Ripley's Game (2002) (Ripley's.Game.2002.DVDRip.DivX.AC3-Kimp.CD1.srt) Свали субтитрите
Чудесно!
Красота.
Пиян си, а и закъсняваш.
Качеството е "numero uno".
Всичко ли е тук?
Дали е всичко?
Какво е всичко... Ти ми кажи.
Ти си всичко.
Всичко си ти.
Томи, ти си всичко.
Днес видях един човек, изглеждащ точно като теб...
Не възнамеряваш да ми пееш чак до вратата, нали?
Имам "Корегио" тук вътре.
- Няма да влизаш.
- О, напротив мамка му!
Не. По простата причина че не е "Корегио", а "Кореджио".
По същата причина поради която не е "тако", а "таке".
Не е "пасти", а "паста".
Цялото ти образование произтича от списания за Олдсмобили,
и се обличаш като някой мафиотски бос.
И всъщност изобщо не е Кореджио, а фалшификат на Рембрант.
И докато не научиш тези работи, няма да влизаш с мен.
Не се ебавай с мене, татенце.
Недей да ме заплашваш, все пак не аз нося обица.
Кой е?
Ще чакам ей там.
Тук е Том Рипли.
Добре дошъл. Винаги съм искал да се запозная с човека, стоящ зад...
- Неприличните слухове?
- Репутацията ви.
- Чувал съм толкова много неща.
- Някои вероятно са верни.
- Изключително е.
- Успях да ви намеря Гуерчино.
Фантастично.
Забележете енергията, струяща от тази линия.
Двамата Пармиджианино.
Просто шокиращо. Това е изключително рядко.
Добре.
1,2 милиона долара. Както се договорихме.
- Договаряли сме се?
- Партньорът ви ми се обади.
- Рийвс? - Да.
- По-скоро домашен любимец.
За такъв, беше доста убедителен. Исках да платя 900,000.
Откакто сте разговаряли, имах възможност да изследвам творбите по-задълбочено.
Фалшификата на Рембрант ми е безполезен, но няма да свалям от цената заради това.
Така е, понеже ще го продадете като оригинал за 800 000,
творбата на Гуерчино за 400,000...
...на Пармиджианинос ще вземете 650 000 за двете.
Прибавете и останалите и получавате чисто 3 милиона долара.
- Искам 2 милиона.
- Сигурно се шегувате. Имаме сделка.
Грешите, имате такава с Рийвс, не и с мен.
- Милион и триста.
- 2 милиона или забравете.
Не. Мразя хора като вас да ми губят времето.
- Хора като вас?
- Тери, г-н Рипли си тръгва.
Ако обичате не ги пипайте.
Оставете ги!
Тери!
- Убихте го.
- Млъкнете!
- Не стреляйте.
- Млъкнете!
И все пак! Ето как ще стане. Ще приема предложените от вас милион и двеста.
Но поради нестабилния пазар...
...ще взема няколко от рисунките с мен.
- Ясно ли е?
- Както кажете.
Така е. Е, явно ще ги взема всичките.
Желаете ли да задържите папката? От естествена кожа е.
Не ме следвайте.
Това е разкошен Икар.
Летял е твърде близо до слънцето, нали?
Съжалявам за приятеля ви.
- Как мина?
- Много добре.
Доста време отнема да преброиш 1.2 милиона долара. Твои са.
- Не искаш ли своя дял?
- Не. Ти сключи сделката.
- Ами за теб?
- Без теб нямаше да се справя.
Както и да е, след като платиш за картините, ще имаш около 400 000.
Чакай! Не че не ти вярвам...
Но, просто не ти вярвам, мамка му!
Мама му стара!
Мисли за това, като за подарък от училището на проф. Рипли. Справи се добре.
Чао. Ти си истински джентълмен.
Ти си честен човек.
Ще се видим.
Италия, три години по-късно.
Фантастично! Прекрасно е!
Много рядък екземпляр. Може ли да попитам колко сте платили?
Да, можете. След колко време ще е готово?
Необходими са ни поне шест седмици, за да го накараме отново да засвири.
Имате 13 дни.
Ще бъде изненада.
- Добро утро.
- Взех картината.
Чудесно. Благодаря ви.
С жена ми сме поканили няколко души за по едно питие.
- Чувствайте се поканен.
- Много мило от ваша страна.
Третата отляво, покрай ресторанта.
Може би ще се видим по-късно.
Doombringer_TM представя
ИГРАТА НА РИПЛИ (Талантливия Господин Рипли 2)
- Вкусно!
