They (2002) Свали субтитрите
Мамо?
Мамо!
Добре ли си?
Не, страх ме е.
Просто гръмотевица.
- Знам, но се боя от тях.
Може ли да спя при теб?
- Вече си почти шестгодишен, Били.
Важно е да се научиш да спиш в своето легло.
Дори ако има гръмотевици и мълнии?
- Дори тогава.
Но, мамо...
- Какво?
Идват за мен, когато се стъмни.
Миличък, никой не те преследва.
Освен може би аз, ако не заспиш. Разбра ли?
Добре. Ще провериш ли?
- Тъй вярно, сър.
Искаш ли да погледнеш?
С татко ти сме долу. Ако си завиеш главата, си в безопасност, нали?
Да.
- Добре.
Ще оставя вратата открехната.
Приятни сънища.
Мамо?
Мамо?
Мамо!
ТЕ
19 години по-късно
Мама е. Не мога да дойда в петък...
- Нищо ново.
Но ти си пий хапчетата.
-Да, мамо.
Джулия, д-р Краули е.
Може да защитиш дисертацията си на 13-и. Да речем в 9 ч.
Потвърди ми възможно най-скоро.
Джулс, линейката е с повредено бутало и ще работя в друга смяна.
Тази вечер съм свободен, а ти?
Джулия, Ким е. Влез в 21-и век, направи си електронна поща.
Мразя електронната поща.
Приеми го като "любовна среща".
Почивката може да отпусне трескавия ти мозък.
Не мога да изляза. Трябва да уча.
И не казвай, че трябва да учиш. Ще дойда да те взема в осем.
Посвети му цяла година. Подготви дисертацията си...
Остава само да я защитиш, нали?
И да стана магистър.
- После ще ми правиш психоанализа.
Това го мога и сега.
Нека запазя някои неща в тайна.
Възпитан от родители с пуритански разбирания,
ти си трудолюбив,
безобразно честен
и много, много съпричастен.
Сега е мой ред.
Отгледана от властна майка,
ти си пламенна, амбициозна до крайност
и съвсем малко своенравна.
Своенравна?
- Поддаваш се на настроенията си.
Значи, че имаш чувства, а това е хубаво, повярвай ми.
Затова си пасваме толкова.
- Телом и духом.
Да играеш добре билярд е признак за изисканост.
Кой го казва?
- Някакъв мъртъв англичанин.
Какво искаш да ти кажа? У дава ми се.
Да видим така ли ще е, ако има някакъв залог.
Двайсетачка, ако я вкараш.
- Добре.
Не се изсилвай.
Още веднъж. Двойно или нищо.
Амбициозна до крайност, нали?
Парите са си твои.
Добре, започваме...
Здрасти, как сте?
- Здрасти.
Извинявай, че сме вкъщи.
Ние просто... Бяхме...
Рийс ни върза тенекия и решихме да останем вкъщи.
Заплахата от спиране на тока става съвсем реална.
Като стана дума, платихте ли сметката за тока?
Да ти кажа, Пол...
- Ела.
Решихме, че няма смисъл да плащаме за нещо, което няма да получим.
Пак са ви уволнили.
Да.
Нали пак ще ни помогнеш?
Само докато си стъпя на краката.
- Няма да е за дълго.
Ако някой влезе в стаята ми, ще го убия.
Разбрано.
Точно за това говоря...
- Не съм виновен аз.
Най-сетне сами.
Ще се обадиш ли?
- Трябва. Може да е Краули.
В петък вечер?
- Търсих го на пейджъра.
Ало?
Били... Здравей.
Какво има?
Не мога да дойда веднага.
В момента съм заета. Може да се видим утре.
Добре, ще дойда при теб.
Ще съм там до половин час.
Добре, довиждане.
Какво има сега?
- Не каза.
Но явно е много зле.
- Постоянно е като изперкал.
Знаеш какво е преживял.
- Не е само той.
Знам, че сте близки и нямам нищо против,
въпреки че се познавате от петгодишни.
Но не можеш да очакваш по-голямо разбиране от един смъртен.
Не си кой да е смъртен.
Няма да се бавя.
Джулия?
Били?
Господи, едва те познах.
Какво има?
- Изглеждам зле, а?
Ужасно. Какво е станало с ръката ти?
Трудно е за обяснение.
- Опитай.
Те са тук!
- Кой?
Има смущения на тока заради бурята.
Не, не е така. Чуй ме...
Помниш ли кошмарите, които имахме?
- Като деца ли?
Набелязани сме. Сега са се върнали.
- Кой?
Виждаш ли?
- Кое?
