Captain Corelli's Mandolin (2001) (Captain Corelli's Mandolin CD1.sub) Свали субтитрите
Откога си глух с това ухо?
Откакто се помня.
Млъкни!
Не мърдай, докато доктора те преглежда.
Трябва ми рибарска кукичка
колкото за барбун
с дълга права част и чук.
Рибарска кукичка? Чук?
Ето я кукичката... и чука.
Така. Сега не мърдай.
Грах.
Пеперудоцветно, нали?
Сигурно го е набутал в ухото си, когато е бил дете.
Боже Господи! Силно е!
Всичко е силно. Собствения ми глас е силен.
Глухотата ти е излекувана. Много задоволителна операция.
Операция ли имаше?
Аз съм единствения човек, когото познавам, който е имал операция.
Сякаш цялата ми глава
се изпълни с изворна вода, студена и чиста.
Не говори глупости, след като доктора
бе достатъчно любезен да те излекува.
Толкова години да мисля, че си глух.
Сега вече нямаш извинение, когато ти казвам да
да вземеш нещо на връщане.
Или да хвърлиш дърва в огъня преди да отидем на църква.
Сигурно сега вече ще ме чуваш,
когато ти казвам, "Поправи стола, Стаматис."
"Оправи течащия покрив, Стаматис."
И сега няма да трябва да говоря толкова високо...
Aнтонио, помниш ли острова?
Нищо не се е променило.
На празника на Свети Герасим
още носим болните си на светото място
и се молим страданието им да ги остави.
Когато Пелагия беше дете, й обещах,
че ще напиша историята на Кевалония,
но още не съм намерил време.
Исках да разбере, как една толкова мирна земя
може да бъде раздирана от земетресения и война.
Исках да разбере защо един път боговете ни благославят,
a друг път са толкова ядосани
и ни разтърсват, и превръщат живота ни в мъка.
Искам да научи урока, който природата ни дава.
Не трябва да питаме защо сме ранени,
а само дали раната може да се излекува.
Чисто психологически феномен.
Как обясняваш чудото?
Може ли Ленин да излечи лудите? Може ли Сталин за излекува измъчените?
Очевидно е. Това е постановка!
За да държи хората в плен на религията.
Не трябва да викаш.
Не съм глух.
Искам пак да видя оръдието.
Оръдието!
Добре.
Ще ми трябват малко камъни от улицата.
Колкото можеш да намериш.
Веднага се връщам.
Готови ли сте, деца?
Запушете си ушите.
Боли!
Ще умре ли?
Накрая, някой ден, като всички нас.
Обърни го.
Добре, силни бедрени мускули.
Пелагия.
Кажи ни за бедрените мускули.
Моля, приближи се. Погледни добре.
Доведи приятелките си. Всички са добре дошли.
Бедрени мускули.
Maксимус, медиус, минимус.
Максимусът е външната повърхност на слабинната кост
между предната и вътрешната бедрени линии...
Maндрас!
Латре?
Ще се оправи.
Казаха ми, че си бил прострелян. Мислех че, ще умра.
Не знам защо все се забъркваш в неприятности!
Не знам!
Латре, трябва да се имаш за щастливец, че нямаш син.
Момчета, никога не порастват. Погледни ме.
Oстарях преждевременно.
Много е горещо.
Рибата се крие в скалите
или стои на хлад на дъното на морето.
Не! Свали ме!
...че гръцки военен кораб
е бил торпилиран от италианска подводница
въпреки фактът, че Гърция още не е въвлечена във войната.
Премиера Метаксас протестира остро
пред правителството на Мусолини в Рим,
което отрече отговорността си за нападението.
Продължават да идват съобщения за сражения
между гръцки и италиански войници
по гръко-албанската граница.
Но тази сутрин в Атина
италианския посланик още веднъж отрече...
Какво говорят?
Италианците са в Албания, близо до границата.
Съобщават за сражения.
Ето! Чу ли?
Казват, че няма да обявят война.
Ето. Какво казах?
Искат да ни изненадат неподготвени.
Искат да се промъкнат неочаквано!
-Долен лъжец!
-Баща ти беше козел!
Млъкнете!
Ако вие двамата не престанете да се обиждате...
ще започна да си пия кафета вкъщи.
Maндрас иска да се оженим.
Казах му, че трябва да те пита.
Аз не искам да се женя за него.
Ти не го харесваш.
И двамата сте много млади.
Всички са млади, когато се женят.
Често си мислех, че...
ще можеш да се ожениш щастливо
само за чужденец.
Зъболекар от Норвегия...
... или нещо такова.
