Employee Of The Month (2004) Свали субтитрите
Часът е 8 и 32 минути и тук вече ври, хора...
Ако Америка е като голяма развалена торта...
- Ей, седиш на мястото ми.
То градският транспортът в Л.А. е самия блат на дъното.
Не ме разбирайте погрешно. Не съм сноб, просто съм искрен.
Никога не съм бил от тези, които съдят за книгата по кориците й.
Човекът, седящ до мен, току-що се изпусна в гащите си.
Само преди 24 часа аз имах всичко.
А сега съм тук без нищо.
Но не съм в положение да съдя когото и да било.
Изглежда му е добре да седи в собствените си лайна.
Сигурно знае нещо, което аз не зная.
Будистите казват, че когато получиш пълно просветление,
осъзнаваш, че животът ти е илюзия. Всичко.
Този подход определено прави седенето в собствените си лайна доста поносимо.
Аз съм това, което съм, копелдако!
И аз съм това, което съм. Един от тези, които виждате по новините в 6 часа.
Събужда се, хуква за работа, грабва чаша кафе, а после откача напълно.
Един от тези хора, за който приятелите и съседите биха казали:
Как да предположиш? Изглеждаше ми съвсем наред.
Той беше последния човек, от който може да очаквате такова нещо.
Нещо трябва да му е прещракало.
Да прещракам?
Това е прекалено лесно.
Хората виждат това, което искат да видят.
А всеки обича красивата лъжа. Дори и аз.
Обявете ме за луд. Всички биха го направили.
Но те не знаят това, което аз знам.
Че всичко, което съм е една илюзия.
Всичко.
::: С Л У Ж И Т Е Л Н А М Е С Е Ц А :::
36 ЧАСА ПО-РАНО
Тост за Дейвид и Сара. Нека денят на годежа ви бъде прекрасен като вас самите.
Наздраве!
Благодаря ти, Карл.
Искаме да благодарим на всички, че споделихте този миг с нас.
Чували сте да казват, че противоположностите се привличат.
Е, не е вярно.
Въпреки че ние с Дейвид сме от различни светове, в сърцата си сме еднакви.
И аз бих искала да вдигна тост за Дейвид и да му направя обещание.
За мъжа, който се появи от нищото и промени живота ми завинаги.
Дейвид, аз ти обещавам...
Че в следващия ми живот ще те търся по-усърдно...
Ще те открия по-рано и няма да губя толкова много време за друго.
Наздраве!
Благодаря.
Карл...
Мамка му!
Какво търсиш тук?
Ами, годежното парти!
Как можа да не ме поканиш?
- Знаех, че няма да дойдеш.
Нямаше.
- Тогава защо си тук?
Защото не ме покани.
Щом знам, че няма да дойдеш, защо да ти пращам покана?
За годежно парти? Да не си откачил, бе?
Виждал съм те да правиш всякакви тъпотии, но това направо е върха!
Не можеш ли поне да се преструваш на щастлив за мен?
Не, не мога! Оплескваш всичко!
- Отпусни се, знам какво правя.
Виж, аз съм най-добрия ти приятел.
- В момента не си личи.
Аз винаги ти казвам истината.
Спомняш ли си истината? Не съм като тези тъпаци тук, които само ти се мазнят.
Знам какъв си наистина и това не си ти. Тя също.
Това не е твоя живот, човече! Виж се, дори не можеш да пушиш в дома си.
Нещата се променят, Джак. А понякога и ти с тях.
Добре, виж. За три неща съм напълно сигурен.
"Обичай ме нежно", най-великата песен на всички времена.
"Отвратителният доктор Файбс", най-страшния филм на света.
О, и че ти си играеш с огъня!
- Стига толкова!
Скъпи...
- Ние бяхме.
Помня го това. Беше страхотно.
Това е Джак.
- Джак, толкова се радвам, че си тук.
Не бих го пропуснал.
Изглеждаш добре.
Сара, преподредила си спалнята, а не си ми казала.
Не е ли чудесно?
Здравей, Дейвид.
- Здравей.
Е, вълнувате ли се вече?
Не, а ти?
- Аз съм просто шаферка, няма да се бракувам.
Това беше смешно.
Уенди, запознай се със стар мой приятел. Уенди, Джак. Джак, Уенди.
Здрасти.
- Здравей.
Ей, имам нещо да ти покажа.
Скъпи, би ли засилил огъня в камината, замръзва ми дъха направо?
Благодаря ти. Довиждане, Джак.
Ей сега идвам, скъпа.
Замръзвал й дъха?
Трябва да ходя на работа.
Вън!
Какво? Не може ли през предната врата?
- Вън!
През предната врата!
- Вън!
Майната ти!
- По дяволите!
Ти ебаваш ли се? Тук има шибана ограда!
Здравей, мили.
- Здравей.
Какво има?
- Мразя да си отивам от теб.
Тогава не си отивай.
Трябва.
Хора разчитат на мен.
Да.
Обичам те. Вярваш ли ми?
Вярвам ти.
Заспивай пак.
Добро утро, Дейвид.
- Здравей, Ханк. Как е Хейзъл?
Добре е, благодаря.
- Радвам се да го чуя. Поздрави я.
Добро утро, Дейвид.
- Добро утро, г-жо Чапмън.
Днес е прекрасен ден.
Поръчах го такъв специално за вас. Прекрасен ден за прекрасна дама.
Вие сте най-милият...
- Не, това е ваша работа. Как го постигате?
Добро утро, г-н Уолш.
- Добро утро, Кени.
Как сте?
- Отлично, но ти казах да ме наричаш Дейвид.
А ти как си?
- Отлично, г-н... Дейвид.
Благодаря ви, че ми показахте правилните кешови процедури вчера.
Няма защо.
Питай ме винаги, ако има нещо.
- Малко закъсняхме, а, Дейвид?
Не и по моя часовник, Кайл.
- Тогава може би ти трябва "Ролекс".
Е, ако и моят тъст беше президент на банка, щях да го помоля да ми купи.
Много смешно.
- Радвам се, че така мислиш.
Добро утро, Дейвид.
О, възхитителната Марта.
Благодаря ти, че помогна с транзакцията.
- Няма защо, всички грешим.
Извинявам се, че пропуснах партито вчера.
- Не ти трябва да ходиш на партита.
След три седмици ще ставаш майка.
- Да, знам.
Малко се изнервям вече.
- Всичко ще е наред.
Гледай да не се преработваш. И когато вдигаш нещо...
Използвай краката си.
- Добре.
О, а как мина големия ви отчет?