- Заложих къщата, за да купя тези труфели.
- Тъй че остави малко и за нас.
- Ще приготвя ризото.
- Най-доброто което сте яли.
- Обзалагам се че е така.
- Тук ли е Джонатан?
- В кухнята е.
- Здравейте.
- Познавате ли Джонатан?
Надявам се, че ако ще си имам проблеми, да е някъде другаде.
- Познавате ли се с жена му?
- Не. - Елате.
Сара, това е Том Рипли. Том, това е Сара.
- Здравейте Том. Радвам се да се запознаем.
- Аз също.
"Amarone". Най-доброто!
- Мога ли да помогна?
- Би било чудесно.
- Къде е Луиза?
- Подготвя се за концерта си във Виченца.
- Луиза Харари, много надарена изпълнителка на клавесин.
- Това е чудесно!
- Гладен ли сте?
- Не, благодаря ви.
Щеше ми се да можех да изсвиря нещо, да нарисувам картина или нещо подобно.
- Кой ви е изплел пуловера?
- Аз.
- Той е много...
- Какво?
- Идеен.
- Мамо.
- Това е Матю.
- Здравей Матю.
- Това твоя рожден ден ли е?
- Не.
- На Джонатан е.
- Аха, разбирам.
Виждали ли сте дома на Рипли?
Дяволски еснафско и американско! Съсипал е прекрасната вила.
Отнел е сърцето и душата й.
Именно това е проблема на Рипли. Твърде много пари и никакъв вкус.
О, здравейте. Значи все пак успяхте. Нядавахме се, че ще дойдете.
- Защо?
- Ами...
За да украсите обстановката.
Тоест?
Вие сте местна забележителност.
Тоест?
Хората са чували за вас.
Тоест?
Нищо. Просто...
Нищо.
Какво става с кафето?
Идва.
- Наред ли е всичко?
- Да.
Чудесно.
Ето по какво си приличат италианците и англичаните.
Обикновенната храна. Яйца на очи в масло.
Г-н Рипли! Самият Господар на Имението!
- Каква приятна изненада!
- Влизай.
Красавецо. Липсваше ми.
Какво е станало с лицето ти?
Не иска да разбереш, но се радва да ме види.
Рипли може и да е янки, но е янки от класа. Има висока култура.
Което не може да се каже за мен.
- Но все пак се радва да ме види, прав ли съм?
- Абсолютно.
Мария, можеш да се прибираш.
Не. Тя може... Няколко яйца.
Давам й няколко кулинарни съвета.
- Тя е най-добрата готвачка във Венето.
- Обзалагам се че е така,
но яйцата са си яйца!
- Не те ли помолих, да не се приближаваш до мен?
- Да, така е.
Никога.
Но ти прощавам, Том.
Надявам се не са те проследили, друже мой?
- Помолих я да запали камината в библиотеката.
- Чудесно!
Помниш ли рисунките в Берлин? Изкарах 400 бона,
а ти, няколко милиончета.
И ето те тук.
Училището на професор Рипли, неизвестно за другите.
Харесва ми.
Моля.
Благодаря.
Знаеш как да си прахосваш парите.
Както винаги.
Има много дърво.
Лесно запалимо е!
По дяволите! Малко препарат и гореща ютия ще свършат работа.
Ще го оправя по-късно.
"Squisito"!
Харесвам жена ти, а тя ме мрази, тъй че явно е добра жена, късметлия си.
Не знам кое ме дразни повече, възхищението ти или зависта ти.
- Не е завист, аз съм си добре.
- Прекрасно!
- Притежавам три клуба и ресторант в Берлин. - Чудно.
Бизнеса върви добре и не давам и стотинка за охрана.
Кажи ми какво искаш, или някое изгладняло прасе ще намери трупа ти захвърлен някъде
след месец-два.
Нека ти кажа нещо, Том.
Имам проблемни съседи, бизнес опоненти,
имащи нужда от поправка. Но не бива да се разбира, че съм замесен.
Всеки познава всеки в Берлин.
Кой е убит, кой го е извършил. Кой ще е следващия.
Ако искам да стане както трябва, ще ми е нужен някой, който не е свързан.
- И искаш аз да го направя?
- Да.
- Защо аз?
- Е, все някой трябва да го свърши.
За предпочитане е аутсайдер, но някой който разбира правилата на играта.
Дори някой, който се е спотайвал известно време.
Защо не някой, който не е играл досега?
- 50 бона са много за аматьор.
- Невинноста струва скъпо.