Maндрас не ти подхожда, а той очаква
да бъде по-добър от жена си.
Все пак той е мъж.
Сега ще ти кажа какво ще кажа на него.
Няма да дам зестра.
Кой се жени без зестра?
Трябва да се ожениш по любов.
Аз обичам Maндрас.
Какво да правя?
Да отида в къщата на майката на Maндрас
само с една торба дрехи?
А, и с козата си.
Никога няма да си подам носа навън.
Ще стана за смях на цяла Кевалония.
Можеш да си представиш какво ще започнат да говорят хората.
Не знам как ще понесеш срама.
Ще има война. По време на война стават ужасни неща.
Използвай го, за да се защитиш.
И ако е необходимо, използвай го срещу себе си.
Сватбата ти ще трябва да почака.
Оглеждам се.
Виждам рибари. Фермери.
Виждам силни, здрави мъже, които са родени свободни.
Но днес вашата свобода е заплашена.
Италианската армия нахлу в Албания
и частите й са готови да пресекат границата с Гърция.
Ако вашата страна ви е мила
трябва да се биете, за да я защитите.
Присъединете се към войната в Албания.
Бийте се за майките, за любимите,
съпругите, за децата си.
Бийте се за свободата на целия гръцки народ,
за да живеете с достойнство и уважение!
Като се върна от войната
ще се оженим.
Ще построя къща за Пелагия
на земята на баща си.
Знам, че сме различни.
Не знам за света.
Къде съм бил? Какво мога да знам?
Не знам как да изразя чувствата си.
Не знам как да ти кажа...
какво е в сърцето ми. Но мисля...
знам... Пелагия...
Обичам те.
Утре заминавам на война.
Пелагия, ела да танцуваш с мен.
Ще пиша. Обещавам.
Обещай ми, че и ти ще ми пишеш.
"Скъпи мой, не си ми писал
от деня, в който замина.
Толкова съм уплашена,
че не получавам никакви писма от теб,
защото може да си ранен или пленен.
Сънувам кошмари, че си мъртъв."
"Лятото премина в зима
и аз пиша стотното си писмо до теб.
Ранените, които са върнаха
разказват за ужасни условия.
Смразяващ студ, липса на храна.
Но не носят новини от теб."
"Всеки ден чакам пощата от Аргостоли,
но нищо не идва.
Имам чувството, че полудявам
от притеснение и страх. Опитвам се да не губя надежда,
но копнея да изпитам нещо, дори и да е само болка."
Победихме!
Свърши!
Победихме ги в Албания.
Виж!
8,000 наши срещу 14,000 италианци
и сме ги принудили да отстъпят.
Какво?
Хитлер никога няма да допусне галеника му да бъде унижен.
Ще се притече на помощ на Мусолини.
"Писала съм това писмо десетки пъти
и толкова го захвърлях.
Не знам как да опиша чувствата си.
Сякаш от сто години чакам
да получа писмо от теб.
Сякаш сто години те чакам да се върнеш."
Безнадеждно е.
Всичко е грешно!
След голямото поражение
на италианците в Албания
Хитлеровите бомбардировачи контраатакуваха
и германската армия си проправи път
до гръцката столица, Aтина.
Голям брой гръцки кораби са били унищожени
по време на бомбардировките близо до Пирея.
На 27 април атинския военен комисар
генерал Калвакос oфициално предаде ключовете
на древния град на германския си колега
подполковник фон Зефир.
Извършват се подготовки за разделянето на територията.
Хитлер запазва контрол
над по-голямата част на северна Гърция, включително и над Салоника
и южния остров Крит.
Останалата част от Гърция ще бъде под контрола на
Хитлеровия съюзник Мусолини,
въпреки че германците ще запазят официално властта.
"Bella bambina" на два часа!
Капитан Корели.
"Да ти го начукам."
Накарайте го да каже на кмета, че ако не получим
капитулацията на града до пет минути
ще мобилизираме частите си и ще щурмуваме сградата.
Кметът казва, че ако не знаете какво означава "да ти го начукам"
тогава елата и той ще ви покаже.
"Отказваме да се предадем на нация,
която сме победили в Албания
и си запазваме правото да се предадем
на германски офицер с подходящ ранг.
Така, че да ви го начукам."
Кой е този? Кой сте вие?
Капитан Гюнтер Вебер.
Офицер за свръзка с гренадирите при Ликсури.
"Капитан" не е това, което имахме предвид под "подходящ ранг".
На острова има само 200 германци
и капитан Вебер
е този с най-висок ранг сред тях.
Решението ни е, че да се предадем
на кучето на капитан Вебер е по-приемливо,
отколкото на италианец.
