Ravenous (1999) Свали субтитрите
"Изяш мен" - анонимен
За героизма, надвишаващ дори чувството за дълг...
за успешното навлизане във вражеските редици...
и едноличното осигуряване на победата...
чрез хитрост и чест...
Капитан Джон Бойд.
Испано - Американската Война 1847г.
Амин.
Амин.
{C:$FF8080}doomy представя:
{C:$0000FF}К А Н И Б А Л И Т Е
Никакъв герой не си, Бойд.
Искам те възможно най-далеч от ротата ми.
Изпращам те в Калифорния.
Във Форт Спенсър.
Моля ви, господа, по-бързо.
Искам всичко това в големия офис в ляво.
Внимателно. Да не я издраскате.
Насам, насам, моля.
Гай Пиърс
Робърт Карлайл
Джереми Дейвис
Джефри Джоунс
Джон Спенсър
и Дейвид Аркет
Лейтенант Бойд!
Лейтенант Бойд!
Лейтенант Бойд!
Лейтенант Бо...
Бойд!
Бойд!
Помощ!
Помогни ми, Бойд!
Капитан Джон Бойд.
Герой от войната, а?
Та, значи офицерите са решили да ви възнаградят...
уговаряйки ви среща с Калифорнийското слънце?
Вземете си орех, Бойд.
Марта ги донесе съвсем пресни от Сан Мигел.
Това е хобито ми...
да чета от оригиналните езици...
Е, и самите езици разбира се.
Доста е...
Досадно е, знам...
но, това място е основано върху скуката.
Та...
имате ли някакво хоби, Бойд?
Плуване.
Плуване.
Надявам се нямате нищо против силните течения.
И така...
Форт Спенсър.
Испанците построили това място като посолство.
И ние го наследихме.
Сега сме като граничен пункт...
за западните пътници, поели през планината Невада.
Няма много движение
оттук през зимата,
така че сме просто поддържаща група,
състояща се от редник Тофлър,
който е местния Божии наместник,
майор Нокс, който още не е срещал бутилка, която да не хареса...
редник Райк- той е нашия войник.
Бих стоял настрана от него.
С Марта вече се видяхте.
Обзалагам се че и дума не обели.
Също така Джордж, брат й.
И двамата са местни- вървят си с мястото.
И стигаме до редник Клийвс.
Любителя на медикаментите.
С мен и вас, ставаме осем.
Клийвс готви.
Нокс е бил ветеринар, така че се явява лекаря ни.
Съветът ми към вас е - не се разболявайте.
Бих ви препоръчал и да не ядете, но всички трябва да го правим.
Значи, с промоцията...
ще бъдете трети в йерархията.
Молитвата на Тофлър.
О, пресвети Отче, благослови насъщната ни храна, и...
- Амин.
- Амин.
Та, някой прави ли нещо днес?
Тук всички сме приятелски настроени...
във Форт Спенсър.
Как успя да влезеш в тила на врага?
Вцепених се. От страх.
Уплашил си се?
Бездействал си, докато ротата ти се е борела до смърт?
Какво направи след това?
Престорих се на умрял.
Но успя да пробиеш редиците на врага.
Бях затрупан...
с един от висшите офицери...
полу-отнесената му глава беше до лицето ми...
кръвта му се стичаше в гърлото ми.
А как превзе командния пунк?
Нещо...
нещо... се бе променило.
Ще те повишаваме, Бойд.
Можехме просто да те застреляме...
но тъй като собственоръчно си превзел вражеския пост...
може да се окаже лош пример.
Допълнение към списъка.
Добре, Клийвс. Да го чуя.
Сол, месо, боб...
кафе, олио...
бекон, брашно.
Добре. Искам ви обратно до три дни.
Без весели треви...
без мексикански билки...
и без жени.
Без жени.
Марта, да го пазиш!
Добре. Приятно пътуване.
Ще взема...
малко сол, месо, боб...
весела трева и жени.
- Без жени.
- Не мога да си взема жена?
Щеше ви се да отидете с тях, а?
За какво ви връчиха медала?
