Finding Neverland (2004) Свали субтитрите
- Как сте?
- Радвам се да ви видя.
- Това е съпругата ми.
- Позволете да ви помогна.
Едно от най- добрите произведения на г-н Бари?
Най- добрата работа, която съм продуцирал през последните 25 години.
- Дори вече имаме заинтересовани инвеститори от Ню Йорк!
- Ще се видим на Бродуей!
В ТЪРСЕНЕ НА НЕВЪРЛЕНД
Заемете местата си!
Всички, моля,
заемете местата си.
Публиката влиза. Пригответе се.
Хубава публика. Моля? Добра публика.
- Да, да. Благодаря. Колко остава?
- Десет минути.
Обожавам премиери!
С удоволствие бих танцувал с жена ти на партито след представлението.
Как си Чарлз?
Това е най-добрата работа, която съм продуцирал през последните 25 години.
Няма да съжалявате.
- У теб ли са билетите?
- В джоба ми са.
Госпожо Бари.
Толкова се надявахме да разговаряме с вашия съпруг преди представлението.
- Виждали ли сте го?
- Всъщност не съм сигурна къде е.
Липсваше ни вашата игра на сцената. Бяхте прекрасна.
Така ли? Ами, беше толкова отдавна...
- Ще успеете ли да откриете местата си?
- Да.
Ще се видим на партито.
Моля ви, открийте г-н Бари и му напомнете,
че това е неговата пиеса.
- Добре, госпожо.
Благодаря ви.
Затворете вратите.
Лондон 1903
Филмът е вдъхновен от истински събития
Не виждам къде е неудобството.
- И тук има огън.
- Наистина ли, рядко срещано удобство.
Извинете, сър.
Г-жа Бари искаше да ви напомня, че пиесата е започнала.
- Въпреки че предполагам, го знаете.
- Мразят я.
- Моля?
- Мразят пиесата. Защо?
- Не бих казал, че я мразят, сър.
- А ти какво мислиш? Харесва ли ти?
- Аз...
- Да или не? Наистина.
- Не съм достатъчно квалифициран да...
- Харесва ли ти или е боклук?
- Може би...
- Кажи го.
- Просто го кажи, хайде.
- Не...
- "Нищо не струва, господин Бари"
- Нищо не струва, господин Бари.
- Знаех си.
- Не, аз просто...
Знаех си. Благодаря ти. Много ти благодаря.
- Абсолютен боклук от началото до края.
- Сбогувай се с инвеститорите, момче.
Радвам се да ви видя. Извинете.
- Със следващата ще ги смаем, обещавам.
- Разбира се, Джеймс.
- Знам, че вложи много в тази.
- Цяло състояние, Джеймс.
Но съм щастливец, защото мога да си го позволя.
- Така ли?
- Не.
Артър!
Джеймс, съжалявам, че пропусна миналото събиране на клуба.
Започнахме да се чудим кое е хобито ти- писане или крикет.
Искахте да говорите с г-н Бари, нали?
Да, но не бива да го прекъсваме...
Не виждам защо не.
- Напълно сте прав.
- Джеймс.
- Здравей, скъпа.
Помниш ли г-н и г-жа Сноу?
Здравейте, г-жо Сноу
-Чакат цяла вечер, за да поговорят с теб.
Така ли?
Пиесата ви... Беше забележителна, нали?
Така ли?
Благодаря ви, много мило от ваша страна. Радвам се, че ви е харесала.
А вие как мислите, че беше?
- Мисля, че мога да се справя и по- добре.
- Наистина?
ПОСРЕДСТВЕНА ПИЕСА В ЛОНДОНСКИЯ ТЕАТЪР
Мери, там ли си?
Бих се радвал, ако се съгласиш да дойдеш с мен в парка.
Денят е чудесен.
Ще работиш, нали?
Може би.
Тогава ще те оставя да работиш.
- Добро утро, г-н Бари.
- Добро утро, Ема.
- Приятен ден, сър.
- И на теб.
Давай, момче!
Добро куче.
Къде отиваш?
Извинете, сър...
- Стъпил сте на ръкава ми.
- Наистина.
Много съжалявам.
А мога ли да попитам защо лежиш под моята пейка?
Страхувам се, че се налага да го правя.
Заключен съм в затвора от злия принц Джордж.
Съжалявам, ако ви притеснявам.
Е, ако си заключен в затвора, няма какво да се прави, нали?
Може би мога да ти подам ключа през решетките?
Не бих го сторил на ваше място.
Злият принц Джордж е измъчвал мнозина.
Извинете, притеснява ли ви?
Брат ми може да бъде изключително изнервящ.
Аха, принц Джордж, предполагам?
Разбирам, че вие сте ужасният тиранин, хвърлил този клетник в затвора?
Не съм ужасен, а мил и толерантен, но да, това съм аз.
И какво точно... ... Как каза, че се казваш?
- Майкъл.
- И какво точно е престъплението на Майкъл?
Той е по- малкият ми брат.
А, честно е. Съжалявам, момко, не мога да те освободя.
- Всичко е наред.
- Може ли да си играем с кучето ви?
- Да.
- А това е Джак.
Той е вторият по големина. Майкъл е най- малкият.
И затова съм в затвора.
Толкова съжалявам. Моите момчета ви притесняват.
Мамо, не го притесняваме.
- Майкъл, скъпи, излез оттам.
- Не мога, в затвора съм.
О, разбирам...
- Дж.М. Бари, приятно ми е.
- Бари- писателят?
Приятно ми е. Силвия Леуин Дейвис.
- Вие сте писател?
- Да.
Той е драматург, Джак. И то доста известен.
Извинявам се, сигурно пишехте.
- Къде е Питър?
- Какво сте написали, г-н Бари?
Ами... В момента си изкарвам хляба, забавлявайки принцове и техните приближени
със своята мечка- Портос.
Ако позволите на брат си да се присъедини,
бих изпълнил такова представление и за вас, принц Джордж-
- в замяна на свободата на този затворник.
- Добре.
Сега искам да обърнете специално внимание...
...на зъбите.
Някои безскрупулни хора биха ви показали мечка с изтръгнати зъби.
Други страхливци биха си послужили с различни трикове.
Само истинският майстор
може да ви демонстрира всичко това, без каквито и да е обезопасителни мерки.
