The Man With One Red Shoe (1985) Свали субтитрите
Ето я. Това е колата.
Приличаш на зебра.
Забравих си водоустойчивия грим.
- Готово ли е всичко?
- В колата е. Ето ключовете.
Дай ми парите. Кокаинът е скрит в гумите.
Отплаваме след час.
Ще бъда навреме.
Карсън.
- Сър?
- Действай.
Вчерашният арест на агент на ЦРУ в Мароко разбунтува духовете в Капитола.
Свикана е сенатска комисия, която поема разследването.
Фактите са неоспорими, г-н Рос.
Един от агентите ви е бил замесен в контрабанда с наркотици.
Хванат е на местопрестъплението.
Като директор на ЦРУ как ще коментирате случая?
Като директор на ЦРУ как ще коментирате случая?
Г-н Председател, аз...
Извинете.
Г-н Председател, още не съм имал възможност да се запозная с фактите.
Ще наредя пълно разследване на това безочливо деяние.
Очаквам да се явите пред комисията след 48 часа с вашите отговори.
Да, г-н Сенатор.
- Ще поискат ли оставката ви?
- Няма да коментирам.
Бъртън Купър ли ще заеме поста ви?
Моля ви. Дами и господа.
Г-н Купър, вие ли ще заместите Рос на поста директор на ЦРУ?
Всичко, което кажа сега, ще бъде много прибързано.
Директорът има на разположение 48 часа.
След като изтече срокът, ще стане ясно що за човек е и кой стои зад гърба му.
- Кой стои зад гърба му?
- Нямам какво повече да кажа.
- Как мина, сър?
- Чудесно.
Не съм се чувствал така добре след свалянето на правителството в Чили.
Помислих, че Рос ще получи сърдечна криза.
Поначало не той, а вие трябваше да получите поста.
- Честито.
- Благодаря.
Мади, трябва ми препис от изслушването на комисията.
- Засече ли го?
- Току-що паркира пред къщата на Рос.
Усили. Искам да чуя това.
Не мога да си представя Купър като директор на ЦРУ.
- Не искам да говоря за това.
- Научихте го на всички трикове.
Браун, ще смените ли темата?
Влизайте. Изтрийте си обувките.
Не мога да повярвам колко хубаво е тук.
Чист въздух, спокойствие. Сигурно е чудесно.
Прекрасно е. Направо е рай.
Има само един недостатък - буболечките.
И тук ли ги има? В града е пълно с тях.
Да, но тези тук са изключително неприятни.
Могат да навлекат сериозен проблем,
ако не се държат под око.
Стига толкова за буболечките.
Ще ви покажа последната картина в колекцията.
Тук много рядко се срещат произведения от този художник.
Виждате ли техниката на рисунъка, как щрихите вливат енергия във формата?
Най-интересното е, че и в ранните си картини акцентира върху скицата.
Усещате ли контурите и контрастите в тона...
Тук например. Забелязвате ли как всичко се разтваря в поток от светлина?
- Вече може да говорим.
- Странна птица е този Купър.
Скрил е микрофони в къщата ви, в градината ви.
Съжалявам, но Купър е голям професионалист. Винаги е бил такъв.
Мислех, че този път няма да се измъкне. Белязаните пари, кокаинът.
Купър е хитър, трябва да му се признае. Добре ви изпързаля.
- Предпочитате да работите за него.
- Не.
Така си и мислех. Както и да е, Купър се позабавлява, сега е мой ред.
Не ви извиках да говорим за изкуство.
Един човек пристига на летище ''Дълес'' в 5.30.
- Искам да го посрещнете.
- Разчитайте на мен.
Той се нуждае от охрана. Вземете агентите Вирдън и Рийс. Имам им доверие.
Трябва да хванем Купър натясно. Мъжът ще свидетелства в моя полза.
Така ще свалят всички обвинения от Мароко.
Нищо не чувам.
- Като че ли е знаел, че го подслушваме.
- Може би, а може би не.
Нямаме много време.
Точно 46 часа и 18 минути, за да разберем кой е този мъж.
Човекът, когото ще посрещам на летището - кой е той?
- Изберете някой.
- Извинете. Какво?
Не ме питайте.
Изберете някой от тълпата.
