аз трябвало също да свиря на контрабас. Знаете как е...
Бях малко уплашен от контрабаса.
Но накрая му свикнах.
Моят стил на свирене е...
Е, трябва да се концентрирам. Аз обичам този инструмент.
Учил съм класическа музика, всички жанрове.
Не знам защо, но за мен музиката е като една игра.
Свирих в доста оркестри по моето време...
И така срещнах Рубен.
Свирел съм с толкова много пианисти, но не и с него.
Сега от нас двамата се получи великолепно дуо.
Най-силната ми страна е, че имам много добър слух -
без да се напрягам запомням всичко.
Затова още преди той да изсвири една нота, тя вече звучи в главата ми.
Казвам се Амадито Валдес и съм перкусионист.
Използвам името на баща си, защото той беше извора на моето вдъхновение.
Следвах неговите стъпки.
В света на ударните, тимбалът е доста ограничен.
Всеки, който свири на него трябва да е наясно с инструмента...
...и трябва да използва въображението си.
Поради това, че този инструмент е доста ограничен...
...да, наистина изглежда доста елементарно...
но именно този скромен инструмент
украсява и обогатява палитрата
на популярната танцувална музика.
Моето име е Мануел Мирабал Васкес по-известен като Ел Гуахиро.
Започнах да свиря на 18 години.
Тромпетът е в ръцете ми от 47 години.
Беше невероятно преживяване да свиря с тези приятели.
Ако не беше Буена Виста, те сигурно щяха просто да бъдат забравени.
Никой нямаше да си спомня Ибрахим, Рубен, Компай Сегундо...
Да видя Компай, на 90 години да свири толкова добре!
И Рубен на пианото...
Мисля, че тъкмо това донесе успеха на тези записи.
Казвам се Барбаро Алберто Торес Делгадо.
Но всички ми викат Барбарито. Барбарито Торес.
Свиря кубинска народна музика от десетгодишна възраст.
Свиря на мандолина, която е арабска по произход.
Маврите са я пренесли в Испания, където била видоизменена.
Удължили грифа.
Средновековните трубадури я донесли в Куба...
...където била променяна отново.
И така накрая се появила кубинската мандолина-лаут на която свиря аз...
Спалнята на Тула се запали
Тя заспала без да изгаси свещта...
Извикайте пожарникари!
Докарайте водоноски и много коне!
Че спалнята на Тула се подпали изгори ли тя-няма кой да бутне гювеч...
Сега е ред на Барбарито.
Той е луд.
Дръжте го, че откачи!
Огън!
Огън! Огън!
Пожар!
Стаята на Тула гори!
Моето име е Пио Леива -