Защо ме доведохте тук?
- Питър...
- Това е абсурдно, това е само едно куче.
"Само едно куче"?
Само...?
Портос, не го слушай.
Портос мечтае да е мечка, а ти му казваш,
че е само куче?
Каква отвратителна дума.
Това е като да кажеш: "Той не може да изкачи този връх, той е само един човек."
"Това не е диамант- само един камък."
Само...
Добре тогава - превърни го в мечка.
Ако можеш.
Питър, къде са обноските ти?
С тези очи, миличък, се страхувам, че никога няма да го видиш.
И все пак...
се изисква само частичка въображение...
Мога да го преобразя ей сега
И виждате великата мечка Портос...
Танцувай с мен.
Благодаря ви, не мисля, че някога съм виждала такова изпълнение.
Тук сме всеки ден и мечката е повече от щастлива да танцува.
- Може би ще ви видим утре.
- Може би.
Питър, моля те стани.
- Питър, не ти ли хареса?
- Виждал съм и по- впечатляващи неща.
Майкъл искаше мечката да е заключена в затвора с него.
А Питър настояваше, че Майкъл не е затворник.
А Портос просто изобщо не беше мечка.
Много ми се иска да ги видя утре.
- Как се казваше тя?
- Силвия...
...Госпожа някоя-си- Дейвис.
Леуин Дейвис.
- Познаваш ли я?
- Разбира се, знам коя е.
Нали е Де Мариър.
Баща и беше художник.
Брат и- актьор...
...и се беше случило нещо трагично със съпруга и.
О, да... Бе починал.
Рак на челюстта, струва ми се.
Това е ужасно.
Да, оставил я е с четири момчета и без пари.
И ако не беше помощта на майка и...
Джеймс, трябва да ги поканим на вечеря.
Трябва ли?
Абсолютно.
Винаги съм искала да се запозная с мадам Де Мариър
и на практика с всеки, когото си струва да познаваш.
За какво пишеш?
О, нищо с много важни последици.
Аз не мога да пиша.
Някога имал ли си дневник?
Опитвал ли си се да напишеш пиеса?
Ами откъде знаеш тогава?
Знам.
Разбирам.
- Къде е майка ти днес? А другите момчета?
- Вкъщи.
Мама има лека настинка.
Сигурен съм обаче, че всички ще се радват да те видят.
Някой следобед...
Ще те оставя да пишеш.
Питър!
В такъв случай- до скоро.
Защо не ми каза, Чарлз? Че не си е струвало?
А ти защо не ми каза, знаел си, че не е добра.
Поне ще получим отсрочка да останем в театъра и за задържим актрисите.
- Ще получим още една пиеса.
- Сигурен съм, че този път ще се справиш.
- Нали?
- Ще видим.
Току що пристигна, г-н Фромън.
"Този човек не може да бъде приеман сериозно."
Знаеш ли какво се случи, Джеймс, което я промени?
- Промени какво?
- Критиката.
Придадоха и значение.
Как се нарича?
- Пиеса.
- Пиеса.
Минна компания Великият Ормонд
Върни ни момчето, гаден индианец такъв.
Нашите хора научи момчето нашите тайни. Направи него велик воин.
Нашият вожд- Хремавия нос-
няма да го изостави никога.
Скъпи ми, Питър, времето ни е малко.
Ти върви. Разпери криле и се понеси над врага.
Отлети при вожда ни и му кажи... за великото ми поражение.
Това е тъпо. Индианците не могат да летят.
Разбира се, че могат. Върви.
Чуй ни, момче, този индианец те отвлече.
Не. Отвлякох момчето. Но то вече не е при теб
- научих те на тайната на смелостта.
- Приех те за свой собствен син.
- Ти не си ми баща!
- Как можа!
- Пусни ме!
- Престанете и двамата.
- Махнете се всички.
О, страх ме е! Я опитай да се позабавляваш за разнообразие.
Престанете!
- Ужасно съжалявам.
- Вината не е твоя.
Страхувам се, че може би е.
Ако трябва да съм честна, просто съм доволна, че му позволи да участва в играта.
О, да, невиждан успех.
Е, повече е, отколкото аз съм постигала.
Той много се промени, откакто баща му почина.
Дори не мисля, че си е поплакал.
Е, тъгата се отразява различно на хората.
Така е.
О, между другото- жена ми би искала да ви покани с момчетата на вечеря.
Ако майка ви е добре.
О, колко мило. Би било чудесно.
Изглеждате толкова добре в малките си костюмчета, а?
И г-жо Де Мариър, наистина е жалко, че не бяхме се срещали до тази вечер.
Колко мило от ваша страна да го отбележите.
Толкова много пъти съм била на благотворителни или събития от социален характер
и често съм срещала името ви в списъка на организаторите.
Аз самата бих се радвала да се занимавам с това.
Ако само можех... да намеря време.
А аз срещам трудности да намеря време за всичко останало.
В момента гледам две домакинства.
- Силвия вярва, че може да се справи сама.
- Майко!
Моята къща е достатъчно голяма за всички нас, но...
Моля те не сега, мамо.
- Ние се справяме с къщата.
- Не ме прекъсвай, Джордж.
Къде са ти обноските?
Г-н Бари, разбрах, че сте станал другар в игрите на внуците ми.
Позволяват ми да участвам.
Не, не. Преди ден се спуснахме в приключение из тъмните дебри на Африка в градината ни.
Г-н Бари се разболя от ухапването на...
- ... как се наричаше?
- Муха це-це. Доста е страшна.
- С размер на хипопотам.
- И пръсти като наденица.
А надолу по реката видя изящна водна площадка. И ловихме риба!
Добър улов беше, а?
Моля те.
Лека вечер.
Това беше бедствие.
Болка... Болка дълбока като морето.
Не разбирам за какво говориш. Прекарах си чудесно.
Джеймс, моля те!
"А аз срещам трудности да намеря време за всичко останало."
Никога не съм се чувствала толкова съдена в живота си.
Съдена? Какво искаш да кажеш?
Възрастен мъж, за бога! Да си играе цял ден с деца!
Очевидно всякакви социални контакти между нас и тях са невъзможни.
А не може ли просто да се радваме на компанията им.
Той ни е добър приятел, майко.
Да, но какво означава това?