Карло Гуерцо се явява по служба, сър.
-Карло, къде си служил?
-В Албания.
Aлбания?
Още никой от нас не е видял някакво действие.
Бях в дивизия "Джулия".
Tогава си се бил достатъчно за всички нас.
Карло, можеш ли да пееш?
Да те чуем как пееш.
Няма значение.
Всички в батареята ни са членове на оперното дружество.
Имаме правила на поведения.
Първо, всички онези, които дават редовен музикален наряд
се задължават да свирят на музикални инструменти.
Лъжици, каски
гребени, хартия и други.
Второ, всеки, който казва,
че Доницети и по-добър то Верди, трябва
да изпее "Funiculi Funicula'' и други песни за железницата.
Tрето...
Tова е обидно! Напълно невъзможно.
И дума не може да става.
Сър, факт е, съжалявам, че ще го кажа
и то с голямо съжаление, че заповедите ми са
да се разквартирува офицер в дома ви.
Аз съм лекар. Tова е операционната ми.
Нямам място за гости!
-Сър, това са заповедите ми!
-Не ме интересува!
Не признавам правомощията ви!
Един момент.
Какво ви е на крака?
Имам ужасни мазоли.
Ботушите ми ме съсипват.
Вие сте квартир-майстор.
Трябва да имате достъп до лекарства.
За да оправя мазолите ви, ще ми трябва морфин
подкожна инжекция, сяра
хирургически спирт, неосалварсан.
йод, скалпели, риванол
бинт, превръзки.
Може би офицера ви ще може да ги донесе,
когато дойде.
Баща ми не е тук.
Ще се прибере довечера.
Дори не ме позна.
Извървях целия път... от Eпирус.
Без ботуши.
Писах ти всеки ден.
Сто писма.
И нито един отговор.
Не мога...
да чета и пиша.
O, Господи, каква воня. По-лошо е от свиня.
Виждаш ли, Пелагия, в какво състояние изпадат тези мъже,
когато около тях няма жени, които да се грижат за тях.
Не ме интересува дали е бил на война.
Ако е хванал бълхи и въшки, жив ще го одера.
Aмоняк, зехтин и цинк за крастата.
Ти си жена, a знаеш толкова много неща.
Поне можеш да видиш какво си взела.
Май сделката не е много изгодна, а?
Влюбваш се в човека, не в тялото.
Любовта влиза през очите и излиза през тях.
Запомни го от мен.
Победихме италианците. Накарахме ги да бягат.
Но не можахме да победим германците.
Ако можех да готвя,
щях да си сменя работата с теб.
Всъщност, мога да се пенсионирам.
Простете ми.
Не искам да ви притеснявам.
Аз съм капитан Антонио Корели,
a този мъж е един от героите ни.
Има сто медала за спасен живот
и нито един за отнет.
Смелия италианец е игра на природата.
Казано като гръцки патриот.
Капитан Корели?
Искам да говоря с вас. Веднага.
Искам обяснение.
Искам да знам защо сте обезобразили монумента.
Какъв монумент?
Променили сте надписа на латински.
Мислите ли, че толкова лесно можете да заличите историята ни?
Така ли водите война? Като къртите буквите?
Трябва да възразя.
Не можете. Нямате извинение.
Щях да възразя, защото не съм го направил.
Жалък сте.
Ако ми кажете, къде ще спя...
В стаята на дъщеря ми.
А къде ще спи дъщеря ви?
Не е ваша работа къде ще спя.
Довечера ще спя на двора.
Утре ще поискам алтернативна квартира.
Уговорих се с квартир-майстора ви.
Оставате тук независимо дали ви харесва или не.
Но леглото на дъщеря ви, не мисля, че ще бъде…
Не ме интересува какво мислите.
Tова не е мой проблем.
Аз не съм агресорът. Разбирате ли ме?
Tова е много вкусно.
Tова е кевалонийски пирог с месо.
Обаче благодарение на вашите хора
вътре няма никакво месо.
Мога да донеса храна.
Малко вино, може би малко "panettone".
Не приемаме храна от врага.
Mоже би малко "panettone".
Отивам да се разходя.
Вечерния час започва след един час.
Роден съм тук.
Tова е моят остров.
Няма ли да го арестуваш?
Предизвиква те, пренебрегва вечерния час.
Абсолютно си права.
Бързо, донеси пистолета. Някой да го застреля.
Капитан Антонио Корели.
Сега опитай ти.
Капитан Антонио Корели.
Лемони!
Бабибаба Фионо Каликали.
Какво? "Бабибаба"?
Върви си вкъщи.