Страхливост.
Ами...Нокс има прекрасен бърбън.
Наистина е добър.
А пък той припадна преди... около минута.
Тъй че... чудех се, дали не бихте желали да...
И няма нищо против?
Предполагам.
За бягството...
в каквато и да е форма.
Тофлър!
- Аха?
- Какви ги вършиш?
О, ами, това е религиозен химн.
Пиша религиозен химн.
Ами, би ли могъл да си търсиш вдъхновението някъде другаде?
И би ли ни донесъл малко лед?
Странна работа.
Искаме да избягаме от света...
и идваме тук...
после се обръщаме и хукваме да бягаме и от това място.
Мисълта за бягство ме плаши все пак.
Възможно е да попаднеш и на по-лошо място.
Райк, върви натам.
- Полковник.
- Да?
Кой сте вие?
Райк! Райк!
- Жив е.
- Исусе Христе.
Едвам диша. Да го пренесем вътре.
Трябва ни топла вода.
Джордж, Тофлър, топла вода!
Много, много топла вода!
Райк, опитай се да свестиш Нокс. Да му свалим дрипите.
Да видим, дали ще успеем да му раздвижим кръвта.
Тофлър, още вода!
Май ще прескочи трапа.
Леко,леко.
Е, поне се сгря.
Изглежда е избегнал премръзването.
Можем единствено да го оставим да почива.
И... да се молим.
Тофлър, твоята част.
Добра работа.
Всеки път е около два километра и половина.
Отнема към три дни, понеже...
- Да? В съзнание е.
Чудесно.
Станал е. Да вървим.
Майор... майор Нокс?
Майор Нокс?
Майор Нокс? Докторе?
- Ммм?
- Докторе?
Докторе? Докторе?
Той е буден.
Какво? Кой?
Мъжа който се появи снощи.
Той ще ни разкаже...
Ще ни каже какво се е случило.
Къде...
Късе де намирам?
Форт Спенсър, Калифорния.
Западна Невада.
Простете.
Съжалявам.
Името ми е Калхун.
Ф. В. Калхун, божии служител.
Как се чувствате, г-н Калхун?
Доста добре, имайки предвид..
Сигурно изглеждам като мъртвец.
Имайки впредвид?
Колко време сте били навън?
Три месеца.
Без храна?
Да.
Тофлър, помогни му.
Мили Боже.
Мили Боже.
Да бяхте ме видяли преди три месеца.
Бях с около 15 килограма по-тежък.
Извинете, но не казахте ли три месеца без храна?
Казах...
Казах без храна. Не съм казвал че е нямало какво да се яде.
Разбирате ли?
Разбирате ли?
Предполагам че ви дължа една история, господа.
Само ако имате желание.
Имам.
Потеглихме през април.
Бяхме шестима.
Г-н МакРейди с жена си от Ирландия.
Г-н Янос. От Вирджиния до колкото си спомням...
със своя слуга - Джоунс.
Аз... шотландец съм.
И водача ни...
военен, в интерес на истината. Полковник Айвс.
Не мисля че го познавам.
И по-добре за вас.
Отвратителен човек...
и най-плачевния водач.
Твърдеше че знаел...
нов, по-пряк път през Невада.
Не мога да ви опиша що за път беше.
По-дълъг от другия...
и напълно непроходим.
Стараехме се... наистина.
До падането на първите снегове...
все още бяхме на стотици километри оттук.
Беше ноември.
Напредването през снега бе безсмислено.
Подслонихме се в една пещера.
Решихме да изчакаме докато премине бурята.
Но тя така и не отмина.
Пътя скоро бе непроходим...
а и свършихме храната.
Изядохме воловете...
и всичките коне...
дори собственото ми куче.
Стигнаха ни за около месец.
След това, преминахме към коланите си...
обувките...
корените който изкопавахме...
но както ви е известно, те съвсем не са хранителни.
Стояхме прегладнели.
В деня когато Джоунс умря...
събирах дърва навън.
Бе умрял от глад.
И когато се върнах...
останалите готвеха краката му за вечеря.
