Cast Away (2000) (Cast Away CD2.sub) Свали субтитрите
Вятърът го отнесе.
Вятърът го отнесе!
Хайде, хайде.
Успях. Успях.
Огън!
Ето ти!
Разпали се! Хайде!
Ето! Хайде!
Това е сигнален огън!
И изписва S.O.S !
Това е метеоритен дъжд!
Светулки! Давай! Бягай!
Свободен си! Свободен си!
Да!
Да!
Вижте какво създадох!
Аз запалих огън!
Аз запалих огън!
Сигурно обичаш раци.
Беше точно на време.
Не можех да ям повече кокосови орехи.
Кокосовото мляко е естествено разслабително.
Нещата, които Джилигън никога не ни каза.
Доста добре направен огън а, Уилсън!
Значи... Уилсън.
Единадесет и половина часа
пътувахме от Мемфис.
Около 475 мили в час.
Значи си мислят, че сме точно тук.
Но
загубихме радио контакт
и около час заобиколяхме бурята.
Значи това е разстояние от колко, 400 мили?
Четиристотин на квадрат.
Прави 160,000...
по пи... 3,1 4.
Петстотин и две хиляди четири...
Ще ни търсят на площ от 500,000 кв. мили.
Два пъти повече от Тексас.
Може никога да не ни открият.
Този зъб направо ме убива.
Започна да ме боли по малко от време на време,
но сега вече ме боли непрекъснато.
Непрекъснато.
Слава Богу, че тук няма много за ядене,
защото не мисля, че ще да мога да го сдъвча.
Ще си смуча кокосовите орехи и раците.
Само като си помисля,
че избягвах да ходя на зъболекар
като от чума.
Отлагах всяка възможност. Но сега,
o, какво не бих дал...
да има зъболекар тук, в тази пещера.
Всъщност иска ми се ти да беше зъболекар.
Да.
Д-р. Уилсън.
Искаш ли да чуеш нещо смешно?
Зъболекарят ми в Мемфис
се казва д-р Джеймс Спалдинг.
Много по-хубава е на живо.
Четири години по-късно
Млъкни!
„Бейкърсфийлд"?
Бейкърсфийлд!
Tова може и да стане.
Tова може и да стане.
Двадесет и две. Четиридесет и четири въжета.
Четиридесет и четири въжета. Значи...
Трябва отново да направим въже.
Уилсън, трябва да направим страшно много въже.
Осем ивици от тези растения.
Tова е 24 от парче.
Това прави 100... 160.
Днес сме тук.
Това ни дава още месец и половина до март и април,
когато е най-добрата ни възможност да хванем...
...най-високата точка на прилива и бриз от сушата към морето.
Трябват ни... Трябват ни 424 фута
добро въже, плюс още 50 фута, да кажем за други нужди.
Закръгляме го на 475 фута добро въже.
Ако правим средно по 15 фута на ден
Трябва и да го построим
трябва да го съхраняваме, трябва да го пуснем.
Ще бъде напрегнато.
Времето не е достатъчно.
Но ние...
Живеем и умираме според времето, нали?
Нека не извършваме греха да обръщаме гърб на времето.
Знам.
Знам.
Tова е.
Остана само това.
Проверих целия остров. Само това е останало.
Няма да ни стигне.
Не стига.
Можем да направим още малко от видеокасетите.
Да. Не, имаме време.
Имаме. Имаме време. Виж!
Вятърът още духа от запад.
Знам!
Да, знам... знам къде има 30 фута допълнително въже!
Но... Но няма да се върна там.
Tам, там. Tам, виждаш ли? А?
Tам. Доволен ли си?
Непрекъснато ли трябва да повдигаш въпроса? Не можеш ли просто да го забравиш?
А? Беше прав.
Беше прав. Добре е, че направихме пробата,
защото нямаше да стане толкова лесно.
Щях да падна на скалите.
Щях да си счупя крака, гърба или врата. Кръвта ми щеше да изтече.
Но все пак това беше единствената ми възможност в онзи момент.
Кога беше това? Преди година?
Нека просто да го забравим.
Какво искаш да кажеш?
Ами...
може пък и да успеем.
Минавала ли ти е тази мисъл?
Ами, по-скоро бих опитал в океана
вместо да остана тук и да умра на този скапан остров
и да прекарам остатъка от живота си, говорейки на някаква проклета топка за волейбол!
Затвори си устата.
Уилсън! Уилсън!
O, Боже! Уилсън!
Никога повече няма да правя така!
Добре ли си? Добре ли си? Да.
Да, аз те познавам.
Познавам те. Познавам те.
Добре ли сме?
Добре.
Още ли си буден?
И аз.
Страх ли те е?
И мен.
Добре. Тръгваме, Уилсън.
Няма да се притесняваш за нищо.
Аз ще управлявам лодката.
Ти само се дръж.
Още не! Чакай!
