The Forgotten (2004) (The.Forgotten.2004.DVDRip.XviD.AC3.5CH.CD1-WAF.sub) Свали субтитрите
Сам...
Колко време прекара пред скрина в сравнение с предната седмица?
По-малко...
Колко по-малко?
Не знам точно.
Искаш ли да направиш предположение? За цялата седмица?
По-малко и от час на ден...
И колко време измина от загубата?
Мислиш си, че пак ще направя предположение, нали?
Колко време измина?
14 месеца и 6 дена. Mога да ти кажа с точност в часове и минути. Не мога да го преодолея.
Съжалявам. Просто паметта ви си върши работата.
Ало?
Здравей, какво правиш?
O, тъкмо излизах. Закъснявам за срещата ми с Мънс.
Слушай, мислех си че довечера може да излезем на вечеря.
Не знам. Предпочитам да си остана вкъщи тази вечер. Съжалявам.
Добре, няма проблем.
Ще сготвя нещо хубаво.
Не, не. Това ще е прекалено за теб.
Не, аз го искам.
Джим, искам да го направя.
Здравей, Елиът.
O, липсваше ми, скъпа. Къде беше?
Знам, не те потърсих.
Не говори глупости, не исках да прозвучи така.
Oтдавна не сме се виждали. Обади ми се, ще измислим нещо.
С удоволствие.
- Довиждане.
Имате ли нужда от помощ?
Аз... Паркирах колата си тук снощи, точно тук.
Каква ви е колата?
Червено Волво.
Благодаря.
Аз непрекъснато забравям.
Джим каза, че прекалено съм привързана към миналото.
Как са нещата между вас? Имаше ли спорове тази седмица?
Джим не спори, той преговаря.
Как сте от физическа гледна точка? Как е сексът?
Как щяхте да се почувствате, ако аз ви бях задала този въпрос?
Как е сексът с г-жа Мънс? Бихте ли отговорил?
Да. Но трябва да ви таксувам повече.
Какво има?
- Пиех кафе...
Не, не и днес.
Не, преди малко пиех!
Предложих ви, но ми отказахте. Миналият път пихте.
Паметта понякога се подлъгва.
Не съм го забравила! Все още усещам вкуса на кафето.
Усещате аромата на моето кафе и усещате вкуса му. Това е всичко.
Наистина сте се привързала много към миналото си.
Понякога умът има нужда от малко помощ, за да забрави някои неща.
Тоест очаквате от мен да забравя сина си.
Мислите ли, че преувеличавайки някои спомени за Сам, си помагате?
Не. Защо бих го направила?
Здравей, какъв е поводът?
Ти. Връщането ти отново на работа. Мисля, че е страхотно.
Стига де. Това е просто неангажираща журналистическа работа.
Даже не съм сигурна дали я искам.
Мисля, че трябва да я подхванеш. Ще ти се отрази добре.
Каква ще е книгата?
"Психясалите жени и мъжете, които ги обичат"
Шегувам се де. Ще е детска книжка.
Съжалявам.
Няма проблем. Нека извадя хубавите чаши, които майка ти ни подари.
Та, като стана дума за "психясали"...
Каква ще е тази детска книжка?
Какво си направил, Джим?
Какво?
- Какво си направил?
Тели...
- Защо си разменил снимките?
Не съм сменял никакви снимки.
- Мислиш ли, че това ми помага? Да го отдалечаваш от мен.
Трябва да се успокоиш.
- Искам снимката, на която сме тримата.
Какво си помисли, че няма да забележа ли? Че няма да ми пука?
Надявах се, че тук ще срещна други хора, обичащи да се люлеят...
и си първата.
Познаваме се. Аз съм Тели, помниш ли? Тели Парета, майката на Сам?
Писнало ни е от постоянните съболезнования, но и на мен ми липсва Лорън.
Това е от мен за тази вечер. Трябва да тръгвам.
Ти не ме помниш.
Напротив.
Искаш ли моята люлка?
- Не.
Искаш ли да дойдеш с мен вкъщи?
- Лека нощ, Аш!
Ти наистина ме познаваш.
И затова искаш да дойдеш с мен вкъщи.
Джим...
Моля те, не ме карай да го забравя.
Джим?
Виж, мамо!
Побързай, мамо!