Колкото по-безличен е, толкова по-добре.
Не е важно кого ще изберете. Той ще е само стръв за въдицата.
Важното е Купър да я налапа.
Пътниците на полет 179 от Денвър пристигат на изход 22В.
Браун, изберете някой. Който и да е.
Откъде пристига мъжът, г-н Браун?
Пътниците на полет 800 от Чикаго пристигат на...
Идва от Чикаго.
- Как изглежда?
- Това не ни засяга.
Равинът.
Чудесно. Не идва за Бар Мицвах, нали?
Да не е някой от отбора по софтбол на ''Сони''?
Какво ще стане, ако не се появи? Ако е болен?
А какво ще стане, ако млъкнеш?
Чернокожият ли е?
Юпито?
Или монахинята с тъмните очила? Наркоагент е, нали?
Ето го.
Кой?
Мъжът с червената обувка.
Здравей. Доста време мина.
Извинете. Припознах се.
Ричард.
- Ричард.
- Скъпа, не може да те чуе.
- Искам да го питам нещо.
- Защо не го питаш довечера?
- Моля те, Морис?
- Добре.
Съжалявам.
Извинете.
Извинете.
Обектът: Дрю, Ричард. Невъоръжен.
Заден десен джоб, портмоне - пет долара на монети.
Преден ляв джоб - пакет с ядки.
Ляв крак - една червена обувка.
Край.
- Проведе разговор от летището.
- С кого?
Със зъболекаря си, д-р О. Рубен. 872-1501.
Едгар?
ФБР, КГБ, МИ5, Интерпол -
всички негативни.
Никой от запитаните не е чувал за Ричард Дрю.
- Кой го следи?
- Хора на Рос, Вирдън и Рийс.
Не знаем кой кой е.
- Какво има в калъфа?
- Цигулка. Какво значение има?
Защо просто не го убием?
Не, Карсън. Тече сенатско разследване.
Последното нещо, което искаме, е да го убием.
Трябва да разберем кой е и какво знае.
- Да, сър.
- Защо е с една червена обувка?
Почакай, Дики.
На колко години си? На шест? Седем?
На 12, г-н Дрю.
12-годишен ли си?
На 12 още не си изпитал истински
житейските болки, страдания и грижи. Неминуемо ще стане един ден.
Но междувременно виждаш ли какво пише тук?
Пише ''със страст''. Което означава ''кон аморе, еспресиво''.
Зная, че сте го композирали, но мога ли да се върна към Шуберт?
Разбира се.
Искаш да свириш консервативно. Шуберт е точно за теб.
Намали темпото. Искам да чуя ясно всяка нота.
Колко е часът?
- Десет.
- Десет часът.
Искаш ли да свършваме?
Продължавай да се упражняваш.
Вие също, г-н Дрю.
Поздрави майка си и баща си. Дръж се на ниво. В струнната секция си.
Трябва да поговорим по един въпрос. За обувката.
За червената обувка. Ако държиш да видиш отново другата си обувка...
Морис, адски си забавен. Направо ще припадна от смях.
Изиграх те.
Както и с фалшивите фъстъци. Сега трябва да ходя на зъболекар.
Не днес. Разчитаме на теб, също и ''Сенаторите''.
- Добре, ще дойда.
- По дяволите!
Никога няма да разочаровам ''Сенаторите''.
Сенатското разследване. Знаех си.
- Да убия ли Морис?
- Не.
Не можем да го убием. Дори не знаем кой е. Подгответе колата и хората.
Стемпъл. Хълс.
Осигурете 24-часово подслушване на телефона му.
Мади, вземи специалния отряд.
Като тръгне за зъболекаря, влезте и обискирайте всичко. Хайде.
Какво?
- Какво?
- Звучи ми като поредно Мароко.
Ще ме оставиш ли на мира? Мароко си беше Мароко и толкова.
Не искам да се сгромолясват повече коли.
Няма да му навредя. Нямам причини за това.
Предполагам.
Добро момиче.
Сам, свържи ме с моторизираната част. Но първо трябва да говоря с Карсън.
Хайде.
Не вярвам в тази фъстъчена глупост.
Странно е, че първият, на който се обади, е зъболекар.
Сигурно има микрофилм в зъба.
- Този изтъркан трик?!