Дали щях да ги спра ако бях там?
Вече не зная.
Но едно ще ви кажа...
когато стигнах пещерата...
и усетих аромата на готвещо се месо...
Благодарих на Бога.
Благодарих на Бога.
После нещата се влошиха.
Аз ядях пестеливо.
Но не и другите.
Месото не ни стигна и за седмица...
и скоро отново огладняхме.
Само че този път глада ни бе различен.
По-...
суров...
свиреп.
А полковник Айвс, просто не можеше да се засити.
Янос бе първия убит.
Последва го г-н Макрейди.
Така останахме полковник Айвс...
съпругата на МакКрейди и аз...
и осъзнавах, че в подобна компания дните ми са преброени.
Срамувам се от факта, че постъпих по най-страхливия възможен начин.
Щеше да бъде по-благородно, наистина...
ако бях останал да защитя г-жа Макрейди от Айвс, но...
Бях слаб.
И избягах.
Самото провидение ме доведе тук.
Г-жа Макрейди...
още ли е там?
Както и полковник Айвс, до колкото знам.
Събираме багажа. Трябва да отидем там.
Длъжни сме. Това ни е работата.
- Защо ще ходим?
- Наш дълг е!
Ето.
За Тофлър.
Райк си има пушка.
Аз си взимам пищова.
Предполагам че пещерата е на три или четири дни от тук.
Какво има, Джордж?
Какво?
Уиндиго.
Уиндиго.
Уиндиго.
Това е стар индиански мит идващ от север.
Когато човек яде от плътта на друг.
Обикновенно негов враг.
И той, взима...
не, открадва...
силата му, същността му, неговия дух.
И глада става по-настоятелен...
неутолим.
И колкото повече яде, толкова повече желае.
Колкото повече яде, толкова по-силен става.
Джордж, хората вече не правят такива неща, нали?
Бледоликите ядат от тялото на Исус всяка неделя.
Майор Нокс, ще потегляме.
Ти ще ръководиш нещата, докато не се върна.
Ето ключа към оръжейното.
Марта и Клийвс ще се върнат до няколко дена.
Сипал си е много бърбън в бърбъна.
Ще се оправи ли?
Да, няма страшно.
Г-н Калхун...
защо се обличате?
Идвам с вас.
Трябва да го направя.
Нямате особен шанс да я откриете без мен.
Е, прав сте.
Вие сте добър човек. Благодаря ви.
- Полковник Харт.
- Полковник Харт.
- Какво?
О, благодаря ви.
Ще ми трябва.
- Полковник Харт.
- А?
Къде са ми другите очила?
Исусе.
Съжалявам.
О, Господи
с какъв дар
можеш да
възнаградиш
верния... верния ти слуга.
Слуга... слуга... мечта... жена...
Добра.
Който вярва в теб
и във вярата ти добра.
Добра.
Тук е напарво чудесно.
Внимавай.
По дяволите!
Почивка за бърбън.
Почивка.
Искате ли?
Калхун?
Райк?
Г-н Калхун.
Вие... споменахте, че когато ядохте от човека...
Нещо против да ви питам?
Споменахте, че гладът ви след това бил различен...
сякаш сте искали още.
Да.
А почувствахте ли се променен физически?
По-силен?
Да, имаше нещо подобно.
Нещо като...
прилив на енергия.
Защо питате?
Хей!
Вижте, вижте! Хей!
Това е кокал!
Кокал.
Добре е!
Добре ли си?
Не бих отказал малко бърбън точно сега.
Бърбън, веднага!
Бойд!
Би ли занесъл малко от това на Тофлър?
Благодаря ти.
Герой от войната, а го е страх от малко кръв?
Какво? Какво?
Какво има?
Какво става? Какво?
Събудете се! Събудете се!
Ставайте!
Какво става?
Ставайте.
Добре ли си?
Той ме ближеше.
- Какво?
- Той... ближеше ме.
Не.
Ближеше ме!
- Райк!
- Да! Давай!
Райк, смени бинта на Тофлър.