След като смелиш храната, бъди така добър, да отседнеш в някое от местните хотелчета.
Ти си едно арогантно копеле. Винаги си бил, винаги ще бъдеш.
- Защо беше тук?
- Иска да убия накого.
- Защо е потърсил теб?
- Защото мога.
Зная това глупчо. Както и това, че можеш да шиеш.
- За какво му е да умира този човек?
- Мисля че е отчаян.
Ресторанта му затъва, нощните му заведения също.
Забъркал се е в някаква ненужна война за територия.
Но ти не можеш да го направиш. Да ходиш до Берлин, за да убиваш хора.
Той е фантазьор, аз не съм наемен убиец.
- Как беше празненството?
- Смазващо.
Знаех си че няма да ти хареса.
Не е ли тъжно, това което става с него?
- С кого?
- Човека изработващ рамки. Страда от левкимия.
- Симптом ли е любовта към чашката?
- Не.
Той е просто англичанин. Много е болен, Том. Умира.
Жалко.
Така ли?
Рийвс?
Размишлявах върху проблема ти. Търсенето на млади таланти.
Мисля че ти намерих някой.
Той е невинен, като новородено агънце.
Мисля че под меката и бяла обвивка, ще се покаже един способен човек.
- Джонатан Тревани.
- Името ми е Питър Уистър.
Работя за една европейска фирма за лов на глави.
Предлагаме високо доходни и краткосрочни договори.
Ужасно съжалявам, допуснали сте грешка. Аз съм...
Правя рамки за картини. Имам малък магазин.
- Не. Няма грешка, бъдете сигурен.
- От къде взехте името ми?
Искате ли да изпием по кафе при Киприани към 12 на обяд?
Обещавам ви, че ще получите добра оферта от финансова гледна точка.
Организираната престъпност съсипва живота на милиони невинни хора
и ние трябва да направим нещо по въпроса.
- Какво точно предлагате?
- Работата ще отнеме два дни.
След което ще ви платим 50 бона.
- Колко?
- 50,000 долара. Обещавам ви.
За два дена? Каква е работата?
Да убиете извънредно зъл човек.
Да убия? Какво?
Рискът е нулев.
Чакайте малко, това е някаква шега.
Мислите ли че е шибана шега? Това не ви е "Скрита Камера".
Аз съм искрен с вас. Шибана шега!
Съжалявам. Но определено не съм човека, който ви е необходим.
- Не мисля така.
- Откъде взехте името ми?
Направихме проучване.
Ако това не е шега, то е станала грешка. Моля ви, забравете, че изобщо сме се срещали
и ви обещавам, че няма да кажа нищо на никой. Става ли?
50,000 долара са много пари. Имате прекрасен син.
И направо умирате от хроничната левкимия.
- Какво?
- Както вече ви казах,
написали сме си домашното.
Ако промените мнението си, ще бъда тук още 2-3 дни.
- Ало.
- Том, тоя е бъзльо.
Ти искаше невинност, а те вървят ръка за ръка.
- Значи ще свърши работата?
- Разбира се.
- Колко му предложи?
- 50,000 долара, като за бъзльо.
- Удвои ги. Аз поемам разликата.
- Имаш 50,000 долара?
Добре ли си?
- Струваш ми се блед.
- Само леко настръхнал.
Какво е станало?
Попаднах на абсолютно непознат тип, който знаеше че имам левкимия.
- Целия свят знае.
- Градчето е малко.
Да, знам.
- Не бива да се срамуваш от това.
- Не казах че ме е срам.
Не бъди толкова строг спрямо себе си.
- О, Боже. Съжалявам.
- Всичко е наред.
Наред е.
- Страх ме е.
- Зная.
Просто ми се ще всичко да беше различно.
Ще ми се да не работеше това.
Нуждаем се от парите.
Вижте... моля ве.
- Извинявам се за дето ви разстроих.
- Тогава моля ви, вървете си.
Когато дойдете в Берлин, мога да уредя да ви види истински специалист,
абсолютно безплатно!
Нямам нужда от второ мнение!
През живота си, два пъти съм бил отписван от доктори. Но все още съм тук.
Погледнете ме.
Още съм тук.
Разрешено ми беше да подсиля първоначалното предложение.
100,000 долара.
Вижте... съжалявам.
Благодаря ви за отделеното време. Моля, обадете ми се.
- Здравейте. Да ви закарам?
- Не, благодаря.
- Не е проблем.
- Обичам да ходя.
Доставете ми това удоволствие.
- Благодаря за празненството. Как сте?
- Добре.
Не че ми е работа, но знам че не сте.