Ето там е самолетът ти.
- Да, знам.
Сам...
Джим Парета моля?
Да, ще му оставя съобщение...
Аз не...
...не мога да повярвам какво си направил...
с албума и...
...и, аз...
бях много добре... но снимките в шкафчето...
ти... ти...
Искаш да ме накараш да те намразя ли? Това ли искаш?
Моля те... моля те... моля те... моля те...
Тели.
Тели?
Не мога...
да бъда с теб повече.
Не искам да те виждам повече. Просто се махни.
Тели, почакай...
- От книгата мога да се откажа, но
ти заличи сина си...
ти заличи момчето ми...
Изпразнил си албума. Отдалечи го от мен.
- Тели, почакай.
Тели, стой. Те винаги са си били празни!
Какво? Какви ги говориш?
- Започваш да се връщаш обратно.
Д-р Мънс...
- Пусни ме, пусни ме!
О, Боже, Тели, това е истината. Касетките винаги са си били празни.
Знаете ли какви ми ги говори?
- Да.
Той полудял ли е?
- Не.
Детето ми... моят Сам...
Тели...
Никога не е имало Сам Парета.
Ти никога не си имала син.
Това е лудост...
- Съжалявам. Исках да ти помогна постепенно.
Не, той изтри касетките, замени албума с друг, празен.
Как може да му вярвате? Сам порастна, беше на 9.
На 9. Имам девет-годишни спомени.
Ти си създала тези спомени, Тели. Случват се такива неща.
Много хора го правят. Казва се параамнезия. Представяш си един живот...
Не. Всички си спомнят Сам. Всички!
Тели, ти нямаше късмет. Имаше опасност за живота ти. Бебето беше недоразвито.
Роди се мъртво. За малко и ти да умреш.
Посттравматичен шок. Протича различно при всички.
Някои хора си създават цели въображаеми светове, с воъбражаеми приятели, любовници, деца.
Спрете. Защо правите това? Защо и двамата се опитвате да го отдалечите от мен?
Аз съм го била създала.
Много е просто. Има снимки.
Хората в твоето състояние когато погледнат снимката, виждат това, което съзнанието им каже да видят.
Преди виждаше Сам. Вече се възстановяваш.
Не, тези снимки ги направи Сам. После помолихме една жена да ни снима тримата.
Това е снимката, която Джим премахна. Имаме милиони снимки.
Не, не, не, той изхвърли истинския албум!
Тели!
Тели, надявах се да се справим с това без да те хоспитализираме.
Добре, добре...
Не... има снимки, за които той не знае.
Ще ви ги покажа и ще приключим с това. Ще приключим!
Тели...
...нека да седнем.
Тели!
Къде отиваш? Тели, Тели...
Трябва да прегледам някои вестници. Всекидневниците от преди 14 месеца.
Трябва да попълните това.
Кой вестник искате да видите?
Как... Как може да го няма на нито един от тези?
Сигурна ли сте за датата?
Какво се опитвате да намерите?
"Предположения за смъртта на 6 Бруклински деца в изчезнал самолет"
Как? Как е възможно...
Трябва да вървя. Трябва да тръгвам.
Боже, Тели. Какво правиш в тая тъмница? Какво има?
Скарах се с Джим.
- O, съжалявам. Влез.
- Скарахме се за Сам.
Извинявай, за какво?
Сам!
Сам? Кой е Сам, миличка?
Елиът, той ми е син.
- Твой син!
O, моля те. Ти познаваш сина ми, хиляди пъти си го гледала.
Миличка, не разбирам какво искаш да кажеш?
Казвам, че го познаваше, говорила си с него, виждала си ни заедно.
Заведе го на мача на Метс и му купи онази шапка, която винаги носеше.
Тели моля ти се, плашиш ме. Кажи ми какво не е наред?
Тели?
Тели!
Кой, по дяволите е това?
Аз съм, Тели Парета. Аш, моля ти се.
Махай се!
- Не!
Спомни ли си коя съм?
- Да.
Коя съм аз?
- Изглеждаш по-зле от мен!
Какво по дяволите правиш?
Била съм тук веднъж със сина си. Помниш ли?
Ти си ми стара фенка. Така ли?
Да, така е. Ти, ти си хокеист.
Бивш играч на Рейнджърс. Лорън се гордееше с това.