Г-н Калхун?
- Да?
- Елате отвън.
Навън! Ще спиш навън!
Бойд, ти също.
- Стой тук.
- Болния отвън!
- Полковник Харт, мога да обясня.
- Обяснявай!
Не е каквото си мислите.
Аз... сънувах кошмар.
Сънувах кошмар.
Младежът се разкрещя, събудих се и видях че съм върху него...
устата ми бе до раната му.
О, Исусе Христе, съжалявам.
Моля ви, вържете ме. Вържете ме, полковник Харт.
Не можете да ми се доверите. Моля ви. Настоявам.
Настоявам.
Уиндиго
Предполагам че това е пещерата.
- Да.
Добре.
Джордж, хайде.
Не, моля ви!
Не!
Моля ви!
Франк отляво.
Не, не!
Моля ви!
Моля ви, не искам да влизам! Моля ви!
Бойд.
Те ще ме убият!
Моля ви.
Г-жо Макрейди!
Моля ви. Ще ме убият.
Млъквай!
Полковник Айвс!
Райк!
Райк, запали фенера.
Джорж, Тофлър, останете където сте.
Така.
Ще трябва да влезеш с Райк.
Съжалявам, но ми трябва офицер там вътре.
Просто не ми се пречкай, ясно?
Ако не е тук се връщаме, нали полковник?
Връщаме ли се?
Определено се връщаме.
Кръв.
Бойд.
Какви ги вършиш?
О, съжалявам.
След вас, капитане.
Капитане.
Съжалявам.
Мерси.
Г-н Калхун!
Г-н Калхун!
Уплашен е.
Почва да плаши и мен.
Райк!
- Бойд!
- Райк?
Райк, полковника ни вика.
Райк!
Исусе!
Божичко.
Един, два, три, четири, пет.
Колко души каза че са били в групата? Шест, нали?
Защо?
Кой е това?
Айвс. За Бога.
Това е капан!
Бойд!
Убил е всички.
Калхун ги е убил!
Полковник Харт!
Убийте го!
Райк!
Ама че досада!
Бягай!
Бягай, бягай.
Полковник Харт!
Полк...
О, Господи.
Божичко!
Пипнал е Джордж.
- Сър.
- Тофлър.
Къде е Тофлър?
Тофлър!
Ето го! Да вървим, хайде!
...пипнете го...
Бойд!
Не можеш да му помогнеш!
Мъртъв е войнико! Да вървим!
Бойд!
Умрете!
Заредена ли е?
Естествено.
Да вървим да очистим копелето!
Хайде!
Бързо!
Райк. Райк.
Мисля да се връщам.
Връщам се.
Намери го!
Исусе!
Ела тук.
Махни се от мен.
Остави ме!
Студено ли ти е, Райк?
Нещо против да ти взема палтото?
Замръзвам.
Чудно.
Как мислите, майоре?
Тук ли да останем?
Или да поемем нагоре?
Имам нужда от съвет.
Аз...
Кажете ми какво да направя.
Кажете ми.
О, Боже.
Проклет да си. Проклет да си, ти си мъртъв.
Мъртъв си.
Вече си на сигурно място.
На сигурно място си.
Бойд?
Марта, Нокс, това е Бойд!
Добре, не мърдай.
Марта, трябва да поговорим.
Трябва да... Уиндиго.
Искам да зная как да го спра.
Помогни ми.
Съжалявам за брат ти...
но не...
Не аз го убих.
Не бях аз.
Марта, как да го спра?
Не може!
Веднъж се отдадеш...
Уиндиго се храни.
Иска все повече и повече... не засища.
Той... той отнема!
Никога, никога дарява.
Спираш Уиндиго...
даряваш себе си.
Трябва да умреш.
Няма и следа от никого.
Никаква следа...
нито от групата на полк. Харт, нито от първоначалната.
Открихте ли пещерата?
Там няма нищо!
Абсолютно нищо.
Няма следи от кръв...
няма въжета, нито трупове.
Не ми ли вярвате, сър?
Четири войника липсват, капитане, а тела няма.