- Точно.
Вземи един от нашите зъболекари и донеси зъба.
Как да позная кой е?
За всеки случай изтръгнете всичките.
Да вървим.
Обектът е в движение.
Сменил е обувките си.
Кара велосипед. С 10 скорости, предполагам.
Не, с 12. ''Пежо гранд при''.
Ама как го прави това? Аз не го мога. А ти?
Къде е?
Ето го. Спри колата.
Какво, по дяволите, правиш?
Зъболекарят му е в 312-а.
Интересува ви този, който има пациент по обяд.
Знам си работата.
- Здрасти.
- Мога ли да помогна?
Свържете ме с Купър?
Лоши новини. Излезе от зъболекаря. Изглежда се прибира вкъщи.
Предупреди Мади.
Тоя не е вчерашен. Продължавайте да го следите, но с други коли.
Кой е?
Той е на път за вкъщи.
Извадих всички.
Дай ми аспирин.
- Върна се.
- Твърде късно е. Вече влезе.
Отзад. Трети щам.
Добре дошли. Надявам се нямате против, че хазяйката ви ме пусна.
Познавам ви. Вие сте жената от летището.
Имате добра памет.
Аз съм от ''Ландмарк турс''. Проучваме историческите сгради в Джорджтаун.
Поздравявам ви. Оказа се, че живеете в една от тях.
- Затова ли сте тук?
- Надявам се да включим дома ви в тура си.
Едва ли. Има много по-важна причина да сте тук.
Това е съдба.
Предопределение.
Късмет бих казал.
Сливане на енергии и сили,
които са извън контрола на простосмъртните.
Всичко наред ли е?
Не.
Не, мамо. Не гледам телевизия. Свиря.
Удивително! Обикновено една стига.
Казва се Ричард Харлън Дрю.
Роден е на 28 март 1954 г. в Алтуна, Пенсилвания. Единствено дете.
Майка, Мериън Райс, 55-годишна. Учителка.
Баща, Джералд Дрю, 60-годишен. Учител.
Типично детство.
Майка му го насочва към света на музиката.
На 16 г. Дрю развива тежък бронхит.
Изпратен е за една година в санаториум. Губи девствеността си с една от сестрите.
Приет е в музикалното училище ''Джулиърд'' с пълна стипендия.
Продължава да дава уроци на социално слаби деца.
- Можеше да го направят и архиепископ.
- Мислят ни за пълни глупци.
- Прави ли друго освен да свири?
- Не. Той е музикант. Ексцентрик.
Дори не умее да шофира.
Свири във Вашингтонския симфоничен оркестър вече пет години
и участва с него в много международни турнета.
Свирил е в Русия, Мароко, Берлин, Китай.
Чудесен параван. Професор...
Черменко, какво ще кажете за този почерк?
Ричард Дрю е много сложна персона,
изпълнена до пределна степен с личностни конфликти.
Цигулката му е заместител на дълбока неудовлетвореност и задръжки.
Сексуални задръжки.
Личи си по погледа му.
Здравей.
Какво става, по дяволите?
- Звукът в тоалетната е много усилен.
- Намали го.
Ако го направя, ще намаля и останалите.
Защо пуска постоянно водата? Трябва да има причина, Карсън.
Унищожава важни доказателства.
Умно.
Прати някой в канализацията.
- Хайде.
- Давай.
- Какво да търся?
- Виж къде отиват тръбите.
Сигурно сигнализира на някого.
- Защо трябва да съм аз?
- Това е пряка заповед.
Тръгвай.
Всички зони с алигатори са маркирани.
Всички какво?
Да се махаме оттук.
Кой е?
- Какво има? Кой е?
- Аз съм.
Кой ''аз''?
Ричард, хайде. Аз съм.
Защо ме отбягна на летището вчера сутринта?
Здравей, Паула.
Радвам се, че дойде. Ще трябва да поговорим.
Добре. Но после.
Става дума за следното. За Морис. Не мога да му причиня това.
Интересуват го само нелепите му шеги.
Зная, нали свири на перкусии. Но не значи, че е лош човек.
Може и да е свестен, но ти си страхотен Тарзан.
Не искам да се правя на Тарзан.
Аз ще бъда Джейн.
Бъди Тарзан. Какво толкова има?