Със сигурност не мислиш да прекарваш следобедите си с тези деца, нали?
Днес дами и господа видях самолет, който използваше само вятъра и собствената си физическа сила.
Джордж Леуин Дейвис днес ще изпробва дали има ограничения,
създадени от атмосферата. Хайде, момче.
- Давай, Джордж!
- Ще го счупи!
Спри!
Трябва да е по- бърз.
Задръж малко, Джордж, имаме нужда от опашка.
Чакайте.
- Това ще свърши работа.
- Добра идея.
- Не е достатъчно тежко.
- Искам аз да опитам!
Идваш ли, Питър?
Портос, помогни ми.
Майкъл, би ли искал да опиташ?
Да, моля те.
- О, той не може да тича достатъчно бързо.
- Разбира се, че може.
Нека опита, Джак.
Джордж, ти дръж хвърчилото.
Момчета, хайде да се върнем горе.
Джордж, дръж го високо.
Скъпи, сега трябва да тичаш. Готов ли си?
Тичай! Тичай, Майкъл!
Тичай!
- Казах ви, че нищо няма да стане.
- Не мисля, че е достатъчно бърз.
- Няма да стане, ако никой не вярва в него.
- Дайте му шанс.
- Това е стартовата ти позиция. Опитай пак.
Джордж, дръж хвърчилото.
И този път не искам и капчица съмнение.
- Трябва да вдигнем това хвърчило във въздуха.
- Може би ни трябва още вятър.
- Давай, Майкъл.
- Ти можеш.
Тичай, Майкъл!
Точно така!
А сега за какво пишеш?
Просто си отбелязвам.
Никога не съм сигурен за какво точно пиша, преди да е готово.
Нещо за хвърчилото ли е?
Защо питаш?
Не знам.
Ако аз бях писател,
- мисля, че щях да напиша цял разказ за това.
В такъв случай може би и трябва? Това е фантастична идея.
Надявам се, че не разговаряхте за нещо прекалено сериозно.
Не. Говорим си глупости.
Може ли да вечеряме с него?
"да вечеряме с него". Не сме канибали, миличък. Можем да го поканим да дойде.
Силвия... Г-н Бари.
Къде бяхте?
Пускахме хвърчило и се забавлявахме. И съжалявам, не знаех, че ще идваш.
Не? Ами явно си забравила.
Донесох вечеря за всички ни.
- Нямаше нужда да го правиш.
- Няма никаква храна в къщата.
Няма нужда да чакаш, докато в шкафа не остане и троха.
Моля те, мамо. Хайде, скъпи.
Краката ви чисти ли са?
Джордж, мисля, че обеща на майка си да и помагаш да се грижи за къщата.
Палтото ти, Майкъл.
Ще се видим ли утре?
Не. Утре ще помагате в къщата.
Мамо, няма абсолютно никаква нужда.
Не можеш да вършиш всичко сама.
Виж се, ужасно си червена!
- Износваш се...
- Благодаря ти за чудесния ден, Джеймс.
Извини ме, мамо.
Е, от утре ще въведем малко дисциплина тук.
...и нито един от вас няма да се измъкне!
- Добър вечер, г-н Бари.
- Добър вечер, Сара, добър вечер, Ема.
Пропусна вечерята.
Може би ще хапна по- късно, искам да напиша нещо.
Сигурен ли си? Беше много вкусно.
Сара остави Ема да сготви тази вечер.
Така ли?
Какво би казала, ако ти кажа,
че искам да изпратя Ема при г-жа Дейвис, която няма готвач?
Ще кажа, че сигурно и се е усладила вечерята у нас.
Би ли си помислила, че може да има нужда от помощ.
О, много великодушно.
Сигурно има нужда и от сребърни прибори.
А лен? Не бих се изненадала, ако...
Моля те, спри.
А може би тя може също да ми даде това, което не ми достига?
Съпруг.
Та ние дори вече не се виждаме.
Известно време очевидно не ти пречеше.
Дами и господа!
Негово кралско височество Майкъл от Невърленд!
Защитник на кралството.
Този скиптър е дървен.
Да, имаме бюджет, с който да се съобразяваме, нали...
Не, искам да кажа- всички хора си мислят, че е златен.
А то си е старо парче дърво.
Това, което сме направили е,
че сме преобразили старо парче дърво в
най-невероятното злато.
Какво е това?
Всички велики писатели започват с добро свързване на буквите
и уважавано заглавие.
Отвори го.
Дневник на ужасните приключения на братята Дейвис
на Питър Леуин Дайвис
Гръмко заглавие, подходящо за вас.
Притисни го, Джордж! Ти можеш!
Все още нямам идея какво да напиша.
Пиши за всичко. Пиши за семейството си.
- Пиши за говорещия кит.
- Какъв кит?
Този, който е заключен във въображението ти и отчаяно иска да се измъкне.
Седни.
Аз самият започнах да пиша за приключенията на братята Дейвис.
- Пиеса?
- Да, пиеса.
И за мен би било изключителна чест,
ако ми позволиш да използвам името ти за един свой герой.
Не знам какво да кажа.
Кажи "да".
Добре.
- Пусни го!Това е мое!
- Няма да си лягам!
Трябваше да си в леглото още преди половин час!
Страхувам се, че дисциплината тук безнадеждно се развали.
Глупости.
Никога не бива да пращаш момчетата да спят. Винаги се събуждат с един ден по- стари.
И после преди да си се усетила... Те са големи.
Баща им не би позволил такива боричкания. Нямаше да им разреши и да вкарат куче.
Би го завързал на двора.
Хайде всички по леглата!
Знаеш ли, стана много важна част от живота на момчетата.
Особено за Питър.
Струва ми се, че Питър прекалено много бърза да порасне.
Представя си, че светът не причинява толкова болка на възрастните, колкото на децата,
когато загубят някого.
Загубих по- малкия си брат Дейвид, когато бях на възрастта на Питър.
Това почти погуби майка ми.
Джеймс, ужасно съжалявам.
Горката ти майка...
Не мога да си представя да загубя дете.
Не ставаше от леглото месеци наред.
Опитах всичко, за да я направя щастлива,
но тя искаше единствено Дейвид.
И един ден...
облякох дрехите на Дейвид...
и отидох при нея.
Сигурно си я изплашил до смърт.
