The Forgotten (2004) (The.Forgotten.2004.DVDRip.XviD.AC3.5CH.CD2-WAF.sub) Свали субтитрите
Аш! Аш, събуди се.
Хайде. Събуди се.
Събуди се, събуди се. Хайде, събуждай се.
Аш? Аш?
Тели, по дяволите, какво правиш?
- Изслушай ме. Слушай ме!
Слушай ме, беше прав. Само ме изслушай! Беше прав!
Не знаеше какво казваш, но беше прав.
Ако децата ни бяха мъртви, всичко щеше да свърши дотам.
Защо след като си мислим че са мъртви, се опитаха да ги заличат от паметта ни?
Защо искат да ги забравим?
Мисля, че децата са ни живи. Затова все още мога да го усетя.
Затова не мога да го забравя. Те са живи.
Не чувстваш ли, че Лорън е жива и е някъде там?
Не знам, може би.
Да!
Обикновенно Джим излиза от офиса към 12:15.
Когато Джим научи за сина ви как реагира?
Доста проблемно. Той обичаше Сам.
Накарай го да каже името на Сам. Както ме караше мен да казвам Лорън.
Внимавай!
- Махни се от пътя!
Зад теб.
Махни се от пътя!
Убихме ли го? Мъртъв ли е?
- Не знам.
Виждала съм го и преди този човек.
Не отговаряй!
Ало?
Aлo? С Тели Парета ли говоря?
Кой е това?
- Тели, аз съм детектив Ан Поуп.
Не сме искали да нараним никого. Пред колата ни имаше един човек, който не искаше да се махне.
Какво?
- Просто се опитваме да си намерим децата.
Затвори!
- Да, знам.
Знаете?
- Знам за случая ви.
- Затвори!
Това да не е Ашли Корел?
- Те отнеха децата ни.
Искаха да повярваме, че са умряли в самолетната катастрофа, но те не са.
Ан? Виж, знам че ще ти прозвучи налудничаво,
но синът ми Сам Парета и неговата дъщеря Лорън Корел бяха на един и същи самолет.
Как е възможно двама да помнят две различни деца, ако те не съществуват?
Джим.
Здравейте.
Извинявам се, познавам ли ви?
Какво ти става? Това съм аз.
Не се сещам. Бихте ли ми помогнали?
Боже. Какво са ти направили?
Аз съм, Тели.
- Съжалявам. Познаваме ли се?
Познавам жена ти.
- Схванах. Аз не съм женен. Грешен Джим.
Джеймс Уилиъм Парета!
Коя сте вие?
Познавате ли някой на име Сам Парета?
- Не мисля.
Може би ще помогне, ако повтаряте името му? Сам...
Съжалявам, не мога.
Какво става с Джим?
Това са те!
Трябва да се махнем оттук.
Някъде извън града, поне за тази нощ.
Знам едно място, което е достатъчно далече.
Тели.
Той дори не ме позна.
Забравил ме е.
Заклевам се. Блъснаха човека, и той полетя към колонката, вижте.
И човекът веднага стана. Не само че го видях, но и го чух.
Тряс и след това веднага стана и замина.
Няма никъде кръв.
Трябва да има.
- Федералните искат да говорят с вас.
Детектив Поуп?
- Добре, ти изчакай тук, става ли?
Аз съм Карл Дейтън, НС.
- Дошли сте да си наемете кола?
Какво правите на моето местопрестъпление, Карл?
И какво общо има това с националната сигурност?
Нямам право...
- Трябва да си измислите нещо ново.
Виж, ние се занимаваме с този случай.
Ако научиш някаква информация за Парета или Корел, потърси ме.
По всяко време, ден и нощ.
Харесва ти тази част нали? Частта, в която долиташ и ми взимаш случая.
Предпочитам да доплувам.
В момента провеждам един разпит тук
и знам, че Парета и Корел нарушават единственно законите на Ню Йорк.
Аз съм Ню Йорк, така че аз се заемам с това.
Вие сте намесени в тази история със самолетна катастрофа, в която са загинали две деца, нали?
Деца ли? Няма никакви деца.
Но има самолетна катастрофа?