Моля те. Аз ще играя всички други роли.
Как не! И тази на Чита ли?
- Ако се налага.
- Нека да чуя.
Съжалявам, но просто не мога.
Защо?
Заради Морис.
Помниш ли Чикаго?
Съдба? Късмет?
Не помня никакво Чикаго. Ти ме напи.
Това ли е последното ти решение?
Да.
Уважавам го. Не го одобрявам, но...
Очакваш ли някого?
Само съпруга ти Морис, който ще ме води на бейзболен мач.
- Къде ти е чантата?
- В дневната.
Ей, Ричард. Отваряй!
Морис, чакай, приятел. Готов съм след секунда, обличам се.
- Трябва да вървим.
- Излизай.
Трябва да изляза оттук.
- Обади ми се. Във вторник.
- Добре.
И ти ли виждаш това? Чудя се какво ли става там.
При тия полицейски наблюдения никога не виждаш какво става вътре.
- Една. Две.
- Трябваше да се сетя.
- Бързо! Размърдай се.
- Какво е това?
Кутия пури. Да се реванширам за стореното.
- Благодаря.
- Това са страхотни пури.
Искам да запалиш една след лудории в леглото.
Случват ти се, нали?
Понякога.
Хайде. Да вървим.
- Дай ми пет минути.
- Шест играча ни чакат.
Вече за втори път я обикалям и пак нищо.
Стегни се! Как би постъпил Гордън Лиди?
Не, не мога, не съм гладен.
Карсън. Хълс, какво става?
Тече второто полувреме на 9-ия ининг. ''Сенаторите'' водят с 1:0.
Не питам за това, идиот! Там ли е смахнатият цигулар?
Да, сър.
Дръжте го под око. Искам да разбера колко големи са сексуалните му задръжки.
- Събуди се.
- Какво?
- Топката.
- Съжалявам.
Какво ти става? Няма ли да се концентрираш?
Почивка.
Добре ли сте?
Играта е към края си. Стегни се.
Топката здраво го фрасна. По-добре елате с мен.
- Хайде.
- Това е извън контрола ми.
Искам да се извиня за всичко, което ви наговорих у дома.
И за това, че припаднах. Виновна е жегата.
Побързайте. Трябва да вземем мерки.
Мисля, че го привлече на наша страна.
Да се връщаме.
Извинявай.
Нека да прослушаме лентата отново. Да не сме пропуснали нещо.
Бъди Тарзан. Какво толкова има?
Моля те. Аз ще играя всички други роли.
Как не! И тази на Чита ли?
- Ако се налага.
- Нека да чуя.
- Страхотна Чита си.
- Паула, ти ли си?
Стига шикалкави. Моля те. Бъди Тарзан.
Не мога.
- Оня другият е зад нас.
- Моля?
- Зная, че можеш. Ще ти помогна.
- Спри!
Това действа безотказно при Морис.
Тоя диша във врата ми.
Не е доказано, но всички твърдят, че е така.
- Хубава къща.
- Искаш ли нещо за пиене?
- С удоволствие, портокалов сок.
- Нямам.
Да, има...
Не, не съм жадна.
Отивам да се пооправя, а ти се чувствай като у дома си.
Тук съм.
Ето това е!
Има вкус на шампоан.
- Можеш ли да четеш ноти?
- Така и не се научих.
И без това тук няма нищо, което да ти е интересно.
Просто ги разглеждах. Надявам се не... Не си ядосан или...
Паула е влюбена в шофьор на линейка.
Точно сега съм малко зает.
В момента Паула прави любов в една линейка.
- По-добре да тръгвам.
- Не.
Почакай!
Кога ще те видя пак?
- Какво става с Паула?
- Чух я да прави любов в линейка.
- Какво ще търси в линейка?
- Играеше на ''Тарзан''.
Казвал съм ти за Тарзан. Слага си леопардовото бельо...
- Ти играеш ли на ''Тарзан''?
- Да вия ли? Не умея високите тонове.
Защото шофьорът на линейката звучеше почти като теб.
- Какво правиш?
- Обаждам се на жена ти.
Тя не е вкъщи. В момента е в една линейка.
Здрасти, Паула. Ричард е.
Мъжът ти е тук и иска да говори с теб.