Хайде. Можеш да дойдеш по-късно.
По време на война трябва да извличаме максимума
oт малкото законно удоволствие, което имаме.
"Започнах да ти правя жилетка.
Орли и цветя, извезани със златен конец.
Но нещо не мога да ги напасна.
Едното цвете е по-голямо.
Единия орел е на различно място от другия.
Колкото повече се опитвам да ги оправя, толкова по-лошо става.
Просто не мога да ги оправя."
Можеш да го убиеш.
Той е враг. Можеш да го отровиш.
Никой никога няма да разбере как е умрял.
Димитрис и Спирос отидоха при партизаните.
Отидоха с лодка до Парта.
Кой знае накъде са поели оттам.
Трябваше да съм с тях.
Никъде няма да ходиш, докато не укрепнеш отново.
Прочети последното.
Последното писмо, което си написала преди да се прибера.
"Скъпи мой, не съм получавала писмо от теб
от много време.
Отчаяна съм. Загубих надежда.
Изпепелих се от притеснения.
Вчера ти написах толкова дълго писмо,
което казва всичко идеално
-и вярвай…"
-Слушай.
Не мога да остана тук.
Пиян си.
Да, признавам.
Пихме, пяхме
държахме се лошо.
Мислех, че си войник.
Капитан Aнтонио Корели, 33-ти полк, артилерия
се явява по служба!
За тебе всичко шега ли е?
Не. Не всичко.
Капитан Корели, мисля, че сега е подходящ
момент да чуя как свирите на мандолина.
Какво правиш, за Бога?
Тъкмо щях да започна.
Време е.
Първите 45 1/2 такта са за оркестъра.
Трябва да си представиш оркестъра.
Проклет да съм, ако успея втори път да изслушам цялото това тропане.
Просто си изсвири партията.
Ако го направя, ще се объркам
кога трябва да започна,
a това в концертна зала ще бъде катастрофално.
Извинявам се, че прекъснах концерта.
Извинявам се на всеки от вас.
На онези в най-евтините места
на Ваши Величества в кралските си ложи,
обсипани с бижута и увити в скъпите си кожи.
Но проклет да съм, ако мога да си представя оркестъра.
Лягам си.
Тук ли спи капитана?
Дойдох да те видя.
Тръгвам си, Пелия.
На сутринта.
Ще отплавам с лодката си за Астакос.
-Опасно е.
-Аз съм рибар.
Познавам тези води като джоба си.
Не искам да си тръгваш.
Ако умра, няма да е било за нищо.
A ако остана жив, ще вървя с високо вдигната глава
до края на живота си и всеки ще казва:
"Tова е Maндрас, който се би за страната си във войната."
Завърших жилетката ти.
Можеш да я вземеш сега, ако искаш.
Двете страни
не са еднакви.
Италиански капитан.
14,000 ваши срещу 8,000 наши.
Можехте да ни изтикате в морето.
Ако не бяха германските ви приятели, щяхме да го направим.
Mоите приятели са хората от батареята ми.
Хора, с които съм израснал. Хора от родния ми град.
Какво мислите за острова ни, капитане?
Харесва ми.
A какво мислиш за момичетата ни?
Какво мислиш за моята Пелагия?
Довиждане, Пелагия.
Хубавата ми Пелагия.
Хайл Хитлер.
Хайл Пучини.
Видях партито ти.
Реших да дойда и да се представя.
Видял си голите жени
и искаш да им хвърлиш поглед по-отблизо.
Срещали сме се и преди.
Капитулацията в градската зала.
Много по-добър си в партитата,
отколкото в преговорите за капитулация.
Е, ние сме италианци.
Известни сме с пеенето, яденето и правенето на любов.
Как се казваш?
Вие германците винаги сте имали най-добрия тютюн.
Колко немци са тук сега?
Приблизително 1,200. Под командването на полковник Барг.
Тука сте, за да ни държите под око.
Не е ли хубаво съюзниците ви да са тук?
Мислех, че всички нацисти сте руси.
От Тирол съм.
Израснал съм в австрийските планини.
Моето семейство, и това преди него
и предното имат тъмна коса.
Като Адолф Хитлер?
Забрави да ми кажеш чина си.
Аз съм нота.
Maксимилиано, ето я цялата нота.
Той е половина нота.
Tези момчета са четвъртините и осмините.
Пиеро е цяла трела.
A Карло е останалото.
Паузата между нотите.
В оперния клуб имаме собствена система на подреждане,
но иначе съм капитан.
33-ти артилерийски полк.
-Пееш ли?
-Не, всъщност не.
Е, може би, нали знаеш.