Сигурен съм, че не е лесно да говорите за това.
В интерес на истината, не е.
- Исках само да кажа, че...
- Благодаря ви. Няма много за казване.
- Имате ли специалист?
- Да. Д-р Джиани.
- Къде е той?
- Тук.
- Тук в клиниката?
- Да.
- О, разбирам.
- Тук има компетентен екип.
- Убеден съм че е така.
- Той е прекрасно момченце.
- Благодаря ви.
- Ако имах такова момче, бих направил всичко за него. Всичко.
- Точно това се опитвам да правя.
- Не се съмнявам че е така.
- Благодаря за превоза.
- Всичко хубаво.
Не бях разбрал за повода предната вечер.
Честит рожден ден на патерици. Смесени са. Кой знае какво ще се покаже.
В това е красотата на засяването.
Благодаря ви.
Всичко добро.
Замислям се за нещо, което ми казаха в клиниката.
Може би ще отида да се видя с този човек.
Мисля че трябва.
Тате, завинаги ли си отиваш?
- Още не.
- Но мама каза че ще си отидеш.
Майките са прави. Но не и този път.
Готови ли сме?
"Затворено до Понеделник"
- Дълго ли ще отсъства Джонатан?
- Не, не.
- Къде казахте че е отишъл?
- В Берлин.
Не съм сигурна колко...
Колко... пия?
Колко време се къпя? Колко вдигам?
- Колко сте запознат със състоянието му?
- Нищо не знам, в неведение съм.
Той има хронична левкимия.
Боже мили, ужасно съжалявам.
Благодаря ви. Тази възможност да получи второ мнение,
е дошла от тази фондация по изследванията.
Не говори за това, но знам че е бесен.
Бесен е, защото вероятно ще умре скоро, докато ние все още ще живеем.
Бесен е, защото е толкова млад.
Бесен е, защото може да не види как Матю расте.
А вие? Ядосана ли сте?
Понякога. Обичам го страшно много, но...
част от мен ще се радва, когато всичко приключи.
И това е ужасно.
Не мисля, че бихте могла да кажете нещо ужасно. Или да си го помислите.
Това което чувствате, изобщо не е ужасно.
Джонатан е късметлия, да има някой като вас, и мисля че го осъзнава.
- Как беше?
- Прегледа ли? Задълбочен.
- Кога ще разбереш резултатите?
- Утре сутринта.
Д-р Венцел е един от най-добрите. Аз самия не си падам по доктори.
Ето какво ще направим. Взимаш резултатите сутринта,
после можеш да ми кажеш какво избираш.
A\ Да те закарам до летището.
Или Б\ Да направим другото нещо.
Другото нещо.
Да.
Чакай ме тук в 9 часа.
После можеш да хванеш самолета за вкъщи, със 100 бона по-богат.
Ти решаваш. Ще се видим утре.
Е? Как мина вечерта ти?
Интересна беше.
- И как я изсвири?
- По слух.
Надявам се.
Приятен...
спокоен ритъм?
Не изсвирих цялото произведение.
Не.
Защо не?
Обърни се и ще ти кажа.
Няма да стане! Искам да знам сега.
Обърни се и ще ти кажа.
Много ли беше лесна?
Обърни се и ще ти кажа.
Сега ми каже.
Имам резултатите ви. Изглежда няма да ни кажат нещо ново.
След трансплантацията на костен мозък, сте получили частично отслабване.
И после сте изпаднали в хроничната фаза.
Последните тестове само потвърждават, това което вече ви е известно.
Състоянието ви остава смъртоносно. Тъй че...
какво искате от мен?
- Бъдеще.
- Не мога да ви дам такова.
Боя се, че не е възможно.
- Колко време ще останете в Берлин?
- Не много.
- Желая ви късмет.
- Май ще ми трябва.
- Колко ми дадохте?
- 50 бона сега, 50 бона после.
Ако не беше толкова вежлив, щеше да ги преброиш.
- Та как се използва това нещо?
- Завива се в дулото.
- Как, така ли...
- Да, просто го завий.
- И къде да го прострелям?
- Просто насочи и дръпни спусъка.
Това е той. Обикновенно носи тези противни очила със златни рамки
и голяма руска кожена шапка. Убили са три мечки за нея.
Името му е Леополд Белински, шибан руснак.
Напуснал е Москва преди година.
Занимава се с проституция и наркотици в клубовете си.
Проститутките стават все по-млади, а дрогата все по-силна.
Тази отрепка съвсем е изперкала.