Трябва ни достоверно обяснение.
Докато вашата история, този...
Уиндиги...
са си приказки за край огъня.
Няма ли да престанеш, Линдъс?
Зная че не го произнасям правилно. Опитвам се да кажа нещо.
Мисълта ми е, капитане, че ни трябват факти, а не митове.
Споделих ви фактите, сър.
Виж Бойд, ако промените историята си сега...
няма да го приема като бягане от лъжа...
а като... изясняване на... неясни спомени.
Деня в който говорихме с вас...
бяхте повален от треска.
Бях в пълно съзнание тогава, както съм и сега, сър...
и съвсем точно си спомням...
Може би там горе, в пустоща...
сте се отделили от групата.
Затова ви давам този втори шанс.
Съветвам ви...
да промените разказа си, Бойд.
Кой е това?
Новия полковник.
Радвам се да се запознаем, сър.
Защо не влезем вътре?
- Да?
- Новия полковник е тук.
Благодаря ти, Линдъс.
Извикахме временен командващ...
докато не назначим постоянен заместник на полковник Харт.
Капитане, това е полковник Айвс. Полковник, капитан Бойд.
Капитане.
Как е кракът?
Линдъс?
Да излезем навън.
Какво ви прихваща, капитан Бойд?
- Това е той, сър.
- Кой?
- Той е, сър.
- Кой е това?
Това е Калхун, сър.
Полковник Айвс?
Той е човека... който изби всички, сър.
Да не сте откачил?
Нека майор Нокс го погледне.
- Сър, майор Нокс бе тук.
Майор Нокс.
Нека майор Нокс го погледне, сър.
- Майор Нокс.
- Майор Нокс.
Не ми изглежда познат, сър.
Спомням си, че човека имаше брада.
Но, както ви казах вече, сър...
Нещо не се чувствах добре тогава.
- Беше пиян.
- Капитане, моля ви.
Бойд, споменахте че сте стреляли по този Калхун...
и сте го ранили в рамото.
Е, това трябва да е оставило белег, нали, генерале?
Предполагам.
- Ами, защо не проверим?
- Полковник Айвс.
- Генерале?
Бихте ли ми помогнали?
Разбира се, сър.
Бихте ли...
Можете ли да си свалили ризата...
и да откриете рамото си, ако обичате?
Моля.
Ами...
Последния ми преглед...
не бе много отдавна.
Сигурен съм че майор Нокс няма желание да ме преслушва.
Другото рамо ако обичате.
Благодаря ви, полковник.
За нищо.
- Проблем ли има?
- Не и с вас, полковник.
Генерале, трябва да потегляме, за да избегнем бурята.
Бойд е казал на генерала, че полковник Айвс е избил всички.
Какво?
Каза че полковника е виновен.
Бойд е изкукал.
Мисля че заради него никой не се върна.
Трябва да ви предупредя.
Да капитане?
Помнете какво ви казвам.
Ще ти трябва ли?
Не, сър.
Добре.
Не обичате ли ребърца, полковник Айвс?
Не, не, Майоре. Просто...
не мога да забравя, че някога това е било животно.
Сантиментален тип.
Ами вие, капитан Бойд? Не ядете ли месо?
О, не.
Само в краен случай.
Колко жалко.
Бойд, не!
По дяволите.
Шах и мат.
Виж ти...
Май някои от нас имат нужда от почивка.
Лягай си, Бойд.
Времето се оправя.
Открих редник Райх...
поне което бе останало от него. Не си бе доял.
Е, не те виня. Жилав си беше.
Но все пак...
бе адски добър войник.
Знаеш ли, неотдавна, не можех да правя това.
Трудно си поемах дъх без да се задавя с кръвта си.
Туберкулоза.
Придружена от...
ужасна мигрена...
депресия...
самоубийствени наклонности.
Бях доста зле.
Всъщност...
дори бях тръгнал към санитариум, за да се лекувам...
или по-скоро да умра...
когато по пътя, този индианец ми разказа интересна история.
Човек се храни от плътта на друг...
и открадва силата му.
