Buena Vista Social Club (1999) (Buena Vista Social Club (1999) DVDRip XviD.dts-WAF.CD1.srt) Свали субтитрите
Правена е по време на Октомврийската ракетна криза пред хотел Ривиера.
Целият Малекон бе обграден със зенитни установки на ПВО.
Чакахме американците да ни нападнат...
Тази пък, направих през 1959 във Вашингтон.
Фидел слага венец пред статуята на Ейбрахам Линкълн.
Нарекох я "Давид и Голиат".
Малкият човек и гиганта.
Това са Че Гевара и Фидел, играят голф.
Кой победи?
Фидел.
Че го остави да спечели.
Road Movies представя
БУЕНА ВИСТА СОСИАЛ КЛУБ
Ех, Буена Виста Сосиал Клуб!
Компай Сегундо! Здравейте!
Да попитаме тези хора...
Нека попитаме дали знаят къде се намира Буена Виста Сосиал Клуб...
Той трябва да знае...
- Извинете, търсим Сосиал Клуб.
- Буена Виста Сосиал Клуб?
О, отдавна го няма.
Буена Виста беше... нека се сетя. Продължавате нагоре по този път...
- Беше на номер 48.
- Да, но вече го няма.
Кажете ни, къде се намираше преди?
Вижте, продължете нагоре по този път и ще го намерите.
- Вие танцувахте ли там?
- Да.
Ходех често там, родена съм наблизо. Сега обаче е частна къща.
Това е, ето онази къща, с бялата линия на предната врата.
Там е от 1944г. Живеем тук оттогава.
Спомням си, че правеха невероятни партита в Буена Виста.
Най-добрите кубински групи свиреха там...
Знаеш ли какво ям след препиване? Пилешка супа.
Взима се парче пилешка шия и се запържва.
След като кръвта се оттече се овалва в начукан чесън.
Може би ще видите част от бара...
Яж това и никога няма да имаш махмурлук.
Ето така винаги съм във форма. Това е най-доброто.
От Алто Кедро, отивам в Маркане
После до Куето, след това в Маяри...
Лудо влюбен съм в теб Не мога да го отрека...
Жадувам аз целувка с устни мокри... Но никой не може да ми помогне...
Хуанита и Чан Чан, играят заедно на плажа
Тя танцува... А Чан Чан се възбудено я гледа...
Почистих пътеката от сухите бамбукови листа
Защото исках да седна
На онзи пън, ей там, но може и да не го направя.
Аз и синът ми Хоаким.
Пристигнахме в Хавана през март, 1998.
Бяхме тук и преди две години
за да запишем Буена Виста Сосиал Клуб.
Правя филми от 35 години
и мога да ви кажа, че никога не знаеш как ще го приеме публиката,
обаче този филм хареса както на мен, така и на тях.
Едно от големите открития на този диск е Ибрахим Ферер.
Този човек, дошъл от улицата, всъщност е кубинският Нат Кинг Коул.
Да откриеш такъв талант се случва, може би, веднъж в живота.
Искахме да запишем един солов албум с него.
В моята градина...
Сред гладиоли, рози
и лилии бели...
Душата ми тъгува тежко ми е...
Искам да скрия болката от цветята
Не искам те да знаят...
за мъките, които преживях...
Само ако знаеха, колко много страдам...
...те също щяха да оплачат моите страдания...
Но тихо, тишина, защото те заспаха...
Гладиолите и лилиите
Не искам те да знаят за моите мъки, моята съдба...
Защото видят ли ме те да плача,
ще умрат...
Омара Портуондо!
Аз, Ибрахим Ферер Планас...
...съм роден в едно малко предградие
на Сантияго де Куба
Сан Луис.
Син съм на Аурелия Ферер.
Записан с нейното фамилно име.
Казвам това, защото...
...искам всички вие да добиете представа за мен...
...кой и какво съм аз...
На дванайсет годишна възраст...
Загубих майка си.
Баща ми почина преди това.
Останах кръгъл сирак.
Бях единствено дете...
Трябваше да се грижа сам за себе си.
Ходех на училище, имах много приятели...
Но трябваше да напусна и прекратя обучението си,
животът тогава не беше такъв, какъвто е сега.
Беше по-тежък.
Нямаше кой да ти помогне.
Искате ли помощ, момчета?
С Рубен много си допаднахме.
Рубен обича да импровизира, също както и аз. Оставя нещата да текат...
Така се роди първата ми песен. Казах на Рубен: "Приятелю, я хвани тази мелодия."
И той подхвана акомпанимента...
Тази песен бе първата, която чу и Рай Кудър.
Когато за пръв път ме видя, аз точно си я пеех за да се отпусна...
Веднага я записа.
Две гардении за теб
С тях искам да ти покажа...
...колко те обичам. Да, обожавам те!
Грижи се ти за тях внимателно. Те са твоето и моето сърце...
Две гардении за теб...
С цялата топлота на една целувка.
Целувката, която никога няма да намериш в прегръдките на друг.
Те ще живеят винаги до теб, и ще ти шепнат тихо с моя глас.
Ще ги чуваш винаги как тихо казват "Обичам те"...
И ако една вечер, моите гардении умрат...
Ще е защото са открили...