Отърви се от него, и за добрите хора ще бъдеш шибан светец.
Веднъж седмично, точен като часовник, отива в зоологическата градина.
Винаги стига до залата с насекомите, където са истинските му дружки:
буболечки, гадни, пълзящи и лепкави гадинки – точно като него самия.
Там ще го намериш.
По това време там няма никой.
Децата са на училище.
- Съжалявам, господине.
- Няма проблем, само да си взема нещата.
Не, стойте. Ей сега си тръгвам.
Ало?
Здрасти, Томи! Познай.
Твоя бъзльо свърши работата.
Джонатан?
Здравей.
- Очаквах те утре сутрин.
- Вече е сутрин.
Чудесно е да съм вкъщи.
Прекрасно е.
Не можем да си го позволим.
Та, какво каза той?
- Какво каза кой?
- Специалиста.
А, той...
Ами... той каза...
Че няма промяна.
Не се усложнява!
Здравей!
- Как сте?
- Много добре, благодаря. Вие?
Открих нещо за долната стая.
- Сара каза че сте наминали.
- Да, липсвахте ни.
- Били сте в Берлин.
- Да.
- Доходно пътуване?
- Интересно по-скоро.
Какво мислите за тези? За коридора?
Хубави са!
- Много хубави!
- Така реших и аз.
Матю, приключи ли? Трябва да се стягам за работа.
Големите момчета си изяждат закуската.
- Добре.
- Кой беше?
- Грешка.
- Отново?
Не, не. Още.
Как я караш? Не, още.
- Искаш ли да хапнеш?
- Не, благодаря. - Още!
Как се чувстваш?
- Искам си само дължимото.
- Това е фантастично!
Моля те, може ли да получа и останалите пари?
- Благодаря.
- Искаш ли ощи?
- Още какво?
- Още от това което искаш.
Можеш да изкараш още много пари.
Слушай, не можех...
Това което направих, не бих... Не бих могъл да го направя пак.
Жалко! Има още 50 бона... И е много по-лесно.
Предпочитам да не се виждаме повече.
В този бизнес, проблемите започват, когато работата е наполовина свършена.
Дори копелетата имат приятели. Даже и мъртвите копелета.
- За какво говориш?
- Не можеш да стреляш по хората...
...без да оправяш нещата. Не и ако цениш живота си.
Живота ми?
На твое място, не бих заминавал на семейни излети.
- Къде беше?
- Закарах колата в гаража.
Губи мощност, но не си струва да се ремонтира.
Чудно.
Е, какво ще правим?
Ще... си купим нова.
- С какво?
- Има нещо...
което криех от теб.
- Знам.
Тази фондация за изследванията
ми даде няколко хиляди долара.
Но трябва да ходя пак.
- За какво?
- Правят клинични опити...
с ново лекарство.
- И защо не си ми казал?
- Не исках да те тревожа.
- Защото е опасно ли?
- Не.
Може просто да не проработи. Но поне ще си имаме кола.
Плащат ти, защото има риск.
Няма риск. И няма да трае дълго.
Не отивай. Не ни трябва кола.
Привет.
Трябва да говоря с теб. Отвън.
Мамка му!
"Scusi". Моля ви, това е прекрасна песен.
Ало. Знам, ще ти се обадя по-късно. По-късно!
Ето те и теб.
Това е гарота.
- Зная какво е.
- Подписа на стария Белински.
Ако го намерят около врата на съперниците му в бизнеса,
между тях ще избухне война, след което ще разчистят терена за мен.
Значи искаш от Тревани да удуши Украинския бос на Мафията,
на експреса от Берлин за Дюселдорф с парче тел?
Да. Е, в общи линии.
Мисля, че можем да го навием.
Няма да го направи.
- Не?
- Направи го веднъж.
- И то доста добре.
- Веднъж му стига.
Няма да му позволя.
- Не?
- Не, играта свърши.
Играта свърши. Кой, по дяволите, си ти бе?
Това не ти е игра, става дума за шибаната ми прехрана!
Виче казах не!
Добре.
Ало?
"Моля оставете съобщение, ще ви се обадя."
Каза, че ще е по-лесно.
Не спомена нищо за удушаване.
Не мога да удуша никой, дори и да искам. Погледни ме само!
Не става въпрос за сила.
Просто упражняваш натиска на правилното място. Ще се справиш.
Джонатан... Мамка му!
Къде е той, по дяволите?
Мамка му!
Мамка му, просто го направи.
Или семейството ти ще умре преди теб.
Не се ебавай с мен!
Идват.