Поглъща душата на другия.
Е...
Нямаше как да не пробвам.
В последствие, изядох индианеца първи...
и да ти кажа, човечеца бе напълно прав.
Станах... по-силен.
По-късно, се случи така...
че каруцата ни се загуби в планините.
- Чувал съм историята и пред.
- Хмм.
Изядох петима за три месеца.
Туберкулозата?
Изчезна...
заедно с мрачните ми мисли.
Пристигнах в Денвър същата пролет и бях... щастлив.
И здрав.
И възмъжал.
И нея ли изяде?
Ами, в интерес на истината...
Отвратителен си.
И ето ме една година по-късно...
чувствайки се много по-жив отвсякога.
И ето това ме озадачава в теб, Бойд.
Опита го...
вкуси силата му.
И все още се дърпаш.
Защо?
Защото не е правилно.
А! Моралът...
последното убежище...
на страхливеца.
О, съжалявам.
Съжалявам. Да не се засегна?
Помниш ли това?
Подушваш ли го?
Връща ти доста спомени, нали?
Спомняш си енергията...
потентноста на някой друг течаща във вените ти...
някой смел.
Знаеш за разочарованието, когато чувството изчезне...
мощта... изплъзваща се от хватката ти...
надигащата се, убийствена нужда от възобновяване.
Но няма защо да ти го напомням.
Ти го усещаш и в момента.
Ще те убия!
Ако той умре, умираш и ти.
Какво става тук, мамка му?
Отивах към нужника. Бойд ме нападна.
Лъжец!
Той лъже!
Бойд, поставям те под арест.
Марта, събуди Клийвс. Бойд е арестуван.
Клийвс?
Клийвс?
Клийвс?
Клийвс!
Откри ли Клийвс?
Не.
- Провери ли отзад?
- Не.
Ами, провери и там, жено!
Клийвс?
Клийвс?
Клийвс?
Майор Нокс!
Майоре!
Майоре!
Какво?
Всички коне... мъртви!
- Какво?
- Убити!
Мили Боже!
Това беше за Клийвс...
а това е за коня ми.
Марта...
Полковник Айвс и аз решихме...
Бойд да бъде преместен във военен арест възможно най-скоро.
Един от нас трябва да отиде до Сан Мигел пеша...
за да доведе генерал Слоусън.
Доброволци?
Лек път, Марта.
Нокс?
Майор Нокс?
Нокс!
Майор Нокс!
Майор Нокс!
Нокс!
Отговорете ми. Искам да зная, че още сте жив.
Мълчи, Бойд.
За Бога.
Полковник Айвс.
Мечът ми липсва.
Моля, майоре?
Мечът ми, в столовата, над камината.
Не съм го виждал.
Какво готвите?
Ами... яхнийка.
Трябва ли ви помощ?
Не, макар че...
по-късно може и да...
дадете своя принос.
Само ме викнете.
Айвс.
Айвс!
Да...капитане?
Кога го направи, Айвс?
Какво да съм направил, капитане?
Кога уби Клийвс и конете.
Наблюдавах ви през цялото време.
Най-добре не говори за Клийвс и конете, Бойд!
Чу ли?
Или отново ще те фрасна.
Как ли се е отворила вратата?
Така е по-добре.
Божичко!
Нокс?
Нокс!
Здравей, Бойд.
Съжалявам за случилото се.
Казах ти, че хранителния ми режим лекува, Бойд.
Закарай го отвън.
Все още ли те боли кракът? Не е нужно, както ти е известно.
Вие сте убил Клийвс...
и конете.
Какво се случи?
Мислех че съм умрял.
Спомням си паниката, когато живота ми се изплъзваше.
Беше като давещ ме мрак...
и после... нямаше нищо.
Когато се събудих...
Айвс ме хранеше.
Докато се върна в съзнание...
вече нямаше връщане назад.
Чувствам се страхотно.
Е, значи ще ме убивате?
Не. Не.
Самотно е да бъдеш канибал.
Трудно се правят приятелства.
Не, харесвам те, Бойд.