Не, той е тази сутрин.
- Ще мине отлично. Не бих се изненадала,
ако вие станете служител на месеца.
Е, ще стискаме палци.
Успех.
- Благодаря, Марта.
Добро утро.
- Здравей, Уенди.
Как е?
Добре. А при теб?
- Зле.
Беше най-напрегнатата седмица в живота ми, но...
След като я преживяхме, уикендът ще е супер.
- Говори ми.
Имаш среща с г-н Гартън тази сутрин. Готов ли си?
Да, доколкото мога.
Нервен ли си?
- Малко.
Надявам се отчетът ми да покаже колко съм мързелив та да ме уволнят.
Тогава ако превъртя и очистя дъртия копелдак...
Ще си имам добра причина.
Само се шегувам. Шегичка, разбираш ли?
Но както каза, уикендът наближи и ще бъде хубав.
Е, успех.
По-добре да вървя. Не искам да закъснявам.
Уговорката за утре важи ли?
- Абсолютно, аз черпя.
Господин Гартън?
- О, моля, влезте.
Седнете.
От колко време сте при нас?
- Другата седмица стават 2 години, г-не.
Която започва от понеделник. Както и премиите.
Разбира се, господине.
- Естествено.
Знаете защо сте тук, нали?
- Отчетът ми за работата в офиса.
Винаги отчитай работния си ден в банката.
Дейвид, силата на тази банка се крие в най-слабото й звено.
Точно затова искам да работя тук, господине.
Тук пише, че никога не сте закъснявал и никога не сте си тръгвал по-рано. Чудесно.
Но според досието ви имате пропуски.
- Наистина ли?
Сигурно е станала някаква грешка.
Одобрили сте два търговски обекта за строеж преди да е излязло разрешение.
Доста небрежно отношение.
- Разрешителните излязоха вчера, г-не.
Имате добра печалба тук. 100, 150% процента всеки ден.
Питайте когото и да било.
- Няма нужда.
Аз се допитвам до супервайзора, а той го отразява в доклада за вас.
Разбирате ли какъв е механизма?
- А възможно ли е супервайзорът да има
някакъв личен конфликт с мен? Да не би той да е Кайл?
Внимавай.
Този идиот, зет ми, е бил служител на месеца 4 пъти.
И то за последните 2 години. Вярваш или не, той го заслужава.
Моят дядо е построил тази банка с пот и кръв, а не с роднински връзки.
Той я изведе на първо място. Аз също.
Така, днес е четвъртък. Считай петъка за последния си ден тук, уволнен си.
Значи няма да има премия и бонуси?
- Не, нищичко.
Бих казал, че съжалявам, но не е така.
- Моля ви, г-не, дайте ми шанс.
Ще работя и през уикендите. Сара, годеницата ми, напусна работа.
Обещах й да се погрижа за нея. Имам нужда от това, г-не!
Ние ще се женим. Ще имаме свой дом.
Това е чудесно, успех. Благодаря за срещата.
Не мога да повярвам, че ще го направите.
По-добре да сте сигурни, че тези атестации са напълно законни.
Ще ви съдя.
Давайте. И ще загубите, тъй като по-добрият адвокат печели, а моите са най-добрите.
По-скоро биха удушили новородено с кабел, отколкото да загубят от теб.
А аз имам дълбоки джобове, цялото време на света и никога не губя. Питай, който искаш.
Питай стареца ми. Когато приключа с теб, ти ще въртиш свирки на таксиджиите
в някоя задънена улица само за едно кафе. Защото си нещастник!
А това се случва с нещастниците. Уволнен си! Край! Точка!
Г-н Гартън, търсят ви на втора линия.
Ей, кучи сине, как си?
Какво има, слънчице? Да не си настъпил аки?
Ти си боклук, Кайл.
- Мислиш ли?
Как спиш нощем изобщо?
- Чисто гол. И с някой от младите служители.
Това обяснява ухилената физиономия на Боб. Давай по-леко с него, той е само разсилен.
Внимавай какво говориш!
- И това ли ще включиш в доклада за мен?
Не знам за какво говориш.
Сигурен съм, че не знаеш. По-добре да се връщам на работа, че хванат ли те
да говориш с мен, ще ти отнемат хартиената шапка за служител на месеца по тъпота.
Имам я по заслуги.
Как пък не.
Как мина?
Чудесно, наистина чудесно. Всъщност не можеше и да е по-добре.
Уволнен съм.
- Какво?
В тъпия доклад пишеше, че не съм споделял натовареността на колегите си.
Утре е последния ми ден.
Не бих искал да прекъсвам помена ви, но, Уенди, иди да помогнеш на Джоуни
да завърши една транзакция.
- Добре.
Сега ще ида.
С нетърпение го очаквам.
Чудесно.
Боже, колко го мразя този тип.
- Побиват ме тръпки от него.
Ти си зам. супервайзор, Кайл ли ме натопи?
- Що за кретен би го направил?
Какво ще кажеш на Сара?
Не знам. Ти я познаваш по-добре, посъветвай ме.
Да, ако беше моя годеница бих й казала всичко.
Да?
Ало?
Дейвид, скъпи, знам, че си ти. Виждам го на дисплея.
Съжалявам, скъпа, извинявай. Търсех си една папка и...
Оставих телефона за секунда.
- Няма нищо. Какво става?
Сара... аз...
Май съм си забравил ключовете от къщи в другото яке.
Би ли проверила дали са там?
- Да, разбира се.
О, преди да съм забравила. Родителите ми са в града и искат да вечеряме заедно,
затова ще запазя маса в ресторанта. Как ти звучи?
Прекрасно, отлично. За колко часа?
За 19:30.
- Ще се видим там.
О, и скъпи, може ли да не поръчваш алкохол, Баща ми не се чувства
много добре около такива питиета. Напомня му на старите проблеми с мама.
Не се тревожи. Значи до 19:30, нали?
- Ей, ей, как мина срещата?
Мили, някой ме търси на другата линия. Трябва да затварям, ще ми кажеш довечера.
Добре. Хей, обичам те, вярваш ли ми?
Вярвам ти. Чао.
Ще изляза на чист въздух да избистря мислите си.
Като че ли на някой му пука.
Джакпот!
Какво?!
- Аз съм.
Знам. Защо се обаждаш на така отрепка като мен?
Нали така ме нарече годеницата ти?
- А ти какво очакваше?
Съсипа годежното ни парти.
- Ти като че ли никога не си пикал в басейн.
Беше фонтан и подарък от майка й.
- Мехурът ми беше станал голям
като катерица, човече.