Като чуеш бебе или дете да плаче, не спирай на едно място.
Децата ги усещат. Това е предупреждение.
Те повреждат електрическата мрежа. Осветлението, телефоните...
Били, престани! Не говориш смислено. Кажи какво се е случило.
Казвам ти го. Не могат да стоят на светло, затова се крият в мрака.
Проучих всичко, чета много...
Не мисля, че съм единствен. Според мен и По ги е видял.
Писанията му са мрачни и безнадеждни. После е полудял.
Не знам за какво говориш.
Разбира се. Работя нощем, за да спя през деня!
Собствената ми майка ме гледа, сякаш трябва да ме държат под ключ.
Опитах се да намеря други като нас. Исках да видя само аз ли съм.
И знаеш ли какво открих?
Какво?
- Никой не може да ми помогне.
Аз ще ти помогна.
- Не можеш!
Не биваше да те търся.
Постъпил си правилно. Опитай се да ми го обясниш.
Страх ме е.
Страх ме е.
Няма от какво да се боиш.
- Грешиш.
Били.
Съжалявам.
- За какво?
Не...
Ало?
Ало?
Пол?
Пол?
Джулия, какво има?
Джулия, престани!
Джулия, недей!
Няма да те нараня! Ще стоя тук.
Чуй ме, скъпа.
Няма от какво да се боиш.
Как съм се озовала тук?
Трябва да си ходила насън.
Радвам се, че дойде.
Хубаво е да видя някого, роден след 1950 година.
Здравейте.
Откъде познаваше Били?
- Бяхме приятели от деца.
Аз съм Джулия.
Да...
Били говореше много за теб. Аз съм Сам,
а това е съквартирантката ми.
- Тери.
С Били и Сам бяхме много близки в колежа.
Била си с него, нали?
Вечерта, когато...
- Да.
Съжалявам.
Каза ли ти нещо?
Нищо, което да разбера. Беше доста несвързано.
Сякаш пак беше дрогиран.
Той пиеше ''Прозак''.
Явно не е подействало.
Извинете.
Какво?
Исках само да се извиня за коментара на Сам преди малко.
Понякога говори, преди да помисли.
Няма нищо. Просто в момента съм свръхчувствителна.
С всички ни е така.
Виждахте ли се често напоследък?
Да, докато не се пренесе тук преди 3 месеца.
Знаеш ли какво се е опитвал да ни каже с всичко това?
Може да е планирал дълго пътуване.
Или се е боял от тъмното.
- Чувството ми е познато.
Имала си кошмари като дете, нали?
Били ли ти го каза?
Известно време говореше само за това.
Това е причината той, аз и Сам да се сближим.
Всички сме го преживели.
- Какво?
Щуро, нали?
Сприятелихме се първата година. После Били каза, че ни е издирил.
Тогава беше като обсебен.
- А в последно време?
Идва при мен няколко пъти. Каза, че имаме един и същ проблем,
но трябва да стоим на светло.
Трябвало е да приема думите му по-сериозно,
но бях свикнала да се държи налудничаво. Не ми е хрумвало,
че същото може да стане и с нас.
Ти си нанизът от дни, събрани като копринени мъниста...
Джулия!
Здрасти, миличка.
Добре дошла у дома.
Пиян ли си?
- По-скоро опиянен.
Стига, пийнах само две бири.
Защо си толкова враждебна?
- Катастрофирах.
На път за вкъщи преживях злополука.
Пострада ли?
- Не.
Разкажи ми какво стана.
Карах по празния път и... Нещо изскочи отпред,
ударих спирачките и едва не паднах в канавката.
Блъсна ли въпросното ''нещо''?
- Не знам.
Мисля, че не.
Като че ли видях...
Не съм съвсем сигурна какво се случи.
Животно ли беше?
- Не мисля.
А какво тогава? Извънземно?
Трябваше да се досетя, че ще ми се надсмееш!
Какво искаш да кажа?
- Не знам.
Знам само, че нещо ме уплаши.
Вдругиден е защитата ми и не ми се искаше да те заварвам
да фиркаш с тъпите си съквартиранти!
Нека ти кажа как прекарах времето си аз.
Снощи на магистрала 80 се бяха сблъскали 13 коли.
Последните 24 часа вадих мъртъвци от колите.
Има разлика между преживяното от мен и от теб.
Твоето е в главата ти, а моето - тук отвън.
Недей да объркваш тези два свята.
Били трябва да е попълвал този дневник от детството си,
затова решихме, че може да проявиш интерес.
Може би ще успееш да намериш някакъв смисъл.
Напълно умопомрачени неща.
Като това...