Взима влака два пъти седмично по работа.
Има проблеми с простатата, тъй че прекарва половината пътуване в тоалетната.
Имаш ключ от там. Точно там ще го оправиш.
Имаш гаротата, но също така имаш и пистолет. Но...
Това е много важно, чуй ме. Наистина е важно.
Ще трябва да използваш гаротата.
Нека бъдем оптимисти и да забравим за пистолета засега.
Примката моля.
Не се отдалечавай, ще си ми нужен.
Върна ли се вече? Исусе!
Това е вагон за непушачи. Колко грубо от моя страна!
Ако не се върне скоро, ще се наложи да чакаме и след Дюселдорф, дано не е така.
Дръж ми часовника. Ако се счупи, ще убия всички на влака.
Ще го направя вътре. Ти чакай тук отвън,
казвай, че жена ти е вътре и не е добре.
Иди в коридора. Когато те приближи, се обърни и ме погледни.
Чакай до тези врати и остани там.
Аз ще свърша другото.
Съжалявам... жена ми е вътре, не е добре.
Г-н Гулегин? Наред ли е всичко?
Том!
- Господи! Мъртъв ли е?
- Не зная.
Вкарай му краката вътре.
Том! И другия идва.
- Сигурен ли си?
- Да.
Съжалявам, не говоря немски. Чакам.
Г-н Гулегин, вътре ли сте?
Никога не е било толкова пълна първата класа.
Ще ми дадеш ли още?
Не искам да те притеснявам, но полета до Милано е след един час.
Моля те, имах над 20 минути
за да свикна с факта, че вече съм един от най-търсените в Европа.
Знам че сигурно ти изглеждам нелепо с плача, треперенето
и ужасната ми безизразност.
И се надявам че ще ми простиш.
Не мога да гледам сина си! Не мога да го погледна!
Не мога да обяснявам как съм изкарал 100,000 долара.
И наистина се опасявам че съм много болен. Не съм добре...
Аз съм от Имиграционните.
Бихте ли излезли моля?
- Добре.
- Благодаря.
Би трябвало да съм ти благодарен, нямаше да съм сред живите ако не ми бе помогнал.
Но немога да ти благодаря.
Изобщо не те познавам.
Кой си ти?
Аз съм създание. Надарен импровизатор. Липсва ми съвеста ти.
Когато бях по-млад ми създаваше проблеми. Вече не е така.
Не се тревожа че ще ме хванат, просто защото не вярвам че някой гледа.
Света не е обеднял, защото тези хора са мъртви.
Просто по-малко коли по пътя, по-малко шум и злоба.
Беше смел днес. Спести малко пари за семейството си.
Това е всичко.
Ако ти липсва съзнание, тогава защо ми помогна на влака?
Не знам, но това не ме учудва.
Това което знам е, че постоянно се раждаме наново.
Но защо аз?
Защо избра мен?
Отчасти, защото си способен. Отчасти, задето ме обиди.
Но най-вече, защото такава е играта.
Трябва да се качим на самолета. Идваш ли?
Какво става?
От къде се взе това?
- Няма... няма да ми повярваш.
- Опитай все пак.
- Спечелих ги.
- Спечелил си ги?
Да, на рулетка.
И откога играеш рулетка?
- В Берлин.
- Недей да ме лъжеш.
Доктор Венцел ни заведе в едно казино...
- Това да не е някакво ново лечение?
- Имахме няколко хиляди марки...
- Истина е.
- И значи спечели малко състояние...
...и реши да го скриеш.
- Исках да бъде изненада.
Какво правехте с Том Рипли?
Срещнах го на летището.
Предложи да ме закара.
Доктор Венцел има една систама.
Залагаш на червено, и ако загубиш...
Каквото и да си правил, недей да ме лъжеш!
- Не ми ли вярваш?
- Не.
Трябваше да търпя всички изморителни гадости с докторите,
надявайки се на чудо, на лъч светлина на надежда.
После ме спохожда невероятен късмет,
за първи път в живота ми,
и сега ти ме обвиняваш че те лъжа. Обвиняваш ме че лъжа!
Виж! Имам малко пари.
Пари за теб, за мен, и за Матю.
А парите са важни, нали така? Нали?
- Къде го намери?
- В един кокошарник, извън Пиза.
Напълно са реконструирали краката и са изчистили емулсията.
Не мога...
Просто не мога. Дай ми една секунда.
Престани!
Да не си я докоснал повече. Твърде е добра за теб.
Знам.
- Какъв е проблема?
- Единия от тях е още жив.
