Buena Vista Social Club (1999) (Buena Vista Social Club (1999) DVDRip XviD.dts-WAF.CD3.srt) Свали субтитрите
Моето име пък е Мануел Лисеа, Пунтилита.
Домино! Не виждаш ли, че съм феномен?
Не можеш да ме победиш, Пунтилита.
Номер едно съм в доминото.
Ти може да си най-добрият певец. Но на домино, аз съм най-добрият.
- Дали да отидем при тях?
- Изчакай, докато не ни повикат.
Хей, идвайте в студиото!
Точно сега, когато бия този приятел на домино, трябва да ходя в студиото.
- Добре де, ти печелиш с три на две.
- Ще продължим по-късно.
- Нека сега видим как върви записа. На коя ли песен са...
- Виждаш ли? Не можеш да играеш с мен
- Човече, успокой се...
Щастлив съм, че имах тази възможност...
...да координирам този проект, както и да участвам в него
Той събира заедно всички велики имена на кубинската музика...
...които бяха частично забравени тук.
Хора като Рубен Гонзалес...
...един от тримата най-велики пианисти за всички времена.
Ибрахим Ферер, един от най-великите кубински певци...
...който беше забравен за повече от десет години
Хора като Пунтилита, Пио Леива...
...Компай Сегундо, Елиадес Очоа
Този албум ще има невероятно отражение...
...върху кубинската музика
Идват хиляди танцьори...
всички пътища задръстени от тях са...
Добре, ясно ми е.
Добре!
Записваме, моля.
Ах започна се забава
в ранчота на Рамон.
Печеното е готово. И певците са на път...
Ще разтърсят те земята, защото Дон Рамон има рожден ден...
Танцьорите от Комай идват. Всички пътища са задръстени...
Бонгото и другите инструменти
не престават те да свирят.
Веселят се хората от село,
и за тях почивка няма.
То така си им е по наследство
друга грижа те да нямат...
Танцьорите от Комай идват.
Всички пътища са задръстени...
За всички свирещи на ударни инструменти,
Куба е Мека.
Тук отвсякъде лъха само
чиста музикална енергия.
Например барабанът уду с характерният му ган-ган звук...
Присъства почти във всяко едно парче на Буена Виста Сосиал Клуб.
Отначало всички ми се смееха. Мислеха че няма да се усети звука му.
Приемаха ме за извънземен.
Но се оказа, че точно този тих ритъм изпълва една огромна празнина.
Множество от тихи звуци на ударни,
по един за всеки такт.
Така мисля че успях да постигна точно това, което Рай бе запланувал.
Получи се съвременен звук
на един приказен бенд, който не би могъл да свири
така през 60-те.
Пунтилита ме научи на още много нови трикове.
Тук всички са перкусионисти.
Просто всеки ден срещам по-добър от предишния.
И техниката им е невероятна.
От тези момчета могат да се научат
невероятни неща.
Всеки техен удар е толкова нежен и тих а как силно и плътно звучи...
Твоите целувки разпалват в мен в бурята на любовта...
С неустоими желания да обединим животите си в любов
Въпреки всичко
Твоето заминаване беше мой провал
Краят на моите мечти
И те няма да бъдат съживени освен ако онзи ден не се върне...
Денят...
...на нашата последна среща...
...като влюбени...
Как започна всичко?
Моят приятел Ник Голд от Уърлд Рекордс ми се обади
и ми предложи да отида с него в Куба,
за да записвам както с най-популярните доскоро кубински народни музиканти
така и с някои гост музиканти от Африка.
Това ми прозвуча като една великолепна и нова идея. Съгласих се.
С жена ми бяхме в Хавана през 70-те,
за да търсим тази музика,
която един приятел ми беше донесъл на касета.
Музикантите бяха невероятни, песните красиви.
Никога преди не бях чувал такова нещо.
Качихме се на кораба и дойдохме да потърсим тези музиканти.
Чух виртуозните ветерани и бях впечатлен, но не знаех какво да правя.
Не знаех какво продължение да избера.
От момента в който се прибрах вкъщи, не спрях да мисля за това.
Още с кацането ми сега обаче Ник ме посрещна с думите:
"Африканците няма да могат да дойдат. Блокирани са в Париж. Не могат да излетят."
"Какво ще правим?"
Така решихме да запишем с музикантите, които успеем да намерим.
Започнахме да разпитваме,
Хуан де Маркос също много помогна...
Така студиото бързо се напълни с хора.
С такива имена като Компай Сегундо, Елиадес Очоа,
Ибрахим Ферер, Амадито Валдес,
Пио Леива, Пунтилита и Рубен,
Качао и Барбарито Торес, който свири на лаут.
