Harry Potter 3 - And The Prisoner Of Azkaban (2004) (harry.potter.dvdrip.xvid-frozone.cd2.srt) Свали субтитрите
Някой ще предположи ли
какво има вътре?
Това е богърт.
- Много добре, г-н Томас.
Кой ще каже как изглежда богъртът?
Никой не знае.
- Тя пък кога дойде?
Сменят си формата.
Приемат образа на най-страшното за всеки нещо.
Това ги прави толкова...
- Ужасяващи, да.
За щастие, съществува много просто заклинание за борба с тях.
Да го репетираме. Без пръчки, моля.
Повтаряйте. Ридикулус!
Ридикулус!
- Много добре.
Малко по-силно и ясно. Слушайте -
Ридикулус!
- Ридикулус!
Този предмет е смехория.
- Добре!
Дотук беше лесното. Само думите не са достатъчни.
Онова, което довършва богърта, е смехът.
Трябва да го принудите да приеме форма, която ви е смешна.
Ще ви обясня нагледно. Невил, би ли дошъл тук?
Хайде, не се срамувай.
Хайде.
Здравей. Невил, от какво те е страх най-много?
От професор Снейп.
Моля?
- От професор Снейп.
Да, всички ги е страх от него.
Ти живееш с баба си, нали?
- Не искам да се превръща и в нея!
Няма.
Представи си нейните дрехи,
много ясно в съзнанието си.
Носи червена чанта.
- Не ни казвай -
ако ти я виждаш, ще я видим и ние. Щом отворя гардероба,
ще направиш следното... Извинете.
Представи си професор Снейп в дрехите на баба ти.
Можеш ли?
Пръчката - готова.
Едно, две, три.
Мисли, Невил.
Ридикулус!
Чудесно, Невил! Невероятно.
Наредете се в колона.
В колона!
Представете си най-страшното нещо
и го превърнете в нещо смешно.
Следващият! Рон!
Концентрирай се. Посрещни страха. Бъди смел!
Пръчката - готова.
Ридикулус!
Да.
Видяхте ли? Отлично!
Превъзходно! Много забавно. Парвати!
Покажи ни какво виждаш.
Запази самообладание. Спокойно.
Ридикулус!
Следващият! Давай, давай!
Великолепно!
Хайде!
Ридикулус!
Съжалявам за това. Достатъчно.
Съберете си учебниците,
край на днешния урок.
Съжалявам. Вървете. От много глава боли.
И запомнете - ходенето в Хогсмийд е привилегия.
Ако с поведението си излагате училището,
тази привилегия ще ви бъде отнета.
Без подписана бележка не може.
Такива са правилата, Потър.
Всички с бележки - след мен. Останалите - тук.
Мислех, че ако вие я подпишете...
Само родител или настойник може.
Аз не съм такава, не е редно.
Съжалявам, Потър, това е окончателното ми решение.
Няма да стане. Ще се видим после.
Професоре, може ли да ви питам?
Защо те спрях срещу богърта ли?
Очевидно -
предположих, че ще приеме формата на лорд Волдемор.
В началото мислех за Волдемор.
Но после си спомних нощта във влака
и дементора.
- Впечатлен съм.
Значи, че най-много се страхуваш от самия страх.
Много мъдро.
Преди да припадна,
чух нещо.
Жена...
Крещеше.
Дементорите изваждат най-лошите ни спомени.
Нашата болка става тяхна сила.
Мисля, че чух майка си
в нощта на убийството й.
Знаеш ли, че те познах още щом те видях.
Не по белега, а по очите.
Очите на майка ти Лили.
Да.
Да, аз я познавах.
Майка ти бе до мен, когато всички ми обърнаха гръб.
Тя бе не само изключителна вълшебница,
но и необикновено мила жена.
Умееше да вижда красотата у хората.
Дори, а може би най-вече, когато те самите не я виждаха у себе си.
Баща ти Джеймс, от друга страна,
определено
имаше талант да създава неприятности.