Какво ти трябва?
- Днес ме уволниха.
Поздра-шибано-вления. Крайно време беше.
Ето, това е истинска причина за купон. Не знам как издържа толкова дълго там.
Аз сигурно бих пребил някой със сутрешния вестник само след два дни.
А тези шибаняци в костюми "Брукс Брадърс", които чакат само да гепят хората за топките
и си въобразяват, че са нещо повече от мен. Шушукат си зад гърба ми.
Кому са нужни, човече? Не заслужават и дима от пикнята ти!
Да не си пушил крек пак?
Не, не. Така ли ти звуча?
- Имаме 4 мъртви и два критични случая.
Майната им, пич.
- Ало?
Да, добре. Уволнен си. Кога е последният ти ден?
Утре.
- Твоята гад как го прие?
Не я наричай гад!
- Но се сети, че за нея говоря, нали?
Жена в пламъци! Тук една жена гори.
Като бягаш, разгаряш пламъците повече. Трябва да затварям, човече.
Ако искаш да продължиш да ми хленчиш, нека се срещнем у "Швиц", Бевърли в 18:00.
Сега затвори телефона, иди при чeкиджийския си шеф и му кажи
да набучи утрешния ти работен ден на патката си.
Нямам и представа какво значи това.
- Той много добре знае какво значи!
Това много ми напомня на онази ужасна катастрофа с автобуса, момичетата скаути,
И автовоза. Голям трясък!
- Ей, доста кофти работа, а?
Пътя е посян с мозък, а микробусът е пълен със стари хора,
връщащи се от църква. Истинска Хирошима!
Нещо смешно ли има?
Не.
Смея се за да не заплача, човече.
- По-добре започвай да ги товариш.
Камионът е пълен, а има още.
- Добре.
Напомня ми за един случай с училищен автобус и момичета скаути.
49 бутилки бира, не стигнаха до 48.
- Трябва да работя.
Ей!
Няма нищо, няма аз да карам. И не съм дошъл да трепя никого.
Разбрано, върши каквото трябва. И каквото искаш.
Я какъв скатан кучи син си бил!
Това или това? Добре.
Мамка ти мръсна копелдашка! И сестра ти също!
О, мамо...
Хайде де!
Като по масло.
Здравейте! Благодаря.
Ще отрежем малко от ухото...
Напипах го. Да не ми умреш сега!
Защо всички не млъкнете? Опитвам се да мисля.
Ето това вече е трагедия.
Какво, по дяволите, става тук?
Моля ви, недейте, аз... Дорф, тъпако! Как ме стресна!
Трябваше да си видиш мутрата, Бъгзи.
Проклятие, казал съм ти да не наричаш така. Бъг, не Бъгзи!
Не Бъгзи, а Бъг!
Бъг, Бъгзи, все едно. Напълни гащите, а?
Имаш късмет, че не те гръмнах в лицето!
- С какво?
Ти и с тапешник не си стрелял, Бъгзи. Да не си Бъгзи Сийгъл, а?
Бъгзи Каубоят, Бъгзи Бум-Бум!
- Ей, я стига!
И повече... Мамка му!
Нещо добро намери ли?
- Както обикновено. Приятно ми беше.
Ей, искаш ли да си поиграеш с мъртъвците там? Нови играчки имам, ще удвоиш парите си.
Не ми пука за перверзните ти игрички, болен кретен такъв!
Искам дял от плячката, Бъгзи.
- Откога? Нали ти платих?
Доста тела, доста дрънкулки. Искам част от плячката, Бъгзи.
А аз искам да чукам Лиз Хърли, но няма да стане, нали?
Полицай, може ли да ми помогнете малко тук?
Дял от плячката, чудесно.
- Да, дай да видя.
Побързай, Джетро, преди да са ти изпаднали зъбите от вонящата, гнусна дупка на муцуната.
Взех го.
- Но това е дамски пръстен.
Може пък и да се сгодя.
- 0, така ли? И как е сестра ти?
Добре е. Каза да ти предам това.
Къде отиваш, бе?
Видя ли девойчето в чувала? Ще ида да я среша.
Ще стане много красива.
Да, ти изобщо не си изрод.
Съжалявам, г-жо Крабтри, банката няма да го одобри.
Как няма да одобри заема ми? Никога не съм пропускала вноска, г-н Уолш.
За нещастие, неизплатеният кредит на съпруга ви увеличава риска.
А политиката на тази банка е, че главата на семейството е отговорен за изплащането.
Моето мнение е, че тази политика е пълно Л-А-Й-Н-О.
Ще ви кажа, г-жо Крабтри, ще прегледам отново досието ви
и ще видя какво можем да измислим.
Наистина ви благодаря, г-н Уолш.
Какво ви е на лицето?
- Джейкъб!
Изгорих се.
- Болеше ли?
И още как. Така става като си играеш с огъня, Джейкъб.
Не мога да ви се отблагодаря за това, г-н Уолш.
Благодаря, господине.
- За нищо.
Да ти кажа, Марта, тази част от работата няма да ми липсва.
Как можеш да помогнеш на тази жена? Утре е последния ти ден.
Ще измисля нещо.
Здравей, Дейвид.
Искаш ли да пийнем по едно и да си поговорим за това по-късно?
Много мило, Уенди, но пийване по едно не съм планирал за тази вечер.
Все пак, благодаря.
А мен има ли ме в плана ти за утре?
Съжалявам. Да.
Кога за последен път си чисти зъбния камък?
- Преди месец.
Преди месец или преди около месец?
- Преди около месец.
Следващият път като дойдеш в кабинета ми, ще направим пълна програма. Кога ще можеш?
Веднага, щом си върнеш разрешителното.
- Взеха ми разрешителното, но не и уменията.
Само хартийка. Погледнах ти зъбната картина, трябва ти и сериозно почистване на каналите.
Може ли по-тихо? Не искам целият свят да знае,
че имам среща с незаконен зъболекар.
Мери-Ан, успех с теляците, мило!
Тук горещо ли е или е от мен?
Знаеш ли, че има съблекални тук?
- О, да, и да седна гол на тези, нали?
Които половината разпрани задници на Л.А. са опърдявали с бацили?
Как ли пък не!
Книга за члена ми ли ще пишеш? Ако не, гледай другаде!
Не започвай пак, моля те.
Ти си задник.
Да, но и само такъв ще си остана за теб.
Много са ти докачливи гаджетата.
- Джак, знаеш, че Ерик е гей.
Да, знам. Свикнал съм. Не ми пречат педитата.