Той свиреше в групата, която имах
и именно той ме привлече тук.
Познавах тези хора само от музиката им, но не знаех дали са все още живи.
Рубен Гонсалес дори е нямал пиано за повече от десет години.
Първоначално ни каза, че го мъчи артрит и не може да свири, но това не беше вярно.
Това е такъв късмет, просто не е за изпускане -
да откриеш, че тези хора са живи и здрави и продължават да свирят.
Въпреки, че са забравени, те са щастливи да свирят.
Също така са и много щедри, защото са готови да споделят своя талант.
Това беше едно невероятно преживяване.
От типа неща, които човек чака цял живот.
Нещо, наистина рядко.
Разказах за това усещане и на Хоаким. Дано някой ден го преживее и той...
По пътя обратно към Лос Анджелис си мислех колко хубаво би било
да събера всички отново заедно за един голям концерт.
Тогава диска вече беше станал много популярен, а и музикантите вече бяха доста заети.
Единственото място, където можехме да се съберем беше
залата Карре в Амстердам, за две вечери през април.
Всички обаче мечтаехме за Карнеги Хол.
Кубинците ме питаха "Кога отиваме в Ню Йорк, кога отиваме в Карнеги Хол?"
А аз всъщност, въобще не вярвах, че това може да стане,
но много хора работиха усилено, помогнаха
и на 1-ви юли ние бяхме там.
Беше голяма вечер.
На тях им хареса, на мен ми хареса и в един момент сякаш всички полудяха.
Но това щеше и да бъде...
...последното шоу на Буена Виста Сосиал Клуб.
Когато и да те попитам как, кога и къде...
...ти винаги ще ми отговориш "Може би, може би, може би"
Погледни, каква красива сграда.
Необикновена е.
- И тези улици са също толкова красиви!
- Невероятно е!
В Куба ли се обаждаш?
Толкова много движение.
Погледни какъв пистолет има този.
Всички велики са там.
Това е Чарли Чаплин.
- Лоуръл и Харди. Спомняш ли си ги?
- Дебелакът и дребосъка?
Това пък е един от големите тромпетисти.
Кой от всички е той?
Кой значи беше най-великият тромпетист?
Този. Обикновено свирел под звездите...
изкарвал най високите и невероятни звуци от тромпета си.
Този, слепия, помниш ли го?
- А да, пианиста. Ами тя?
- Явно е била известна.
Пише го тук.
Всички са тук.
- Кой може да е този в средата?
- Този със саксофона?
Чудя се дали мога да си спомня името му...
Това е живота!
Тук е толкова красиво.
Човек може да види целият Ню Йорк оттук, като от самолет.
Там един самолет излита.
Няма да прелетят над тази сграда, нали?
Къде е Статуята на Свободата?
Мислех си, че Статуята на Свободата има корона.
Не можеш да я видиш от тук. Трябва да погледнеш през далекогледа.
Няма как да видиш короната от тук.
Да, трябва да се приближиш.
- Поне знаем къде е.
- Така е.
Нека ходим на слънце.
Искаш слънце? Да вървим.
Рубен, някога бил ли си тук?
- Да, преди много години
- С кой беше?
Не, не тук. Качих се на Статуята
- Но с кой беше заедно?
- С някакви туристи...
Това през 40-те ли беше?
Не знам. Тогава бях на около 30, сега съм на 80
Искам да знаеш, че това е първият път...
...когато идвам в Ню Йорк, в САЩ.
Винаги съм мечтал...
... да видя този град
Аз не съм американец, нито мога да говоря английски.
Но скоро ще науча няколко думи за да мога да се оправям сам тук.
Искаше ми се да взема жената и децата да видят всичко това.
Да видят колко е красиво.
Тук е прекрасно, толкова прекрасно...
Вижте, Радио Сити.
Поне ще го видя.
Толкова съм щастлив тук. Никога не съм си го представял.
Толкова красиво. Наистина съм щастлив.
Преди около две години.
Реших да се откажа.
Не исках повече да пея, бях наистина разочарован.
Животът може да е наистина тежък...
Бях уморен от това да пея и да не научавам нищо ново...
Моят жезъл е същият като на майка ми.
Бил е с мен 58 години.
От толкова време майка ми я няма...
РЕВОЛЮЦИЯТА Е ВЕЧНА
ВЯРВАМЕ В МЕЧТИТЕ СИ
Компай Сегундо почина на 96 години от старост...
В края на същата 2003 година на 84г., си отиде и Рубен Гонзалес.
През март 2004-та на членове на Буена Виста бе отказана входна виза за САЩ
под предтекст, че групата представлява заплаха за националната сигурност...
Превод: Виктор Гергински victorbg@yahoo.com
Редакция: reTro team