Много смешно.
С кого разговарям?
Извини ме.
Искаш ли да взема нещо на връщане?
Знаеш как мразя да ги купувам. Добре, ще ида.
Кой беше?
- С шофьора ли е?
- Не, вкъщи е с майка си.
Предполагам, че просто ти се е причуло.
Колелото ми е счупено. Как ще се прибера?
Вземи моето.
- Може ли?
- Разбира се.
- Съжалявам за стола.
- Няма нищо. Беше много стар.
- Идва ли?
- Не мисля.
Опита ли да го подкупиш или съблазниш?
Не е лесно да съблазниш някой със сапунени мехури на устата.
След 19 часа и 59 минути тоя тип ще ме закопае.
- А ти казваш, че не си открила нищо.
- Не казах това.
- А какво тогава?
- Имаше нещо съмнително.
- Какво?
- Опита се да скрие лист с ноти.
- Какви ноти?
- Нещо, което беше композирал.
Нещо, което е композирал. Нека да помисля.
Музикант. Музика. Крие ноти.
Той няма ли концерт довечера?
- Има.
- Едгар, един въпрос.
Може ли един музикант да промени нотите, така че да предаде кодирано съобщение?
Само колкото да го предаде, без другите да разберат?
Възможно е, ако е виртуоз.
Закачи му микрофон, който да изолира неговата музика от останалия оркестър.
Карсън, свържи микрофона с компютър ''GВLХ-1000''.
- Той може да разшифрова всеки код.
- Но той контролира ракетната защита.
Какви са шансовете руснаците да нападнат в четвъртък през нощта?
Телефонът му се послушва 24 часа, има и мобилно видеонаблюдение.
- Чудесно.
- Купър ще заподозре измамата ви.
Не е глупав, години наред е в бизнеса.
Точно затова няма да надуши нищо.
Това са му любимите акции.
Сам влезе в капана. Ние само сложихме парченце сирене.
Що се отнася до сиренето... Какво ще правим с него?
Моля?
Не ви ли притеснява мисълта да убиете невинен човек?
Шегувате ли се? Става въпрос за кариерата ми.
Но аз го избрах.
Не ми казвайте, че изпитвате угризения.
Беше заради обувката му.
Можех да избера чернокожия със зеления шлифер.
Или японеца с петте фотоапарата. Можеше да е той.
Но аз избрах мъжа с червената обувка.
Не ви се плаща, за да философствате.
Почакайте до пенсия.
Нека Вирдън и Рийс си вземат заслужената почивка. Сигурно са уморени.
Какво да правя с Червената обувка?
Пазете го за мемоарите си.
По дяволите!
- Продължете.
- С ваше позволение?
Какво има?
- Какво става?
- Тази вечер свирим ''Шехерезада''.
Ще се присъедините ли?
Благодаря.
Идиот. И...
На това място не следваше нотите.
Това трябва да е съобщението. Вкарахме нотите в компютъра.
- Какво е това?
- Нямам представа.
- Направо ни натри носовете.
- Чакайте.
Да го арестуваме и да приключим случая.
Това ''виж далечен оугъл'' или ''виж далечен агъл'' е?
Може и да е ''огъл''.
- Благодаря. Задръжте рестото.
- И аз.
Получих бележка от теб.
Моля, заповядай.
Благодаря.
Всичко това...
Каза ли нещо?
Всичко това с туроператорската си заплата?
Ще ти разкрия една малка тайна.
Чичо Бърт
е собственик на компанията.
Възхитително!
Това обяснява всичко.
Защо не седнеш до мен на дивана? Ще ти е по-удобно.
Благодаря.
Добре ли си? Изглеждаш напрегнат.
Не, не съм.
Вярно, днес припаднах,
цапардоса ме бейзболна топка, измих си зъбите с шампоан,
осакатих музиката на Римски-Корсаков пред 1500 души, но не съм напрегнат.
Имаш нужда да разпуснеш. Ще ти помогна.
Затвори очи.
- Моля?
- Затвори очи.
Остави мислите си да се носят свободно навсякъде.
Отпусни се.
Не мисли за нищо.
Отпусни се.
Дишай на спокойствие.
Така не е ли по-добре?
Малко огладнях.
Ще ти приготвя нещо.