О, обществото ще е много радостно да научи това, Джак.
Да, да правиш свирки... Когато мацките го правят, лошо няма.
Имам три часа порно само с такива неща. Но да коленича и да засмуча
салама и спаружените кайсийки на някой пичага...
Джак, ти си толкова измислен. Да не би някой всяка сутрин да те рисува?
Така ли... обясни ми го.
- Не го насърчавай.
Ето ти часовник.
Много мило.
- Не си го взел от мен.
Какво да съм взел?
- Точно.
За безработните!
Утре приключваш, нали?
Боже, това е ужасно.
Мислех да кажа на Сара довечера. Но родителите й са тук за вечеря.
Не е най-подходящото време да й кажа.
- Какво?
Идеално е! Безработен и пред родителите й?!
И да си го планирал нямаше да се получи по-добре, пич!
Като й кажеш направо ще откачи! Искаше да ти се натресе,
но вече няма да може. Ще се спука от яд! Само пални фитила и гледай зарята!
Мамка му, как бих искал да го видя.
- Ей, колко от тези изпи?
Чакай, чакай...
- Може би трябва да се спреш вече.
Той духа на мъже, а ти ми опяваш за няколко бири?
Това вече е прекалено. Ще си вървя!
Просто не мога повече да слушам този ограничен тип!
Бих останал, но трябва да вървя. Ще сложа нещо в стомаха си.
След толкоз приказки сигурно си бая гладен.
- Скапаняк!
Помисли за това, дето ти казах. Ще те прегледам, а ще ми платиш друг път.
Успех утре!
- Благодаря.
Искаш ли да поговорим за Сара и онова?
- Не, само искам да се отпусна.
Гледал ли си фигурно пързаляне?
- Не говори, моля те.
Доста ми се насъбра на главата.
Не обичам суши, но Мишел Куан...
- Какво правиш бе? Не можем ли само
да си седим без да говорим? Можем ли? Хайде да пробваме.
Бих й го набутал отзад с чорап дори пред баба ми.
Преподобни Гудуин, радвам се да ви видя, г-не. Как сте?
Добре съм.
- Изглеждате чудесно, както винаги.
Благодаря, Дейвид.
- Здравей, скъпа.
Извинете, може ли да разчистите масата?
- Разбира се, минутка само.
Радвам се, че сте тук в града. Колко дълго ще останете?
За уикенда.
- Чудесно. Къде сте отседнали?
В къщата. На нашето легло, а аз ще спя на дивана.
Няма да има място за двама ни на дивана, скъпа.
За това исках да говорим, Дейвид.
- Добре.
Ето, господине.
- Благодаря, Пауло.
Вие ядохте ли вече?
- Да, резервацията беше за 18 часа.
О, извинявай, мила. Мислех, че каза 19:30?
- Така казах.
Дейвид, трябва да поговорим.
Трябва да ти кажа някои неща.
- Защо не като си тръгнат родителите ти?
Пътували са цял ден, после обилна вечеря, няма смисъл да ни слушат.
Скъпа?
Пропускам ли нещо тук?
- Сара има нещо да ти каже.
Хайде, Сара, прочети писмото.
- Какво писмо?
Това писмо.
Тъй като ставам прекалено емоционална, родителите ми предложиха да изложа
чувствата си в писмо.
Скъпи Дейвид, когато те срещнах, сякаш на молитвите ми бе отговорено.
Ти се появи в живота ми точно когато най-много имах нужда от някого.
Сякаш бог бе разпръснал облаците и ни бе събрал заедно.
Ти бе моя рицар в бляскави доспехи.
Издигна ме на сексуални висини, за които мечтаех от дълго.
Сигурна ли си, че това не може да почака?
- Прочети си писмото, скъпа.
Когато ме помоли да се омъжа за теб, моят свят се преобърна.
През първата ни нощ исках само да се любим двамата.
Вървях към денонощния магазин и си представях как правим любов...
Тръпнеща в очакване да те усетя отново в мен...
Но всичко това се промени за миг.
Не мога повече.
- Няма нищо. Значи сте тук за уикенда?
Кой иска десерт? Нещо хубаво за десерт.
Тук може ли да се пуши?
Дейвид, открих тези в джоба на якето ти и те не са мои!
Сигурна ли си? Приличат ми на твоите.
Знаеш много добре, че не обичам нищо да ми се завира в задника!
Е, не са и мои.
- Чии са Дейвид?
Коя е тя?
Нали наистина не мислиш, че... Виж, Сара, ще поговорим за това по-късно.
Но няма да седя в този ресторант за да водя такъв абсурден разговор
особено след такъв ден!
И за да сменим темата, днес ме уволниха.
- О, бедничкия. Каква шибана изненада!
Ти, дяволско изчадие!
- Сигурна съм, че си го заслужил.
Може ли една водка с тоник?
- Разбира се.
Какво? Тя е дъртата пияндура!
Дейвид!
Сара, не може ли да говорим по-късно?
- Не, не може.
Защото всичките ти думи са лъжа.
- Не е вярно.
Аз наистина мислех, че си различен, Дейвид. Но не си. Ти си едно лъжливо лайно!
И никога повече не искам да те виждам.
Жени.
Можеш да лъжеш Сара, да лъжеш мен, но Него не можеш. Той вижда всичко.
Дано гориш в ада за това, което причини на дъщеря ми.
Ако бях убиец, щях да те изгоря жив в леглото ти.
Заповядайте, господине.
- Благодаря.
Господине?
Махни го.
Къде си?
Томас Джеферсън, Монтичело...
- По дяволите!
Хайде, човече. Писна ми тук.
- Чакайте, чакайте...
Твоите петдесет и толкова отгоре.
- Добре.
В кое шоу има монголоид и бразилец?
- "Животът продължава" с Корки Тачър.
Мамка му! И мексикански сериали ли гледаш?
- Той е от Гватемала, човече.
Като че ли има разлика.
- Кога ще се научиш, Адам?
Не виждаш ли, че този кретен е като ходеща енциклопедия на безполезни неща?
Голям майтап става, където и да идем. Ти си прекалено лесен, пич.
Обаче ни дължиш доста мангизи. Не ни мотай, не обичаме това, ясно?
Знаете къде може да ме намерите. Вайа кон Диос, педали!
Имаш ли роднини тук?
- Мама.
Тя е в затвора "Чанчила".
Когато съм била малка погнала баща ми със сатър.
Хванала го на калъп с бавачката ми.
Кръвта оплискала всичко наоколо. Страшна работа.
Наръгала я 43 пъти и то все в лицето.