Мисля, че това всъщност беше първият път, когато тя наистина...
ме погледна.
И това беше краят на момчето Джеймс.
Обичах да си казвам, че е отишъл в Невърленд.
Къде?
В Невърленд.
Едно чудно място.
Никога преди не съм го казвал на никого.
Никога.
Как изглежда?
...Невърленд?
Един ден ще те заведа там.
- Чакай малко, Джеймс... той е фея?
- Не, той е свободолюбивият дух на младостта,
-Тинкърбел е фея.
- Тинкърбел е жена?
Не, тя е фея.
Той е момче, което остава вечно младо.
Джеймс, как е възможно някой да остане вечно млад?
Той просто вярва, че животът може да бъде, какъвто си го представя в мечтите си.
И вярва в това достатъчно дълго и достатъчно силно.
Джеймс, аз съм ти приятел. Ти откачаш.
Говориш ми за мъж, който е фея...
- Момче.
- И това момиче се нарича Тинкърбел...
И искаш да има пиратски кораб на сцената, заобиколен от вода. Това е адски много вода...
- Много вода е.
- Да и това означава много пари.
Да но може да не използваме истинска вода.
Е, щом няма да използваме истинска вода, значи пиесата ти ще е хит.
Знаеш ли какво ще направя? Мисля да си представя света, какъвто искам да бъде...
- Достатъчно дълго и достатъчно силно...
- Да!
- И парите за пиесата магически ще се материализират пред мен.
- Tочно така.
Добра работа.
Най- после събрах куража да поканя момчетата на играта.
И сега трябва да преживеем това унижение...
Доста време прекарвате заедно, нали?
- Всеки свободен миг, който имам.
- Радвам се за теб.
Г-жа Дейвис сигурно също се забавлява.
Мисля, че трябва да си наясно какво говорят хората.
Наистина- не бих говорил за това, ако щеше просто да отмине.
Едва ли ще ме изненадаш. Какво говорят?
Че прекарваш много повече време с г-жа Дейвис, отколкото със собствената си жена...
Тя е вдовица и...
И мой приятел. Това е всичко.
Също така хората са любопитни...
как прекарваш времето си с тези момчета...
и защо.
Как...
Как е възможно някой да си помисли такова нещо... те са деца...
Невинни деца.
Ако откриеш искрица щастие в този живот,
винаги ще се намери някой, който иска да я унищожи.
Благодаря ти, Артър. Но не мисля, че много хора ще обърнат внимание на подобни глупости.
Защо тогава никой не отива при тях?
Когато постигнеш нещо, Джеймс,
хората те наблюдават.
И търсят начин да те завлекат на дъното.
Сигурен ли си, че съпругата ти няма нищо против да отидем в къщата ви през лятото.
- Тя вече не ходи там.
- Наистина ли?
Такова облекчение е за малко да се измъкнем оттук.
- Надявам се да ни посещаваш там?
- Разбира се. Всички ли сте тук?
Може ли аз да карам?
Не.
Хайде!
- Пристигнахме ли вече?
- Почти.
Виждам къщата!
- Да разгледаме!
- Внимавайте с дрехите.
След мен!
Побързайте всички!
- Да се присъединим ли?
- Да.
Опитваш се да се скатаеш от капитан Суаоли, а?
Към кораба!
Сега можеш да станеш пират и да се присъединиш към екипажа
или да поплуваш с акулите!
- Невероятно!
- А може би с крокодилите!
- Никой не успя да се измъкне, капитане.
- Добра работа.
Сега е единствената ви възможност да говорите.
Кои от вас са готови да преследват мечтите си в морето?!
- Аз!
- Още не съм приключил.
Да навлязат в най- опасната част от своя млад
и безразсъдно пропиляван живот.
Какво каза?
Какво правиш, синко? Позволяваш си да се кискаш? На моя кораб?
- Какво каза?!
- Казах, че съм готов, капитане!
- Как се казваш, момче?
- Кърли- най- възрастният и мъдър от екипажа.
Добре дошъл на борда, Кърли.
Твоята работа ще е да чистиш палубата.
А ти кой си, млади момко?
Името ми Нибс Главореза,
- любимец на младите дами.
- Джак!
Добре дошъл на борда.
- А ти, момче?
- Аз съм Питър.
Това не е име на пират!
Може би Страховития Джим?
Не. Просто Питър.
Харесвам името си.
Е, добре.
Като наказание за липса на интересно пиратско име
Питър, ще скочи зад борда. Развържете го.
- Кой казва това?
- Момчето.
Г-н Бари.
Тук пише, че аз играя бавачката.
Май не съм много подходящ за ролята, а?
Всъщност не си детегледачка. Ти си куче.
- Какво?
- Нюфаундлендско куче.
Ще бъдеш облечен с голям пухкав костюм.
А, ясно.
Всъщност нямаме костюм и за Тинкърбел. Може да играе феята?
Не. Тинкърбел е светлинка. Движим я по сцената.
Тя е мъждукаща светлинка...
Това пък какво беше.
Да видим... Джон Дарлинг, Майкъл Дарлинг,
Сми, Тигровата Лилия...
Това е пиеса за кукли.
Туутълс, Нибс, Кърли...
Тези имена са абсурдни...
Капитан Хук...
Здравей, Джеймс. Ти си откачалка.
Как мина репетицията?
Добре.
- Мина много добре.
- Чудесно.
Да. Благодаря.
Здравей.
- Как беше пътуването ти?
- Беше дълго и изморително.
- Ще ти налея малко чай.
- Би било чудесно.
- Можеш ли да дойдеш при къщичката ни за игра?
- След малко. Току- що пристигнах.
Но те ми казаха да го заведа. Винаги пращат Питър да върши разни неща,
но аз им казах, че аз ще го направя този път. Той би развалил изненадата.
- Каква изненада, миличък?
- Това е огромната ни изненада.
Отне ни цял ден да я подготвим.
- Всички те чакат.
- Тогава не бива да ги караме да ни чакат повече.
Моля ви не им казвайте, че ви издадох изненадата.
- Обещах им, че няма.
- Но ти нищо не си ни казал за нея, нали?
Напротив. Направихме пиеса!
Пиеса?
Пиесата за лейди Урсула.
Пиеса от една част, автор Питър Леуин Дейвис.
