Ripley's Game (2002) (Ripley's.Game.2002.DVDRip.DivX.AC3-Kimp.CD2.srt) Свали субтитрите
Мамка му!
Мамка му, просто го направи.
Или семейството ти ще умре преди теб.
Не се бъзикай с мен!
Идват.
Взима влака два пъти седмично по работа.
Има проблеми с простатата, затова изкарва половината пътуване в тоалетната.
Имаш ключ от там. Точно там ще го оправиш.
Имаш гаротата, но също така имаш и пистолет. Но...
Това е много важно, чуй ме. Наистина е важно.
Ще трябва да използваш гаротата.
Нека бъдем оптимисти и да забравим за пистолета засега.
Примката, моля.
Не се отдалечавай, ще си ми нужен.
Върна ли се вече? Исусе!
Това е вагон за непушачи. Колко грубо от моя страна!
Ако не се върне скоро, ще се наложи да чакаме и след Дюселдорф. Дано не е така.
Дръж ми часовника. Ако се счупи, ще убия всички на влака.
Ще го направя вътре. Ти чакай тук отвън,
казвай, че жена ти е вътре и не е добре.
Иди в коридора. Когато те приближи, се обърни и ме погледни.
Чакай до тези врати и остани там.
Аз ще свърша другото.
Съжалявам... жена ми е вътре, не е добре.
Г-н Гулегин? Наред ли е всичко?
Том!
- Господи! Мъртъв ли е?
- Не зная.
Вкарай му краката вътре.
Том! И другия идва.
- Сигурен ли си?
- Да.
Съжалявам, не говоря немски. Чакам.
Г-н Гулегин, вътре ли сте?
Никога не е било така пълно в първа класа.
Ще ми дадеш ли още?
Не искам да те притеснявам, но полета до Милано е след час.
Моля те, имах над 20 минути,
за да свикна с факта, че вече съм един от най-търсените в цяла Европа.
Знам, че сигурно ти изглеждам нелепо с плача, треперенето
и ужасната ми безизразност.
И се надявам, че ще ми простиш.
Не мога да гледам сина си! Не мога да го погледна!
Не мога да обяснявам как съм изкарал 100,000 долара.
И наистина се опасявам, че съм много болен. Не съм добре...
Аз съм от Имиграционните.
Бихте ли излезли, моля?
- Добре.
- Благодаря.
Трябва да съм ти благодарен, нямаше да съм сред живите, ако не ми бе помогнал.
Но немога да ти благодаря.
Изобщо не те познавам.
Кой си ти?
Аз съм създание. Надарен импровизатор. Липсва ми съвеста ти.
Когато бях по-млад, ми създаваше проблеми. Вече не е така.
Не се тревожа че ще ме хванат, просто защото не вярвам, че някой гледа.
Светът не е обеднял, заради това, че тези хора са мъртви.
Просто по-малко коли по пътя, по-малко шум и злоба.
Беше смел днес. Спести малко пари за семейството си.
Това е всичко.
Ако ти липсва съзнание, тогава защо ми помогна във влака?
Не знам, но това не ме учудва.
Това което знам е, че постоянно се раждаме наново.
Но защо аз?
Защо избра мен?
Отчасти, защото си способен. Отчасти, задето ме обиди.
Но най-вече, защото такава е играта.
Трябва да се качим на самолета. Идваш ли?
Какво става?
От къде се взе това?
- Няма... няма да ми повярваш.
- Опитай все пак.
- Спечелих ги.
- Спечелил си ги?
Да, на рулетка.
И откога играеш рулетка?
- В Берлин.
- Недей да ме лъжеш.
Доктор Венцел ни заведе в едно казино...
- Това да не е някакво ново лечение?
- Имахме няколко хиляди марки...
- Истина е.
- Значи спечели малко състояние
и реши да го скриеш.
- Исках да бъде изненада.
Какво правехте с Том Рипли?
Срещнах го на летището.
Предложи да ме закара.
Доктор Венцел има една система.
Залагаш на червено, и ако загубиш...
Каквото и да си правил, недей да ме лъжеш!
- Не ми ли вярваш?
- Не.
Трябваше да търпя всички изморителни гадости с докторите,
надявайки се на чудо, на лъч светлина, на надежда.
После ме спохожда невероятен късмет,
за първи път в живота ми,
и сега ти ме обвиняваш че те лъжа. Обвиняваш ме, че лъжа!
Виж! Имам малко пари.
Пари за теб, за мен, и за Матю.
А парите са важни, нали така? Нали?
- Къде го намери?
- В един кокошарник, извън Пиза.
Напълно са реконструирали краката и са изчистили емулсията.