Кажи на Лорън, че съм й благодарен за това.
Не следя хокейни мачове. Синът ми Сам беше фен на бейзбола.
O, бейзбол.
Страхотна игра.
Това е единствения спорт, който можеш да играеш, докато си подремваш.
Ще пийнеш ли?
- Не. Просто исках да говоря с теб.
За какво?
За дъщеря ти.
Аз нямам дъщеря.
Всяка вечер ли се напиваш?
Не, понякога съм пиян още по обяд.
Какво искаш?
Имах син.
Синът ми Сам и дъщеря ти Лорън бяха приятели.
Аз от време на време идвах тук да го оставя, или да отидем заедно на кино.
Не може ли да говорим за това после?
Кога после?
- След като се наспя.
Знаеш ли, някой друг има дъщеря.
Някой друг познава сина ти.
Не съм аз.
O, това беше добро.
Да не сме се оженили?
Не ти и аз. Ти и Джим. Кой друг не знам.
Нищо не знам. Не знам защо го няма по вестниците. Нищо не знам. Но не съм аз, не съм луда.
Отиди и виж офиса си, това беше стаята на дъщеря ти.
Това са нейни рисунки. Тя ги нарисува.
Какво, по дяволите си направила?
Тя показваше стаята си на Сам. Аз бях там. Леглото й беше тук до стената.
Масата й беше тук и имаше колажи от изрязани картинки от списания.
Ти си се побъркала.
- Това беше нейната стая, на дъщеря ти.
Живущите преди мен тук просто са налепили тапети на детската стая.
Не, не...
- Ще се обадя на ченгетата.
Не, чакай. Не помниш ли онези ужасни погребения?
Ти, аз, бившата ти жена и съпруга ми.
Спомням си, че изглеждаше много по-разстроен от жена ти.
Тя беше повече като моя съпруг, опитваше се да скрие тъгата в себе си.
Но ти и аз...
- Слушай, слушай!
Не сме се срещали на никакво погребение. Не те познавам, не познавам и синът ти!
Лорън и Сам бяха приятели. Качихме ги на един самолет и ги изпратихме на почивка, но изчезнаха.
Починаха преди една година.
Тогава ти не пиеше.
Откъде знаеш това?
- Тогава се запознах с теб.
Не беше такъв.
Започна да пиеш преди 14 месеца, нали?
Нали?
Тогава почина Лорън!
Никога не съм имал дете.
Но преди това я помнеше.
Всички помнеха децата ни.
После се случи нещо. През последните дни или седмици децата ни бяха забравени.
Добре, стига толкова.
- Не, не! Кажи й името и ще си тръгна!
Изричам името му всеки ден. Кажи го. Така че да го чуеш.
Лорън. Кажи го!
Лорън.
Сега се огледай отново.
Тя беше тук...
Тя живееше тук.
Имам нужда от минутка.
- Моля те, кажи ми ако...
Искаш ли кафе?
- Не, благодаря.
Знам, че е трудно.
Какво си спомняш?
Обадих се на полицията.
Виж, имаш нужда от помощ. Никога не съм имал дете.
Наистина ти трябва помощ. Много съжалявам.
Само секунда, моля.
Така ще е най-добре.
Мислят, че всичко това съм си го измислила. Според теб измислено ли е?
Трябва да тръгваме.
Здравейте. Карл Дейтън от Национална сигурност. Тели Парета? Поемаме я.
Мога ли да ви видя документите?
Проверете при капитан Милс, той ще потвърди.
Здравей, татко.
Извинявай, татко.
Коя според теб трябва да си сложа, татко?
Чакайте, чакайте! Къде е тя?
- Федералните я поеха.
Спрете. Трябва да я оставите.
Г-н Корел, отдръпнете се.
- Вие не разбирате.
Тели. Махни се от мен.
Спомних си. Спомних си.
- Махай се.
Тя е права!
Хвани му главата.
- Бягай!
Бягай!
Т-Е-Л-И!
- Тели.
Лейтенант Поуп, казаха ми, че е имало оплаквания срещу нея.
Разби апартамента на един и после не искаше да си тръгва.
На кой? На кой апартамента?
- Г-н Ашли Корел. Познавате ли го?
Бивш играч на Ню Йорк Рейнджърс. Беше добър.