- Какво стана?
- Скубеш ме.
Трябва да отрежа... Защипа се в ципа ми.
- Пак ме скубеш.
- Имаш ли ножици?
В банята са.
- Трябва да идем заедно.
- Не ставай.
Води, аз ще те следвам.
Готов ли си? Бавно, стани.
- Тоя тип е направо за цирка.
- Точно това иска да ни внуши.
Стъпи.
- Стъпи. Не на ръката ми!
- Извинявай.
- Къде е банята?
- Още една стъпка и вдясно.
Не я забелязах, като влязох.
Стъпи.
Извинявай.
Какво правиш тук? Трябва да си от другата страна.
Станала е грешка. Той не е таен агент.
- Моля?
- Прилича ли ви на професионалист?
Разбира се, че не. Ако приличаше, нямаше да е.
Довърши си работата. Вярвай ми, той не струва. Виж погледа му.
- Това е ужасно нелепо.
- Свали панталоните и ги сложи...
- Ела в спалнята.
- Идвам.
- Седни до мен.
- Разбира се.
- Преди да сме се изтрепали взаимно.
- Много съжалявам.
Не.
''Не''? Какво иска да каже с това ''не''?
Извинявай. Какво има?
Не искам всичко да приключи с една нощ.
Повярвай ми, и аз не искам.
Усещам, че криеш нещо от мен.
- Така ли е?
- Умница.
Ето сега.
Невероятна си, знаеш ли?
Наистина крия нещо от теб.
Смятах да ти кажа, но досега нямах шанс.
Предполагам, че моментът е удобен.
Почакай тук.
Връща се с нещо като банджо.
Аз съм не само музикант, но и малко композитор.
Преди да се сблъскаме на летището имах проблеми с тази пиеса.
Бих искал да я изсвиря и да я посветя на теб.
Натисни зеленото копче.
Свири същата музика и по време на концерта.
Така ли?
Не гаси! Много благодаря.
- Да, сър?
- Какво става там?
Свири й два пъти на цигулка и сега отново правят любов.
Разбирам.
Какво ще наредите, сър?
Какви са заповедите?
Ще се обадя след малко.
Ще ми се обади след малко.
Да го ликвидираме ли?
Май ще трябва.
Ела да видиш.
Не мога да повярвам. Пак ни води за носа.
По дяволите!
Добро утро, сър.
Казах да освободите Вирдън и Рийс.
Явно не съм ви разбрал. Казах им да си отварят очите на четири.
- Не сте ме разбрали.
- Винаги следвам заповедите ви.
Предположих, че искате да охранявате невинния.
Предположили сте грешно. Нещата стигнаха твърде далече.
Мъжът с червената обувка вече не ми е нужен.
Сега е време на Купър да се развихри.
Трябва да приключим с престрелка както във всички стари шпионски акции.
Току-що пристигна за теб.
- Какво е това?
- От него са.
- Сигурно има микрофон.
- И тези бонбони пристигнаха.
Бонбони ли? Хълс, провери ги.
Знаете ли от кога не съм получавала цветя?
Никакви пратки. Или да окачим табела: ''Шпиони. За справки - вътре''.
- Мисля, че се влюбваш в него.
- Това е абсурдно.
- Не мисля така.
- Тук няма микрофон.
Добре. Продължавай да търсиш.
- Нещо става в къщата на Рос.
- Нека да чуя.
Дай да ги опитам.
Браво! Цигуларчето пак се изплъзна на Купър.
Както знаете, днес се срещам със сенатската комисия.
Цигуларят е завършил доклада си. Ще ни запознае с него на изслушването.
Някои хора ще бъдат неприятно изненадани.
Нямаме време за губене.
Някой от вас спомня ли си как се убива човек?
- Здравей. Мади?
- Не. Паула е.
Мади е момичето от концерта. Ти излизаш с нея.
Не. Виж...
Ще направя всичко, което кажеш. Ще напусна Морис.
Няма да играеш Тарзан повече. Само...
Ще ти обясня всичко.
Вече съм прекалено стар за...
Дори не си го помисляйте.
Паула, много съжалявам, но...
Трябва да напусна страната и може да не се видим повече.
Почакай! Това е лудост. Къде си?
На ъгъла съм. В кафенето.