- От къде разбра?
- Чух го по “Световните Новини”.
Исусе! Винаги съм предполагал, че си радио-почитател.
Явно не съм го стягал достатъчно дълго.
Все пак, гаротата не върви с упътване.
Единия ме е огледал доста добре.
Първото правило гласи: “Не се притеснявай за нещо, което не можеш да контролираш.
Не мисля че ще ни проследят до тук. Но ако го направят, ще те уведомя.
Ами семейството ми? Просто се тревожа за тях.
Ако дойдат за някой, това ще бъда аз.
С този Балкански манталитет, хората приемат нещата твърде лично.
По дяволите, това не е Рийвс!
Къде е той?
Бил е тук.
Има и друг изход.
Хвани го.
Искам го жив.
Нека отделим тези мигове, за да отдадем почит на
вечното и набъбнало суфле на Том Рипли.
Само го вижте.
- Ти си идеалната домакиня.
- Така си е.
Мисля да се омъжа за теб.
Няма проблем, остави.
Вече получих три грешни обаждания днес.
Така ли?
Ало?
Рийвс!
Да? Колко...
О, не!
- Хайде де.
- Какво търсиш тук?
Не се прави на ударен Том.
Значи са те открили в Берлин?- Не знам как са го направили.
- И сега ги водиш до дома ми.
Има нещо отвращаващо в теб. Начина по който разваляш всичко.
Майната ти!
Майната ти!
- Няма ли да ме пуснеш да вляза?
- Да те пусна? Не, не мисля.
- Отново си сам.
- Копеле такова.
Шибано копеле!
Шибано копеле!
Ще ги докарам точно до теб, шибан копелдак!
Гадно копеленце!
Майната ти!
Майната ти!
Как е? Като шедьовър?
Мария, би ли желала, да гостуваш на сестра си за уикенда?
С най-голямо удоволствие. Благодаря ви.
Любов моя, може би искаш да отидеш до Виченца още днес.
Можеш да репетираш в театъра. Толкова прекрасна акустика.
Да.
Добре.
- Значи ще стоиш тук сам самичък?
- Всъщност, очаквам компания.
- Те ще дойдат ли на концерта?
- Не.
Нещо ми подсказва, че не си падат особено по музиката.
- Ще те видя ли там?
- Задължително.
Искам да се отървем от всичко, на което може да е името ми
или номера ми. Същото се отнася и за Рийвс.
Защо? Загазили ли сме?
Единия от нас е. Не ми звъни и не идвай при дома ми.
- Ако си загазил, ще помогна.
- Стой на страна. Така е по-безопасно.
Добре ли мина училището?
Трябва да замина за няколко дена.
Имам да свърша една работа.
Искам да оправя нещо, след като...
Не искам още да ти казвам.
Какво нещо? Не мислиш ли, че трябва да поговорим за това?
Да, когато се върна, след 2-3 дни.
Има ли нещо общо с Том Рипли?
- Не.
- Джонатан!
Ще се върна след няколко дни.
Виж, нека го обсъдим.
- Когато се върна.
- Страхотно! С още един дебел плик.
Млъквай!
- Какво търсиш тук?
- Реших че ще имаш нужда от помощ.
Върви си. Когато дойдат, може и да са малко повече на брой.
Оставам.
- Какво каза на Сара?
- Паяжина от лъжи.
- Хвана ли се на някоя?
- Не ми се вярва.
Внимавай къде стъпваш.
- Какво е това?
- Капани за хора.
- желаеш ли малко чай?
- Да, моля.
- Работят ли?
- Работят.
Да, явно.
Не трябва ли да затворим портите?
Не, нали така или иначе ще влезнат.
Не искам да прекарам живота си по този начин.
- Страх ли те е?
- Не.
Направо съм ужасен.
Ела.
Забравих да те питам.
В твоето състояние, можеш ли да ядеш месо?
- Да, просто не съм гладен.
- Трябва да хопнеш нещо.
Ще ти е нужна сила. Месото е разкощно.
От малката месарница до военния музей е.
Готвачката ни Мария бе доста интимна с касапина.
Взе доста добри парчета.
- Мислиш ли че ще ни се размине?
- Защо пък не?
Не съм от хората на които им се разминава лесно.
Така беше с другите в училище,
но не и с мен, винаги ме хващаха.
Хващали са те, защото не си се замислял върху това, да убиеш учителите си.
Не издържам на това чакане.
Когато бях малък, чаках с часове на брега,
чаках родителите ми да се върнат от пътуване с лодка. Удавиха се.