Талант, който се говори, че е предал и на теб.
Приличаш на тях повече, отколкото предполагаш.
След време ще разбереш колко много.
''Меденото царство'' е супер, но не може да бие магазина на ''Зонко''.
Не можахме да отидем до Къщата на крясъците.
Тя е...
- Най-призрачната къща в Британия.
Какво става?
Сигурно Невил пак е забравил паролата.
Ей.
- А, ти си тук.
Пуснете ме, моля. Извинете! Аз съм Отговорник!
Назад.
Никой да не влиза в спалнята, преди да бъде претърсена.
Дебелата дама я няма!
Пада й се, пееше ужасно.
Не е смешно, Рон.
У спокойте се. Разделете се.
Тишина.
- Направи път.
Директорът е тук.
- Чухте го, движение.
Чухте го. Движение!
Г-н Филч, съберете призраците.
Да претърсят всички картини за Дебелата дама.
Няма нужда от призраци, професоре.
Дебелата дама е там.
Внимавайте! По-бавно!
Ей, аз съм Отговорник!
Елате тук!
- Продължавайте!
Скъпа Дама, кой ти причини това?
Очи като на дявол има. И душа, мрачна като името му.
Беше той, директоре, за когото всички говорят.
Той е тук в замъка!
Сириус Блек!
Затворете замъка, г-н Филч. Всички вие - в Голямата зала.
Претърсих обсерваторията и соварника. Няма никого.
Благодаря ти.
- И третият етаж е чист.
Много добре.
- Прегледах подземията.
Няма и следа от Блек в замъка.
Не очаквам да се разхожда наоколо.
Забележително, не смятате ли?
Да влезе сам в ''Хогуортс'',
без да го усетят.
- Забележително, наистина.
Предположения как е успял?
Много. Но всички са невероятни.
Сигурно помните,
че в началото на срока изразих загриженост относно
назначаването ви на професор...
Никой професор не би помогнал на Блек да влезе в замъка.
Убеден съм, че тук е безопасно.
И спокойно ще изпратя учениците по стаите им.
А Потър? Ще бъде ли предупреден?
Може би. Но засега нека спи.
Защото сънищата са изцяло наш свят.
Нека плуват в най-дълбокия океан или да полети над най-високите облаци.
Отворете на страница 394.
Извинете, сър. Къде е професор Лупин?
Това не е твоя работа, Потър.
Достатъчно е да знаете, че вашият професор в момента
не е способен да преподава. Отворете на страница 394.
''Върколаци''?
Още учим червеношапковци и хинкипънкове.
Нощните зверове се учат по-късно.
- Тихо.
Ти видя ли я кога влезе?
Кой може да ми каже разликата
между зоомаг и върколак?
Никой?
Какво разочарование.
- Моля.
Зоомагът е магъосник, който умее да се превръща в животно.
Върколакът няма избор.
Превръща се на пълнолуние
и не помни какъв е бил. Би убил най-добрия си приятел
и отговаря само на зова на себеподобни.
Благодаря, г-н Малфой. Втори път
говорите без разрешение.
Не можете да се контролирате
или ви доставя удоволствие да сте досадната многознайка?
Тук има право.
- Пет точки от Грифиндор -
като лек срещу невежеството ви, а до понеделник сутрин искам
два свитъка пергамент за върколаците
и специално - как ги разпознаваме.
- Утре има куидич мач.
Тогава внимавайте много, г-н Потър.
Загубата на някой крайник няма да ви извини.
Страница 394.
Думата ''върколак''
произлиза от англосаксонските думи
за ''човек'' и ''вълк''. Върколак - ''човек-вълк''.
Има няколко начина да се стане върколак
ако си умел превъплътител,
ако бъдеш ухапан от върколак...
Давай, Хари!
Аресто моментум!
Малко е блед.
- Блед?
Ти какво очакваш? Падна от 30 метра.
Ако те хвърлим от кулата как ще изглеждаш?