Всички тук сме професионалисти.
- Полека.
- Ще се стреляме ли?
- По-спокойно.
- Имате ли пенсионен план?
- Имаме пълна здравна застраховка.
- Нямам представа какво е.
Заповядайте пури. Момчета, пушите ли пури?
- Кубински ли са?
- Остави.
Да запалим пура. Ще се разберем като джентълмени.
Ето. Аз запалих вече.
Тя е руса и прочувствено красива. Обади ми се от телефона ви.
- Беше тук. Но изчезна.
- Изчезна ли?
Много добре. Няма проблеми. Страхотно.
Г-н Браун ще е много доволен.
Сега вече ще ни вземе за постоянно.
Принципът ми е да си кротувам по време на престрелка.
Ще работим заедно години наред. Ще те науча на тоя трик.
Може да ти отнеме много време. Седмици, месеци, може би години.
Млъквай.
- Какво ви дължа?
- Нищо, за моя сметка е.
И без това ми беше по пътя.
Благодаря.
- Добре ли си?
- Току-що бях в апартамента ти.
Исках да ти пръсна мозъка. Чух разговора ти с Паула.
Сега не е време за това.
Видях трима мъртъвци в апартамента ти.
Разбирам. Добре.
Трима мъртъвци в апартамента ти.
Достатъчно шеги. Сега не му е времето.
Трима.
Ела.
Трябва да видиш това.
Погледни.
Няма ги.
Кълна се, че бяха тук.
- Сигурно са под килима.
- Заклевам се, имаше трима...
... мъртъвци. А вчера Паула правеше любов с шофьор на линейка.
Доста съм я загазил.
Пийни нещо. Ще ти дойде добре.
Аз ще ида.
- Не съм жаден.
- Бял си като платно, трепериш.
Не съм жаден. Не отивай.
Не съм добре. Никак не съм добре.
- Трябва да се изпикая.
- Добре.
- Ще дойдеш ли с мен?
- Хайде сега!
Влизай в колата!
Пипнахме я. Опитваше се да предупреди Дрю.
Знаех си, по дяволите.
Тя ни предаде. Аз ще се погрижа за смахнатия цигулар.
По-добре се отървете от Мади. Вече е прекалено опасна.
О, не!
Ела насам.
Стоп.
Завърти се.
Едгар, проклетият цигулар е по петите ни.
Извинете.
- Дайте път!
- Внимавай!
Днес може да ударя късмет.
Един смахнат цигулар по-малко.
Точно така.
Май загубихме твоя младеж. Чудесно се отървахме от нежелания товар.
- Ето го!
- Какво е намислил?
- Предполагам, че иска да ни намушка.
- Смачкай го.
Ще се блъснем.
- Добре ли си?
- Да се махаме оттук.
Искам да те питам нещо. Няма значение.
- Има ли нещо, което трябва да знам?
- Кажи ми, агент ли си?
Не. Но съм имал агент.
Таен агент ли си?
Разбира се, че не. Аз съм толкова шпионин, колкото си и ти.
Аз съм шпионин.
Наистина ли?
Почакай, скъпа.
Интересува ме само тоя смахнат цигулар.
Извинете, бихте ли намалили звука? Благодаря.
Той и без това е вече мъртвец. Не искам да се карам с теб.
- Не бъди глупачка.
- Какво мислиш?
Какво ще кажеш?
Какво ще кажеш?
Скачай!
По дяволите!
Това е човекът, когото търсите.
Не е вярно. Аз съм държавен служител.
Малоумници. Не разбирате ли? Аз съм от вашите.
Има подобрение. Дават му по-малко успокоителни.
Добра новина.
Исках да говоря с теб.
Морис има нужда от мен сега и...
Искам да постъпя правилно.
Трябва да тръгвам.
Ще се справиш, нали?
Да.
Довиждане.
Довиждане.
И какво ще стане с Мъжа с червената обувка?
- Всичко ще бъде наред.
- А с момичето?
Споразумяха се, ако свидетелства, да я пуснат на свобода.
- Мисля, че това е честна сделка.
- А аз не мисля.
След като вече не вие, а аз съм директор на ЦРУ,
е все едно какво мислите.
Субтитри за Вижънтекст: Надежда Костова
ВULGАRIАN