''Видях ги пак под прозореца ми, на алеята.
Винаги са в тъмното, в сенките. Откъде се появяват?
Възможно ли е мракът да е техен вход и изход от нашия свят?
Произход: зли духове, призраци, спотаени в тъмнината.
Само предполагам, че спасението ми е в светлината.
Може би всичко е в главата ми. Кошмар на шизофреник.''
Не изглеждаш никак изненадана.
Говореше за такива неща в нощта, когато умря.
Не е чудно, че е писал за тях.
- Да, права си. Само че...
Чудехме се дали...
Какво?
- Дали наскоро си имала кошмари?
Да, всъщност имах.
Ние - също.
Откакто Били се самоуби, ме мъчи някакво неспокойство.
Все едно някой ме наблюдава.
На 24 години съм, а, когато вляза в тъмна стая, сякаш съм пак на 5.
Стига, всички преживяхме силно травмиращо събитие.
Съвсем естествено е да се появят някакви неприятни чувства...
Значи не помниш.
Какво?
- Колко силни са били тези чувства.
Какво имаш предвид?
Когато бях на 5, видях как сестра ми се удави в едно езеро.
После започнаха да ме връхлитат ужасни кошмари.
Имаше една особено страшна нощ.
Събудих се с неистови писъци.
Родителите ми ме приспали някак си,
а, когато след 2 часа майка ми влязла да види как съм,
не ме намерила.
Търсили навсякъде - на тавана, в мазето, из цялата къща.
Майка ми изпаднала в истерия. Решила, че съм отвлечена.
После баща ми отишъл в задния двор и чул шум от кучешката колиба.
Навел се, надзърнал и ме видял сгушена вътре.
Естествено, протегна ръце към мен.
Тогава го прободох в окото с кухненски нож.
Бях убедена, че не е баща ми.
Смятах, че е демон, дошъл за мен. Бях сигурна в това.
Не съм изпитвала това усещане от дете, но сега го изпитвам,
Сам - също, така че...
Решихме, че и с теб може да е така.
Джулия?
Да, д-р Бут?
- Едва те познах!
Всъщност въобще не мога да те позная, но влизай.
Трудно мога да те приема за онова уплашено момиченце.
Господи, минали са...
Двайсет години.
- 20? Цяло чудо е, че още съм тук.
Е, с какво се занимаваш?
Завършвам магистърска степен по психология.
Чудесно! А как си, като изключим учението?
Не особено добре, д-р Бут. Затова дойдох при Вас.
Не мога да спя. Връщам се към старото положение.
Старото положение?
- Нощните ужаси.
Защо смяташ така?
Преди няколко вечери се събудих в банята
напълно дезориентирана.
Приятелят ми дойде да ми помогне и аз му се нахвърлих.
Наистина прилича на нощен ужас. Случва се и при големи хора...
Но е необичайно.
- Да, така е.
Нощните ужаси може да са част от нормалното детско развитие,
но най-тежките случаи са при деца, преживели тежка емоционална травма.
Доколкото помня, дойде при мен,
малко след като баща ти се самоуби.
- Да.
Значи повторната им поява може да се дължи на стрес или изтощение.
Далече ли съм от истината?
- Не. Не...
Джулия, нека проведем един сеанс. Обикновено не лекувам възрастни,
но, тъй като се познаваме отпреди, може да опишеш какво преживяваш
и тогава ще решим дали е повторение на състоянието ти
или е нещо друго.
Изкарахте ми ангелите.
Извинете.
Какво ли му е минало през главата на Били тогава?
Куршум.
Онова, което минава през главите на всички, преди да се самоубият.
Че мразят живота си, че предпочитат смъртта.
Дрън-дрън-дрън!
Чудя се какво ли е там.
Не го човъркай, иначе няма да заздравее.
И без друго не заздравява. Поне да си доставя удоволствие.
Мисля, че се влошава.
- Може да е рак.
Определено не си в ред, знаеш ли?
Може би трябваше да запиша право.
- Както казах, не си в ред.
Ще изляза, за да опитам да се поосвежа.
Ще се оправиш ли сама?
- Да.
Сигурна ли си?
- Да.
Добре. Довиждане.
Хванах те!
Проклети плъхове.
РАЗБЕРИ ДЕТСКИТЕ СИ СЪНИЩА
Ало?
- Здравей, Джулия. Как върви?
Ужасно. Още съм на глава 4 от книгата на Краули
и не помня половината от другите си източници.
Ако се провалиш, ще ти струва година тормоз и още 20 хиляди.
Но може да е и по-зле.
- Как?
Не знам точно.