Сам. В банята.
Пийни нещо. Бъди щастлив.
Но помни...
само да изразиш възхищение от Вагнер
ще бъдеш разстрелян без съд
и без право на помилване.
Отначало!
Хайде.
Ще ме застреляш ли?
Не беше зареден.
Никога не съм насочвал пистолет към никого
в живота си.
Трябва да ти е много трудно
да се изправиш срещу нас.
Трябва да ти е много трудно
да живееш със себе си.
Да лежиш на слънцето и да плуваш в морето
и да флиртуваш с проститутките си.
Познавам хора, с които съм израснала,
които се борят за живота си
и умират за това, в което вярват.
A ти само пееш.
Какво толкова си се разпял?
В разгара на война сме, не на опера.
A ти си мислиш, че си толкова изтънчен
с макароните и panettone...
и надутата си опера.
Защо не си направиш ваканцията на нечий друг остров?
Какво толкова има в пеенето?
Пее се, когато бебета се кръщават,
когато празнуваш сватба.
Mъжете пеят, докато работят.
Войниците пеят, докато маршируват към битката.
Пее се и когато хората умират.
Винаги намирам нещо в живота, за което да пея
и не мога да се извинявам за това.
За това, че съм ви причинил болка
не мога да се извиня достатъчно.
Не можех да си представя, до сега...
oбидата, която съм нанесъл.
-Какво е това?
-Нещата ми.
Това го виждам. Защо?
Ще остана в лагера с хората си.
Мисля, че така е най-добре.
Но трябва да разбереш,
че направих уговорка с квартир-майстора ти.
Договорихме условията.
Няма да ми е удобно
да го разочаровам.
Следователно, смятам, че трябва да останеш.
Не мисля, че дъщеря ти ще се съгласи.
Дъщеря ми разбира важността
oт зачитането на уговорките.
Ще говоря с квартир-майстора.
Бъди сигурен, че ще продължиш да получаващ медицинските си доставки.
Радвам се, че се запознахме.
Съжалявам само за обстоятелствата.
Граждани на Кевалония.
В тази нещастни и трудни времена
нека покажем на света
как две древни култури могат да съжителстват
и да се държат по цивилизован начин една с друга.
Моля, елате на вечер на отмора,
в която ще претегнем приятелска ръка към всички вас.
Веднага се връщам.
Приятеля ми мисли, че си много хубава.
Защо не ми го каже лично?
Срамежлив е.
Иска да знае дали ще танцуваш с него.
Не, не мога… не с германец.
Но му благодари.
Кажи му, че не искам да го обидя.
Не стойте до много късно.
Турска е.
От Първата световна.
Трябва да го взривим.
Експлозивът сигурно се е скапал.
Носила се 20 години.
Можем да направим добро шоу.
Ще взривим бомбата.
Ще бъде фантастичен взрив,
a когато дойде момента
никой не трябва да идва на плажа.
Трябва да гледате от мястото си.
Ти си един от най-глупавите хора, които съм срещала.
Искаше да се изфукаш и едва не ни изби.
Виждам, че устните ти се движат,
но не чувам и дума.
Ще мине… след един-два дни.
Баща ти каза, че ще мине след един-два дни.
Така ли?
Така ли е казал великия лекар?
Какво казваш?
Да не казваш колко е хубав живота,
откакто дойдоха италианците?
Цял живот чакам.
Не знам как съм оцеляла преди да дойдеш.
Да не казваш колко съм ти липсвал?
Толкова много ми липсваше, че не можех да спя.
Онази вечер, когато танцуваше…
начина, по който се движеше…
по който обръщаше глава…
можех да те гледам вечно.
Да не си мислиш, че можеш да дойдеш
и да обърнеш с главата надолу целия ми живот?
Йод.
Бинт.
Превръзки. Само това имам.
Не мога да ти дам никакъв морфин.
Трябва ни всичкия наличен хинин.
12,000 от нашите на континента
са заболели от малария.
Доставките на стигат до тях.
Никой не знае, нито защо, нито какво става
a аз отивам да ям.
Знаеш ли, когато срещнах майката на Пелагия
тя беше сгодена за друг.
Той едва не ме уби.
Трябваше да напусна острова. Известно време трябваше да се покрия.
Иска да учи за лекар.
Мислиш ли, че от нея ще стане добър лекар?
Мисля, че ще стане много добър лекар.
Още нещо.
Tова е много стара земя
и нямаме нищо друго освен земетресения
и коления от 2,000 години.
Имаше кръвопролития в Сами и Фискардо
и Бог знае още къде.
Ще има още.
Въпрос на време е.