Какво общо има той с това?
- Жена ви му е казала, че синът ви бил изчезнал и е мъртъв.
Ние никога не сме имали син.
Защо тогава е казала такова нещо.
- Жена ми има проблеми и се нуждае от помощ. Къде е тя?
Предадена е на федералните агенти и е избягала от тях.
Но, г-н Парета, защо федералните се интересуват от нея?
Мен ли питате? Това е лудост.
Те не се интересуват от апартаментите на хората и не преследват изчезнали деца.
Никога не е имало дете.
Прави каквото ти кажат.
- Добре, мамо. Обичам те.
Ще ми липсваш толкова много.
Чао.
- Чао.
Сам? Ще се видим.
Надявах се да дойдеш тук.
- Аз също.
Не разбирам.
Мисля си, че съм полудял.
Как мога да забравя малкото си момиченце?
Как? Не мога да го направя.
Трябва да го направим. Защото не мога да се справя сама.
Хайде, не трябва да се мотаем наоколо.
Първо си мислех, че има нещо общо със самолетната катастрофа.
Спомняш ли си самолета на TWA, който падна над Лонг Айлънд?
Всички си мислеха че е било някаква стрелба или ракета, но това е било история,
скалъпена от правителството за прикритие.
Да, спомням си.
Но после си помислих, как правителството е успяло да заличи спомените ни?
Това не е възможно? Така че...
Какво?
- O, не мисли че съм полудяла.
Вече не го мисля.
Имал ли си чувството понякога, че някой или нещо те наблюдава?
Нещо като наблюдение ли?
Не, нещо от сорта на това, че понякога хората ги отвличат.
За какво говориш?
- Похищение!
Почакай малко, плашиш ме. Почувствах се все едно чета Нешънъл Енкуайърър.
Слушай ме. Какво знаем? Аз имах син, а ти дъщеря.
Те си имаха собствен живот. Починаха, и сега всички освен нас мислят, че не са съществували.
Какво може да направи нещо такова?
Не. Говориш глупости. Трябва да има друго обяснение.
Кой може да заличи децата ни?
Всяка снимка, статии във вестниците, всеки спомен свързан с тях, е изчезнал.
Нито агенции, нито правителство? Кой може да направи нещо такова?
Не знам.
Трябва да намерим някой хотел. Имаш ли пари в себе си?
Не много. Имам кредитни карти.
- Забрави кредитните карти. Ако ги използваме, ще ни хванат.
Не гледаш ли телевизия?
- Аз чета!
Шибан писач.
- Не, шибаният редактор.
Защо си ми толкова ядосан...
Добре ли си?
- Да... вратата ми.
НС, трябва да говорим с вас.
- Останете при колата!
Насам!
Къде отидоха? Къде отидоха?
- Влязоха насам.
Ето тук.
Залегни.
Мамка му, загубихме ги.
Добре, претърсете полето. Ние поемаме улицата.
Телъс, обади се.
- Телъс, казвай.
Какво виждаш, има ли нещо?
- Не, полето е чисто.
Добре, ела към нас.
- Каква ви е позицията?
Д-р Мънс, аз съм Тели.
- Тели. Къде си, добре ли си?
Не. Тоест добре съм, но има хора които ни следят.
Какво? Какво имаш предвид?
- Има един човек при мен.
Неговата дъщеря беше в същия самолет със Сам.
В началото и той не си я спомняше, но сега започна да си спомня.
Как ще обясните това? Как ще обясните това че ни следят?
Тели, това е просто паника. Трябва да издържиш още малко.
Кажи ми къде си и идвам веднага. Имаш нужда от помощ.
Не, просто трябва да започнете да ми вярвате!
Намерих един денонощен магазин.
Но нямаха кой знае какво.
Трябва да хапнеш нещо.
- Чудя се дали да е солено или сладко.
Сладко.
Искаше ми се да не го правиш.
Не се притеснявай.
Май веднага ще си легна.
Ти успя.
Какво?
- Ти успя, а аз не. Забравих я.
Как направи това?
- Не знам.
Какво е това толкова важно нещо, свързано с нас или децата ни?
Децата са ни мъртви. Защо се опитват да ги заличат от паметта ни?
Нали няма да тръгнем да ги търсим?