Още не! Още не!
Още не!
Готов, Уилсън!
Чакай!! Чакай, Уилсън!
Мисля, че успяхме!
Мисля, че успяхме!
Уилсън!
Мисля, че успяхме!
O! Изчезнаха!
Не знам защо!
Къде е Уилсън?
Къде е Уилсън?
Уилсън, къде си?
Уилсън!
Уилсън!
Уилсън!
Уилсън!
Идвам!
Уилсън!
Уилсън!
Уилсън...
Уилсън!
Уилсън!Уилсън!
Уилсън!
Уилсън!
Съжалявам!
Съжалявам, Уилсън!
Уилсън, съжалявам!
Съжалявам!
Уилсън!
Не мога!
Уилсън!
Уилсън!
Аз... съжалявам.
Съжалявам.
Съжалявам.
Keли.
Keли.
Keли.
Ало? O, как си?
Добре.
Четири седмици по-късно
Четиридесет и пет минути.
Едно "Д-р Пепър".
Две кубчета лед.
Обичам лед.
Добре, плана е такъв.
Самолета каца, ние излизаме,
и ще има малка церемония направо във хангара.
Фред Смит ще каже няколко думи.
Трябва само да се усмихнеш и да кажеш „благодаря ви"
След това ще ти заведем да видиш Кели.
Тя наистина ли ще бъде там, а?
Ами, така го уредихме.
Ако си сигурен че наистина искаш да го направиш.
А, да, да. Да.
Не знам какво да й кажа.
Какво за Бога да й кажа?
Чък, Keли трябваше да те забрави.
Така ли?
Мислеше, че си мъртъв.
Погребахме те.
Имаше погребение, ковчег и надгробен камък.
Всичко.
Имаше ковчег?
Какво имаше в него?
Ами всеки сложи по нещо.
Мобилен телефон или пейджър, снимки.
Аз сложих няколко диска на Елвис.
Значи сте ме погребали,
а след това сте погребали и Мери.
Стан, страшно съжалявам, че не бях тук, когато Мери е умряла.
Трябваше да съм тук вместо теб, а не бях.
Страшно съжалявам.
Преди четири години,
семейството на ФедЕкс загуби четирима синове.
Tова беше ужасен и трагичен ден.
Но днес един от тези синове,
Чък Ноланд, се завърна.
Чък, добре дошъл.
Само преди секунди Фред Смит приветства с добре дошъл Чък Ноланд.
- Мишел?
- Толкова невероятно и удивително е да възкръснеш.
- Ами, толкова е изумително, че лично Фред Смит го приветства с добре дошъл.
И Ферд призна че, „докато времето не чака никого,
ние отделяме време да спрем и да уважим един от нас."
Е, това е скъпо спиране.
Аз... аз съжалявам. Сигурно съм сбъркал мястото.
Не, точно където трябва сте.
Сигурно не ме помните. Преди пет години се срещнахме.
Джим Спалдинг ви препоръча.
А, да, да.
Аз съм съпругът на Keли.
Джери Ловът.
Keли искаше...
Keли искаше да бъде тук...
Вижте, за всички е много трудно.
Не мога да си представя колко е трудно за вас.
Keли,...
Беше й тежко.
Първо, когато помисли, че те е загубила...
a сега трябва да се справи с това.
Объркващо е.
Тя е...
Тя е... някак си е объркана.
Mоже би трябва да й дадем малко повече време.
Както и да е,
съжалявам, че...
Добре, хора, да вървим.
Купонът свърши. Да си вървим в къщи. Да си вървим в къщи.
Определено ще трябва да слезеш до DMV.
Добре, Mейнард, да вървим. Чък имаше тежък ден.
- Трябва накратко да му кажа за срещите утре...
- Знам.
със счетоводителите и адвокатите, нали?
Ще се видим рано-рано утре.
- Ей, Чък, добре дошъл. Обичаме те.
- Бека, трябва да говоря с теб.
Нали знаеш, Чък, трябва да наваксаме с риболова.
Пази се.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
Всичко необходимо ли имаш? Добре.
Ако ти трябва нещо, само кажи
Ще се видим утре сутринта.
Поспи малко. Утре ни чака още един тежък ден.
Има много писане по възкресяването на един човек.
- Утре ще те върна в света на живите, човече.
- Чао, Чък.
- Пази се.
- Утре.
Утре ще те възкресим.
Колко ще се бавиш, човече?
Ами..
...това за колко време ще ми стигне?
- Около десет минути.
Будна съм.
Видях таксито ти да идва.
Влизай, не стой под дъжда.
Видях те в центъра днес,..
очаквах да бъдеш там.
Чакай да ти донеса кърпа.
Спят.
Ако влезеш, ще ти направя кафе.
Хубава къща.
Да, имаме и хубава ипотека.
Как се казва дъщеря ти?
Kaти.
Kaти.
- Красиво момиченце.