Не мога...
Просто не мога. Дай ми една секунда.
Престани!
Да не си я докоснал повече! Твърде е добра за теб.
Знам.
- Какъв е проблема?
- Единия от тях е още жив.
- От къде разбра?
- Чух го по “Световните Новини”.
Исусе! Винаги съм предполагал, че си радио-почитател.
Явно не съм го стягал достатъчно дълго.
Все пак гаротата не върви с упътване.
Единия ме е огледал доста добре.
Първото правило гласи: “Не се притеснявай за нещо, което не можеш да контролираш.
Не мисля че ще ни проследят до тук. Но ако го направят, ще те уведомя.
Ами семейството ми? Просто се тревожа за тях.
Ако дойдат за някой, това ще бъда аз.
С този Балкански манталитет, хората приемат нещата твърде лично.
По дяволите, това не е Рийвс!
Къде е той?
Бил е тук.
Има и друг изход.
Хвани го.
Искам го жив.
Нека отделим тези мигове, за да отдадем почит
на вечното и набъбнало суфле на Том Рипли.
Само го погледнете!
- Ти си идеалната домакиня.
- Така си е.
Мисля да се омъжа за теб.
Няма проблем, остави.
Днес вече получих три грешни обаждания.
Така ли?
Ало?
Рийвс!
Да? Колко...
О, не!
- Какво търсиш тук?
Не се прави на ударен, Том.
Значи са те открили в Берлин?
- Не знам как са го направили.
- И сега ги водиш до дома ми.
Има нещо отвращаващо в теб. Начинът, по който разваляш всичко.
Майната ти!
Майната ти!
- Няма ли да ме пуснеш да вляза?
- Да те пусна? Не, не мисля.
- Отново си сам.
- Копеле такова.
Шибано копеле!
Шибано копеле!
Ще ги докарам точно до теб, шибан копелдак!
Гадно копеленце!
Майната ти!
Майната ти!
Как е? Като шедьовър?
Мария, би ли желала, да гостуваш на сестра си за уикенда?
С най-голямо удоволствие. Благодаря ви.
Любов моя, може би искаш да отидеш до Виченца още днес.
Можеш да репетираш в театъра. Толкова прекрасна акустика.
Да.
Добре.
- Значи ще стоиш тук сам самичък?
- Всъщност, очаквам компания.
- Те ще дойдат ли на концерта?
- Не.
Нещо ми подсказва, че не си падат особено по музиката.
- Ще те видя ли там?
- Задължително.
Искам да се отървем от всичко, на което може да стои името ми,
или номера ми. Същото се отнася и за Рийвс.
Защо? Загазили ли сме?
Единия от нас е. Не ми звъни и не идвай в дома ми.
- Ако си загазил, ще помогна.
- Стой настрана. Така е по-безопасно.
Добре ли мина училището?
Трябва да замина за няколко дни.
Имам да свърша една работа.
Искам да оправя нещо, след като...
Не искам още да ти казвам.
Какво нещо? Не мислиш ли, че трябва да поговорим за това?
Да, когато се върна, след 2-3 дни.
Има ли нещо общо с Том Рипли?
- Не.
- Джонатан!
Ще се върна след няколко дни.
Виж, нека го обсъдим.
- Когато се върна.
- Страхотно! С още един дебел плик.
Млъквай!
- Какво търсиш тук?
- Реших, че ще имаш нужда от помощ.
Върви си. Когато дойдат, може и да са малко повече на брой.
Оставам.
- Какво каза на Сара?
- Паяжина от лъжи.
- Хвана ли се на някоя?
- Не ми се вярва.
Внимавай къде стъпваш.
- Какво е това?
- Капани за хора.
- Желаеш ли малко чай?
- Да, моля.
- Работят ли?
- Работят.
Да, явно.
Не трябва ли да затворим портите?
Не, нали така или иначе ще влязат.
Не искам да прекарам живота си по този начин.
- Страх ли те е?
- Не.
Направо съм ужасен.
Ела.
Забравих да те питам.
В твоето състояние, можеш ли да ядеш месо?
- Да, просто не съм гладен.
- Трябва да хапнеш нещо.
Ще ти е нужна сила. Месото е разкошно.
От малката месарница до военния музей е.
Готвачката ни Мария бе доста интимна с касапина.
Взе от най-добрите парчета.
- Мислиш ли, че ще ни се размине?
- Защо пък не?
Не съм от хората, на които им се разминава лесно.
Така беше с другите в училище,
но не и с мен, винаги ме хващаха.
Хващали са те, защото не си се замислял върху това, да убиеш учителите си.
Не издържам на това чакане.