Умрял е когато съм била на 16. Имал е рак на дебелото черво, в задника.
Сигурна ли си?
- Майка ми казва, че е била карма.
Заради онова с бавачката.
Била само на 14. Мисля, че е лошо. Приличала на братовчедка ми Дарлийн.
Дарлийн?
- Да, само, че тя е била на 27
и доста мъже свали в Бейкърсфийлд.
- Да, сигурно.
Странно е, защото обичам баща си...
Но съм още девствена.
Не си пуснала на никого?
- Искаш ли да повторим? Мога и по-добре.
По-добре от коледно убийство с кухненския нож? Не, благодаря.
Ето, бакшиш за едно добро момиче.
О, боже, прекрасен е.
- Да, сега бягай.
Мили боже, ти успя!
Дупето на тази малка принцеса направо ще ме убие!
Сара намери едни от гащичките на Уенди в джоба на якето ми.
Това е прекрасно. Грозна картинка ли беше?
- Всичко приключи.
Годежът е отменен.
- Ти си имал идеалния отвратителен ден.
Да я беше видял. Съсипана беше.
- Разбира се, д-р Джекил.
Д-р Хайд праскаше русата мацка от банката.
Уенди не значи нищо за мен.
- А Сара - да, така ли?
Толкова ли е трудно да приемеш, че може и да съм влюбен?
Защото любовта е като Голямата стъпка. Тя е мит. Хората вярват в нея, а е тъпо.
Това една от дългите ти речи ли ще е?
- Опитвам се да обясня химичните реакции
в мъжкия мозък, които не ни позволяват да останем с една жена завинаги.
Това е факт! Мозъците на мъжете и жените са различни. Например...
Чукам мадама и тъкмо ще свършвам...
Извинявай.
Какво се случва? Отговор - падам и запивам. Защо?
Прекалено много бърбън?
- Грешка!
Значи, мозъкът на мъжа подава естествен транквилант, когато той свърши.
Триптофен. Успокоително.
Успокой се, легни и заспи. Мацките се дразнят, защото при тях е обратно.
Когато те свършват...
Искат да си говорят, да се гушкат... Да пренаредят гостната. Защо?
Окситоцин.
Това е естествен стимулант. Щръкваш като японска пишка.
И знаеш ли кой е най-големия майтап?
Колкото по-дълго са един пич, толкова по-сигурни се чувстват.
Толкова повече стимулант се отделя. Пристрастяват се към него.
Така природата привързва мацките към тъпкачите им.
А откога в "Хъстлър" има и раздел за научни изследвания?
Любовта е женска халюцинация, породена от менструалните им депресии
в резултат на естествения подбор. И точно затова ти не можеш да си влюбен.
Голямата стъпка, а? Благодаря, ще го имам предвид.
Пич...
Шапка ти свалям, ти си невероятен тип.
Без съмнение. Намери работа в банка, премести се в тузарски квартал.
Имаш хубава къща, костюм, кола. Всичко е точно, човече.
Можеш да имаш всички женски.
Събуди се, човече. Не си влюбен в Сара.
- Ще престанеш ли да повтаряш това?
Престани да чукаш Уенди. Помисли за това. Ти си искал тя да открие пликчетата
за да скъса с теб преди на теб да ти се наложи да го направиш.
Бесен си, защото знаеш, че е истина.
- Беше, поне отначало.
Когато Сара се нанесе се питах колко ще издържа преди да се изнеса.
Не си давах и месец. Все същото всеки ден.
Това не съм аз. Не можеш просто да чукаш едно момиче.
Чуках и Уенди.
И за пръв път в живота си се чувствам виновен.
Влюбен съм в Сара.
- Пич, ти си загубен!
Не знам мен ли лъжеш, себе си ли или и двамата.
Никога не съм се чувствал така добре до жена.
Събуждам се, а тя е до мен и се усмихва. Гледа ме докато спя.
Не къщата, работата, колата. А мен.
Тя ме обича.
Колко от сладките й сокчета си изпил?
Да не мислиш, че с това лице би те погледнала втори път?
Ей, това е оня пич с готините белези, дето работи в закусвалнята!
Стига, човече. Забрави ли за шоуто на уродите? Това забрави ли го?
Изобщо не знаеш кой съм.
- Господи!
Добре, да кажем, че оправиш нещата. Тя ти прости, забравиш за Уенди.
Забравяш за мен, банката и всичко. Оставате ти и тя в прекрасния си дом.
Ако се ожениш за нея и не й играеш по свирката, ще те смени с по-добър модел.
Ти я прецака преди тя да го направи!
Направил си каквото трябва, край! Приеми факта, че си мъртъв за нея.
Обещай ми, че няма да се прибереш вкъщи.
- Не мога дори и да исках.
Добре, вземи си стая в хотел и почивай.
Утре ще станеш, ще идеш в скапаната банка и ще си вземеш дължимото.
Утре вечер ще празнуваме. Отново ще си върнеш живота.
Твоите съвети ли трябва да слушам? Току-що даде огърлица от мъртва жена на
18 годишна стриптийзьорка, която би те изчукала на паркинга,
докато ти смъркаш хероин от ловджийския си нож.
И какво искаше да кажеш?
Не се прибирай вкъщи!
Какво гледаш, бе?
Не се прави, че не ни чуваш, пич.
Извинете?
- Ще извиня крака си в задника ти!
Дейвид, аз ти обещавам, че в следващия ми живот ще те търся по-усърдно...
Ще те открия по-рано и няма да губя толкова много време за друго.
Как си?
- Добре, а ти?
И аз, предполагам.
Чудесно. Сега след като вече отворих, какво мога да направя за теб?
Джак реши, че може да имаш нужда от компания.
Така ли? Колко е досетлив.
Аз съм Уиспър.
Приятно ми е. Аз съм Дейвид.
Вече ми е платено и съм чиста.
Нима не сме всички?
Тя и майка й изхвърчаха от ресторанта, оставяйки ме с баща й.
Истински кошмар.
Имал си лош ден. Не мога да повярвам, че го е направила това, пред родителите си.
Шантаво, нали?
Искаш ли да ти направя свирка или друго нещо?
Не, добре съм си. Благодаря.
Искаш ли да се чукаме?
Много мило, но не мисля, че е добра идея.
Може да си го лъснеш на циците ми, ако искаш.
Колкото и да е съблазнително това, смятам да го пропусна.
Уиспър, имаш ли си приятел?
- Да.
Какво би направила, ако...
Какво би направила, ако узнаеш, че той прави секс с друга?