Не. Не знаем нищо за никаква самолетна катастрофа.
Май не знаете много... Национална сигурност, а? По-добре да купя по-здрави ключалки.
Сложи си очите обратно на главата.
- Не те гледам.
Имал съм жена. Само да ме погледне с женския си поглед, и вече съм в кома.
Aш, моля ти се, не пий.
Видя ли, казах ти че ме наблюдаваш.
Предпочитам да не ми се налагаше.
Тогава недей. Писна ми да го чувам постоянно.
O, съжалявам че прекъснах самосъжалението ти.
Какво да се прави? Не може всички да сме герои като теб.
Според теб бих ли изпила това шише само заради няколкосекундно удоволствие?
Ти си замесен в тази работа и пиенето няма да я оправи. И какво те прави толкова специален?
Аз я оставих да отиде.
Малкото ми момиченце. Те ми я отнеха, но аз й позволих.
Какъв баща трябва да си, за да го направиш?
Имам нужда от теб, но трезвен.
Не го правя заради теб.
- Знам.
Никога няма да я забравя пак.
Знам, че няма.
Ти знаеш всичко, нали?
Не знам как да върна сина си.
Ще измислим нещо.
Карл Дейтън е наистина от НС. Има специално разрешително и е недосегаем там.
Тези хора са доста потайни.
- И какво правят?
Според мен дробят каши.
Трябва да взема детето на сестра ми. Поспи малко.
Лека нощ. Искам да го оставиш на бюрото ми.
Извинете, лейтенант Поуп?
- Не, изчезвам!
В колата съм си, почти пристигнах вкъщи.
Аз съм д-р Джак Мънс. Тели Парета е моя пациентка.
Искам да помогна. Тели се свърза с мен.
Какво можете да ми кажете за Тели, което може да ми помогне да я открия?
Преди си мислех, че тя има някакъв проблем с халюцинации.
Вече не съм много сигурен.
Как става така, че тя и г-н Корел имат една и съща илюзия за децата си?
Починали в една и съща самолетна катастрофа?
Не познавам Корел. Но той може да твърди всичко, само за да е с нея.
Тогава като ви потърси пак ми се обадете.
Лейтенанте, мисля че е много важно като я намерите и аз да съм там.
Ще се сблъскате с предполагаем психично болен. Не бихте искала да й навредите още повече.
Ще ви звъннем, д-р Мънс.
- Не, нямах това предвид.
Вината е в мен, че тя е там някъде.
- Защо?
Тя е под моя грижа.
Тя все още ми се доверява, иначе не би ме потърсила.
И когато тя пак ме потърси, вие ще знаете, защото ще съм с вас.
Ще съм ви нужен, за да я откриете.
Мамка му.
A. Петалис. Това А. какво значи?
Какво?
Не е нужно да правиш това!
- Кое? Това ли?
Престани!
Aл. Aл Петалис.
Боже, не бихте искали да се замесите в тая каша, за това зарежете всичко веднага.
Кажете му да спре, г-жо Парета. Кажете му да спре преди да стане още по-зле.
Ние просто искаме децата си.
Няма никакви деца. Забравете за децата.
Какво каза? Казваш да забравим децата си ли?
Кой си ти?
- Къде са децата?
- За кой работиш?
Защо ни отнеха децата?
- Какво става?
Защо ни отнеха децата!?!
Кълна се в Бога, размахам ли пак това, ще ти счупя коляното. Кълна се.
Къде са децата?
Не, почакай. Чакай, аз...
Не съм аз... Не сме ние...
Ние, ние... Ние, просто сътрудничим.
На кой сътрудничите? На кой?
Защо сътрудничиш с тях?
За оцеляване.
Чие оцеляване? Твоето?
- И вашето също.
Беше права.
- Откъде са те?
Кои са те? Защо искат децата?
Кажи ни истината!
Истината, шибаната истина няма да се побере в мозъците ви!
Не може да се побере в мозъка на никой.
Просто ни кажи как да си върнем децата.
Не знам. Не знам нищо по този въпрос.
Всичко, което знам е, че и вие трябваше да забравите както всички останали.
Това не беше част от него.
- От какво не беше част?