Сигурно по-добре, отколкото обичайно.
Как се чувстваш?
- А, страхотно.
Добре ни изплаши, приятел.
Какво стана?
- Ти падна от метлата си.
Вярно?! Питам за мача. Кой би?
Никой не ти се сърди.
Дементорите не биваше да влизат при нас.
Веднага след като те спаси, Дъмбълдор ги прогони.
Трябва да знаеш и още нещо.
Когато падна, метлата ти малко се удари в Плашещата върба и...
Ето я...
Съжалявам за метлата ти.
Няма ли шанс да се оправи?
Не.
Професоре, защо дементорите ми влияят така силно?
Имам предвид, повече от на другите?
- Внимавай сега...
Дементорите са сред най-злите създания на Земята.
Те хищно изпиват добрите ни чувства и спомени,
докато у нас останат само най-лошите ни преживявания.
Ти не си слаб, Хари.
Те ти влияят така, защото миналото ти е изпълнено с ужаси.
Ужаси, каквито съучениците ти не могат да си представят.
Няма от какво да се срамуваш.
Страх ме е, професоре.
- Иначе щях да те сметна за глупак.
Трябва да мога да се боря с тях. Научете ме.
Прогонихте дементора във влака.
Беше само един.
Но вие го прогонихте.
- Не съм специалист в това, Хари,
но след като дементорите явно изпитват интерес към теб,
може би трябва да те науча. Но след празниците.
Сега трябва да си почина.
Последно повикване.
Пуснете ме, момчета!
- Умно, Хари.
Но не достатъчно.
- Има по-добър начин.
Опитвам се да отида в Хогсмийд!
- Знаем.
Ще стигнеш.
Ще ти покажем по-бърз начин.
- Ако мирнеш.
Наздраве.
- Пуснете ме! Престанете!
Хари.
- Ела да играеш с големите.
Какво правите?!
Какъв е този боклук?
- ''Боклук'', вика?
Това е тайната на нашия успех.
- С мъка на сърце ти я даваме...
Но решихме, че ти имаш по-голяма нужда.
Джордж, ако обичаш.
Кълна се, че не съм намислил нищо добро.
Господата Лун, Опаш, Лап и Рог
с гордост ви представят Хитроумната карта.''
Дължим им много.
Чакайте, това е ''Хогуортс''! А това...
Не! Наистина ли...
- Дъмбълдор.
В кабинета си
- Обикаля.
Както винаги.
И картата показва...
- Всички.
Къде са.
- Какво правят.
Във всеки момент.
- Всеки ден.
Жестоко! Откъде е?
- Свихме я от килера на Филч.
Първата година.
- Има седем тайни тунела
от замъка.
- Препоръчваме този.
Излиза в мазето на ''Меденото царство''.
Но бързай. Филч идва насам.
И не забравяй - щом приключиш, докосваш я и казваш
''Пакост извършена.'' Иначе всеки може да я види.
Колко искаш?
Много вкусно.
Най-призрачната къща в Британия. Казах ли ти вече?
Два пъти.
Искаш ли да се приближим малко?
До Къщата на крясъците?
Добре съм си така.
Виж ти кой бил тук!
Къща ли ще си купувате двамата?
Малко е големичка за теб, Уизли. У вас нали спите в една стая?
Затваряй си устата, Малфой.
- Доста неучтиво.
Време е да научим Уизлестия как да уважава по-големите от него.
Явно нямаш предвид себе си.
- Не ми говори,
жалък мътнород!
Кой е това?
Не стойте! Направете нещо!
- Какво?
Ските ли си изгуби, Малфой?
Махни се!
Давай!
Малфой! Чакай!
Хари!
Въобще не беше смешно, Хари.
Гадняри! Да не ми кажат за тая карта.
Хари няма да я използва, ще я предаде на проф. Макгонагъл.
Нали?
- Да бе, заедно с Мантията-невидимка.
Вижте - Мадам Розмерта.
Рон я харесва.
- Не е вярно!