Ким, обади ми се по-късно, за да провериш дали съм будна.
Добре, дочуване.
- Благодаря.
ЩАТСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА ДУШЕВНО ЗДРАВЕ
Изпитва емоционални затруднения...
Параноидна заблуда... Твърди, че вижда демони...
Бихте ли включили пак осветлението?
Ехо?
Отворете!
Моля Ви, помогнете ми!
По дяволите!
Според Теорията на Мур, когато чуят чужди на представите им тези,
обектите преживяват дисоциативна дисхармония
или увеличена рефлексивност.
Дисхармонията се изразява
в заблуди за реалността, вследствие на травма в детството
и повишена възбудимост.
Да. Извинете.
С увеличаване на броя на познатите външни стимули,
обектите ще...
Обектите ще се опитат да...
Обектите, които преживяват дисхармония, ще...
Бихте ли ме извинили?
- Да, разбира се.
Джулия е. Оставете съобщение след сигнала.
Джулия, вдигни. Знам, че си там.
Извини ме за онази вечер.
Смятай го за официално извинение.
Искам да чуя как е минала защитата ти. Сигурно си ги разбила,
но са ми интересни подробностите. Хайде, обади се.
Разбирам от намеци.
Но ще те тормозя, докато не ми се обадиш.
Джулия е. Оставете съобщение след сигнала.
Пол...
Ало?
Джулия? Сам се обажда.
Здравей.
Трябва да говоря с теб.
Да?
-Джулия е.
Да, влизай.
Ехо?
Сам?
Потискащо, нали?
Извинявай, че ти се обадих. Реших, че само ти ще разбереш.
Какво?
- Виждаш го, нали?
Не знам какво виждам.
- Но го усещаш.
У сещаш, че се случва нещо лошо, нали?
Да.
- Ето, ти разбираш.
Тери изчезна.
- Как така ''изчезна''?
Снощи не се прибра. Сутринта се обадиха от спортния комплекс.
Казаха, че са открили чантата й.
- Сам, успокой се.
Може да я е забравила в гардеробчето.
И е излязла оттам по бански?
Обади ли се в полицията?
- Да. Нищо няма да намерят.
Изучавам дневника на Били, откакто го намерихме.
Не мога да разбера много, освен...
Сам...
- Не, почакай, чуй ме.
Не мога да проумея всичко, но...
''Отведоха ме в техния свят, когато бях на 5, и ме белязаха.
Белязват само деца, които изпитват ужас нощем.''
Чуй сега това...
''Миналата седмица белегът се появи отново. Идват да ме вземат.''
Чуй какво е написал накрая.
''Не мога да пиша повече. Белегът на ръката ми расте.
Не го издържам. Изтръгнах нещото, което ми бяха имплантирали.''
Сам, Били беше нестабилен.
- Не...
Това е нелепо. От дете има такива проблеми.
Всички сме ги имали.
Не смяташ ли, че е възможно нещо, което ни е плашело като деца,
да се е върнало да ни прибере?
Какво искаш да кажеш?
Не съм виждал белега на Били, но видях този на Тери.
Много приличаше на този.
Здрасти.
- Здравей.
Как се казваш?
- Сара.
Аз съм Джулия.
Съвсем сама ли си?
Къде е майка ти?
- На небето.
Тук ли работиш?
- Не.
Нито пък аз.
Пациентка съм.
Сара, сънуваш ли кошмари?
- Понякога.
Какво се случва в тях?
Идват за мен.
Кой идва?
- Те.
Защо идват за теб?
- За да ме изядат.
Нещо отблъсква ли ги?
Светлината.
Мислите ли, че съм луда?
- Не.
Ти ми кажи какво мислиш по въпроса.
Нашите кошмари може да не са били причинени от душевни травми.
Може нещо наистина да ни е нападнало като деца
и да е имплантирало в нас нещо, което е оставило белег.
И сега се е върнало?
- Да, белезите се появяват пак,
за да могат да ни намерят и да ни върнат в кошмарите ни,
далече от светлината.
Знам как Ви изглежда.
Каза, че си се провалила на защитата пред д-р Краули.
Защо не разработиш този случай?
Обектът преживява посттравматичен стрес,
след като близък приятел се самоубива пред нея.
Повлияна от особеното държание на двама непознати,
тя приема шизофреничните заблуди на мъртвия си приятел.
И защо го прави?
Защото изпитва чувство за личен провал и вина, че Били...
...че нейният приятел е умрял.
Ще станеш отличен психолог.
Ще се видим в четвъртък.
Благодаря, д-р Бут.
Джулия...
Ако тези демони се завръщат, не трябва ли и ти да имаш белег?