Ние... искаме да те приобщим.
Трябва да ядеш.
Готово ли е?
Опасявам се, че любовта на майора към бърбъна...
не го е оставила в цветущо здраве.
Поеми го.
Представи си бъдещето.
Западна миграция.
Нали знаеш, че през април...
отново ще се почне.
Хиляди жадни за злато Американци...
ще преминат през планините...
по пътя към новия си живот...
минавайки точно...
от тук.
Няма да убиваме...
безразборно.
Не... ще подбираме.
За Бога...
Ние не искаме да разделяме семейства.
Хората не са глупави, Айвс.
Така ли?
Ще ви пипнат.
Е, единствено ако сме само двамата...
добрия стар Харт и аз.
Разбираш ли, затова ни трябват и други.
Като теб например.
Генерал Слоусън.
Разбира се, няма да примаме всеки.
И в момента имаме достатъчно гърла за хранене.
Просто се нуждаем от дом.
А тази страна...
търси своето обединяване.
Протяга ръцете си...
и поглъща каквото хване.
Ние просто я следваме.
Не и аз.
Знаеш ли, не е признак на смелост да ми устояваш, Бойд.
Смелост ще е да ме приемеш.
В смисъл, ти вече си един от нас.
Е...
почти.
Жадуваш за това.
Просто не искаш да му се отдадеш.
Всъщност не е никак трудно...
да се примириш.
Дори е лесно.
Просто... се отдаваш.
Не мога.
Е, добре.
Тогава...
ще умреш.
Спокойно, не е смъртоносна.
Не и ако направиш нужното.
Яхния а`ла Майор Нокс.
Това ще те оправи.
Дъртото пиянде бе доста по-силно отколкото изглеждаше.
Няколко порции от това...
и ще бъдеш като новороден и по-силен дори.
Е...
Не сме ли цивилизовани?
Знаете ли...
Бен Франклин е казал...
"Яж за да живееш...
не живей за да ядеш."
Решението е просто, Бойд.
Можеш да гладуваш, или да пируваш.
Да живееш или да умреш.
Браво.
Бягайте! Спасявайте се!
Забавно ли е?
Добро утро.
Генералът идва, нали помниш?
О, станал си.
По-добре ли си?
"Когато ти предлагат - взимай."
Бен Франклин.
Как е раната?
Напълно заздравяла.
Да.
Така си е.
Няма да откажа малко свеж въздух.
Мога ли да ти се доверя?
Разбира се че не.
Орехче, Бойд?
Книгите ми си отидоха.
Ще ми липсват. Платон, Аристотел.
Цели две хилядолетия, борейки се с човешката природа...
търсейки идеалното общество...
и морал.
И в крайна сметка...
същото е и днес...
и днес не можем да открием...
щастието и начините да го достигнем.
Аристотел е търсил истината, полковник, не щастието.
Истината? Ха!
Прекарах живота си, според представата ми за...
тези неща, и виж докъде ме докара.
Форт Спенсър.
Хайде, генерале.
Трябва да ме освободите, сър.
Знаеш че не мога.
Защо не?
Не сме сами.
Няма къде да отидеш.
Още сънувам кошмари.
О, не, не.
Райх, Клийвс, Нокс.
Не! Не желая да слушам!
- Няма връщане назад!
- Зная, сър.
Не разбираш ли?
Трябва просто да убиваш!
Да убиваш за да живееш!
Трябва да убиваш!
Ето ни и нас.
Закуска, обяд, подрепление.
Ще го убия.
Вземи камата.
Но преди да тръгнеш, направи ми една услуга.
Трябва да ме убиеш.
Не мога да живея така.
Направи го.
Бързо, моля те.
Айвс!
Това беше...
наистина...
подло.
Нали се сещаш...
че ако умреш пръв...
със сигурност ще те изям.
Въпросът е...
ако аз умра...
какво ще направиш ти?
Добър апетит.
Яж...
или умри.
Яж...
или...
{C:$FF8080}Превод от английски:doomy за мнения, критики и препоръки:a_dishkov@abv.bg