Част от какво?
Част от този специфичен експеримент.
Хайде.
- Не мога.
Можеш!
- Не мога.
Не! Не!
Имаш ли дете?
Моля те. Моля те, кажи ми.
Никой няма да разбере че си ни казал. Просто ни кажи.
Как да си върнем децата обратно?
Никой няма да те обвини. Кълна ти се. Кълна ти се.
Те ни слушат.
Добре ли си?
Защо не взеха и нас?
- Не знам.
Най-вероятно е имало изтичане на газ. Нищо изгоряло, няма следи от огън, нито от кръв.
Какво е това?
Лейтенант Ан Поуп: децата ни са живи. Вярваме, че са похитени.
Знаем, че по-налудничаво от това не може да прозвучи. Моля ви, помогнете ни.
"Похитени". Интересна дума. Повечето хора казват просто "отвлечени".
Намерихме това.
- Извинете, д-р Мънс.
Свидетелите казват, че са видели само Парета и Корел да излизат от колибата след взрива.
Няма следа от други трупове вътре.
Тогава това от къде се е появило?
Брашър, на колко години е Касиди?
- На 7. Защо?
Представи си, че дъщеря ти въобще не съществуваше? Че си я измислил.
Защо да правя това?
- Да, защо?
Куест Еър. Така се казваше авиокомпанията. Беше малка компания, помниш ли?
Куест Еър. Така значи, твърдим че не се е разбил в морето.
Твърдим, че някак си са взели децата и самолета, пилотите, и всички са част от това.
Куест Еър.
О, Боже, кои сте вие? Какво правите тук?
Съжалявам, мислехме че няма да има никой тук.
Аз съм Клер. Асистентката на г-н Шиниър. А вие сте?
Айлийн. Аз съм счетоводителката от съда за банкрута на компанията.
O, разбира се. Много съжалявам.
Няма проблем. Аз пък си мислех, че е забранено на служителите на Куест Еър да влизат тук?
Не е важно, просто г-н Шиниър ме помоли да взема някои неща от офиса му.
Съжалявам. Нищо не трябва да се взима оттук.
Да но това са само някои лични писма.
- Да, разбирам.
Ако нещо излезе, с радост ще го изпратя на г-н Шиниър.
Разбира се, трябва да се придържам към правилника на съда.
Добре, няма проблем. Просто адресът в Уест Сайд вече не е валиден, кой адрес имате вие?
Къде ли го бях сложила?
Да видим какво имам тук.
Да, имам адреса на Робърт Шиниър в Лонг Айлънд. Улица "Колони Уей" 165.
Никой не живее тук.
- Да. Странно е.
Не са се преместили, просто са напуснали.
Продължавай. Трябва да поспиш.
Как си ти?
- Най-накрая трезвен.
Ей, качвай се в колата.
- Къде отиваме?
Видя ли са ги. От счетоводителката са взели адреса в Лонг Айлънд.
Аш?
Шиниър!
- Аш?
Тели?
Това е човекът от магазина за коли.
Знам. Трябва да отидем до летището. Летището, на което изпратихме децата.
Те са в къщата с нас.
- Хайде, да вървим.
Заяла е.
Вземи това. Ще се срещнем у нас.
- Какво правиш?
Поне един от нас трябва да се махне от тук.
Тръгвай, хайде. Тръгвай!
Остани тук.
Остани вътре.
Стой. Остани на място. Ръцете на главата и на колене. Веднага!
Ще стрелям!
Сега!
Стой!
Стой!
Ти ли си Мънс?
- Да какво стана, къде е Тели?
Тели замина. И ние трябва да се махнем.
- Какво ще стане с Поуп?
Искаш ли да помогнеш на Тели? Карай. Карай!
Хайде.
Тели, почакай. Тели, аз съм Ан. Не, почакай. Моля те, изслушай ме.
Аз знам. Аз знам!
Аз ти вярвам, Тели. Вярвам на всичко. Видях го.
Той не е човек. Боже мили.
А децата?
- Ще ги намерим. Обещавам ти. Чуваш ли?
Ще ги намерим. Ще намерим сина...
Тели?
Аш? Аш!