Припомни ми какво търся.
Нещо като възпален белег.
Малък, розов. С размери на монета от 10 цента.
Засега не откривам нищо.
Но е още рано.
- Пол, сериозно е.
Съжалявам. Готова си. Няма белези.
Сигурен ли си?
- Проверих два пъти.
Не се оплаквам, но защо ти е да правя това?
Запознах се с двама души на погребението на Били.
И?
- Имаха белези като на Били.
Отидох да кажа на д-р Бут и...
Ще решиш, че е налудничаво.
Джулия, нали огледахме цялото ти тяло и не открихме нищо?
Няма защо да се безпокоиш.
Прав си.
Прав си.
Господи!
Помощ!
Ей, насам! Помощ!
Насам!
Хайде!
Ей, Пол! Отиваме долу до...
Здравейте, сестра.
- Вън!
Сърдиш ли се?
- Не, но ми е неловко.
Ще го преодолея.
Трой може и да не успее.
Виж...
Извини ме за последните два дни.
Емоционална си. Няма защо да се извиняваш.
Лека нощ.
Ще се видим утре.
...всичко за по-малко от долар. Какво ще кажете?
Няма по-добро качество.
Недостигът на ток достига критични нива
и гражданите са помолени да пестят електричеството.
Държавни служители твърдят, че режимът на тока
ще повлияе на спешните услуги в най-голямата градска болница.
Това е поредният удар върху вече блокиралия медицински център,
след като преговорите между лекари и администрация се провалиха.
Говорителят на болницата заяви, че стачката на лекарите не е изход.
Става абсурдно.
А сега малко по-весели градски новини...
Пол!
Пол!
Пусни ме да вляза!
Идвам!
Господи, какво е станало с теб?
Джулия, какво се е случило?
- Погледни ме.
Гледай!
И аз го имам! Също като Били и Сам...
Как си успяла да го направиш?
Внимателно! Боли.
- Не мърдай.
Имаше нещо като...
Нещо като голяма треска и аз я извадих. Измъкнах я навън.
Какво си измъкнала?
- Беше в главата ми!
Какво е имало в главата ти?
- Не знам.
Някаква костица или нещо такова...
Сграбчиха ме в апартамента. Опитаха се да ме хванат...
Затичах се по улицата и...
Озовах се в една тоалетна... Има някаква връзка със светлината.
Не могат да стоят на светло. Били е записал всичко...
Изпий това.
И електричеството! Затова са спиранията на тока.
Може да са навсякъде...
- Седни. Поеми си дълбоко дъх.
Скоро ще заспиш.
- Няма да спя!
Скъпа, трябва да поспиш. Чу ли?
Не мога да спя! Какво си ми дал?!
Не ме докосвай! Махни се!
- Чуй ме! Нищо няма да ти се случи.
Няма да допусна да ти се случи нещо.
А сега седни. Хайде.
Ще ти донеса чисти дрехи и ще се погрижа за всичко.
Ясно?
Напълно разбираемо е след седмицата, която преживя.
Сега остани тук и си почини.
Не!
Не! Пуснете ме!
Помощ!
Чакайте! Не!
Стойте!
Спрете!
Помощ!
Това не й е присъщо. Просто е объркана.
Можем само да изчакаме. Погрижете се да...
Джулия!
Всичко е наред, Джулия. Вече си в безопасност.
Да не реши, че нещо те напада?
Намерили са те в метрото...
- С мозъчно сътресение.
Доста си се наранила. Хайде да си легнеш пак.
Исках да стигна до червената светлина...
Ще го изясним, но сега трябва да си починеш.
Всичко ще бъде наред.
Как е излязла от заключена стая?
Вратата беше залостена.
Джулия?
Какво има?
- Нищо.
Нищо.
Помогнете ми! Тук съм!
Помощ!
Отивам да извикам охраната.
Помогнете ми!
Тук съм! Помощ!
Идвате ли?
Чакайте! Тук съм!
Не! Тук съм!
Тук съм!
Не!
Режисьор: РОБЪРТ ХАРМЪН
Сценарист: БРЕНДАН УИЛЯМ ХУД
ЛОРА РИГЪН
МАРК БЛУКАС
ИТЪН ЕМБРИ
ДАГМАРА ДОМИНЧИК
ДЖЕЙ БРАЗО АЛЕКЗАНДЪР ГУЛД
Оператор: РЕНЕ ОХАШИ
Музика: ИЛАЯ КМИРАЛ
Превод и субтитри: КРИСТИН БАЛЧЕВА
Редактор: БОРЯНА БОГДАНОВА