Всъщност това са просто разни глупости.
- Надявам се. Продължавайте.
- Просто исках да се опитам да напиша нещо.
А другите се справят добре и ще ви забавляват.
Е, нека я видим.
Пиесата за лейди Урсула.
Една сутрин, точно след изгрев слънце,
лейди Урсула най- красивата щерка на лейди Дю Бон,
се приближи към входа на голямата катедрала, за да се помоли на светеца си покровител.
Внезапно, когато достигна портата,
гаргойлът, който пазеше светилището, се съживи
и се спусна към нея.
Хората от селото щяха да направят всичко възможно да спрат това,
но лейди Урсула се подхлъзна на стълбите
и гаргойлът я сграбчи.
Двамата се издигнаха високо над катедралата.
Продължавай, Питър.
Не след дълго млад рицар на име Дж. М. Барнъби
пристигна в града.
Силвия...
Нека ти помогна...
Не, Джеймс...
Да се върнем в къщата.
Изобщо не иска да говори с мен за това. Твърди, че не било станало нищо.
Но ви уверявам, докторе... Не можеше да си поеме дъх.
Не съм убеден, че мога да лекувам пациент, който отказва да признае, че е болен.
Трябва да я накарате да разбере, че е така.
- Ще направя всичко по силите си.
- Добре. Насам.
Държиш ръката си плоска, ето така.
Ето така.
Влез!
Добрият доктор не се справи с предизвикателството.
Той мисли, че трябва да отидеш в болница, за да ти направят допълнителни изследвания.
Глупости. Нямам време за това.
Освен това, това семейство вече си имаше достатъчно работа с болници.
- Може би могат да ти помогнат.
- Знам какво могат да направят за мен.
Каквото направиха и за съпруга ми.
Не, Джеймс. Болниците не ме интересуват.
Силно заинтересована съм обаче от вечерята ни.
Този път какво решихте да ни кажете с мама?
- Че е само настинка?
- Нищо не сме решавали.
Не ме лъжи! Омръзна ми възрастните да ме лъжат!
Не те лъжа. Не знам какво и има.
"Ще отидете заедно за риба", това ми каза тя!
"Само след няколко седмици", и на другата сутрин той беше мъртъв!
Това не е било лъжа, Питър.
- Майка ти се е надявала да стане истина.
- Беше се обездвижил вече от седмица,
а аз започнах да планирам нашето пътуване!
Никога няма да те излъжа. Обещавам.
Не! Ти само ще ме учиш да си измислям глупави истории
и да се преструвам, че нищо не се е случило...
Няма! Не съм сляп!
- Няма да ме правите на глупак!
- Какво става?
Питър, пиесата ти... Миличък, исках да видя останалата част.
Развалихме магията?
И всичко заради някаква глупава настинка?
Помниш ли Гилбърт Канън?
- Добър вечер.
- Г-н Канън работи
в Комитета, борещ се с цензурата в правителството.
Знам, че и вие участвате.
Искаше да говори с теб. Мислеше, че ще се прибереш по- рано.
Беше дълга вечер, Мери.
Да.
Разбира се, че е била.
Може би ще разговаряме друг ден.
- Когато не е толкова късно.
- Добре.
Тогава ще поговорим.
Благодаря ви за търпението, г-жо Бари.
Лека вечер.
Кажи нещо.
Какво искаш да чуеш?
"Чудя се колко време прекарахте с г-н Канън" предполагам?
И да видим какво следва...
"Не повече отколкото ти закъсня, Джеймс."
"Как е г-жа Дейвис тази вечер?"
О, да, на този въпрос имам чудесен отговор.
Как смееш.
Това не е поредната ти пиеса.
Знам,Мери. Напълно съм сериозен.
Но не съм готов за този разговор, до каквото и да води той.
Може би ще поговорим на сутринта? Добре тогава. Лека нощ.
Г-н Бари.
Не мислите ли, че е малко стегнато?
Не. Даже е доста широчко.
Тук трябва да се стегне.
- Така е много тясно.
Може би трябва да вкараме една дъска тук, за да се изпъне?
Дъска?!
- Иначе е много малко.
- Ясно.
Утре ще ви е лошо.
Джеймс!
Искаш ли малко чай?
- Помниш майка ми, разбира се?
- Да. Разбира се.
Как сте?
Може ли да взема шапката ти?
Не се смейте, момчета!
Моля ви, момчета, не тичайте из къщата. Ще счупите нещо.
Бих искала да поговоря с вас, г-н Бари, преди да си тръгнете.
Ще ви отнема само няколко минути.
Момчета, отидете да играете в градината. Хайде.
Неприятности ли ще си има? Защото и аз съм оставал насаме с баба.
Знам какво е.
- Да влезем ли в кабинета?
- Защо не отидеш с тях, скъпа?
Добре.
- Извинявам се за...
- Бихте ли затворил вратата, моля ви?
Разбира се.
Силвия ми каза, че сте и предложили услугите на прислугата си.
- Не точно.
- Няма да е необходимо.
- Разбира се, ще оставя решението на Силвия.
- Оставете го на мен, г-н Бари.
Вече ще живея тук.
Нанасяте се?
Отивам там, където съм най- необходима.
И ще направя всичко възможно тази къща да се поддържа,
без да има нужда да се допитваме до вашите подаяния.
Не са подаяния, г-жо Де Мариър, просто се опитвам да помогна като приятел.
Нямате представа колко много коства вашето приятелство на дъщеря ми?
Или наистина сте толкова голям егоист?
Моля?
Не виждате ли какво причинява на една вдовица едно посещение
на женен мъж в къщата ? На бъдещите и проекти?
Силвия трябва да се омъжи. Момчетата имат нужда от баща.
А вие разрушавате всяка надежда, че това семейство отново ще се стегне.
Винаги съм мислил само доброто на това семейство.
Аз ще се грижа за тях.
Вие имате собствено семейство, за което да сте загрижен.
Какво намеквате?
Намеквам да пазите това, което имате, г-н Бари.
Точно това правя.
Бях абсолютно сигурна какво ще прочета тук.
Няколко признания, излети на страниците.
Не пиша любовни бележки в дневника си.
Не.
И все пак знаеш за кого говоря, нали?
И това е някаква утеха, все пак.
В крайна сметка те познавам поне малко.