- Палава е.
Дай да изясним едно нещо.
Имаме професионален футболен отбор, но той е в Нешвил?
Ами, да. O, Боже мой. Добре. Бяха в Хюстън.
Първо бяха Ойлърс, сега са Титаните.
Хюстън Ойлърс са Титаните от Тенеси?
Да.
Но това не е всичко.
Миналата година стигнаха до Супер купата.
- И аз го пропуснах.
- Щеше да умреш. Беше страхотно.
Почти спечелиха с един ярд. Един гаден ярд точно на края.
Имам обикновено мляко, 2% и обезмаслено.
Нямам от това, което ти харесваш.
Не се притеснявай.
Какво стана с доктората ти?
Не си ли д-р Кели Фриърс-Ловет?
Когато...
когато самолетът ти се разби,
всичко някак си остана на изчакване.
Мисля отново да започна.
Дойдох да ти дам това.
O, Боже мой.
Съжалявам, че не стана.
Запазих снимката.
И без това беше избеляла.
Искам да го вземеш. Подарих ти го.
Tова е семейна реликва, трябва да остане в твоето семейство.
Tова ми остана от тебе от момента, когато падна до сега.
Казаха, че не са разбрали какво е причинило катастрофата.
Вероятно някой погрешно надписан опасен материал се е възпламенил.
Значи, корабът те е намерил тук.
Носил си се около 500 мили.
Tук е бил островът ти,
на около 600 мили на юг от островите Кук.
Това са координатите за издирване.
Корабите кръстосваха напред-назад със седмици, докато ви търсеха.
Не трябваше да се качвам на този самолет.
Не трябваше да излизам от колата.
Искам да ти покажа нещо.
Ела.
Tова е... Tова е колата ни.
Запазила си колата ни.
Добре, странно е.
Добра кола е.
Навява много спомени.
Два много хубави спомена.
O, онази екскурзия до Залива, да.
Мога ли да я карам?
Колата е твоя.
Добре, защото таксито ми... таксито ми си тръгна.
А...
Чакай да извадя някои неща от багажника.
Мислиш ли да имаш още деца?
Не знам.
Малко съм объркана в момента.
Е, трябва да имаш.
Наистина мисля, че трябва да имаш.
Бих имал още.
Е, какво сега?
Не знам.
Наистина не знам.
Каза, че ще се върнеш веднага.
Много съжалявам.
Аз също.
Чък!
Чък!
Чък!
Винаги съм знаела че си жив.
Знаех си.
Но всички казаха, че трябва да спра да казвам, че...
че трябва да те забравя.
Обичам те.
Ти си любовта на живота ми.
И аз те обичам, Keли.
Повече от колкото можеш да си представиш.
Чък?
Трябва да се прибираш.
И двамата решихме уравнението и...
Keли е събрала две и две.
Знаеше, че трябва да ме забрави.
Аз събрах две и две, знаех, че...
ще я загубя.
Защото никога нямаше да се измъкна от онзи остров.
Щях да умра там,
напълно сам.
Щях да се разболея или да се нараня или Бог знае какво.
Единствения избор, който имах,
единственото нещо, което можех да контролирам
беше кога и как
и къде щеше да се случи това.
Затова... направих въже.
И се качих на върха, за да се обеся.
Но трябваше да го проверя, нали?
Разбира се. Нали ме познаваш.
И тежестта на пъна
счупи клона.
И аз... аз...
Дори не можах да се самоубия, както исках.
Нямах власт над нищо.
И тогава това чувства ме обгърна като топло одеало.
Някак си...
знаех,..
че трябва да остана жив.
Някак.
Трябваше да продължа да дишам,..
дори да нямаше причина да се надявам.
Логиката ми казваше, че никога няма да видя това място отново.
И това и направих.
Останах жив.
Продължих да дишам.
И един ден цялата тази логика се оказа грешна,..
защото прилива...
дойде, позволи ми да отплувам.
И сега, ето ме.
Върнах се...
в Мемфис и говоря с теб.
В чашата ми има лед.
И отново я загубих.
Толкова съм тъжен, че нямам Keли.
Но съм толкова благодарен, че беше с мен на онзи остров.
Знам какво трябва да направя сега.
Трябва да продължа да дишам.
Защото утре слънцето ще изгрее.
Кой знае какво ще донесе прилива?
Ало!
Ало!
ФедЕкс!
- Изглеждате сякаш сте се загубили.
- Така ли?
На къде сте тръгнал?
Тъкмо щях да реша.
Това е 83-та Юг.
По този път ще излезеш на l-40 Изток.
Ако завиеш на дясно,
ще отидеш в Aмарило, Флагстаф,..
Калифорния.
Aко завиеш насам,
няма да видиш жива душа чак до Канада.
Разбрах.
Добре тогава.
Успех, каубой.
- Благодаря.
Субтитри THIEVERY StudiO