Щях да й галя циците.
Но ти не си там.
Разбрала си, че той ти изневерява с друга, ще искаш ли да ти обясни
защо го е направил, щеше ли да ти пука?
- А той влюбен ли е в нея?
Има ли значение?
- Мисля, че да.
Предпочитам гаджето ми да чука друга, но да е влюбен в мен.
Защото ако е влюбен в нея, а чука мен, това е по-лошо.
Чукането е нещо, което правиш, а любовта е чувство. За мен е различно.
Разбираш ли ме?
- Да.
Как се казва приятеля ти?
- Денис Трент.
Значи има две първи имена?
- Е, и?
Просто отбелязвах.
Ти влюбена ли си в Денис Трент?
- Напълно.
Ти влюбен ли си в Сара?
Да, мисля, че съм.
Как си се изгорил?
Бях на 16 и помагах на един приятел да източи бензин от колата на баща ми.
Смукна прекалено силно, задави се с бензин и се изплю върху мен.
А аз стоях с цигара в едната ръка и туба бензин в другата.
Аз и колата пламнахме моментално.
Събудихме целия квартал. Помня как баща ми притича крещящ.
О боже, бедния ти баща.
- Спука ме от бой, докато дойде линейката.
Тогава го видях за последно.
Когато излязох от болницата бях на 18.
- И не си завършил гимназия?
Нищо не съм завършвал от 10 години. Преминавам през живота, бесен на света.
Просто така, без мисъл...
И един ден видях един тип на улицата. С най-елегантния костюм, който съм виждал.
Този тип вървеше нанякъде. И си помислих, "Какво ли работи?"
Сигурен съм, че има прекрасна работа, хубава кола, красива жена и къща...
И си спомних какво каза майка ми... "Сам избери съдбата си".
"Реши какъв искаш да бъдеш в живота си и започни да бъдеш такъв."
И аз си помислих... Ако изглеждам и се държа като този,
Тогава може би ще стана като него и ще постигна всичко, което искам.
Затова си купих костюм, измислих си автобиография, влязох в банката
и лъгах докато получа работата. Стана. Трябваха ми две години.
Имах колата, къщата... Всичко.
Превърнах се в онзи тип, който видях на улицата.
Значи си успял?
- Да, успях.
Но винаги съм знаел, дълбоко в себе си, че няма да трае дълго, защото не съм този тип.
Никога не съм бил. Само се преструвах на него.
Аз съм онзи с прецаканото лице. Това съм аз.
Сигурно ужасно мразиш този, който те е полял с бензина.
Много си права, мразя го. Но единствено той идваше в болницата при мен.
А какво прави той сега?
Никой не може да каже.
Куку!
Човече, какви ги вършиш тука?
Тази е много гладка отдолу.
Човече, плашиш ми девойката, моля те.
- Извинявай. Не исках да те стресна.
Сигурно го казваш на всички момичета точно преди изхвърлиш телата им в езерото.
Ото!
- Какво?
Дербито на мъртъвците, Джак. Искаш ли да направиш мангизи или не?
Ебаваш ли се, бе?
- Този има рак на мозъка.
Даже Джими Ригс е по-добре от него. Повръща кръв, няма да го бъде!
Залагай, Бъгзи!
- Да залагам на смъртници?
Дори на Менсън би му се доповръщало. Изчезвай оттук!
Боже!
- Това е свободна страна.
Ало?
- Здравей.
Дейвид, късно е. Какво искаш?
Само да се извиня. Оплесках всичко.
Това ли е?
Искам да знаеш, че повече няма да се видим.
И всеки път като ти казвах, че те обичам, наистина го мислех.
Трябва да затварям.
- Дейвид, не затваряй...
Мръсник такъв! Как смееш да ми говориш така и после да затвориш?
О, чудесно! Имаш си пистолет.
- Съжалявам, Сара.
Аз наистина те...
- Не ми казвай, че ме обичаш, Дейвид!
Отвращаваш ме! Защото аз те обичам, Дейвид. Обичах те. Не знам защо, но те обичах.
И какво като си имал скапан ден. Познай какво? Аз също!
Днес разбрах, че годеникът ми се чука с моята шаферка.
Искаше ли да я чукаш и на годежното ни парти?
Да я чукаш на леглото ни? Това ли те възбужда?
Как разбра, че е Уенди?
- Трябва да съм сляпа за да не разбера.
Знам всичко.
Оплесках всичко.
- Да, точно така.
Дори не знаеш колко много.
Какво искаш да кажа?
- Да не мислеше, че няма да разбера?
За толкова тъпа ли ме мислиш?
- Никога не съм те мислил за глупава.
Щом искаш да седиш в този хотел и да драматизираш още повече, давай.
И двамата знаем, че няма да се самоубиеш.
Не те съжалявам и не се чувствам виновна за това.
Защото те мразя. Мразя те заради това, което ми причини!
Вярваш ли ми?
Дано си получиш заслуженото.
Ало?
- Здравей, къде си?
Сега ли? В колата си, защо?
Е, от дума на дума, тя знае за нас. Знае, че си била ти.
Скъпа Сара...
О, не! Откраднали са ми колата.
Уиспър, и все пак ме изчука.
Всеки ден някой безличен сноб изскача пред автобуса и край.
Наречете го съдба, божия воля. Този непознат идиот например
през целия си живот е хрупал фъстъци, учил математика и пестил за черни дни.
За да свърши като мазно петно върху предното стъкло на 10 тонен автобус.
И да бъде запомнен като бедния тъпак, който го блъсна автобус.
Бог убива истински вярващи и добри души всеки ден.
Всевишният има достъп до всяко кътче на света и то само защото хората си мислят,
че безумната му касапница е част от някакъв божествен план.
Майната му! И аз имам божествен план и то почти толкова добър колкото неговия.
Никой си няма и понятие защо господ очиства хора.
Но днес всички ще разберат защо аз го правя.
Добро утро, Дейвид.
- Не съвсем, Ханк. Виждал съм и по-добри.
Здравей, Дейв.
- Добро утро, Дейвид.
Г-жо Чапмън, може ли за секунда?
- Разбира се, Дейвид.
Винаги имам време за такъв мил, млад човек като теб.
Намалете грима поне малко. Когато се потите, изглеждате като долнопробна курва.
Направо ни изкарвате акъла!
Хайде, бъди добричка!
Добро утро, Дейв! Как си днес?
- Вися над бездната на косъм, Кени.
Но като изключим това, всичко е супер!
Тежка вечер ли, Дейвид?