Не беше нужно да крадеш дневника ми, за да ме опознаеш, Мери.
Не.
Предполагам, че можех просто да гледам пиесите ти.
Бях безнадеждно наивна, когато се омъжих за теб.
Представях си, че
читателите ти са погълнати от някакво тайно място,
където идеите се реят из въздуха като есенни листа...
и се надявах поне веднъж...
да ме заведеш там.
Няма такова място.
Има.
Невърленд.
Това е най- добрата, която си писал, Джеймс.
И съм сигурна, че семейство Дейвис ще хареса света, който си създал за тях.
Само ми се иска и аз да бях част от него.
Исках да бъдеш. Опитах.
Винаги съм си представял, че ще изживеем невероятни приключения заедно.
Но се нанесохме в тази къща и ти започна... не знам...
- ... да подреждаш мебелите...
- А какво се очакваше да правя, Джеймс?
- Теб все те нямаше.
- Пишех!
Седеше си в кабинета и се взираше в други светове, сякаш аз не съществувах.
Добре. Дай ми още малко време да довърша пиесата.
Да го прекараш с музата си? Омръзна ми да чакам.
Омръзна ми да изглеждам като глупачка.
Не мога да се откажа от пиесата.
Разбира се, че не!
Просто в края на деня се връщай при мен.
Репетирай и се връщай за вечеря. Без пътувания до провинцията,
без дълги разходки в парка.
Ако не можеш да ни дадеш шанс,
тогава това трябва да приключи.
И аз ще го прекратя.
Изглежда ужасно.
Нана!
Първо вземаш пижамите и после оправяш леглата.
С лапи?
Оправяш леглата с лапи. Пижамите вземаш със зъби.
Защото всъщност, като куче
няма друг начин.
Но аз нямам и зъби!
Не виждам, не мога да дишам.
Имам само тази гума!
- Може ли да му сложим зъби?
- Може да вземете моите.
Ще ти намерим зъби. Да си починем, а?
Добре.
- Мисля, че си страхотен!
- Дори си по- добър на четири крака, отколкото на два.
- Спрете.
- Наистина.
- Кажи го, Чарлз.
- Как си я представяш? Премиерата.
Лекари, адвокати със съпругите си, всичките издокарани.
Плащат ни добри пари, очакват театрално представление.
Дърпаме завесите и те виждат крокодили, феи,
пирати, индианци и не-знам-си-какво друго.
Точно така.
Ти си абсолютен гений, Чарлз!
Не ме иронизирай, Джеймс. Знаеш, че влагам толкова пари, колкото дори нямам в момента.
Да. Чуй ме! На премиерата искам 25 запазени места.
- 25 места?
- Да. Разпръснати из театъра.
- Две тук, две там, три горе.
- Кой плаща за тях?
- Някой ще ги плати ли?
- Не, не.
Може ли?
- Здравейте, момчета.
- Може ли да поговоря с теб?
Разбира се. 25 места, Чарлз.
- 25 предварително запазени места... Кой ще плати?
- Разпръснати из целия театър.
- Кой ще плати?
- 25 предварително запазени места!
Това е невероятно! Летя!
И не е нужно да използваме някакви сложни приспособления.
Мама ме помоли да се разходя с момчетата.
Каза, че просто има нужда от малко тишина.
Цялата трепереше, толкова силно, че не успя дори да довърши чая си.
Не съм глупак, чичо Джеймс. Просто искам да знам истината.
Не знам каква е истината. Тя не иска да говори за това.
Но мислиш, че е сериозно?
Възможно е.
Докторът препоръча да се направят някои допълнителни изследвания.
- Тогава трябва да я убедиш да ги направи!
- Опитах.
Не иска и да чуе.
А и осъзнавам, че досега най- добрите намерения, които храня към вашето семейство,
са ви донесли само вреда. Доста неща съм объркал.
Беше баба, нали? Наговорила ти е разни неща, за да те отдалечи от нас, нали?
Ами, направи всичко възможно в тази насока
- и може би беше напълно права.
- Ти не си виновен, чичо Джим.
Просто тя се страхува някой да не нарани мама.
Виж се.
Невероятно е.
Момчето си отиде.
Някъде през последните 30 секунди ти се превърна във възрастен.
Мисля, че ти си човекът, който трябва да поговори с нея.
- Не знам какво да кажа!
- Ще се справиш.
Г-н Бари, извинявам се, че ви прекъсвам.
Става въпрос за Нана. Положението върви на зле зад кулисите.
- Какво е станало?
- Мисля, че костюмът му е прекалено тесен.
- Ами...
- Дай ми само секунда, сега се връщам
Така, ето затягаме и последния...
- Може ли аз да дърпам въжето?
- Може, вземи това.
- Може ли аз да се кача?
- След малко.
- Вдигнете ме по- високо!
- Искам аз да се кача!
- Спрете!
- Не!
Ужасно съжалявам.
Г-н Бари.
Г-жа Дейвис пожела да говори с вас.
Не. Само с г-н Бари.
Ти ли насърчи това?
Кое?
Джеймс, моля те... Много добре знаеш за какво говоря.
Джордж няма да позволи да му наместят ръката,
ако аз не се съглася на изследванията.
Разбирам... В такъв случай мисля, че трябва да се съгласиш.
Защото той е един упорит млад мъж и вече е взел решение.
Това е абсурдно.
- Нищо няма да се промени.
- Да се промени?
Значи вече си говорила с лекар?
Това не е твоя грижа.
Разбирам, че състоянието ми може би е доста сериозно.
Искам животът да си продължи по старо му.
Ще направя изследванията,
ще пия, лекарствата, които ми предпишат,
но не искам да знам за какво са.
И не искам повече да настояваш.
Добре.
Мери!
Питър, моля те помогни на Джеймс с кърпичката.
В шкафа е.
Добре, мамо.
Джак! Ще провериш ли ризата пак?
- Винаги се показва.
- Да, мамо.
Не мислите да ходите никъде след театъра, нали?
Ще бъде съвсем за кратко, ако отидем някъде.
- Билетите!
- Заради децата?
Най- вероятно. Моля те виж дали билетите са у Джордж.
Аз ще проверя на масата.
Мамо, моля те виж дали билетите са у Джордж. Майкъл, къде са ти чорапите?
Чакай тук, не мърдай.