Проф. Макгонагъл.
- Корнелиус.
Позволете, г-н министър...
Извинявам се за това.
Розмерта, надявам се, че бизнесът върви.
Щеше да върви, ако министерството не изпращаше през вечер
дементори на проверки.
- Имаме избягал...
Имаме избягал убиец.
- Сириус Блек в Хогсмийд!
Че какво ще го доведе тук?
Хари Потър.
- Хари Потър?!
Ела.
Хари!
Без непълнолетни магъосници днес!
- Затворете вратата!
Грубияни.
- Тъпоглавци!
Тъпоглавци!
- Как смеят?
На кого казаха тъпоглавец?
- Арогантна младеж!
Хората не влизат в кръчма, за да ги плашат до смърт.
Дъмбълдор не иска дементори тук, уверявам те.
Кажете ми за какво става въпрос.
Когато родителите на Потър узнаха, че са набелязани,
те се скриха. Малцина знаеха къде.
Един от тях беше Сириус Блек. Той каза на Знаеш-кой.
И не само го заведе до семейство Потър,
но и уби един от приятелите им - Питър Петигрю!
Питър Петигрю?
- Малко, гърбаво момче.
Все ходеше по Сириус Блек.
- Сещам се.
Да, не ги изпускаше от поглед.
Как е станало?
- Петигрю се опитал да ги предупреди
и е щял да успее, ако не бе попаднал на стария си приятел.
Блек бил безмилостен. Не просто убил Петигрю.
Той го унищожил.
Един пръст. Само това беше останало. Нищо друго.
Блек може да не им е посегнал,
но те са мъртви заради него!
- Иска да довърши започнатото.
Не мога да повярвам.
- Не това е най-лошото.
А кое?
- Че Сириус Блек беше,
и до ден-днешен е,
кръстник на Хари Потър!
Рон, виж!
Извинете!
- Весела Коледа.
Хари, какво стана?
Бил е техен приятел
и ги е предал.
Бил е техен приятел!
Надявам се да ме намери.
Защото аз ще бъда готов!
Когато дойде, аз ще го убия!
Хари?
Дойде, значи.
Сигурен ли си, Хари? Това е много сложна магия,
над Стандартно вълшебническо ниво.
Убеден съм.
Добре, всичко е готово.
Заклинанието, на което ще те науча, се нарича ''Патронус''.
Чувал ли си го?
Не?
Патронусът е вид позитивна сила. Действа като
щит покровител и дементорът пие от него, вместо от теб.
Но за да бъде направен, ти трябва добър спомен.
Не обикновен спомен, а много щастлив и приятен спомен.
Ще успееш ли? Да? Много добре.
Затвори очи.
Концентрирай се.
Потопи се в миналото.
Имаш ли такъв спомен?
Позволи му да те изпълни.
Потъни в него.
И кажи заклинанието: Експекто патронум.
Експекто патронум.
- Много добре.
Да опитаме ли? Пръчката - готова.
Експекто патронум.
Експекто...
Експекто...
Хайде, изправи се и седни. Дишай дълбоко.
Няма нищо. Не съм и очаквал да успееш от първия път.
Това би било забележително. Изяж това, ще ти помогне.
Този дементор беше доста страшен.
- Не,
това беше богърт, Хари.
Истинските са много, много по-лоши.
Ако не е тайна, какво си мислеше?
Кой спомен използва?
- Първото ми качване на метла.
Това въобще не е достатъчно.
Има и друг. Не е точно щастлив спомен...
Всъщност такъв е.
Не съм се чувствал по-щастлив.
Но е объркващо...
- Силно ли е?
Тогава да опитаме. Готов ли си?
Само го пуснете.
Експекто патронум.
Експекто патронум.
Да!
Много добре, Хари!
Мисля, че за днес ми стига.
- Да, седни.
Изяж това, наистина помага.
Трябва да ти кажа,
че си истинска конкуренция на баща си.
А това не е малко!