Те взеха Ан Поуп точно пред мен.
Мънс е долу. Ще ни закара до летището.
Красива гледка.
Какво направи с децата ни?
Аш.
Не, Тели, стой надалеч! Не!
Аш!
Не!
Аш!
Тели! Ела с мен.
Трябва да отидем до полицията.
- Не, трябва да ходим до летището.
Тели, моля те. Имаме нужда от помощ.
Махай се!
Не, аз ще те закарам.
Това е един от тях. Синът ми е при вас, къде е той?
Нещата излизат извън контрол. Знаеш, нали?
Приключвай вече. Спирай. Оправи нещата.
Къде е синът ми?
Не е приключило.
И ти си един от тези агенти.
Не. Аз съм просто един от малкото, които знаят.
Значи им помагаш?
Те нямат нужда от нашата помощ. Правят си експериментите с или без наша помощ.
Правят го от години, може би и вечно.
Значи допускаме да ни правят каквото искат?
Допускаме? Нямаме друг избор.
Ние просто се опитваме да намалим щетите до минимум.
Аз искам сина си обратно.
Тели, никога няма да получиш Сам обратно.
Ти успя да устоиш и те не знаят причината. Ти си просто лабораторен плъх за тях.
Не вярвам в това. Той каза, че не е приключило още. Oще мога да си върна Сам.
Ти ги познаваш. Помогни ми.
Ако продължаваш още напред няма да мога да ти помогна, съжалявам.
Синът ми тук ли е?
Никога не се поколеба. Дори и за секунда, нали?
Той е тук.
- Той не е просто един спомен, Тели.
Можеш ли да го пресъздадеш тук? Сега?
Сам. Миличък. Почакай!
Сам!
Сам!
Какво му направихте? Защо ми го отнехте? Какво искате?
Това е един експеримент.
Той е просто едно малко момче. Какво може да научите от него?
Нищо...
Това не е било свързано със Сам.
Не е имало нищо общо с децата.
Никога не е било свързано с децата.
Ние сме били опита.
Връзката майка-син. Като невидима тъкан.
Можем даже да измерим енергията й. Но не я разбираме напълно.
За това зададох следния въпрос: "Можем ли да я разтопим?" И успяхме.
Освен при теб.
Върнете ми сина. И ще направя каквото поискате.
Това, което искам, Тели, е да забравиш сина си. Забрави Сам.
Не.
- Ако не можеш, експериментът ще се провали.
Аз съм отговорен човек. Не мога да позволя това да стане. А времето изтича.
Няма да ви помогна.
Има и по-лоши неща от това да забравиш.
Не, няма!
Трябва да забравиш!
Ти си по-различна от останалите.
Защо?
Така ще е по-добре.
Няма да те преследват неговите спомени. Ще имаш нов живот.
Сега, искам да се върнеш в първия ден в болницата, когато за пръв път видя Сам.
Имам нужда от този пръв спомен.
Дай ми този пръв спомен!
Онова момче... Как му беше името?
Какво момче?
Аз имах живот вътре в мен.
Аз... имах живот...
Аз... имам дете!
Аз имам син...
Аз имам син!
Името му е Сам, кучи сине!
Трябва ми повече време.
Сам!
Сам?
Сам! Сам?
Сам Парета, познаваш ли го?
Сам?
Сам? Сам?
Сам? Сам?
Сам?
Здравей, мамо!
Още не е дошло времето да си ходим вкъщи, нали?
Мамо, не мога да дишам.
Извинявай. Аз просто...
Защо не са ти закопчани копчетата?
Мога ли да си поиграя до 17:30?
Да, 17:30 става.
- Благодаря ти.
Ще се видим.
Ще се видим.
Здравей, Лорън.
Здравей.
Здравей.
Май не искат родителите им да им се мотаят наоколо.
Постоянно го наблюдавате?
Трудно ми е да не го правя.
Добре са си те.
Знам.
Аз съм Тели.
Майката на Сам.
Аз съм Аш. Мисля, че сме се срещали преди.
Превод: Д О К Т О Р А /elishafan/ Timing By Fenomena fenomena@mail.bg
Редакция: Scary-Team ®