Когато бях малък, чаках с часове на брега,
чаках родителите ми да се върнат от пътуване с лодка. Удавиха се.
Мога да чакам вечно.
Ало?
Том, Сара е. Там ли е Джонатан?
- Не. Защо?
- Знаете ли къде може да е?
- Откъде мога да знам?
- Защото мисля, че знаете.
- Съжалявам, не ви разбирам.
- Нещо става.
- Не бих се тревожил.
- Не ми казвайте да не се тревожа.
- Може ли да ви звънна след малко?
Не, не затваряйте.
Тъкмо правех нещо. Ще звънна на няколко места и ще ви се обадя.
- Моля ви, чакайте!
- Чао.
Мамка му!
Никога не давай финансови съвети на приятели.
Ами ако са хванали Рийвс?
Никога няма да хванат Рийвс. За съжаление.
Ще им каже за мен, нали?
Най-вероятно. Но сигурно вече е в Южна Америка,
съсипвайки живота на някой нещастен пластичен хирург.
Разбрахме за някаква вила. Проверете дали не е там.
Съжалявам. Ето закуската ти.
- Не са идвали?
- Още не.
Стой тук.
Не шавай! Дръж устата си затворена.
- Казах ти да стоиш вътре!
- Мъртъв ли е?
Не съм сигурен, а и както знаем, не съм експерт.
Исусе Христе! Това е онзи, когото гръмнах!
Трябваше да си умреш още първия път!
- Млъквай!
- Искаш ли да го махна?
Ще ми се да не кървеше толкова.
Имаш ли мобилен телефон?
- Да.
- В теб или в колата?
- В джоба ми е.
- Извади го.
Обади се на човека който ви прати тук, и му кажи че сте огледали добре,
и че не сме хората от влака.
Ако го направиш убедително,
ще излезеш от тук, освен това ще ти дадем половин милион долара.
Ако не се справиш, ще те завлека в задния двор
и ще минавам през главата ти с шибания си трактор. Ясно ли е?
Разбра ли?
Обади им се.
Първо се успокой.
Тук е Грегор.
Сбъркал съм.
Не са те.
Огледах добре.
Ще продължим да търсим.
Добре свършено.
Слушай, ако го пуснем да си ходи...
Да, прав си.
Господи! Сара!
Сара, не е каквото си мислиш.
Убихме го, защото той искаше да убие нас. Беше самозащита!
Не ме докосвай!
Взимам Матю и си тръгваме.
Сара.
- Държиш ли го?
- Да.
Отвори багажника, аз ще довлека другия.
Май си грешал за Южна Америка.
Исусе!
Горкия Рийвс, май така и няма да получи пластична операция.
Би ли ми помогнал?
Хвани го за краката.
Раз, два, три...
Сложи краката му по-навътре.
Хайде.
Здравей, Луиджи, Том Рипли е.
Как си?
Случайно да ти се намират от онези китайски цветя в магазина?
Чудесно. Розови или червени?
Страхотно, харесвам червените. Слушай, концерта на Луиза е тази вечер
в Театро Олимпико.
Би ли изпратил четири, пет дузини, ако имаш възможност? Аз ще карам.
Прекрасно. Много ти благодаря.
О, така ли? Как е той?
Предай му много поздрови. Благодаря ти пак. Чао.
Знаеш ли кое е най-интересното, когато направиш нещо ужасно?
Кое?
Обикновенно след ден-два, вече не го помниш.
От това се чувствам много, много по-добре.
- Ето останалите пари.
- Не...
Заради моята уговорка с Рийвс. Твои са.
Не съм сигурен, че всичко това беше само заради парите.
Знаеш ли какво, съмнявам се. В крайна сметка, ние сме цивилизовани мъже.
Сега официално си свален от списъка с най-търсените в Европа.
- Благодаря.
- Добре.
- Успех с жената.
- Мерси.
- Пази се.
- Ти също.
- Джонатан.
- Тихо, или ще те убия.
Къде е приятелчето ти Рипли?
Пусни я! Не я наранявай!
- Аз бях!
- Кой те докара тук?
Сам се докарах.
Алекс... убий я!
Не я наранявай!
- Джонатан!
- Защо го направи?
Не, моля те.
Сара, след няколко минути, ще трябва да се обадим в полицията.
Ще им кажеш, че е било обир.
Мъжът ти се е прибрал, имало е борба и изстрели.
Ти си в шок, само това си спомняш.
Слушай,
вземи това. Това е остатъка от заплащането му.
Заслужи си го.
Ако се нуждаеш...
Всичко е наред. Не очаквах благодарности.
Превод от английски: Doombringer_TM (doomy.data.bg) / doomy007@yahoo.com