Мислех си за него
и за мама.
Виждах лицата им.
Те ми говореха.
Просто говореха.
Този спомен избрах.
Не зная дори дали е истински.
Но е най-скъпото, което имам.
Прекрасен ден.
- Чуден,
особено ако ще те ядат.
Какви ги говориш, Рон?
Роналд си изгуби плъха.
- Не съм!
Котката ти го уби!
- Глупости!
Знаеш как кръвожадният й звяр
винаги го дебнеше! Скабърс го няма вече.
Грижи се по-добре за любимците си.
Котката ти го е убила!
- Не е!
Котката.
- Не е.
Как мина изслушването?
Първо се изредиха да говорят
защо сме се събрали.
После аз казах, че Бъкбийк
е добър хипогриф, винаги си чисти перата.
После Луциус Малфой взе думата и си представяте -
каза, че Бъкбийк бил опасно създание,
което те убива още щом те зърне.
И после?
И после Луциус поиска най-лошото.
Няма да те уволнят!
- Не, няма...
Бъкбийк беше осъден на смърт!
Паяци! Има... паяци. Искат да танцувам степ.
Аз не искам!
- Кажи им да се разберат!
Да, ще им кажа.
АРГУС ФИЛЧ
ПИТЪР ПЕТИГРЮ
Питър Петигрю?
- Малко гърбаво момче.
Все ходеше по Сириус Блек.
- Блек е голям злодей.
Блек не убил Петигрю, а го унищожил.
Изгаси тая светлина!
- Извинете.
ХАРИ ПОТЪР ПИТЪР ПЕТИГРЮ
ПИТЪР ПЕТИГРЮ
ПИТЪР ПЕТИГРЮ
Престани, момче.
- Опитваме се да спим!
СИВИРЪС СНЕЙП
''Пакост извършена.'' Нокс!
Потър,
защо бродиш из коридорите посред нощ?
Сомнамбул съм.
Колко приличаш на баща си само.
Той също бе извънредно арогантен, перчеше се, сякаш замъкът бе негов.
Баща ми не се е перчел! Нито пък аз.
Ако обичате, бихте ли свалили пръчката си?
Изпразни джобовете.
Изпразни джобовете!
Какво е това?
Празен лист пергамент.
- Така ли? Отвори го.
Разкрий своите тайни.
Чети.
''Господата Лун, Опаш, Лап и Рог
поздравяват професор Снейп и...''
Продължавай.
''...го молят да не вре ненормално големия си нос в чужди работи.''
Ах, ти, безочливо...
- Професоре!
Виж ти, Лупин.
Излезли сме за малка разходка на лунна светлина?
Хари, всичко наред ли е?
Тепърва ще видим.
Току-що конфискувах любопитен предмет от г-н Потър.
Погледни, Лупин. Това е по твоята част.
Ясно, че е замесена черна магия.
- Силно се съмнявам, Сивиръс.
Просто пергамент, обиждащ всеки,
който се опитва да го чете. Продукт на ''Зонко'', предполагам.
Въпреки това ще го изследвам обстойно за скрити магии.
Както сам каза, това е по моята част.
Хари, последвай ме, моля. Лека нощ, професоре.
Глух ли си? Изгаси тая светлина!
Влизай!
Нямам и най-малка представа как тази карта е попаднала у теб,
но съм искрено шокиран, че не си я предал!
Не ти ли хрумна, че в ръцете на Блек
това е карта до теб?
Не?
- Не, сър.
Баща ти също не обичаше правилата.
Но той и майка ти загинаха заради теб.
Да залагаш саможертвата им, като се разхождаш незащитен
при избягал убиец, едва ли е достоен начин да им благодариш!
Няма да те прикривам повече,
разбра ли ме?
- Да, сър.
Връщай се право в спалнята и остани там.
Без да се отклоняваш. Ако само кривнеш, ще разбера.
Професоре, искам само да кажа, че картата не винаги работи.
По-рано показваше някого, за когото съм сигурен, че е мъртъв.