ПИТЪР ПАН ПРЕМИЕРА
Поеми и краката, Джордж.
Трябват ни още одеала.
Вземи и Майкъл с теб.
Изглежда много по- зле отколкото, когато бяхме в къщата.
- Някой появи ли се за тези 25 места?
- Не.
Именно. Но има хора, които искат билети, нали?
- Да.
- Предлагам да започнеш да ги продаваш.
- Знаеш ли дали семейство Дейвис са тук вече?
- Заети ли са 25-те места?
- Погрижил съм се за това.
- Да. Кого си поканил?
- Защото очевидно, който и да е, е решил да не идва.
- Местата ще бъдат заети, обещавам.
Да, през цялото време ми обещаваш... О, здравейте!
- Виждал ли си семейство Дейвис тази вечер?
- Не.
- Джак ще доведе доктор Брайтмън.
- Не, майко, нямам нужда от лекар!
Напротив, имаш.
Ще отида да ти донеса нещо успокояващо.
Питър ще е при теб. Кажи му, ако имаш нужда от мен.
Питър...
- Мога ли да направя нещо, за да ти помогна, мамо?
- Не, миличък.
Трябва да отидеш на пиесата!
Не мога да направя това.
Можеш.
Трябва да го направиш заради мен.
Трябва да отидеш, за да ми разкажеш всичко най- подробно, когато се върнеш.
Моля те.
Това е само една пиеса, мамо. Не е важна.
Нека ти помогна.
Вземи това.
Отвори го.
Никога не съм била толкова горда с теб...
Последно повикване, дами и господа!
Да, да. Съжалявам.
Ще продадем местата.
Заеми се.
- Чарлз. Пристигнаха.
- Кой?
Трябва да им простиш, с тези малки крачета, правят малки крачки.
- Какво правят тук?
Дошли са да видят пиесата. Затова ни трябваха 25-те места.
25 места, дадени на сираци.
- Сега кошмарът ми е пълен.
- Вече можеш да започнеш пиесата си.
Твоята пиеса.
Моля, заемете местата си.
Ето тук.
Насам.
Извинете ме, сър.
Искам само да знаеш. Мисля, че си чудесно куче.
Благодаря.
Няма да си лягам!Няма! Няма!
Нана, още дори няма шест часа. Още две минутки!
Моля те! Една минутка!
Нана, няма да ме накараш!Престани да лаеш!
Казвам ти, няма да успееш!
Кой е там?
Няма никой.
Но съм сигурна, че видях лице.
Децата ми!
- Как е тя?
- Почива си.
Може ли да я видя?
Не, г-н Бари. Не е необходимо да сте част от всичко, което се случва в тази къща.
- Тя ще се радва да го види!
- Тихо, Джордж.
И тъй като разбрах, че сте укрил определени факти
за състоянието на дъщеря ми от мен,
не виждам защо да ви допускам в дома си.
- Не можеш да...
- Качвай се горе, Джордж!
- Не ми нареждай!
Това не е твоят дом, нашият е. Фактът, че мама се нуждаеше от теб,
не ти дава право да контролираш живота и!
Тя вече не е дете. Нито пък аз.
Ако иска да види чичо Джим, ще го види. Нищо не можеш да направиш.
Мамо.
Пиесата ти!
Виж всичките тези боклуци.
Щях да дойда тази вечер, просто имам толкова много работа...
Да видим. Трябва да се зашие.
Четири момчета! Непрекъснато ми трябват кръпки.
Не смогвам.
Нямам време за всичко това.
Не ме гледай така, Джеймс. Караш ме да се чувствам изложена на показ.
Момчета, ще ме оставите ли за момент насаме с майка ви?
Очевидно е.
Не може просто да се преструваш.
Просто да се преструвам?
Ти ни научи да се преструваме, Джеймс.
Показа ни, че можем да променим света, ако просто вярваме, че е различен.
Не целият свят, Силвия. Не всичко.
Значимите неща.
От известно време се преструваш,
че си част от това семейство.
Започна да означаваш толкова много за нас,
че вече няма значение дали е истина.
И дори, ако не е истина,
дори, ако е невъзможно,
имам нужда да продължа да се преструвам.
До края.
С теб.
Как го правите?
Просто си мислиш хубави мисли
и те те издигат във въздуха.
Толкова си припрян. Не можеш ли да го направиш по- бавно?
Сега разбрах как става, Уенди.
Първо трябва да те поръся с магически прашец.
Опитайте сега. Опитайте от леглата!
Просто разтърсете рамене така
и се отпуснете.
- Летя!
- Невероятно!
Прекрасно е!
Да се хванем за ръце!
- Вижте ме!
- Летя!
Да излезем навън!
Гениално...
Чувствам се малко по- добре.
Просто имах лош ден, това е всичко.
Искам да се върнеш в театъра.
Намери Питър.
Разбира се.
Благодаря ти.
Сигурна ли си, че не мога да направя нищо друго за теб?
Да.
Е...
Винаги съм искала да отида в Невърленд.
Помниш, че ми го обеща, нали?
Да.
Опасявам се обаче, че тази вечер е вече късно.
Може би някой ден. Скоро.
Определено.
Искаш да кажеш, че и двамата трябва да се удавим?
Виж как се покачва водата.
Това май е хвърчилото, което направихме за Майкъл.
Помниш ли? Това, което се откъсна от ръцете ни и отлетя.
Хвърчилото!
- Може да отлетиш с него!
- Да отлетим и двамата!
Не може да издържи двама. Майкъл и Кърли опитаха.
Няма да тръгна без теб, Питър.
Нека аз остана.
Ти си дама. Никога!
- Готова ли си?
- Питър!
Не се пускай, Уенди!
- Питър, страх ме е!
- Дръж се, Уенди!
Да умреш сигурно е невероятно приключение.
Радвам се, че дойде.
Никога не пропускам премиера.
Предполагам си чул за мен и Гилбърт...
Да.
Казаха ми, че станал голям скандал.
Как си?
Добре.
А ти?
Изпълнен със съжаление.
Недей да бъдеш.
В нашето семейство никога нямаше да напишеш нещо такова.
Имаш нужда от тях.
Сбогом.
- Г-н Бари.
- Г-жо Сноу.
Благодаря ви! Това беше най- невероятната вечер, която някога съм прекарвала.