...че ти си ме предала за любовта на друг...
Казвам се Омара Портуондо.
Родена съм тук, в Хавана в района известен като Кайо Хесо.
Баща ми беше известен бейзболен играч.
Той стана един от първите кубинци, които играха извън родината.
Целият кубински национален отбор емигрира в САЩ.
Моите родители обичаха почивайки си след обяд да пеят.
Заедно, в дует.
И така, любовта им към кубинската музика се предаде и на мен.
Започнах да пея "Ла Баямеса", когато бях още малко момиче.
Моят баща беше водещия глас, а аз бях втори глас.
Една от песните, които записах тук, "Тъжни Години"...
...спечели Грами.
Зная тази песен от малка...
Ще има ли значение дали аз те обичам, ако ти вече си изгубил своите чувства?
Любов, която вече е в миналото не трябва да бъде помнена...
Аз бях любовта на живота ти, толкова отдавна...
Но сега съм част от миналото, и не мога да се съглася с това.
Ако можеше нещата, които желая, да се сбъднат...
...ти щеше да ме обичаш също толкова много...
...както преди двайсет години...
С тъга наблюдаваме как любовта ни изчезва...
Част от нашите души са толкова безмилостно разкъсани...
Тук на плажа, как Мария се забавлява...
Тук на плажа, как Мария ме кара да я желая...
Роден съм през 1907г.
На брега на морето. В Сибоней.
Там живеех с баща си.
Той беше машинист, в магнезиевите мини.
Живях в Сибоней до девет годишна възраст.
Точно до смъртта на баба ми.
После се преместих в Сантяго де Куба заедно с братята си.
Да, стоях в Сибоней до смъртта на баба.
Тя казваше:
"Докато не умра, внуче... ... не може да напуснеш моя град"
Аз и палех пурите.
Бях само на пет.
Тя казваше: "Запали ми една пура".
И аз го правех, от петгодишна възраст.
После ги давах на баба да пуши.
Така че, може да се каже, че пуша от 85 години...
Да...ще трябва да поработя здраво. Рай Кудър е тук.
На стеблото на едно дърво, младо момиче...
...дълбаеше своето име с усмивка...
Дървото, трогнато до сърцевината си...
...отрони един цвят от своите клони за момичето.
Да, аз съм това дърво, тъжен и с разбито сърце...
И ти си момичето, което ме нарани толкова...
Аз винаги ще пазя твоето име гравирано в сърцето си....
Но, моля те кажи ми, какво стана с моето бедно цвете?
Научих това когато бях още малко момче.
Музиката е толкова красива...
Името ми е Елиадес Очоа Бустаманте.
Роден съм в Сантяго де Куба на 22 юни, 1946г.
Майка ми, Якоба Бустаманте, свиреше на трес(6 струнна китара с къс гриф).
Баща ми, също.
Бяхме просто семейство музиканти.
Родих се в беднотия, разбира се.
От момента в който ставах, край мен звучеше музика.
Музиката беше в кръвта ми.
Слушах музика преди да си легна и музика ме будеше сутрин.
През 1958 на ръст не бях по-голям от една китара.
Започнах да свиря още като дете из целия Сантяго.
Дори и в квартала на проститутките.
Свирех с шапка пред мен, казвайки: "Помогнете на кубинските музиканти".
Така изкарвах парите си.
Всичките пари давах вкъщи, за да помагам на родителите си.
По пътя към дома...
...срещнах весел каруцар...
Пееше си от сърце
като едно весело селско момче:
Ще премина релсите, за да разтоваря каруцата си...
И така свърши още един ден изпълнен с уморителен труд.
Работя без почивка, за да се оженя...
И ако успея да го направя, ще съм един щастлив човек...
Дните в които подавах шапката свършиха...
Никога няма да ги забравя, но те вече са в миналото.
Аз съм селско момче, карам каруца и на село живея добре.
Селото е като райска градината, най-хубаво е в целият свят.
Нека яздим нашите коне към планините...
Здравейте, как сте?
Чакам ви с години. Закъсняхте!
Помислих, че ви е прибрала полицията...
Качвайте се!
Влизайте!
Чувствайте се като у дома си
Едно време, в Сантяго де Куба, дядо ми е бил
президент на френскоговорящото обществено сдружение.
Казвало се "Ел Кукуйе".
Веднъж, една африканска делегация дошла на посещение тук...
Една от жените се сприятелила с майка ми...
И когато си тръгвала, дала на майка този жезъл.
Тя твърдо вярваше в този тотемен Лазарус.
Аз имам същия. И също така силно вярвам в него.
Наричаме го Сиромаха.
Има невероятна сила.
Той ни води и помага на бедните.
Другият Лазарус е същият.
Но аз обикновено взимам този с мен. Този, който проси...
Поднасям му цветя.
Понякога му паля свещичка...
Давам му и мед.
Виждате ли? Това е пчелен мед.
Пръскам го също и с парфюм...
Доста парфюм...
Всеки път, когато излизам, го пръскам с него.
Пръскам и себе си, де...
Има и малка чашка с ром
На мен ми харесва, така че, предполагам и на него му допада...
Жена ми му прави меренгес понякога. Знаете ли какво е това? Пончки.