Така ли? Кого?
Питър Петигрю.
Невъзможно.
Това видях.
Лека нощ, професоре.
Освободете умовете си! Вижте в отвъдното!
Тайната на Кристалната топка е в прочистването на вътрешното око.
Само тогава ще видите. Опитайте пак.
Какво имаме тук?
Може ли аз да опитам?
Мисля, че виждам Грим.
Миличка, още щом пристъпи в тази стая,
аз почувствах, че не притежаваш нужния дух
за благородното изкуство Пророкуване. Виждаш ли?
Младичка си на години, но сърчицето ти е свито като
на стара мома, а душичката - суха като страница от книгите,
в които тъй отчаяно си се вкопчила.
Нещо лошо ли казах?
Х ърмаяни се е побъркала. Не че преди не беше откачена,
но вече е очевидно за всички...
Чакай малко.
Трябва да го върнем.
- Не се връщам там.
Добре. Ще се видим после.
- Да.
Хари Потър...
Професор Трелони...
- Той ще се върне довечера.
Моля?
Довечера предалият приятелите си, чието сърце гние от убийство,
ще се появи.
Невинна кръв ще се пролее
и Слуга и Господар отново ще бъдат заедно.
Извинявай, момчето ми. Каза ли нещо?
Не!
Нищо!
Не мога да повярвам, че ще убият Бъкбийк.
Още по-лошо е!
- Татко каза, че мога
да взема главата. Ще я даря за общата стая на Грифиндор.
Това ще е супер.
Я кой дошъл.
- И вие ли за шоуто?
Гнусна, отвратителна хлебарка!
Х ърмаяни, недей!
Не си струва.
Малфой, добре ли си?
Да се махаме!
- Да не сте казали на някого!
Това беше хубаво.
- Не хубаво... Жестоко!
Вижте го - обича мириса на дърветата, когато вятърът ги вее.
Защо просто не го пуснем?
Ще знаят, че аз съм го пуснал и Дъмбълдор
ще загази. Дъмбълдор идва след малко.
Искал да бъде до мен, когато...
Когато това стане.
Велик човек е Дъмбълдор!
Велик човек.
И ние ще останем.
- Нищо подобно!
Няма да позволя да гледате такова нещо!
Пийте си чая и тръгвайте. Но преди това, Рон...
Скабърс! Ти си жив!
Наглеждай по-добре любимците си.
- Очаквам извинение!
Веднага щом видя Крукшанкс, ще му се извиня.
Имах предвид себе си!
Какво беше това чудо?
Хагрид!
Ужас!
Не, министре, насам.
Късно е, вече се мръква. Не бива да ви виждат тук.
Отвъд стените на замъка сте, ще загазите много!
Особено ти, Хари! Идвам!
Бързо! Бързо!
Хагрид!
Не се бой.
- Давай!
Това е пирен...
- Там горе.
На хълма... Хагрид.
- Професор Дъмбълдор.
Добър вечер.
- Г-н министър, заповядайте.
Ще пием чай.
- Не, Хагрид.
Господа.
- Аз искам чай.
Да свършим по-бързо работата.
Решението на Комисията за борба
с опасни създания е хипогрифът Бъкбийк,
наричан още ''осъденият'', да бъде екзекутиран при залез слънце.
Мили, мили...
- Хайде стига, Хагрид.
Добре...
- Екзекуцията ще...
Какво?
Стори ми се, че видях...
Няма значение.
- Хайде!
Бъкбийк не е искал да нарани.
Не.
Ухапа ме! Скабърс!
Рон!
Скабърс, върни се!
Чакай!
Скабърс, ти ме ухапа!
- Осъзнаваш ли кое е това дърво?
Това не е хубаво... Бягай, Рон!
Хари, Х ърмаяни, бягайте!
Гримът!
Хари!
- Рон! Чакай!
Хари!
Помощ, Хари!
Рон!
Ела!
Давай!
Наведи се!
Хари!