Отивай си вкъщи, Марта.
Какво?
Отивай си. В деветия месец си, за бога. Пълни глупости са, че не ти дават отпуск.
Наистина бих искала, Дейвид, но и не искам да изгубя работата си.
Сигурност за работата или за нероденото си дете? Интересен въпрос.
Да видим ще мога ли да ти помогна с размислите върху него.
Водите ти изтичат, получаваш контракции и припадаш върху корема си
като смазваш детето си и това става тук, когато няма никой наоколо.
Ще си лежиш тук като медуза.
Чуй ме, Марта, наистина не ти трябва да си тук.
Иди си вкъщи.
ДОСТЪПЪТ ОТКАЗАН
Хубав костюм.
Отива ти.
Защо не мога да достъпя файловете си?
Ами, само банкови служители имат достъп до файлове на банката.
Джуди, в заседателната зала. Веднага!
Мерил, един бърз въпрос.
Помисли, колко благодарна би била, ако това бъде новото ти бюро?
Знам какво искаш да кажеш.
Добро утро, г-жо Крабтри.
Не изглежда добре.
ЗАЕМЪТ ОДОБРЕН
Ето една стара жена, която има проблем...
Има толкова пари, които не знае какво да прави.
Благодаря ви, че избрахте нашата банка. Приятен живот.
Виждала ли си Дейвид тази сутрин?
- Да, изглеждаше ужасно. И се държа странно.
Какво искаш да кажеш? Къде е той?
Не знам. Беше плашещ.
Какво, по дяволите, става тук?
Бил, много мило, че се отби. Аз само си пикаех на дядо ти.
Моля те влез, седни. Сега свършвам.
Баба ми много обичаше горещите лета. Аз лично не особено, а и доста я мразех.
Дай ми хладен ветрец, топло какао и ще съм щастлив като куче, лижещо топките си.
Знаеш ли малкото ми име?
Чарлс. Чарлс Дейвид Уолш.
Но знаеш ли какво? Защо не ме наричаш Чък?
Алън е твоето малко име, но защо пък да не те наричам Ал?
Работя тук от две години. Две години, а ти не знаеш малкото ми име.
Уплашен ли трябва да бъда сега?
- Нека да довърша!
Не бъди груб. Аз седях там вчера и слушах глупостите,
излизащи от смрадливата ти уста, така че отпусни малко.
Докъде бях? Не мога да се сетя. А, да. Целите...
Ли Харви Осуалд, Джеймс О'Рей, Джон Уилкспут, какво общо имат те, Ал?
Две неща.
Всички са убивали хора.
И са известни с пълните си имена.
Марк Дейвид Чапмън застрелва Джон Ленън точно пред входната му врата.
Не Йоко, а Джон.
Кажи ми, че светът е справедлив.
- Не е.
И се опитай да си го спомниш, докато кървящият ти задник се подмята
помежду негрите в затвора "Сан Куентин".
Хайде.
Не ти стиска.
Танцуваш върху последния ми останал здрав нерв.
А аз мразя танците. Сигурен ли си, че не ми стиска, че съм нещастник т.н.?
Просто трябва да дръпна спусъка и да разпилея мозъка от шибаната ти глава.
Простичко, виждаш ли? Ти ще си слабото звено в твоя банкерски род!
Мъртъв си, точка. Приеми го!
Точно както казах. Страхлив нещастник.
Гартън и аз поне бяхме съгласни за едно. Животът не е справедлив.
Ако беше, той щеше вече да е мъртъв.
Някои хора ще кажат, че не му е било времето. Че съм дошъл с пистолета за друго.
Че съм бил инструмент на по-висша воля.
Искате да вярвате в това ли? Нямам нищо против.
Аз мисля, че единствената вселенска истина, доказана от този шибаняк е, че...
Точно когато си мислите, че нещата не могат да станат по-безумни...
... те стават.
Няма да повтарям. Всички на пода!
СЛУЖИТЕЛ НА МЕСЕЦА
Няма да повтарям. Всички веднага на пода!
На пода! Живо!
Не!
- Домъкни си дебелия гъз тук!
Набирай кода веднага!
- Ама аз не го знам.
Ханк! Дай им кода!
Кода?
- 8, 9, 0, 1.
8, 9, 0, 1.
Сядай веднага!
Движи се, шибаняк!
- Ти, долу! Хайде!
Долу!
Мърдай, смрадливецо!
- Добре, добре!
Бързо!
Отключвай!
- Моля, не стреляйте.
Нямам ключ!
- Мамка му!
Аз имам един, ето.
- Грасиас!
Искате ли да умрете?
Ще ви пръсна главите! Не ми пука!
Тъпа кучка!
Хайде! Да се раздвижим!
Дейвид...
Хайде, хайде!
Да вървим, човече!
Остави я!
Бързо!
Дейвид!
Тръгвай, копелдако, тръгвай!
Това е тъпо. Много тъпо.
Получихме данни от лабораторията за останките на Дейвид. Разпознати са.
Не бих искал да ви притеснявам, но имам още няколко въпроса.
Разбирам ви.
- Значи не се е прибирал след мотела, така ли?
Да, оставих го в хотела. В три часа сутринта.
Той пиеше ли или...
- Не.
Подсказа ли ви някак, че възнамерява да...
- Аз отмених годежа ни.
Не знаех, че е бил уволнен същия ден. Дошло му е прекалено...
Обадете ни се, ако имате нужда от нещо.
Спасил живота на приятели и колеги.
- Ние, които познавахме Дейвид...
Никога не сме очаквали да направи такова нещо и какво се е случило после...
Но знаем, че той спаси живота на много хора днес.
Полицията получи изненадващо разкритие по случая, когато
пожарникари, погасявали експлозия близо до склад в западна Ковина
Открили изгорял микробус. След огледа съдебните лекари
идентифицираха останките от тялото на Чарлс Дейвид Уолш.
Какво по дяволите? Не мога да повярвам!
По всеки канал чувам само "Герой, герой", а няма нищо за обира.
Дрънкаш за това от вече 3 дни. Кога ще спреш да мрънкаш?
Две години се скъсах да измисля всичко. И всичко, което трябваше да стане, стана.
А тази тъпа новинарка ме изкара герой!
Добре метнахме ченгетата. Аз съм мъртъв, ти невидим.
Имаме 9 милиона долара и никой не ни търси, така че млъквай!
А ние какво да кажем...
- И от теб ми писна вече!
Писна ми и от двамата. Прибирайте и се махайте!
Момчета, така се карате, че ви чувам чак в другата стая.