Благодаря ви, много мило.
Къде е г-н Сноу тази вечер?
Опасявам се, че ни напусна.
Но наистина щеше много да хареса тази вечер!
Пирати, индианци...
Самият той си беше едно голямо момче.
- До самия край.
- Ужасно съжалявам.
Как сте?
Приемливо. Благодаря ви.
Предполагам, че всичко е в ръцете на тиктакащия крокодил.
Времето преследва всички ни, нали?
Точно така, г-жо Сноу.
- Може ли да ви дам ново питие?
- Благодаря.
Не бива да ви бавя повече. Имате много приятели тук.
Беше ми много приятно да ви видя. Ужасно съжалявам.
- Това не беше ли г-н Бари?
- Да, той беше.
Добра работа, г-н Бари.
Какво мислиш?
- Отнася се за нас, нали?
- Да.
- За всички ни.
- Да.
Хареса ли ти?
Беше магическо. Благодаря ти.
Не, аз ти благодаря. Благодаря ти, Питър.
Това е Питър Пан. Невероятно!
Ти ли си Питър Пан? Сигурно си голям любител на приключенията.
Вярно е. Той няма сянка!
Но не съм Питър Пан.
Той е.
Няма ли подобрение от последното ми посещение?
Не.
Къде е Джеймс, мамо?
Д-р Брайтмън, може ли да поговоря с вас?
Извинете ме, г-жо.
Държиш го далеч от мен, нали?
Всъщност се надявах да дойде.
Щеше да се окаже, че съм грешила за него.
Но разбира се след успеха на пиесата му,
целият Лондон се изсипа пред вратата му.
Съжалявам, скъпа.
Какво има?
- Тайна.
- Тихо, Майкъл.
- Нищо не съм казал.
- Мамо, може ли да дойдеш долу за секунда?
Разбира се, че не може. Какви ги говориш, Джордж?
Всъщност мисля, че едно слизане до долния етаж може да и се отрази добре.
Това е пиеса.
Не е просто пиеса, Майкъл. Това е Пиесата с главно "П".
Наложи се да направим някои малки компромиси.
И една част ще трябва да си представите.
- Както и трябва да бъде.
- Както и трябва да бъде.
Майкъл, ела тук.
Готова ли си?
Няма да си лягам!Няма! Няма!
Нана, още дори няма шест часа.
Само още две минутки! Моля те!
- Вярваш ли във феи, Питър?
- Да.
Но почти всички са мъртви сега.
Разбираш ли, Уенди, когато първото бебе се смяло за първи път,
смехът му се счупил на хиляди парченца и се разпръснал навсякъде.
И така се зародили феите. И сега всеки път, когато се роди дете,
първият му смях се превръща във фея,
Така че трябва да има поне по една фея за всяко момче и момиче.
Трябва да има? Няма ли?
О, не. Децата знаят прекалено много в днешно време. Вече не вярват във феи.
И всеки път, когато дете каже: "Не вярвам във феи",
някъде там една фея се пречупва и пада безжизнена на земята.
Кой е там?
Червенокожите са били победени!
Уенди и момчетата са били отвлечени от пиратите!
Ще я спася!
О, това е просто лекарството ми.
Отровно е? Кой би го отровил?
О, Тинк, ти го изпи!
Наистина е било отровено...
И ти го изпи, за да спасиш живота ми...
Тинк,...
Умираш ли?
Светлинката и намалява.
Ако изгасне напълно, значи е мъртва.
Гласът и е толкова тих, едва го чувам.
Казва, че мисли, че може да се оправи,
ако децата повярват отново във феите.
Вие вярвате ли във феите?
Бързо, кажете, че вярвате!
Ако вярвате, плеснете с ръце.
Пляскайте по- силно!
Благодаря ви!
Това е Невърленд.
Толкова много идеални дни...
Наистина започнах да вярвам, че може да продължи вечно.
Престани.
Тя нямаше да остане вечно с теб.
Тя си имаше съпруг. Баща ми.
Никога не е изпитвала към теб, това, което изпитваше към него.
Не се опитвам да заема мястото на баща ти, Питър.
Никога не бих могъл.
По- добре го остави да си отиде.
Джордж, заведи момчетата вкъщи.
Аз ще дойда след малко.
Ужасно съжалявам.
Развалих всичко, до което се докоснах в това семейство.
Престани да си приписваш всички заслуги!
Скръбта на Питър няма нищо общо с теб.
Може би, ако бях имал малко повече време с него...
Не, г-н Бари. Нямаше да е достатъчно.
Ако всичко, което можете да му осигурите е "малко повече време",
по- добре го оставете на мира.
Знам, че не се интересувате от мен г-жо Де Мариър, и уважавам това.
Но аз много обичах дъщеря ви,
обичам и момчетата.
И мисля, че в момента имат нужда от мен.
Така ли? И до кога?
Какво искате да кажете?
Силвия е пожелала съвместно настойничество над децата в завещанието си.
Вие, г-н Бари, и аз.
- Какво мислите по въпроса?
- Ще уважа желанието на дъщеря си.
Нещо, което трябваше да правя по- често, когато бе жива.
Но ако не се чувствате готов за подобно обвързване,
ви уверявам, че бих могла да се справя и сама.
Мислите ли, че бих изоставил тези момчета?
Седни, Питър.
Мама залепи всички страници обратно,
след като го накъсах.
И след като гледах пиесата, започнах да пиша
и нямам желание да спирам.
Тя много би се радвала.
Току- що разговарях с баба ти
и оставам.
За постоянно.
Съжалявам, че бях толкова ужасен.
Не се тревожи.
Просто...
Мислех си, че винаги ще е тук.
И аз.
Но всъщност...
...тя е.
Защото е на всяка страница
от твоето въображение.
Винаги ще бъде там. Винаги.
Но защо трябваше да умира?
Не знам, момчето ми.
Когато си помисля за майка ти,
винаги ще си спомням
как стоеше в стаята със семейството си и гледаше една пиеса...
за момчетата, които никога не пораснаха...
Тя отиде в Невърленд.
И можеш да я посетиш винаги, когато пожелаеш,
просто трябва да отидеш там.
Как?
Вярвай, Питър.
Просто повярвай.
Виждам я.
---MORT RAINEY---