Мога да чакам вечно.
Ало?
Том, Сара е. Там ли е Джонатан?
- Не. Защо?
- Знаете ли къде може да е?
- Откъде мога да знам?
- Защото мисля че знаете.
- Съжалявам, не ви разбирам.- Нещо става.
- Не бих се тревожил.
- Не ми казвайте да не се тревожа.
- Може ли да ви звънна след малко?
Не, не затваряйте.
Тъкмо правех нещо. Ще звънна на няколко места и ще ви се обадя.
- Моля ви, чакайте!
- Чао.
Мамка му!
Никога не давай финансови съвети на приятели.
Ами ако са хванали Рийвс?
Никога няма да хванат Рийвс. За съжаление.
Ще им каже за мен, нали?
Най-вероятно. Но сигурно е вече в Южна Америка,
съсипвайки живота на някой нещастен пластичен хирург.
Разбрахме за някаква вила. Проверете дали не е там.
Съжалявам. Ето закуската ти.
- Не са идвали?
- Още не.
Стой тук.
Не шавай! Дръж си устата затворена.
- Казах ти да стоиш вътре.
- Мъртъв ли е?
Не съм сигурен, а и както знаем, не съм експерт.
Исусе Христе! Това е онзи когото гръмнах!
Трябваше да си умреш още първия път!
- Млъквай!
- Искаш ли да го махна?
Ще ми се да не кървеше толкова.
Имаш ли мобилен телефон?
- Да.
- В теб или в колата?
- В джоба ми е.
- Извади го.
Обади се на човека който ви прати тук и му кажи че сте огледали добре,
и че не сме хората от влака.
Ако го направиш убедително,
ще излезеш от тук, ще ти дадем половин милион долара.
Ако не се справиш, ще те завлека в задния двор
и ще минавам през главата ти с шибания ми трактор. Ясно ли е?
Разбра ли?
Обади им се.
Успокой се първо.
Тук е Грегор.
Сбъркал съм.
Не са те.
Огледах добре.
Ще продължим да търсим.
Добре свършено.
Слушай, ако го пуснем да си ходи...
Да, прав си.
Господи! Сара!
Сара, не е каквото си мислиш.
Убихме го, защото той искаше да убие нас. Беше самозащита!
Не ме докосвай!
Взимам Матю и си тръгваме.
Сара.
- Държиш ли го?
- Да.
Отвори багажника, аз ще довлека другия.
Май си грешал за Южна Америка.
Исусе!
Горкия Рийвс, май така и няма да получи пластична операция.
Би ли ми помогнал?
Хвани го за краката.
Раз, два, три...
Сложи краката му по-навътре.
Хайде.
Здравей Луиджи, Том Рипли е.
Как си?
Случайно да ти се намират от онези Китайски цветя в магазина?
Чудесно. Розови или червени?
Страхотно, харесвам червените. Слушай, концерта на Луиза е тази вечер
в Театро Олимпико.
Би ли изпратил четири - пет дузини ако имаш възможност? Аз ще карам.
Прекрасно. Много ти благодаря.
О, така ли? Как е той?
Предай му много поздрови. Благодаря ти пак. Чао.
Знаеш ли кое е най-интересното, когато направиш нещо ужасно?
Кое?
Обикновенно след ден-два, вече не го помниш.
От това се чувствам много, много по-добре.
- Ето останалите пари.
- Не...
Заради моята уговорка с Рийвс. Твои са.
Не съм сигурен че всичко това беше само заради парите.
Знаеш ли какво, съмнявам се. В крайна сметка, ние сме двама цивилизовани мъже.
Сега официално си свален от списъка с най-търсените в Европа.
- Thank you.
- Добре.
- Успех с жената.
- Мерси.
- Пази се.
- Ти също.
- Джонатан.
- Тихо или ще те убия.
Къде е приятелчето ти Рипли?
Пусни я! Не я наранявай!
- Аз бях!
- Кой те докара тук?
Сам се докарах.
Алекс...убий я!
Не я наранявай!
- Джонатан!
- Защо го направи?
Не, моля те.
Сара, след няколко минути, ще трябва да се обадим в полицията.
Ще им кажеш че е било обир.
Мъжът ти се е прибрал, имало е борба и изстрели.
Ти си в шок, само това си спомняш.
Слушай...
...вземи това. Това е остатъка от заплащането му.
Заслужи си го.
Ако се нуждаеш...
Всичко е наред. Не очаквах благодарности.
Превод от английски: Doombringer_TM (doomy.data.bg) / doomy007@yahoo.com