Защо не ми го впишеш в банковата атестация?
Може и да го направя.
Не толкова силно. Още ме боли.
Глупости, мили. Нали затова са бронежилетките?
Защо не използвахте халосни?
- И аз така казвах. Ето.
Всички трябва да се отпуснем и всеки да хваща пътя.
О, каква майсторска работа. Изглеждам толкова слаб.
Ей, Джак?
- Да, Ерик?
Пиленцето още ли диша?
Пиленце, дишаш ли още? Май не.
Харесваше ми. Защо го уби?
Част от плана. Знаеш добре.
А, хубаво е, че си помисли и за мен. Ако ти трябва зъболекарска помощ...
Ей, палавнико, зъбите са трудна работа. Ти само направи зъбни снимки на телата.
Джак, нека видим какво точно направих. Аз предоставих на полицията фалшиви
зъбната картина на нашия герой, които паснаха на нещастника,
който изгорихме в микробуса. Микробусът, който аз карах.
И се правих на малоумен. Или беше ти? О, боже!
Ти беше, нали? Извинявай, не знаех.
О, хубава чанта.
- Благодаря, беше подарък.
Е, ти накъде си се запътил?
Кабинетът ми още е затворен, така че ще ида да преброя печалбата.
Тази част я мразя. Прощаванията.
Чувствам се като Дороти, която си тръгва от Оз.
Ти ще ми липсваш най-много, плашилце.
Ще се грижиш за себе си, нали?
- Да, ти също.
Джак, наумих си число между едно и десет.
- Ами... шест.
Толкова близо беше. Беше "Шибай се"!
- Много ви благодаря, госпожо.
Е, трябва да вървя. Ще ида вкъщи, ще си взема душ, защото днес
отново отваряме и трябва да се срещна с оплаквачите.
Добре, нека отново преговорим за да сме напълно сигурни.
Значи ще се върнеш на работа за още два месеца и после...
Просто повече не мога да работя тук. Трябва да се махна. Трябва да...
Да отида другаде. Всяка нощ от обира насам сънувам кошмари.
Не искам да задържам всичко в себе си. Искам да започна нов живот.
Или нещо подобно.
Добра е.
- Прекрасна е.
Няма да се видим доста време, затова, момчета, не се забърквайте в неприятности...
Джак, ще го наглеждаш ли?
- Да.
Не искам да ставам сантиментален, но ти се справи чудесно.
Благодаря ти, Джак.
Казвам се Уайът, можеш така да ми казваш.
- Добре.
Благодаря ти, Уайът.
Пази се, слънчице.
- Ако и ти се пазиш.
Добре, тъпчо, грижи се за ръката си, парите ми и ще се видим много скоро.
Не мога да дочакам.
- Обичам те.
Вярваш ли ми?
- Вярвам ти.
Ще се видим, когато се видим.
- Да.
Какво дупе има само.
Мразя да гледам как идва, но обичам да я видя как си отива.
Да си разделим дела й и да се махаме. Трябва да хващаме самолет.
През вените ти тече направо ледена пикня.
Как можеш да напуснеш такава жена?
- Лесно.
Добре, аз ще докарам колата, а ти стягай багажа.
Нещо не е наред ли?
- Успяхме. Ти и аз, човече.
Точно така!
- Чуй, съжалявам, че ти се нахвърлих там.
Трудно ми е да призная, но беше прав. Бях се унесъл. Мислех, че съм влюбен.
Майната й на Сара, майната й на Уенди.
Не бих се справил без теб. Благодаря ти, Уайът.
Оглупя по едно време. Сладурана беше, вярно...
Ти си актьор, човече. Длъжник съм ти.
- Не, не си.
Чувствам се кофти. Знаеш, че съжалявам, нали?
- Да.
Да, прав си, няма да мисля повече за това. Само се чудех...
Аз трябва да ти благодаря. Не само за мангизите... Е, майната му!
Ти си единственият истински приятел, който...
О, млъкна най-сетне.
Какво? Няма ли да чуя още една велика реч?
Ти ме изгори. Сега аз изгорих теб.
Е, колкото по-скоро се махнем, толкова по-добре.
Е, как върви? Колко ли струва почистването на такава стая?
Със сигурност не знам.
Представяш ли си изражението на чистачката, когато дойде...
и ви намери всичките мъртви?
Вероятно сте разочаровани от развитието на нещата.
Но какво да правиш...
Ако искаш да играеш играта, а някой е по-добър играч от теб,
Трябва да се предадеш. Живей и се учи.
Или пък не.
Но поне сега знам, че всичко в моя живот е било илюзия.
Просто не знаех колко голяма е тя.
Добрите новини са, че най-накрая постигнах пълно просветление.
А лошите...
Че трябваше да получа куршум в главата за да го открия.
Това е заради подигравката с вселенската справедливост.
Е, може би наистина накрая си получаваш заслуженото.
Може би господ наистина има божествен план.
Ако е така, успех в разгадаването му.
Мисля, че Буда го е разбрал най-добре. Животът e велика игра.
Тъкмо когато мислиш, че си разбрал всичко и опознал всеки играч...
Истината се разкрива.
А истината е, че всичко, което си мислил, че знаеш е било илюзия.
Всичко.
Мразя да ходя на зъболекар.
Липсваше ми. Вярваш ли ми?
- Вярвам ти.
Нирвана, бейби. Нирвана.
Ей, имам нещо да ти покажа.
Скъпи, би ли засилил огъня в камината, замръзва ми дъха направо?
Ей сега идвам, скъпа.
Не те съжалявам и не се чувствам виновна за това.
Защото те мразя. Мразя те заради това, което ми причини!
Вярваш ли ми?
Дано си получиш заслуженото.
Ало?
- Здравей, къде си?
Сега ли? В колата си, защо?
Е, от дума на дума, тя знае за нас.
Но откъде е разбрала за мен?
Тъпак.
Дербито на мъртъвците, Джак. Искаш ли да направиш мангизи или не?
Ще ти дам Джими Ригс. Повръща кръв, няма да го бъде!
Сега да си видиш муцуната, Бъгзи!
Казах ти да не ми викаш така! Бъг, а не Бъгзи!
Ти пък какво се пулиш, бе?
Превод и корекции:
Превод и корекции:
-
Превод и корекции:
-=
Превод и корекции:
-= F
Превод и корекции:
-= F o
Превод и корекции:
-= F o z
Превод и корекции:
-= F o z z
Превод и корекции:
-= F o z z y
Превод и корекции:
-= F o z z y =
Превод и корекции:
-= F o z z y =-